Давидовият род е семейство, което първоначално получи обещанията и наследството на Йехова. Първоначално той беше едно от племената на Израил и принадлежеше към избраниците. По онова време Йехова постанови закон за израилтяните, според който всички евреи, които принадлежаха към Давидовия род — всички, които бяха родени в този род — щяха получат Неговото наследство. Те щяха да бъдат онези, които да получат стократно, които щяха да придобият статута на първородни синове; по онова време те щяха да бъдат най-издигнатите хора сред всички израилтяни, с най-високо положение сред всички семейства на Израил, и да служат на Йехова директно в храма, носейки свещенически одежди и корони. Тогава Йехова ги нарече верни и святи служители и те спечелиха уважението на всички останали племена на Израил. Така по онова време всички бяха наричани с уважение господари — всичко това бе дело на Йехова в Епохата на закона. И днес те продължават да вършат тази служба на Йехова в храма, така че завинаги са царете, които Йехова възкачи на трона. Никой не може да им отнеме короната и никой не може да промени службата им, защото по произход те принадлежат към Давидовия род; с това ги дари Йехова. Причината, поради която вие не принадлежите по произход на Давидовия род, е, че не сте народът на Израил, а принадлежите на езически семейства извън Израил. Освен това не е в природата ви да се покланяте на Йехова, а да Му се противопоставяте, така че вашата идентичнот по природа е различна от тази на хората от Давидовия род и вие не сте тези, които ще получат Моето наследство, още по-малко сте тези, които ще получат стократно.

По онова време Израил бе разделен на много различни родове и много различни племена, но всички те бяха избраниците. Израил обаче се различава от другите народи по това, че народът му е категоризиран по племена, което се отнася и за позициите им пред Йехова и земята, към която принадлежи всеки човек. В страни, различни от Израил, човек не може случайно да претендира за принадлежност към родовете на Давид, Яков или Моисей. Това би било в противоречие с фактите — племената на Израил не могат случайно да бъдат погрешно причислявани към други страни. Хората често злоупотребяват с имената на Давид, Авраам, Исав и т.н., или казват: „Ние вече сме приели Бог, затова сме от рода на Яков“. Изричането на такива неща не е нищо друго освен необосновани човешки разсъждения; те не идват директно от Йехова, нито пък от собствените Ми идеи. Това е чисто човешка глупост! Подобно на оратор, който разказва приказки, хората неоснователно смятат себе си за потомци на Давид или за част от семейството на Яков и вярват, че са достойни да бъдат такива. Нима хората не знаят, че тези от Давидовия род отдавна бяха ръкоположени от Йехова, че Давид не се короняса сам за цар? Въпреки това има много хора, които безсрамно твърдят, че са потомци на Давидовия род — хората са толкова невежи! Истината е, че делата на Израил нямат нищо общо с делата на езичниците — това са две различни неща, които нямат никаква връзка помежду си. За делата на Израил може да се говори само на народа на Израил, който не е свързан с езичниците, а делото, което в момента се извършва сред езичниците, също няма нищо общо с народа на Израил. Това, което казвам сега, определя това, което се казва за езичниците, и делото, извършено в Израил, не може да се приема като „преобразуване“ на делото сред езичниците. Няма ли това да покаже, че Бог е твърде условен? Едва когато делото започне да се разпространява сред езичниците, се разкрива какво се казва за тях или какъв е резултатът от него. Така че хората да казват, както са го правили в миналото, „Ние сме потомци на Давид“ или „Исус е син на Давид“, е още по-нелепо. Делото Ми е разделено на части. Не бих „нарекъл елена кон“; по-скоро делото е разделено според неговата последователност.