Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I

Днешното ни общение е посветено на важна тема. Тя е била подлагана на обсъждане още от началото на Божието дело и е изключително значима за всеки един човек. С други думи, това е въпрос, пред който всеки ще се изправи във вярата си в Бог; въпрос, с който е наложително да се срещне. Той представлява ключов, неизбежен проблем, който човечеството няма как да отмине. Като говорим за значимост, кое е най-важното за всеки вярващ в Бог? Някои мислят, че е най-важно да вникнем в Божиите намерения; други са убедени, че е най-важно да ядем и пием повече от Божието слово; трети придават най-голямо значение на способността да опознаят себе си; четвърти споделят мнението, че е най-важно да узнаят как да намерят спасение чрез Бог, как да Го следват и как да удовлетворят Неговите намерения. За днес ще оставим настрана всички тези въпроси. И така, какво ще обсъждаме тогава? Темата е Бог. Това ли е най-важната тема за всеки човек? Какво включва тя? Със сигурност не можем да я отделим от Божия нрав, Божията същина и Божието дело. И така, нека днес обсъдим темата „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“.

Откакто човекът е започнал да вярва в Бог, той се среща с теми като Божието дело, Божия нрав и Самия Бог. Що се отнася до Божието дело, някои хора казват: „Бог върши делото Си върху нас; усещаме го всеки ден и затова не ни е непознато“. Стане ли дума за Божия нрав, някои казват: „Божият нрав е тема, която изучаваме, изследваме и върху която съсредоточаваме мислите си цял живот, значи би следвало да ни е познат“. Що се отнася до Самия Бог, някои казват: „Самият Бог е Този, Когото следваме, в Когото вярваме и към Когото се стремим; не ни липсва знание за Него“. Бог и за миг не е спирал делото Си от сътворението до днес; с цялата Своя работа Той продължава да изразява нрава Си и прилага различни методи, за да изрази словото Си. Същевременно Той неспирно изразява пред човечеството Своето Аз и Своята същина, намеренията Си и изискванията Си спрямо човеците. Следователно никой не е съвсем незапознат с тези теми, казано буквално. При все това за хората, които следват Бог днес, Божието дело, Божият нрав и Самият Бог в действителност са много чужди. Защо е така? Докато изпитват Божието дело върху себе си, хората влизат в съприкосновение с Бог и това ги кара да се чувстват, сякаш разбират Неговия нрав или до известна степен знаят какво представлява той. Съответно човек не мисли, че е незапознат с Божието дело или с Божия нрав, а решава, че добре познава Бог и че отлично Го разбира. Но в действителност при мнозина това разбиране на Бог се ограничава с прочетеното в книгите, изчерпва се с личния им опит, вмества се в тяхното въображение и най-вече се свежда до фактите, които са зрими за очите им — а всичко това е много далеч от Самия истински Бог. Всъщност колко далеч е това „далеч“? Навярно човекът сам не е сигурен, а може би има смътно усещане, догадка — но що се отнася до Самия Бог, човешкото разбиране е твърде отдалечено от същината на Самия истински Бог. Ето защо, когато засягаме тема като „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“, е крайно наложително общението ни да е конкретно и систематично.

Всъщност Божият нрав е явен за всички и не е скрит, защото Бог никога не е странил съзнателно от никого и никога не се е крил умишлено, за да не позволи на хората да Го опознаят или да Го разберат. Откритостта и прямото отношение към всекиго е неизменна черта на Божия нрав. Докато управлява мирозданието, Бог осъществява делото Си с лице към всички и върши работата Си върху всеки отделен човек. Докато прави това, Той неспирно разкрива Своя нрав и непрестанно ползва Своята същина, това, което притежава и представлява, за да напътства всеки отделен човек и да му набавя необходимото. Във всяка епоха и на всеки етап, независимо дали обстоятелствата са благоприятни, или не, Божият нрав остава непрекъснато отворен за всекиго, а Божиите притежания и същество са на разположение на всички хора, точно както и животът Му е посветен на това постоянно и без отдих да се грижи за човешкия род и да го подкрепя. Въпреки всичко това Божият нрав остава скрит за някои. Защо? Защото макар и тези хора да живеят в Божието дело и да следват Бог, те никога не са се стремили да Го проумеят, нито да Го опознаят, а да не говорим да се доближат до Него. За тези хора разбирането на Божия нрав предвещава близката им кончина; за тях това означава, че предстои да бъдат съдени и заклеймени от Божия нрав. Затова те никога не са желали да разберат Бог или нрава Му, нито някога са копнели да вникнат по-дълбоко в Божиите намерения или да ги узнаят. Те не се стремят да разберат Божиите намерения чрез съзнателно съдействие — вместо това цял живот се наслаждават на нещата, които им се нравят, и не им омръзва от тях; вярват в Бог, в който искат да вярват; вярват в Бог, съществуващ единствено във фантазиите им, в Бог, съществуващ само в представите им; вярват в един Бог, който е неделим от тях в ежедневието им. Що се отнася до Самия истински Бог, те отхвърлят дори и мисълта за Него и нямат никакво желание да Го разберат или да Го почетат, камо ли да се доближат до Него. Те само се кичат с Божиите думи за благовидност. В тяхното съзнание това е предостатъчно, за да бъдат успешни вярващи и хора, чиито сърца са изпълнени с вяра в Бог. А сърцата им всъщност са подчинени на фантазиите им, на представите им и дори на индивидуалните им определения за Бог. От друга страна, Самият истински Бог няма нищо общо с тях. Защото, ако добият разбиране за Самия истински Бог, ако вникнат в истинския Му нрав и разберат какво притежава Бог и какво представлява, техните действия, вяра и стремления биха се оказали заклеймени. Затова отказват да проумеят Божията същина и гледат с нежелание и неохота на активния стремеж и на молитвите за по-добро разбиране на Бог, за проумяване на Божиите намерения и за по-пълно опознаване на Божия нрав. Те предпочитат Бог да е някаква фикция, нещо празно и неопределено. Биха предпочели Той да отговаря досущ на представите им, тутакси да се отзовава на всяка от прищявките им, неизчерпаемо щедър и постоянно на разположение. Когато им се доще да се насладят на Божията милост, те молят Бог Той да бъде тази милост. Потрябва ли им Божията благодат, те молят Бог да бъде тази благодат. Когато се изправят пред несгоди, молят Бог да ги дари с кураж и да им пази гърба. У тези хора познанието за Бог е ограничено в тесните рамки на милостта и благодатта. Разбирането им за Божието дело, Божия нрав и Самия Бог също се свежда само до фантазии, думи и доктрини. Но има и други хора, които усърдно се стремят да вникнат в Божия нрав, искрено желаят да видят Самия Бог и истински разбират Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тези хора търсят реалността на истината и Божието спасение, стремят се да бъдат покорени от Него и да добият спасение и усъвършенстване. Те четат Божието слово със сърцата си, със сърцата си оценяват всяка ситуация и всеки човек, събитие или нещо, което Бог е отредил за тях, а молитвите и търсенията им са искрени. Най-силно искат да узнаят Божиите намерения и най-голямото им желание е да вникнат в истинския Божи нрав и същина, за да не оскърбяват никога вече Бог и за да могат чрез преживяванията си да видят повече от Божията обичливост и от Неговата истинска страна. Другото тяхно стремление е в сърцата им да се засели и да съществува неподправеният истински Бог, за да престанат да живеят сред фикции, представи и неопределеност. При тези хора причината за настойчивото им желание да разберат Божия нрав и Неговата същина е осъзнаването, че нравът и същността Му са потребни на човеците във всеки миг от преживяването им тук, защото Неговият нрав и Неговата същина са източникът на живот за всекиго през всичките му земни дни. Вникнат ли веднъж в Божия нрав, те ще могат да се боят от Бог по-добре, по-успешно ще съдействат за осъществяването на Божието дело и ще се съобразяват повече с Божиите намерения, като изпълняват своя дълг добре. Такова е отношението на двата вида хора към Божия нрав. Към първия вид принадлежат онези, които не желаят да разберат Божия нрав. Дори и да заявяват, че искат да вникнат в него и да опознаят Самия Бог и това, което Той притежава и представлява, и да твърдят, че искрено зачитат Божиите намерения, дълбоко в себе си те биха предпочели Бог да не съществува. Това се дължи на факта, че този вид хора неотстъпно се бунтуват срещу Бог и Му се противят; не позволяват на Бог да намери място в сърцата им и често се съмняват в Неговото съществуване и дори го отричат. Не желаят Божият нрав или Самият истински Бог да завладее сърцата им. Едничката им цел е да задоволяват личните си желания, фантазии и амбиции. И така, тези хора може да вярват в Бог, да Го следват и дори да се отрекат от семействата си и да се откажат от кариерата си за Него, но това не ги възпира да вършат злини. Някои дори крадат или пропиляват волните пожертвования, проклинат Бог, когато са сами, а други се възползват от положението си, за да се изтъкват наляво и надясно, да се самовеличаят и да се съревновават с Бог за хора и статус. Прибягват до различни похвати и прийоми, за да накарат хората да им се прекланят, и непрестанно се стремят да спечелят хората и да властват над тях. Някои стигат дотам съзнателно да заблуждават хората, че те са Бог и че им се полага отношение като към Бог. Никога не биха признали пред никого, че са покварени — или че те са също толкова покварени и арогантни, че не заслужават преклонение и че колкото и добре да се справят, това изцяло се дължи на Божието величие, а и в крайна сметка те просто правят това, което трябва. Защо премълчават тези неща? Защото много се страхуват да не изгубят мястото си в човешките сърца. Тези хора никога не възхваляват Бог и никога не свидетелстват за Него, защото никога не са се опитали да Го разберат. Възможно ли е да познават Бог, без да Го разбират? Невъзможно! Ето защо, макар и заглавието на темата „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“ да звучи просто, то съдържа различно значение за всекиго. За някой, който често се бунтува срещу Бог, противи Му се и е враждебен към Него, тези думи вещаят заклеймяване, докато търсещите истината реалност, които често застават пред Бог, за да узнаят намеренията Му, ще се почувстват като риба във вода. Затова някои от вас получават главоболие, сърцата им се изпълват със съпротива и се чувстват изключително неудобно, щом се заговори за Божия нрав и Божието дело. Но други сред вас усещат, че точно това е темата, от която се нуждаят, защото е толкова ползотворна за тях. Тя не бива да липсва от житейското им преживяване, тя е самата сърцевина на опита им, основа за вярата им в Бог и е нещо, което човечеството не може да изостави. Тази тема може да ви се стори едновременно близка и далечна, позната и неизвестна. Но независимо от всичко това е тема, която всички трябва да изслушат, да опознаят и да разберат. Както и да се отнесеш към нея, както и да погледнеш на нея и както и да я изтълкуваш, нейната значимост не може да бъде пренебрегната.

Бог върши делото Си, откакто създаде човешкия род. Отначало работата Му бе съвсем елементарна, но въпреки простотата си тя все пак съдържаше изражения на Божията същина и нрав. И макар че сега делото Му е на по-високо ниво и работата Му с всеки от последователите Му е станала огромна и конкретна и дава изобилен израз на Неговото слово, Божията личност остава все така скрита от човеците. При все че се е въплъщавал вече два пъти, кой от библейски времена до днес е съзрял истинската Божия личност? Като изхождате от разбирането си, смятате ли, че някой я е виждал някога? Не. Никой никога не е виждал истинската Божия личност, което означава, че никой никога не е виждал Божието истинско аз. С това всеки е съгласен. Това ще рече, че истинската Божия личност, тоест Божият Дух, е скрит от целия човешки род, включително от Адам и Ева, които Той създаде, и от праведния Йов, когото Той прие. Нито един от тях не е виждал истинската Божия личност. Но защо Бог съзнателно прикрива Своята истинска личност? Някои казват: „Бог се бои да не изплаши хората“. Други твърдят: „Бог крие истинската Си личност, защото човекът е твърде незначителен, а Бог е твърде велик; затова видят ли Го, хората ще умрат“. Трети пък го обясняват със следното: „Бог ежедневно е зает с управлението на делата Си и може би няма време да се появи, за да Го зърнат хората“. В каквото и да вярвате, ще ви предложа едно заключение. Какво е то? То е, че Бог просто не желае човеците да видят истинската Му личност. Бог съвсем умишлено се крие от човечеството. С други думи, Неговото намерение е хората да не видят истинската Божия личност. Това вече трябва да ви е станало ясно. Щом Бог никога и пред никого не е разкрил личността Си, мислите ли, че тя изобщо съществува? (Да, Той съществува.) Разбира се, че съществува. Съществуването на Божията личност е извън всякакво съмнение. Но що се отнася до въпросите колко е велика Божията личност и как изглежда Бог, дали е необходимо човечеството да ги изследва? Не. Отговорът е отрицателен. А коя тема си заслужава да изследваме, щом темата за Божията личност не бива да се изучава? (Божият нрав.) (Божието дело.) Но преди да започнем общението си по обявената тема, нека се върнем на това, което обсъждахме преди минута: защо Бог никога не е разкривал личността Си пред човеците? Защо нарочно я крие от тях? По една-единствена причина, а именно: при все че човекът, създаден от Бог, е преживявал Божието дело хиляди години, нито един човек не познава Божието дело, Божия нрав и Божията същина. В очите на Бог такива хора се опълчват срещу Него, а Той не би се показал на хора, изпитващи враждебност към Него. Това е единствената причина, поради която Той никога не се е разкривал пред човечеството и умишлено крие личността Си от хората. Сега ясно ли ви е защо е важно да разберете Божия нрав?

Откакто съществува Божието управление, Бог винаги е бил изцяло посветен на осъществяването на Своето дело. Макар и потулва личността Си от човека, Той неизменно е до него, работи върху него, изразява нрава Си, напътства целия човешки род със същината Си и извършва работата Си върху всеки отделен човек чрез Своето могъщество, чрез мъдростта Си и властта Си — така Бог създаде Епохата на закона, Епохата на благодатта и днешната Епоха на царството. Макар да крие личността Си от хората, Бог щедро разкрива пред тях Своя нрав, Своето същество, Своите притежания и намеренията Си за човеците, за да може те да ги видят и изпитат. С други думи, въпреки че хората не могат да видят и да докоснат Бог, Божията същина и нрав, пред които се изправят, са съвършен израз на Самия Бог. Не е ли това истината? Независимо какъв похват прилага Бог или от какъв ъгъл избира да подходи в делото Си, Той неизменно изявява истинската Своя същност в заниманията Си с човеците, върши работата, която Си е възложил, и изрича думите, които трябва да произнесе. От каквато и позиция да говори — застанал в третото небе или въплътен, и дори като обикновен човек — Той винаги говори на хората от цялото Си сърце и ум, без да мами и без да прикрива нищо. Докато осъществява делото Си, Бог изразява Своето слово и Своя нрав, всичко, което притежава и представлява, без нищо да задържа в себе Си. Бог напътства човешкия род със Своя живот, със Своето същество и със Своите притежания. Така живя човекът през Епохата на закона — епохата на люлката на човечеството — под грижите на „невидимия и недосегаем“ Бог.

Бог се въплъти за първи път след Епохата на закона — въплъщение, което трая тридесет и три и половина години. Дали тридесет и три и половина години са много време за хората? (Не са много.) Тъй като човешкият живот обичайно продължава доста повече от тридесетина години, за човека това не е много дълго време. Но за въплътения Бог тези тридесет и три и половина години бяха много дълги. Той се превърна в човек — в обикновен човек, нагърбил се с Божието дело и поръчение. Това означаваше, че се наложи да поеме работа, която не е по силите на обикновен човек, и същевременно да устоява на страдания, които обикновените хора не биха могли да понесат. Днешните хора не са преки свидетели на страданията, изтърпени от Господ Исус през Епохата на благодатта от началото на делото Му до деня, в който бе прикован на кръста, но не добивате ли известна представа за тях от библейските разкази? Независимо колко подробности включват тези записи на случилото се, както и да го погледнем, през този период Божието дело бе изпълнено с трудности и страдания. За покварения човек тридесет и три и половина години не са много време; малко страдание е дребна работа. Но за светия, неопетнен Бог, Комуто се наложи да понесе всички грехове на човешкия род, да яде, да спи и да живее с грешници, тази болка беше невероятно силна. Той е Създателят, Върховният владетел на всички неща и Владетелят всичко, но когато дойде на света, Му се наложи да изтърпи потисничеството и жестокостта на покварените човеци. За да изпълни делото Си и да спаси човечеството от океана от злочестини, Той трябваше да бъде заклеймен от човека и да понесе греховете на човешкия род. Обикновеният човек не може да обозре и оцени мъките, които Той понесе. Какво символизира Неговото страдание? То изразява Божията посветеност на човечеството. Знак е за унижението, изтърпяно от Него, и за цената, която Той плати, за да спаси човеците, да изкупи техните грехове и да довърши тази част от делото Си. Също означава, че Бог спаси човека от разпятието. Цената бе платена в кръв и в живот — цена, която никое сътворено същество не би могло да си позволи. Но тъй като Той имаше Божия същина и притежаваше всичко, което Бог представлява и притежава, Той устоя на цялото страдание и осъществи този вид работа — нещо, в което никое сътворено същество не би могло да Го замести. Това бе Божието дело през Епохата на благодатта и проява на нрава на Бог. Дали това разкрива нещо от това, което Бог притежава и представлява? Дали си струва човечеството да узнае тези неща? Човеците от онези времена не видяха Божията личност, но получиха Божия принос за грях и Бог ги избави от разпятието. Макар и хората да не са незапознати с Божието дело през Епохата на благодатта, дали някой познава нрава и намеренията, изразени от Бог в този период? Човекът просто знае подробности за Божието дело в различните епохи от различни източници или познава разкази за Бог от времето, когато Той осъществяваше делото Си. Но тези разкази и подробности са в най-добрия случай просто информация или легенди за Бог и нямат нищо общо с Божията същина и нрав. Следователно, колкото и разкази за Бог да са слушали и чели, това не значи, че хората са вникнали дълбоко в Божия нрав и че познават Неговата същина. Както и в Епохата на закона, макар че човеците от Епохата на благодатта имаха непосредствена, близка среща с въплътения Бог, познанието им за Божия нрав и за Божията същина беше практически несъществуващо.

В Епохата на царството Бог отново се въплъти по същия начин, както и първия път. През този етап от делото Си Бог все така щедро изрича словото Си, върши делото, което трябва да извърши, и изразява това, което представлява и притежава. Същевременно Той все така понася и търпи човешкото непокорство и невежество. Нима Бог непрестанно не разкрива нрава Си и не изразява намеренията Си също и през този период от Своето дело? Следователно от сътворението на човека досега Божият нрав, Божието същество и притежания и намеренията Му винаги са били открити за целия човешки род. Бог никога не е прикривал умишлено Своята същина, нрава Си и намеренията Си. Проблемът е, че човеците не ги е грижа какво върши Бог и какви са намеренията Му — затова разбирането им за Бог е толкова жалко. С други думи, макар и Бог да прикрива личността Си, Той неотстъпно стои до човеците във всеки миг и открито и непрестанно проявява намеренията, нрава и същината Си. В известен смисъл Божията личност също е на показ за хората, но поради слепотата и непокорството си те така и не успяват да видят Божията поява. В такъв случай не би ли следвало разбирането на Божия нрав и Самия Бог да е лесно достъпно за всекиго? Това е много труден въпрос, нали? Може да кажете, че е лесно, но хората, които се стремят да опознаят Бог, не успяват да добият истинско познание и разбиране за Него — то си остава смътно и неопределено. Но ако кажете, че не е лесно, и това не е вярно. Тъй като са били подложени на Божията работа толкова дълго време, всички хора би следвало да са добили посредством преживяванията си истинско съприкосновение с Бог — най-малкото би трябвало да са Го усетили в сърцата си или да са влезли в мимолетно духовно общение с Него, или поне да са се докоснали чрез възприятията си до Божия нрав и да са достигнали до някакво разбиране за Него. Откакто започна да следва Бог, човечеството е получило твърде много дарове, но поради ред причини — ниския му духовен ръст, невежеството му, размирния му дух и разните му стремежи — то е и изгубило твърде много от тези дарове. Нима Бог вече не е дал достатъчно на хората? При все че крие личността Си от човечеството, Той продължава да дава на хората всичко, което Той притежава и представлява, и му отдава живота Си; човешкото познание за Него не бива да остане на сегашното ниво. Затова мисля, че е необходимо да побеседвам още с вас по темата за Божието дело, Божия нрав и Самия Бог. Целта е хилядолетията грижи и внимание, които Бог вложи у човека, да не се окажат пропилени и хората истински да разберат и оценят Божиите намерения спрямо тях и да достигнат по-високо ниво в познанието си за Бог. Това също би върнало Бог на заслуженото място в човешките сърца, т.е. би възстановило справедливостта спрямо Него.

За да вникнете в Божия нрав и в Самия Бог, трябва да подходите полека. Но откъде да започнете? Като начало съм подбрал няколко глави от Библията. Изложената по-долу информация съдържа библейски стихове, свързани с темата „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог“. Потърсих тези конкретни откъси, за да ви послужат като отправни материали в стремежа ви да вникнете в Божието дело, Божия нрав и Самия Бог. Споделяйки ги, ще успеем да видим какъв тип нрав е разкрил Бог чрез миналите Си дела и кои аспекти от Неговата същина са непознати на хората. Тези глави са писани отдавна, но темата на общението ни е нова, никога преди не е разисквана и хората не са чували нищо за нея. На някои от вас може да се стори непонятно — та не е ли връщането към Адам и Ева и към Ной утъпкване на вече извървяната пътека? Каквото и да мислите, тези глави са изключително благоприятни за беседване по темата и са годни да послужат като учебни цитати от извора в днешното ни общение. До края на беседата ще сте разбрали защо избрах тези библейски текстове. Тези няколко стиха може да са познати на онези от вас, които вече са чели Библията, но вероятно не сте вникнали истински в тях. За начало нека ги прегледаме накратко, а след това ще ги подложим на подробен разбор по време на общението си.

Адам и Ева са прародителите на човешкия род. Говорейки за библейски персонажи, неизменно започваме с тях двамата. Следва Ной, вторият праотец на човеците. А кой е третият? (Авраам.) Всички ли познавате историята на Авраам? Някои от вас може да я знаят, но вероятно не е много ясна на други. А кой е четвъртият? Кой е споменат в разказа за гибелта на Содом? (Лот.) Но сега не говорим за Лот, а за кого? (За Авраам.) Основното в разказа за Авраам е изреченото от Бог Йехова. Разбирате ли? А кой е петият герой? (Йов.) Дали Бог не споменава голяма част от историята за Йов през настоящия етап от делото Си? Много ли ви вълнува този разказ? Ако е събудил особен интерес у вас, внимателно ли сте прочели библейския разказ за Йов? Знаете ли думите, които е изрекъл, и постъпките му? Онези от вас, които са го чели неведнъж, колко пъти сте го чели? А често ли го препрочитате? Сестрите от Хонконг, кажете, моля. (Чела съм го два пъти преди, когато бяхме в Епохата на благодатта.) И оттогава не сте го чели? Жалко. Нека ви кажа: в този етап от Божието дело Той спомена Йов много пъти, което е отражение на намеренията Му. Фактът, че множеството Негови споменавания на Йов не са привлекли вниманието ви, говори за едно: вие не се стремите да бъдете добри, да се боите от Бог и да отбягвате злото. Това е така, защото ви се струва достатъчно да имате обща представа за живота на Йов, разказан от Бог. Стига ви, че просто разбирате самия разказ, но не ви интересува в подробности кой е Йов и с каква цел Бог го споменава толкова много пъти и не се опитвате да вникнете в смисъла на това. Ако такъв човек, възхвален от Бог, не ви интересува, точно на какво обръщате внимание? Ако не ви е грижа и не се опитвате да разберете човека, споменаван от Бог толкова често, какво разкрива това за отношението ви към Божието слово? Нима то не е достойно за съжаление? Не е ли доказателство, че повечето от вас не практикуват и не се стремят към истината? Ако търсиш истината, ще обърнеш нужното внимание на хората, които Бог одобрява, и на героите, чиито истории ни разказва Бог. Независимо дали ще успееш да достигнеш тяхното ниво и дали усещаш истинността им, ти бързо би се втурнал да четеш за тях, би се опитал да ги разбереш, да следваш примера им и да полагаш усилия според възможностите си. Това би трябвало да бъде поведението на хората, жадуващи за истината. Но в действителност мнозина от събралите се тук не са чели за Йов нито веднъж, а това говори много.

Нека се върнем на темата, по която току-що говорих. От тази част от Светото Писание, отнасяща се до старозаветната Епоха на закона, избрах да съсредоточим вниманието си върху определени разкази за представителни персонажи, които са известни на повечето запознати с Библията. Всеки, който чете разказите за тези герои, ще почувства, че работата, извършена от Бог върху тях, и словата, с които Той се е обърнал към тях, са точно толкова въздействащи и достъпни и за съвременния човек. Четейки тези библейски разкази за тогавашните събития, ще съумееш да вникнеш по-добре в Божия подход към делото Му и към хората в онези исторически времена. Но причината, поради която реших днес да обсъдим тези глави, не е да съсредоточа вниманието ти върху самите разкази или върху техните герои. Целта по-скоро е чрез тези разкази да проумееш Божиите дела и нрав. Това ще ти позволи по-лесно да опознаеш Бог и да Го разбереш, да видиш Неговата истинска страна; ще разсее предположенията ти и представите ти за Него и ще те отклони от вяра, обгърната от неопределеност. Когато ви липсва солидна основа, опитите ви да проумеете Божия нрав и да опознаете Самия Бог често създават чувство за безпомощност, безсилие и несигурност откъде да започнете. Това ме мотивира да развия метод и подход, които да ви помогнат по-добре да разберете Бог, по-истински да оцените Божиите намерения, да опознаете Божия нрав и Самия Бог, искрено да усетите Неговото съществуване и да оцените намеренията Му спрямо човешкия род. Нима това не би било от полза за всички ви? Сега, когато отново се връщате към тези разкази и части от Светото Писание, какво изпитвате в сърцата си? Смятате ли, че подбраните от Мен откъси от Писанието са безполезни? Налага се отново да подчертая току-що казаното: карам ви да препрочете разказите за тези библейски герои, за да ви помогна да видите как Бог осъществява делото Си върху хората и да осъзнаете по-ясно отношението Му към човешкия род. Какво ще ви помогне да постигнете това? Като вникнете в Неговите минали дела и ги свържете с работата, която Той извършва днес, ще добиете разбиране за многобройните Му аспекти. Тези несметни Негови страни са истински и всеки, който иска да опознае Бог, трябва да ги изучи и разбере.

Нека започнем с историята на Адам и Ева, като прочетем цитат от Писанието.

А. Адам и Ева

1. Божията заповед към Адам

Битие 2:15-17  И Йехова Бог взе човека, като го отведе в Едемската градина, за да работи там и да я пази. Йехова Бог даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“.

Какво разбрахте от тези стихове? Какви чувства предизвиква у вас тази част от Писанието? Защо реших да говоря за Божията заповед към Адам? Дали сега в съзнанието на всеки от вас изниква картина на Бог и Адам? Можете да се опитате да си представите: ако вие бяхте героят в тази сцена, дълбоко в себе си как си представяте Бог? Как се чувствате, като си помислите за това? Това е трогателна картина, която стопля сърцето. Макар че в нея има само Бог и човек, близостта между тях ви изпълва с чувство на възхищение: Божията преливаща любов е дарена на човека и го обгръща; човекът е невинен и чист, необременен и безгрижен, живее блажено пред Божия поглед; Бог проявява загриженост за човека, а човекът живее под Божията закрила и благословия; всяко нещо, което човекът прави и казва, е неразривно свързано и неразделно с Бог.

Това може да се нарече първата Божия заповед към човека, след като го създава. Какво изразява тази заповед? В нея е изразено Божието намерение, но и Неговите тревоги за човечеството. Това е първата Божия заповед, а също и първият път, когато Бог изразява загриженост за човека. Тоест Бог изпитва отговорност към човека от момента, в който го е създал. Каква е Неговата отговорност? Той трябва да закриля човека, да се грижи за него. Той се надява, че човекът може да се довери на словата Му и да им се подчини. Това е и първото очакване на Бог към човека. Именно с това очакване Бог казва следното: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“. Тези прости думи представляват Божието намерение. Те също така разкриват, че в сърцето Си Бог е започнал да проявява загриженост към човека. Сред всички неща само Адам беше създаден по Божи образ и подобие; Адам беше единственото живо същество с Божието жизнено дихание; той можеше да върви с Бог, да разговаря с Него. Ето защо Бог му даде тази заповед. В Своята заповед Бог много ясно посочи какво може и какво не може да прави човек.

В тези няколко прости думи виждаме Божието сърце. Но какво сърце се разкрива? Има ли любов в Божието сърце? Има ли загриженост? В тези стихове Божията любов и загриженост могат не само да се оценят, но и да се почувстват отблизо. Не сте ли съгласни? След като Ме чухте да казвам това, все още ли мислите, че това са само няколко прости думи? В крайна сметка те не са толкова прости, нали? Преди знаехте ли за това? Ако Бог лично ти каже тези няколко думи, как би се почувствал отвътре? Ако не си човечен, ако сърцето ти е ледено студено, тогава няма да почувстваш нищо, няма да оцениш Божията любов и няма да се опиташ да разбереш Божието сърце. Но като човек със съвест и чувство за човешка същност би се чувствал различно. Ще почувстваш топлина, ще се почувстваш обгрижван, обичан и щастлив. Не е ли така? Когато почувстваш тези неща, как ще постъпиш спрямо Бог? Би ли се почувствал привързан към Бог? Би ли обичал и уважавал Бог с цялото си сърце? Ще се доближи ли сърцето ти до Бог? Оттук можете да видите колко важна е Божията любов за човека. Но още по-важно е човекът да оцени и да разбере Божията любов. Всъщност нима Бог не казва много подобни неща през този етап от Своето дело? Днес има ли хора, които ценят Божието сърце? Можете ли да оцените Божието намерение, за което говорих току-що? Не можете да оцените Божието намерение истински, когато то е толкова конкретно, осезаемо и реално. Затова твърдя, че нямате истинско познание и разбиране за Бог. Нима това не е вярно? Но нека засега да оставим това настрана.

2. Бог създава Ева

Битие 2:18-20  И Йехова Бог каза: „Не трябва мъжът да бъде сам; ще му направя подходяща половинка“. И от земята Йехова Бог създаде всички зверове от полето и всички птици в небето; заведе ги при Адам, за да може той да им даде имена: и както Адам ги назова, тези имена им останаха. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.

Битие 2:22-23  И от реброто, което Йехова Бог взе от мъжа, Той сътвори жена и я заведе при него. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.

В тази част на Писанието има един ключов стих: „както Адам ги назова, тези имена им останаха“. И така, кой даде имената на всички живи същества? Това беше Адам, а не Бог. Този стих казва на човечеството един факт: Бог е дал на човека интелигентност, когато го е създал. Тоест интелигентността на човека е дошла от Бог. Това е сигурно. Но защо? След като Бог създаде Адам, ходи ли Адам на училище? Умееше ли да чете? След като Бог създаде различни живи същества, Адам разпозна ли всички тези същества? Бог каза ли му как се казват? Разбира се, че Бог не го е научил и как да измисля имената на тези създания. Това е истината! Откъде тогава Адам е знаел как да назове тези живи същества и какви имена да им даде? Това е свързано с въпроса какво е добавил Бог към Адам, когато го е създал. Фактите доказват, че когато Бог е създал човека, Той е добавил към него и интелигентността Си. Това е важно, затова слушайте внимателно. Има и още един ключов момент, който трябва да разберете: след като Адам даде имената на тези живи същества, тези имена се установяват в Божия речник. Защо споменавам това? Защото това засяга и Божия нрав, а това е въпрос, който трябва да разясня по-нататък.

Бог създаде човека, вдъхна му жизнено дихание и му даде част от Своята интелигентност, от Своите способности и от това, което притежава и представлява. След като Бог даде на човека всички тези неща, човекът беше способен да върши някои неща самостоятелно и да мисли независимо. Ако това, което човекът измисля и върши, е добро в Божиите очи, тогава Бог го приема и не се намесва. Ако това, което човек върши, е правилно, Бог ще го остави. И така, какво показва изразът: „както Адам ги назова, тези имена им останаха“? Той показва, че Бог не е сметнал за уместно да променя нито едно от имената, дадени на различните живи създания. Каквото и име да дадеше Адам на дадено създание, Бог казваше „Така да е“, потвърждавайки името на създанието. Изрази ли Бог някакво мнение по въпроса? Не, категорично не. И така, какво разбирате от това? Бог е дал на човека интелигентност и човекът е използвал дадената му от Бог интелигентност, за да върши разни неща. Ако това, което човекът върши, е положително в Божиите очи, тогава Бог го потвърждава, признава го и го приема, без изобщо да съди или критикува. Това е нещо, което никой човек, зъл дух или Сатана не може да направи. Виждате ли тук разкриване на Божия нрав? Дали някое човешко същество, покварен човек или Сатана ще допусне някой друг да направи нещо от негово име, точно под носа му? Разбира се, че не! Дали ще се борят за тази позиция с онзи друг човек или с другата сила, която е различна от тях? Разбира се, че ще се борят! Ако по онова време с Адам беше някой покварен човек или Сатана, те със сигурност щяха да отхвърлят това, което Адам правеше. За да докажат, че са способни да мислят самостоятелно и да имат свои собствени уникални прозрения, те биха отрекли абсолютно всичко, което е направил Адам: „Искаш да го наречеш така? Аз пък няма да го наричам така, а ще го нарека онака; ти го нарече Иван, но аз ще го нарека Георги. Трябва да покажа колко съм умен“. Що за природа е това? Нима не е изключително арогантна? Ами Бог? Той такъв нрав ли има? Имаше ли Бог някакви необичайни възражения срещу това, което правеше Адам? Отговорът е категорично не. В нрава, който Бог разкрива, няма ни най-малък намек за заядливост, арогантност или самоправедност. Това личи ясно тук. Може да изглежда незначително, но ако не разбираш Божията същина, ако сърцето ти не се опитва да разбере как действа Бог и какво е Божието отношение, тогава няма да познаваш Божия нрав и няма да видиш изразяването и разкриването на Божия нрав. Не е ли така? Съгласни ли сте с това, което току-що ви обясних? В отговор на действията на Адам Бог не провъзгласи високопарно: „Ти постъпи добре, постъпи правилно и Аз съм съгласен с това!“. В сърцето Си обаче Бог одобри, оцени и се възхити на това, което Адам направи. Това беше първото нещо от сътворението насам, което човекът прави за Бог по Негово нареждане. Това беше нещо, което човекът направи вместо Бог и от Негово име. Бог го виждаше като резултат от интелигентността, с която Той е дарил човека. Бог видя в това нещо добро, нещо положително. Това, което Адам направи по онова време, беше първото проявление на Божията интелигентност у човека. От гледна точка на Бог това беше прекрасно проявление. Това, което искам да ви кажа тук, е, че целта на Бог, който предава на човека нещо от това, което Той притежава и представлява, и от Неговата интелигентност, беше човекът да може да бъде живото създание, което Го проявява. Това, едно живо създание да действа от Негово име, беше точно това, което Бог копнееше да види.

3. Бог прави кожени дрехи за Адам и Ева

Битие 3:20-21  И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях.

Нека разгледаме третия откъс, в който се казва, че зад името, което Адам дава на Ева, наистина се крие смисъл. Това показва, че след като е бил създаден, Адам е имал собствени мисли и е разбирал много неща. Но засега няма да разучаваме или изследваме какво е разбирал и колко е разбирал, защото това не е основната Ми цел при обсъждането на третия откъс. И така, какво е основното, което искам да подчертая? Нека да разгледаме този стих, „За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. Ако не обсъдим този стих от Писанието в нашето общение днес, може би никога няма да осъзнаете по-дълбокия извод от тези слова. Първо, нека дам няколко подсказки. Представете си, ако щете, Едемската градина с Адам и Ева, които живеят в нея. Бог отива да ги посети, но те се крият, защото са голи. Бог не може да ги види и след като ги повиква, те казват: „Не смеем да Те видим, защото телата ни са голи“. Те не смеят да видят Бог, защото са голи. И така, какво прави Бог Йехова за тях? Оригиналният текст гласи: „За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. От това разбирате ли какво е използвал Бог, за да направи дрехите им? Бог е използвал животински кожи, за да направи дрехите им. Тоест Бог е направил кожени дрехи, които човекът да носи като облекло. Това са първите дрехи, които Бог е направил за човека. Коженото палто е луксозен артикул според днешните стандарти и не всеки може да си го позволи. Ако някой те попита: „Коя е била първата дреха, носена от нашите предци?“, можеш да отговориш: „Било е кожено палто“. „Кой е направил това палто?“ Тогава можеш да отговориш: „Бог го е направил!“. Това е основният момент тук: това облекло е направено от Бог. Нима не си заслужава да се обсъди това? След като чухте Моето описание, изникна ли някакъв образ в съзнанието ви? Трябва да виждате поне груб контур. Целта на това, което ви разказвам днес, не е да знаете коя е била първата дреха на човека. Каква е целта тогава? Въпросът не е в коженото палто, а в начина, по който хората разбират — както е разкрито от Бог в това, което Той е направил тук — за Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява.

„За Адам и жена му Йехова Бог създаде дрехи от кожа и ги облече с тях“. В тази сцена каква роля виждаме да поема Бог, когато е с Адам и Ева? По какъв начин Бог проявява Себе Си в този свят, в който има само две човешки същества? Дали се проявява в ролята Си на Бог? Братя и сестри от Хонконг, моля, отговорете. (В ролята на родител.) Братя и сестри от Южна Корея, в каква роля според вас се появява Бог? (Глава на семейството.) Братя и сестри от Тайван, вие какво мислите? (В ролята на някой от семейството на Адам и Ева, в ролята на член на семейството.) Някои от вас смятат, че Бог се появява като член на семейството на Адам и Ева, други казват, че Бог се появява като глава на семейството, а трети — като родител. Всички те са много подходящи. Но разбирате ли какво се опитвам да кажа? Бог създаде тези двама души и се отнасяше към тях като към Свои спътници. Бог се грижеше за живота им като единственото им семейство и се грижеше за храната, дрехите и подслона им. Тук Бог се явява като родител на Адам и Ева. Докато Бог прави това, човекът не вижда колко възвишен е Бог; не вижда Божието върховенство, Неговото тайнство и най-вече Неговия гняв или величие. Всичко, което вижда, е Божието смирение, Неговата обич, Неговата загриженост за човека, Неговата отговорност и грижа за него. Отношението и начинът, по който Бог се отнасяше към Адам и Ева, прилича на начина, по който родителите проявяват загриженост към децата си. Точно както родителите обичат собствените си синове и дъщери, наглеждат ги и се грижат за тях — реално, видимо и осезаемо. Вместо да се възвиси до високо и могъщо положение, Бог използва кожи, за да направи лично дрехи за човека. Няма значение дали това кожено палто е било използвано, за да пази благоприличието им, или за да ги предпази от студа. Важното е, че тази дреха за покриване на човешкото тяло е била направена лично от Бог със собствените Му ръце. Вместо просто да създаде дрехите с мисълта Си или да използва някакви други чудотворни средства, както хората биха могли да си представят, че Бог би постъпил, с пълно основание Бог направи нещо, което човек би помислил, че Бог не би направил и не бива да прави. Това може да изглежда незначително — някои хора може дори да не смятат, че си струва да се споменава — но то позволява на всеки последовател на Бог, който е бил обзет от неясни представи за Него, да придобие представа за Неговата истинност и обичливост и да види Неговата вярност и смирение. То кара непоносимо надменните хора, които си мислят, че са велики и могъщи, да преклонят самонадеяните си глави от срам пред истинността и смирението на Бог. Тук истинността и смирението на Бог дават възможност на хората да разберат колко обичлив е Той. За разлика от Него „необхватният“, „обичният“ и „всемогъщият“ Бог, Когото хората таят в сърцата си, е станал незначителен и грозен и рухва при най-лекото докосване. Когато видиш този стих и чуеш тази история, дали гледаш на Бог с презрение, защото е направил нещо такова? Някои хора може и така да направят, но други ще реагират по точно противоположния начин. Те ще помислят, че Бог е истински и обичлив, и именно истинността и обичливостта Му ще ги развълнуват. Колкото повече виждат истинската страна на Бог, толкова повече могат да оценят истинското съществуване на Божията любов, колко важен е Бог в сърцата им и как Той стои до тях във всеки един момент.

Нека сега свържем нашата дискусия с настоящето. Ако Бог е могъл да направи тези различни дребни неща за хората, които е създал в самото начало, дори неща, за които хората никога не биха се осмелили да си помислят или да очакват, тогава може ли Бог да направи такива неща за хората днес? Някои казват: „Да!“. Защо е така? Защото Божията същина не е притворна и Неговата обичливост не е притворна. Божията същина наистина съществува, не е нещо прибавено от хората и със сигурност не е нещо, което се променя в зависимост от времето, мястото и епохата. Божията истинност и обичливост могат да се разкрият истински единствено като извърши нещо, което хората смятат за незабележително и незначително — нещо толкова дребно, че хората дори не биха си помислили, че Той някога ще го направи. Бог не е превзет. В Неговия нрав и в същината Му няма преувеличение, прикритост, гордост или високомерие. Той никога не се хвали, а обича, проявява загриженост, грижи се и води с вярност и искреност човешките същества, които е създал. Без значение колко малко хората могат да оценят, почувстват или видят това, което Бог прави, Той наистина го прави. Дали знанието, че Бог има такава същина, ще повлияе на любовта на хората към Него? Ще повлияе ли на богобоязливостта им? Надявам се, че когато разбереш истинската страна на Бог, ще се доближиш до Него още повече и ще можеш да оцениш по-истински Неговата любов и грижа за човечеството, както и ще можеш да отдадеш сърцето си на Бог и да се освободиш от подозренията и съмненията си към Него. Бог тихо прави всичко за човека, прави го мълчаливо чрез Своята искреност, вярност и любов. Каквото и да прави обаче, Той никога не е изпитвал опасения или съжаление, нито някога е имал нужда някой да Му се отплаща по какъвто и да е начин, нито някога е имал намерение да получи нещо от човечеството. Единствената цел на всичко, което Той някога е вършил, е да получи истинската вяра и любов на човечеството. И с това ще завърша първата тема тук.

Помогнаха ли ви тези дискусии? Колко полезни са те? (Имаме по-голямо разбиране и познание за Божията любов.) (Общуването по този начин може да ни помогне в бъдеще да оценим по-добре Божието слово, да разберем емоциите, които е изпитвал, и значението на нещата, които е казал, когато ги е казал, както и да почувстваме какво е изпитвал по това време.) Дали след прочитането на тези слова някой от вас осъзнава по-ясно действителното съществуване на Бог? Чувствате ли, че съществуването на Бог вече не е неубедително или неясно? Щом имате това чувство, можете ли да почувствате, че Бог е точно до вас? Може би чувството не е ясно в момента или все още не сте способни да го почувствате. Един ден обаче, когато наистина изпитате дълбока признателност и опознаете истински Божия нрав и същината Му в сърцата си, ще почувстваш, че Бог е точно до теб — просто никога не си приемал истински Бог в сърцето си. И това е истината!

Какво мислите за този подход в общението? Способни ли сте да се справите? Смятате ли, че този вид общуване по темата за Божието дело и Неговия нрав е много трудно? Как се чувствате? (Много добре, развълнувани.) Какво ви накара да се почувствате добре? Защо се развълнувахте? (Беше като завръщане в Едемската градина, все едно отново сме до Бог.) „Божият нрав“ всъщност е доста непозната тема за хората, защото това, което обикновено си представяте, това, което четете в книгите или чувате в общения, обикновено те кара да се чувстваш донякъде като слепец, който докосва слон — просто опипваш с ръце, но в действителност не можеш да си представиш нищо. Сляпото лутане не може да ти даде дори приблизително разбиране за Бог, да не говорим за ясна представа за Него; то само допълнително провокира въображението ти, като ти пречи да определиш точно какво представляват Божият нрав и Неговата същина, а несигурността, произтичаща от въображението ти, неизменно ще изпълни сърцето ти със съмнения. Когато не си уверен в нещо, но все пак се опитваш да го разбереш, в сърцето ти винаги ще има противоречия и конфликти, и дори чувство на безпокойство, което те кара да се чувстваш дезориентиран и объркан. Не е ли мъчително да искате да търсите Бог, да Го познавате и да Го виждате ясно, но никога да не успявате да намерите отговорите? Разбира се, тези слова са насочени само към онези, които желаят да търсят боязънта от Бог и удовлетворяването Му. За хората, които не обръщат внимание на такива неща, това всъщност няма значение, защото те се надяват най-вече на това, че реалността и съществуването на Бог са само легенда или фантазия, за да могат да правят каквото си искат, за да могат да бъдат най-големите и най-важните, за да могат да вършат злодеяния, без да се съобразяват с последствията, за да не им се налага да се изправят пред наказание или да носят някаква отговорност и за да не се отнасят за тях дори нещата, които Бог казва за злите хора. Тези хора не желаят да разберат Божия нрав. Те са изпитват неприязън към това да се опитват да опознаят Бог и от всичко, свързано с Него. Те биха предпочели Бог да не съществува. Тези хора се противопоставят на Бог и са сред онези, които ще бъдат пропъдени.

Следва да обсъдим историята за Ной и как тя се отнася към темата за Божието дело, Неговия нрав и Самия Бог.

Какво виждате да прави Бог с Ной в тази част от Писанията? Може би всеки, който седи тук, знае нещо за това от четенето на Писанията: Бог накара Ной да построи ковчег, след което унищожи света с потоп. Бог кара Ной да построи ковчега, за да спаси осемчленното си семейство, което им позволи да оцелеят и да станат родоначалници на следващото поколение на човешкия род. Нека сега се обърнем към Писанието.

Б. Ной

1. Бог възнамерява да унищожи света с потоп и нарежда на Ной да построи ковчег

Битие 6:9-14  Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бог. И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет. А земята се разврати пред Бог; земята се напълни с насилие. Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята. И Бог каза на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. Направѝ си ковчег от гоферово дърво; да направиш стаи в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

Битие 6:18-22  Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с теб. И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да запазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. От птиците според вида им, от добитъка според вида му и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота. А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях. И Ной извърши всичко, според както му заповяда Бог; така направи.

Имате ли вече обща представа за това кой е бил Ной, след като прочетохте тези два откъса? Какъв човек е бил Ной? Оригиналният текст е: „Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си“. Според разбирането на съвременните хора какъв вид човек е бил „праведен човек“ в онези времена? Праведният човек трябва да е съвършен човек. Знаете ли дали този съвършен човек е бил съвършен в очите на хората, или в Божиите очи? Без съмнение този съвършен човек е бил съвършен в Божиите очи, но не и в очите на хората. Това е сигурно! Това е така, защото човекът е сляп и не може да види, а само Бог гледа цялата земя и всеки един човек и само Бог знаеше, че Ной беше съвършен човек. Следователно Божият план да унищожи света с потоп започна в момента, в който Той призова Ной.

В онази епоха Бог възнамеряваше да призове Ной да направи нещо много важно. Защо трябваше да бъде изпълнена тази задача? Защото в онзи момент Бог имаше план в сърцето Си. Планът Му беше да унищожи света с потоп. Защо искаше да унищожи света? Както се казва тук: „А земята се разврати пред Бог; земята се напълни с насилие“. Какво разбирате от израза „земята се напълни с насилие“? Това е явление на земята, при което светът и хората в него са станали крайно покварени; следователно „земята се напълни с насилие“. На днешен език „се напълни с насилие“ би означавало, че всичко е извън контрол. За човека това означаваше, че всички професии и занаяти са изгубили всякакво подобие на ред и че всичко е станало хаотично и неуправляемо. В Божиите очи това означава, че хората по света са станали твърде покварени. Но до каква степен са били покварени? Толкова покварени, че Бог вече не можеше да понесе да ги гледа и да проявява търпение към тях. Толкова покварени, че Бог възнамеряваше да ги унищожи. Когато Бог реши да унищожи света, Той планира да намери някой, който да построи ковчег. Бог избра Ной да изпълни тази задача, т.е. накара го да построи ковчег. Защо избра Ной? В Божиите очи Ной беше праведен човек; каквото и да му нареди Бог, Ной го правеше. Тоест Ной беше готов да направи всичко, което Бог му заръча. Бог искаше да намери такъв човек, който да работи с Него, за да довърши това, което му е поверил — да довърши делото Му на земята. Имаше ли тогава друг човек освен Ной, който да може да изпълни такава задача? Категорично не! Ной беше единственият кандидат, единственият човек, който можеше да свърши това, което Бог му беше поверил, и затова Бог го избра. Но дали Божиите граници и стандарти за спасяване на хората сега са същите като тогава? Отговорът е, че определено има разлика! И защо задавам този въпрос? По онова време Ной беше единственият праведен човек в Божиите очи, което означава, че нито съпругата му, нито някой от синовете или снахите му са били праведни хора, но Бог все пак ги е пощадил заради Ной. Бог не постави изисквания към тях, както прави сега, а вместо това запази живи всичките осем членове на семейството на Ной. Те получиха Божията благословия заради праведността на Ной. Без Ной никой от тях не би могъл да свърши повереното от Бог. Следователно Ной беше единственият човек, който трябваше да оцелее след това унищожение на света, а останалите бяха облагодетелствани покрай него. Това показва, че в епохата, преди Бог да започне официално Своето дело на управлението, принципите и стандартите, с които се е отнасял към хората и е изисквал от тях, са били сравнително облекчени. За съвременните хора начинът, по който Бог се отнесе към осемчленното семейство на Ной, изглежда недостатъчно „справедлив“, но в сравнение с огромния обем работа, която Той извършва върху хората сега, и с огромния обем на Неговото слово, което Той предава сега, Божието отношение към осемчленното семейство на Ной е просто принцип на делото, като се има предвид фонът, на който се е извършвало Неговото дело по онова време. За сравнение, осемчленното семейство на Ной ли е получило повече от Бог, или хората в днешно време получават повече?

Това, че Ной е бил призован, е прост факт, но основният смисъл на това, за което говорим в този запис — Божия нрав, Неговите намерения и Неговата същина — не е толкова прост. За да разберем тези няколко аспекта на Бог, първо трябва да разберем какъв вид човек иска да призове Бог и чрез това да разберем нрава, намеренията и същината Му. Това е изключително важно. И така, в Божиите очи какъв точно човек е този, когото Бог призовава? Това трябва да е човек, който може да слуша словата Му и да следва наставленията Му. В същото време той трябва да е човек с чувство за отговорност, който ще изпълнява Божието слово, като го приема като отговорност и дълг, които е длъжен да изпълни. Трябва ли тогава този човек да познава Бог? Не. По онова време Ной не е чувал много за Божиите учения и не е изживявал нищо от Божието дело. Следователно Ной не е имал почти никакви познания за Бог. Въпреки че тук е записано, че Ной е вървял с Бог, дали той беше виждал някога Божията личност? Отговорът е категорично не! Защото в онези дни сред хората идваха само Божиите пратеници. Макар че можеха да представляват Бог, като казваха и вършеха разни неща, те просто предаваха Божията воля и Неговите намерения. Божията личност не е била разкрита на човека лице в лице. В тази част от Писанията виждаме основно само какво е трябвало да направи Ной и какви са били Божиите указания към него. И така, каква е същината, изразена от Бог тук? Всичко, което Бог върши, е планирано прецизно. Когато Той вижда дадено нещо или ситуация, която възниква, в Неговите очи има стандарт, според който да ги мери, и този стандарт определя дали Той да даде ход на план за справяне с тях и какъв подход да предприеме, за да се справи с това нещо или с тази ситуация. Той нито е безразличен, нито е безчувствен към всичко. Всъщност е точно обратното. Тук има един стих, който показва какво е казал Бог на Ной: „Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята“. Когато Бог каза това, дали е имал предвид, че ще унищожи само хората? Не! Бог каза, че ще унищожи всички живи твари от плът. Защо Бог искаше унищожение? Тук се разкрива още нещо за Божието отношение: в Божиите очи има граница на търпението Му към човешката поквара, към мръсотията, насилието и непокорството на всяка плът. Какви са Неговите граници? Както е казал Бог: „Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята“. Какво означава изразът „защото всяка твар имаше развратно поведение на земята“? Той означава, че всички живи същества, включително онези, които са следвали Бог, онези, които са призовавали Божието име, онези, които някога са принасяли всеизгаряния на Бог, онези, които на думи са признавали Бог и дори са Го възхвалявали — щом поведението им е било изпълнено с поквара и е стигнало до Божиите очи, Той е трябвало да ги унищожи. Това беше Божията граница. И така, до каква степен Бог остана търпелив към човека и покварата на всяка плът? До такава степен, че всички хора, било то Божии последователи или неверници, не са вървели по правилния път. До такава степен, че хората не само бяха морално покварени и изпълнени със зло, но и не беше останал никой, който да вярва, че Бог съществува, да не говорим за някой, който да вярва, че светът се управлява от Бог и че Бог може да донесе светлина и правилния път на хората. До такава степен, че хората презираха съществуването на Бог и не допускаха Бог да съществува. Когато покварата на човека достигна това ниво, Бог не можеше повече да търпи това. Какво ще го замени? Идването на Божия гняв и Божието наказание. Нима това не беше частично разкриване на Божия нрав? В настоящата епоха няма ли хора, които да са праведни в Божиите очи? Няма ли хора, които да са съвършени в Божиите очи? Дали в тази епоха поведението на всяка плът на земята е покварено в Божиите очи? В наши дни, в тази епоха, нима всички хора от плът — освен онези, които Бог иска да доведе до съвършенство, и онези, които могат да Го следват и да приемат Неговото спасение — не предизвикват границата на Божието търпение? Нима всичко, което се случва край вас — това, което виждате с очите си, чувате с ушите си и изживявате лично всеки ден в този свят — не е изпълнено с насилие? От Божия гледна точка не трябва ли да се сложи край на такъв свят, на такава епоха? Въпреки че контекстът на сегашната епоха е напълно различен от този по времето на Ной, чувствата и гневът на Бог към покварата на човека остават съвсем същите. Бог е способен да прояви търпение заради Своето дело, но с оглед на обстоятелствата и условията в Божиите очи този свят отдавна трябваше да бъде унищожен. Обстоятелствата са много по-лоши от тези, които са били, когато светът е бил унищожен от потопа. Но каква е разликата? Това е и нещото, което най-много натъжава Божието сърце, и може би е нещо, което никой от вас не може да оцени.

Когато унищожи света с потоп, Бог можеше да призове Ной да построи ковчег и да извърши част от подготвителната работа. Бог можеше да призове един човек — Ной — да свърши тази поредица от неща за Него. Но в настоящата епоха Бог няма кого да призове. Защо е така? Вероятно всеки човек, който седи тук, много добре разбира и знае причината. Налага ли се да ви я обяснявам? Ако го изречете на глас, може да се изложите и всички да се разстроят. Някои хора биха казали: „Въпреки че в Божиите очи не сме праведни хора и не сме съвършени хора, ако Бог ни нареди да направим нещо, ние все пак ще бъдем способни да го направим. Преди, когато Той каза, че предстои катастрофално бедствие, започнахме да подготвяме храна и вещи, които биха били необходими при бедствие. Нима всичко това не беше направено в съответствие с Божиите изисквания? Нима не съдействахме наистина на Божието дело? Не могат ли тези неща, които направихме, да се сравнят с това, което направи Ной? Нима това, което направихме, не е истинско покорство? Не следвахме ли Божиите наставления? Не направихме ли това, което Бог каза, защото вярваме в Божиите слова? Тогава защо Бог все още е тъжен? Защо Бог казва, че няма кого да призове?“. Има ли разлика между вашите действия и тези на Ной? Каква е разликата? (Подготвянето на храна за бедствието днес беше наше собствено намерение.) (Нашите действия не могат да се равняват на „праведни“, докато Ной е бил праведен човек в Божиите очи.) Това, което казахте, не е много далеч от истината. Това, което Ной направи, съществено се различава от това, което хората сега правят. Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите намерения тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и скромно сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а покорството и вслушването в Божието слово заздравиха основата на вярата му в това, което правеше. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същина — същината на действията му — беше покорство, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. Дали го е направил, за да си помогне да избегне катастрофата? Не. Дали попита Бог колко време ще мине, преди светът да бъде унищожен? Не попита. Дали попита Бог и дали знаеше колко време ще отнеме да построи ковчега? Той не знаеше и това. Той просто се покоряваше, слушаше и действаше както подобава. Хората сега не са същите: щом чрез Божието слово се разкрие малко информация, щом хората усетят леко шумолене на листа от вятъра, те веднага се впускат в действие, независимо от всичко и независимо от цената, за да подготвят това, което ще ядат, пият и използват след това, дори планират маршрутите си за бягство, когато бедствието връхлети. Още по-интересно е, че в този критичен момент човешките мозъци са много добри в „изпълняването на задачата“. При положение, че Бог не е дал никакви наставления, човекът може да планира всичко много подходящо. Можете да използвате думата „съвършени“, за да опишете тези планове. Що се отнася до това какво казва Бог, какви са Божиите намерения или какво иска Бог, никой не се интересува от това и не се опитва да го оцени. Нима това не е най-голямата разлика между днешните хора и Ной?

Виждате ли част от Божия нрав в този запис на историята на Ной? Божието търпение към човешката поквара, мръсотия и насилие има граници. Когато достигне този предел, Той вече няма да бъде търпелив, а ще започне Своето ново управление и новия Си план, ще започне да върши това, което трябва да свърши, ще разкрие делата Си и другата страна на Своя нрав. Това Негово действие няма за цел да покаже, че Той никога не бива да бъде оскърбяван от човека или че е изпълнен с власт и гняв, нито цели да покаже, че може да унищожи човечеството. Това е така, защото Неговият нрав и святата Му същина не могат повече да позволят или да търпят този вид човечество да живее пред Него, да живее под Неговата власт. Тоест, когато цялото човечество е против Него, когато по цялата земя няма никой, когото Той може да спаси, Той вече няма да проявява търпение към такова човечество и без никакво притеснение ще изпълни Своя план — да унищожи този вид човечество. Такова действие на Бог се определя от Неговия нрав. Това е необходима последица, и последица, която всяко сътворено същество под Божията власт трябва да понесе. Не показва ли това, че в настоящата епоха Бог е нетърпелив да завърши Своя план и да спаси хората, които иска да спаси? При тези обстоятелства за какво е най-загрижен Бог? Не е за това как онези, които изобщо не Го следват, или как онези, които Му се противопоставят, се отнасят към Него или как се съпротивляват срещу Него, или как човечеството Го клевети. Той се интересува единствено от това дали е направил пълноценни онези, които Го следват, обектите на Неговото спасение в Неговия план за управление, дали са станали достойни да Го удовлетворят. Що се отнася до хората, различни от онези, които Го следват, Той просто от време на време ги наказва малко, за да изрази гнева Си. Например: цунами, земетресения и вулканични изригвания. В същото време Той силно закриля и се грижи за онези, които Го следват и които са напът да бъдат спасени от Него. Божият нрав е такъв: от една страна, Той може да прояви изключително търпение и великодушие към хората, които възнамерява да направи пълноценни, и да ги чака толкова дълго, колкото е възможно; от друга страна, Бог страстно мрази и ненавижда хората от типа на Сатана, които не Го следват и Му се противопоставят. Въпреки че не се интересува дали хората от типа на Сатана Го следват или Го почитат, Той все пак ги мрази, но в сърцето Си проявява търпение към тях, и докато определя края на тези хора от типа на Сатана, Той също така очаква настъпването на етапите от Неговия план за управление.

Нека разгледаме следващия откъс.

2. Божията благословия към Ной след потопа

Битие 9:1-6  В това време Бог благослови Ной и синовете му, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. От вас ще се страхуват и ще треперят всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, което пълзи по земята, и всички морски риби са предадени в ръцете ви. Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както дадох зелената трева. Да не ядете обаче месо с живота му, т.е. с кръвта му. А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог направи човека по Своя образ.

Какво виждате в този откъс? Защо избрах тези стихове? Защо не избрах някой откъс за живота на Ной и семейството му в ковчега? Защото тази информация няма особена връзка с темата, която обсъждаме днес. Това, върху което ще се съсредоточим, е Божият нрав. Ако искате да знаете тези подробности, можете да вземете Библията и сами да ги прочетете. Тук няма да говорим за тях. Основното нещо, за което ще говорим днес, е как да познаваме Божиите дела.

След като Ной прие Божиите напътствия, построи ковчега и преживя дните, в които Бог използва потопа, за да унищожи света, цялото му осемчленно семейство оцеля. С изключение на осемчленното семейство на Ной цялото човечество и всички живи същества на земята бяха унищожени. Бог даде благословии на Ной и каза някои неща на него и на синовете му. Бог го дари с нещата, които му каза, а също и с Божията благословия за него. Това е благословията и обещанието, които Бог дава на някой, който може да Го слуша и да приема Неговите напътствия, а също и начинът, по който Бог възнаграждава хората. Тоест независимо дали Ной беше съвършен или праведен човек в Божиите очи и независимо от това колко е знаел за Бог, накратко, Ной и тримата му синове слушаха Божиите слова, съдействаха на Божието дело и направиха това, което трябваше да направят в съответствие с Божиите напътствия. В резултат на това те съхраниха за Бог човешкия род и различните видове живи същества след унищожаването на света с потоп, като допринесоха значително за следващия етап от Божия план за управление. Заради всичко, което беше направил Ной, Бог го благослови. Може би за днешните хора това, което направи Ной, дори не си струва да се споменава. Някой дори може да си помисли: „Ной не е направил нищо; Бог е решил да го пощади, следователно той непременно щеше да бъде пощаден. Оцеляването му не се дължи на собствените му постижения. Това е, което Бог е искал да стане, защото човекът е пасивен“. Но не това Си мислеше Бог. За Бог няма значение дали човек е велик, или незначителен — стига да може да Го слуша, да се покорява на Неговите наставления и на това, което Той му поверява, и да може да съдейства на делото, волята и плана Му, така че волята и планът Му да се изпълнят безпроблемно, това поведение е достойно да бъде възпоменато и да получи Божията благословия. Бог цени такива хора и цени техните действия, тяхната любов и привързаност към Него. Това е Божието отношение. И така, защо Бог благослови Ной? Защото така се отнася Бог към подобни действия и към покорството на човека.

По отношение на Божията благословия за Ной някои хора ще кажат: „Ако човек слуша и удовлетворява Бог, тогава Той трябва да го благослови. Това не се ли разбира от само себе си?“. Можем ли да кажем това? Някои хора казват: „Не“. Защо не можем да го кажем? Някои казват: „Човекът не е достоен да се радва на Божията благословия“. Това не е съвсем вярно. Защото когато човек приема това, което Бог му поверява, Бог има стандарт, според който преценява дали действията на този човек са добри, или лоши, дали човекът се е покорил, дали е удовлетворил Божиите намерения и дали това, което прави, е адекватно. Бог се интересува от сърцето на човека, а не от действията, които показва. Не е вярно, че Бог трябва да благослови някого, стига човекът да върши нещо, независимо от начина, по който го прави. Това е погрешно разбиране на хората за Бог. Бог не гледа само крайния резултат на нещата, а набляга повече върху това какво е сърцето на човека и какво е отношението му по време на развитието на нещата, гледа и дали в сърцето му има покорство, внимание и желание да удовлетвори Бог. Колко знаеше Ной за Бог по онова време? Дали познаваше толкова доктрини, колкото познавате сега? Що се отнася до аспектите на истината, като например понятията и познанието за Бог, дали той беше получил толкова поене и грижи, колкото вие? Не, не беше! Но има един факт, който е безспорен: в съзнанието, умовете и дори в дълбините на сърцата на днешните хора представите им за Бог и отношението им към Него са неясни и двусмислени. Дори може да се каже, че част от хората имат негативно отношение към съществуването на Бог. Но в сърцето на Ной и в неговото съзнание съществуването на Бог беше безусловно и извън всякакво съмнение и затова неговото покорство към Бог беше неподправено и можеше да издържи на изпитанието. Сърцето му беше чисто и открито към Бог. Той не се нуждаеше от твърде голямо познаване на доктрините, за да се убеди да следва всяка Божия дума, нито се нуждаеше от много факти, които доказват съществуването на Бог, за да може да приеме това, което Бог му е поверил, и да бъде способен да свърши всичко, което Бог поиска от него. Това е съществената разлика между Ной и днешните хора. Това е и истинското определение за това, какво точно представлява съвършеният човек в Божиите очи. Това, което Бог иска, са хора като Ной. Той е такъв тип човек, какъвто Бог хвали, и е точно такъв човек, какъвто Бог благославя. Получихте ли някакво просветление от това? Хората гледат външността на човека, докато Бог гледа сърцата на хората и тяхната същина. Бог не допуска никой да вярва половинчато или да изпитва съмнения към Него, нито позволява на хората да Го подозират или да Го изпитват по какъвто и да е начин. Ето защо, въпреки че хората днес са изправени лице в лице с Божието слово — дори може да се каже, че са изправени лице в лице с Бог — заради нещо дълбоко в сърцата им, заради присъствието на тяхната покварена природа и заради враждебното им отношение към Бог хората са затруднени да имат истинска вяра в Него и да са Му покорни. Затова за тях е много трудно да получат същата благословия, с каквато Бог дари Ной.

След това нека разгледаме тази част от писанията, в която се говори за това как Бог използва дъгата като символ на Своя завет с човека.

3. Бог използва дъгата като символ на завета Си с човека

Битие 9:11-13  Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

Повечето хора знаят какво е дъга и са чували истории, свързани с дъгата. Що се отнася до историята за дъгата в Библията, някои хора вярват в нея, други я смятат за легенда, а трети изобщо не вярват в нея. Във всеки случай, всички събития, които се случиха във връзка с дъгата, бяха дело на Бог и се случиха в процеса на Божието управление на човека. Тези събития са описани в Библията точно. Тези писмени свидетелства не ни казват какво е било настроението на Бог по това време или какви намерения са стояли зад тези слова, изречени от Бог. Освен това никой не може да разбере какво е изпитвал Бог, когато ги е казал. Въпреки това Божиите мисли за цялото това събитие се разкриват между редовете на текста. Сякаш мислите Му по това време изскачат от страницата чрез всяка дума и фраза от Божието слово.

Божиите мисли са това, за което хората трябва да се тревожат и това, което трябва да се опитват да опознаят най-добре. Това е така, защото Божиите мисли са неразривно свързани с разбирането на човека за Бог, а разбирането на човека за Бог е незаменима брънка от навлизането в живота на човека. И така, какво мислеше Бог по времето, когато се случиха тези събития?

Първоначално Бог създаде човечество, което в Неговите очи беше много добро и близко до Него, но след като хората се разбунтуваха срещу Него, те бяха унищожени от потоп. Болно ли Му беше на Бог, че такова човечество мигновено изчезна просто така? Разбира се, че Му беше болно! И така, как изрази болката Си Той? Какво пише в Библията за това? В Библията е записано със следните думи: „Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята“. Това просто изречение разкрива Божиите мисли. Това унищожение на света Го нарани много. Казано на човешки език, Той беше много тъжен. Можем да си представим: как е изглеждала земята, която някога е била изпълнена с жизненост, след като беше унищожена от потопа? Как изглеждаше по онова време земята, която някога беше пълна с човешки същества? Нямаше човешки жилища, нямаше живи същества, водата беше навсякъде и пълно опустошение цареше на повърхността на водата. Дали подобна гледка е влизала в първоначалното намерение на Бог, когато е създал света? Разбира се, че не! Първоначалното намерение на Бог беше да види жизненост по цялата земя, да види как човешките същества, които е създал, Го почитат, а не само Ной да е единственият, който Го почита, или единственият, който може да откликне на призива на Бог да свърши това, което му беше поверено. Когато човечеството изчезна, Бог видя не това, което първоначално възнамеряваше, а точно обратното. Как би могло сърцето Му да не страда? И така, докато разкриваше Своя нрав и изразяваше чувствата Си, Бог взе решение. Какво решение взе Той? Да направи дъга в облака (т.е. дъгите, които виждаме) като завет с човека, като обещание, че Бог повече няма да унищожава човечеството с потоп. В същото време трябваше да разкаже на хората, че Бог е унищожил света с потоп, за да може човечеството завинаги да запомни защо Бог е направил такова нещо.

Дали унищожаването на света по онова време беше нещо, което Бог искаше? Определено не беше това, което Бог искаше. Може би сме способни да си представим малка част от жалката гледка на земята след разрушаването на света, но дори не можем да се доближим до това да си представим как е изглеждала обстановката по онова време в Божиите очи. Можем да кажем, че независимо дали става дума за хората в днешно време, или за хората по онова време, никой не е способен да си представи или да разбере какво изпитваше Бог при вида на тази гледка, тази картина на света след унищожението му от потопа. Бог беше принуден да направи това поради непокорството на човека, но болката от това унищожение на света чрез потоп, която Божието сърце изпита, е реалност, която никой не може да разбере и в която никой не може да вникне. Ето защо Бог сключи завет с човечеството, чрез който целеше да каже на хората да помнят, че някога Бог е направил нещо подобно, и да им се закълне, че Бог никога повече няма да унищожи света по такъв начин. В този завет виждаме Божието сърце — виждаме, че то е страдало, когато Той е унищожил това човечество. На човешки език, когато Бог унищожи човечеството и видя как то изчезва, сърцето Му плачеше и кървеше. Нима това не е най-добрият начин да го опишем? Тези думи се използват от хората, за да илюстрират човешки емоции, но тъй като човешкият език е твърде недостатъчен, използването им, за да се опишат Божиите чувства и емоции, не Ми изглежда твърде лошо, нито твърде преувеличено. Поне ви дава много ярко и точно разбиране за това, какво беше настроението на Бог тогава. За какво ще си помислите сега, когато отново видите дъга? Поне ще си спомните как някога Бог е скърбил за това, че е унищожил света чрез потоп. Ще си спомните как, въпреки че Бог ненавиждаше този свят и презираше това човечество, когато унищожи човешките същества, които беше създал със собствените Си ръце, сърцето Му страдаше, мъчеше се да забрави, не Му се искаше да го прави и Му беше трудно да го понесе. Единствената Му утеха беше осемчленното семейство на Ной. Именно съдействието на Ной направи така, че усърдните Му усилия да създаде всички неща да не са напразни. Във време, когато Бог страдаше, това беше единственото нещо, което можеше да компенсира болката Му. От онзи момент нататък Бог възложи на семейството на Ной всички Свои очаквания към човечеството и се надяваше, че ще могат да живеят под Неговите благословии, а не под Неговото проклятие, че никога повече няма да видят как Бог унищожава света с потоп и че те няма да бъдат унищожени.

Каква част от Божия нрав трябва да разберем от това? Бог презря хората, защото те бяха враждебни към Него, но в сърцето Му вниманието, загрижеността и милостта Му към човечеството останаха непроменени. Дори когато унищожи човечеството, сърцето Му не се промени. Когато човечеството беше изпълнено с много поквара и непокорство спрямо Бог, Той трябваше да унищожи това човечество поради нрава и същината Си и в съответствие със Своите принципи. Но поради Божията същина Той все още съжаляваше човечеството и дори искаше да използва различни начини за изкупление на човечеството, за да може то да продължи да живее. Човекът обаче се противопостави на Бог, продължи да Му се опълчва и отказа да приеме Божието спасение, тоест отказа да приеме добрите Му намерения. Колкото и да ги призоваваше Бог, колкото и да им напомняше, каквото и да им даваше, колкото и да им помагаше и колкото и великодушен да беше, хората не го е разбираха, не го оценяваха и не му обръщаха внимание. В болката Си Бог все пак не забрави да бъде крайно великодушен към тях и ги чакаше да обърнат посоката. След като достигна предела Си, Той направи това, което трябваше да направи, без никакво колебание. С други думи, от момента, в който Бог беше планирал да унищожи човечеството, до началото на делото за унищожението му, имаше известен период от време и определен процес. Този процес съществуваше с цел да даде възможност на човека да обърне посоката си и това беше последната възможност, която Бог даде на човека. И така, какво направи Бог през това време, преди да унищожи човечеството? Бог положи много усилия да напомня и призовава. Колкото и болка и скръб да изпитваше Божието сърце, Той продължаваше да проявява внимание, загриженост и огромна милост към човечеството. Какво виждаме в това? Несъмнено виждаме, че Божията любов към човечеството е истинска, а не е само на думи. Тя е действителна, осезаема и значима, а не престорена, подправена, измамна или претенциозна. Бог никога не използва измама и не създава фалшиви образи, за да накара хората да видят, че Той е обичлив. Той никога не използва лъжливо свидетелство, за да покаже на хората Своята обичливост или за да парадира с обичливостта или светостта Си. Нима тези аспекти на Божия нрав не са достойни за любовта на човека? Нима не заслужават почит? Нима не заслужават да бъдат ценени? Сега искам да ви попитам: след като чухте тези слова, смятате ли, че Божието величие е само празнословие на лист хартия? Нима Божията обичливост е само празни приказки? Не! Категорично не! Върховенството, величието, светостта, великодушието, любовта на Бог и т.н. — всяка подробност от всеки един от различните аспекти на Божия нрав и Неговата същина намират практическо изражение всеки път, когато Той извършва Своето дело, те са въплътени в Неговите намерения към човека, а също и се изпълняват и се отразяват във всеки човек. Независимо дали си го чувствал преди, Бог се грижи за всеки човек по всевъзможни начини, като използва искреното Си сърце, мъдростта Си и различни средства, за да стопли сърцето на всеки човек и да събуди духа му. Това е неоспорим факт. Без значение колко души седят тук, всеки човек има различни изживявания и чувства към великодушието, търпението и обичливостта на Бог. Тези изживявания, тези чувства или възприятия за Бог — накратко, всички тези положителни неща, идват от Бог. И така, като обединим изживяванията и познанията на всички за Бог и ги съчетаем с библейските откъси, които прочетохме днес, дали сега имате по-реално и правилно разбиране за Бог?

След като прочетохте тази история и разбрахте част от Божия нрав, разкрит чрез това събитие, какво ново познание придобихте за Бог? Дали ви даде по-дълбоко разбиране за Бог и за Неговото сърце? Чувствате ли се различно сега, когато се връщате към историята на Ной? Беше ли излишно според вас да споделяме тези библейски стихове? Сега, след като разговаряхме за тях, смятате ли, че това беше излишно? Със сигурност беше необходимо! Макар че това, което четем, е история, то е истинско писмено свидетелство за делото, което Бог е извършил. Моята цел не беше да ви дам възможност да разберете подробностите в тези истории или за този герой, нито беше да можете да изучавате този герой, и със сигурност не беше да се върнете и отново да изучавате Библията. Разбирате ли? И така, помогнаха ли ви тези истории да опознаете Бог? С какво допринесе тази история за разбирането ви за Бог? Кажете ни, братя и сестри от Хонконг. (Видяхме, че Божията любов е нещо, което никой от нас, покварените хора, не притежава.) Кажете ни, братя и сестри от Южна Корея. (Божията любов към човека е истинска. Любовта на Бог към човека е заредена с нрава, величието, светостта, върховенството и великодушието Му. Струва си да се опитаме да я разберем по-задълбочено.) (От общението току-що, от една страна, мога да видя Божия праведен и свят нрав, а от друга — загрижеността, която Бог проявява към човечеството, Божията милост към човечеството, както и че всичко, което Бог прави, и всяка Негова мисъл и идея разкриват Неговата любов и загриженост към човечеството.) (В миналото смятах, че Бог е използвал потопа, за да унищожи света, защото човечеството е станало зло до ужасна степен, и ми се струваше, че Бог е унищожил това човечество, защото го е намразил. Едва днес, след като Бог говори за историята на Ной, и каза, че Божието сърце е кървяло, разбрах, че всъщност Бог не е искал да се откаже от това човечество. Единствено поради това, че човечеството е било твърде непокорно, Бог не е имал друг избор, освен да го унищожи. Всъщност Божието сърце по онова време е било много тъжно. От това мога да видя Божието внимание и загрижеността Му за човечеството в Неговия нрав. Това е нещо, което преди не знаех.) Много добре! Сега вие можете да продължите. (Това, което чух, силно ми повлия. В миналото съм чел Библията, но никога не съм имал изживяване като днешното, в което Бог лично разнищва тези неща, за да можем да Го опознаем. Това, че Бог ни води със Себе Си по този начин, за да се запознаем с Библията, ми позволи да разбера, че Божията същина преди покварата на човека е била любов и грижа към човечеството. От времето, когато човекът е станал покварен, до сегашните последни дни, въпреки че Бог има праведен нрав, Неговата любов и грижа остават непроменени. Това показва, че същината на Божията любов от сътворението досега, независимо дали човекът е покварен, никога не се е променяла.) (Днес разбрах, че Божията същина няма да се промени поради промяна във времето или мястото на Неговото дело. Също така видях, че независимо дали Бог създава света, или го разрушава, след като хората са покварени, всичко, което Той прави, има смисъл и съдържа Неговия нрав. Затова видях, че Божията любов е безкрайна и неизмерима, и също така видях, както споменаха другите братя и сестри, Божията грижа и милост към човечеството, когато Той е унищожил света.) (Това бяха неща, за които преди наистина не знаех. След като слушах днес, чувствам, че Бог е наистина благонадежден, заслужава доверие и си струва да се вярва в Него и в това, че Той наистина съществува. Истински мога да разбера в сърцето си, че Божият нрав и Неговата любов действително са толкова конкретни. Това чувствам, след като слушах днес.) Отлично! Изглежда всички сте взели присърце това, което чухте.

Забелязахте ли нещо от всички библейски стихове, включително и всички библейски истории, за които говорихме днес? Дали Бог някога е използвал Своя собствен език, за да изрази мислите Си или да обясни любовта и грижата Си към човечеството? Има ли данни Той да използва прост език, за да каже колко много е загрижен за човечеството или колко много го обича? Не. Нима не е така? Сред вас има толкова много хора, които са чели Библията или други книги. Виждал ли е някой от вас такива думи? Отговорът е категорично не! Тоест според записаното в Библията, включително Божиите слова или документираното за Неговото дело, Бог никога, в нито една епоха или период, не е използвал собствени средства, за да опише чувствата Си или да изрази любовта и грижата Си към човечеството, нито някога е използвал реч или каквито и да е действия, за да предаде чувствата и вълненията Си — нима това не е факт? Защо го казвам? Защо се налага да го споменавам? Защото в това също се въплъщават Божията обичливост и Неговият нрав.

Бог създаде човечеството; независимо дали са били покварени и дали Го следват, Бог се отнася към хората като към най-свидни и обични — или както биха казали те, като към най-любими Му същества — а не като към Негови играчки. Макар и Бог да казва, че Той е Творецът, а човекът е Негово сътворено същество, което би могло да прозвучи сякаш съществува лека разлика в ранга им, в действителност всичко, което Бог е направил за човешкия род далеч надхвърля взаимоотношения от това естество. Бог обича човечеството, полага грижи за него, тревожи се за него и постоянно и безспирно му осигурява ресурс. В сърцето Си Той никога не чувства, че това е допълнителна работа или че е нещо, което заслужава дълбока признателност, нито пък чувства, че има огромен принос към човечеството, като го спасява и му осигурява и дава всичко. Той просто осигурява ресурс на хората тихо и мълчаливо, по Свой собствен начин, посредством Своята собствена същност и чрез всичко, което представлява и притежава. Колкото и ресурс и помощ да получава човечеството от Него, Бог никога не се замисля за направеното и не се опитва да си припише заслуги. Това е предопределено от Божията същност и също така определено е точен израз на Божия нрав. Ето защо, независимо дали става дума за Библията, или за други книги, никога не откриваме Бог да изразява мислите Си и никога не откриваме Бог да описва или да заявява на хората защо прави тези неща или защо се грижи толкова много за хората с цел да ги накара да Му бъдат благодарни или да Го възхваляват. Дори когато е наранен, когато сърцето Му изпитва изключителна болка, Той никога не забравя отговорността Си към човечеството и загрижеността Си за него; и прави всичко това, докато мълчаливо понася това оскърбление и тази болка сам. Напротив, Бог продължава да се грижи за човечеството, както винаги е правил. Въпреки че човечеството често възхвалява Бог или свидетелства за Него, Бог изобщо не изисква такова поведение. Това е така, защото Бог никога не е възнамерявал да разменя доброто, което прави за човечеството, срещу благодарност или отплата. От друга страна, онези, които могат да се боят от Бог и да отбягват злото, онези, които могат истински да следват Бог, слушат Го и са Му предани, и онези, които могат да Му се покоряват — това са хората, които често ще получават Божиите благословии и Бог ще ги дарява с тях безрезервно. Нещо повече, благословиите, които хората получават от Бог, често надхвърлят въображението им, а също и всичко, което човешките същества са заслужили с това, което са направили, или с цената, която са платили. Когато човечеството се наслаждава на Божиите благословии, интересува ли се някой от това, което прави Бог? Проявява ли някой загриженост за това как се чувства Бог? Опитва ли се някой да вникне в Божията болка? Отговорът е категорично не! Може ли някой човек, включително Ной, да разбере болката, която Бог изпитва в онзи момент? Може ли някой да разбере защо Бог би сключил такъв завет? Не може! Човечеството не разбира Божията болка не защото не може да я разбере и не защото между Бог и човека има пропаст или разлика в статута им, а защото човечеството изобщо не се интересува от чувствата на Бог. Хората смятат, че Бог е независим, че Бог не се нуждае от хора, които да се грижат за Него, да Го разбират или да проявяват внимание към Него. Бог е Бог, така че Той не изпитва болка, не изпитва вълнение; Той не се чувства тъжен, не изпитва скръб и дори не плаче. Бог е Бог, така че Той не се нуждае от емоционално изразяване и от утешаване на чувствата Си. Ако при определени обстоятелства Той се нуждае от тези неща, тогава може да се справи сам, без да търси от помощ от човечеството. И обратното, слабите, незрели хора са тези, които се нуждаят от Божията утеха, от Неговия ресурс, от Неговото насърчаване и дори от това да утеши вълненията им по всяко време и навсякъде. Такива неща се крият дълбоко в сърцата на хората: хората са слаби; те имат нужда Бог да се грижи за тях във всяко отношение, те заслужават цялото внимание, което получават от Бог, и трябва да изискват от Него всичко, което смятат, че им принадлежи. Бог е силният, Той има всичко и трябва да бъде пазител на човечеството и дарител на благословии. Тъй като Той вече е Бог, Той е всемогъщ и никога не се нуждае от нищо от човечеството.

Тъй като хората пренебрегват всички Божии откровения, те никога не са изпитвали скръбта, болката или радостта Му. И обратното — Бог познава всички човешки прояви като пръстите на ръката Си. Бог удовлетворява нуждите на всички по всяко време и навсякъде, като наблюдава променящите се мисли на всеки човек и така го утешава и призовава, напътства и озарява. По отношение на всичко, което Бог е направил за хората, и на цялата цена, която е платил заради тях, могат ли хората да намерят откъс в Библията или друго, което Бог е казал досега, където ясно да се казва, че Бог ще поиска нещо от човека? Не! Напротив, независимо от това, че хората пренебрегват Божиите мисли, Той все пак многократно води хората, многократно им осигурява ресурс и им помага, за да им даде възможност да следват Божия път и да достигнат красивата крайна цел, която Той е подготвил за тях. Когато става дума за Бог, това, което Той притежава и представлява, Неговата благодат, милост и всички Негови дарове ще бъдат дадени безрезервно на онези, които Го обичат и Го следват. Но Той никога пред никого не разкрива болката, която е изпитал, или душевното Си състояние и никога не се оплаква, че някой не е внимателен към Него или че не разбира намеренията Му. Той просто понася всичко това мълчаливо, очаквайки деня, в който човечеството ще е способно да проумее.

Защо казвам тези неща тук? Какво виждате в това, което казах? В същината и нрава на Бог има нещо, което е твърде лесно да се пренебрегне, нещо, което притежава единствено Бог, нещо, което не притежава никой човек, включително онези, които другите смятат за велики хора, добри хора, нито го притежава Богът в тяхното въображение. Какво е то? Това е Божията безкористност. Когато говорим за безкористност, може би си мислиш, че и ти си много безкористен, защото когато става въпрос за децата ти, никога не се пазариш и не сключваш сделки с тях, или си мислиш, че си много безкористен, когато става въпрос за родителите ти. Каквото и да мислиш, поне имаш представа за думата „безкористен“ и я възприемаш като положителна, и знаеш, че да си безкористен човек е много благородно. Когато си безкористен, изпитваш високо себеуважение. Но никой не може да види Божията безкористност във всичко, сред хората, събитията и предметите, както и в Неговото дело. Защо е така? Защото човекът е твърде егоистичен! Защо го казвам? Човечеството живее в материален свят. Може да следваш Бог, но никога не виждаш и не оценяваш това, че Бог ти осигурява ресурс, че те обича и се грижи за теб. И така, какво виждаш? Виждаш кръвните си роднини, които те обичат или те обожават. Виждаш нещата, които са полезни за плътта ти, грижиш се за хората и за нещата, които обичаш. Това е така наречената безкористност на човека. Такива „безкористни“ хора обаче никога не се интересуват от Бог, Който им дава живот. В сравнение с Божията безкористност човешката става егоистична и презряна. Безкористността, в която вярва човекът, е празна, нереална и подправена, несъвместима е с Бог и не е свързана с Него. Безкористността на човека е заради него самия, докато безкористността на Бог е истинско разкриване на Неговата същина. Именно поради Божията безкористност хората постоянно имат осигурен ресурс от Него. Възможно е темата, за която говоря днес, да не ви засяга твърде дълбоко и просто да кимате в знак на съгласие, но когато в сърцето си се опиташ да разбереш Божието сърце, неволно ще откриеш следното: сред всички хора, събития и вещи, които можеш да почувстваш на този свят, само Божията безкористност е реална и конкретна, защото само Божията любов към теб е безусловна и непорочна. Освен Божията, така наречената безкористност на всеки друг е притворна и повърхностна, тя не е истинска, тя има цел, определени намерения, включва получаване на нещо насреща и не може да издържи изпитанието. Може дори да се каже, че е мръсна и достойна за презрение. Съгласни ли сте с казаното?

Знам, че никак не сте запознати с тези теми и че ви е нужно известно време, за да ги усвоите, преди да ги разберете истински. Колкото по-незапознати сте с тези въпроси и теми, толкова повече това доказва, че ги няма в сърцето ви. Ако никога не спомена тези теми, дали някой от вас ще знае нещо за тях? Смятам, че никога няма да ги осъзнаете. Това е сигурно. Без значение колко можете да възприемете или разберете, темите, за които говоря, накратко казано, са това, за което хората трябва да знаят най-много, но именно то най-вече им липсва. Тези теми са много важни за всеки — те са ценни, те са живот и са неща, които трябва да притежавате за предстоящия път. Без тези слова като напътствие, без да разбираш нрава и същината на Бог, у теб винаги ще витаят въпроси, когато става дума за Бог. Как можеш да вярваш правилно в Бог, ако дори не Го разбираш? Ти не знаеш нищо за Божиите чувства, за намеренията Му, за душевното Му състояние, за това какво мисли Той, какво Го натъжава и какво Го радва, така че как можеш да бъдеш внимателен към Божието сърце?

Всеки път, когато Бог е разстроен, Той е изправен пред човечество, което изобщо не Му обръща внимание, човечество, което Го следва и твърди, че Го обича, но напълно пренебрегва чувствата Му. Как да не изпитва болка в сърцето Си? В Божието дело на управлението Той извършва делото Си искрено и говори на всеки човек, изправя се пред хората без уговорки или прикриване; но от своя страна всеки човек, който Го следва, е затворен към Него и никой не желае да поемете инициативата да се доближи до Него, да разбере сърцето Му или да обърне внимание на чувствата Му. Дори онези, които искат да станат довереници на Бог, не искат да се доближат до Него, да се съобразяват със сърцето Му или да се опитат да Го разберат. Когато Бог е радостен и щастлив, няма кой да сподели Неговото щастие. Когато Бог е неразбран от хората, няма кой да утеши нараненото Му сърце. Когато сърцето Му страда, няма нито един човек, който иска да Го остави да Му се довери. През тези хиляди години на Божието дело на управлението не е имало хора, които да разбират Божиите чувства, които да ги възприемат или да вникнат в тях, да не говорим за такива, които да могат да застанат редом до Бог и да споделят Неговите радости и скърби. Бог е самотен. Той е самотен! Бог е самотен не само защото поквареното човечество Му се противопоставя, но и защото онези, които се стремят към духовност, които се стремят да опознаят Бог и да Го разберат, и дори онези, които са готови да Му отдадат целия си живот, също не познават Неговите мисли, не разбират Неговия нрав и Неговите чувства.

В края на историята за Ной виждаме, че Бог използва необичайно средство, за да изрази чувствата Си в онзи момент. Това беше много специално средство: да сключи завет с човека, с който да обяви края на Божието унищожение на света с потопа. На пръв поглед сключването на завет може да изглежда като нещо съвсем обикновено. Това не е нищо повече от използване на думи, които обвързват две страни и им пречат да нарушат споразумението си, за да се защитят интересите и на двете страни. По форма това е нещо съвсем обикновено, но от гледна точка на мотивите, които стоят зад него, и целта, с която Бог го направи, то е истинско разкриване на нрава и душевното състояние на Бог. Ако просто оставиш тези думи настрана и ги пренебрегнеш, ако никога не ви кажа истината за нещата, тогава човечеството наистина никога няма да узнае Божиите мисли. Може във въображението ти Бог да се е усмихвал, когато е сключвал този завет, а може изражението Му да е било сериозно, но каквото и да си представят хората, че е най-обичайното изражение на Бог, никой не би бил способен да види Божието сърце или Неговата болка, да не говорим за Неговата самота. Никой не може да накара Бог да му се довери, нито може да бъде достоен за Божието доверие или да бъде човек, пред когото Той може да изрази мислите Си или на когото може да довери болката Си. Ето защо Бог не е имал друг избор, освен да постъпи така. На пръв поглед Бог направи нещо лесно, като се сбогува с човечеството, такова, каквото беше, и реши проблема на миналото, като доведе унищожението на света чрез потоп до съвършена развръзка. Бог обаче погреба болката от този момент дълбоко в сърцето Си. По време, когато Бог не е имал на кого да се довери, Той сключи завет с човечеството, като му каза, че повече няма да унищожава света с потоп. Когато се появи дъга, тя трябваше да напомни на хората, че се е случило такова нещо, и да ги предупреди да се въздържат от злото. Дори и в такова болезнено състояние Бог не забрави за хората и продължи да проявява толкова голяма загриженост към тях. Нима това не е Божията любов и безкористност? Но за какво мислят хората, когато страдат? Нима това не е моментът, в който те най-много се нуждаят от Бог? В такива моменти хората винаги привличат Бог, за да ги утеши. Независимо кога, Бог никога няма да разочарова хората и винаги ще им дава възможност да се измъкнат от затрудненията си и да живеят в светлината. Макар че Бог се грижи за човечеството така, в сърцето на човека Бог не е нищо повече от хапче или сироп за успокоение. Когато Бог страда, когато сърцето Му е наранено, да има сътворено същество или който и да е човек, който да Му прави компания или да Го утешава, несъмнено за Бог би било просто екстравагантно желание. Човекът никога не обръща внимание на чувствата на Бог, затова Бог никога не иска и не очаква да има някой, който може да Го утеши. Той просто използва свои собствени средства, за да изрази настроението Си. Хората не смятат, че за Бог да премине през някакво страдание представлява особена трудност, но едва когато наистина се опиташ да разбереш Бог, когато можеш истински да оцениш сериозните Му намерения във всичко, което прави, можеш да почувстваш величието на Бог и Неговата безкористност. Макар че Бог сключи завет с човечеството, като използва дъгата, Той никога не каза на никого защо го направи — защо сключи този завет, т.е. Той никога не разкри истинските Си мисли пред никого. Това е така, защото никой не може да разбере дълбочината на любовта, която Бог изпитва към човечеството, създадено от Него със собствените Му ръце, и никой не може да разбере колко болка е изпитало сърцето Му, когато е унищожил човечеството. Затова, дори и да беше казал на хората как се е чувствал, те нямаше да са способни да понесат това доверие. Въпреки че страда, Той продължава със следващия етап от Своето дело. Бог винаги дава най-добрата Своя страна и най-хубавите неща на човечеството, докато сам тихо понася цялото страдание. Бог никога не разкрива тези страдания открито. Търпи ги и мълчаливо чака. Тази Негова издръжливост не е студена, безчувствена или безпомощна, нито е знак на слабост. По-точно, Божията любов и същина винаги са били себеотрицателни. Това е спонтанно откровение на Неговия нрав и същина и истинско олицетворение на Божията идентичност като същинския Творец.

Като казах това, някои хора може да изтълкуват погрешно какво имам предвид и да си помислят: „Дали описването на Божиите чувства с такива подробности, с толкова много вълнуващи истории, цели да накара хората да съжаляват Бог?“. Това ли е намерението тук? (Не.) Единствената цел да ви го кажа е да ви накарам да опознаете Бог по-добре, да разберете Неговите несметни аспекти, да разберете Неговите чувства, да осъзнаете, че същината и нравът Му се изразяват чрез Неговото дело конкретно и постепенно, вместо да бъдат изобразени чрез изпразнените от съдържание човешки думи, техните думи и доктрини или тяхното въображение. Тоест Бог и Божията същина действително съществуват — те не са картини, не са представи, не са създадени от човека и със сигурност не са измислени от него. Осъзнавате ли го сега? Ако го осъзнавате, значи днешните Ми слова са постигнали целта си.

Днес обсъдихме три теми. Вярвам, че всички спечелихте много от общението ни по тях. Категорично мога да кажа, че чрез тези три теми описаните от Мен Божии мисли или споменатите от Мен нрав и същина на Бог промениха представите и разбирането на хората за Него, дори промениха вярата на всички в Бог и освен това промениха образа на този Бог, на Когото всички се възхищават в сърцата си. Независимо от всичко се надявам, че това, което научихте за Божия нрав от тези две части на Библията, ще е полезно за вас, и се надявам, че след като се върнете, ще се опитате да размишлявате още върху него. Днешната среща приключва тук. Довиждане!

4 ноември 2013 г.

Предишна: Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне

Следваща: Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger