В Епохата на царството Бог използва слово, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява Своя промисъл и да изпълни делата Си за цялата епоха. Това е принципът, по който Бог работи в Епохата на словото. Той се яви в плът, за да говори от други позиции, така че човекът да може действително да види Бог като въплъщение на Словото в плътта и да съзре Неговата мъдрост и величие. Цел на това Негово дело е да улесни завоюването на човека, да го направи съвършен и да го отстрани. Това е същинското предназначение на думите за целта на делото в Епохата на словото. Чрез тези думи хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същност и разбират към какво трябва да се стремят. Делото, което Бог желае да извърши чрез думи през Епохата на словото, бива напълно осъществено. Тези Негови думи изобличават, отстраняват и подлагат на изпитания хората. Те са видели и чули Божието слово и са приели съществуването му. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог и в Неговата мъдрост и всемогъщество, а също и в Божията любов към човека и в желанието Му да го спаси. „Слово“ звучи простичко и тривиално, но изречено от въплътения Бог то разтърсва вселената, променя сърцата на хората, променя представите им и старите им нрави, променя и целия предишен облик на света. През вековете само днешният Бог е действал по този начин и само Той говори така и спасява човека. Оттук насетне човекът е воден от Божието слово, напътстван и подхранван от думите Му. Хората живеят в света на Божието слово, сред проклятията и благословиите на думите Му и все повече човеци са подложени на съд и наказание от словото Му. Това слово и това дело са с едничката цел да спасят човека, да изпълнят волята Божия и да изменят първоначалния облик на света на старото творение. Бог създаде света чрез словото Си, Той превежда хората през вселената чрез слово и ги завоюва и спасява чрез слово. В сетните времена Той ще приключи със словото Си целия стар свят и така напълно ще завърши целия Свой план за управление. През цялата Епоха на царството, Бог ползва думи, за да осъществява делото Си и да добие резултатите от него. Той не прави чудеса, а просто върши работата Си посредством думи. Благодарение на словото Му човекът е нахранен, обгрижен и надарен със знание и истински опит. Човечеството е изключително благословено в Епохата на словото. Хората не страдат от физически болки, а просто се наслаждават на благодатта на Божието слово. Без да се налага да търси опипом или да крачи напред в тъмнина, в това свое облекчено съществуване човек съзира Божията поява, чува думите, изречени от Него със собствената Му уста, и получава дареното му от Него, непосредствено наблюдавайки как Той извършва делото Си. Това са все неща, от които хората не са можели да се наслаждават в по-стари епохи, и са благословии, които никога не биха могли да получат.

Бог е решен да направи човека цялостен и от каквато и позиция да говори Той, всичко се върши с цел да усъвършенства хората. Думите Му, изречени през устата на Светия Дух, са трудни за разбиране от хората, защото поради ограничената си способност за разбиране те не могат да намерят пътя към прилагането им в живота си. Божието дело постига различни ефекти и във всяка стъпка от работата Си Той има ясна цел. При това е от най-съществено значение Той да ни говори от различни гледни точки, защото това е единственият начин да усъвършенства човека. Ако чувахме гласа Му само чрез Светия Дух, осъществяването на този етап от Божието дело би било невъзможно. От тона, с който Той говори, можеш да разбереш, че Той е твърдо решен да направи завършена тази категория хора. И тъй, каква да бъде първата стъпка на всички, които желаят да бъдат направени съвършени? Преди всичко трябва да познавате Божието дело. Днес в делото Му е въведен нов похват; със смяната на епохата се е променил и методът, по който Бог действа, както се е променил и начинът, по който Бог говори. В днешно време е променен не само методът на работата Му, но също и епохата. Сега е Епохата на царството, която е и епоха на любовта към Бог. Тя е предвкусване на Епохата на хилядолетното царство — която също е и Епохата на словото, и през която Бог използва множество словесни средства, за да направи човека съвършен, и говори от различни гледни точки, за да го подкрепя. При навлизане в Епохата на хилядолетното царство Бог ще започне да ползва думи, за да направи човека съвършен, позволявайки му да навлезе в живота реалност и напътствайки го към правилния път. Бидейки свидетел на толкова много стъпки от Божието дело, човек е видял, че делата Божии не остават непроменени, а непрестанно се развиват и задълбочават. След като хората толкова дълго са изживявали това, делото непрестанно се е изменяло, добивайки нов израз отново и отново. Но колкото и да се променят делата Му, те никога не се отклоняват от Божията цел да донесе спасение на човечеството. Дори и след десет хиляди промени Неговата промисъл остава подчинена на първоначалната си цел. Както и да се изменят похватите на делото Му, то остава подчинено на истината и на живота. Променените похвати на извършване на делото са само промени във формата на делото и в перспективата, от която Бог говори; основното намерение на Божието дело остава неизменно същото. Промените в тона на гласа Му и в начините Му на работа целят постигане на определен ефект. Промененият тон не означава промяна в целта или принципа в основата на делата Му. Хората вярват в Бог най-вече в стремежа си към живот; ако ти вярваш в Бог, но не се стремиш към живота, нито търсиш истината или познанието за Бог, това не е вяра в Него! Тогава реалистичен ли е стремежът ти да влезеш в царството, за да станеш цар? Постигането на истинска любов към Бог чрез стремеж към живот — това е единствената реалност; търсенето и практикуването на истината са реални. Четейки Божието слово и изживявайки го, ти ще достигнеш познание за Бог посредством действителен опит, а това е същността на истинския стремеж.

Сега е Епохата на царството. От това дали си навлязъл в реалността на Божието слово и дали то се е превърнало в твоя живот реалност зависи дали си пристъпил в тази нова епоха. Божието слово достига до всеки човек, за да може накрая всички хора да обитават света на словото Му и то да просветли и дари вътрешно озарение на всеки човек. Ако през това време четеш нехайно Божието слово и то не те интересува, значи си в погрешно състояние. Ако не успяваш да навлезеш в Епохата на словото, тогава Светият Дух не те е обзел. Но ако си навлязъл в новата епоха, Той ще извърши Своето дело. Какво можеш да сториш в зората на Епохата на словото, за да добиеш делото на Светия Дух? В сегашната епоха и сред вас Бог ще постигне следното: всеки човек ще изживее Божието слово, ще успее да превърне истината в практика и ревностно ще възлюби Бог. Всички хора ще ползват Божието слово като основа и като тяхна реалност и сърцата им ще бъдат богобоязливи. Прилагайки Божието слово, човекът ще владее царствена сила ведно с Бог. Това е делото, което ще бъде постигнато от Бог. Можеш ли да живееш, без да четеш словата Му? Днес мнозина чувстват, че не могат да пропуснат Неговите думи дори и за ден или два. Те имат нужда да четат словото Му всеки ден, а ако времето не позволява, им стига да го слушат. Това е усещането, с което Светият Дух дарява хората и това е начинът, по който им въздейства. Иначе казано, Той направлява хората чрез думите Си, за да навлязат в реалността на Божието слово. Ако след едничък ден, в който не си погълнал и отпил от словото Му, изпитваш непоносима тъмнина и жажда, това е знак, че си докоснат от Светия Дух и че Той не се е отвърнал от теб. Това означава, че ти си в този поток. Ако обаче след ден-два без поглъщане и отпиване от Божието слово не изпитваш нищо, ако не си жаден, ако въобще не си развълнуван, това означава, че Светият Дух се е отвърнал от теб. Това е знак, че има някакъв проблем със състоянието ти; че не си навлязъл в Епохата на словото и че си от изостаналите. Бог ползва думи, за да напътства човеците; чувстваш се добре, когато поглъщаш и отпиваш от Божиите слова. Ако ли не, останал си безпътен. Думите Божии са храна за хората; те са ръководната им сила. В Библията е писано, че „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Днес Бог ще довърши делото Си и ще постигне това посредством вас. Как в миналото хората се успявали да прекарват много дни, без да четат Божието слово, и при все това са успявали да се хранят и да работят както обикновено, докато днес това е невъзможно? В тази епоха Бог използва предимно думи, за да ръководи мирозданието. Чрез словото Божие човекът бива съден и усъвършенстван и накрая бива приет в Царството. Само Божието слово може да подхранва и изпълва живота на човека и само то може да му дава светлина и пътека, която да следва, особено в Епохата на царството. Не се ли отклониш от реалността на Божието слово и ако ежедневно поглъщаш и отпиваш от него, Бог ще те направи съвършен.

В стремежа към живот не трябва да се търсят бързи резултати; животът не се разгръща за ден-два. Божието дело е нормално и практично и задължително преминава през определен процес. На въплътения Исус му бяха нужни тридесет и три години и половина, за да довърши Своето дело с разпването, а какво да говорим за толкова трудната задача с пречистването на човека и преобразяването на живота му? Не е лесна работа да създадеш нормален човек, който е Божие проявление. Това важи с особена сила за хората, родени в страната на големия червен змей, които са с лоша заложба и изискват продължителна работа на Божието слово и дело. Затова не бързай да видиш резултати. Трябва дейно да поглъщаш и отпиваш Божието слово и да влагаш повече усилия в усвояване на думите Му. Веднъж прочел ги, трябва да успееш да ги претвориш на дело, трупайки знания, прозрения, мъдрост и проникновение в Божието слово. Така неусетно ще се промениш. Ако можеш да приемеш като свой принцип да поглъщаш и отпиваш Божието слово, да го четеш и опознаваш, да го изживяваш и практикуваш, ще постигнеш зрелост, без да съзнаваш това. Някои казват, че не са в състояние да прилагат Божието слово на практика дори и след като са го прочели. Закъде бързаш? Когато постигнеш определен духовен ръст, ще прилагаш словото Му на практика. Нима едно четири-пет годишно дете би казало, че не е в състояние да почита или да подкрепя родителите си? Трябва да си даваш сметка колко голям е настоящият ти духовен ръст. Практикувай онова, което е по силите ти, и избягвай постъпки, които разстройват Божието управление. Просто поглъщай и отпивай словото Му и нека това стане твой принцип оттук насетне. Засега не се тревожи дали Бог ще успее да те направи завършен. Още не е време да се задълбочаваш в това. Просто поглъщай и отпивай Божието слово, както ти е дадено, и Бог със сигурност ще те направи завършен. Но има принцип, според който трябва да поглъщаш и отпиваш словото Му: не прави това сляпо. Докато поглъщаш и отпиваш Божието слово трябва от една страна да издирваш думите, които ти е дадено да узнаеш — а именно свързаните с видения, а от друга страна да търсиш онова, което следва да приложиш на дело — иначе казано това, в което трябва да навлезеш. Първият аспект е свързан с познанието, а вторият касае навлизането. Усвоиш ли и двата — разбереш ли какво знание да добиеш и какво да приложиш на практика — вече ще умееш да поглъщаш и отпиваш Божието слово.

Веднъж напреднал, разговорите за Божието слово трябва да бъдат принципът, по който говориш. Обикновено, когато се събирате заедно, трябва в братство да обсъждате Божието слово и то да бъде сърцевина на разговорите ви, като обсъждате какво знаете за тези слова, как ги прилагате на практика и как действа Светият Дух. Стига да поставяш Божието слово в центъра на общението си, ще бъдеш озарен от Светия Дух. За да настъпи светът на словото Божие, е необходимо съдействието на човека. Не направиш ли това, Бог не може да върши делото Си; ако мълчиш и не говориш за словото Му, Той няма как да те просветли. Когато не си зает с друго, говори за Божието слово, вместо да се намираш на празни приказки! Нека битието ти бъде изпълнено със словото Божие, защото само тогава ще бъдеш благочестив вярващ. Дори общуването ти да е повърхностно, няма значение, защото без повърхностност не би съществувала дълбочина. Всичко това е един процес. Чрез обучението си ще осъзнаеш просветлението, дарено ти от Светия Дух, и ще се научиш как пълноценно да поглъщаш и отпиваш Божието слово. След период на проучване ще навлезеш в реалността на Неговите думи. Само чрез решимостта си да съдействаш ще си в състояние да добиеш делото на Светия Дух.

Що се отнася до принципите да ядеш и пиеш Божието слово, единият е свързан с познание, а другият с навлизане. Кои думи трябва да усвоиш? Необходимо е да опознаеш думите, свързани с видения (например в коя епоха е навлязло сега Божието дело, какво цели да постигне Бог сега, какво представлява въплъщението и други подобни; всички те са свързани с видения). А какво означава пътеката, по която следва да тръгне човекът? Тя обозначава практикуването на Божието слово от хората и навлизането в него. Това са двата аспекта на яденето и пиенето на Божието слово. Оттук насетне яж и пий Божието слово по този начин. Ако имаш ясно разбиране за словото Му по отношение на виденията, няма нужда да четеш непрестанно. От ключово значение е да ядеш и пиеш повече от словото Му, касаещо навлизането, например как да обърнеш сърцето си към Бог, как да го смириш пред Него и как да се опълчиш на плътта. Това са нещата, които трябва да прилагаш на практика. Не знаеш ли как да ядеш и пиеш Божието слово, не ще постигнеш истинско общение. Когато се научиш да ядеш и пиеш словото Му и разбереш кое е най-значимо, общението ще стане непринудено и какъвто и проблем да се обсъжда, ти ще си в състояние да общуваш и да осъзнаваш реалността. Откъсването от реалността в процеса на общение е знак, че най-същественото ти е убягнало и не знаеш как да ядеш и пиеш Божието слово. За някои четенето на словото Му може да е уморително, а това не е нормално състояние. Нормалното е, четейки Неговите слова, да не усещаш никога умора, постоянно да жадуваш за тях и винаги да ги намираш за правдиви. Ето така яде и пие Божието слово човек, който е навлязъл истински. Когато чувстваш, че словата Му са изключително практични и че са точно това, в което хората трябва да навлязат; когато почувстваш, че Неговото слово е изключително полезно и благотворно за хората и че то е живителната им сила, това е знак, че Светият Дух ти дава това усещане и Той определя действията ти. Това доказва, че Светият Дух действа в теб и че Бог не се е отвърнал от теб. Виждайки, че Бог непрестанно говори, някои хора се уморяват от словото Му и решават, че е без значение дали ще го четат, или не. Това не е нормално състояние. Те са лишени от сърце, жадуващо да навлезе в реалността, и такива човеци нито се стремят към усъвършенстване, нито му отдават значение. Установиш ли, че не жадуваш за Божието слово, това е знак, че не си в нормално състояние. В миналото се е съдело дали Бог се е отвърнал от теб по липсата на вътрешно спокойствие и на способност да изпитваш радост. Днес има значение дали жадуваш за Божието слово, приемаш ли словата Му като своя реалност, благоверен ли си и вършиш ли за Бог всичко по силите си. Иначе казано, за човек се съди според реалността на Божието слово. Бог отправя думите Си към цялото човечество. Ако желаеш да ги прочетеш, Той ще те просветли, но не желаеш ли, не ще получиш Неговото просветление. Бог просветлява гладните и жадните за праведност; Той дарява с просветление онези, които се стремят към Него. Някои казват, че не са добили просветление дори и след като са прочели Божието слово. Но как прочете ти Неговите слова? Ако си ги прочел така, както галопиращ конник плъзва поглед по цветята, и не си отдал значение на реалността, как да те просветли Бог? Как да бъде направен съвършен от Бог човек, който не тачи словото Му? Ако не милееш за Неговото слово, ти си лишен и от истината, и от реалността. Цениш ли словата Му, ще съумееш да прилагаш истината на практика и едва тогава ще притежаваш реалността. Ето затова е необходимо непрестанно да ядеш и пиеш Божието слово, дори и когато си зает, дори и при неблагоприятни обстоятелства, дори и във време на изпитания. Както и да го погледнем, Божието слово е основа на човешкото съществуване. Никой не може да пренебрегне Неговите слова. Всеки трябва да яде словото Му така, както поема трите си дневни хранения. Нима е толкова лесно да бъдеш направен съвършен и да бъдеш спечелен от Бог? Независимо дали вече разбираш и независимо дали си постигнал прозрение в Божието дело, трябва възможно най-често да ядеш и пиеш словото Му. Това е пътят към активно навлизане. Веднъж изчел Божието слово, побързай да приложиш на дело това, в което можеш да навлезеш, а другото засега остави за по-нататък. Възможно е в началото да не разбираш доста от словата Му, но след два-три месеца, а понякога и след година, ще ги проумееш. Но защо се случва така? Защото Бог не може да направи човеците съвършени за ден-два. В повечето случаи е вероятно да не схванеш веднага значението на словата Му, когато ги четеш. Отначало те може да ти се сторят като най-обикновен текст; ще трябва да ги изживяваш известно време и едва тогава ще ги разбереш. Бог е изрекъл толкова много и сега е твой ред ревностно да ядеш и пиеш словото Му. Тогава неусетно ще постигнеш разбиране и, пак неусетно за теб, Светият Дух ще те просветли. Когато Светият Дух просветлява хората, те често не усещат това. Той те просветлява и направлява, когато жадуваш и търсиш. Принципът на въздействие на Светия Дух е съсредоточен около Божието слово, което ядеш и пиеш. Всички онези, които не отдават значение на Божието слово и отношението им към словата Му винаги е друго — защото с обърканите си умове смятат, че е без значение дали ще четат словото Му, или не — са хора, които не притежават реалност. Тези хора са лишени от делото на Светия Дух и от Неговото просветление. Такива човеци просто се движат по инерция, симуланти без истински таланти, като г-н Нан Гуо от притчата^[a].

Не приемеш ли Божието слово като своя реалност, ти нямаш истински духовен ръст. Когато настъпи твоето време на изпитания, със сигурност ще се провалиш и ще се разкрие истинския ти духовен ръст, докато чрез изпитанията онези, които редовно се стремят към навлизане в реалността, осъзнават целта на Божието дело. Жадуващите за Бог хора с будно съзнание трябва да предприемат практически действия, за да Му се отблагодарят за любовта Му. Останалите извън реалността губят равновесие дори и от най-обикновени проблеми. Това е разликата между тези с истински ръст и тези без. Защо обаче някои запазват присъствие на духа по време на изпитания, а други са сломени, макар всички те да ядат и пият Божието слово? Очевидната разлика е, че на някои им липсва истински духовен ръст, защото словото Божие не им служи за реалност, а словото Му не е пуснало корени в тях. Веднага щом бъдат подложени на изпитание, те достигат края на своя път. А защо други спокойно устояват на изпитанията? Това е така, защото осъзнават истината и имат видение, прозирайки Божиите намерения и Неговите изисквания, и са в състояние да устоят на трудностите. Това е истинската духовна извисеност. Това е и животът. Някои също може да четат Божието слово, но не го претворяват на дело, не го приемат сериозно; онези, които не приемат сериозно думите Му, не придават значение на практиката. Неприелите за своя реалност Божието слово не притежават истински духовен ръст и не могат да устояват на изпитанията.

Щом Божието слово достигне до теб, незабавно го приеми, яж го и го пий. Независимо колко добре го разбираш, трябва неотклонно да се придържаш към принципа да ядеш, пиеш, опознаваш и практикуваш словото Му. Би трябвало да успееш да направиш това. Не мисли колко ще израстеш духовно; просто се съсредоточи върху поглъщането и изпиването на Неговите думи. Това е делът на човеците в Божието дело. Духовното ти битие се изразява предимно в стремежа да навлезеш в реалността на Неговото слово, като го ядеш и пиеш и като го практикуваш. Не е твоя работа да насочваш усилията си към други неща. Църковните водачи трябва да могат да напътстват всички свои братя и сестри, така че да знаят как да ядат и пият Божието слово. Това е отговорността на всеки църковен пастир. Всички членове на паството, били те млади или стари, трябва да гледат на поглъщането и отпиването от Божието слово като нещо от най-висша значимост и да го приемат в сърцата си. Навлизането в тази реалност е навлизане в Епохата на царството. В днешно време повечето хора чувстват, че не могат да живеят, без да ядат и пият Неговото слово и че Божиите думи са пресни въпреки времето. Това е знак, че вече се ориентират към правилния път. Бог използва думи, за да върши делото Си и да подкрепя човеците. Когато всеки един от тях закопнее и зажадува за думите Му, човечеството ще навлезе в света на Божието слово.

Бог е изрекъл много неща. Колко от тях си научил? В колко си навлязъл? Ако църковният водач не е напътствал братята и сестрите си към реалността на Божието слово, то той е пренебрегнал своя дълг и не е успял да изпълни отговорностите си! Независимо дали твоето възприемане е задълбочено, или повърхностно, независимо колко пълно е то, трябва да знаеш как да ядеш и пиеш Божието слово и да се отнасяш към него с голямо внимание, за да осъзнаеш колко съществено и необходимо е да го ядеш и пиеш. Бог ни е казал толкова много, че ако не ядеш и пиеш словата Му и не се стремиш да ги издирваш и практикуваш, това не може да се нарече истинска вяра в Бог. Щом вярата ти в Бог е неподправена, ти трябва да ядеш и пиеш словото Му, да усещаш словото Му и да изживяваш словото Му. Това е същинската вяра в Бог! Ако на думи заявяваш вярата си в Него, но при това не успяваш да претвориш на дело нищо от словото Му и не го превръщаш в реалност, това не е истинска вяра в Бог. По-скоро е като да търсиш да се наситиш с хляб. Ако говориш само за тривиални свидетелства, безполезни неща и повърхностни теми, без да притежаваш и късче от реалността, това не представлява вяра в Бог и ти просто не си разбрал как правилно да изповядваш вярата си в Него. Защо е нужно да ядеш и пиеш, колкото е възможно повече от Божието слово? Ако не поглъщаш и не пиеш словата Му, а едничкият ти стремеж е да се възнесеш на небето, това вяра в Бог ли е? Каква е първата стъпка, която вярващият в Бог да предприеме? По коя пътека Бог прави човека съвършен? Можеш ли да бъдеш усъвършенстван, ако не ядеш и не пиеш Божиите слова? Възможно ли е да бъдеш считан за поданик на Царството, без Божието слово да ти служи за реалност? Точно какво означава вярата в Бог? Като абсолютен минимум вярващите в Бог външно трябва да са с добри обноски. Най-важното е да притежават Божието слово. При никакви обстоятелства не се отвръщай от словото Му. Чрез Божието слово се достига познанието за Него и до удовлетворяване на намеренията Му. Един ден всеки народ, вероизповедание, религия и сектор ще бъдат завоювани от словото Му. Бог ще говори директно и всички хора ще държат Божиите слова в ръцете си — така ще бъде усъвършенствано човечеството. Отвътре и отвън, Божието слово прониква навсякъде: човеците ще изричат словата Му с устата си, ще практикуват в съгласие със словото Му и ще го пазят в себе си — така ще бъдат потопени в Божието слово вътрешно и външно. Тъй ще бъде усъвършенствано човечеството. Онези, които удовлетворяват Божиите намерения и са способни да свидетелстват за него — това са хората, които са добили Божието слово като своя реалност.

Навлизането в Епохата на словото — Епохата на хилядолетното царство, е делото, което се извършва днес. Оттук насетне практикувай общуване за Божието слово. Само ако ядеш, пиеш и преживяваш Неговите думи, ще можеш да изживееш словото Му. За да убедиш другите, трябва да разполагаш с известен практически опит. Не си ли в състояние да изживееш реалността на Божието слово, няма да успееш да убедиш никого! Всички онези, които Бог използва, могат да изживеят реалността на думите Му. Ако не разполагаш с тази реалност и не свидетелстваш за Бог, това показва, че Светият Дух не е вършил делото Си в теб и ти не си усъвършенстван. В това се състои значимостта на Божието слово. Притежаваш ли сърце, което жадува за Божието слово? Онези, които жадуват за Божието слово, жадуват за истината, и само такива хора са благословени от Бог. В бъдещето Бог ще се обърне с още много думи към всички религии и всички изповедания. Отпърво Той говори на вас и гласът Му се разнася сред вас, за да ви направи завършени, преди да се обърне към езичниците и гласът Му да отекне сред тях, за да ги завоюва. Неговото слово ще убеди всички хора да повярват искрено и безрезервно. Благодарение на Божието слово и на Неговите откровения поквареният човешки нрав отслабва, хората добиват по-човечен облик и непокорният им нрав избледнява. Словото Му действа върху човека с власт и го завоюва в Божията светлина. В Божието слово ще намериш делото, което той извършва в днешната епоха, както и повратните моменти в делото Му. Нищо няма да разбереш, ако не четеш думите Му. Ще добиеш пълно познание за Божието слово, като ядеш и пиеш от думите Му, чрез общение с братята и сестрите си и чрез реални преживявания. Едва тогава ще съумееш истински да изживееш реалността на Неговото слово.

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „от притчата“.