Всеки ден делото на Светия Дух е различно. То се издига по-високо с всяка стъпка, откровението за утрешния ден е по-висше от днешното, изкачва се все по-високо, стъпка след стъпка. Такова е делото, чрез което Бог усъвършенства човека. Ако хората не могат да вървят в крак с него, те могат да бъдат отстранени по всяко време. Ако в сърцето им няма покорство, няма да могат да следват до края. Предишната епоха е отминала; днес е нова епоха. А в новата епоха трябва да се върши нова работа. Особено в последната епоха, когато хората биват усъвършенствани, Бог ще извършва нови дела, по-бързо, така че без покорство в сърцата си хората трудно ще следват стъпките Му. Бог не се придържа към никакви правила, нито пък смята за неизменен който и да е етап от работата Си. Вместо това делото, което Той върши, е все по-ново и все по-висше. С всеки следващ етап Неговото дело става все по-практическо и все по-съобразено с действителните нужди на човека. Хората могат да постигнат окончателната трансформация на своя нрав, едва след като са преживели делото на Бог. Познанията на човек за живота достигат все по-високи нива, а същото важи и за делото на Бог. Само по този начин човек може да стане съвършен и пригоден да бъде използван от Бог. Бог работи по този начин, от една страна, за да противодейства и да обърне представите на човека, а от друга — за да доведе човека до едно по-висше и по-реалистично състояние, до най-висшата сфера на вярата в Бог, така че в крайна сметка да може да се изпълни волята Му. Всички хора с непокорна природа, които съзнателно се противопоставят, ще бъдат отстранени на този етап от бързото и яростно напредващо Божие дело; само онези, които доброволно се покоряват и с радост се смиряват, могат да стигнат до края на пътя. В тази работа всички трябва да се научите да се подчинявате и да се отказвате от представите си. Трябва да бъдете предпазливи във всяка своя стъпка. Ако сте невнимателни, със сигурност ще се превърнете в човек, който е отблъснат от Светия Дух, в човек, който нарушава Божието дело. Преди да се премине през този етап на работа, старите правила и закони на човека са били толкова безбройни, че той се е увлякъл и в резултат на това се е възгордял и се е самозабравил. Всичките тези препятствия пречат на човек да приеме новото Божие дело; те са врагове на човешкото познание за Бог. Опасно е хората да нямат в сърцата си нито покорство, нито стремеж към истината. Ако ти се подчиняваш само на прости дела и думи, и не си способен да приемеш нещо по-дълбоко, тогава си човек, който се придържа към старите порядки и не може да върви в крак с делото на Светия Дух. Делото на Бог е различно, в зависимост от времето, в което се върши. Ако на даден етап показваш голямо покорство към Божието дело, но в следващия покорството ти е слабо или не съществува изобщо, тогава Бог ще те изостави. Ако вървиш в крак с Бог, когато Той прави тази стъпка, тогава трябва да продължиш, когато Той прави следващата крачка; само тогава ще бъдеш човек, който е покорен на Светия Дух. След като вярваш в Бог, трябва да останеш постоянен в покорстото си. Не можеш просто да се покоряваш, когато ти харесва, и да не се покоряваш, когато не ти харесва. Този вид покорство не се възхвалява от Бог. Ако не можеш да вървиш в крак с новото дело, което Аз споделям, и продължаваш да се придържаш към казаното преди, тогава как може да има напредък в твоя живот? Работата на Бог е да ти предоставя ресурс чрез Словото Си. Когато се покориш и приемеш Словото Му, Светият Дух със сигурност ще действа в теб. Той работи точно така, както казвам; прави каквото съм казал и Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Освобождавам нова светлина, за да я съзерцавате, като ви въвеждам в светлината на настоящето, и когато влезеш в тази светлина, Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Някои може да не се подават и да казват: „Просто няма да изпълня това, което казваш“. В такъв случай ти казвам, че вече си стигнал до края на пътя; изсъхнал си и нямаш повече живот в теб. Така че, за да преживееш трансформацията на нрава си, няма нищо по-решаващо от това да си в крак със светлината. Светият Дух действа не само в определени хора, които са използвани от Бог, но освен това и в църквата. Той може да действа във всеки човек. Възможно е да действа в теб в момента и ти ще изпиташ действието Му. През следващия период Той може да работи в някой друг, като в този случай трябва да побързаш да го последваш; колкото по-отблизо следваш днешната светлина, толкова повече животът ти ще израства. Без значение какъв човек е някой, ако Светият Дух действа в него, тогава ти трябва да го последваш. Приеми неговите преживявания чрез своите собствени и ще получиш още по-висши неща. По този начин ще напредваш по-бързо. Това е пътят на съвършенството на човека и начинът, по който животът израства. Пътят към усъвършенстването се постига чрез твоето покорство към работата на Светия Дух. Не знаеш чрез какъв човек Бог ще работи за твоето усъвършенстване, нито чрез какъв човек, събитие или нещо ще ти позволи да придобиеш или видиш нещата. Ако можеш да стъпиш на този правилен път, това показва, че има голяма надежда да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако не можеш, това показва, че бъдещето ти е мрачно, лишено от светлина. Щом веднъж тръгнеш по правилния път, ще получиш откровение във всичко. Без значение какво Светият Дух разкрива на другите, ако основавайки се на техните знания започнеш да преживяваш нещата сам, тогава този опит ще стане част от живота ти и ще можеш да предаваш този опит и на другите. Тези, които предоставят ресурс на другите, повтаряйки като папагали, са хора, които не са имали никакъв опит; трябва да се научиш да намираш, чрез просветлението и озарението на другите, начин на практикуване, преди да можеш да започнеш да говориш за собствения си действителен опит и знание. Това ще бъде от по-голяма полза за собствения ти живот. Трябва да изпиташ това, покорявайки се на всичко, което идва от Бог. Трябва да търсиш Божиите намерения във всичко и да научаваш уроците във всичко, за да може животът ти да расте. Такава практика осигурява най-бърз напредък.

Светият Дух те просветлява чрез твоя практически опит и те усъвършенства чрез твоята вяра. Наистина ли желаеш да бъдеш усъвършенстван? Ако това действително е така, тогава ще имаш смелостта да отхвърлиш плътта си, ще можеш да изпълняваш Божиите думи и няма да бъдеш негативен или слаб. Ще можеш да се покоряваш на всичко, което идва от Бог, и всички твои действия, независимо дали са извършени публично или насаме, ще могат да бъдат представени пред Бог. Ако си честен човек и практикуваш истината във всичко, тогава ще бъдеш усъвършенстван. Онези измамни хора, които действат по един начин пред другите, а по друг — зад гърба им, не желаят да бъдат усъвършенствани. Всички те са синове на погибелта и унищожението; те не принадлежат на Бог, а на Сатана. Те не са от хората, избрани от Бог! Ако действията и поведението ти не могат да бъдат представени пред Бог или разгледани от Божия Дух, това е доказателство, че нещо не е наред с теб. Само ако приемеш Божия съд и наказание и се погрижиш за преобразяването на своя нрав, ще можеш да стъпиш на пътя към усъвършенстването. Ако наистина желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог и да следваш Божията воля, тогава трябва да се покоряваш на цялото Божие дело, без да се оплакваш и без да се осмеляваш да го оценяваш или съдиш. Това са минималните изисквания за усъвършенстване от Бог. Необходимото изискване за онези, които се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, е следното: действай с боголюбиво сърце във всичко. Какво означава да действаш с боголюбиво сърце? Това означава, че всички твои действия и поведения могат да бъдат представени пред Бог. И тъй като имаш правилни намерения, независимо дали действията ти са правилни или погрешни, не се страхуваш да ги покажеш на Бог или на братята и сестрите си и се осмеляваш да положиш клетва пред Бог. Трябва да представяш всяко свое намерение, мисъл и идея пред Бог, за да ги провери внимателно; ако практикуваш и навлизаш по този начин, тогава напредъкът в живота ти ще бъде бърз.

След като вярваш в Бог, трябва да се довериш на всички Негови думи и на всички Негови дела. Което ще рече, че след като вярваш в Бог, трябва да Му се покоряваш. Ако не си в състояние да направиш това, тогава няма значение дали вярваш в Бог или не. Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се покорявал и не приемаш изцяло Неговите думи, а вместо това искаш Бог да се подчини на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си неверник. Как биха могли такива хора да са способни да се покоряват на Божиите дела и думи, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се покорят, нито някога с радост са се покорявали или смирявали. Те издигат себе си пред другите и никога не се покоряват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото (доктрината) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко покорство в сърцата си! Божието дело не се печели лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да спечелят само една малка част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог? Моята цел в делото на завоеванието не е единствено да завоювам заради самото завоевание, а да завоювам, за да разкрия праведността и неправедността, да получа доказателство за наказанието на човека, да осъдя злите хора и освен това да завоювам заради усъвършенстването на онези, които доброволно се покоряват. Накрая всички ще бъдат разделени според вида си, а усъвършенствани ще бъдат онези, чиито мисли и идеи са изпълнени с послушание. Това е делото, което в крайна сметка ще бъде извършено. Междувременно онези, чието всяко действие е непокорно, ще бъдат наказани и изпратени да горят в огньове, подложени на вечно проклятие. Когато това време настъпи, онези „велики и непобедими герои“ от миналите векове ще се превърнат в най-низшите и отбягвани „слаби и безсилни страхливци“. Само това може да онагледи всеки аспект на Божията правда и Неговия нрав, който е ненакърним от човека, и само това може да успокои омразата в сърцето Ми. Не сте ли съгласни, че това е напълно разумно?

Не всички, които изпитват действието на Светия Дух, нито тези, които са в този поток, могат да получат живот. Животът не е обща собственост, споделяна от цялото човечество, и промените в нрава не се постигат лесно от всички хора. Подчинението на Божието дело трябва да бъде реално и действително и трябва да се изживява. Само повърхностното покорство не може да получи Божията похвала, а простото покорство на повърхностните аспекти на Божието слово, без да се търси промяна в нрава, не съгласно Божиите намерения. Покорството към Бог и покорството към Неговото дело са едно и също нещо. Онези, които се покоряват само на Бог, но не и на Неговото дело, не могат да бъдат смятани за покорни, още по-малко онези, които не се покоряват истински, а се подмазват външно. Всички онези, които наистина се покоряват на Бог, са способни да се възползват от делото и да постигнат разбиране за Божия нрав и дело. Само такива хора наистина се подчиняват на Бог. Те са способни да придобият нови знания и да бъдат променени от новите дела. Само те са възхвалявани от Бог, само тези хора са усъвършенствани и само те са тези, чиито нрав се е променил. Тези, които са похвалени от Бог, са онези, които с радост Му се подчиняват, подчиняват се на Неговото слово и дело. Само такива хора са в правото си, само те искрено искат Бог и искрено го търсят. Що се отнася до онези, които само говорят с уста за вярата си в Бог, но по същество Го проклинат, те са хора, които се маскират, които носят отровата на змията; те са най-коварните от всички. Рано или късно на тези негодници ще им бъдат свалени гнусните маски. Не е ли това работата, която се върши днес? Злите хора винаги ще бъдат зли и никога няма да избегнат деня на наказанието. Добрите хора винаги ще бъдат добри и ще бъдат разкрити, когато Божието дело приключи. Нито един от злите няма да бъде признат за праведен, нито пък някой от праведните ще бъде признат за зъл човек. Бих ли допуснал някой човек да бъде несправедливо обвинен?

С напредването на живота трябва винаги да имате ново навлизане и нови, по-висши прозрения, които да се задълбочават с всяка стъпка. В това трябва да навлязат всички хора. Чрез общуване, слушане на проповеди, четене на словото Божие или разглеждане на някакъв въпрос ти ще придобиеш ново прозрение и ново просветление и няма да живееш в рамките на старите правила и старите времена; винаги ще живееш в новата светлина и няма да се отклоняваш от словото Божие. Ето какво се има предвид под тръгване по правилния път. Плащането на цена на някакво повърхностно ниво няма да даде резултат; ден след ден словото Божие навлиза в по-висша сфера и всеки ден се появяват нови неща, а човекът също трябва всеки ден да извършва ново навлизане. Както Бог говори, така Той осъществява всичко, което е казал, и ако ти не можеш да си в крак с него, тогава ще изостанеш. Трябва да се задълбочиш в молитвите си; яденето и пиенето на Божието слово не може да бъде с прекъсвания. Задълбочавай просветлението и озарението, които получаваш, и твоите представи и въжделения трябва постепенно да отстъпят. Трябва също така да укрепиш разсъдъка си и каквото и да срещнеш, трябва да имаш свои собствени мисли за него и да имаш свои собствени гледни точки. Като разбираш някои неща в духа, трябва да вникнеш във външните неща и да схванеш същността на всеки въпрос. Ако не си снабден с тези качества, как ще можеш да ръководиш църквата? Ако говориш само за думи и доктрини без никаква реалност и без метод на практикуване, ще можеш да се справиш само за кратък период от време. Това може да е допустимо в малка степен, когато говориш на новоповярвалите, но след време, когато те вече имат някакъв реален опит, вече няма да можеш да им предоставяш ресурс. Тогава как си годен за Божията служба? Без ново просветление не можеш да работиш. Тези, които нямат ново просветление, са онези, които не умеят да преживяват, а такива хора никога не придобиват ново знание или нов опит. И по въпроса за осигуряването на ресурс за живот те никога не могат да изпълняват функциите си, нито пък могат да станат годни за Божията служба. Такива хора не стават за нищо, те са обикновени разсипници. Всъщност те са напълно неспособни да изпълняват функцията си в делото, всички са негодни за нищо. Те не само не изпълняват функцията си, но всъщност създават много излишно напрежение в църквата. Призовавам тези „достопочтени старци“ да побързат и да напуснат църквата, за да не се налага повече другите да ги гледат. Те не разбират новото дело и са изпълнени с безкрайни идеи. Не изпълняват никаква функция в църквата, а по-скоро правят пакости и разпространяват негативизъм навсякъде, дори до степен да се занимават с всякакви нарушения и смущения в църквата, като по този начин хвърлят в смут и безпорядък онези, които не могат да разграничават добро от зло. Тези живи дяволи, тези зли духове трябва да напуснат църквата възможно най-скоро, за да не не би тя да пострада тежко заради тях. Може би не се страхуваш от днешната работа, но не се ли страхуваш от справедливото наказание на утрешния ден? В църквата има голям брой хора, които са използвачи, и голям брой вълци, които се опитват да нарушат нормалното Божие дело. Всички те са демони, изпратени от царя на демоните, злобни вълци, които се стремят да погълнат неосъзнатите агнета. Ако тези така наречени хора не бъдат изгонени, те ще се превърнат в паразити на църквата, молци, които изяждат даренията. Рано или късно ще дойде ден, в който тези презрени, невежи, низки и отблъскващи червеи ще бъдат наказани!