Всеки от вас трябва да преразгледа начина, по който е вярвал в Бог през целия си живот, за да види дали, следвайки Бог, наистина Го е разбрал, наистина Го е осъзнал и наистина Го е опознал, дали наистина знае как Бог се отнася към различните типове хора и дали наистина разбира каква работа върши Бог върху него и как определя всяко негово дело. В крайна сметка до каква степен разбираш този Бог, Който е до теб, който ръководи напредъка ти, предопределя съдбата ти и задоволява нуждите ти? Колко всъщност знаеш за този Бог? Знаеш ли каква работа извършва върху теб всеки ден? Знаеш ли на какви принципи и цели се основава всичко, което Той прави? Знаеш ли по какъв начин те напътства? Знаеш ли по какъв начин ти дава всичко необходимо? Знаеш ли по какъв начин те води? Знаеш ли какво иска от теб и какво иска да постигне у теб? Знаеш ли как се отнася Той към различните начини, по които се държиш? Знаеш ли дали принадлежиш към Неговите възлюбени? Знаеш ли какъв е изворът на Неговата радост, гняв, тъга и наслада, какви мисли и представи се крият зад тях и каква е Неговата същина? Знаеш ли в крайна сметка какъв е Той — този Бог, в Когото вярваш? Не са ли тези и други подобни въпроси нещо, което никога не си разбирал и върху което никога не си се замислял? Дали в търсене на вярата си в Бог си разсеял заблудите си за Него чрез истинско разбиране и опознаване на Божиите слова? Появиха ли се в теб истинско покорство и загриженост, след като бе дисциплиниран и укоряван от Бог? Докато Бог те съдеше и наказваше, опозна ли неподчинението и сатанинската природа на човека, придоби ли дори частица разбиране за Божията святост? Започна ли да гледаш на живота по нов начин под напътствията и просветлението на Божието слово? Докато преживяваше изпитанията, изпратени от Бог, почувства ли нетърпимостта Му към човешките оскърбления, усети ли какво изисква от теб и как те спасява? Ако не знаеш какво е да разбираш Бог погрешно или как да разсееш това погрешно разбиране, тогава може да се каже, че никога не си имал истинска духовна връзка с Бог, че никога не си Го разбирал или поне не си искал да Го разбереш. Ако не знаеш какво са Божието дисциплиниране и Божият укор, то със сигурност не знаеш какво е покорство и загриженост — или поне никога не си бил истински покорен и не си искрено загрижен за Бог. Ако никога не си изпитвал Божия съд и наказание, значи със сигурност няма да разбереш какво е Божията святост и дори още по-малко ще знаеш какво е човешко неподчинение. Ако никога не си имал правилен поглед върху живота и правилна цел в живота, а все още си объркан и изпълнен с нерешителност относно бъдещия си житейски път до такава степен, че да се колебаеш дали да продължиш напред, тогава ти несъмнено никога не си получавал Божието просветление и Божиите насоки. Може също така да се каже, че никога не си получавал истински приток или ресурс от Божието слово. Ако все още не си бил подложен на Божиите изпитания, тогава, разбира се, не знаеш за Божията нетърпимост към човешките оскърбления, нито разбираш какво изисква от теб Бог, а още по-малко в какво, в крайна сметка, се състои Неговото дело по управлението и спасението на човека. Независимо колко години човек е вярвал в Бог, ако никога не е преживявал Божието слово и не е възприел нищо от него, то може да се каже с увереност, че такъв човек не следва пътя на спасението, вярата му в Бог несъмнено е изпразнена от съдържание, познанието му за Бог също несъмнено е нула и той, разбира се, няма абсолютно никаква представа какво означава да се боиш от Бог.

Божиите притежания и същество, Божията същина, Божият нрав — всичко това е разкрито в Божиите слова към човечеството. Когато човек преживява Божиите слова, в процеса на прилагането им той на практика ще започне да разбира целите зад думите, които Бог изрича, да разбира източника и контекста на Божиите слова, както и да разбира и да осъзнава очакваните резултати от Божиите слова. Всичко това човек трябва да преживее, да осъзнае и да постигне, за да придобие истината и живота, да осъзнае Божиите намерения, да преобрази нрава си и да придобие способността да се покори на Божието върховенство и подредби. Докато човек преживява, осъзнава и постига всичко това, той постепенно ще е придобил разбиране за Бог и в същото време ще е придобил и различни степени на познание за Него. Това разбиране и познание не възниква от човешкото въображение и не е съчинено от човека, а е резултат от това, което той е осъзнал, преживял, почувствал и в което лично се е уверил. Едва след като човек е осъзнал, преживял, почувствал всичко това и се е уверил в него, неговото познание за Бог придобива съдържание и единствено познанието му, придобито по това време, е действително, истинско и точно. И този процес — на постигане на истинско разбиране и познаване на Бог чрез осъзнаване, преживяване, чувстване и потвърждаване на Божиите слова — не е нищо друго освен истинско духовно свързване на човека с Бог. В процеса на това духовно свързване човек стига до истинско разбиране и проумяване на Божиите намерения, до истинско разбиране и познаване на Божиите притежания и същество, до истинско разбиране и познаване на Божията същина, постепенно стига до разбиране и познаване на Божия нрав. Човек постига истинска увереност във факта на Божието господство над цялото творение и до правилното му определение, а също така придобива познаване на идентичността и статуса на Бог, както и съществен ориентир за тях. В процеса на тази духовна връзка човек постепенно променя представите си за Бог, вече не измисля всякакви небивалици за Него и не дава воля нито на подозренията си по отношение на Бог, нито на заблудите за Него, вече не Го съди и не се съмнява в Него. Така човек все по-малко ще спори с Бог, по-малко ще му се противопоставя и все по-рядко ще се бунтува срещу Него. Напротив, човек ще проявява все по-голяма загриженост и покорство към Бог, а боязънта му от Него ще става все по-истинска и по-дълбока. В подобна духовна връзка човекът не само ще придобива приток на истината и кръщението на живота, но същевременно ще придобива истинско познание за Бог. В подобна духовна връзка човек не само ще преобрази нрава си и ще получи спасение, но същевременно ще преумножи в себе си истинската боязън и преклонение на сътворено същество пред Бог. В подобна духовна връзка вярата на човека в Бог вече няма да е празен лист хартия, няма да е привидно обещание, няма да е сляп стремеж и идолопоклонство. Само в такава духовна връзка животът на човека ще израства ден след ден до зрялост и само сега неговият нрав постепенно ще се преобрази, а вярата му в Бог постепенно ще прерасне от абстрактно и неопределено вярване в истинско покорство и загриженост, в истинска боязън, а докато следва Бог, човекът също така ще премине от пасивна към активна позиция, от отрицателното към положителното. Само в такава духовна връзка човек ще стигне до истинско разбиране и осъзнаване на Бог, до истинското познание за Бог. Тъй като повечето хора никога не са влизали в истинска духовна връзка с Бог, тяхното познание за Него е само теоретично и се ограничава до думи и доктрини. Това означава, че колкото и дълго да са вярвали в Бог, що се отнася до познаването Му, повечето хора се намират на същото място, от което са започнали, заседнали в основата на традиционните форми на почитане с присъщите им феодални суеверия и романтика. Ако човешкото познание за Бог е замръзнало в началната си точка, то все едно не съществува. С изключение на признаването на статуса и идентичността на Бог от човека, вярата му в Него е все още мъглява и несигурна. При това положение колко истинска боязън може да има човек от Бог?

Колкото и твърдо да вярваш в съществуването на Бог, това няма да замени нито познанието ти за Него, нито боязънта ти от Него. Колкото и да си се наслаждавал на Неговите благословии и Неговата благодат, това няма да замени познанието ти за Бог. Независимо колко силна е готовността ти да се посветиш изцяло и да се отдадеш всичките си сили на Бог, това няма да замени познанието ти за Бог. Може би познаваш много добре думите, които Бог е изрекъл, или дори ги знаеш наизуст и можеш да ги изрецитираш на един дъх, но това няма да замени познанието ти за Бог. Дори човек да е твърдо решен да следва Бог, ако никога не е имал истинска духовна връзка с Него и ако никога не е изживявал истински Божиите слова, тогава познанието му за Бог ще бъде само празен лист или безкрайни блянове. Защото дори да си докоснал Бог мимоходом или да си се срещнал лице в лице с Него, познанието ти за Бог ще продължи да бъде нула, а боязънта ти от Него ще бъде просто някаква празна фраза или абстрактна идея.

Всеки ден много хора взимат Божиите слова, за да ги четат,и дори усърдно запомнят всички класически откъси като свое най-ценно съкровище. Освен това те проповядват навсякъде Божиите слова, като ги предоставят на други хора и им помагат. Такива хора вярват, че по този начин свидетелстват за Бог, свидетелстват за Неговите слова, че по този начин следват Божия път. Мислят си, че по този начин живеят според Божието слово, че по този начин внасят Божиите слова в реалния си живот, че за това ще получат похвала от Бог и ще бъдат спасени и усъвършенствани. Но дори когато проповядват Божиите слова, те никога не ги следват на практика, нито се опитват да сравнят себе си с откровенията в Божиите слова. Вместо това те използват Божиите слова, за да спечелят чрез хитрост възхищението и доверието на другите хора, да започнат сами да управляват и да откраднат и присвоят Божията слава за себе си. Напразно се надяват да се възползват от възможността, която им дава разпространяването на Божието слово, за да бъдат възнаградени с Божието дело и с Неговата похвала. Изминаха толкова много години, а тези хора не само не бяха способни да спечелят Божията похвала, проповядвайки думите Му, не само не успяха да намерят пътя, който да следват, свидетелствайки за Божието слово, и не само не го предоставиха на себе си и не си помогнаха, докато помагаха и го предоставяха на другите, не само не бяха способни да познаят Бог или да събудят в себе си истинска боязън от Него, докато вършеха всичко това; а напротив — техните погрешни разбирания за Бог се задълбочават още повече, недоверието им към Него нараства, а фантазиите им за Него стават все по-преувеличени. Подхранвани и насочвани от своите теории за Божиите слова, те се чувстват като риба във вода, сякаш владеят уменията си с непринудена лекота, сякаш са намерили целта си в живота, своята мисия, и сякаш са спечелили нов живот и вече са спасени; сякаш чрез сладкодумното рецитиране на Божието слово са придобили истината, разбрали са Божиите намерения и са открили пътя към познаването на Бог; сякаш, проповядвайки Божиите слова, са се срещали често лице в лице с Бог. Освен това те често са „трогнати“ до сълзи и, често водени от „Бог“ в Божието слово, те като че ли постоянно се домогват до искрената Божия грижа и Неговите добри намерения, все едно са постигнали Божието спасение на човека и Божието управление, опознали са Неговата същина и са разбрали Неговия праведен нрав. Въз основа на това те изглежда още по-твърдо вярват в съществуването на Бог, още по-наясно са с Неговия възвишен статус, още по-дълбоко усещат Неговото величие и трансценденталност. Потънали в повърхностно познаване на Божиите слова, сякаш вярата им е станала по-голяма, готовността им да търпят страдания се е увеличила и познанието им за Бог се е задълбочило. Те дори не знаят, че докато действително не преживеят Божието слово, цялото им знание за Бог и техните представи за Него ще са само плод на тяхното въображение и догадки. Тяхната вяра не би издържала нито едно Божие изпитание, техните така наречени духовност и духовен ръст просто не биха издържали Божия съд или Божията проверка, тяхната решителност е просто пясъчен замък, а тяхното така наречено познание за Бог не е нищо повече от плод на въображението им. Всъщност тези хора, които са вложили огромни усилия, така да се каже, в Божиите слова, изобщо не са осъзнали какво представлява истинската вяра, какво представлява истинското покорство, какво представлява истинската загриженост или какво представлява истинското познание за Бог. Те вземат теорията, въображението, знанието, дарбата, традицията, суеверията и дори моралните ценности на човечеството и ги превръщат в „капитал“ и „арсенал“ на вярата и следването на Бог, и дори ги превръщат в основа на своята вяра и своето следване на Бог. В същото време те превръщат този капитал и този арсенал в магически талисмани, чрез които да опознаят Бог, да издържат и да се справят с Неговите проверки, изпитания, наказание и съд. Но в крайна сметка това, което натрупват, не се състои от нищо повече от изводи за Бог, пропити с религиозно съдържание, с феодални суеверия и с всичко, което е романтично, гротескно и загадъчно. Техният начин на познаване и определяне на Бог е излят от същия калъп като този на хората, които вярват само в Небесата или в Стареца на небето, докато практичността на Бог, Неговата същина, Неговият нрав, Неговите притежания, Неговото същество и така нататък — всичко, което е свързано със самия реален Бог — са неща, които те не са успели да обхванат в своето разбиране. Познанието им е напълно откъснато от тях и дори е толкова отдалечено, колкото Северният полюс от Южния. По този начин, макар да живеят с притока и подхранването на Божиите слова, те все още не са в състояние да тръгнат истински по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Истинската причина за това е, че те никога не са опознали Бог, нито са имали истински допир и духовна връзка с Него, и така за тях е невъзможно да стигнат до взаимно разбирателство с Бог или да събудят в себе си истинска вяра, следване или преклонение пред Бог. Тяхната гледна точка и отношението им, че трябва по този начин да се отнасят към Божиите слова, че трябва по този начин да се отнасят към Бог, са обрекли всичките им усилия на провал и са ги обрекли никога във вечността да не могат да вървят по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Целта на техните стремежи и посоката, в която вървят, означават, че те са врагове на Бог завинаги и че няма да могат да получат спасение във вечността.

Ако човек дълги години е следвал Бог и много години се е наслаждавал на предоставените от Него слова, но всъщност има същата представа за Бог като онзи, който се хвърля на земята в идолопоклонничество, това означава, че такъв човек не е придобил реалността на Божиите слова. Това се случва, защото той просто не е навлязъл в реалността на Божиите слова и затова реалността, истината, намеренията и изискванията към човечеството — всичко, което е неизменно присъщо на Божиите слова — нямат абсолютно никакво отношение към такъв човек. С други думи, колкото и усърдно да работи такъв човек върху повърхностното значение на Божиите слова, всичко това е напразно: защото той се стреми само към думи и неизбежно ще придобие само думи. Независимо дали на пръв поглед думите, изричани от Бог, изглеждат прости, или дълбокомислени, всички те са истини, които са незаменими за навлизането в живота на човек. Божиите слова са източникът на жива вода, предоставяща на човека способността да оцелява както духом, така и телом. Те предоставят на човека това, от което се нуждае, за да остане жив, предоставят му принципи и верую за ежедневието му, предоставят му пътя към спасението, който трябва да следва, както и неговата цел и посока, предоставят му всички истини, които той трябва да знае като сътворено същество пред Бог, и всички истини за това как човек се покорява и прекланя пред Бог. Божиите слова служат като гаранция за оцеляването на човека, те са неговият ежедневен хляб, както и здрава опора, която му позволява да бъде силен и да устоява. Те са изпълнени с истината реалност, с която сътвореното човечество изживява нормалната човешка природа, те са изпълнени с истината, която позволява на човечеството да се освободи от покварата и да избегне капаните на Сатана; те са изпълнени с неуморно учение, увещание, насърчение и утеха, които Създателят дарява на сътвореното човечество. Божиите слова са пътеводна звезда, която води и просветлява човека, помагайки му да разбере всичко положително. Те служат като гаранция, че човек ще изживее и ще придобие всичко, което е справедливо и добро. Божиите слова са мерило за всички хора, събития и неща, както и фар, водещ човека към спасението и пътя на светлината. Само чрез практическото изживяване на Божиите слова на човек могат да му бъдат доставени истината и живота; само чрез тях той може да започне да разбира какво е нормална човешка природа, какво е съдържателен живот, какво е истинско сътворено същество, какво е истинско покорство пред Бог. Само чрез тях човек може да стигне до разбирането как трябва да се грижи за Бог, как трябва да изпълнява своя дълг като сътворено същество и как да придобие образа на истински човек. Само чрез тях човек може да стигне до осъзнаването на значението на истинската вяра и истинското поклонение; само чрез тях той ще осъзнае кой е Върховният владетел на небето, земята и всичко съществуващо. Само чрез тях човек ще започне да разбира как Онзи, който е Върховен владетел на цялото творение, управлява това творение, води го и му осигурява всичко необходимо. И само чрез тях човек започва да разбира и да проумява как Онзи, който е Върховен владетел на цялото творение, съществува, проявява Себе Си и върши Своето дело. Когато е отделен от реалното изживяване на Божиите слова, човек няма нито истинско познание, нито вникване в същността на Божиите слова и на истината. Такъв човек е просто жив труп, една съвършена обвивка, и цялото познание, свързано със Създателя, му е напълно чуждо. В очите на Бог такъв човек никога не е вярвал в Него и никога не Го е следвал, затова Бог не признава такъв човек нито за вярващ в Него, нито за Свой последовател, още по-малко за истинско сътворено същество.

Истинското сътворено същество трябва да знае кой е Създателят, защо е бил създаден човекът, как да изпълнява задълженията на сътвореното същество и как да се прекланя пред Господа на цялото творение. Трябва да разбира, да осъзнава, да познава и да проявява внимание към намеренията на Създателя и Неговите желания и изисквания и трябва да следва Неговия път: да се бои от Бог и да отбягва злото.

Какво означава да се боим от Бог? И как да отбягваме злото?

„Да се боим от Бог“ не означава някакъв безименен страх и ужас, нито да отбягваме, нито да поставяме на разстояние, нито е идолопоклонство или суеверие. Напротив, това е възхищение, почит, доверие, разбиране, загриженост, покорство, отдаване, любов и безусловно и търпеливо поклонение, отплата и отдаване. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да изпитва истинско възхищение, истинско доверие, истинско разбиране, истинска загриженост или покорство, а само ужас и безпокойство, само съмнения, погрешни разбирания, отбягване и избягване. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да бъде способно истински да се посвети и да се отплати. Без истинско познаване на Бог човечеството няма да има искрено поклонение и отдаване, а само сляпо идолопоклонство и суеверие. Без истинско познаване на Бог човечеството изобщо няма да може да следва Божия път, няма да може да се бои от Бог и да отбягва злото. Точно обратното, всяка човешка дейност и поведение ще бъде изпълнено с недоволство и неподчинение, с клеветнически обвинения и злостни нападки срещу Бог, както и със зли дела, противоречащи на истината и истинското значение на Божиите слова.

Щом придобие истинско доверие в Бог, човечеството ще Го следва искрено и ще разчита на Него. Само чрез искрено доверие в Бог и чрез зависимост от Него човечеството ще може да придобие истинско разбиране и познание. Заедно с истинското разбиране на Бог идва истинската загриженост за Него; само с искрена загриженост за Бог човечеството ще придобие истинско покорство. Само с истинско покорство пред Бог човечеството може да намери истинско посвещение. Само с истинското посвещение на Бог човечеството ще има безусловна и безропотна отплата. Само при наличието на истинско доверие и зависимост, истинско разбиране и загриженост, искрено покорство, истинско посвещение и отплата човечеството ще може истински да опознае Божия нрав и Божията същина и да познае идентичността на Създателя. Едва когато истински опознае Създателя, човечеството ще може да пробуди в себе си истинско преклонение и отдаване. Едва след като започне истински да боготвори Създателя и да Му се отдава, човечеството ще може наистина да се откаже от порочния път — с други думи, да отбегне злото.

Това е целият процес на придобиване на „боязън от Бог и отбягване на злото“ и това е всеобхватното съдържание на боязънта от Бог и отбягването на злото. Това е пътят, който трябва да се извърви, за да се постигне боязън от Бог и отбягване на злото.

„Боязънта от Бог и отбягването на злото“ са неразривно свързани посредством безброй нишки с познаването на Бог и тази връзка е очевидна. Ако искате да достигнете до отбягване на злото, първо трябва да придобиете истинска боязън от Бог; ако искате да достигнете до придобиване на истински страх от Бог, първо трябва да имате истинско познаване на Бог; ако искате да достигнете до познаване на Бог, първо трябва да изживеете Божиите слова, да навлезете в реалността на Божиите слова, да изпитате Божия укор и дисциплиниране, Неговото наказание и правосъдие; ако някой желае да изживее Божиите слова, първо трябва да се изправи лице в лице с тях, да се изправи лице в лице с Бог и да Го помоли да му даде възможности да изживее Божиите слова във всякакви обстановки, включващи хора, събития и предмети; ако някой желае да застане лице в лице с Бог и с Божиите слова, той първо трябва да притежава непринудено и честно сърце, готовност да приеме истината, воля да изтърпи страданието, решителност и смелост да отбегне злото, както и стремеж да стане истинско сътворено същество… По този начин, движейки се стъпка по стъпка напред, ще се приближиш още повече до Бог, сърцето ти ще стане още по-чисто, а в резултат от познаването на Бог животът ти и неговата стойност ще станат още по-значими и ще растат още по-сияйни. Докато един ден не почувстваш, че Създателят вече не е загадка, че Създателят никога не е бил скрит от теб, че Създателят никога не е криел лицето Си от теб, че Създателят съвсем не е далеч от теб, че Създателят вече не е Този, за когото непрекъснато си бленувал в мислите си, но който е бил недостижим за твоите чувства, че Той наистина те пази от всички страни, обезпечава живота ти и ръководи съдбата ти. Той не е някъде отвъд хоризонта, нито се крие високо в облаците. Той е точно до теб и те ръководи във всичко, Той е всичко, което имаш, и Той е единственото, което имаш. Такъв Бог ти позволява да Го обичаш с цялото си сърце, да се държиш за Него, да бъдеш близо до Него, да Му се възхищаваш и да се страхуваш да не Го загубиш. Вече не искаш да се отричаш от Него, да се бунтуваш срещу Него, да се отклоняваш или да се откъсваш от Него. Искаш само да се грижиш за Него, да Му се покоряваш, да Му се отплащаш за всичко, което ти дава, и да се отдадеш на Неговото господство. Вече не отказваш да те напътства, да те подкрепя, да бди над теб и да те държи до Себе Си, вече не отхвърляш онова, което Той ти е предназначил и предопределил. Искаш само да Го следваш, да бъдеш до Него в Негово присъствие. Искаш само да Го приемеш като свой единствен живот, като свой единствен Господ, като свой единствен Бог.

18 август 2014 г.