Първо, нека да изпеем един химн: Химн на царството (I) Царството слезе на земята.

Акомпанимент: Множествата Ме приветстват, множествата Ме възхваляват; хората в един глас назовават единствения истински Бог. Царството се спуска в света на човеците.

1  Множествата Ме приветстват, множествата Ме възхваляват; хората в един глас назовават единствения истински Бог и всички вдигат взор към Мен, за да наблюдават делата Ми. Царството се спуска в света на човеците. Щедра и преизобилна е Моята личност. Кой не би ликувал от това? Кой не би затанцувал от радост? О, Сион! Развей победния си флаг в Моя чест! Изпей победната си песен, разпространявай святото Ми име!

2  Всички създания от краищата на света! Побързайте да се пречистите, за да сте достойни за приношение пред Мен! Съзвездия в небесата! По-скоро се върнете по местата си, за да разкриете могъщата Ми власт над небесната твърд! Заслушвам се в гласовете на хората по земята, които изливат в песен безграничната си любов и почит към Мен! В този ден, когато всички създания се връщат към живот, Аз се спускам в света на човеците. В този момент, точно в този миг, всички цветя се разпукват в пищни цветове, всички птици извиват трели в хор, всички неща затрептяват от радост! Когато проехти приветствието към царството, сатанинското царство рухва, сразено от екота на този химн на царството, и вече никога не ще се върне!

3  Кое от земните създания се осмелява да се надигне за съпротива? Спущайки се на земята, Аз нося пожарища, нося ярост, нося всякакви бедствия. Земните царства сега са Мое царство! Облаците горе в небесата се вихрят на талази; под небесната твърд езерата и реките се разбушуват във вълнуваща и радостна мелодия. Животните, които са почивали в леговищата си, излизат оттам, и Аз пробуждам всички народи от дрямката им. Денят, очакван от несметните човешки множества, най-сетне е настъпил! Хората Ми посвещават най-красивите песни!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Химн на Царството“)

За какво си мислите всеки път, когато пеете тази песен? (Чувстваме се много ентусиазирани и развълнувани и си мислим колко величествена е красотата на царството, как човечеството и Бог ще бъдат заедно завинаги.) Замислял ли се е някой за формата, която хората трябва да приемат, за да бъдат заедно с Бог? Какви трябва да бъдат хората във вашето въображение, за да се съединят с Бог и да се насладят на славния живот, който предстои в царството? (Техният нрав трябва да се промени.) Техният нрав трябва да се промени, но до каква степен? Какви ще бъдат хората, след като техният нрав бъде променен? (Те ще станат святи.) Какъв е критерият за святост? (Всичките мисли и съображения на човека трябва да съответстват на Христос.) Как се проявява това съответствие? (Човекът не се противопоставя на Бог и не Го предава, може да Му се подчинява напълно и има богопослушно сърце.) Някои от отговорите ви са в правилна посока. Отворете сърцата си, всички вие, и дайте глас на това, което искате да кажете. (Хората, които живеят с Бог в царството, трябва да могат да изпълняват своя дълг — с преданост — като се стремят към истината и не се възпират от никой човек, събитие или нещо. Тогава за тях става възможно да се откъснат от влиянието на тъмнината, да приведат сърцата си в хармония с Бог, да се боят от Бог и да отбягват злото.) (Нашата гледна точка за нещата може да приведе в хармония с Бог и да се откъснем от влиянието на тъмнината. Най-малкото можем да стигнем дотам, че да не бъдем повече използвани от Сатана, да отхвърлим покварения нрав и да се подчиним на Бог. Вярваме, че е от съществено значение хората да се откъснат от влиянието на тъмнината. Хората, които не могат да се откъснат от влиянието на тъмнината и да избягат от оковите на Сатана, не са постигнали Божието спасение.) (За да отговорят на стандарта за усъвършенстване от Бог, хората трябва да бъдат едно сърце и един ум с Него и повече да не Му се противопоставят. Те трябва да могат да опознаят себе си, да прилагат истината на практика, да постигнат разбиране за Бог, да Го обичат и да са в хармония с Бог. Това е всичко, което е необходимо.)

Каква тежест имат резултатите на хората в сърцата им

Изглежда, че имате някакви мисли за пътя, който трябва да следвате, и че донякъде го разбирате или имате усет за него. Дали обаче всички думи, които сте изрекли, ще се окажат празни, или истински, зависи от това колко сте съсредоточени в ежедневната си практика. През годините всички вие сте събирали плодовете на всеки аспект на истината, както по отношение на доктрината, така и по отношение на действителното съдържание на истината. Това доказва, че в днешно време хората наблягат особено на стремежа към истината и в резултат на това всеки аспект и елемент на истината със сигурност е пуснал корени в сърцата на някои хора. От какво обаче се опасявам най-много? То е, че въпреки факта, че тези теми за истината и тези теории са пуснали корени във вашите сърца, в действителното им съдържание има малко съществени неща. Когато се сблъскате с проблеми и сте изправени пред изпитания и избори, колко практическа полза ще има за вас реалността на тези истини? Може ли тя да ви помогне да превъзмогнете трудностите си и да излезете от изпитанията, след като сте удовлетворили Божиите намерения? Ще останете ли непоколебими сред изпитанията и ще дадете ли категорично свидетелство за Бог? Занимавали ли сте се някога с тези въпроси? Питам ви: кое е най-важното за вас в сърцата ви и във всичките ви ежедневни мисли и размишления? Достигали ли сте някога до заключение по този въпрос? Какво смятате, че е най-важно за вас? Някои хора казват: „Разбира се, това е да прилагаме истината на практика“, докато други казват: „Разбира се, това е да четем Божието слово всеки ден“. Някои хора казват: „Разбира се, това е да заставаме пред Бог и да Му се молим всеки ден“, а има и такива, които казват: „Разбира се, това е да изпълнявам своя дълг както трябва, всеки ден“. Има дори някои, които казват, че винаги мислят само за това как да удовлетворят Бог, как да Му се покоряват във всичко и как да действат в хармония с Неговите намерения. Дали е така? Това ли е всичко? Например някои казват: „Искам само да се подчинявам на Бог, но когато се сблъскам с някакъв проблем, не успявам да направя това“. Други казват: „Искам само да удовлетворя Бог и би било добре, ако мога да Го удовлетворя поне веднъж, но никога не мога да направя това“. Някои казват: „Единственото, което искам, е да се подчинявам на Бог. По време на изпитания искам само да се оставя на милостта на Божието устройване и да се покоря на Неговото върховенство и подредби, без да се оплаквам или да отправям молби. Но въпреки това почти никога не успявам да се подчиня“. Има и други, които казват: „Когато съм изправен пред решения, никога не мога да избера да приложа истината на практика. Винаги искам да удовлетворя плътта си и да изпълнявам своите лични, егоистични желания“. Каква е причината за това? Преди да дойде проверката на Бог, дали вече ще сте се изправяли пред многобройни предизвикателства, в които нееднократно сте се изпитвали и проверявали? Вижте дали можете искрено да се подчините на Бог и наистина да Го удовлетворите и дали можете да гарантирате, че няма да Го предадете; вижте дали можете да спрете да удовлетворявате себе си и да изпълнявате егоистичните си желания и вместо това да удовлетворявате само Бог, без да правите индивидуални избори. Някой прави ли това? Всъщност има само един факт, който е поставен пред очите ви, и той е това, което най-много интересува всеки от вас и което най-много искате да разберете — въпросът за резултата и крайната цел на всеки от вас. Може да не го осъзнавате, но това е нещо, което никой не може да отрече. Що се отнася до истината за резултатите на хората, за Божието обещание към човечеството и за това до каква крайна цел Бог възнамерява да доведе хората, знам, че има някои, които вече са изучавали Божието слово по тези теми няколко пъти. Има и такива, които често търсят отговора и умовете им са заети с това, но те нищо не могат да измислят или може би накрая стигат до някакво двусмислено заключение. В крайна сметка те продължават да бъдат несигурни за това какъв резултат ги очаква. Когато изпълняват своя дълг, повечето хора обикновено искат да получат окончателни отговори на следните въпроси: „Какъв ще бъде моят резултат? Мога ли да извървя този път докрай? Какво е отношението на Бог към човечеството?“. Някои дори имат следните притеснения: „В миналото съм правил някои неща и съм казвал някои неща; опълчвал съм се на Бог, извършвал съм действия, които са били предателски спрямо Бог, и в някои случаи не съм успявал да Го удовлетворя, наранявал съм чувствата Му, разочаровал съм Го и съм Го карал да ме мрази и ненавижда. Затова може би резултатът ми е неизвестен“. Би било справедливо да се каже, че повечето хора се чувстват притеснени за собствения си резултат. Никой не смее да каже: „Чувствам със сто процента сигурност, че ще оцелея; сто процента съм сигурен, че мога да удовлетворя Божиите намерения. Аз съм човек, който е в съответствие с Божиите намерения; аз съм някой, когото Бог хвали“. Някои хора смятат, че е особено трудно да се върви по Божия път и че най-трудното нещо е да се прилага истината на практика. Така тези хора са убедени, че вече е невъзможно да им се помогне и не смеят да имат големи надежди за добър резултат; или може би вярват, че не могат да удовлетворят Божиите намерения и затова няма да бъдат сред оцелелите. Поради тази причина те твърдят, че нямат резултат и че не могат да постигнат добра крайна цел. Независимо от това как точно разсъждават хората, всички те много пъти са се питали какви ще бъдат техните резултати. Те постоянно пресмятат и планират, когато става въпрос за бъдещето им и за това какво ще получат, след като Бог завърши делото Си. Някои плащат двойна цена; някои изоставят семействата си и работата си; някои се отказват от брака си; някои се оттеглят от поста си, за да дават всичко от себе си в името на Бог; някои напускат домовете си, за да изпълняват своя дълг; някои избират трудностите и започват да поемат най-тежките и изтощителни задачи; някои избират да отдадат богатството си и да се посветят изцяло; а други избират да преследват истината и да се стремят да опознаят Бог. Независимо как сте избрали да практикувате, важен ли е начинът, по който правите това, или не? (Не, не е важен.) Как тогава да си обясним защо „не е важен“? Ако методът на практикуване не е важен, тогава какво е важно? (Външното добро поведение не е показателно за прилагането на истината на практика.) (Мислите на отделния човек не са важни; ключът тук е дали сме приложили истината на практика и дали имаме боголюбиво сърце.) (Падението на антихристите и лъжеводачите ни помага да разберем, че външното поведение не е най-жизненоважното нещо. На пръв поглед изглежда, че те са се отрекли от много неща и изглеждат готови да платят цената, но при ен анализ можем да видим, че те просто нямат богопослушно сърце, а вместо това Му се противопоставят във всяко отношение. В решаващите моменти те винаги застават на страната на Сатана и смущават Божието дело. Така че основните съображения тук са на чия страна ще застанем, когато настъпи моментът, и какви са нашите възгледи за нещата.) Всички вие говорите добре и изглежда, че вече имате основно разбиране и стандарт, според който да живеете, когато става въпрос за прилагането на истината на практика, за Божиите намерения и за това, което Бог изисква от човечеството. Фактът, че можете да говорите по този начин, е много трогателен. Въпреки че част от това, което казвате, не е много точно, вие вече сте се доближили до правилното обяснение на истината — и това доказва, че сте развили собствено действително разбиране за хората, събитията и предметите около вас, за цялото ви обкръжение, както е уредено от Бог, и за всичко, което можете да видите. Това е разбиране, което е близко до истината. Въпреки че казаното от вас не е напълно изчерпателно и някои от думите ви не са много уместни, вашето разбиране вече се доближава до реалността на истината. Когато ви чувам да говорите така, Се чувствам много добре.

Убежденията на хората не могат да заместят истината

Някои хора могат да понасят трудностите, могат да плащат цената и външно се държат много добре. Те са доста уважавани и се радват на възхищението на другите. Бихте ли казали, че подобно външно държание може да се разглежда като прилагане на истината на практика? Може ли да отсъдим, че тези хора удовлетворяват Божиите намерения? Защо много пъти хората виждат такива личности и си мислят, че те удовлетворяват Бог, че вървят в посоката на прилагането на истината и че следват Божия път? Защо някои хора разсъждават по този начин? Има само едно обяснение за това. Какво е то? Причината е, че за много хора някои въпроси — като например какво означава да приложиш истината на практика, какво означава да удовлетвориш Бог и какво означава действително да притежаваш истинната реалност — не са много ясни. Затова някои хора често биват подвеждани от онези, които външно изглеждат духовни, благородни, възвишени и велики. Що се отнася до хората, които могат да говорят красноречиво за думи и доктрини и чиято реч и действия изглеждат достойни за възхищение, онези, които са заблудени от тях, никога не са се вглеждали в същността на действията им, в принципите, които стоят зад делата им, и в техните цели. Освен това те никога не са обръщали внимание на това дали тези хора наистина се подчиняват на Бог, нито пък са установявали дали тези хора наистина се боят от Бог и отбягват злото. Те никога не са успели да разпознаят човешката същност на тези хора. Напротив — още от началото на запознанството си с тях те малко по малко са започнали да им се възхищават и да ги почитат и накрая тези хора са се превърнали в техни идоли. Освен това в съзнанието на някои хора идолите, на които се покланят — и за които вярват, че могат да изоставят семействата и работата си, и които външно изглеждат способни да платят цената — са тези, които наистина удовлетворяват Бог и които наистина могат да постигнат добри резултати и добри крайни цели. В тяхното съзнание тези идоли са хората, които Бог хвали. Какво ги кара да вярват в подобно нещо? Каква е същността на този проблем? Какви са последствията, до които може да доведе той? Нека първо обсъдим въпроса за неговата същност.

В основата си тези въпроси, свързани с възгледите на хората, техните начини на практикуване, принципите на практикуване, които избират да възприемат, и това, върху което всеки от тях обикновено се съсредоточава, няма нищо общо с Божиите изисквания към човечеството. Независимо дали хората се съсредоточават върху повърхностни или дълбоки проблеми, върху думи и доктрини, или върху реалността, те не се придържат към това, към което трябва да се придържат най-много, и не познават това, което трябва да познават най-добре. Причината е, че хората изобщо не обичат истината и затова не желаят да отделят време и усилия, за да търсят и прилагат на практика принципите на практиката, които се съдържат в Божиите слова. Вместо това те предпочитат да използват преки пътища, като обобщават това, което разбират и знаят, че е добра практика и добро поведение; това обобщение после се превръща в тяхна собствена цел; те се стремят към нея и я приемат за истина, която трябва да се практикува. Преките последствия от това са, че хората използват доброто човешко поведение като заместител на прилагането на истината на практика, което също така удовлетворява желанието им да спечелят благоволението на Бог. Това им дава капитал, с който да се борят с истината и който те използват, за да се аргументират пред Бог и да се състезават с Него. В същото време хората безскрупулно оставят Бог настрана, като поставят на Негово място идолите, на които се възхищават. Има само една основна причина, поради която хората са толкова невежи по отношение на своите действия и възгледи или пък едностранчиви в мненията и практиките си — и днес ще ви разкажа за нея: причината е, че макар хората да следват Бог, да Му се молят и да четат Неговите слова всеки ден, те всъщност не разбират Неговите намерения. Тук се корени проблемът. Ако един човек разбира Божието сърце и знае какво Той харесва, какво ненавижда, какво иска, какво отхвърля, какви хора обича, какви не харесва, какъв стандарт използва, когато поставя изисквания към хората, и какъв подход възприема, за да ги усъвършенства, тогава възможно ли е този човек все още да има лично мнение? Възможно ли е такива хора просто да отидат и да се поклонят на някого другиго? Възможно ли е един обикновен човек да се превърне в техен идол? Хората, които разбират Божиите намерения, имат малко по-рационални възгледи от тези. Те не идолизират произволно една покварена личност, нито пък, докато вървят по пътя на прилагането на истината на практика, вярват, че сляпото придържане към няколко прости правила или принципи е равносилно на прилагането на истината на практика.

Съществуват много мнения относно стандарта, по който Бог определя резултатите на хората

Нека се върнем към тази тема и да продължим да обсъждаме въпроса за резултата.

Като се има предвид, че това, което интересува всеки човек, е собственият му резултат, знаете ли как Бог определя този резултат? По какъв начин Бог определя нечий резултат? Освен това какъв стандарт използва Той, за да го определи? Когато резултатът на даден човек все още не е определен, какво прави Бог, за да го разкрие? Някой знае ли? Както казах преди малко, има хора, които вече са прекарали много дълго време в изследване на Божието слово, опитвайки се да намерят ключ към разгадаването на резултатите на хората, категориите, на които се разделят тези резултати, и различните резултати, очакващи различните видове хора. Те също така се надяват да разберат как Божието слово диктува резултатите на хората, какъв стандарт използва Бог и как точно определя резултатите на даден човек. В крайна сметка обаче тези хора така и не успяват да намерят отговори. В действителност сред Божиите слова има твърде малко казано по този въпрос. Защо е така? Докато резултатите на хората все още не са разкрити, Бог не желае да казва на никого какво ще се случи накрая, нито пък иска да информира някого за неговата крайна цел предварително, защото това няма да е от полза за човечеството. Тук и сега искам да ви разкажа само за начина, по който Бог определя резултатите на хората, за принципите, които използва в делото Си, за да определи и прояви тези резултати, и за стандарта, който използва, за да определи дали някой може да оцелее, или не. Не са ли това въпросите, които ви вълнуват най-много? И така, как хората смятат, че Бог определя техните резултати? Вие току-що споменахте нещо в този смисъл: някои от вас казаха, че това е свързано с вярното изпълнение на задълженията и отдаването на всичко за Бог; някои казаха, че става дума за подчинение на Бог и удовлетворяването Му; някои казаха, че фактор е да се оставят на Божията милост; а някои казаха, че ключът е в това да не привличат внимание… Когато прилагате тези истини на практика и когато практикувате в съответствие с принципите, които смятате за правилни, знаете ли какво мисли Бог? Замисляли ли сте се някога дали фактът, че продължавате по този начин, удовлетворява Неговите намерения? Отговаря ли това на Неговия стандарт? Изпълнява ли Неговите изисквания? Смятам, че повечето хора не се замислят много за тези въпроси. Те просто механично прилагат част от Божието слово, част от проповедите или стандартите на определени духовни личности, които боготворят, като сами се принуждават да вършат различни неща. Те вярват, че това е правилният начин, затова продължават да се придържат към него и правят така, независимо какво ще се случи накрая. Някои хора си мислят: „Имам вяра от толкова много години, винаги съм практикувал по този начин. Чувствам, че наистина съм удовлетворил Бог и също така чувствам, че съм получил много от това. Това е така, защото през това време разбрах много истини, както и много неща, които не разбирах преди. По-конкретно, много от моите идеи и възгледи се промениха, житейските ми ценности се промениха изключително много и сега имам доста добро разбиране за този свят“. Тези хора смятат, че това е жътва и че тя е крайният резултат от Божието дело за човечеството. Според вас с тези стандарти и всички ваши практики, взети заедно, удовлетворявате ли Божиите намерения? Някои от вас ще кажат с пълна увереност: „Разбира се! Ние практикуваме в съответствие с Божието слово; практикуваме в съответствие с това, което се проповядва и съобщава от Горното. Ние винаги изпълняваме задълженията си, непрекъснато следваме Бог и никога не сме Го изоставяли. Затова можем да кажем с пълна увереност, че удовлетворяваме Бог. Колкото и да разбираме Неговите намерения и колкото и да разбираме Неговото слово, ние винаги сме били на пътя на стремежа да сме в съответствие с Бог. Ако действаме и практикуваме правилно, ние със сигурност ще постигнем правилния резултат“. Какво мислите за тази гледна точка? Правилна ли е? Може да има и такива, които да кажат: „Никога преди не съм мислил за тези неща. Просто смятам, че ако изпълнявам дълга си и действам в съответствие с изискванията на Божиите слова, мога да оцелея. Никога не съм се замислял за това дали мога да удовлетворя Божието сърце, нито дали отговарям на стандарта, който Той е определил. Тъй като Бог никога не ми е казвал и не ми е давал ясни указания, вярвам, че щом продължавам да работя и не спирам, Бог ще бъде удовлетворен и не бива да поставя допълнителни изисквания към мен“. Правилни ли са тези убеждения? Що се отнася до Мен, този начин на практикуване, този начин на мислене и тези гледни точки влекат след себе си фантазии, а също и известна слепота. Може би това, което казвам, кара някои от вас да се чувстват малко обезсърчени и да си мислят: „Слепота? Ако това е слепота, тогава надеждата ни за спасение и оцеляване е много малка и несигурна, нали? Като говориш така, не ни ли обливаш със студена вода?“. Независимо от това, в какво вярвате, нещата, които казвам и правя, нямат за цел да ви накарат да се почувствате така, сякаш върху вас се излива студена вода. По-скоро те имат за цел да подобрят разбирането ви за Божиите намерения и да задълбочат знанията ви за това какво мисли Бог, какво иска да постигне, какви хора харесва, какво ненавижда, какво презира, какъв тип хора иска да спечели и какъв тип хора отхвърля. С тях се опитвам да внеса яснота в съзнанието ви и да ви дам ясна представа за това доколко действията и мислите на всеки един от вас са се отклонили от стандарта, който Бог изисква. Много ли е необходимо да се обсъждат тези теми? Защото знам, че сте имали вяра толкова дълго време и сте слушали толкова проповеди, но точно това са нещата, които ви липсват най-много. Въпреки че сте записали всяка истина в тетрадките си и сте запомнили и запечатали в сърцата си някои от нещата, които лично смятате за важни, и въпреки че възнамерявате да използвате тези неща, за да удовлетворите Бог по време на вашата практика, да ги използвате, когато се окажете в нужда, да ги използвате, за да преминете през трудните времена, които ви предстоят, или просто да оставите тези неща да ви съпътстват, докато живеете живота си, що се отнася до Мен, независимо как го правите, ако просто го правите, това не е толкова важно. Какво тогава е много важно? Става дума за това, че докато практикуваш, ти трябва да знаеш дълбоко в себе си, с абсолютна сигурност, дали всичко, което правиш — всяко едно дело — е в съответствие с това, което Бог иска, и дали всички твои действия, всички твои мисли и резултатите и целите, които искаш да постигнеш, действително удовлетворяват Божиите намерения и отговарят на Неговите изисквания, както и дали Той ги одобрява. Това са нещата, които са много важни.

Следвай Божия път: бой се от Бог и отбягвай злото

Има една поговорка, на която трябва да обърнете внимание. Смятам, че тази поговорка е много важна, защото се сещам за нея безброй пъти всеки ден. Защо е така? Защото всеки път, когато се срещам с някого, всеки път, когато чуя нечия история, и всеки път, когато чуя за опита или свидетелството на човек, който вярва в Бог, винаги използвам тази поговорка, за да определя в сърцето Си дали този човек е от типа, който Бог иска, и от типа, който Бог харесва. И така: каква е тази поговорка? Ето сега всички се изправихте на нокти. Когато ви разкрия поговорката, може би ще се почувствате разочаровани, защото има хора, които от много години я използват привидно. Аз обаче нито веднъж не съм я използвал само привидно. Тази поговорка живее в сърцето Ми. И така, коя е тази поговорка? Тя е следната: „Следвай Божия път: бой се от Бог и отбягвай злото“. Една изключително проста фраза, нали? Въпреки това, колкото и проста да е, хората, които наистина дълбоко разбират тези думи, ще почувстват, че те имат голяма тежест, че тази поговорка е много ценна за практиката на човека, че това е реплика от езика на живота, съдържаща истината реалност, че тя представлява житейска цел за тези, които се стремят да удовлетворят Бог, и че тя е път за цял живот. По този път трябва да вървят всички, които се съобразяват с Божиите намерения. И така, какво мислите: не е ли вярна тази поговорка? Наистина ли нейната значимост е толкова голяма? Също така, може би някои от вас разсъждават за мисълта и се опитват да я разберат, а може би има и такива, които дори се съмняват в нея: много ли е важна тази поговорка? Много ли е важна? Необходимо ли е да се набляга толкова много на нея? Възможно е някои от вас да не харесват тази поговорка, защото смятат, че да поемеш по Божия път и да го сведеш до една поговорка е твърде голямо опростяване. Да вземем всичко, което Бог е казал, и да го съберем в една поговорка — това не прави ли Бог твърде незначителен? Така ли е наистина? Възможно е повечето от вас да не разбират напълно дълбокото значение на тези думи. Въпреки че всички сте я отбелязали, вие нямате намерение да съхранявате тази поговорка в сърцата си; просто сте я записали в тетрадките си, за да се връщате към нея и да размишлявате в свободното си време. Някои от вас дори няма да си направят труда да запомнят тази поговорка, да не говорим, че няма да се опитат да я използват. Защо все пак искам да спомена тази поговорка? Независимо от гледната ви точка и от това, което считате, трябваше да спомена тази поговорка, защото тя е от особено важно значение за това как Бог определя резултатите на хората. Без значение какво е сегашното ви разбиране за тази поговорка или как се отнасяте към нея, аз все пак ще ви кажа това: ако хората успеят да приложат на практика думите на тази поговорка и да ги изпитат, както и да постигнат стандарта да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава те може да са сигурни, че ще оцелеят и че ще имат добри резултати. Ако обаче не успееш да достигнеш стандарта, заложен в тази поговорка, тогава може да се каже, че твоят резултат е неизвестен. Говоря за тази поговорка, за да се подготвите и да знаете с какъв критерий Бог ви преценява. Както току-що ви казах, тази поговорка е от особено важно значение за Божието спасение на човечеството, както и за начина, по който Той определя резултатите на хората. Защо е от особено важно значение? Наистина бихте искали да знаете, така че нека поговорим за това днес.

Бог използва различни изпитания, за да провери дали хората се боят от Него и отбягват злото

Във всяка епоха на Божието дело Той дава на хората някои слова и им съобщава някои истини. Тези истини са пътят, към който хората трябва да се придържат, пътят, който трябва да следват, пътят, който им позволява да се боят от Бог и да отбягват злото, и пътят, който хората трябва да прилагат на практика и да спазват в живота си и по време на жизненото си развитие. Именно поради тези причини Бог отправя тези слова към човечеството. Словото, което идва от Бог, е това, към което трябва да се придържат хората, а да се придържат към него означава да получат живот. Ако човек не се придържа към него, не го прилага на практика и не изживява Божието слово в живота си, тогава той не прилага истината на практика. Освен това, ако хората не прилагат истината на практика, те не се боят от Бог и не отбягват злото, нито пък могат да удовлетворят Бог. Хората, които не са способни да удовлетворят Бог, не могат да получат Неговата похвала и такива хора нямат резултат. И така, как в хода на Своето дело Бог определя резултата на даден човек? Какви методи използва Бог, за да определи резултата на даден човек? Може би в момента вие все още сте малко объркани, но когато ви разкажа за процеса, той ще стане съвсем ясен, защото много от вас вече сами са го изживели.

В хода на Своето дело, още от самото начало, Бог е подготвил изпитания за всеки човек — или може да се каже, за всеки човек, който Го следва — и тези изпитания са различни по мащаб. Има хора, които са преминали през изпитанието да бъдат отхвърлени от семействата си, през изпитанието да попаднат в неблагоприятна среда, през изпитанието да бъдат арестувани и изтезавани, през изпитанието да бъдат изправени пред избор и през изпитанията на парите и социалното положение. Най-общо казано, всеки от вас се е изправял пред най-различни изпитания. Защо Бог действа по този начин? Защо Той се отнася така към всички? Към какъв резултат се стреми Той? Ето какво искам да споделя с вас: Бог иска да разбере дали този човек е от типа хора, които се боят от Него и отбягват злото. Това означава, че когато Бог те подлага на изпитание и те изправя пред едно или друго обстоятелство, Неговото намерение е да провери дали си човек, който се бои от Него и отбягва злото. Ако някой е изправен пред задължението да пази приноса и това задължение доведе до контакт с Божия принос, ще кажеш ли, че това е нещо, което Бог е уредил? Несъмнено е така! Всичко, с което се сблъскваш, е нещо, което Бог е уредил. Когато си изправен пред този въпрос, Бог ще те наблюдава тайно и ще следи какви избори правиш, как практикуваш и какви мисли имаш. Бог се интересува най-много от крайния резултат, тъй като именно той ще Му помогне да прецени дали си достигнал Неговия стандарт в това конкретно изпитание. Въпреки това, когато хората се сблъскат с някакъв проблем, те често не се замислят защо са изправени пред него, какъв стандарт Бог очаква да достигнат, какво иска да види в тях или какво иска да получи от тях. Когато се изправят пред този проблем, тези хора просто си мислят: „Това е нещо, с което се сблъсквам; трябва да бъда внимателен, а не небрежен! Независимо от всичко, това е Божият принос и аз не мога да го докосна“. С такива опростени мисли хората вярват, че са изпълнили своите задължения. Дали резултатът от това изпитание ще донесе удовлетворение на Бог, или не? Продължавайте да говорите за това. (Ако хората имат богопослушно сърце, тогава, когато са изправени пред задължение, което им позволява да влязат в контакт с Божия принос, те ще се замислят колко лесно би било да оскърбят Божия нрав и това ще ги накара да действат предпазливо.) Твоят отговор е в правилната посока, но все още не е напълно в целта. Следването на Божия път не означава да спазваш повърхностни правила; по-скоро това означава, че когато си изправен пред проблем, ти го разглеждаш преди всичко като ситуация, планирана от Бог, като на отговорност, която Той ти е дал, или като на задача, която Той ти е възложил. Когато си изправен пред този проблем, трябва дори да го възприемеш като изпитание, което Бог е поставил пред теб. Когато се сблъскаш с този проблем, трябва да имаш стандарт в сърцето си и да мислиш, че това е дошло от Бог. Трябва да помислиш как да се справиш с него по такъв начин, че да изпълниш задължението си и същевременно да останеш верен на Бог, а също и как да го направиш, без да Го разгневиш или да обидиш Неговия нрав. Преди малко говорихме за съхранението на приносите. Този въпрос е свързан с приноси, а също и с твоя дълг и отговорност. Ти си длъжен да носиш тази отговорност. Въпреки това, когато се сблъскаш с този проблем, има ли някакво изкушение? Да, има. Откъде идва това изкушение? Това изкушение идва от Сатана, а също и от злия, покварен нрав на хората. Като се има предвид, че има изкушение, този въпрос е свързан със свидетелството, което хората трябва да отстояват, което е и твоя отговорност и дълг. Някои хора казват: „Това е толкова маловажен въпрос; наистина ли е необходимо да му се обръща чак такова внимание?“. Всъщност е изключително необходимо! Това е така, защото, за да се следва Божия път, не можем да подминаваме нищо, което се случва с нас или около нас, дори и малките неща; независимо дали смятаме, че трябва да му обърнем внимание, или не, докато някакъв въпрос стои пред нас, ние не трябва да го подминаваме. На всички неща, които се случват, трябва да се гледа като на изпитания, които Бог ни е дал. Какво мислиш за този начин на разглеждане на нещата? Ако имаш такова отношение, това потвърждава един факт: дълбоко в себе си ти се боиш от Бог и си готов да отбягваш злото. Ако имаш желанието да удовлетвориш Бог, тогава това, което прилагаш на практика, няма да е далеч от стандарта да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Често се случва някои хора да имат убеждението, че нещата, на които не обръщат внимание и които обикновено не споменават, са незначителни дреболии, които нямат нищо общо с прилагането на истината на практика. Когато се сблъскат точно с такъв проблем, тези хора не се замислят и го оставят настрана. В действителност обаче този проблем е бил урок, който ти трябва да изучиш — урок за това как да се боиш от Бог и как да отбягваш злото. Нещо повече — това, за което трябва да си още по-загрижен, е да знаеш какво прави Бог, когато тази ситуация възниква пред теб. Бог е неотлъчно до теб, наблюдава всяка твоя дума и действие, следи всичко, което правиш и какви промени настъпват в мислите ти — това е Божието дело. Някои хора се питат: „Ако това е вярно, защо тогава не съм го почувствал?“. Не си го почувствал, защото не си се придържал към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото като твой основен път; затова не можеш да усетиш изкусната работа, която Бог върши в хората и която се проявява в зависимост от различните им мисли и действия. Ти си разсеян! Какво е важен въпрос? Какво е маловажен въпрос? Въпросите, свързани със следването на Божия път, не се делят на важни и маловажни — всички те имат огромно значение — можете ли да разберете това? (Можем да го разберем.) Що се отнася до ежедневните въпроси, има някои, които хората смятат за много важни и значими, и други, които се възприемат като незначителни дреболии. Хората често възприемат тези важни въпроси като много значими и ги смятат за изпратени от Бог. Въпреки това, докато тези важни въпроси се разрешават, поради своя незрял духовен ръст и поради лошите си заложби хората често не могат да изпълнят Божиите намерения, не могат да получат никакви откровения и не могат да придобият никакво действително знание, което да е ценно. Що се отнася до маловажните въпроси, хората просто ги пренебрегват и ги оставят да се изплъзват малко по малко. Така хората са изгубили много възможности да бъдат проверени пред Бог и да бъдат изпитани от Него. Какво означава винаги да пренебрегваш хората, събитията и предметите, както и ситуациите, които Бог е планирал за теб? Това означава, че всеки ден и дори във всеки момент ти постоянно се отказваш да бъдеш усъвършенстван от Бог, както и да бъдеш ръководен от Него. Всеки път, когато Бог урежда дадена ситуация за теб, Той наблюдава тайно, гледа сърцето ти, следи твоите помисли и разсъждения, наблюдава те как мислиш и чака да види как ще действаш. Ако си небрежен човек — такъв, който никога не се е отнасял сериозно към Божия път, Неговото слово или истината — тогава ти нито ще си загрижен, нито ще обърнеш внимание на това, което Бог иска да завърши, или на изискванията, които е очаквал да изпълниш, когато е подготвил определена среда за теб. Освен това няма да знаеш как хората, събитията и предметите, с които се сблъскваш, са свързани с истината или с Божиите намерения. След като се сблъскаш с повтарящи се обстоятелства и повтарящи се изпитания като това, а Бог не вижда никакви резултати в теб, как ще постъпи Той? След като многократно си се сблъсквал с изпитания, не си почитал Бог като велик в сърцето си, нито си виждал обстоятелствата, които Бог е подготвил за теб, такива, каквито са: изпитания и проверки от Бог. Вместо това една след друга си отхвърлял възможностите, които Бог ти е давал, като многократно си ги оставял да ти се изплъзнат. Не е ли това проява на крайно бунтарство от страна на хората? (Да, така е.) Ще се почувства ли Бог наранен заради това? (Да, ще се почувства.) Грешите, Бог няма да се почувства наранен! Това, че Ме чухте да казвам такова нещо, отново ви шокира. Може би си мислите: „Не беше ли казано по-рано, че Бог винаги се чувства наранен? Така че няма ли Бог да се почувства наранен? Тогава в какви случаи Бог се чувства наранен?“. Накратко, Бог няма да се почувства наранен в тази ситуация. И така, какво е отношението на Бог към описаните по-горе видове поведение? Когато хората отхвърлят или избягват от изпитанията и проверките, които Бог им изпраща, Той има само едно отношение към такива хора. Какво е това отношение? Бог отхвърля този вид хора и ги презира с цялото Си сърце. Думата „отхвърлям“ има две нива на значение. Как да обясня това от Моя гледна точка? Дълбоко в себе си думата „отхвърлям“ предизвиква асоциации, свързани с отвращение и омраза. Какво ще кажете за другото ниво на нейното значение? Това е тази част, която предполага отказ от нещо. Всички знаете какво означава „да се откажеш“, нали? Накратко, „отхвърлям“ е дума, която изразява крайната реакция и отношение на Бог към тези хора, които се държат по такъв начин; това е изключителна омраза към тях и отвращение, което води до решението да ги изостави. Това е окончателното решение на Бог за човек, който никога не следвал Божия път, не се е боял от Бог и не е отбягвал злото. Сега можете ли всички да осъзнаете значимостта на тази поговорка, която споменах по-рано?

Сега разбирате ли метода, който Бог използва, за да определя резултатите на хората? (Всеки ден Той подготвя различни обстоятелства.) Той подготвя различни обстоятелства — това е нещо, което хората могат да усетят и докоснат. И така, какъв е Божият мотив да прави това? Неговият мотив е да даде на всеки човек различни видове изпитания по различно време и на различни места. Кои аспекти на даден човек се подлагат на проверка по време на изпитание? Изпитанието определя дали си от типа хора, които се боят от Бог и отбягват злото във всеки проблем, с който се сблъскват, за който чуват, който виждат и изживяват лично. Всеки ще се изправи пред такова изпитание, защото Бог е справедлив към всички хора. Някои от вас казват: „Аз вярвам в Бог от много години, как така не съм се сблъсквал с никакви изпитания?“. Чувстваш, че все още не си се сблъсквал с нито едно от тях, защото винаги, когато Бог е създавал обстоятелства за теб, ти не си ги приемал сериозно и не си искал да следваш Божия път. Така ти просто не усещаш Божиите изпитания. Някои хора казват: „Сблъсквал съм се с няколко изпитания, но не знам как да практикувам правилно. Дори когато съм практикувал, все още не знам дали съм оставал непоколебим по време на Божиите изпитания“. Хората в такова състояние определено не са малцинство. Тогава какъв е стандартът, по който Бог преценява хората? Точно както казах и преди малко: това е дали се боиш от Бог и отбягваш злото във всичко, което правиш, мислиш и изразяваш. Ето как можеш да определиш дали си човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Проста ли е тази концепция, или не? Достатъчно просто е да се каже, но дали е лесно да се приложи на практика? (Това не е толкова лесно.) Защо не е толкова лесно? (Защото хората не познават Бог и не разбират как Бог усъвършенства хората, така че когато се сблъскат с въпроси, не знаят как да търсят истината, за да решат проблемите си. Те трябва да преминат през различни изпитания, облагородявания, наказания и правосъдие, преди да могат да притежават реалността на боязънта от Бог.) Може и да е така, но що се отнася до вас, боязънта от Бог и отбягването на злото изглеждат много лесно изпълними в момента. Защо казвам това? Това е така, защото сте слушали много проповеди и сте получили немалко напояване от истината реалност; това ви е позволило теоретично и интелектуално да разберете как да се боите от Бог и да отбягвате злото. Що се отнася до начина, по който да приложите на практика боязънта от Бог и отбягването на злото, всички тези знания са били много полезни и са ви накарали да се почувствате така, сякаш това е лесно постижимо. Защо тогава хората никога не могат да го постигнат в действителност? Това е така, защото човешката природа същност не се бои от Бог и обича злото. Това е истинската причина.

Да не се боиш от Бог и да не отбягваш злото означава да се противопоставяш на Бог

Нека започна, като ви попитам откъде идва тази поговорка: „Бой се от Бог и отбягвай злото“. (Книгата на Йов.) Тъй като споменахме Йов, нека поговорим за него. По времето на Йов работеше ли Бог за спасението и завоюването на човечеството? Не. Нима това не е вярно? Освен това, що се отнася до Йов, колко познание за Бог имаше той тогава? (Не много.) Повече или по-малко познание за Бог имаше Йов, отколкото вие имате сега? Защо не се решавате да отговорите? Отговорът на този въпрос е много лесен. По-малко! Това е сигурно! В наши дни вие сте лице в лице с Бог и с Божието слово; вие имате много повече познание за Бог, отколкото Йов. Защо повдигам този въпрос? С каква цел казвам тези неща? Бих искал да ви обясня един факт, но преди това ще ви задам един въпрос: Йов знаеше много малко за Бог, но въпреки това можеше да се бои от Него и да отбягва злото; защо хората в наши дни не успяват да правят това? (Те са дълбоко покварени.) Това, че те са дълбоко покварени, е повърхностното явление, което причинява проблема, но аз никога не бих разглеждал нещата по този начин. Вие постоянно вземате често използвани доктрини и думи като „дълбока поквара“, „бунт срещу Бог“, „предателство спрямо Бог“, „непокорство“, „неприязън към истината“ и т.н., и употребявате тези крилати фрази, за да обясните същността на всеки един въпрос. Това е погрешен начин на практикуване. Използването на един и същи отговор за обяснение на въпроси от различно естество неизбежно поражда богохулни подозрения относно истината и Бог; не обичам да чувам такъв отговор. Помислете за това много внимателно! Никой от вас не се е замислял по този въпрос, но Аз го виждам всеки ден и всеки ден го усещам. И така, докато вие действате, Аз гледам. Когато вие правите нещо, не можете да почувствате същността му, но когато Аз гледам, мога да видя същността му и да я почувствам. И така, какво представлява тази същност? Защо в днешно време хората са неспособни да се боят от Бог и да отбягват злото? Вашите отговори далеч не са в състояние да обяснят същността на този проблем, нито могат да го разрешат. Това е така, защото той има източник, за който вие не знаете. Какъв е този източник? Знам, че искате да чуете за това, така че ще ви разкажа за източника на този проблем.

Откакто Бог е започнал да върши Своите дела, как се е отнасял към човешките същества? Бог ги спаси; Той е гледал на хората като на членове на Своето семейство, като на обекти на Своето дело, като на онези, които е искал да завоюва и спаси, и като на онези, които е искал да усъвършенства. Това беше отношението на Бог към човечеството в началото на Неговото дело. Какво обаче беше отношението на човечеството към Бог по онова време? Бог беше непознат за хората и те Го възприемаха като чужд. Може да се каже, че отношението им към Бог не доведе до правилните резултати и че те нямаха ясно разбиране за това как трябва да се отнасят с Бог. В този смисъл те се отнасяха с Него, както им харесваше, и правеха, каквото им харесваше. Имаха ли някакво мнение за Бог? Отначало нямаха; техните така наречени мнения включваха само определени представи и предположения за Него. Те приемаха това, което отговаряше на техните представи, а когато нещо не отговаряше на представите им, те наглед му се подчиняваха, но дълбоко в себе си усещаха силен конфликт и му се противопоставяха. Връзката между Бог и хората в началото беше такава: Бог гледаше на тях като на членове на семейството, но те се отнасяха с Него като с чужд. Въпреки това, след определен период от Божието дело, хората най-сетне осъзнаха какво се опитва да постигне Той и разбраха, че Той е истинският Бог; те също така достигнаха до разбирането за това какво могат да получат от Бог. Как гледаха на Бог хората по това време? Те виждаха в Него спасително въже и се надяваха да получат Неговата благодат, благословии и обещания. Как гледаше на хората Бог по това време? Той гледаше на тях като на цели за Своето завоевание. Бог искаше да използва словото, за да ги съди, проверява и подлага на изпитания. Въпреки това, що се отнася до хората по онова време, Бог беше просто обект, който те можеха да използват, за да постигат собствените си цели. Хората видяха, че истината, произхождаща от Бог, може да ги завоюва и спаси, че имат възможност да получат от Него нещата, които искат, както и да постигнат крайните цели, които искат. Благодарение на това в сърцата им се зароди частица искреност и в тях се появи желание да следват този Бог. Времето минаваше и благодарение на това, че бяха придобили някакво повърхностно и доктринално познание за Бог, може дори да се каже, че хората започнаха да се „запознават“ с Бог и със словата, които Той казваше, с Неговата проповед, с истините, които произхождаха от Него, и с Неговото дело. Поради това те живееха със заблудата, че Бог вече не им е непознат и че вече са стъпили на пътя да започнат да съответстват на Бог. Досега хората са слушали много проповеди за истината и са преживели голяма част от Божието дело. Въпреки това, поради намесата и пречките, причинени от много различни фактори и обстоятелства, повечето хора не успяват да приложат истината на практика или да удовлетворят Бог. Хората стават все по-отпуснати и все повече им липсва увереност. Те все по-силно усещат, че резултатите им са неизвестни. Не смеят да предлагат екстравагантни идеи и не се стремят да постигат напредък; те са просто неохотни последователи, които вървят напред, стъпка по стъпка. Какво е отношението на Бог към сегашното състояние на хората? Той желае само да им даде тези истини и да им влее Своя път, а след това да подготви различни обстоятелства, за да ги подложи на всякакъв род изпитания. Неговата цел е да вземе тези слова, тези истини и Своето дело и да постигне резултат, при който хората ще могат да се страхуват от Него и да избягват злото. Повечето хора, които съм виждал, просто приемат Божието слово и го смятат за доктрина, за обикновени думи, за правила, които трябва да се спазват. В своите действия и изказвания или когато са изправени пред изпитания те не смятат Божия път за този, който трябва да следват. Това е особено вярно, когато хората са изправени пред големи изпитания; не съм видял нито един такъв човек, чиято практика да е насочена към това да се бои от Бог и да отбягва злото. Ето защо отношението на Бог към хората е изпълнено с изключителна омраза и отвращение! Въпреки че Той многократно им е давал изпитания, дори стотици пъти, те все още нямат ясна нагласа, с която да демонстрират своята решителност: „Искам да се боя от Бог и да отбягвам злото!“. Тъй като хората не притежават тази решимост и не проявяват подобна активност, сегашното отношение на Бог към тях не е същото, както в миналото, когато Той проявяваше към тях милост, поносимост, въздържаност и търпение. Вместо това Той е изключително разочарован от човечеството. Кой причини това разочарование? От кого зависи отношението на Бог към хората? То зависи от всеки човек, който Го следва. По време на многогодишната Си работа Бог е поставял много изисквания към хората и е създавал много обстоятелства за тях. Независимо от това как са се представили и какво е отношението им към Бог, хората не са успели да практикуват в ясно съответствие с целта да се боят от Бог и да отбягват злото. Затова ще предложа една обобщаваща фраза и ще я използвам, за да обясня всичко, което току-що казахме за това защо хората не могат да следват Божия път на боязънта от Бог и отбягването на злото. Каква е тази фраза? Тя е следната: Бог смята хората за обект на Своето спасение и за обект на Своето дело; хората смятат Бог за свой враг и за своя противоположност. Имаш ли вече ясно разбиране по този въпрос? Много ясно е какво е отношението на човечеството, какво е отношението на Бог и каква е връзката между хората и Бог. Независимо колко проповеди сте слушали, нещата, за които сте си направили изводи — например да бъдете верни на Бог, да Му се подчинявате, да търсите начин да станете съответстващи на Бог, да искате да отдадете целия си живот на Бог и да искате да живеете за Него — за Мен не са пример за съзнателно следване на Божия път, който е пътят на боязънта от Бог и отбягването на злото, а са просто канали, чрез които можете да постигнете определени цели. За да ги постигнете, вие неохотно спазвате някои правила и точно тези правила отклоняват хората още повече от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото и отново противопоставят Бог на човечеството.

Днешната тема е малко тежка, но независимо от всичко все пак се надявам, че когато преминете през предстоящите изживявания и времената, които идват, ще можете да направите това, което току-що ви казах. Не гледайте на Бог като на празно пространство — сякаш Той съществува, когато е полезен за вас, но не съществува, когато нямате полза от Него. Щом в подсъзнанието ти се появи такава мисъл, ти вече си разгневил Бог. Може би има хора, които казват: „Не гледам на Бог като на празно пространство. Аз винаги Му се моля, винаги се опитвам да Го удовлетворя и всичко, което правя, попада в обхвата, стандарта и принципите, които Бог изисква. Определено не практикувам според собствените си представи“. Да, този начин, по който ти практикуваш, е правилен. Въпреки това какво си мислиш, когато се сблъскаш с проблем? Как практикуваш, когато си изправен пред проблем? Някои хора чувстват, че Бог съществува, когато се обръщат към Него с молитва или просба, но след това, когато се сблъскат с проблем, на тях им идват наум идеи, към които искат да се придържат. Това означава, че те смятат Бог за празно пространство, а такава ситуация прави Бог несъществуващ в умовете им. Хората смятат, че Бог трябва да съществува, когато се нуждаят от Него, но не и когато нямат такава нужда. Хората мислят, че е достатъчно да практикуват въз основа на собствените си идеи. Те смятат, че могат да правят каквото си поискат и просто не вярват, че трябва да търсят Божия път. Що се отнася до хората, които в момента се намират в подобна ситуация и не могат да се измъкнат от нея, те не си ли играят с огъня? Някои хора казват: „Може и да си играя с огъня, но аз имам вяра от толкова години и съм убеден, че Бог няма да ме изостави, защото не би могъл да понесе това“. Други казват: „Вярвам в Господ от времето, когато бях в утробата на майка си. Минаха четиридесет или петдесет години, така че от гледна точка на времето аз имам най-много право да бъда спасен от Бог и да оцелея. През тези четири или пет десетилетия изоставих семейството и работата си и се отказах от всичко, което имах — пари, положение, удоволствия и време със семейството. Не съм ял много вкусни храни, не съм се отдавал на много забавления, не съм посещавал много интересни места и дори съм преживявал страдания, които обикновените хора не биха могли да понесат. Ако Бог не може да ме спаси заради всичко това, значи Той се отнася с мен несправедливо и аз не мога да вярвам в такъв Бог“. Има ли много хора с подобно мнение? (Да, има.) Е, тогава днес ще ви помогна да разберете един факт: Хората с такова мнение сами си правят живота труден. Това е така, защото те прикриват очите си със собственото си въображение. Именно това въображение, както и собствените им заключения, заемат мястото на стандарта, който Бог изисква от хората, и ги възпират да приемат действителните Божии намерения. Това ги прави неспособни да усетят истинското Му съществуване и ги кара да изгубят възможността да бъдат усъвършенствани от Бог. Така те се отричат от своята част или дял от Божието обещание.

Как Бог определя резултатите на хората и стандартите, по които прави това

Преди да се спреш на каквито и да било възгледи или заключения, първо трябва да разбереш какво е отношението на Бог към теб и какво мисли Той, а след това да решиш дали твоето собствено мислене е правилно, или не. В определянето на резултата на даден човек Бог никога не използва времето като мерна единица, нито пък приема за норма това колко е страдал този човек. Тогава какво използва Бог като стандарт, за да определи резултата на един човек? Определянето на този резултат според времето би било нещо, което в най-голяма степен отговаря на представите на хората. Освен това има хора, които често виждате и които в един момент са посветили много, отдали са всичко от себе си, платили са огромна цена и са страдали жестоко. Това са тези, които според вашето виждане могат да бъдат спасени от Бог. Всичко, което тези хора демонстрират и изживяват, е точно в съответствие с представите на хората за установените от Бог стандарти за определяне на резултата на даден човек. В каквото и да вярвате, Аз няма да изброявам тези примери един по един. Накратко казано, всичко, което не е стандарт в Божието мислене, идва от човешкото въображение и всички такива неща са човешки представи. Какъв ще бъде резултатът, ако сляпо упорстваш в собствените си представи и фантазии? Съвсем очевидно е, че последицата от това може да бъде само една — Бог да те отхвърли. Това е така, защото ти винаги изтъкваш качествата си пред Бог, състезаваш се и спориш с Него, но не се опитваш истински да разбереш мисленето Му, нито пък се опитваш да разбереш Неговите намерения или Неговото отношение към човечеството. Постъпвайки по този начин, ти почиташ преди всичко себе си като велик, но така не е почиташ Бог като велик. Ти вярваш в себе си, а не в Бог. Бог не иска такива хора и няма да им донесе спасение. Ако успееш да се откажеш от тези възгледи и освен това да коригираш неправилните възгледи, които си имал в миналото, ако успееш да постъпваш според Божиите изисквания, ако от този момент нататък успееш да практикуваш пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, ако успееш да почиташ Бог като велик във всичко, и да се въздържаш от използването на личните си фантазии, възгледи или убеждения, за да определяш себе си и Бог, и ако вместо това успееш да потърсиш Божиите намерения във всяка посока, да осъзнаеш и разбереш Неговото отношение към човечеството и да Го удовлетвориш, като отговаряш на Неговите стандарти, това ще бъде прекрасно! Това ще означава, че съвсем скоро ще поемеш по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото.

Ако Бог не използва различните мисли, идеи и възгледи на хората като стандарти, по които да определя техните резултати, какъв стандарт използва Той за това? Той използва изпитания, за да определя тези резултати. Съществуват два стандарта за това как Бог използва изпитания при определянето на резултатите на хората: Първият е броят на изпитанията, на които се подлагат хората, а вторият — ефектите, които тези изпитания имат върху тях. Именно тези два показателя определят резултата на даден човек. Нека сега разгледаме по-подробно тези два стандарта.

Нека започнем с това, че когато човек е изправен пред изпитание от Бог (това изпитание може да е незначително за теб и да не си струва да се споменава), Той ще те накара ясно да осъзнаеш, че Неговата ръка е върху теб и че Той е този, който е уредил тези обстоятелства за теб. Докато духовният ти ръст е още незрял, Бог ще подготви изпитания, за да те изпита, и тези изпитания ще съответстват на твоя ръст, на това, което можеш да разбереш, и на това, което можеш да издържиш. Коя част от теб ще бъде изпитана? Твоето отношение към Бог. Много ли е важно това отношение? Разбира се, че е важно! Това е особено важно! Това отношение на хората е резултатът, който Бог иска, така че, що се отнася до Него, това е най-важното нещо от всичко. В противен случай Бог не би изразходвал усилията Си за хората, като се занимава с такава работа. Чрез тези изпитания Бог иска да види отношението ти към Него; Той иска да разбере дали си на прав път, или не. Той също така иска да разбере дали се боишот Бог и дали отбягваш злото. Ето защо, независимо дали разбираш много или малко от истината в даден момент, ти все пак ще бъдеш изправен пред Божиите изпитания и след всяко увеличаване на количеството на истината, която разбираш, Той ще продължава да създава подходящи изпитания за теб. Когато отново се изправиш пред изпитание, Бог ще иска да разбере дали твоите възгледи, идеи и отношение към Него са претърпели някакво развитие през изминалия период от време. Някои хора се чудят: „Защо Бог винаги иска да види отношението на хората? Нима Той вече не е видял как те прилагат истината на практика? Защо Той все още иска да види отношението им?“. Това е безсмислено говорене! Като се има предвид, че Бог върши делата Си по този начин, Неговото намерение трябва да бъде изразено в тях. Бог постоянно наблюдава хората отстрани, като следи всяка тяхна дума и действие, всяка тяхна постъпка и движение; Той наблюдава и всички техни мисли и идеи. Бог отбелязва всичко, което се случва с хората — техните добри постъпки, недостатъци, прегрешения, дори техните бунтове и предателства — като доказателство, с което определя резултатите им. Стъпка по стъпка, с издигането на Божието дело, ти ще чуваш повече истини и ще приемаш повече положителни неща и информация и ще придобиваш по-голяма представа за реалността на истината. По време на този процес Божиите изисквания към теб също ще се увеличават и докато това става, Той ще ти дава по-сериозни изпитания. Целта Му е да провери дали междувременно отношението ти към Него се е подобрило. Разбира се, когато това се случи, гледната точка, която Бог изисква от теб, ще е съобразена с твоето разбиране за истината реалност.

С постепенното повишаване на твоя духовен ръст ще се издигне и стандартът, който Бог изисква от теб. Докато си все още незрял, Той ще установи много нисък стандарт, на който трябва да отговаряш; когато духовният ти ръст стане малко по-голям, Той малко ще повиши стандарта за теб. Но какво ще направи Бог, след като си придобил разбиране за цялата истина? Той ще те накара да се изправиш пред още по-големи изпитания. Сред тези изпитания това, което Бог иска да получи от теб, това, което иска да види от теб, е по-дълбоко познание за Него и истинска боязън от Него. По това време Божиите изисквания към теб ще бъдат по-високи и „по-сурови“, отколкото когато духовният ти ръст е бил по-незрял (хората може да ги възприемат като сурови, но Бог всъщност ги възприема като разумни). Когато Бог подлага хората на изпитания, каква реалност иска да създаде? Той постоянно иска от хората да Му отдадат сърцата си. Някои хора ще кажат: „Как мога да дам това? Изпълних дълга си, изоставих дома си и препитанието си, дал съм всичко от себе си. Това не са ли все случаи, в които съм отдавал сърцето си на Бог? Как по друг начин бих могъл да отдам сърцето си на Бог? Възможно ли е това всъщност да не са били начини да Му отдавам сърцето си? Какво е конкретното изискване на Бог?“. Изискването е много просто. Всъщност има някои, които вече са отдали сърцата си на Бог в различна степен по време на различни етапи от изпитанията си, но огромното мнозинство от хората никога не отдават сърцата си на Бог. Когато Бог те изпитва, Той вижда дали сърцето ти е с Него, с плътта или със Сатана. Когато те изпитва, Той вижда дали Му се противопоставяш или си в позиция, която е съответстваща на Бог, и също така вижда дали сърцето ти е на Негова страна. Когато си незрял и си изправен пред изпитания, ти нямаш достатъчно увереност и не можеш да знаеш какво точно трябва да направиш, за да удовлетвориш Божиите намерения, тъй като разбирането ти за истината е ограничено. Въпреки това, ако все още можеш да се молиш на Бог искрено и открито и ако си готов да Му отдадеш сърцето си, да Му позволиш да властва над теб и да Му предложиш всички онези неща, които смяташ за най-ценни, тогава вече ще си дал на Бог сърцето си. Когато слушаш повече проповеди и разбираш повече от истината, твоят духовен ръст също постепенно ще се издига. По това време стандартът на Божиите изисквания няма да бъде същият, какъвто е бил, когато си бил незрял; Той ще изисква от теб по-висок стандарт. Когато хората постепенно отдават сърцата си на Бог, сърцата им бавно се доближават до Него; когато хората могат истински да се доближат до Бог, те все повече придобиват богобоязливо сърце. Това, което Бог иска, е точно такова сърце.

Когато Бог иска да придобие нечие сърце, Той подлага този човек на много изпитания. По време на тези изпитания, ако Бог не получи сърцето на този човек или не види, че той има някакво отношение — тоест, ако Бог не види, че този човек практикува или се държи по начин, който показва боязън от Него, и ако също така не види в този човек отношение и решимост, които отбягват злото — тогава, след многобройни изпитания, Божието търпение към него ще се оттегли и Той повече няма да го толерира. Той повече няма да изпитва този човек и няма да работи върху него. И така, какво означава това за резултата на този човек? Това означава, че той няма резултат. Може би този човек не е направил зло, може би не е направил нищо разрушително и не е причинил смущение. Може би не се е противопоставял открито на Бог. Сърцето на този човек обаче остава скрито от Бог; той никога не е имал ясно отношение и гледна точка към Бог и Бог не може ясно да види, че сърцето му е отдадено на Него или че той се стреми да се страхува от Него и да отбягва злото. Бог губи търпение към такива хора и повече няма да плаща никаква цена за тях, няма да проявява никаква милост към тях и няма да работи върху тях. Животът на човек с такава вяра в Бог вече е приключил. Това е така, защото при всички многобройни изпитания, които Бог му е дал, Той не е получил резултата, който иска. Така че има много хора, в които никога не съм виждал просветлението и озарението на Светия Дух. Как може да се види това? Тези хора може да са вярвали в Бог в продължение на много години и на пръв поглед да са се държали енергично, да са прочели много книги, да са се занимавали с много дела, да са изписали десетина тетрадки и да са усвоили много думи и доктрини. Въпреки това в тях никога не се наблюдава видимо израстване, възгледите им за Бог остават невидими, а отношението им все още е неясно. С други думи, сърцата им не могат да се видят; те винаги са обвити и запечатани — те са изолирани от Бог. В резултат на това Той не е видял техните истински сърца, не е видял в тези хора истинска боязън от Него и, нещо повече, не е видял как тези хора следват Неговия път. Ако досега Бог още не е спечелил такива хора, може ли да ги спечели в бъдеще? Той не може да го направи! Ще продължи ли да настоява за неща, които не могат да бъдат придобити? Той няма да го направи! Тогава какво е сегашното отношение на Бог към такива хора? (Той ги отхвърля и ги пренебрегва.) Той ги пренебрегва! Бог не обръща внимание на такива хора; Той ги отхвърля. Запомнили сте тези думи много бързо и много точно. Изглежда, че сте разбрали това, което сте чули!

Има хора, които, когато започват да следват Бог, са незрели и невежи; те не разбират Неговите намерения и не знаят какво означава да вярваш в Него. Те възприемат измислен от човека и погрешен път на вяра в Бог. Когато такива хора са изправени пред изпитания, те не осъзнават това и остават безчувствени към Божието напътствие и просветление. Те не знаят какво означава да отдадат сърцата си на Бог или какво означава да останат непоколебими по време на изпитание. Бог ще даде на тези хора ограничен период от време, през който ще им позволи да разберат естеството на Неговите изпитания и какви са намеренията Му. След това тези хора трябва да демонстрират своите гледни точки. За тези, които са в този етап, Бог все още чака. Що се отнася до онези, които имат някои възгледи, но все още се колебаят, които искат да предадат сърцата си на Бог, но не са се примирили с това, и които, въпреки че са приложили някои основни истини на практика, се опитват да се скрият и да се откажат, когато са изправени пред големи изпитания — какво е отношението на Бог към тях? Той все още очаква малко от тях, а резултатът зависи от тяхното отношение и представяне. Ако хората не са активни в развитието си, какво прави Бог? Той се отказва от тях. Това е така, защото преди Бог да се откаже от теб, ти вече си се отказал от себе си. Така че не можеш да обвиняваш Бог за това. Не е редно да се оплакваш от Бог.

Различните неудобства, които един практически въпрос предизвиква у хората

Има и друг вид хора, които получават най-трагичния резултат от всички; това са хората, които най-малко обичам да споменавам. Те не са трагични, защото са получили Божието наказание или защото Неговите изисквания към тях са сурови и поради това имат трагичен резултат; по-скоро те са трагични, защото сами си го причиняват. Както се казва, те сами си копаят гроба. Какви хора правят това? Тези хора не вървят по правилния път и резултатите им се разкриват предварително. В Божиите очи такива хора са най-големите обекти на Неговата ненавист. От човешка гледна точка такива хора са най-жалките. Когато такива хора започнат да следват Бог, те са много ревностни; плащат много пари, имат добро мнение за перспективите на Божието дело и имат пребогато въображение, когато става въпрос за собственото им бъдеще. Освен това те имат изключително доверие в Бог, тъй като вярват, че Той може да направи хората пълноценни и да ги доведе до славна крайна цел. Въпреки това, по някаква причина след това тези хора си тръгват по време на Божието дело. Какво означава „да си тръгнеш“ тук? Това означава, че те изчезват, без да се сбогуват, без да издадат дори звук; те напускат, без да кажат и дума. Въпреки че тези хора твърдят, че вярват в Бог, те никога не пускат истински корени по пътя на вярата. Поради тази причина, независимо от това колко дълго са вярвали в Него, те все още са способни да се отвърнат от Бог. Някои хора напускат, за да започнат бизнес, някои напускат, за да живеят живота си, някои напускат, за да забогатеят, а някои — за да се оженят и да имат деца… Сред тези, които напускат, има някои, които по-късно страдат от угризения на съвестта и искат да се върнат, и други, на които им е много трудно да се справят и в крайна сметка се скитат по света години наред. Тези скитници преживяват много страдания и вярват, че пребиваването в света е твърде болезнено и че не могат да се отделят от Бог. Те искат да се върнат в Божия дом, за да получат утеха, мир и радост, и искат да продължат да вярват в Бог, за да избегнат бедите или да постигнат спасение и красива крайна цел. Това е така, защото тези хора вярват, че Божията любов е безгранична и че Неговата благодат е неизчерпаема. Те смятат, че без значение какво е направил някой, Бог трябва да му прости и да бъде толерантен към миналото му. Тези хора непрекъснато повтарят, че искат да се върнат и да изпълняват дълга си. Има дори такива, които дават част от имуществото си на църквата с надеждата, че това ще им проправи път обратно към Божия дом. Какво е отношението на Бог към такива хора? Как трябва да определи техните резултати? Не се притеснявайте да се изказвате. (Мислех си, че Бог ще приеме този тип хора, но след като току-що чух това, чувствам, че не може.) Изкажи своите аргументи. (Такива хора идват пред Бог само за да не бъде техният резултат смърт. Те не са повярвали в Бог от неподправена искреност; идват, защото знаят, че Божието дело скоро ще приключи и се заблуждават, че могат да дойдат и да получат благословии.) Казваш, че тези хора не вярват искрено в Бог, така че Той не може да ги приеме, нали? (Да.) (Моето разбиране е, че такива хора са просто опортюнисти и не вярват истински в Бог.) Те не са повярвали в Бог, а са опортюнисти. Добре казано! Тези опортюнисти са от хората, които всички мразят. Те плават в посоката, в която духа вятърът, и не си помръдват пръста за нищо, освен ако не искат да получат облага от това, така че, разбира се, те са жалки! Някой друг брат или сестра има ли мнение, което иска да сподели? (Бог няма да ги приеме повече, защото Неговото дело е на път да бъде завършено и сега е времето, в което се определят резултатите на хората. Точно в този момент тези хора искат да се върнат — не защото действително искат да преследват истината, а защото виждат, че настъпват бедствия, или защото са повлияни от външни фактори. Ако наистина имаха намерение да преследват истината, те никога не биха си тръгнали по средата на Божието дело.) Има ли други мнения? (Те няма да бъдат приети. Всъщност Бог вече им е дал възможности, но те упорито са продължавали да се отнасят безразлично към Него. Независимо от това какви са намеренията на тези хора и дори ако наистина се покаят, Бог пак няма да им позволи да се върнат. Това е така, защото Той им е дал толкова много възможности, но те вече са демонстрирали своето отношение: те са поискали да напуснат Бог. Поради тази причина, ако сега се опитат да се върнат, Бог няма да ги приеме.) (Съгласен съм, че Бог няма да приеме такъв тип хора, защото ако човек е видял истинския път, преживявал е Божието дело за толкова дълъг период от време и все още може да се върне в света и в прегръдката на Сатана, то това е огромно предателство към Бог. Въпреки факта, че Божията същина е милост и любов, зависи към какъв човек е насочена тази същина. Ако този човек идва пред Бог, търсейки утеха или нещо, на което да възложи своите надеждите, тогава той просто не е от типа хора, които искрено вярват в Бог, и Божията милост към такива хора стига само дотам.) Ако Божията същина е милостта, защо тогава Той не дава на този тип хора малко повече от нея? С малко повече милост тези хора нямаше ли да получат възможност? В миналото хората често казваха, че Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел; ако една от стоте овце се изгуби, Бог ще остави деветдесет и деветте, за да търси липсващата. Сега, когато става дума за тези хора, трябва ли Бог да ги приеме и да им даде още една възможност заради искрената им вяра? Това всъщност не е труден въпрос; той е много прост! Ако наистина разбирате Бог и имате истинско познание за Него, тогава не са нужни много обяснения — не са нужни и много размишления, нали? Вашите отговори са в правилната посока, но все още са много далеч от Божието отношение.

Току-що някои от вас изразиха увереност, че Бог не би могъл да приеме такъв тип хора. Други не бяха много наясно и мислеха, че Бог може да ги приеме, а може и да не ги приеме — това отношение е по-умереното. Имаше и такива от вас, чиято гледна точка беше, че се надявате Бог да приеме такъв човек — това отношение е по-съмнителното. Онези от вас, които са сигурни в това, което мислят, вярват, че Бог е работил толкова дълго и че Неговото дело е завършено, така че Той няма нужда да бъде толерантен към тези хора; затова мислите, че Той няма да ги приеме отново. По-умерените сред вас смятат, че тези въпроси трябва да се решават според индивидуалните обстоятелства; ако сърцата на тези хора са неотделими от Бог, ако те искрено вярват в Него и се стремят към истината, тогава Бог трябва да забрави предишните им слабости и недостатъци — Той трябва да прости на тези хора, да им даде още една възможност и да им позволи да се върнат в Неговия дом и да приемат спасението Му. Ако обаче по-късно те отново избягат, тогава Бог вече няма да ги иска и изоставянето им не може да се счита за несправедливост. Има и друга група, която се надява, че Бог може да приеме такива хора. Тази група не е съвсем сигурна дали Бог наистина ще го направи, или не. Ако те вярват, че Той трябва да приеме такива хора, но не го прави, тогава изглежда, че този възглед малко противоречи на гледната точка на Бог. Ако те вярват, че Бог не бива да приема такива хора, а Бог просто каже, че любовта Му към човеците е безгранична и че е готов да даде още една възможност на този тип хора, тогава не е ли това пример за разкриване на човешкото невежество? Във всеки случай всички вие имате своите гледни точки. Тези гледни точки представляват вид познание в рамките на вашите собствени мисли; те също така отразяват дълбочината на вашето разбиране за истината и за Божиите намерения. Правилно е да се каже така, нали? Чудесно е, че имате мнения по този въпрос. Остава обаче въпросът дали вашите мнения са правилни. Всички вие сте малко притеснени, нали? „Тогава кое е правилно? Не виждам ясно и не знам какво точно мисли Бог, а и Той не ми е казал нищо. Как мога да знам какво мисли Той? Отношението на Бог към човечеството е любов. Изхождайки от отношението, което е имал в миналото, Той би трябвало да приеме такъв човек, но не съм много наясно със сегашното отношение на Бог; мога само да кажа, че може би Той ще приеме този човек, а може би няма да го приеме“. Това е смехотворно, нали? Този въпрос наистина ви озадачи. Ако нямате правилна гледна точка по този въпрос, какво ще направите, когато вашата църква действително се сблъска с такъв човек? Ако не се справите правилно със ситуацията, може да обидите Бог. Не е ли това опасно?

Защо исках да попитам за вашето мнение по въпроса, който току-що повдигнах? Исках да проверя вашите гледни точки, да проверя доколко познавате Бог и доколко разбирате Неговите намерения и отношение. Какъв е отговорът? Отговорът е в самите ви гледни точки. Някои от вас са много консервативни, а други използват въображението си, за да гадаят. Какво означава „гадаене“? Това означава да не можеш да прецениш как мисли Бог и затова да изказваш безпочвени предположения за начина, по който Бог мисли; всъщност ти самият не знаеш дали си прав, или грешиш, затова изразяваш двусмислена гледна точка. Какво видяхте, когато се изправихте пред този факт? Когато следват Бог, хората рядко обръщат внимание на Неговите намерения и рядко се съобразяват с Неговите мисли и отношение към хората. Хората не разбират Божиите мисли, така че, когато им се задават въпроси за Неговите намерения и нрав, вие се обърквате; изпадате в дълбока несигурност и тогава или гадаете, или се обзалагате. Що за начин на мислене е това? Това доказва един факт: повечето хора, които вярват в Бог, Го възприемат като празно пространство и като нещо, което в един момент изглежда, че съществува, а в следващия — не. Защо го казвам така? Защото всеки път, когато се сблъскате с някакъв проблем, вие не познавате Божиите намерения. Защо не познавате Неговите намерения? Не само сега — през цялото време — вие не знаете какво е отношението на Бог към този проблем. Ти не можеш да разбереш и не знаеш какво е Божието отношение, но замислял ли си се над това? Поискал ли си да разбереш? Разговарял ли си в общение за това? Не! Това потвърждава един факт: Богът на твоята вяра няма никаква връзка с истинския Бог. Във вярата си в Бог ти размишляваш само за твоите собствени намерения и за намеренията на водачите си; замисляш се само за повърхностното и доктринално значение на Божието слово, без да се опитваш наистина да опознаеш или да търсиш Божиите намерения. Не е ли така? Същността на този въпрос е доста страшна! След толкова много години видях много хора, които вярват в Бог. В какво е превърнала Бог тяхната вяра в умовете им? Някои хора вярват в Бог така, сякаш Той е просто празно пространство. Тези хора нямат отговор на въпросите за съществуването на Бог, защото не могат нито да почувстват, нито да усетят Неговото присъствие или отсъствие, да не говорим за това да го видят ясно или да го разберат. Подсъзнателно тези хора мислят, че Бог не съществува. Други вярват в Бог, сякаш Той е човек. Тези хора мислят, че Той не може да направи всички неща, които и те не могат да направят, и че Той трябва да мисли, както те мислят. Тяхното определение за Бог е „невидима и недосегаема личност“. Има и група хора, които вярват, че Бог е подобен на марионетка; тези хора смятат, че Бог няма емоции. Те мислят, че Бог е глинена статуя и че когато е изправен пред даден проблем, Бог няма отношение, гледна точка или идеи; те смятат, че Той е оставен в ръцете на човечеството. Хората просто вярват в това, в което искат да вярват. Ако Го направят велик, значи Той е велик; ако Го направят малък, значи Той е малък. Когато хората съгрешават и се нуждаят от Божията милост, толерантност и любов, те приемат, че Бог трябва да прояви Своята милост. Тези хора измислят „Бог“ в собствените си умове и след това карат този „Бог“ да изпълнява техните изисквания и да удовлетворява всичките им желания. Без значение кога, къде и какво правят тези хора, те ще възприемат тази фантазия в отношението си към Бог и във вярата си. Има дори такива, които, след като са раздразнили Божия нрав, продължават да вярват, че Той може да ги спаси, защото приемат, че Божията любов е безгранична и Неговият нрав е справедлив, и че колкото и да бъде обиждан от човека, Той няма да си спомни нищо от това. Те мислят, че тъй като човешките недостатъци, прегрешения и бунтарство са моментни прояви на човешката природа, Бог ще даде възможности на хората, ще бъде толерантен и търпелив към тях; те вярват, че Бог ще продължи да ги обича, както преди. Така те хранят големи надежди, че ще постигнат спасение. Всъщност независимо от това как хората вярват в Бог, ако не се стремят към истината, Той ще има отрицателно отношение към тях. Това е така, защото с течение на твоята вяра в Бог, въпреки че си взел книгата с Божието слово и си гледал на нея като на съкровище, и я изучаваш и четеш всеки ден, ти си оставил истинския Бог настрана. Смяташ Го за празно пространство или просто за човек — а някои от вас смятат, че Той не е по-различен от марионетка. Защо го казвам по този начин? Правя така, защото според Мен, независимо дали си изправен пред някакъв проблем, или се сблъскваш с някакво обстоятелство, нещата, които съществуват в твоето подсъзнание, нещата, които пораждаш вътрешно, никога не са имали връзка с Божието слово или с преследването на истината. Ти знаеш само това, което ти самият мислиш, каква е твоята собствена гледна точка, а след това налагаш своите идеи и мнения на Бог. В ума ти те се превръщат в Божиите гледни точки и ти ги определяш за стандарти, които неотклонно спазваш. С течение на времето подобно поведение те отдалечава все повече и повече от Бог.

Разберете отношението на Бог и оставете настрана всички погрешни схващания за Него

Какъв точно е този Бог, в когото вярвате в момента? Замисляли ли сте се някога за това? Когато Бог види зъл човек да върши зли дела, презира ли го? (Да, презира го.) Какво е Неговото отношение, когато види невежи хора да правят грешки? (Той скърби.) Какво е отношението Му, когато види хора да крадат Неговите приноси? (Той ги презира.) Всичко това е много ясно. Какво е отношението Му, когато вижда, че някой е объркан във вярата си в Бог и по никакъв начин не преследва истината? Не сте съвсем сигурни, нали? „Объркването“ като отношение не е грях, то не обижда Бог и хората смятат, че не е някаква голяма грешка. И така, кажете Ми — какво е отношението на Бог в този случай? (Той не иска да признае този човек.) „Нежелание да го признае“ — що за отношение е това? Това означава, че Бог гледа отвисоко на тези хора и ги презира! Начинът, по който Той се справя с такива хора, е да им обърне гръб. Подходът на Бог е да ги остави настрана и да не се ангажира с никаква работа върху тях — а тя включва делата по просветление, озаряване, порицание и дисциплиниране. Такива хора просто не са включени в Божието дело. Какво е отношението на Бог към онези, които ожесточават Неговия нрав и нарушават управленските Му закони? Крайна ненавист! Бог е изключително ядосан на хора, които не се разкайват за това, че са ожесточили Неговия нрав! „Ядосан“ не е нищо повече от чувство, настроение; то не съответства на ясно изразено отношение. Обаче това чувство — това настроение — ще доведе до резултат за тези хора: това ще изпълни Бог с крайна ненавист! Каква е последицата от тази крайна ненавист? Тя е, че Бог ще остави тези хора настрана и че няма да им отговоря за известно време. След това ще изчака, за да се разправи с тях „след есента“. Какво означава това? Все пак ще има ли резултат за тези хора? Бог никога не е имал намерение да даде на такива хора резултат! Затова не е ли съвсем нормално Бог да не отговаря на такива хора? (Да, това е нормално.) Какво трябва да се подготвят да правят такива хора? Те трябва да се подготвят да понесат отрицателните последици от своето поведение и от злите действия, които са извършили. Това е отговорът на Бог към такива хора. Затова сега казвам ясно на тези хора: спрете да се придържате към вашите заблуди и престанете да се самозалъгвате. Бог няма да бъде толерантен към хората до безкрай; Той няма да търпи техните прегрешения или бунтарство вечно. Някои хора ще кажат: „И аз съм виждал такива хора. Когато се молят, те сякаш много осезателно усещат докосването на Бог, а след това горчиво плачат. Обикновено те са и много щастливи; изглежда, че Божието присъствие и Божието напътствие е с тях“. Не говорете такива безсмислици! Горчивите сълзи не означават непременно, че човек е докоснат от Бог или че има Божието присъствие, да не говорим за Божието напътствие. Ако хората разгневят Бог, Той ще продължи ли да ги напътства? Накратко, когато Бог е решил да отстрани и изостави някого, резултатът на този човек вече го няма. Независимо колко благоприятни са техните чувства, когато се молят, или колко вяра в Бог имат в сърцата си, това вече няма значение. Важното е, че Бог не се нуждае от такава вяра; Той вече е отхвърлил тези хора. Не е важно и как ще се справи с тях в бъдеще. Важното е, че още в мига, в който тези хора разгневят Бог, техните резултати са определени. Ако Бог е решил, че няма да спасява такива хора, тогава Той ще ги остави, за да бъдат наказани. Такова е отношението на Бог.

Въпреки че в същността на Бог се съдържа елемент на любов и Той е милостив към всички, хората са пренебрегнали и забравили факта, че в Неговата същина се съдържа и достойнство. Това, че Бог обича, не означава, че хората могат да Го оскърбяват свободно, без да предизвикват у Него чувства или реакция, нито пък фактът, че е милостив, означава, че Той няма принципи в отношението си към хората. Бог е жив; Той действително съществува. Той не е нито въображаема кукла на конци, нито някакъв друг предмет. Като се има предвид, че Бог наистина съществува, трябва винаги внимателно да се вслушваме в гласа на Неговото сърце, да обръщаме голямо внимание на отношението Му и да разбираме чувствата Му. Не трябва да използваме човешко въображение, за да даваме определение за Бог, нито да Му натрапваме човешки мисли или желания, като го караме да се отнася към хората по човешки начин, основаващ се на човешкото въображение. Да правиш това означава да разсърдиш Бог, да предизвикаш Неговия гняв и да изкушиш Неговото достойнство! Ето защо, след като разберете сериозността на този въпрос, призовавам всеки от вас да бъде предпазлив и благоразумен в действията си. Бъдете предпазливи и благоразумни и в речта си — колкото по-предпазливи и благоразумни сте по отношение на Бог, толкова по-добре ще бъде! Когато не разбираш какво е отношението на Бог, въздържай се да говориш небрежно, не бъди небрежен в действията си и не поставяй етикети безотговорно. И нещо още по-важно — не прави произволни заключения. Вместо това трябва да чакаш и да търсиш; тези действия също са израз на боязън от Бог и отбягване на злото. И най важното от всичко — ако успееш да постигнеш това и ако имаш тази нагласа, Бог няма да те обвинява за твоята глупост, невежество и неразбиране на причините за нещата. И тогава, заради това, че имаш нагласата да не оскърбяваш Бог, да уважаваш Неговите намерения и да си готов да Му се покоряваш, Бог ще си спомни за теб, ще те напътства и просвещава или ще търпи твоята незрялост и невежество. Обратно, ако нагласата ти към Него е неуважителна — да Го осъждаш, както пожелаеш, или произволно да гадаеш и да определяш Неговите идеи — Бог ще те осъди, ще те дисциплинира и дори ще те накаже; или може да се изкаже за теб. Може би това изказване ще бъде свързано с твоя резултат. Ето защо искам да подчертая още веднъж: всеки от вас трябва да бъде предпазлив и благоразумен по отношение на всичко, което идва от Бог. Не говорете небрежно и не бъдете небрежни в действията си. Преди да кажете нещо, трябва да спрете и да помислите: дали това мое действие ще разгневи Бог? Боя ли се от Бог, като правя това? Дори когато се касае за нещо просто, трябва да се опитваш да намериш отговори на тези въпроси и да им отделяш повече време, за да ги обмислиш. Ако наистина можеш да практикуваш според тези принципи във всички аспекти, във всички неща и във всеки момент и да възприемеш такова отношение, особено когато не разбираш нещо, тогава Бог винаги ще те напътства и ще ти осигури път, който да следваш. Независимо от това, по какъв начин се представят хората, Бог ги вижда съвсем ясно и отчетливо и ще даде точна и подходяща оценка на тези твои прояви. След като преминеш през последното изпитание, Бог ще разгледа цялото ти поведение и ще го обобщи напълно, за да определи твоя резултат. Този резултат ще убеди всички по неоспорим начин. Това, което искам да ви кажа тук, е следното: всяка ваша постъпка, всяко ваше действие и всяка ваша мисъл решават вашата съдба.

Кой определя резултатите на хората?

Има още един изключително важен въпрос, който трябва да обсъдим, и това е вашето отношение към Бог. Това отношение е изключително важно! То определя дали в крайна сметка ще тръгнете към унищожение, или към красивата крайна цел, която Бог е подготвил за вас. В Епохата на царството Бог работи вече повече от двадесет години и може би през тези две десетилетия дълбоко в себе си вие сте били малко несигурни за това как сте се представили, но в Божието сърце Той е направил истински и верен запис за всеки от вас. От момента, в който всеки човек е започнал да Го следва и да слуша Неговите проповеди и постепенно да разбира все повече и повече от истината, до момента, в който всички са започнали да изпълняват дълга си, Бог е водил запис на всички видове поведения, които могат да бъдат приписани на всеки човек. Какви са нагласите на хората, докато изпълняват дълга си и се сблъскват с всякакви обстоятелства и изпитания? Как се представят? Какви са техните чувства към Бог в сърцата им? Бог води точна сметка за всичко това. Той разполага с всичко черно на бяло. Може би от ваша гледна точка тези въпроси са объркващи. От гледната точка на Бог обаче всички те са съвършено ясни и няма дори най-малък намек за небрежност. Това е въпрос, който се отнася до резултата на всеки човек и засяга съдбата и бъдещите перспективи на всеки човек — нещо повече, именно в това Бог изразходва всичките Си ревностни усилия; затова Бог никога не пренебрегва този въпрос дори за миг, нито пък търпи небрежност. Бог записва този отчет за човечеството, като отбелязва целия път на хората в тяхното следване на Бог от началото до края. Твоето отношение към Него през този период определя съдбата ти. Не е ли вярно това? Вярваш ли, че Бог е праведен? Подходящи ли са действията Му? Имате ли все още някакви други фантазии за Бог в главите си? (Не.) Тогава какво бихте казали — резултатите на хората от Бог ли се определят, или от самите хора? (Те се определят от Бог.) Кой ги определя? (Бог.) Не сте сигурни, нали? Братя и сестри от Хонконг, говорете — кой ги определя? (Хората сами ги определят.) Дали хората сами ги определят? Няма ли това да означава, че резултатите на хората нямат нищо общо с Бог? Братя и сестри от Южна Корея, говорете. (Бог определя резултатите на хората въз основа на всички техни действия и постъпки и в зависимост от пътя, по който вървят.) Това е един много обективен отговор. Тук има един факт, за който трябва да ви информирам: в хода на Божието дело на спасението Той е установил стандарт за хората. Този стандарт се състои в това, че те трябва да слушат Божието слово и да следват Божия път. Именно този стандарт се използва за преценка на резултатите на хората. Ако практикуваш в съответствие с Божия стандарт, можеш да получиш добър резултат; ако не го правиш, не можеш да получиш добър резултат. Тогава кой според теб определя този резултат? Не само Бог го определя, а по-скоро Бог и хората заедно. Правилно ли е това? (Да.) Защо е така? Това е така, защото Бог е този, който активно желае да Се включи в делото на спасението на човечеството и да подготви красива крайна цел за него; хората са обектите на Божието дело и Бог подготвя за тях именно този резултат, тази крайна цел. Ако нямаше обекти, върху които да работи, тогава Той нямаше да има нужда да върши това дело; ако не вършеше това дело, тогава хората нямаше да имат възможност да получат спасение. Хората са тези, които трябва да бъдат спасени, и въпреки че спасяването е пасивната част от този процес, отношението на тези, които играят тази роля, е това, което определя дали Бог ще успее в Своето дело на спасение на човечеството. Ако не бяха напътствията, които Бог ти дава, ти нямаше да познаваш Неговия стандарт, нито пък щеше да имаш цел. Ако имаш този стандарт, тази цел, но въпреки това не съдействаш, не я прилагаш на практика или не плащаш цената, тогава няма да постигнеш този резултат. Поради тази причина казвам, че резултатът не може да бъде отделен от Бог, но и не може да бъде отделен от човека. Сега вече знаете кой определя резултатите на хората.

Хората са склонни да определят Бог въз основа на своя опит

Когато общувате по темата за познаването на Бог, забелязали ли сте нещо? Забелязали ли сте, че отношението Му в наши дни е претърпяло преобразяване? Неизменно ли е отношението на Бог към хората? Дали винаги ще устоява така, разпростирайки до безкрай цялата Своя любов и милост към хората? Този въпрос засяга и същността на Бог. Нека се върнем към въпроса за така наречения блуден син, споменат по-рано. След като този въпрос беше зададен, отговорите ви не бяха много ясни; с други думи, вие все още нямате много задълбочено разбиране за Божиите намерения. Като знаят, че Бог обича човечеството, хората Го определят като символ на любовта: те вярват, че независимо от това, какво правят, как се държат, как се отнасят към Бог и колко непокорни могат да бъдат, нищо от това няма значение, защото Бог има любов, а Неговата любов е неограничена и неизмерима; Бог има любов, така че може да бъде толерантен към хората; и Бог има любов, така че може да бъде милостив към хората, милостив към тяхната незрялост, милостив към тяхното невежество и милостив към тяхното непокорство. Наистина ли е така? За някои хора, когато веднъж или дори няколко пъти са изпитали Божието търпение, те приемат тези изживявания като капитал в собственото си разбиране за Бог и вярват, че Той вечно ще бъде търпелив и милостив към тях, и след това, през целия си живот, приемат това Божие търпение и го считат за стандарт, според който Той определя как да се отнася към тях. Има и такива, които, след като веднъж са изпитали Божията толерантност, завинаги ще определят Бог като толерантен — и в техните умове тази толерантност е безкрайна, безусловна и дори напълно безпринципна. Правилни ли са тези убеждения? Всеки път, когато се обсъждат въпроси, свързани с Божията същност или Божия нрав, вие изглеждате озадачени. Започвам много да се тревожа, когато ви виждам в това състояние. Чували сте много истини за същността на Бог; слушали сте и много дискусии за Неговия нрав. Въпреки това във вашите умове тези въпроси и истинността на тези аспекти са само спомени, основани на теория и написани думи; в ежедневието си никой от вас никога не успява да усети или да види Божия нрав такъв, какъвто е в действителност. Така всички вие сте объркани в убежденията си; всички вярвате сляпо, до такава степен, че имате непочтително отношение към Бог и дори Го пренебрегвате. До какво води това ваше отношение към Бог? То води до това, че вие неизменно правите заключения за Бог. Щом придобиете малко знание, се чувствате много удовлетворени, като че ли сте получили цялата пълнота на Бог. След това стигате до заключението, че Бог е такъв, и не Му давате право да се променя. Освен това, когато Бог направи нещо ново, вие просто отказвате да признаете, че Той е Бог. Един ден, когато Бог каже: „Вече не обичам човечеството; няма да проявявам повече милост към хората; Моята толерантност и търпение към тях се изчерпаха; изпълнен съм до краен предел с изключителна ненавист и отвращение към тях“, подобни изявления ще предизвикат конфликт дълбоко в сърцата на хората. Някои от тях дори ще кажат: „Ти вече не си моят Бог; Ти вече не си този Бог, Когото искам да следвам. Ако говориш така, значи Ти вече не си достоен да бъдеш мой Бог и не е нужно да продължавам да Те следвам. Ако не искаш повече да ми даваш милост, любов и толерантност, тогава ще спра да Те следвам. Ако Ти си безкрайно толерантен към мен, винаги търпелив с мен и ми позволиш да видя, че Ти си любов, че Ти си търпение и че Ти си толерантност, само тогава мога да Те следвам и само тогава ще имам увереността да Те следвам докрай. Тъй като имам Твоето търпение и милост, моето бунтарство и моите прегрешения могат да бъдат прощавани и оправдавани до безкрай и аз мога да съгрешавам навсякъде и по всяко време, да се изповядам и да бъда помилван навсякъде и по всяко време и да Те разгневявам навсякъде и по всяко време. Ти не трябва да имаш мнение или да правиш заключения за мен“. Макар и никой от вас да не мисли по този въпрос толкова субективно или съзнателно, всеки път, когато смятате Бог за инструмент, който трябва да използвате, за да ви прости греховете, или за обект, който трябва да използвате, за да получите красива крайна цел, вие неусетно заставате срещу живия Бог — като срещу враг. Ето какво виждам Аз. Може да продължиш да казваш неща като: „Вярвам в Бог“, „Преследвам истината“, „Искам да променя нрава си“, „Искам да се освободя от влиянието на тъмнината“, „Искам да удовлетворя Бог“, „Искам да се подчиня на Бог“, „Искам да бъда верен на Бог и да изпълня достойно дълга си“ и т.н. Въпреки това, колкото и сладко да звучат думите ти, колкото и много теория да знаеш и колкото и внушителна или достойна да е тя, същината на въпроса е, че вече има много от вас, които са се научили да използват правилата, доктрините и теориите, които са усвоили, за да правят заключения за Бог, като по този начин естествено Го противопоставят на себе си. Въпреки че си усвоил думите и доктрините, в действителност ти не си навлязъл в реалността на истината, затова ти е много трудно да се доближиш до Бог, да Го познаваш и да Го разбираш. Това е толкова жалко!

Видях следната сцена в един видеоклип: няколко сестри имаха екземпляр от книгата „Словото се явява в плът“ и го държаха много високо; бяха вдигнали книгата сред тях, високо над главите си. Въпреки че това беше само образ, това, което предизвика в Мен, не беше образ, а по-скоро Ме накара да се замисля, че това, което всички държат високо в сърцата си, не е Божието слово, а книгата на Божието слово. Това е изключително тъжно. Подобно действие съвсем не е равносилно на това да издигате Бог високо, защото липсата на разбиране за Бог е стигнала дотам, че дори един съвсем очевиден въпрос, един изключително дребен проблем ви кара да си създавате свои собствени представи. Когато ви питам нещо и съм сериозен с вас, вие отвръщате с догадки и собствени измислици; в някои хора дори се усеща съмнение, докато отговарят на въпросите Ми с въпроси. Това Ми показва още по-ясно, че Богът, в когото вярвате, не е истинският Бог. След като сте чели Божиите слова в продължение на толкова много години, вие използвате тях, Божието дело и други доктрини, за да правите отново заключения за Него. Нещо повече, вие дори не се опитвате да разберете Бог; никога не се опитвате да доловите Неговите намерения, да разберете отношението Му към хората или да разберете как мисли Бог, защо е тъжен, защо е гневен, защо отхвърля хората и други подобни въпроси. И все повече хора вярват, че Бог винаги е мълчал, защото просто наблюдава различните действия на човечеството, без да има отношение или идеи към тях. Има и друга група хора, които смятат, че Бог не издава нито звук, защото се е съгласил, мълчи, защото чака или защото няма отношение; те смятат, че тъй като отношението на Бог вече е изчерпателно описано в книгата и изцяло изразено пред човечеството, не е необходимо да се разказва на хората отново и отново. Въпреки че Бог мълчи, Той все пак има отношение и гледна точка, както и стандарт. Той също така изисква от хората да живеят според този стандарт. Въпреки че хората не се опитват да Го разберат или да Го търсят, отношението на Бог е много ясно. Помислете за човек, който някога страстно е следвал Бог, но после в някакъв момент Го е изоставил и си е тръгнал. Ако този човек иска да се върне сега, колкото и да е изненадващо, вие не знаете каква ще бъде гледната точка на Бог или какво ще бъде Неговото отношение. Не е ли това изключително тъжно? В действителност този въпрос е доста повърхностен. Ако наистина разбирахте Божието сърце, щяхте да знаете какво е Неговото отношение към този тип хора и нямаше да отговорите двусмислено. Тъй като не знаете, позволете Ми да ви разкажа.

Отношението на Бог към тези, които напускат в хода на Неговото дело

Навсякъде има такива хора: след като са били сигурни в Божия път, поради различни причини те си тръгват мълчаливо, без да се сбогуват, и отиват да правят, каквото пожелаят сърцата им. Засега няма да се занимаваме с причините, поради които тези хора напускат; първо ще разгледаме какво е отношението на Бог към този тип хора. То е много ясно. От момента, в който тези хора си тръгнат, в Божиите очи периодът на тяхната вяра е приключил. Не отделният човек го е прекратил, а Бог. Това, че този човек е напуснал Бог, означава, че той вече Го е отхвърлил, че не Го иска повече и че вече не приема Божието спасение. След като такива хора не искат Бог, може ли Той все още да ги иска? Нещо повече, когато такива хора имат подобно отношение, такива възгледи и са твърдо решени да напуснат Бог, те вече са ожесточили Божия нрав. Това става въпреки факта, че не са изпаднали в ярост и не са проклели Бог, въпреки факта, че не са имали някакво гнусно или неконтролируемо поведение, и въпреки факта, че тези хора си мислят: „Ако дойде ден, в който се наситя на забавленията навън или когато все още Бог ми потрябва за нещо, ще се върна. Или ако Бог ме призове, ще се върна“, или казват: „Когато навън ме наранят или когато видя, че външният свят е твърде тъмен и зъл и вече не искам да се нося по течението, ще се върна при Бог“. Въпреки че тези хора са изчислили в умовете си кога точно ще се върнат и въпреки че са се опитали да оставят вратата отворена за тяхното завръщане, те не осъзнават, че независимо от това в какво вярват и как планират, всичко това е просто самозалъгване. Тяхната най-голяма грешка е, че не са наясно как се чувства Бог, когато пожелаят да напуснат. От момента, в който решават да напуснат Бог, Той напълно ги изоставя; дотогава Той вече е определил резултата на такива хора в сърцето Си. Какъв е този резултат? Резултатът е, че такъв човек ще бъде категоризиран като мишка и следователно ще загине заедно с тях. Затова хората често виждат такава ситуация: някой изоставя Бог, но не получава наказание. Бог действа според Своите собствени принципи; някои неща могат да се видят, докато други се завършват само в сърцето Му, така че хората не могат да видят резултатите. Частта, която е видима за хората, не е непременно истинската страна на нещата, но другата страна — тази, която ти не виждаш — действително съдържа истинските дълбоки мисли и заключения на Бог.

Хората, които напускат в хода на Божието дело, са тези, които изоставят истинския път

Защо Бог налага такова сериозно наказание на хората, които напускат в хода на Неговото дело? Защо е толкова ядосан на такива хора? Първо, знаем, че Божият нрав е величие и гняв; Той не е овца, която някой може да заколи, а още по-малко кукла на конци, която хората могат да управляват, както си искат. Той не е и празен въздух, който може да бъде придвижван навсякъде. Ако наистина вярваш, че Бог съществува, тогава трябва да имаш богобоязливо сърце и да знаеш, че не трябва да разгневяваш Неговата същина. Този гняв може да бъде предизвикан от дума или мисъл или от някакво гнусно поведение, или дори от форма на леко поведение или от поведение, което е приемливо в очите и етиката на хората; или може би е провокиран от доктрина или теория. Но щом веднъж си разгневил Бог, ти вече си изгубил своята възможност и е дошъл краят на дните ти. Това е нещо ужасно! Ако не разбираш, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, тогава може би не се боиш от Него и може би редовно Го оскърбяваш. Ако не знаеш как да се боиш от Бог, значи не можеш да се боиш от Него и няма да знаеш как да се насочиш към следването на Божия път — да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Когато имаш ясната представа и съзнанието, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, ще разбереш какво да правиш, за да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Следването на пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото не е задължително свързано с това колко истини знаеш, колко изпитания си преживял или колко си бил дисциплиниран, а по-скоро зависи от отношението, което имаш към Бог в сърцето си и от това каква същност изразяваш. Същността на хората и техните субективни нагласи — те са много важни, много съдбоносни. Колкото до тези, които са се отрекли от Бог и са Го напуснали, тяхното подло отношение към Него и сърцата им, които презират истината, вече са ожесточили Божия нрав, така че що се отнася до Него, те никога няма да получат прошка. Те са знаели за съществуването на Бог, били са информирани за новината, че Той вече е дошъл, и дори са изпитали новото Божие дело. Тяхното заминаване не е свързано с това, че са били подведени или объркани, а още по-малко, че са били принудени да напуснат. Напротив, решението им да напуснат Бог е било взето съзнателно и с ясен ум. Тяхното заминаване не е било свързано с изгубване на техния път, нито са били отхвърляни. Затова в Божиите очи те не са агнета, които са се отклонили от стадото, а още по-малко блудни синове, които са изгубили пътя си. Те си тръгват безнаказано — и такова състояние, такава ситуация ожесточава Божия нрав и именно поради това ожесточаване Той им дава безнадеждни резултати. Не е ли страшен такъв резултат? Следователно, ако хората не познават Бог, те могат да Го оскърбят. Това не е маловажно! Ако хората не приемат сериозно отношението на Бог и все още вярват, че Той очаква с нетърпение тяхното завръщане, защото те са някои от Неговите изгубени агнета и Той още ги чака да променят решението си, тогава не са далеч от дните на наказанието. Бог не просто ще откаже да ги приеме — като се има предвид, че те за втори път ожесточават Неговия нрав, случаят е още по-страшен! Непочтителното отношение на тези хора вече е нарушило Божиите управленски закони. Дали Той все пак ще ги приеме? В Неговото сърце Божиите принципи по този въпрос са, че ако някой е постигнал увереност за това кой е истинският път, но все още може съзнателно и с ясен ум да отхвърли Бог и да си тръгне от Него, тогава Той ще прегради пътя към спасението на такъв човек и за него портата към царството от този момент нататък ще бъде затворена. Когато той пак почука на вратата, Бог няма да я отвори; този човек никога няма да бъде пуснат да влезе. Вероятно някои от вас са чели историята за Моисей в Библията. След като Моисей беше помазан от Бог, 250-те водачи изразиха своето неподчинение към Моисей заради неговите действия и по различни други причини. На кого отказаха да се подчинят? Не беше Моисей. Те отказаха да се подчинят на Божиите разпоредби; отказаха да се подчинят на Божието дело по този въпрос. Те казаха следното: „Достатъчно! Целият народ е свят, всички от тях, и Йехова е насред тях“. Много сериозни ли са тези думи и реплики от човешка гледна точка? Не са сериозни. Поне буквалното значение на тези думи не е сериозно. В правен смисъл те не нарушават никакви закони, защото на пръв поглед това не е враждебен език или лексика, а няма и богохулни конотации. Това са просто общи изречения, нищо повече. Защо тогава тези думи могат да предизвикат такъв гняв у Бог? Това е така, защото те не са отправени към хората, а към Бог. Отношението и нравът, изразени от тях, са точно това, което ожесточава Божия нрав, и те оскърбяват Божия нрав, а Той не бива да бъде оскърбяван. Всички знаем какви бяха резултатите на тези водачи накрая. Що се отнася до хората, които са изоставили Бог — каква е тяхната гледна точка? Какво е тяхното отношение? И защо тяхната гледна точка и отношение карат Бог да се справя с тях по такъв начин? Причината е, че макар ясно да осъзнават, че Той е Бог, те все пак избират да Го предадат — затова са напълно лишени от възможности за спасение. Както е написано в Библията: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“ (Евреи 10:26). Имате ли вече ясно разбиране по този въпрос?

Съдбите на хората се определят от отношението им към Бог

Бог е жив Бог и както хората имат различно поведение в различни ситуации, така и Неговото отношение към това поведение е различно, защото Той не е нито кукла на конци, нито празен въздух. Опознаването на отношението на Бог е достоен стремеж за човечеството. Хората трябва да научат как, опознавайки отношението на Бог, могат малко по малко да постигнат познание за Божия нрав и да разберат сърцето Му. Когато постепенно разбереш Божието сърце, няма да смяташ, че да се боиш от Него и да отбягваш злото е нещо толкова трудно за постигане. Освен това, когато наистина разбереш Бог, няма да си толкова склонен да правиш заключения за Него. След като спреш да си правиш заключения за Бог, вероятността да Го оскърбиш ще намалее и без да го осъзнаваш, Бог ще те накара да придобиеш познание за Него; това ще изпълни сърцето ти с боязън от Бог. Тогава ще престанеш да даваш определения за Бог чрез доктрините, думите и теориите, които си усвоил. Вместо това, като постоянно търсиш Божиите желания във всичко, ти несъзнателно ще се превърнеш в човек, който е в съответствие с Божиите намерения.

Божието дело е невидимо и недосегаемо за хората, но що се отнася до Него, действията на всички хора — заедно с тяхното отношение към Него — не само могат да се възприемат от Бог, но и са видими за Него. Всеки трябва да признае и да си даде ясна сметка за това. Може би винаги се питаш: „Знае ли Бог какво правя тук? Знае ли за какво си мисля в момента? Може би знае, а може би — не“. Ако възприемеш такава гледна точка, докато следваш Бог и вярваш в Него, но в същото време се съмняваш в Неговото дело и Неговото съществуване, то рано или късно ще дойде ден, в който ще предизвикаш Божия гняв, защото вече залиташ по ръба на опасна пропаст. Виждал съм хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но които все още не са придобили истината реалност, а още по-малко са разбрали Божиите намерения. Тези хора не постигат никакъв напредък в живота и в духовния си ръст и се придържат само към най-повърхностните учения. Това е така, защото тези хора никога не са възприемали Божието слово като самия живот и никога не са се изправяли пред факта, че Бог съществува, нито пък са приемали това. Смяташ ли, че когато вижда такива хора, Бог Се изпълва с радост? Носят ли Му утеха? Така че съдбата на хората се решава от това как вярват в Бог. Що се отнася до начина, по който хората търсят Бог и по който се приближават към Него, тяхното отношение е от първостепенно значение. Не пренебрегвай Бог, сякаш Той е само празен въздух, който се носи някъде там, зад главата ти; винаги мисли за Бог, в когото вярваш, като за жив Бог, истински Бог. Той не седи горе на третото небе, без да има какво да прави. Напротив, Той постоянно се вглежда в сърцето на всеки човек, наблюдава с какво се занимаваш, следи всяка твоя думичка и всяка дреболия, която правиш, наблюдава как се държиш и какво е отношението ти към Него. Независимо дали желаеш да се отдадеш на Бог, или не, цялото ти поведение, най-съкровените ти мисли и идеи са изложени на показ пред Него и се разглеждат от Него. Заради поведението ти, заради делата ти и заради отношението ти към Него мнението на Бог за теб и отношението Му към теб постоянно се променят. Искам да дам съвет на някои хора: не се оставяйте като бебета в ръцете на Бог, сякаш Той трябва ви обича безумно, сякаш никога не би могъл да ви изостави и сякаш отношението Му към вас е твърдо определено и никога не би могло да се промени, и ви съветвам да спрете да мечтаете! Бог е праведен в Своето отношение към всеки човек и е сериозен в подхода Си към делото на завоюване и спасяване на хората. Това е Неговото управление. Към всеки човек Той се отнася сериозно — не като към домашен любимец, с когото да си играе. Божията любов към хората не е такава, която разглезва или разваля. Неговата милост и толерантност към човечеството не са снизходителни или невнимателни. Напротив, Божията любов към хората включва грижа, състрадание и уважение към живота; Неговата милост и толерантност изразяват очакванията Му към тях и са това, от което човечеството се нуждае, за да оцелее. Бог е жив и действително съществува; Неговото отношение към човечеството е принципно, съвсем не е сбор от догматични правила и може да се променя. Неговите намерения за човечеството постепенно се променят и преобразяват с времето в зависимост от възникващите обстоятелства и от отношението на всеки един човек. Затова трябва да знаеш в сърцето си с абсолютна яснота, че същността на Бог е неизменна и че Неговият нрав ще се проявява в различни времена и в различен контекст. Може да не мислиш, че това е сериозен въпрос, и да използваш личните си представи, за да си въобразяваш как Бог трябва да върши делата си. Въпреки това има моменти, когато пълната противоположност на твоята гледна точка е вярна, и като използваш личните си представи, за да се опитваш да прецениш Бог, ти вече си Го разгневил. Това е така, защото Бог не действа по начина, по който ти мислиш, че действа, нито пък ще се отнесе към този въпрос така, както ти казваш, че ще го направи. Затова ти напомням да бъдеш внимателен и благоразумен в подхода си към всичко, което те заобикаля, и да се научиш да практикуваш според принципа на следването на Божия път — боязънта от Бог и отбягването на злото, във всичко, а именно да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Трябва да развиеш твърдо разбиране, свързано с въпросите на Божиите намерения и Божието отношение, трябва да намериш просветени хора, които да споделят тези въпроси с теб, и трябва да търсиш сериозно. Не възприемай Бог, в който вярваш, като кукла на конци, не Го съди по свое усмотрение, не прави произволни заключения; отнасяй се към Него с уважението, което Той заслужава. Докато Бог ти носи спасение и определя твоя резултат, Той може да ти даде милост или толерантност или правосъдие и наказание, но във всеки случай Неговото отношение към теб не е твърдо определено. Това зависи от собственото ти отношение към Бог, както и от твоето разбиране за Него. Не позволявай един мимолетен аспект от твоето познание или разбиране за Бог да Го определя завинаги. Не вярвайте в един мъртъв Бог; вярвайте в живия Бог. Помнете това! Въпреки че тук обсъдих някои истини — истини, които трябваше да чуете — в светлината на сегашното ви състояние и духовен ръст, засега няма да предявявам към вас по-големи изисквания, за да не отслабя ентусиазма ви. Това би могло да изпълни сърцата ви с твърде много студенина и да ви накара да се чувствате твърде разочаровани от Бог. Вместо това се надявам, че можете да използвате богобоязливото си сърце и да се отнасяте с уважение към Него, когато вървите по пътя, който ви предстои. Не позволявайте въпросът за това как да вярвате в Бог да ви обърка, а го разглеждайте като един от най-големите проблеми. Вземете го присърце, свържете го с реалността и с реалния живот; не му обръщайте внимание само на думи — защото това е въпрос на живот и смърт, който ще определи вашата съдба. Не го приемайте като шега или детска игра! След като споделих тези думи с вас днес, се чудя колко разбиране са събрали умовете ви. Има ли някакви въпроси, които бихте искали да зададете във връзка с това, което казах днес?

Въпреки че тези теми са малко нови и малко отдалечени от вашите възгледи, от обичайните ви занимания и от това, на което сте склонни да обръщате внимание, смятам, че след като известно време ги обсъждате в общение, ще постигнете общо разбиране за всичко, което казах тук. Всички тези теми са много нови и такива, които никога преди не сте разглеждали, така че се надявам, че те няма да увеличат вашето бреме по никакъв начин. Не казвам тези думи днес, за да ви плаша, нито ги използвам като начин да ви кастря; по-скоро целта Ми е да ви помогна да разберете действителните факти за истината. Тъй като между човечеството и Бог съществува пропаст, въпреки че хората вярват в Бог, те никога не са Го разбирали и не са познавали Неговото отношение. Хората също така никога не са били много ентусиазирани в загрижеността си за Божието отношение. По-скоро са вярвали и са действали сляпо и са били небрежни в познанието и разбирането си за Бог. Ето защо Се чувствам длъжен да изясня тези въпроси за вас и да ви помогна да разберете какъв точно е този Бог, в когото вярвате, както и какво мисли Той, какво е Неговото отношение към различните видове хора, колко далеч сте от изпълнението на Неговите изисквания и колко голямо е несъответствието между вашите действия и стандарта, който Той изисква. Като ви информирам за тези неща, Аз имам за цел да ви дам критерий, според който да правите преценка за себе си и така да знаете какъв плод е дал пътят, по който вървите, какво не сте придобили по този път и в кои области просто не сте се включили. Когато общувате помежду си, обикновено говорите по няколко често обсъждани теми, които са много тесни по обхват и повърхностни по съдържание. Има дистанция, пропаст между това, което обсъждате, и Божиите намерения, както и между вашите обсъждания и обхвата и стандарта на Божиите изисквания. Ако продължавате по този начин, с течение на времето вие ще се отклонявате все повече от Божия път. Вие просто приемате сегашните Божии слова и ги превръщате в обект на поклонение; разглеждате ги като ритуали и правила. Това е всичко, което правите! В действителност Бог просто няма място във вашите сърца и не е успял да ги придобие. Някои хора смятат, че да се опознае Бог е много трудно и това е истина. Трудно е. Ако хората бъдат принудени да изпълняват дълга си, да вършат делата си външно и да работят упорито, те ще си мислят, че да вярваш в Бог е много лесно, защото всички тези неща са в рамките на човешките възможности. Но в момента, в който темата се измести към намеренията на Бог и Неговото отношение към човечеството, тогава от гледна точка на всички нещата наистина стават малко по-трудни. Това е така, защото става дума за разбирането на хората за истината и за навлизането им в реалността, така че, разбира се, ще има известна трудност! Въпреки това, след като преминете през първата врата и започнете да постигате навлизане, нещата постепенно стават по-лесни.

Началото на боязънта от Бог е да се отнасяме към Него като към Бог

Преди малко някой повдигна един въпрос: как става така, че макар да знаем за Бог повече, отколкото Йов, все още не можем да се боим от Него? По-рано засегнахме малко този въпрос. Всъщност и преди сме обсъждали същността на този въпрос, а именно факта, че макар Йов да не е познавал Бог по онова време, той все пак се е отнасял към Него като към Бог и Го е смятал за Върховен владетел на небесата, земята и всички неща. Йов не е смятал Бог за враг, а Го е почитал като Създател на всички неща. Защо в днешно време хората се противопоставят толкова много на Бог? Защо не могат да се боят от Него? Една от причините за това е, че те са били дълбоко покварени от Сатана и с тази дълбоко вкоренена сатанинска природа са станали врагове на Бог. Така, въпреки че вярват в Бог и Го признават, те все още могат да Му се съпротивляват и да се изправят срещу Него. Това се определя от човешката природа. Другата причина е, че въпреки вярата си в Бог хората просто не се отнасят към Него като към Бог. Вместо това те Го считат за противник на човечеството, гледат на Него като на враг и смятат, че са несъвместими с Бог. Толкова е просто. Не беше ли повдигнат този въпрос на предишната ни сесия? Помислете за това: не е ли това причината? Възможно е да притежаваш известно познание за Бог, но какво точно включва това познание? Не е ли това, за което всички говорят? Не е ли това, което Бог ти е казал? Ти си запознат само с теоретичните и доктриналните му аспекти, но дали някога си оценил истинското лице на Бог? Имаш ли субективни познания? Имаш ли практически познания и опит? Ако Бог не ти беше казал, щеше ли да знаеш? Теоретичните ти знания не представляват реални знания. Накратко, без значение колко знаеш и как си го узнал, докато не постигнеш истинско разбиране за Бог, Той ще бъде твой враг и докато не започнеш да се отнасяш към Бог като към Бог, Той ще ти се противопоставя, защото ти си въплъщение на Сатана.

Когато си заедно с Христос, може например да Му сервираш храна три пъти на ден или да Му поднасяш чай и да се грижиш за Неговите житейски нужди; така ще изглежда, че си се отнасял към Христос като към Бог. Когато нещо се случва, гледните точки на хората винаги противоречат на Божията; хората никога не успяват да разберат и приемат Божията гледна точка. Макар на пръв поглед хората да се разбират с Бог, това не означава, че Му съответстват. Щом нещо се случи, истината за непокорството на човечеството излиза наяве, като по този начин се потвърждава враждебността, която съществува между хората и Бог. Тази враждебност не се изразява в това, че Бог се противопоставя на хората или че иска да бъде враждебен към тях, нито в това, че ги поставя в положение на Свои противници и след това се отнася към тях като такива. По-скоро става дума за тази противоположна на Бог същина, която се крие в субективната воля на хората и в тяхното подсъзнание. Тъй като хората възприемат всичко, което идва от Бог, като обект на свое изследване, техният отговор към това, което идва от Бог, и към всичко, свързано с Него, е преди всичко да гадаят, да се съмняват и след това бързо да възприемат отношение, което противоречи на Бог и Му се противопоставя. Скоро след това те пренасят негативното си настроение в спорове или състезания с Бог, като стигат дотам, че дори се съмняват дали си струва да следват такъв Бог. Въпреки факта, че техният разум им подсказва, че не бива да постъпват по този начин, те все пак избират това въпреки себе си и продължават без колебание до самия край. Например каква е първата реакция на някои хора, когато чуят слухове или клевети по адрес на Бог? Тяхната първа реакция е да се запитат дали тези слухове са верни и дали те съществуват, а след това да заемат позиция на изчакване. Тогава започват да си мислят: „Няма как да проверим това. Това наистина ли се е случило? Верни ли са тези слухове, или не?“. Въпреки че такива хора не го показват на повърхността, в сърцата си те вече са започнали да се съмняват и да се отричат от Бог. Каква е същността на този вид отношение и на тази гледна точка? Не е ли това предателство? Докато не се изправят пред този въпрос, ти не можеш да разбереш какви са гледните точки на тези хора; изглежда, че те не са в конфликт с Бог и сякаш не Го смятат за враг. Но щом се сблъскат с някакъв проблем, те веднага застават на страната на Сатана и се противопоставят на Бог. Какво подсказва това? Това подсказва, че хората и Бог се противопоставят един на друг! Не става дума за това, че Бог смята човечеството за враг, а за това, че самата същност на човечеството е враждебна към Бог. Независимо от това колко дълго някой човек е следвал Бог или колко голяма цена е платил, и независимо от това, че Го възхвалява, че може да избегне противопоставяне с Него и че упорито се стреми да Го обича, той никога не успява да се отнася към Бог като към Бог. Нима това не се определя от същността на хората? Ако се отнасяш към Него като към Бог и искрено вярваш, че Той е Бог, можеш ли все още да имаш някакви съмнения към Него? Може ли в сърцето ти все още да се крият някакви въпросителни за Него? Вече не може, нали? Насоките на развитие в този свят са толкова зли, а и човешката раса е такава, така че как е възможно да нямаш представи за тях? Самият ти си толкова порочен, така че как е възможно да нямаш представи за това? И все пак само няколко слуха и клевети могат да породят такива огромни представи за Бог и да те накарат да си въобразяваш толкова много неща. Това показва колко незрял е твоят духовен ръст! Само „бръмченето“ на няколко комара и няколко противни мухи — това ли е всичко, което е необходимо, за да те подведе? Що за хора са това? Знаеш ли какво мисли Бог за такива хора? Всъщност отношението на Бог е много ясно, що се отнася до това, как Той се държи с тях. Бог просто им обръща гръб — Неговото отношение е да не им отделя никакво внимание и да не приема тези невежи хора на сериозно. Защо е така? Това е така, защото в Божието сърце Той никога не е имал планове да придобие тези хора, които са се врекли да бъдат враждебни към Него до самия край и които никога не са планирали да търсят начин да бъдат съответстващи на Бог. Възможно е думите, които изрекох, да наранят някои хора. Е, готови ли сте винаги да Ми позволявате да ви наранявам така? Независимо дали сте готови, или не, всичко, което казвам, е истина! Ако винаги ви наранявам и разкривам белезите ви по този начин, това ще повлияе ли на възвишения образ на Бог, Който пазите в сърцата си? (Няма да повлияе.) Съгласен съм, че няма да повлияе, защото във вашите сърца просто няма Бог. Възвишеният Бог, Който живее в сърцата ви — този, когото силно защитавате — просто не е Бог. Той е по-скоро плод на човешкото въображение; Той просто не съществува. Затова е още по-добре да разкрия отговора на тази загадка; нима това не изважда наяве цялата истина? Истинският Бог не е такъв, какъвто хората си Го представят. Надявам се, че всички вие можете да се изправите пред тази реалност и това ще ви помогне да опознаете Бог.

Хората, които Бог не признава

Има хора, чиято вяра никога не е била призната в Божието сърце. С други думи, Бог не признава, че те са Негови последователи, защото не хвали техните убеждения. За тези хора, независимо от това колко години следват Бог, идеите и възгледите им никога не са се променяли; те са като невярващите, придържат се към принципите и начините за общуване с хората на невярващите, а също и към законите за оцеляване и вяра на невярващите. Те никога не са приемали Божието слово като свой живот, никога не са вярвали, че Божието слово е истина, никога не са имали намерение да приемат Божието спасение и никога не са признавали Бог за свой Бог. Те възприемат вярата в Бог като някакво аматьорско хоби и се отнасят към Него просто като към духовна храна; поради това не смятат, че си струва да се опитват да разберат Божия нрав или същина. Може да се каже, че всичко, което съответства на истинския Бог, няма нищо общо с тези хора; те нямат интерес, нито пък могат да си направят труда да обърнат внимание. Това е така, защото дълбоко в сърцата им има един силен глас, който винаги им казва: „Бог е невидим, недосегаем и не съществува“. Те вярват, че опитите да разберат такъв Бог не си струват усилията и че по този начин ще заблудят самите себе си. Те вярват, че като признават Бог само на думи, без да заемат никаква реална позиция или да се ангажират с реални действия, постъпват много умно. Как гледа Бог на такива хора? Той ги смята за невярващи. Някои хора питат: „Могат ли невярващите да четат Божиите слова? Могат ли да изпълняват своя дълг? Могат ли да казват думите: „Ще живея за Бог“?“. Това, което хората често виждат, са повърхностните прояви, а не същността на другите. Бог обаче не се вглежда в тези повърхностни прояви; Той вижда само вътрешната същност на хората. Така че това е отношението на Бог към тези хора и определението, което Той има за тях. Тези хора казват: „Защо Бог прави това? Защо Бог прави онова? Не мога да разбера това; не мога да разбера онова; това не съответства на човешките представи; Ти трябва да ми го обясниш…“. В отговор на това питам: наистина ли е необходимо да ти обяснявам тези въпроси? Всъщност тези въпроси имат ли нещо общо с теб? За кого се мислиш? Откъде дойде? Наистина ли си компетентен да даваш насоки на Бог? Вярваш ли в Него? Признава ли Той твоята вяра? След като твоята вяра няма нищо общо с Бог, какво те интересуват Неговите дела? Ти не знаеш къде се намираш в Божието сърце, така че как можеш да бъдеш компетентен да водиш диалог с Него?

Предупредителни слова

Не се ли чувствате неудобно, след като чухте тези забележки? Въпреки че може да не искате да ги слушате или да не искате да ги приемете, всички те са факти. Тъй като този етап от делото трябва да бъде извършен от Бог, ако ти не се интересуваш от Неговите намерения, не те е грижа за Неговото отношение и не разбираш Неговата същина и Неговия нрав, тогава в крайна сметка ти ще бъдеш този, който ще загуби. Не обвинявайте думите Ми, че са трудни за слушане, и не ги обвинявайте, че задушават вашия ентусиазъм. Говоря истината; нямам намерение да ви обезсърчавам. Независимо какво искам от вас и как се изисква да го направите, надявам се, че ще вървите по правилния път и ще следвате Божия път, и че никога няма да се отклоните от него. Ако не постъпваш в съответствие с Божието слово или не следваш Неговия път, тогава няма съмнение, че се бунтуваш срещу Бог и си се отклонил от правилния път. И така, чувствам, че има някои въпроси, които трябва да изясня за вас, да ви накарам да повярвате безусловно, категорично и без капка несигурност и да ви помогна да разберете ясно отношението на Бог, Неговите намерения, как Той усъвършенства хората и по какъв начин определя техните резултати. Ако дойде ден, в който няма да можеш да поемеш по този път, тогава не нося никаква отговорност, защото тези думи вече са ти били казани много ясно. Що се отнася до начина, по който ще се справиш със собствения си резултат, това е въпрос, който зависи изцяло от теб, а за резултатите на различните типове хора Бог има различно отношение. Той има Свои собствени начини да ги преценява, както и Свой собствен стандарт за изискванията към тях. Неговият стандарт за преценяване на резултатите на хората е справедлив за всички — в това няма съмнение! Затова страховете на някои хора са излишни. Сега успокоихте ли се? Това е всичко за днес. Довиждане!

17 октомври 2013 г.