Когато вървиш по днешния път, какъв е най-подходящият вид стремеж? Като какъв човек трябва да се виждаш в стремежа си? Добре е да разбереш как трябва да подхождаш към всичко, което те сполетява днес, било то изпитания или трудности, или безмилостни порицания и проклятия. Изправен пред всички тези неща, трябва внимателно да се замисляш за тях във всеки един случай. Защо казвам това? Казвам го, защото нещата, които те сполетяват днес, в крайна сметка са краткотрайни изпитания, повтарящи се отново и отново; може би, що се отнася до теб, те не са особено натоварващи за духа и затова ги оставяш да се движат с естествения си ход и не ги разглеждаш като ценно преимущество в стремежа си към напредък. Колко си безразсъден! Дотолкова, че мислиш за този ценен актив като за облак, който се носи пред очите ти, и не цениш тези тежки удари, които валят отново и отново — удари, които са кратки и които ти се струват маловажни, а ги гледаш със студено безразличие, не ги вземаш присърце и ги третираш просто като случаен удар. Толкова си високомерен! Към тези свирепи атаки, подобни на бури, които идват отново и отново, проявяваш само лекомислено пренебрежение; понякога дори стигаш дотам, че се усмихваш хладно, разкривайки изражение на пълно безразличие — защото никога не си се замислял защо продължаваш да търпиш такива „нещастия“. Възможно ли е да съм крайно несправедлив към човека? Нима Си поставям за цел да търся вина в теб? Макар че проблемите с твоята психика може би не са толкова сериозни, колкото ги описах, чрез външното си спокойствие ти отдавна си нарисувал съвършен портрет на вътрешния си свят. Не е необходимо да ти казвам, че единствените неща, което се крие в дълбините на сърцето ти, са безпричинни обидни думи и слаби следи от тъга, които едва се забелязват от другите. Понеже смяташ, че е несправедливо да си подложен на такива изпитания, ти проклинаш; и понеже тези изпитания те карат да усещаш опустошението на света, ти си изпълнен с меланхолия. Вместо да възприемаш тези повтарящи се удари и дисциплиниращи действия като най-добрата защита, ти гледаш на тях като на безсмислено създаване на проблеми от страна на Небето или пък като заслужено наказание. Толкова си невеж! Безмилостно затваряш хубавите моменти в тъмнината; отново и отново гледаш на чудесните изпитания и дисциплиниращи действия като на атаки от страна на твоите врагове. Не знаеш как да се адаптираш към околната среда, а още по-малко желаеш да се опиташ да го направиш, защото не желаеш да спечелиш нищо от това повтарящо се — и жестоко за теб — порицание. Ти не се опитваш нито да търсиш, нито да изследваш, а просто се примиряваш със съдбата си и отиваш там, където тя те води. Това, което може да ти се стори жестоко порицание, не е променило сърцето ти, нито го е завладяло, а те е пронизало право в него. В това „жестоко порицание“ ти виждаш единствено своя враг в този живот и затова не си спечелил нищо. Толкова си самодоволен! Рядко вярваш, че търпиш такива изпитания заради собственото си презрение; вместо това се смяташ за нещастен, като освен това казваш, че Аз винаги намирам вина в теб. И сега, когато нещата са стигнали дотук, колко всъщност знаеш за това, което Аз казвам и правя? Не си мисли, че си вундеркинд по рождение, който е само малко по-долу от небесата, но безкрайно по-висок от земята. Далеч не си по-умен от когото и да е друг — дори може да се каже, че е просто възхитително колко по-глупав си от всички хора на земята, които притежават разум, защото имаш твърде високо мнение за себе си и никога не си имал чувство за малоценност, сякаш можеш да прозреш действията Ми до най-малката подробност. Всъщност си човек, на когото фундаментално му липсва разум, защото нямаш представа какво възнамерявам да направя, а още по-малко си наясно какво върша в момента. И затова казвам, че ти не можеш да се сравняваш дори с един стар фермер, който се грижи за земята си, фермер, който няма и най-малка представа за човешкия живот, и въпреки това разчита изцяло на благословиите на Небето, докато обработва земята си. Ти не отделяш и секунда в мисли за живота си, не знаеш нищо за славата, а още по-малко имаш някакво самопознание. Ти си толкова „над нещата“! Наистина се притеснявам за теб, префърцунено конте, и за теб, нежна млада госпожичке: как ще можете да устоите на атаката на още по-големи бури? Тези контета са напълно безразлични към положението, в което се намират. За тях това е дреболия и затова не мислят за нищо, нито се чувстват зле, нито се смятат за унизени; вместо това продължават, както преди, да се разхождат по улиците, развявайки ветрилата си. Тези „значими хора“, които не се научават и си остават невежи, нямат представа защо, за бога, бих им наговорил такива неща; лицата им са изпълнени с досада, те само се поглеждат и след това продължават, без да променят лошите си постъпки; щом Ме напуснат, те отново започват да вилнеят в света, да се перчат и да мамят наново. Колко бързо се променя изражението на лицето ти. И така, за пореден път се опитваш да Ме измамиш по този начин — колко си смел! Тези малки нежни госпожички са още по-смешни. Чувайки Моите настоятелни слова и виждайки затрудненото положение, в което се намират, по лицата им неволно се стичат сълзи, телата им се извиват напред-назад и сякаш правят сцени — колко отвратително! Осъзнавайки собственото си положение, те се свличат на леглата си и лежат там, плачейки безспирно, с почти последни издихания. И след като тези думи им покажат собствената им детинщина и низост, те дотолкова се изпълват с негативизъм, че светлината угасва от очите им и, без да се оплакват от Мен, нито да Ме мразят, те стават напълно неподвижни в своята пасивност и по същия начин не успяват да се научат и остават невежи. След като Ме напуснат, те се веселят и играят наоколо, а пискливият им смях е като този на Сребърната принцеса Бел. Колко крехки и лишени от любов към себе си са те! Всички вие, грешници, отхвърлени от човечеството — колко лишени сте от човешка природа! Вие не знаете как да се обичате или как да се защитавате, нямате разум, не търсите истинския път, не обичате истинската светлина и, нещо повече, не знаете как да се грижите за себе си. Що се отнася до ученията, които съм ви давал отново и отново, вие отдавна сте ги загърбили, дори ги третирате като играчки за развлечение в моментите ви на празнота. Всички те винаги се разглеждат в светлината на вашия личен „талисман“. Когато си обвинен от Сатана, се молиш; когато си негативно настроен, изпадаш в дълбок сън; когато си щастлив, тичаш бясно; когато те смъмря, се кланяш и дращиш; а щом излезеш от Моето присъствие, се смееш със злокобно задоволство. Ти се чувстваш над всички останали, но никога не виждаш себе си като най-надменен, а винаги си само възвишен, самодоволен и надменен отвъд думите. Как могат такива „млади господа“, „млади госпожици“, „милорди“ и „милейди“, които не се научават и си остават невежи, да смятат думите Ми за скъпоценно съкровище? Питам те отново: какво точно научи от Моите думи и от Моето дело за толкова дълго време? Дали това, че си придобил по-големи умения в измамата си? Или по-голямо усъвършенстване на плътта ти? Или по-голямо неуважение в отношението ти към Мен? Казвам ти направо: именно цялото това дело, което извърших, накара теб, който досега си имал сърце на мишка, да придобиеш смелост. С всеки изминал ден страхът, който изпитваш към Мен, намалява, защото Аз съм твърде милостив и никога не съм налагал санкции на плътта ти чрез насилие. Може би, както виждаш, Аз просто изговарям сурови думи, но много по-често ти показвам усмихнато лице и почти никога не те порицавам в очите. Нещо повече, винаги съм снизходителен към твоите слабости и именно поради това ти се отнасяш към Мен така, както змията към добрия фермер. Как се възхищавам на изключителната степен на умение и проницателност в наблюдателността на човешкия род! Нека ти кажа една истина: днес се цени изключително малко това дали имаш богобоязливо сърце, или не; Аз не се тревожа и не се безпокоя за това. Но трябва да ти кажа и това: ти, този „човек с талант“, който не се научава и си остава невеж, накрая ще бъде повален от своята самовлюбена дребнава интелигентност — ти ще бъдеш този, който ще страда и ще бъде наказан. Аз няма да бъда толкова глупав, че да те придружавам, докато продължаваш да страдаш в ада, защото не съм от същия вид като теб. Не забравяй, че си сътворено същество, което е прокълнато от Мен, но също така е поучавано и спасено от Мен, и в теб няма нищо, с което да не желая да се разделя. По което и време да върша делото Си, никога не съм ограничаван от някакъв човек, събитие или предмет. Моето отношение и Моят възглед спрямо човечеството винаги са оставали едни и същи. Не съм особено благоразположен към теб, защото ти си придатък към Моето управление и далеч не си по-специален от което и да е друго същество. Ето какъв е Моят съвет към теб: винаги да помниш, че не си нищо повече от Божие създание! Въпреки че можеш да споделяш съществуването си с Мен, ти трябва да знаеш собствената си идентичност; нямай твърде високо мнение за себе си. Дори и да не те упреквам или да не се разправям с теб, а да те посрещам с усмихнато лице, това не е достатъчно, за да докаже, че ти си от същия вид като Мен. Ти — ти трябва да знаеш, че си човек, който преследва истината, а не си самата истина! Трябва винаги да си готов да се променяш в съответствие с Моето слово. Не можеш да избягаш от това. Призовавам те през това ценно време, когато имаш тази рядка възможност, да се опиташ да научиш нещо. Не Ме заблуждавай; не е нужно да използваш ласкателства, за да се опиташ да Ме измамиш. Когато Ме търсиш, това не е единствено заради Мен, а по-скоро заради теб самия!