Никоя стъпка не е по-важна за навлизането в Божиите думи от това да смириш сърцето си в Негово присъствие. Това е урок, от който всички хора имат спешна нужда в момента. Начините за навлизане в смиряване на сърцето ти пред Бог са следните:

1. Отдалечи сърцето си от външните въпроси. Бъди смирен пред Бог и отдай цялото си внимание на молитвата към Бог.

2. Със смирено пред Бог сърце, яж, пий и се наслаждавай на Божиите думи.

3. Съсредоточи се и размишлявай върху Божията любов и разсъждавай върху Божието дело в сърцето си.

Започни от аспекта на молитвата. Моли се с цялото си внимание и в определени часове. Независимо от това колко си притиснат от времето, колко е натоварена работата ти или какво ти се случва, моли се всеки ден както обикновено, и яж и пий Божиите слова както обикновено. Докато ядеш и пиеш Божиите слова, независимо от заобикалящата те среда, духът ти ще изпитва голямо удоволствие и хората, събитията или нещата около теб няма да те притесняват. Когато обичайно размишляваш за Бог в сърцето си, това, което се случва навън, не може да те обезпокои. Ето какво означава да притежаваш духовен ръст. Започни с молитва: смирената молитва пред Бог е най-плодотворна. След това яж и пий Божиите слова, търси светлината в Божиите слова, като размишляваш върху тях, намери пътя за практикуване, опознай Божията цел в изговарянето на Неговите слова и ги разбери без отклонения. Обикновено би трябвало да е нормално да можеш да се приближиш към Бог в сърцето си, да размишляваш върху Божията любов и да разсъждаваш върху Божиите слова, без да бъдеш обезпокояван от външни неща. Когато сърцето ти е постигнало определена степен на спокойствие, ще можеш да размишляваш тихо и, вътре в себе си, да разсъждаваш върху Божията любов и да се приближиш истински до Него, независимо от обкръжението си, докато накрая стигнеш до момента, в който в сърцето ти се появи възхвала, която е по-добра дори от молитва. Тогава ще се сдобиеш с определен духовен ръст. Ако успееш да постигнеш описаните по-горе състояния, това ще бъде доказателство, че сърцето ти наистина е смирено пред Бог. Това е първият основен урок. Едва когато хората могат да застанат смирени пред Бог, те могат да бъдат докоснати от Светия Дух, да бъдат просветени и озарени от Светия Дух и едва тогава могат да имат истинско общение с Бог, както и да разберат Божиите намерения и напътствията на Светия Дух. Тогава те ще са навлезли в правия път на своя духовен живот. Когато обучението им за живот пред Бог е достигнало определена дълбочина и те са способни да се опълчат на себе си, да се презрат и да живеят в Божиите слова, тогава сърцата им наистина са смирени пред Бог. Способността да презираш себе си, да проклинаш себе си и да се опълчиш на себе си е резултат, постигнат чрез Божието дело, и не може да бъде постигнат самостоятелно от хората. Затова, да практикуват смиряване на сърцето си пред Бог, е урок, който хората трябва да усвоят незабавно. Някои хора не само че обикновено не могат да бъдат смирени пред Бог, но не могат да смирят сърцата си пред Бог дори и когато се молят. Това никак не отговаря на Божиите стандарти! Нима можеш да бъдеш воден от Светия Дух, ако сърцето ти не може да бъде смирено пред Бог? Ако си човек, който не може да бъде смирен пред Бог, ти си склонен да се разсейваш, ако някой дойде или когато другите говорят, и умът ти може да се отклони, когато другите правят нещо и в такъв случай не живееш в Божието присъствие. Ако сърцето ти наистина е смирено пред Бог, няма да бъдеш обезпокояван от нищо, което се случва във външния свят, нито от човек, събитие или от каквото и да е. Ако си навлязъл в това, тогава тези негативни състояния и всички негативни неща — човешки представи, философии за светските отношения, противоестествени отношения между хората, идеи, мисли и т.н. — естествено ще изчезнат. Тъй като винаги размишляваш върху Божиите слова, а сърцето ти винаги се приближава към Бог и винаги е заето с Божиите слова в този момент, несъзнателно ще се отървеш от тези негативни неща. Когато те занимават нови и положителни неща, за негативните стари неща няма да има място, така че не им обръщай внимание. Не е нужно да полагаш усилия, за да ги контролираш. Трябва да се съсредоточиш върху това да бъдеш смирен пред Бог, възможно най-много да ядеш, да пиеш и да се наслаждаваш на Божиите слова, възможно най-много да пееш химни във възхвала на Бог и да дадеш възможност на Бог да работи върху теб, защото сега Бог иска лично да усъвършенства човека и Той иска да спечели сърцето ти; Неговият Дух води сърцето ти и ако, следвайки напътствията на Светия Дух, достигнеш до живот в Божието присъствие, ще удовлетвориш Бог. Ако се съсредоточиш върху това да живееш в Божието слово и да участваш в повече разговори за истината, за да получиш просветление и озарение от Светия Дух, тогава всички тези религиозни представи, самоправедността и самомнението ти ще изчезнат и ще знаеш как да отдадеш всичко от себе си на Бог, как да обичаш Бог и как да удовлетвориш Бог. И без да го осъзнаваш, нещата, които не са свързани с Бог, ще изчезнат напълно от съзнанието ти.

Да размишляваш и да се молиш над Божиите думи, докато ядеш и пиеш Неговите думи, е първата стъпка към смирението пред Бог. Ако наистина можеш да застанеш смирен пред Бог, тогава просветлението и озарението на Светия Дух ще бъдат с теб. Целият духовен живот се постига чрез смирение в Божието присъствие. Когато се молиш, трябва да си смирен пред Бог и едва тогава можеш да бъдеш воден от Светия Дух. Когато си смирен пред Бог, когато ядеш и пиеш Божиите думи, можеш да бъдеш просветлен и озарен и да постигнеш истинско разбиране на Божиите думи. Когато, по време на обичайните си дейности на размисъл, общуване и приближаване към Бог, в сърцето си се чувстваш смирен в Божието присъствие, ще можеш да се наслаждаваш на истинска близост с Бог, да разбираш истински Божията любов и Неговото дело и да проявяваш истинско внимание към Божиите намерения. Колкото по-смирен можеш да си пред Бог обикновено, толкова по-озарен ще бъдеш и толкова по-добре ще можеш да разбереш собствения си покварен нрав, какво ти липсва, в какво трябва да навлезеш, каква функция трябва да изпълняваш и в какво се състоят твоите недостатъци. Всичко това се постига чрез смирение в Божието присъствие. Ако наистина достигнеш дълбочина в смирението си пред Бог, ще можеш да разбереш някои тайни на духа, да разбереш какво иска да извърши в теб Бог в този момент, да постигнеш по-дълбоко разбиране на Божиите думи, да разбереш най-същественото от Божиите думи, духа на Божиите думи, същността на Божиите думи и ще можеш да видиш пътя на практикуване по-ясно и по-точно. Ако не успееш да постигнеш достатъчна дълбочина в смирението на духа си, ще бъдеш само леко докоснат от Светия Дух; ще се почувстваш по-силен отвътре и ще усетиш известна наслада и мир, но няма да разбереш нищо по-дълбоко. Казвал съм и преди: ако хората не използват цялата си сила, ще им бъде трудно да чуят гласа Ми или да видят лицето Ми. Това се отнася до постигането на дълбочина в смирението пред Бог, а не до полагане на повърхностни усилия. Човек, който наистина е смирен в Божието присъствие, е способен да се освободи от всички светски връзки и да постигне притежание от Бог. Всички, които не могат да бъдат смирени в Божието присъствие, без съмнение са разпуснати и необуздани. А всички, които могат да са смирени пред Бог, са онези, които са благочестиви пред Бог и които копнеят за Бог. Само онези, които са смирени пред Бог, ценят живота, ценят общението в духа, жадуват за Божиите думи и се стремят към истината. Който не цени смирението пред Бог и не практикува смирение пред Бог, е суетен и повърхностен, той е привързан към света и е без живот; дори и да твърди, че вярва в Бог, това е само на думи. Онези, които Бог усъвършенства и допълва накрая, са хора, които могат да са смирени в Неговото присъствие. Затова онези, които са смирени пред Бог, са удостоени с велика благословия. Хората, които едва отделят време да ядат и пият Божиите слова през целия ден, които са заети с външни дела и не отдават голямо значение на навлизането в живота — всички те са лицемери без перспектива за бъдещо израстване. Божият народ е този, който може да бъде смирен пред Бог и който може истински да общува с Бог.

За да застанеш пред Бог и да приемеш Неговите слова за свой живот, първо трябва да се смириш пред Бог. Едва когато си смирен пред Бог, Бог ще те просвети и ще ти даде знание. Колкото по-смирени са хората пред Бог, толкова по-способни са да получат Божието просветление и озарение. Всичко това изисква хората да имат благочестие и вяра; само така могат да бъдат усъвършенствани. Основният урок за навлизане в духовния живот е да си смирен в Божието присъствие. Само ако си смирен в Божието присъствие, цялото ти духовно обучение ще даде резултат. Ако сърцето ти не е способно да бъде смирено пред Бог, няма да си в състояние да получиш делото на Светия Дух. Ако сърцето ти е смирено пред Бог, независимо какво правиш, ти живееш в Божието присъствие. Ако сърцето ти е смирено пред Бог и се приближава към Бог, независимо какво правиш, това доказва, че си човек, който е смирен пред Бог. Ако, когато говориш с други или докато се разхождаш, можеш да кажеш: „Сърцето ми се приближава към Бог, а не е съсредоточено върху външни неща и аз мога да съм смирен пред Бог“, това значи, че си човек, който е смирен пред Бог. Не се занимавай с нищо, което привлича сърцето ти към външни неща, или с хора, които отделят сърцето ти от Бог. Остави настрана и стой далеч от всичко, което може да смути сърцето ти от близостта с Бог. Това е от по-голяма полза за живота ти. Именно сега е времето за великото дело на Светия Дух, времето, когато Бог лично усъвършенства хората. Ако в този момент не можеш да бъдеш смирен пред Бог, значи не си човек, който ще се завърне пред Божия престол. Ако се стремиш към неща, различни от Бог, няма как да бъдеш усъвършенстван от Бог. Онези, които могат да чуят такива слова от Бог и въпреки това не успеят да се смирят пред Него днес, са хора, които не обичат истината и не обичат Бог. Ако не отдадеш себе си в този момент, какво чакаш? Да отдадеш себе си означава да смириш сърцето си пред Бог. Това би било истинско отдаване. Който истински отдава сърцето си на Бог сега, е сигурен, че ще бъде направен пълноценен от Бог. Нищо, независимо какво е то, не може да те разтревожи; независимо дали те кастрят, или дали се сблъскваш с неудовлетвореност или неуспех, сърцето ти винаги трябва да е смирено пред Бог. Независимо от това как хората се отнасят с теб, сърцето ти трябва да е смирено пред Бог. Независимо от обстоятелствата, с които се сблъскваш — независимо дали си обзет от несгоди, или си подложен на страдание, преследване или различни изпитания — сърцето ти винаги трябва да е смирено пред Бог; такъв е пътят към съвършенството. Едва когато си истински смирен пред Бог, сегашните Божии слова ще ти станат ясни. Тогава ще можеш да практикуваш по-правилно и без отклонение озарението и просветлението на Светия Дух, да разбереш с по-голяма яснота Божиите намерения, които ще дадат по-ясна посока на твоята служба, да схванеш по-точно ръководството и напътствията на Светия Дух и да бъдеш сигурен, че живееш в съответствие с напътствията на Светия Дух. Това е резултатът, който се постига с истинско смирение пред Бог. Когато хората не са наясно с Божиите слова, нямат път за практикуване, не успяват да разберат Божиите намерения или им липсват принципите на практикуване, това е, защото сърцата им не са смирени пред Бог. Целта на това да бъдеш смирен пред Бог е да бъдеш старателен и прагматичен, да търсиш точност и яснота в Божиите слова и накрая да стигнеш до разбиране на истината и познаване на Бог.

Ако сърцето ти често не е смирено пред Бог, Бог няма как да те усъвършенства. Да нямаш решителност е равносилно на това да нямаш сърце, а човек без сърце не може да бъде смирен пред Бог; такъв човек не знае колко работа върши Бог и колко говори, нито знае как да практикува. Нима това не е човек без сърце? Може ли човек без сърце да бъде смирен пред Бог? Бог няма как да усъвършенства хората без сърце — те не се различават от товарните животни. Бог говори толкова ясно и прозрачно, но сърцето ти все така не се трогва, а ти оставаш неспособен да се смириш пред Бог. Нима не си безмълвен звяр? Някои хора се заблуждават в практикуването на смирение в Божието присъствие. Когато е време за готвене, те не готвят, а когато е време за домакинска работа, не я вършат, а просто продължават да се молят и да се съсредоточават. Да бъдеш смирен пред Бог не означава да не готвиш, да не вършиш домакинска работа или да не живееш живота си; по-скоро означава да можеш да смириш сърцето си пред Бог във всички нормални състояния и да има място за Бог в сърцето ти. Когато се молиш, трябва да коленичиш правилно пред Бог, за да се молиш; когато вършиш домакинска работа или приготвяш храна, смири сърцето си пред Бог, размишлявай върху Божиите думи или пей химни. Независимо от ситуацията, в която се намираш, трябва да имаш свой собствен начин да практикуваш, трябва да направиш всичко възможно да се приближиш към Бог и да се опиташ с всички сили да смириш сърцето си пред Бог. Когато обстоятелствата го позволяват, се моли съсредоточено, а когато обстоятелствата не го позволяват, се приближи към Бог в сърцето си, докато вършиш текущата си задача. Когато можеш да ядеш и пиеш Божиите думи, яж и пий Неговите думи; когато можеш да се молиш, се моли; когато можеш да размишляваш за Бог, размишлявай за Него. С други думи, направи всичко възможно, за да се подготвиш за навлизане в зависимост от твоята среда. Някои хора могат да бъдат смирени пред Бог, когато всичко е наред, но щом нещо се случи, умът им се разсейва. Това не е смирение пред Бог. Правилният начин да се прави е следният: при никакви обстоятелства сърцето на човек да не се отдалечава от Бог и да не се смущава от външни хора, събития или неща, и само тогава той е човек, който наистина е смирен пред Бог. Някои хора казват, че когато се молят на събиране, сърцата им могат да бъдат смирени пред Бог, но когато разговарят с други, те не са в състояние да бъдат смирени пред Бог и мислите им се развихрят. Това не е смирение пред Бог. В днешно време повечето хора се намират в такова състояние — сърцата им не винаги могат да са смирени пред Бог. Затова трябва да положите повече усилия, да се упражнявате в тази област, да навлезете стъпка по стъпка в правилния път на житейския опит и да поемете по пътя на усъвършенстването ви от Бог.