По време на последната ни среща общувахме по една много важна тема. Спомняте ли си каква беше тя? Нека да я повторя. Темата на нашето последно общение беше: Божието дело, Божият нрав и Самият Бог. Важна ли е тази тема за вас? Коя част от нея е най-важна за вас? Божието дело, Божият нрав или Самият Бог? Кое ви интересува най-много? За коя от тези части искате да чуете най-много? Знам, че ви е трудно да отговорите на този въпрос, защото Божият нрав може да се види във всеки аспект на Неговото дело и този Негов нрав се разкрива в делото Му винаги и навсякъде и на практика представлява Самият Бог; в цялостния Божи план за управление Божието дело, Божият нрав и Самият Бог са неделими.

Нашето последно общение за Божието дело съдържаше разкази от Библията за събития, случили се преди много време. Всички те са истории за човека и Бог, разказват за неща, които са се случили на човека, но в същото време включват участието и изразяването на Бог, така че тези истории имат особена стойност и значение за познаването на Бог. Веднага след като създаде хората, Бог започна да взаимодейства с тях и да им говори, а Неговият нрав започна да се изразява пред хората. С други думи, от момента, в който Бог за пръв път започна да взаимодейства с човечеството, Той започна непрекъснато да оповестява пред хората Своята същина и това, което притежава и представлява. Независимо от това дали хората в миналото или днес са могли да го видят или разберат, Бог им говори и работи сред тях, разкривайки Своя нрав и изразявайки Своята същина — това е факт и той не може да бъде отречен от никого. Това също означава, че Божият нрав, Божията същина и това, което Той притежава и представлява, постоянно се проявяват и разкриват, докато Той работи и взаимодейства с човека. Той никога не е държал нещо скрито или тайно от човека, а вместо това е оповестявал и излагал пред всички Своя нрав. Така Бог се надява, че човекът ще може да Го познае и да разбере Неговия нрав и същина. Той не желае хората да се отнасят към Неговия нрав и същина като към вечни тайни, нито пък иска те да гледат на Бог като на загадка, която никога не може да бъде разрешена. Само когато хората опознаят Бог, те ще могат да разберат какъв е пътят напред и да приемат Божиите напътствия, и само такива хора ще могат наистина да живеят под властта на Бог и да живеят в светлината, сред Божиите благословии.

Думите и нравът, проявени и разкрити от Бог, представляват Неговата воля и Неговата същност. Когато Бог взаимодейства с човека, без значение какво казва или прави, или какъв нрав разкрива, и без значение какво вижда човекът от Божията същина и какво Той притежава и представлява — всички тези неща представляват Божията воля за човека. Независимо от това какво човекът може да осъзнае, да възприеме или да разбере, всичко това представлява Божията воля — Божията воля за човека. Това е несъмнено! Божията воля за човечеството е това, което Той изисква от хората да бъдат, да правят, как изисква от тях да живеят и да могат да осъществяват и изпълняват тази Негова воля. Нима тези неща не са неразривно свързани със същината на Бог? С други думи, Бог проявява Своя нрав и всичко, което притежава и представлява, като в същото време поставя изисквания към човека. Без лъжа, без преструвки, без укриване и без разкрасяване. И все пак, защо човекът не може да познае и защо никога не е успял ясно да възприеме Божия нрав? Защо човекът не успява да осъзнае Божията воля? Бог разкрива и проявява това, което Самият Бог притежава и представлява — всяка частица и аспект на Неговия истински нрав — така че защо човек не може да го види? Защо човекът не е способен на задълбочено познание? Има важна причина за това. И така, каква е тази причина? Още от времето на сътворението човекът никога не се е отнасял към Бог като към Бог. В най-ранните времена, независимо от това какво Бог правеше по отношение на човека, който току-що беше създаден, човекът се отнасяше към Бог само като към спътник, като към някого, на когото може да разчита, и нямаше познание или разбиране за Бог. Това означава, че човекът не знаеше, че това, което се проявяваше от това Същество — това Същество, на което той разчиташе и което възприемаше като свой спътник — беше същината на Бог, нито пък знаеше, че това Същество беше Този, Който властва над всички неща. Казано по-просто, хората от онова време изобщо не признаваха Бог. Те не знаеха, че небето, земята и всички неща са сътворени от Него и нямаха никаква представа за това откъде е дошъл, нито пък какво е Той. Естествено, тогава Бог не изискваше от хората да Го познават или възприемат, или да разбират всичко, което Той прави, или да познават Неговата воля, тъй като това бяха най-ранните времена след сътворението на човечеството. Когато Бог започна подготовката за делото на Епохата на закона, Той направи някои неща на хората и също така започна да отправя изисквания към тях, като им каза как да дават приноси на Бог и да Го почитат. Едва тогава хората придобиха няколко прости идеи за Бог и едва тогава разбраха разликата между човека и Бог, както и че Бог е Този, Който е създал човечеството. Когато човекът разбра, че Бог е Бог, а човекът е човек, между него и Бог се появи известна дистанция, но въпреки това Бог не поиска от човека да има голямо познание или дълбоко разбиране за Него. Така Бог поставя различни изисквания към човека в зависимост от етапите и обстоятелствата на Своето дело. Какво виждате в това? Какъв аспект на Божия нрав забелязвате? Реален ли е Бог? Подходящи ли са Божиите изисквания към човека? В най-ранните времена след сътворяването на човечеството от Бог, когато Бог все още не беше извършил делото на завоюването и усъвършенстването на човека и не му беше казал много думи, Той не искаше много от човека. Независимо от това какво правеше човекът и как се държеше — дори и да правеше някои неща, които оскърбяваха Бог — Бог прощаваше и пренебрегваше всичко. Той постъпваше така, защото знаеше какво е дал на хората и какво има вътре в тях, и по този начин знаеше стандартите за изискванията, които трябваше да им постави. Въпреки че по онова време стандартът на Неговите изисквания беше много нисък, това не означава, че Неговият нрав не беше велик или че Неговата мъдрост и всемогъщество са били само празни думи. За хората има само един начин да опознаят Божия нрав и Самия Бог: да следват стъпките на Божието управление и спасение на човечеството и да приемат словото, което Бог им говори. Когато човекът узнае това, което Бог притежава и представлява, и опознае Божия нрав, ще продължи ли да иска от Бог да му покаже истинската Си личност? Не, човекът няма да попита и дори няма да се осмели да попита, защото след като е разбрал Божия нрав и това, което Той притежава и представлява, той вече ще е видял Самия истински Бог и Неговата истинска личност. Това е неизбежният резултат.

С непрекъснатия напредък на Божието дело и план и след установяването от Бог на завета на дъгата с човека, като знак, че никога повече няма да унищожи света с наводнения, Бог все по-настойчиво желаеше да спечели тези, които могат да бъдат в единомислие с Него. Също така Той все по-настойчиво желаеше да спечели онези, които могат да изпълняват Неговата воля на земята, и освен това да спечели група хора, които могат да се освободят от силите на мрака и да не бъдат ограничени от Сатана — група, която ще може да свидетелства за Бог на земята. Спечелването на такава група хора беше отдавнашно желание на Бог, това Той чакаше още от времето на сътворението. Така, въпреки факта, че Бог използва наводнения, за да унищожи света, или че сключи завет с човека, Божията воля, нагласа, план и надежди оставаха същите. Това, което Бог искаше да направи, това, за което копнееше много преди времето на сътворението, беше да спечели сред човечеството онези хора, които Той желаеше да спечели — да спечели група хора, способни да възприемат и опознаят Неговия нрав и да разберат Неговата воля, група, която би могла да Го почита. Такава група хора наистина би могла да свидетелства за Него и може да се каже, че те биха били Негови довереници.

Днес ще продължим да се връщаме по стъпките на Бог и да следваме етапите на делото Му, за да можем да разкрием Неговите мисли и идеи, както и всички различни подробности, свързани с Бог, които са били „запечатани“ за много дълго време. Чрез тези неща ще опознаем Божия нрав, ще разберем същината на Бог, ще допуснем Бог в сърцата си и всеки от нас бавно ще се доближи до Бог, намалявайки дистанцията си с Него.

Част от това, за което говорихме миналия път, беше свързано с причините, поради които Бог сключи завет с човека. Този път ще разговаряме за пасажите от писанието по-долу. Нека започнем с четене от писанието.

А. Авраам

1. Бог обещава да даде на Авраам син

Битие 17:15-17 После Бог каза на Авраам: Не наричай вече жена си Сарая, а Сара да бъде името ѝ. Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея. Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

Битие 17:21-22 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време. А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него.

Никой не може да попречи на делото, което Бог е решил да извърши

И така, всички вие току-що чухте историята за Авраам, нали? Той беше избран от Бог след потопа, който унищожи света. Името му беше Авраам и когато беше на сто години, а жена му Сара на деветдесет, Бог му даде обещание. Какво обещание му даде Бог? Бог обеща това, за което се говори в Писанията: „Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея“. Каква беше предисторията на Божието обещание да му даде син? Писанията разказват следното: „Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?“. С други думи, тази възрастна двойка беше твърде стара, за да има деца. И какво направи Авраам, след като Бог му даде Своето обещание? Той падна по очи, засмя се и си каза: „На стогодишен човек ли ще се роди дете?“. Авраам смяташе това за невъзможно — което означаваше, че той мислеше, че Божието обещание към него не е нищо повече от шега. От човешка гледна точка това е нещо неосъществимо за хората, а също така непосилно и невъзможно за Бог. Може би за Авраам това беше смехотворно: „Бог е създал човека, но изглежда не знае, че някой толкова стар човек не е способен да ражда деца; Бог смята, че може да ми позволи да имам дете, казва, че ще ми даде син — със сигурност това е невъзможно!“. Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: „Невъзможно — Бог се шегува с мен, това не може да е истина!“. Той не се отнесе сериозно към Божиите думи. И така, в Божиите очи какъв човек беше Авраам? (Праведен.) Къде се казва, че той е праведен човек? Мислите, че всички, които Бог призовава, са праведни и съвършени, че всички те са хора, които ходят с Бог. Вие се придържате към доктрината! Трябва ясно да разберете, че когато Бог определя някого, Той не прави това произволно. Тук Бог не казва, че Авраам е праведен. В сърцето Си Бог има стандарти за преценяване на всеки човек. Въпреки че Бог не казва какъв човек е Авраам от гледна точка на поведението му, каква вяра в Бог е имал Авраам? Малко абстрактна ли е била? Или пък е имал силна вяра? Не, не е била силна! Смехът и мислите му показваха кой е, така че вашето убеждение, че е праведен, е плод на въображението ви, това е сляпо прилагане на доктрината и безотговорна преценка. Дали Бог видя смеха на Авраам и израза на лицето му? Знаеше ли Той за тях? Да, Бог знаеше. Но щеше ли Бог да промени това, което беше решил да направи? Не! Когато Бог планира и реши, че ще избере този човек, това беше извършено. Нито мислите, нито поведението на човека можеха да повлияят или попречат на Бог и в най-малка степен; Бог нямаше да промени произволно или импулсивно Своя план, нито пък да го наруши заради поведение, което беше плод на човешко невежество. Какво тогава е написано в Битие 17:21-22? „Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време. А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него“. Бог не обърна никакво внимание на това, което Авраам мислеше или казваше. Каква беше причината за Неговото пренебрежение? Причината за това беше, че по онова време Бог не искаше от човека да има силна вяра или задълбочено познание за Него, нито пък да може да разбира какво Той е направил и казал. Затова Бог не искаше от човека да разбира напълно какво е решил да направи, кои хора е решил да избере или какви са принципите на Неговите действия, тъй като духовният ръст на човека беше просто недостатъчен. По онова време Бог смяташе всичко, което Авраам правеше, а също и поведението му, за нормално. Той не го осъди и не го укори, а само каза: „Сара ще ти роди Исаак догодина по това време“. За Бог, след като заяви това, то вече се сбъдваше стъпка по стъпка; в очите на Бог това, което трябваше да бъде изпълнено от Неговия план, вече беше постигнато. След като уреди това, Бог си тръгна. Това, което човекът прави или мисли, нещата, които човекът разбира, плановете му — нищо от това няма връзка с Бог. Всичко се развива според Божия план, в съответствие с определените от Бог времена и етапи. Такъв е принципът на Божието дело. Бог не се намесва в това, което човекът мисли или знае, но и не се отказва от Своя план и не изоставя Своето дело само защото човекът не вярва или не разбира. По този начин фактите се осъществяват според плана и мислите на Бог. Точно това виждаме в Библията: Бог направи така, че Исаак да се роди в определеното от Него време. Доказват ли фактите, че държанието и поведението на човека попречиха на Божието дело? Те не попречиха на Божието дело! Слабата вяра на човека в Бог и неговите представи и фантазии за Бог повлияха ли на Божието дело? Не, не повлияха! В никакъв случай! Божият план за управление не се влияе от никой човек, вещ или среда. Всичко, което Той реши да направи, ще бъде завършено и осъществено навреме и според Неговия план, и никой човек не може да се намеси в делото Му. Бог пренебрегва някои аспекти на човешката глупост и невежество и дори някои аспекти на човешкото противопоставяне и представи за Него и върши работата, която трябва да върши, независимо от това. Това е Божият нрав и той е отражение на Неговото всемогъщество.

2. Авраам принася в жертва Исаак

Битие 22:2-3 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

Битие 22:9-10 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.

Делото на Божието управление и спасение на човечеството започва с жертвоприношението на Исаак от Авраам

След като даде на Авраам син, думите, които Бог беше казал на Авраам, се изпълниха. Това не означава, че Божият план спря дотук; напротив, величественият Божи план за управление и спасение на човечеството току-що беше започнал, а това, че благослови Авраам със син, беше само прелюдия към цялостния Му план за управление. В този момент някой знаеше ли, че битката на Бог със Сатана е започнала неусетно точно когато Авраам беше готов да принесе в жертва Исаак?

Бог не се интересува от това дали човекът е глупав — Той иска от него само да бъде верен

Нека сега да видим какво направи Бог с Авраам. В Битие 22:2 Бог даде следната заповед на Авраам: „Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа“. Смисълът на това, което Бог каза, беше ясен: Той поиска от Авраам да принесе във всеизгаряне своя единствен и обичан син Исаак. Дали от днешна гледна точка Божията заповед все още противоречи на човешките представи? Да! Всичко, което Бог направи по онова време, е напълно противоположно на човешките представи; то е непонятно за човека. Поради представите си хората вярват в следното: когато един човек не вярвал и смятал, че това е невъзможно, Бог му дал син и след като получил син, Бог поискал от него да принесе сина си в жертва. Не е ли това крайно невероятно! Какво всъщност възнамеряваше да направи Бог? Какво беше действителното Божие намерение? Той даде син на Авраам, без да поставя условия, но също така поиска от Авраам да принесе безусловна жертва. Не поиска ли Той твърде много? Погледнато отстрани това е не само твърде много, но и донякъде представлява „създаване на проблеми без причина“. Но самият Авраам не сметна, че Бог иска твърде много. Въпреки че имаше своето скромно мнение по въпроса и въпреки че беше малко подозрителен към Бог, той все пак беше готов да направи тази жертва. Виждаш ли тук нещо, което доказва, че Авраам беше готов да принесе в жертва сина си? Какво се казва в тези изречения? Оригиналният текст разказва следното: „И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал“ (Битие 22:3). „А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си“ (Битие 22:9-10). Когато Авраам протегна ръка и взе ножа, за да убие сина си, Бог видя ли действията му? Да, видя ги. Целият процес — от началото, когато Бог поиска от Авраам да принесе Исаак в жертва, до момента, в който Авраам наистина вдигна ножа, за да убие сина си — показа на Бог сърцето на Авраам и независимо от предишната му глупост, невежество и неразбиране на Бог, в този момент сърцето на Авраам към Бог беше чисто и открито и той наистина щеше да върне Исаак — сина, даден му от Бог — обратно при Него. В него Бог видя подчинение — точно това, което желаеше.

За човека много от нещата, които Бог прави, са непонятни и дори невероятни. Когато Бог иска да ръководи някого, това ръководство често се разминава с представите на човека и е непонятно за него, но точно това несъответствие и непонятност са Божието изпитание и проверка за човека. Междувременно Авраам успя да прояви подчинение към Бог в себе си, което беше най-същественото условие да успее да удовлетвори Божиите изисквания. Едва тогава, когато Авраам успя да се подчини на Божиите изисквания, когато беше готов да принесе в жертва Исаак, Бог почувства увереност и одобрение към човечеството — към Авраам, когото беше избрал. Едва тогава Бог беше сигурен, че този човек, когото Той беше избрал, беше незаменим водач, който можеше да изпълни Неговото обещание и последващия Му план за управление. Въпреки че това беше само изпитание и проверка, Бог се почувства доволен, Той усети човешката любов към Него и се почувства утешен от човека, както никога преди това. В момента, в който Авраам вдигна ножа си, за да убие Исаак, Бог спря ли го? Бог не позволи на Авраам да принесе Исаак в жертва, защото Той просто нямаше намерение да отнема живота на Исаак. Така Бог спря Авраам точно навреме. За Бог подчинението на Авраам вече беше преминало проверката, това, което той направи, беше достатъчно и Бог вече беше видял резултата от това, което възнамеряваше да направи. Беше ли този резултат задоволителен за Бог? Може да се каже, че този резултат беше задоволителен за Бог, че беше това, което Бог желаеше и което копнееше да види. Вярно ли е това? Въпреки че в различни контексти Бог използва различни начини за изпитване на всеки човек, в Авраам Бог видя това, което искаше, видя, че сърцето на Авраам беше чисто и че подчинението му беше безусловно. Точно това „безусловно“ желаеше Бог. Хората често казват: „Вече жертвах това, вече се простих с онова — защо Бог все още не е доволен от мен? Защо продължава да ме подлага на изпитания? Защо продължава да ме проверява?“. Това доказва един факт: Бог не е видял сърцето ти и не го е спечелил. Това означава, че Той не е видял такава искреност, както когато Авраам успя да вдигне ножа, за да убие сам сина си и да го принесе в жертва на Бог. Той не е видял безусловното ти подчинение и не е бил утешен от теб. Естествено е тогава Бог да продължава да те изпитва. Не е ли вярно това? Що се отнася до тази тема, нека спрем дотук. А сега ще прочетем „Божието обещание към Авраам“.

3. Божието обещание към Авраам

Битие 22:16-18 Йехова рече: „Заклевам се в Себе Си, защото си направил това и не си пожалил него, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми“.

Това е несъкратената история на Божията благословия към Авраам. Макар и кратка, нейното съдържание е богато: тя включва причината и предисторията на Божия дар за Авраам, както и какво е това, което Той даде на Авраам. Пропита е от радостта и вълнението, с които Бог изрече тези думи, както и от неотложността на Неговия копнеж да спечели онези, които могат да слушат словото Му. В тази история ние виждаме Божията загриженост и нежност към онези, които се подчиняват на Неговите думи и следват заповедите Му. Виждаме и цената, която Той плаща, за да спечели хората, както и грижата и мисълта, които влага, за да ги спечели. Нещо повече, този пасаж, който съдържа думите „Заклевам се в Себе Си“, ни дава силно усещане за горчивината и болката, понесени от Бог и само от Бог зад кулисите на това дело от Неговия план за управление. Това е пасаж, който подтиква към размисъл и който е имал специално значение за онези, които са дошли след това, както и огромно въздействие върху тях.

Човек получава Божиите благословии заради своята искреност и подчинение

Голяма ли беше благословията, дадена на Авраам от Бог, за която четем тук? Колко голяма беше тя? Тук има едно ключово изречение: „В твоето потомство ще се благословят всички народи на земята“. Това изречение показва, че Авраам получи благословии, каквито не са давани на никого преди или след него. Когато по искане на Бог Авраам върна своя единствен син — любимия си единствен син — на Бог (тук не можем да използваме думата „принесе“; трябва да кажем, че той върна сина си на Бог), Бог не само не позволи на Авраам да принесе Исаак в жертва, но и го благослови. С какво обещание Той благослови Авраам? Той го благослови с обещанието да умножи потомството му. И с колко души трябваше да се умножи то? Писанията ни дават следните сведения: „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята“. Какъв беше контекстът, в който Бог изрече тези думи? Тоест как Авраам получи Божиите благословии? Той ги получи точно както Бог казва в Писанията: „защото си послушал гласа Ми“. Това означава, че тъй като Авраам е следвал Божията заповед, тъй като е изпълнил всичко, което Бог е казал, поискал и заповядал, без ни най-малко оплакване, Бог му е дал такова обещание. В това обещание има едно изключително важно изречение, което засяга Божиите мисли по това време. Виждали ли сте го? Възможно е да не сте обърнали внимание на Божиите думи: „Заклевам се в Себе Си“. Това означава, че когато Бог изрече тези думи, Той се закле в Себе Си. В какво се кълнат хората, когато дават обет? Те се кълнат в Небето, което ще рече, дават обет пред Бог и се заклеват в Бог. Хората може и да не разбират много извънредността на това Бог да се закълне в Себе Си, но ще разберете, когато ви дам правилното обяснение. Изправен пред човек, който можеше само да чува думите Му, но не и да разбира сърцето Му, Бог отново се почувства самотен и изгубен. В отчаянието си — и може да се каже, подсъзнателно — Бог направи нещо много естествено: Той сложи ръка на сърцето Си и се обърна към Себе Си, когато даде това обещание на Авраам, и този човек чу Бог да казва: „Заклевам се в Себе Си“. Чрез действията на Бог ти можеш да мислиш за себе си. Когато сложиш ръка на сърцето и говориш на себе си, имаш ли ясна представа какво казваш? Искрено ли е отношението ти? Говориш ли откровено, от сърце? Така виждаме, че когато Бог говори на Авраам, Той беше сериозен и искрен. В същото време, докато говореше на Авраам и го благославяше, Бог говореше и на Себе Си. Той Си казваше: ще благословя Авраам и ще направя потомството му многобройно като небесните звезди и изобилно като пясъка на морския бряг, защото той послуша думите Ми и той е този, който избрах. Когато Бог каза: „Заклевам се в Себе Си“, Той реши, че чрез Авраам ще създаде избрания народ на Израел и след това ще води този народ напред в Своето дело. Тоест Бог щеше направи така, че потомците на Авраам да поемат делото на Божието управление, а Божието дело и това, което Бог изразява, ще започне от Авраам и ще продължи в потомците на Авраам, като по този начин ще осъществи Божието желание да спаси човека. Какво ще кажете, не е ли това истинска благословия? За човека няма по-голяма благословия; може да се каже, че това е най-истинската благословия. Благословията, спечелена от Авраам, не беше умножаването на потомството му, а това, че Бог осъществи Своето управление, Своето поръчение и Своето дело в потомците на Авраам. Това означава, че благословиите, спечелени от Авраам, не са били временни, а са продължили с напредването на Божия план за управление. Когато Бог говори, когато Бог се закле в Себе Си, Той вече беше взел решение. Верен ли беше процесът на вземане на това решение? Беше ли реален? Бог реши, че от този момент нататък Неговите усилия, цената, която плаща, това, което притежава и представлява, всичко Негово и дори животът Му, ще бъдат дадени на Авраам и неговите потомци. Бог реши също, че като започне от тази група хора, ще направи явни делата Си и ще позволи на хората да видят Неговата мъдрост, власт и сила.

Неизменното желание на Бог е да спечели хора, които Го познават и могат да свидетелстват за Него

По същото време, когато говореше на Себе Си, Бог говореше и на Авраам, но освен че чу благословиите, които Бог му даде, успя ли Авраам да разбере истинските желания на Бог във всичките Му думи в този момент? Не, не успя. И така, в момента, когато Бог се закле в Себе Си, сърцето Му все още беше самотно и скръбно. Все още нямаше нито един човек, който да може да разбере или схване неговите намерения и планове. В този момент никой — включително Авраам — не можеше да говори с Него доверително, а още по-малко можеше да Му съдейства в извършването на делото, което Той трябваше да извърши. На пръв поглед Бог беше спечелил Авраам — човек, който може да се подчинява на думите Му. Но в действителност познанието на този човек за Бог беше съвсем незначително. Въпреки че Бог беше благословил Авраам, Божието сърце все още не беше удовлетворено. Какво означава, че Бог не беше удовлетворен? Това означава, че Неговото управление току-що беше започнало, че хората, които Той искаше да спечели, хората, които копнееше да види, хората, които обичаше, бяха все още далеч от Него; нужно Му беше време, Той трябваше да изчака, да бъде търпелив. Защото по онова време освен Самия Бог нямаше никой, който да знае какво е необходимо на Бог, какво иска да спечели или за какво копнее. И така, в същото време, когато Бог се чувстваше много развълнуван, му беше и тежко на сърцето. Но Той не спря стъпките Си и продължи да планира следващия етап от това, което трябваше да направи.

Какво виждате в Божието обещание, дадено на Авраам? Бог дари Авраам с големи благословии само защото той се подчини на Божиите думи. Въпреки че на пръв поглед това изглежда нормално и естествено, в него ние виждаме Божието сърце: Бог цени най-вече подчинението на човека към Него и много обича човекът да Го разбира и да бъде искрен към Него. Колко високо цени Бог тази искреност? Може би не разбирате колко високо Той я цени и може би няма никой, който да осъзнава това. Бог даде на Авраам син и когато той порасна, Той помоли Авраам да Му принесе сина си в жертва. Авраам стриктно последва Божията заповед, подчини се на Божието слово, а искреността му трогна Бог и беше оценена от Него. Колко високо оцени Бог тази искреност? И защо я оцени? Във време, когато никой не възприемаше Божиите думи и не разбираше сърцето Му, Авраам направи нещо, което разтърси небесата и накара земята да трепери, и това накара Бог да изпита несравнимо чувство на удовлетворение и Му донесе радостта да спечели някого, който можеше да се подчинява на думите Му. Това удовлетворение и радост дойдоха от създание, сътворено от Неговата ръка, и беше първата „жертва“, която човекът беше принесъл на Бог и която беше най-високо оценена от Бог, откакто човекът беше създаден. Бог беше изстрадал тази жертва и се отнесе към нея като към първия най-важен дар от човека, когото беше създал. Тя показа на Бог първите плодове на Неговите усилия и на цената, която беше платил, и Му позволи да види надеждата в човечеството. След това Бог имаше още по-голям копнеж за група от такива хора, които да вървят заедно с Него, да се отнасят искрено към Него и да се грижат искрено за Него. Бог дори се надяваше, че Авраам ще продължи да живее, защото искаше да има сърце като това на Авраам, което да Го придружава и да бъде с Него, докато управлява. Независимо от това какво искаше Бог, това беше само желание, само идея — защото Авраам беше просто човек, който можеше да Му се подчинява, но нямаше ни най-малкото разбиране или познание за Бог. Авраам беше човек, който далеч не отговаряше на стандартите на Божиите изисквания към хората, а именно: да познава Бог, да може да свидетелства за Него и да бъде в единомислие с Бог. Така че Авраам не можеше да върви с Бог. При принасянето на Исаак от Авраам Бог видя искреността и подчинението на Авраам и видя, че той е издържал на Божието изпитание. Въпреки че Бог прие неговата искреност и подчинение, той все още не беше достоен да стане Божи довереник, да се превърне в човек, който познава и разбира Бог, и в човек, който е запознат с Божия нрав; той беше далеч от това да бъде в единомислие с Бог и да изпълнява Неговата воля. Така че в сърцето Си Бог все още беше самотен и загрижен. Колкото по-самотен и загрижен ставаше Бог, толкова повече изпитваше нуждата да продължи управлението Си възможно най-скоро и да може да избере и спечели група хора, които да изпълнят плана му за управление и да постигнат волята му колкото се може по-скоро. Това беше силното желание на Бог и то остана непроменено от самото начало до днес. Откакто създаде човека в началото, Бог копнее за група победители, група, която да върви с Него и да може да разбира, познава и възприема Неговия нрав. Това желание на Бог никога не се е променяло. Независимо от това колко дълго трябва да чака, независимо от това колко труден може да бъде пътят, който предстои, и без значение колко далечни са целите, за които копнее, Бог никога не е променял или изоставял очакванията Си към човека. Сега, след като казах това, осъзнавате ли донякъде какво е желанието на Бог? Може би това, което сте осъзнали, не е много дълбоко — но разбирането постепенно ще дойде!

През периода, когато живя Авраам, Бог унищожи и един град. Този град се наричаше Содом. Без съмнение много хора са чували историята за Содом, но никой от тях не е запознат с мислите на Бог, които бяха в основата на разрушаването на града.

Така че днес, чрез разговорите между Бог и Авраам по-долу, ще научим за Неговите мисли по онова време, а също и за Неговия нрав. Нека сега прочетем следните пасажи от писанието.

Б. Бог трябва да унищожи Содом

Битие 18:26 Рече Йехова: „Ако в Содом има петдесет праведни човека в рамките на града, ще пощадя всичко заради тях“.

Битие 18:29 А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.

Битие 18:30 А той Му каза: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това.

Битие 18:31 А той каза: Може да се намерят там двадесет. А Той каза: Няма да го погубя.

Битие 18:32 И той каза: Може да се намерят там десет. И Той каза: Няма да го погубя.

Това са няколко откъса, които съм избрал от Библията. Те не са пълните, оригинални версии. Ако искате да ги видите, можете сами да ги потърсите в Библията; за да спестя време, пропуснах част от оригиналното съдържание. Тук съм подбрал само няколко ключови пасажа и изречения, като съм пропуснал няколко изречения, които нямат отношение към днешното ни общение. Във всички пасажи и съдържание, за които разговаряме, прескачаме подробностите на историите и поведението на човека в тях; вместо това говорим само за това какви бяха Божиите мисли и идеи по онова време. В мислите и идеите на Бог ще видим Неговия нрав и от всичко, което Бог направи, ще видим Самия истински Бог — така ще постигнем целта си.

Бог се грижи само за онези, които могат да се подчиняват на словото Му и да следват заповедите Му

Горните пасажи съдържат няколко ключови думи: числата. Първо, Йехова казва, че ако намери петдесет праведници в града, ще пощади цялото място, което означава, че няма да унищожи града. И така, имаше ли в действителност петдесет праведници в Содом? Нямаше. Какво каза Авраам на Бог скоро след това? Той каза: може да се намерят там четиридесет? И Бог каза: няма да сторя това. След това Авраам каза: може да се намерят там тридесет? И Бог каза: няма да сторя това. А може би и двадесет? Няма да сторя това. Десет? Няма да сторя това. Имаше ли в действителност десет праведници в града? Нямаше десет, но имаше един. И кой беше той? Той беше Лот. По онова време в Содом имаше само един праведен човек, но беше ли Бог много строг или взискателен, когато ставаше дума за това число? Не, не беше. И така, когато човекът продължаваше да пита: „Ами четиридесет?“, „Ами тридесет?“, докато не стигна до „Ами десет?“. Бог каза: „Дори да бяха само десет, нямаше да унищожа града; щях да го пощадя и да простя на останалите хора, не само на тези десет“. Ако бяха само десет, това щеше да е достатъчно жалко, но се оказа, че в действителност в Содом нямаше дори толкова праведници. Сами виждате, че в очите на Бог грехът и злото на хората в града бяха такива, че Бог нямаше друг избор освен да ги унищожи. Какво имаше предвид Бог, когато каза, че няма да унищожи града, ако в него има петдесет праведници? Тези числа не бяха важни за Бог. Важното беше дали в града бяха праведниците, които Той искаше, или не. Ако в града имаше само един праведен човек, Бог нямаше да допусне той да пострада поради унищожаването на града. Това означава, че независимо дали Бог щеше да унищожи града, или не, и независимо колко праведници имаше в него, за Бог този грешен град беше проклет и отвратителен и трябваше да бъде унищожен, да изчезне от очите на Бог, а праведните да останат. Независимо от епохата, независимо от етапа на развитие на човечеството, отношението на Бог не се променя: Той мрази злото и се грижи за онези, които са праведни в Неговите очи. Това ясно отношение на Бог е и истинското откровение за Божията същина. Тъй като в града имаше само един праведен човек, Бог не се колеба повече. Крайният резултат беше, че Содом неминуемо щеше да бъде унищожен. Какво виждате в това? В онази епоха Бог нямаше да унищожи град, ако в него имаше петдесет праведници, нито пък ако имаше десет, което означава, че Бог щеше да реши да прости и да прояви великодушие към човечеството или щеше да извърши делото по напътствие заради няколко души, които могат да се боят от Него и да Му се прекланят. Бог държи много на праведните дела на човека, държи много на онези, които могат да Му се прекланят, и на онези, които могат да вършат добри дела пред Него.

От най-древни времена до днес, чели ли сте някога в Библията Бог да съобщава истината или да говори за Божия път на някой човек? Не, никога. Думите на Бог към човека, за които четем, само казват на хората какво да правят. Някои отидоха и го направиха, а други — не; някои повярваха, а други — не. Това беше всичко. Така че праведните от онази епоха — тези, които бяха праведни в Божиите очи — бяха само онези, които можеха да чуват Божието слово и да следват Божиите заповеди. Те бяха слуги, които изпълняваха Божието слово сред хората. Може ли такива хора да бъдат наречени „хора, които познават Бог“? Може ли те да бъдат наречени хора, които Бог е довел до съвършенство? Не, не може. И така, независимо от техния брой, в Божиите очи тези праведни хора заслужаваха ли да бъдат наречени довереници на Бог? Можеше ли те да бъдат наречени Божии свидетели? Разбира се, че не! Те със сигурност не бяха достойни да бъдат наречени Божии довереници и свидетели. И така, как Бог наричаше такива хора? В Стария завет на Библията има много случаи, в които Бог ги нарича „Мой слуга“. Това означава, че по онова време в очите на Бог тези праведници бяха Негови слуги, те бяха хората, които Му служеха на земята. А как Бог измисли това наименование? Защо Той ги наричаше така? Има ли Бог стандарти в сърцето Си за наименованията, с които нарича хората? Да, със сигурност има. Бог има стандарти, независимо дали нарича хората праведни, съвършени, честни или слуги. Когато нарича някого Свой слуга, Той е твърдо убеден, че този човек е способен да приема Неговите пратеници, да следва Неговите заповеди и да изпълнява това, което е заповядано от пратениците. Какво изпълнява този човек? Той изпълнява това, което Бог е заповядал на човека да прави и изпълнява на земята. Може ли по онова време това, което Бог поиска от човека да направи и изпълни на земята, да се нарече Божи път? Не, не може. Защото по онова време Бог искаше от човека да прави само няколко прости неща; Той изричаше няколко прости заповеди, с които му казваше да прави само това или онова и нищо повече. Бог работеше според Своя план. Тъй като по онова време много условия все още не бяха налице, моментът все още не беше назрял и за човечеството беше трудно да понесе Божия път, така че Божият път тепърва трябваше да бъде изразен от Неговото сърце. Бог гледаше на праведните хора, за които говори и които виждаме тук — независимо дали са тридесет или двадесет — като на Свои слуги. Когато Божиите пратеници идваха при тези слуги, те трябваше да могат да ги приемат, да следват заповедите им и да действат според думите им. Точно това трябваше да бъде направено и постигнато от онези, които бяха слуги в Божиите очи. Бог е благоразумен, когато дава наименования на хората. Той ги наричаше Свои слуги не защото бяха такива, каквито сте вие сега — защото бяха чули много проповеди, знаеха какво ще направи Бог, имаха много познания за Божията воля и разбираха Неговия план за управление — а защото бяха честни в своята човешка природа и можеха да се съобразят с Божието слово; когато Бог им заповядваше, те можеха да оставят настрана това, което правеха, и да изпълняват това, което Бог им беше заповядал. Така че за Бог другото ниво на значение на името „слуга“ е, че те Му съдействаха в Неговото дело на земята и въпреки че не бяха Божии пратеници, те изпълняваха и осъществяваха Божието слово на земята. Виждате, че тези слуги или праведници имаха голяма тежест в сърцето на Бог. Делото, което Бог щеше да започне на земята, не можеше да бъде без хора, които да Му съдействат, а ролята на Божиите слуги не можеше да бъде заменена с тази на Божиите пратеници. Всяка задача, която Бог заповядваше на тези слуги, беше от голямо значение за Него и затова Той не можеше да ги изгуби. Без сътрудничеството на тези слуги с Бог Неговото дело сред човечеството щеше да спре, в резултат на което Божият план за управление и Божиите надежди щяха да се провалят.

Бог е изобилно милостив към онези, за които се грижи, и силно гневен към онези, които ненавижда и отхвърля

Според библейските разкази имаше ли десет слуги на Бог в Содом? Не, нямаше. Заслужаваше ли градът да бъде пощаден от Бог? Само един човек в града — Лот — прие Божиите пратеници. Изводът от това е, че в града имаше само един слуга на Бог и затова Бог нямаше друг избор, освен да спаси Лот и да унищожи Содом. Цитираните по-горе разговори между Авраам и Бог може да изглеждат прости, но те илюстрират нещо много дълбоко: в действията на Бог има принципи и преди да вземе решение, Той прекарва дълго време в наблюдение и обмисляне; със сигурност Бог няма да вземе решение или да направи прибързани заключения, преди да е настъпил подходящият момент. Размяната на реплики между Авраам и Бог ни показва, че Божието решение да унищожи Содом не беше ни най-малко погрешно, тъй като Бог вече знаеше, че в града няма нито четиридесет, нито тридесет, нито двадесет праведници. Нямаше дори десет. Единственият праведен човек в града беше Лот. Бог наблюдаваше всичко, което се случваше в Содом, и познаваше обстоятелствата около това като пръстите на ръката Си. Така че Неговото решение не можеше да бъде погрешно. За разлика от това, в сравнение с всемогъществото на Бог, човекът е толкова безчувствен, толкова глупав и невеж, толкова късоглед. Именно това виждаме в размяната на реплики между Авраам и Бог. Бог е изразявал Своя нрав от самото начало до днес. Божият нрав се разкрива и тук и ние трябва да го видим. Числата са прости — те не показват нищо, но тук има много важен израз на Божия нрав. Бог не би унищожил града заради петдесет праведници. Дали това се дължи на Божията милост? Дали е заради Неговата любов и великодушие? Виждали ли сте тази страна на Божия нрав? Дори да имаше само десет праведници, Бог щеше да пожали града заради тях. Това ли е, или не е великодушието и любовта на Бог? Поради Божията милост, великодушие и загриженост към тези праведни хора Той не би унищожил града. Това е великодушието на Бог. И в крайна сметка какъв резултат виждаме? Когато Авраам каза: „Може да се намерят там десет“, Бог каза: „Няма да го погубя“. След това Авраам не каза нищо повече — защото в Содом ги нямаше десетте праведници, за които той говореше, и той нямаше какво повече да каже, а в този момент разбра защо Бог беше решил да унищожи Содом. Какъв Божи нрав виждате в това? Какво решение взе Бог? Бог реши, че ако в Содом няма десет праведници, Той няма да позволи града да съществува и че неизбежно ще го унищожи. Не е ли това Божият гняв? Този гняв представлява ли Божият нрав? Дали този нрав е откровението за святата същност на Бог? Дали той е откровението за праведната същност на Бог, която човек не трябва да оскърбява? След като потвърди, че в Содом няма десет праведници, Бог беше сигурен, че ще унищожи града и ще накаже жестоко хората в него, защото Му се противопоставяха и защото бяха толкова порочни и покварени.

Защо анализирахме тези пасажи по този начин? Направихме така, защото тези няколко прости изречения дават пълен израз на Божия нрав, в който се съдържа изобилна милост и силен гняв. От една страна Бог ценеше праведните, проявяваше милост към тях, търпеше ги и се грижеше за тях, но едновременно с това Той изпитваше дълбока ненавист към всички онези в Содом, които бяха покварени. Беше ли, или не беше това изобилна милост и силен гняв? С какви средства Бог унищожи града? С огън. И защо го унищожи с огън? Когато видиш, че нещо се изгаря с огън, или когато си на път да изгориш нещо, какво усещаш? Защо искаш да го изгориш? Чувстваш ли, че вече не се нуждаеш от него, че вече не искаш да го гледаш? Искаш ли да го изоставиш? Използването на огън от страна на Бог означаваше изоставяне и омраза и че Той не искаше повече да вижда Содом. Това беше емоцията, която накара Бог да срине Содом до основи, използвайки огън. Използването на огън показва колко разгневен беше Бог. Милосърдието и великодушието на Бог наистина съществуват, но Божията святост и праведност, когато отприщва Своя гняв, показват на човека и онази страна на Бог, която не търпи обида. Когато човекът напълно успява да се подчини на Божиите заповеди и действа в съответствие с Божиите изисквания, Бог е изобилен в Своята милост към него; когато човекът е изпълнен с поквара, омраза и враждебност към Бог, Той е силно разгневен. До каква степен Бог е силно разгневен? Неговият гняв ще трае дотогава, докато вече не вижда противопоставянето и злите дела на човека, докато те престанат да бъдат пред очите Му. Едва тогава Божият гняв ще изчезне. С други думи, независимо кой е човекът, ако сърцето му се е отдалечило от Бог и се е отвърнало от Него, за да не се върне никога повече, тогава независимо как, привидно или от гледна точка на субективните си желания, той иска да се прекланя, да следва и да се подчинява на Бог в тялото или в мисленето си, Божият гняв ще се отприщи без прекъсване. Ще стане така, че когато Бог силно отприщи Своя гняв, след като е дал на човека достатъчно възможности, веднъж отприщен, Той няма да може да го върне обратно и никога повече няма да бъде милостив и великодушен към такъв човек. Това е едната страна на Божия нрав, която не търпи оскърбление. Тук на хората им се струва нормално Бог да разруши един град, тъй като в Божиите очи град, пълен с грях, не може да съществува и да продължи да стои, и е разумно той да бъде унищожен от Бог. И все пак в това, което се случи преди и след като Той унищожи Содом, ние виждаме пълнотата на Божия нрав. Той е великодушен и милостив към нещата, които са мили, красиви и добри; към нещата, които са зли, грешни и нечестиви, Той изпитва силен гняв и този Негов гняв е постоянен. Това са двете основни и най-изявени страни на Божия нрав и освен това те са разкрити от Бог от начало до край: изобилна милост и силен гняв. Повечето от вас са изпитали нещо от Божията милост, но много малко от вас са оценили Божия гняв. Божията милост и благоволение могат да се видят във всеки човек; това означава, че Бог е бил изобилно милостив към всеки човек. И все пак много рядко — или може да се каже, никога — Бог е бил силно разгневен на отделни хора или част от хората сред вас. Бъдете спокойни! Рано или късно Божият гняв ще бъде видян и изпитан от всеки човек, но сега все още не е дошъл моментът. Защо е така? Това е така, защото когато Бог постоянно се гневи на някого, тоест, когато отприщва силния Си гняв върху него, това означава, че Той отдавна го е намразил и отхвърлил, че го презира и че не може да търпи съществуването му; щом гневът на Бог се стовари върху този човек, той ще изчезне. Днес Божието дело все още не е достигнало тази точка. Когато Бог се разгневи силно, никой от вас няма да може да го понесе. Така че в момента Бог е само изобилно милостив към всички вас и тепърва ви предстои да видите Неговия силен гняв. Ако има хора, които още не са убедени в това, можете да поискате Божият гняв да дойде върху вас, за да изпитате дали Божият гняв и Неговият нрав, който не понася оскърблението на човека, наистина съществуват. Ще се осмелите ли?

Хората от последните дни виждат Божия гняв само в Божието слово и не го изпитват в действителност

Достойни ли са за общение двете страни на Божия нрав, които се виждат в тези пасажи от писанието? След като чухте тази история, обновихте ли своето разбиране за Бог? Какво разбиране имате? Може да се каже, че от времето на сътворението до днес никоя група не се е радвала толкова много на Божията благодат, милост и благоволение, колкото тази последна група. Въпреки че в последния етап Бог е извършил делото на правосъдието и порицанието и е извършил това Свое дело с величие и гняв, през повечето време Бог използва само слово, за да изпълни Своето дело; Той използва слово, за да учи и пои, да осигурява и храни. Междувременно Божият гняв винаги е бил държан скрит и освен че хората са почувствали Божия гневен нрав в словата Му, малцина са изпитали Неговия гняв лично. Това означава, че по време на Божието дело на правосъдието и порицанието, въпреки че гневът, разкрит в Божието слово, позволява на хората да изпитат Божието величие и Неговата нетърпимост към оскърбление, този гняв не излиза извън рамките на Неговото слово. Иначе казано, Бог използва словото, за да укори човека, да го разобличи, да го съди, да го порицае и дори да го прокълне, но Бог все още не е силно разгневен на човека и едва е започнал да отприщва гнева Си върху него, освен със Своето слово. Така милостта и благоволението на Бог, които човекът изпитва в тази епоха, са откровението за истинския Божи нрав, докато Божият гняв, изпитван от човека, е просто ефект от тона и усещането на Неговите слова. Много хора погрешно възприемат този ефект като истинско преживяване и истинско познаване на Божия гняв. В резултат на това повечето хора вярват, че са видели Божията милост и благоволение в Неговото слово, че са видели и Божията нетърпимост към човешката обида и повечето от тях дори са започнали да оценяват Божията милост и великодушие към човека. Но независимо от това колко лошо е поведението на човека или колко покварен е неговият нрав, Бог винаги е търпял. С това Свое търпение Той цели да изчака словата, които е изрекъл, усилията, които е положил, и цената, която е платил, да постигнат ефект в онези, които иска да спечели. Изчакването на подобен резултат отнема време и изисква създаването на различна среда за човека — точно както хората не стават възрастни веднага след като се родят; това отнема осемнадесет или деветнадесет години, а на някои хора им трябват дори двадесет или тридесет, преди да се превърнат в истински възрастни. Бог очаква завършването на този процес, очаква идването на такова време и очаква постигането на този резултат. През цялото време, докато чака, Бог е изобилно милостив. През периода на Божието дело обаче броят на хората, които са поразени, е изключително малък, а някои биват наказани заради сериозното си противопоставяне на Бог. Тези примери са още по-голямо доказателство за Божия нрав, който не понася оскърблението на човека, и напълно потвърждават реалното съществуване на Божието великодушие и търпеливост към избраните. Разбира се, в тези типични примери откровението за част от Божия нрав в тези хора не засяга цялостния Божи план за управление. Всъщност в настоящия последен етап от Божието дело Бог е търпял през целия период на очакване и е заменил Своята търпеливост и живота Си за спасението на онези, които Го следват. Виждате ли това? Бог не нарушава Своя план без причина. Той може да отприщи Своя гняв, но може и да бъде милостив — това е откровението за двете основни части на Божия нрав. Ясно ли е това, или не? С други думи, що се отнася до Бог, доброто и злото, справедливото и несправедливото, положителното и отрицателното — всичко това е ясно показано на човека. Какво ще направи Той, какво харесва, какво мрази — всичко това намира пряк израз в Неговия нрав. Такива неща също се виждат много явно и недвусмислено в Божието дело и те не са неясни или общи, а позволяват на всички хора да видят нрава на Бог и това, което Той притежава и представлява, по един особено конкретен, истински и практически начин. Това е Самият истински Бог.

Божият нрав никога не е бил скрит от човека — човешкото сърце се е отклонило от Бог

Ако не общувах за тези неща, никой от вас нямаше да може да види истинския Божи нрав в историите на Библията. Това е факт. Това е така, защото, въпреки че в тези библейски истории са записани някои от нещата, които Бог е направил, Бог е казал само няколко слова и не е представил пряко Своя нрав, нито е изразил волята Си пред човека открито. По-късните поколения са гледали на тези записи просто като на разкази и така на хората им се струва, че Бог се крие от човека, че от човека е скрита не Божията личност, а Неговият нрав и воля. След днешното Ми общение все още ли чувствате, че Бог е напълно скрит от човека? Все още ли смятате, че Божият нрав е скрит от човека?

От времето на сътворението Божият нрав е в синхрон с Неговото дело. Той никога не е бил скрит от хората, а напълно оповестен и ясен за тях. И все пак с течение на времето човешкото сърце се е отдалечавало все повече от Бог и тъй като човешката поквара се е задълбочавала, човекът и Бог са се раздалечавали все повече и повече. Бавно, но сигурно човекът е изчезнал от очите на Бог. Човекът е станал неспособен да „вижда“ Бог, което го е оставило без „новини“ за Бог; така той не знае дали Бог съществува и дори стига дотам, че напълно отрича Неговото съществуване. Следователно неразбирането от страна на човека на Божия нрав и на това, което Той притежава и представлява, не се дължи на това, че Бог е скрит от човека, а на това, че сърцето му се е отвърнало от Бог. Въпреки че човекът вярва в Бог, сърцето му е без Бог и той не знае как да обича Бог, а и не иска да Го обича, защото сърцето му никога не се приближава до Бог и винаги Го избягва. В резултат на това човешкото сърце е отдалечено от Бог. И така, къде е сърцето му? Всъщност човешкото сърце не е отишло никъде: вместо да го даде на Бог или да го разкрие, така че Бог да го види, той го пази за себе си. Това е така въпреки факта, че някои хора често се молят на Бог и казват: „О, Боже, погледни сърцето ми — Ти знаеш всичко, което мисля“, а някои дори се заклеват да позволят на Бог да ги наблюдава, за да бъдат наказани, ако нарушат клетвата си. Макар че човек позволява на Бог да надникне в сърцето му, това не означава, че е способен да се подчинява на Божието ръководство и разпоредби, нито че е оставил съдбата си, перспективите си и всичко под управлението на Бог. Така, независимо от клетвите, които полагаш пред Бог, или от това, което заявяваш пред Бог, в Божиите очи сърцето ти все още е затворено за Него, защото ти само позволяваш на Бог да гледа сърцето ти, но не и да го управлява. Иначе казано, ти изобщо не си отдал сърцето си на Бог и говориш само хубави думи, така че Той да ги чуе; в същото време криеш от Бог различните си измамни намерения заедно с интригите, подлостите и плановете си и стискаш в ръце перспективите и съдбата си, страхувайки се дълбоко, че Бог ще ти ги отнеме. Така Бог никога не вижда искреността на човека към Него. Въпреки че Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце и може да вижда какво мисли и иска да направи човек в сърцето си, както и какви неща пази в сърцето си, сърцето на човека не принадлежи на Бог и той не го е предал под Божието управление. Това означава, че Бог има право да наблюдава, но няма право да управлява. В субективното си съзнание човекът не иска и не възнамерява да се предаде на Божиите разпоредби. Човекът не само се е затворил за Бог, но дори има хора, които измислят начини да забулят сърцата си, като използват благи думи и ласкателства, за да създадат фалшиво впечатление и да спечелят доверието на Бог, и скриват истинското си лице от погледа на Бог. С това, че не позволят на Бог да ги види, те целят да попречат на Бог да разбере какви са в действителност. Те не искат да отдадат сърцата си на Бог, а да ги запазят за себе си. Подтекстът на това е, че всичко, което човек прави и което иска, се планира, изчислява и решава от самия него; той не се нуждае от участието или намесата на Бог, а още по-малко — от ръководството и разпоредбите Му. Така, независимо дали става дума за Божиите заповеди, за Неговото поръчение или за изискванията, които Бог поставя към човека, решенията на човека се основават на собствените му намерения и интереси, на собственото му състояние и обстоятелства в дадения момент. Човекът винаги използва познанията и прозренията, с които е запознат, както и собствения си интелект, за да прецени и избере пътя, по който трябва да поеме, и не допуска намесата или управлението на Бог. Това е човешкото сърце, което Бог вижда.

От самото начало до днес само човекът е бил способен да разговаря с Бог. Тоест, сред всички живи същества и Божии създания единствено човекът може да разговаря с Бог. Човекът има уши, които му позволяват да чува, и очи, които му дават възможност да вижда; той има език, собствени идеи и свободна воля. Той притежава всичко, което е необходимо, за да чуе Божието слово, да разбере Божията воля и да приеме Божието поръчение, и така Бог възлага всичките Си желания на човека, като иска да направи от човека спътник, който да е в единомислие с Него и който да може да върви с Него. Откакто е започнал управлението Си, Бог чака човекът да Му даде сърцето си. Той иска да може да го пречисти и подготви, да го направи удовлетворителен за Бог и обичан от Бог, да го накара да се бои от Бог и да отбягва злото. Бог винаги е очаквал с нетърпение този резултат. Има ли такива хора сред библейските записи? Тоест, има ли в Библията хора, способни да отдадат сърцето си на Бог? Има ли прецедент преди тази епоха? Днес ще продължим да четем библейските разкази и ще разгледаме дали извършеното от тази личност — Йов — има някаква връзка с темата за „отдаването на сърцето на Бог“, за която говорим днес. Нека видим дали Йов е бил удовлетворителен за Бог и обичан от Бог.

Какво е впечатлението ви за Йов? Позовавайки се на оригинални текстове от Писанието, някои хора казват, че Йов се е боял от Бог и е отбягвал злото. „Боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото“ — такава е оценката на Бог за Йов. Ако използвате свои думи, как бихте определили Йов? Някои хора казват, че Йов е бил добър и разумен човек; други казват, че е имал истинска вяра в Бог; трети казват, че Йов е бил праведен и човечен. Вие видяхте вярата на Йов, което означава, че в сърцата си придавате голямо значение на вярата на Йов и му завиждате за нея. И така, нека днес да разгледаме какво притежаваше Йов, за да бъде Бог толкова доволен от него. Нека сега прочетем текстовете от писанията по-долу.

В. Йов

1. Оценки за Йов от Бог и в Библията

Йов 1:1 Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото.

Йов 1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бог в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.

Йов 1:8 А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“.

Каква е основната идея, която виждате в тези пасажи? И трите кратки откъса от писанието са свързани с Йов. Макар и кратки, те ясно показват какъв човек беше той. Чрез описанието на всекидневното поведение и постъпките на Йов те казват на всички, че оценката на Бог за Йов не е безпочвена, а добре обоснована. Те ни казват, че независимо дали става дума за човешката оценка за Йов (Йов 1:1), или за Божията оценка за него (Йов 1:8), и двете са резултат от делата на Йов пред Бог и хората (Йов 1:5).

Първо, нека да прочетем началния пасаж: „Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото“. Това е първата оценка за Йов в Библията и това изречение е оценката на автора за Йов. Естествено, това е и човешката оценка за Йов, която гласи: „Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото“. А сега нека прочетем как Бог оценява Йов: „Няма друг като слугата Ми Йов на земята, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото“. Едната от тях идва от човека, а другата произлиза от Бог; това са две оценки с едно и също съдържание. Виждаме, че поведението и постъпките на Йов бяха известни на хората и също така хвалени от Бог. С други думи, държанието на Йов пред хората и пред Бог беше едно и също; той винаги излагаше поведението и мотивацията си пред Бог, за да може Бог да ги наблюдава, и беше човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото. Така в очите на Бог от всички хора на земята само Йов беше съвършен и праведен, човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото.

Конкретни прояви на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото в ежедневието му

А сега нека разгледаме конкретните прояви на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото. В допълнение към пасажите, които го предхождат и следват, нека прочетем и стих Йов 1:5, в който се съдържа една от конкретните прояви на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото. Тя се отнася до това как той се боеше от Бог и отбягваше злото в ежедневието си; най-важното е, че той не само правеше това, което трябваше да прави, заради собствената си боязън от Бог и отбягването на злото, но и редовно принасяше всеизгаряния пред Бог от името на синовете си. Той се страхуваше, че те често „съгрешават и хулят Бог в сърцата си“, докато пируват. Как се прояви този страх у Йов? В оригиналния текст е описано следното: „И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях“. Постъпките на Йов ни показват, че вместо да се проявява във външното му поведение, боязънта му от Бог идва от сърцето му и че боязънта му от Бог може да се открие във всеки аспект на ежедневието му, по всяко време, тъй като той не само отбягваше злото, но и често принасяше всеизгаряния от името на синовете си. Иначе казано, Йов не само силно се страхуваше да не съгреши срещу Бог и да се отрече от Него в сърцето си, но и се тревожеше, че синовете му може да съгрешат срещу Бог и да се отрекат от Него в сърцата си. Оттук се вижда, че истината за страха на Йов от Бог издържа на проверка и че никой не може да я подложи на съмнение. От време на време ли правеше това, или често? Последното изречение на текста е: „Така правеше Йов постоянно“. Смисълът на тези думи е, че Йов не ходеше да наглежда синовете си от време на време или когато му беше угодно, нито пък се изповядваше пред Бог с молитва. Вместо това той редовно изпращаше синовете си, за да бъдат осветени, и принасяше всеизгаряния за тях. Думата „постоянно“ тук не означава, че той правеше това в продължение на един или два дни или за известно време. Тя означава, че проявата на боязънта на Йов от Бог не беше временна и не се изчерпваше със знания или изречени думи; напротив, начинът да се бои от Бог и да отбягва злото направляваше сърцето му, диктуваше поведението му и в сърцето му това беше коренът на неговото съществуване. Фактът, че той правеше това постоянно, показва, че в сърцето си Йов често се страхуваше, че самият той ще съгреши срещу Бог, а също така се страхуваше, че синовете и дъщерите му ще съгрешат срещу Бог. Тази дума показва колко голяма тежест имаше в сърцето му пътят на боязънта от Бог и отбягването на злото. Той правеше това постоянно, защото в сърцето си се боеше и страхуваше — страхуваше се, че е извършил зло и е съгрешил срещу Бог и че се е отклонил от Божия път и затова не може да удовлетвори Бог. В същото време той се тревожеше за синовете и дъщерите си, като се страхуваше, че са оскърбили Бог. Това беше нормалното поведение на Йов във всекидневния му живот. Именно това нормално поведение доказва, че боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото не са празни думи, че Йов наистина е живял в такава реалност. „Така правеше Йов постоянно“: тези думи ни разказват за ежедневните дела на Йов пред Бог. Когато правеше това постоянно, поведението и сърцето му достигаха ли до Бог? С други думи, беше ли Бог често доволен от неговото сърце и поведение? Тогава в какво състояние и в какъв контекст Йов правеше това постоянно? Някои хора казват: „Той е постъпвал така, защото Бог често Му се е явявал“. Други казват: „Той е правил това постоянно, защото е имал волята да отбягва злото“. А има и такива, които казват: „Може би е смятал, че богатството му не е дошло лесно, и е знаел, че то му е дадено от Бог, и затова силно се е страхувал да не изгуби имуществото си в резултат на грях срещу Бог или оскърбление към Него“. Верни ли са някои от тези твърдения? Очевидно не. Защото в очите на Бог това, което Бог приемаше и ценеше най-много в Йов, не беше само фактът, че той правеше това постоянно; Той приемаше и ценеше и поведението на Йов пред Бог, хората и Сатана, когато беше предаден на Сатана и изкушаван. Разделите по-долу предлагат най-убедителните доказателства — доказателства, които ни показват истинността на Божията оценка за Йов. Нека сега прочетем следните пасажи от писанието.

2. Сатана изкушава Йов за първи път (добитъкът му е откраднат и бедствие сполетява децата му)

а. Думите, изречени от Бог

Йов 1:8 А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“.

Йов 1:12 Йехова рече на Сатана: „Ето, давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“. И Сатана си тръгна от Йехова.

б. Отговорът на Сатана

Йов 1:9-11 Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“.

Бог позволява на Сатана да изкуши Йов, за да може вярата му да бъде доведена до съвършенство

Йов 1:8 е първият запис в Библията на размяна на реплики между Бог Йехова и Сатана. И така, какво каза Бог? Оригиналният текст разказва следното: „А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Това беше Божията оценка за Йов пред Сатана; Бог каза, че той е съвършен и честен човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Преди този разговор между Бог и Сатана Бог беше решил, че ще използва Сатана, за да изкуши Йов — че ще предаде Йов на Сатана. От една страна, с това Бог щеше да докаже, че Неговото наблюдение и оценката Му на Йов са точни и безпогрешни и щеше да направи така, че свидетелството на Йов да опозори Сатана; от друга страна, това щеше да доведе до съвършенство вярата на Йов в Бог и страха му от Бог. И така, когато Сатана се изправи пред Бог, Бог не се подвоуми. Той премина направо към въпроса и попита Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Въпросът на Бог имаше следния смисъл: Бог знаеше, че Сатана е бродил навсякъде и често е следил Йов, който беше Божи служител. Той често беше изкушавал и атакувал Йов, опитвайки се да намери начин да го погуби, за да докаже, че вярата му в Бог и страхът му от Бог не могат да останат непоколебими. Сатана също с готовност търсеше възможности да опустоши Йов, за да го накара да се отрече от Бог и да го изтръгне от ръцете на Бог. Но Бог погледна в сърцето на Йов и видя, че той беше съвършен и честен, че се боеше от Бог и отбягваше злото. Бог използва въпрос, за да каже на Сатана, че Йов е съвършен и честен човек, който се бои от Бог и отбягва злото, че Йов никога няма да се отрече от Бог и да последва Сатана. След като чу Божията оценка за Йов, в Сатана се появи ярост, породена от унижение. После той стана още по-гневен и нетърпелив да открадне Йов, тъй като Сатана никога не беше вярвал, че някой може да бъде съвършен и честен, или че може да се страхува от Бог и да отбягва злото. В същото време Сатана ненавиждаше съвършенството и честността в човека и мразеше хората, които можеха да се боят от Бог и да отбягват злото. Затова в Йов 1:9-11 пише: „Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“. Бог беше запознат отблизо със злонамерената природа на Сатана и знаеше много добре, че Сатана отдавна е планирал да погуби Йов и затова Бог искаше, като каже на Сатана още веднъж, че Йов е съвършен и честен и че се бои от Бог и отбягва злото, да подчини Сатана, да го накара да разкрие истинското си лице и да нападне и изкуши Йов. Иначе казано, Бог умишлено подчерта, че Йов е съвършен и честен и че се бои от Бог и отбягва злото, и по този начин накара Сатана да нападне Йов поради омразата и гнева на Сатана към това, че Йов е съвършен и честен човек, който се бои от Бог и отбягва злото. В резултат на това Бог щеше да опозори Сатана поради факта, че Йов беше съвършен и честен човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото, и Сатана щеше остане напълно унизен и победен. След това Сатана вече нямаше да се съмнява и да отправя обвинения нито срещу съвършенството и честността на Йов, нито срещу страха му от Бог и отбягването на злото. Така Божието изпитание и изкушението на Сатана бяха почти неизбежни. Единственият, който успя да устои на Божието изпитание и изкушението на Сатана, беше Йов. След тази размяна на реплики Сатана получи разрешение да изкушава Йов. Така започва първият кръг от нападки на Сатана. Целта на тези нападки беше имотът на Йов, тъй като Сатана беше отправил следното обвинение срещу Йов: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? (…) Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята“. В резултат на това Бог позволи на Сатана да вземе всичко, което Йов имаше — именно това беше причината, поради която Бог разговаря със Сатана. Въпреки това Бог отправи едно искане към Сатана: „Давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“ (Йов 1:12). Това беше условието, което Бог постави, след като позволи на Сатана да изкушава Йов и предаде Йов в ръцете на Сатана, и това беше границата, която Той постави на Сатана: Той нареди на Сатана да не наранява Йов. Тъй като Бог съзнаваше, че Йов е съвършен и честен, и тъй като вярваше, че съвършенството и честността на Йов пред Него не подлежат на съмнение и могат да издържат на изпитание, Бог даде позволение на Сатана да изкушава Йов, но му наложи ограничение: на Сатана беше позволено да вземе целия имот на Йов, но той нямаше право да се докосва до Йов. Какво означава това? Това означава, че в този момент Бог не предаде Йов изцяло на Сатана. Сатана можеше да изкушава Йов с каквито си иска средства, но не можеше да нарани самия Йов — дори косъм от главата му не можеше да падне — защото всичко в човека се управлява от Бог и защото Бог решава дали човек да живее, или да умре. На Сатана това не е позволено. След като Бог каза тези думи на Сатана, Сатана нямаше търпение да започне. Той използва всякакви средства, за да изкуши Йов, и не след дълго Йов беше загубил овце и волове, които струваха цяло състояние, както и всичкия имот, който Бог му беше дал… Така го сполетяха Божиите изпитания.

Въпреки че Библията ни разказва откъде идват изкушенията на Йов, дали самият Йов, който е бил подложен на тези изкушения, е знаел какво се случва? Йов беше просто смъртен човек; разбира се, той не знаеше нищо за историята, която се развиваше около него. Въпреки това страхът му от Бог, съвършенството и честността му го накараха да осъзнае, че са го сполетели Божиите изпитания. Той не знаеше какво се е случило в духовния свят, нито какви са Божиите намерения зад тези изпитания. Но знаеше, че независимо от това, което му се случи, трябва да остане верен на своето съвършенство и честност и да следва пътя на страха от Бог и отбягването на злото. Отношението и реакцията на Йов към тези въпроси бяха ясно забелязани от Бог. Какво видя Бог? Той видя богобоязливото сърце на Йов, защото от самото начало до момента, в който Йов беше подложен на изпитание, сърцето на Йов остана отворено за Бог, то беше положено пред Бог и Йов не се отрече от своето съвършенство или честност, нито пък отхвърли или се отклони от пътя на страха от Бог и отбягването на злото — за Бог нямаше нищо по-удовлетворяващо от това. Сега ще разгледаме на какви изкушения беше подложен Йов и как се справяше с тези изпитания. Нека да прочетем от писанията.

в. Реакцията на Йов

Йов 1:20-21 Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони. И каза: „Гол ме роди майка ми; гол ще си отида. Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“.

Това, че Йов сам се задължава да върне всичко, което притежава, се дължи на страха му от Бог

След като Бог каза на Сатана: „Давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“, Сатана си тръгна и скоро след това Йов беше подложен на внезапни и яростни нападения: първо бяха ограбени воловете и магаретата му, а някои от слугите му бяха убити; след това овцете му и още няколко слуги бяха изгорени в огън; после бяха взети камилите му и още повече от слугите му бяха убити; накрая беше отнет животът на синовете и дъщерите му. Тази поредица от нападения беше мъчението, от което Йов страда по време на първото изкушение. Както беше заповядано от Бог, по време на тези нападения Сатана се насочи само към имота на Йов и децата му, но не нарани самия Йов. Въпреки това Йов мигновено се превърна от заможен човек, притежаващ голямо богатство, в човек, който няма нищо. Никой не би могъл да устои на този изненадващ удар или да реагира правилно на него, но Йов демонстрира своя изключителен характер. Писанията разказват следното: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. Това беше първата реакция на Йов, след като чу, че е загубил децата си и целия си имот. Преди всичко той не изглеждаше изненадан или обезумял от уплаха, нито пък изрази никакъв гняв или омраза. Виждате, че в сърцето си той вече беше осъзнал, че тези бедствия не са случайни или породени от човешка ръка, а още по-малко, че са дошли като възмездие или наказание. Вместо това върху него се стовариха изпитанията на Йехова; Йехова беше този, който искаше да отнеме имота и децата му. Тогава Йов беше много спокоен и с ясен разсъдък. Неговата съвършена и честна човешка природа му позволяваше рационално и естествено да прави точни преценки и да взема правилни решения относно бедствията, които го бяха сполетели, поради което той се държеше необичайно спокойно: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“. „Разкъса наметалото си“ означава, че е бил без дрехи и не е притежавал нищо; „обръсна си главата“ означава, че се е върнал пред Бог като новородено дете; „простря се на земята, като се поклони“ означава, че е дошъл на света гол и днес все още без нищо се е върнал при Бог като новородено дете. Отношението на Йов към всичко, което го сполетя, не би могло да бъде постигнато от никое Божие създание. Неговата вяра в Йехова надхвърли границите на упованието в Бог; това беше неговият страх от Бог, неговото подчинение на Бог; той можеше да благодари на Бог не само за това, че му е дал, но и за това, че му е взел. Освен това той успя сам да се задължи да върне на Бог всичко, което притежаваше, включително живота си.

Боязънта и послушанието на Йов спрямо Бог са пример за човечеството, а неговото съвършенство и честност са върхът на човешката природа, която трябва да притежава човекът. Въпреки че не видя Бог, той осъзна, че Бог наистина съществува, и благодарение на това осъзнаване той се страхуваше от Него, а благодарение на този страх той успя да се подчини на Бог. Той даде на Бог свободата да вземе всичко, което има, но не се оплакваше, падна пред Бог и Му каза, че точно в този момент, дори ако Бог вземе плътта му, той с радост ще Му позволи да го направи, без да се оплаква. Цялото му поведение се дължеше на неговата съвършена и честна човешка природа. Това означава, че в резултат на своята невинност, честност и доброта Йов твърдо осъзнаваше и преживяваше съществуването на Бог. Върху тази основа той постави изисквания към себе си и уеднакви своето мислене, поведение, постъпки и принципи на действие пред Бог в съответствие с Божието напътствие за него и Божиите дела, които беше видял сред всички неща. С течение на времето преживяванията на Йов предизвикваха у него истински и реален страх от Бог и го караха да отбягва злото. Това беше източникът на почтеността, към която Йов непоколебимо се придържаше. Йов притежаваше честна, невинна и добра човешка природа, реално беше изпитал страха от Бог, покорството пред Бог и отбягването на злото, както и знанието, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Само благодарение на тези неща той успя да остане непоколебим в своето свидетелство сред такива жестоки нападения от страна на Сатана и само благодарение на тях той успя да не разочарова Бог и да даде задоволителен отговор на Бог, когато Божиите изпитания го сполетяха. Въпреки че поведението на Йов по време на първото изкушение беше много недвусмислено, за следващите поколения не беше сигурно, че ще постигнат такава недвусмисленост дори след цял живот усилия, нито пък че непременно ще имат поведението на Йов, описано по-горе. Днес, когато се сблъскваме с недвусмисленото поведение на Йов и го сравняваме с призивите и решимостта за „абсолютно подчинение и вярност до смърт“, проявявани към Бог от онези, които твърдят, че вярват в Бог и го следват, чувствате ли се дълбоко засрамени, или не?

Когато четеш в Писанията за всичко, което е преживял Йов и семейството му, каква е твоята реакция? Изгубваш ли се в мислите си? Удивен ли си? Възможно ли е изпитанията, които сполетяха Йов, да бъдат описани като „ужасяващи“? С други думи, достатъчно ужасяващо е да се четат изпитанията на Йов, както са описани в писанията, да не говорим за това как биха изглеждали те в реалния живот. Виждате, че това, което сполетя Йов, не беше „практическо упражнение“, а истинска „битка“, включваща истински „оръжия“ и „куршуми“. Но чия ръка го подложи на тези изпитания? Те, разбира се, бяха дело на Сатана и Сатана направи тези неща със собствените си ръце. Въпреки това тези неща бяха разрешени от Бог. Дали Бог каза на Сатана с какви средства да изкуши Йов? Не, не му каза. Бог просто постави едно условие, което Сатана трябваше да спазва, и тогава Йов беше подложен на изкушение. Когато изкушението се стовари върху Йов, то даде на хората представа за злобата и грозотата на Сатана, за неговата злонамереност и омраза към човека, както и за неговата враждебност към Бог. В това виждаме, че думите не могат да опишат колко жестоко беше това изкушение. Може да се каже, че злонамерената природа, с която Сатана изтезаваше човека, и неговото грозно лице бяха напълно разкрити в този момент. Сатана използва тази възможност, предоставена с Божието позволение, за да подложи Йов на трескави и безмилостни изтезания, чиито метод и степен на жестокост са невъобразими и напълно непоносими за хората днес. Вместо да казваме, че Йов беше изкушаван от Сатана и че по време на това изкушение той остана непоколебим в своето свидетелство, по-добре е да кажем, че по време на изпитанията, определени за него от Бог, Йов започна спор със Сатана, за да защити своето съвършенство и честност и да отстоява пътя на страха от Бог и отбягването на злото. В този спор Йов загуби овце и добитък, които струваха цяло състояние, загуби всичкия си имот и синовете и дъщерите си. Въпреки това той не се отказа от своето съвършенство, честност и страх от Бог. С други думи, в този спор със Сатана Йов предпочете да се лиши от имота и децата си, отколкото да изгуби своето съвършенство, честност и страх от Бог. Предпочиташе да се придържа към корена на това, какво означава да си човек. Писанията предоставят кратък разказ за целия процес, в който Йов губи имота си, и също така документират поведението и отношението на Йов. Тези кратки и сбити разкази създават усещането, че Йов е бил почти спокоен, когато е посрещнал това изкушение, но ако това, което се е случило в действителност, бъде пресъздадено — като се има предвид и фактът на злонамерената природа на Сатана — нещата нямаше да бъдат толкова прости и лесни, колкото са описани в тези изречения. Реалността беше далеч по-жестока. Такава е степента на опустошение и омраза, с които Сатана се отнася към човечеството и към всички, които Бог одобрява. Ако Бог не беше помолил Сатана да не наранява Йов, Сатана несъмнено щеше да го убие без никакви угризения. Сатана не иска никой да се прекланя пред Бог, нито пък желае онези, които са праведни в Божиите очи, и онези, които са съвършени и честни, да могат да продължават да се боят от Бог и да отбягват злото. Да се боят от Бог и да отбягват злото означава да отбягват и да изоставят Сатана, така че Сатана се възползва от Божието разрешение, за да стовари цялата си ярост и омраза върху Йов без милост. Сами виждате колко голямо беше мъчението на Йов — от ума до плътта, отвътре и отвън. Днес ние не виждаме как е било по онова време и от библейските разкази можем да добием само бегла представа за чувствата на Йов, когато е бил подложен на мъченията по това време.

Непоколебимата почтеност на Йов опозорява Сатана и го кара да избяга панически

И така, какво направи Бог, когато Йов беше подложен на това мъчение? Бог следеше, наблюдаваше и очакваше резултата. Как се чувстваше Бог, докато следеше и наблюдаваше? Чувстваше се съкрушен от скръб, разбира се. Но възможно ли е Бог да е съжалявал, че е разрешил на Сатана да изкушава Йов само заради скръбта, която е изпитвал? Отговорът е: не, Той не можеше да изпитва такова съжаление. Защото Той твърдо вярваше, че Йов е съвършен и честен, че се бои от Бог и отбягва злото. Бог просто беше дал на Сатана възможност да провери праведността на Йов пред Бог и да разкрие собствената си нечестивост и низост. Това беше и възможност за Йов да засвидетелства своята праведност и това, че се бои от Бог и отбягва злото, пред хората по света, Сатана и дори пред всички, които следват Бог. Доказа ли крайният резултат, че Божията преценка за Йов е правилна и безпогрешна? Дали Йов наистина победи Сатана? Тук четем за архетипните думи, изречени от Йов — думи, които са доказателство, че той е победил Сатана. Той каза: „Гол ме роди майка ми; гол ще си отида“. Това е отношението на Йов към Бог, изпълнено с послушание. След това той каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Тези думи, изречени от Йов, доказват, че Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце, че Той може да надникне в ума на човека, и също така доказват, че Неговото одобрение към Йов е безпогрешно, че този човек, който беше одобрен от Бог, беше праведен. „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Тези думи са свидетелството на Йов за Бог. Именно тези обикновени думи уплашиха Сатаната, опозориха го и го накараха да избяга панически, а освен това го оковаха и го оставиха без възможности. Също така тези думи накараха Сатана да почувства чудото и могъществото на делата на Бог Йехова и му позволиха да разбере необикновеното обаяние на човек, чието сърце беше управлявано от Божия път. Нещо повече, те демонстрираха на Сатана силната жизненост на един малък и незначителен човек, който се придържа към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Така Сатана беше победен в първия спор. Въпреки че се „поучи от това“, Сатана нямаше намерение да пусне Йов, нито пък имаше някаква промяна в неговата злонамерена природа. Сатана се опита да продължи да напада Йов и затова отново застана пред Бог…

Нека сега прочетем текстовете от Писанията за втория път, когато Йов беше изкушен.

3. Сатана отново изкушава Йов (по тялото на Йов се появяват болезнени циреи)

а. Думите, изречени от Бог

Йов 2:3 А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“.

Йов 2:6 Йехова рече на Сатана: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“.

б. Думите, изречени от Сатана

Йов 2:4-5 А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

в. Как Йов се справя с изпитанието

Йов 2:9-10 Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри. А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

Йов 3:3-4 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Любовта на Йов към Божия път превъзхожда всичко останало

Писанията документират думите, изречени между Бог и Сатана, по следния начин: „А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“ (Йов 2:3). В тази размяна на реплики Бог повтаря същия въпрос към Сатана. Това е въпрос, който ни показва положителната оценка на Бог Йехова за това, което беше демонстрирано и изживяно от Йов по време на първото изпитание, и който не се различава от Божията оценка за Йов, преди той да бъде подложен на изкушението на Сатана. Това означава, че преди да го сполети изкушението, в Божиите очи Йов беше съвършен и затова Бог закриляше него и семейството му и го благославяше; в Божиите очи той беше достоен да бъде благословен. След изкушението Йов не съгреши с устните си, защото беше загубил имота си и децата си, а продължи да възхвалява името на Йехова. Действителното му поведение накара Бог да се възхити от него и заради това Той му даде най-добрата оценка. Защото в очите на Йов потомството или имотът му не бяха достатъчни, за да го накарат да се отрече от Бог. Иначе казано, мястото на Бог в неговото сърце не можеше да бъде заменено от децата му или от някакъв имот. По време на първото изкушение Йов показа на Бог, че любовта му към Него и любовта му към пътя на страха от Бог и отбягване на злото превъзхождат всичко останало. Просто това изпитание даде на Йов опита от това да получи награда от Бог Йехова и да му бъдат отнети имотът и децата.

За Йов това беше истинско изживяване, което изми душата му; това беше житейско кръщение, което изпълни неговото съществуване, и освен това беше пищно празненство, което изпита подчинението му към Бог и страха му от Него. Това изкушение преобрази положението на Йов от това на богаташ в човек, който няма нищо, и също така му позволи да изпита злоупотребата на Сатана с човечеството. Нищетата му не го накара да ненавижда Сатана, а по-скоро в подлите действия на Сатана той видя неговата грозота и низост, както и враждебността и бунта на Сатана срещу Бог, и това го насърчи да се придържа завинаги към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Той се закле, че никога няма да изостави Бог и да обърне гръб на Божия път заради външни фактори като имот, деца или роднини, че никога няма да бъде роб на Сатана, имот или човек и че освен Бог Йехова никой няма да може да бъде негов Господ или негов Бог. Такива бяха стремежите на Йов. От друга страна, Йов също беше придобил нещо от това изкушение: той беше спечелил големи богатства сред изпитанията, дадени му от Бог.

По време на живота на Йов през предходните няколко десетилетия той беше видял делата на Йехова и беше получил благословиите на Бог Йехова към него. Това бяха благословии, които го караха да се чувства изключително неспокоен и задължен, тъй като смяташе, че не е направил нищо за Бог, но въпреки това е получил толкова големи благословии и се е радвал на толкова много благодат. Поради тази причина той често се молеше в сърцето си, като се надяваше, че ще може да се отплати на Бог, че ще има възможност да свидетелства за Божиите дела и величие и че Бог ще подложи неговото покорство на изпитание, и че освен това неговата вяра може да бъде пречистена, докато покорството и вярата му получат Божието одобрение. След това, когато изпитанието застигна Йов, той повярва, че Бог е чул молитвите му. Йов ценеше тази възможност повече от всичко друго и затова не посмя да се отнесе лекомислено към нея, защото най-голямото му желание през целия му живот можеше да се осъществи. Появата на тази възможност означаваше, че неговото покорство и страх от Бог могат да бъдат подложени на изпитание и да бъдат пречистени. Нещо повече, това означаваше, че Йов има възможност да получи Божието одобрение, което щеше да го приближи до Бог. По време на изпитанието тази вяра и стремеж му позволиха да стане по-съвършен и да разбере по-добре Божията воля. Йов също така стана по-благодарен за Божиите благословения и милости и в сърцето си отдаде по-голяма възхвала на Божиите дела; той изпитваше по-голям страх и благоговение пред Бог и копнееше повече за Божията красота, величие и святост. По това време, въпреки че в Божиите очи Йов все още беше човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото, по отношение на неговите преживявания вярата и знанията на Йов бяха напреднали с огромни скокове. Вярата му беше нараснала, покорството му беше укрепнало и страхът му от Бог беше станал по-голям. Въпреки че това изпитание преобрази духа и живота на Йов, това преобразяване не удовлетвори Йов, нито забави напредъка му. Същевременно, докато пресмяташе какво е спечелил от това изпитание и обмисляше собствените си недостатъци, той тихо се молеше и чакаше следващото изпитание да го сполети, защото копнееше неговата вяра, покорство и страх от Бог да се издигнат по време на следващото Божие изпитание.

Бог наблюдава най-съкровените мисли на човека и всичко, което той казва и прави. Мислите на Йов достигнаха до ушите на Бог Йехова и Бог изслуша молитвите му, и така следващото Божие изпитание за Йов пристигна, както се очакваше.

В условията на изключително страдание Йов наистина осъзнава Божията грижа за човечеството

След въпросите на Бог Йехова към Сатана, Сатана тайно се зарадва. Стана така, защото Сатана знаеше, че отново ще му бъде позволено да нападне човека, който беше съвършен в Божиите очи — за Сатана това беше рядка възможност. Сатана искаше да се възползва от тази възможност, за да подкопае напълно убежденията на Йов, да го накара да изгуби вярата си в Бог и така да престане да се бои от Бог и да благославя името на Йехова. Това щеше да даде възможност на Сатана: независимо къде и по кое време, това можеше да превърне Йов в играчка, подчинена на неговите заповеди. Сатана скри нечестивите си намерения, без да остави следа, но не можа да удържи злата си природа. Тази истина е загатната в отговора му на думите на Бог Йехова, както е записано в писанията: „А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“ (Йов 2:4-5). Невъзможно е от тази размяна на реплики между Бог и Сатана да не придобием съществено познание и усещане за злонамереността на Сатана. След като чуят тези заблуди на Сатана, всички, които обичат истината и ненавиждат злото, несъмнено ще изпитат още по-голяма омраза към подлостта и безсрамието на Сатана, ще се почувстват ужасени и отвратени от неговите заблуди и в същото време ще отправят дълбоки молитви и искрени пожелания за Йов, молейки се този честен човек да постигне съвършенство, пожелавайки си този човек, който се бои от Бог и отбягва злото, завинаги да преодолее изкушенията на Сатана и да живее в светлината, сред Божието напътствие и благословии; те също ще си пожелаят праведните дела на Йов завинаги да насърчават и окуражават всички онези, които следват пътя на страх от Бог и отбягване на злото. Въпреки че в това изявление се вижда злонамереността на Сатана, Бог с лекота се съгласи с „молбата“ на Сатана — но поставя и едно условие: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“ (Йов 2:6). Тъй като този път Сатана поиска да протегне ръката си, за да нарани плътта и костите на Йов, Бог каза, „но спаси живота му“. Смисълът на тези думи е, че Той даде плътта на Йов на Сатана, но животът на Йов принадлежеше на Бог. Сатана не можеше да отнеме живота на Йов, но отделно от това Сатана можеше да използва всякакви средства или методи срещу Йов.

След като получи Божието разрешение, Сатана се втурна към Йов и протегна ръката си, за да порази кожата му, причинявайки мъчителни циреи по цялото му тяло, и Йов почувства болка по кожата си. Йов възхваляваше чудесата и светостта на Бог Йехова, което накара Сатана да проявява още по-голяма дързост. Тъй като изпитваше удоволствие от това да наранява човека, Сатана протегна ръката си и загреба плътта на Йов, което предизвика разраняване на мъчителните му циреи. Йов веднага почувства изключителна болка и страдание по плътта си, не можа да се сдържи и започна да се разтрива с ръце от главата до краката, сякаш това щеше да облекчи удара, нанесен на духа му от тази болка в плътта. Тогава осъзна, че Бог е до него и го наблюдава, и се опита да се овладее. Той отново коленичи на земята и каза: „Ти се вглеждаш в сърцето на човека, наблюдаваш нещастието му; защо те тревожи неговата слабост? Благословено да е името на Бог Йехова“. Сатана видя непоносимата болка на Йов, но не видя Йов да изоставя името на Бог Йехова. Така той набързо протегна ръка, за да порази костите на Йов, и отчаяно се опита да го разкъса парче по парче. В един миг Йов почувства невиждана болка; сякаш плътта му беше разкъсана от костите и сякаш костите му се разбиваха парче по парче. Тази ужасна болка го накара да си помисли, че ще е по-добре да умре… Способността му да понася тази болка беше достигнала своя предел… Искаше му се да извика, да разкъса кожата на тялото си, за да намали болката, но сдържа виковете си и не разкъса кожата на тялото си, защото не искаше да позволи на Сатана да види слабостта му. И Йов отново коленичи, но този път не усети присъствието на Бог Йехова. Той знаеше, че Бог Йехова често беше пред него, зад него и от двете му страни. И все пак по време на болките му Бог никога не беше гледал; Той покри лицето Си и беше скрит, защото смисълът на Неговото създаване на човека не беше да му причини страдание. Йов плачеше и правеше всичко възможно да издържи на физическите мъки, но вече не можеше да се сдържи да не благодари на Бог: „Човекът пада при първия удар, той е слаб и безсилен, той е млад и невеж — защо искаш да бъдеш толкова грижовен и нежен към него? Ти ме удряш, но те боли от това. Какво от човека заслужава Твоята грижа и внимание?“. Молитвите на Йов достигнаха до ушите на Бог, а Той мълчеше и само гледаше, без да издаде никакъв звук… След като опита всички възможни средства без резултат, Сатана тихо си тръгна, но това не сложи край на Божиите изпитания на Йов. Тъй като силата на Бог, която беше разкрита в Йов, не беше разкрита публично, историята на Йов не завършва с отстъплението на Сатана. С навлизането на други герои предстоеше да се появят още по-зрелищни сцени.

Друга проява на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото е възхваляването на Божието име от него във всички неща

Йов беше понесъл опустошителните удари на Сатана, но въпреки това не изостави името на Бог Йехова. Жена му първа се появи и играейки ролята на Сатана във видима за човешките очи форма, нападна Йов. Оригиналният текст го описва по следния начин: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри“ (Йов 2:9). Това бяха думите, изречени от Сатана в човешки облик. Те бяха нападение и обвинение, както и съблазън, изкушение и клевета. След като не успя да нападне плътта на Йов, Сатана директно нападна почтеността на Йов, като искаше да използва това, за да накара Йов да се откаже от почтеността си, да се отрече от Бог и повече да не живее. Също така Сатана искаше да използва тези думи, за да изкуши Йов: ако Йов беше изоставил името на Йехова, нямаше да има нужда да понася такова мъчение; той можеше да се освободи от мъките на плътта. Изправен пред съвета на жена си, Йов я смъмри, като каза: „Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:10). Йов отдавна знаеше тези думи, но в този момент беше доказана истинността на знанието на Йов за тях.

Когато жена му го посъветва да прокълне Бог и да умре, тя имаше предвид следното: „Твоят Бог се отнася с теб по този начин, тогава защо не Го прокълнеш? Защо още си жив? Твоят Бог е толкова несправедлив към теб, но въпреки това ти казваш „благословено да е името на Йехова“. Като благославяш името Му, защо тогава ти донесе бедствие? Побързай и се отречи от името на Бог, и не Го следвай повече. Тогава твоите беди ще изчезнат“. В този момент беше дадено свидетелството, което Бог искаше да види в Йов. Никой обикновен човек не би могъл да даде такова свидетелство, нито пък четем за него в някоя от библейските истории — но Бог го беше видял много преди Йов да изрече тези думи. Бог просто искаше да използва тази възможност, за да позволи на Йов да докаже на всички, че Бог е прав. Изправен пред съвета на жена си, Йов не само че не се отказа от почтеността си и не се отрече от Бог, но също каза на жена си: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Имат ли голяма тежест тези думи? В случая има само един факт, който може да докаже тежестта на тези думи. Тежестта на тези думи се състои в това, че те са одобрени от Бог в Неговото сърце, че са това, което Бог желаеше, че са това, което Бог искаше да чуе, и че са резултатът, който Бог копнееше да види; тези думи също са същината на свидетелството на Йов. Така бяха доказани съвършенството, честността, страхът от Бог и отбягването на злото от Йов. Ценността на Йов се състоеше в това, че когато беше изкушаван и дори когато цялото му тяло беше покрито с болезнени циреи, когато понасяше най-големите мъки и когато жена му и роднините му го съветваха, той все пак изричаше такива думи. Казано по друг начин, в сърцето си той вярваше, че независимо от изкушенията, колкото и тежки да са изпитанията или мъченията, дори и смъртта да го сполети, той няма да се отрече от Бог или да отхвърли пътя на страха от Бог и отбягването на злото. Виждате, че Бог заемаше най-важното място в сърцето му и че в сърцето му беше само Бог. Именно поради това в писанията четем такива описания за него като: Във всичко това Йов не съгреши с устните си. Той не само не съгреши с устните си, но и в сърцето си не се оплака от Бог. Той не каза обидни думи за Бог, нито съгреши срещу Него. Не само устата му благославяха Божието име, но и в сърцето си той благославяше Божието име; устата и сърцето му бяха едно цяло. Това беше истинският Йов, както го видя Бог, и това беше самата причина, поради която Бог ценеше Йов.

Многото погрешни разбирания на хората за Йов

Трудностите, понесени от Йов, не бяха дело на пратеници от Бог и не бяха причинени от Божията ръка. Те всъщност бяха причинени лично от Сатана, врага на Бог. Поради това трудностите, които понесе Йов, бяха изключителни. И все пак по това време Йов демонстрира безрезервно ежедневното си познание за Бог в сърцето си, принципите на ежедневните си действия и отношението си към Бог — това е самата истина. Ако Йов не беше изкушен, ако Бог не беше го подложил на изпитания, когато Йов каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, ти щеше да кажеш, че Йов е лицемер; Бог му беше дал толкова много блага, така че, разбира се, той благославяше името на Йехова. Ако преди да бъде подложен на изпитания, Йов беше казал: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“, ти щеше да кажеш, че Йов преувеличава и че не би изоставил Божието име, тъй като често е бил благославян от Божията ръка. Щеше да кажеш, че ако Бог му беше донесъл бедствие, той със сигурност щеше да изостави Божието име. И все пак, когато Йов се оказа в обстоятелства, в които никой не би желал да попадне и не би искал да види, обстоятелства, които никой не би желал да го сполетят, от които би се страхувал, обстоятелства, които дори Бог не би понесъл да гледа, Йов все пак успя да запази своята почтеност: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ и „доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Изправени пред поведението на Йов по това време, онези, които обичат да изричат високопарни слова и които обичат да говорят с думи и доктрини, остават без думи. Онези, които възхваляват Божието име само на думи, но никога не приемат Божиите изпитания, са осъдени от почтеността, към която Йов твърдо се придържаше, а онези, които никога не са вярвали, че човек е способен да се придържа твърдо към Божия път, са осъдени от свидетелството на Йов. Изправени пред поведението на Йов по време на тези изпитания и думите, които той изрече, някои хора ще се почувстват объркани, други ще почувстват завист, трети ще се съмняват, а някои дори ще изглеждат незаинтересовани и ще гледат отвисоко на свидетелството на Йов, защото не само виждат мъките, които сполетяха Йов по време на изпитанията, и четат за думите, изречени от Йов, но и виждат човешката „слабост“, проявена от Йов, когато го сполетяха изпитанията. Те смятат, че тази „слабост“ е предполагаемото несъвършенство в съвършенството на Йов, недостатъкът в един човек, който в Божиите очи беше съвършен. Това означава, че се смята, че тези, които са съвършени, са безупречни, без петно или мръсотия, че нямат слабости, не познават болката, че никога не се чувстват нещастни или унили, не мразят и във външното им поведение няма крайности; в резултат на това огромното мнозинство от хората не вярват, че Йов е бил наистина съвършен. В поведението му по време на изпитанията има много неща, които хората не одобряват. Например, когато Йов изгуби имота и децата си, той не избухна в сълзи, както могат да си представят хората. „Липсата на благоприличие“ кара хората да мислят, че е бил студен, защото не плачеше и не чувстваше обич към семейството си. Това е първоначалното лошо впечатление, което хората имат за Йов. Те считат, че поведението му след това буди още по-голямо недоумение: Хората тълкуват израза „разкъса наметалото си“ като неуважение към Бог, а за „обръсна си главата“ погрешно се смята, че означава, че Йов богохулства и се противопоставя на Бог. Освен думите на Йов „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, хората не забелязват в Йов нищо от праведността, хвалена от Бог, и затова преценката за Йов, направена от огромното мнозинство от тях, не е нищо повече от недоумение, неразбиране, съмнение и осъждане, а одобрението е само на теория. Никой от тях не успява наистина да разбере и оцени думите на Бог Йехова, че Йов беше съвършен и праведен човек, който се страхуваше от Бог и отбягваше злото.

Въз основа на впечатленията си от Йов, изложени по-горе, хората допълнително се съмняват в неговата праведност, тъй като действията на Йов и неговото поведение, за които се разказва в писанията, не са толкова разтърсващо покъртителни, колкото хората биха могли да си представят. Той не само че не извършил никакви велики подвизи, но и взел черепка, за да се чеше с нея, докато седял сред пепелта. Тази постъпка също учудва хората и ги кара да се съмняват — и дори да отричат — праведността на Йов, защото докато се чешеше, Йов не се молеше и не даваше обещания на Бог, а освен това не го видяха да плаче от болка. В този момент хората виждат само слабостта на Йов и нищо друго, затова дори когато чуват Йов да казва: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“, те остават напълно равнодушни или без определено мнение и все още не могат да разпознаят праведността на Йов от неговите думи. Основното впечатление, което Йов прави на хората, докато траят мъченията на неговите изпитания, е че той не е нито раболепен, нито високомерен. Хората не виждат какво се случва дълбоко в сърцето му и предизвиква поведението му, не виждат страха от Бог в неговото сърце и не виждат придържането му към принципа на пътя на отбягване на злото. Самообладанието, което Йов показва, кара хората да мислят, че съвършенството и честността му са само празни думи, че страхът му от Бог е само слух; междувременно „слабостта“, която разкрива външно, оставя у тях дълбоко впечатление, дава им „нова гледна точка“ и дори „ново разбиране“ за човека, когото Бог определя като съвършен и честен. Тази „нова гледна точка“, както и това „ново разбиране“ се доказват, когато Йов отваря устата си и проклина деня, в който се е родил.

Въпреки че болката от мъченията, които изтърпява, е невъобразима и непонятна за хората, той не изрича еретични думи, а само намалява болката на тялото си по свой собствен начин. Както е казано в писанията, той изрича: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко“ (Йов 3:3). Може би никой никога не е смятал тези думи за важни, а може би има хора, които са им обърнали внимание. Според вас те означават ли, че Йов се е противопоставил на Бог? Дали те са оплакване срещу Бог? Знам, че много от вас имат определени идеи за тези думи, изречени от Йов, и смятат, че ако Йов е бил съвършен и честен, той не би трябвало да проявява никаква слабост или скръб, а би трябвало да посреща всяка атака на Сатана положително и дори да се усмихва пред изкушенията на Сатана. Той не би трябвало да има и най-малката реакция на нито едно от мъченията, причинени на плътта му от Сатана, нито пък да проявява каквито и да било емоции в сърцето си. Дори е трябвало да помоли Бог да направи тези изпитания още по-тежки. Това трябва да демонстрира и притежава човек, който е непоколебим, който наистина се страхува от Бог и отбягва злото. Сред тези изключителни мъчения Йов само прокълна деня, в който се беше родил. Той не се оплака от Бог, а още по-малко имаше намерение да се противопоставя на Бог. Това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото от древни времена до днес никой не е изпитвал такива изкушения и не е страдал от това, което сполетя Йов. И така, защо никой никога не е бил подложен на същото изкушение като Йов? Това е така, защото според Бог никой не може да понесе такава отговорност или поръчение, никой не би могъл да постъпи като Йов и нещо повече, никой не би могъл, освен проклинането на деня на своето раждане, да не се отрече от Божието име и да продължи да благославя името на Бог Йехова, както Йов, когато го сполетяха такива мъки. Може ли някой да направи това? Когато говорим така за Йов, хвалим ли поведението му? Той беше праведен човек, способен да даде такова свидетелство пред Бог и способен да накара Сатана да избяга с глава в ръце, така че никога повече да не дойде пред Бог и да го обвини — затова какво лошо има в това да го похвалим? Нима е възможно да имате по-високи стандарти от Бог? Възможно ли е да постъпите дори по-добре от Йов, когато ви сполетят изпитания? Йов беше възхваляван от Бог — какви възражения може да имате вие?

Йов проклина деня, в който се е родил, защото не иска Бог да го боли заради него

Често казвам, че Бог гледа в сърцата на хората, а хората виждат външното в другите. Тъй като Бог гледа в сърцата на хората, Той разбира тяхната същност, докато хората определят същността на другите според тяхната външност. Когато Йов отвори устата си и прокле деня, в който се е родил, тази постъпка удиви всички духовни лица, включително тримата приятели на Йов. Човекът е произлязъл от Бог и трябва да бъде благодарен за живота и плътта, както и за деня на раждането си, дадени му от Бог, и да не ги проклина. Това е нещо, което обикновените хора могат да разберат и осмислят. За всеки, който следва Бог, това разбиране е свещено и неприкосновено и е истина, която никога не може да бъде променена. И все пак Йов наруши правилата: той прокле деня на раждането си. Това е действие, което обикновените хора смятат за преминаване в забранена територия. Йов не само няма право на разбирането и съчувствието на хората, но няма право и на прошка от страна на Бог. В същото време още повече хора започват да се съмняват в праведността на Йов, защото изглежда, че Божието благоволение към него е направило Йов самодоволен; то го е направило толкова смел и безразсъден, че той не само не благодари на Бог за това, че го е благословил и се е грижил за него през целия му живот, но е проклел деня, в който се е родил. Какво е това, ако не противопоставяне на Бог? Такива повърхностни изказвания дават на хората доказателство да осъдят тази постъпка на Йов, но кой може да знае какво наистина е мислил Йов по това време? Кой може да знае причината, поради която Йов е постъпил по този начин? Само Бог и самият Йов знаят истинската история и причините за това.

Когато Сатана протегна ръката си, за да порази костите на Йов, Йов попада в лапите му, без да има възможност да избяга или сила да се съпротивлява. Тялото и душата му изпитаха огромна болка, която го кара да осъзнае дълбоко незначителността, крехкостта и безсилието на човека, живеещ в плът. В същото време той придоби цялостна представа и разбиране защо Бог е склонен да закриля хората и да се грижи за тях. В лапите на Сатана Йов осъзна, че човекът, който е от плът и кръв, всъщност е много безсилен и слаб. Когато падна на колене и се помоли на Бог, той се почувства така, сякаш Бог покрива лицето Си и Се крие, защото Бог го беше предал изцяло в ръцете на Сатана. В това време Бог също плачеше за него и нещо повече — беше наскърбен за него; Бог чувстваше неговата болка, а раните на Йов бяха и Негови рани… Йов усети Божията болка и колко непоносима е тя за Него… Йов не искаше да причинява повече скръб на Бог, нито пък искаше Бог да плаче за него, още по-малко пък искаше да види, че Бог страда заради него. В този момент Йов искаше единствено да се освободи от плътта си, да не усеща повече болката, която му причиняваше тази плът, защото така щеше да спре Бог да се измъчва от неговата болка — но не можеше и трябваше да търпи не само болката на плътта, но и мъката от това, че не искаше да тревожи Бог. Тези две болки — едната от плътта, а другата от духа — донесоха на Йов сърцераздирателна, разкъсваща мъка и го накараха да почувства как ограниченията на човека, който е от плът и кръв, могат да го накарат да се чувства разочарован и безпомощен. При тези обстоятелства копнежът му по Бог стана още по-силен, а омразата му към Сатана — още по-голяма. По това време Йов предпочиташе никога да не се е раждал в света на хората и желаеше по-скоро да не съществува, отколкото да види как Бог плаче или изпитва болка заради него. Той започна дълбоко да ненавижда плътта си, да се отвращава от себе си, от деня на своето раждане и дори от всичко, което беше свързано с него. Той не искаше повече да се споменава денят, в който се е родил, нито нещо свързано с него, затова отвори уста и прокле този ден: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина“ (Йов 3:3-4). Думите на Йов изразяват омразата му към самия него: „Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко“, както и вината, която изпитваше към себе си, и чувството си за дълг за това, че е причинил болка на Бог: „Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина“. Тези два пасажа са най-добрият израз на чувствата на Йов по онова време и напълно показват неговото съвършенство и честност пред всички. В същото време, точно както Йов желаеше, неговата вяра и подчинение на Бог, както и страхът му от Него, бяха истински извисени. Разбира се, това извисяване е точно ефектът, който Бог беше очаквал.

Йов побеждава Сатана и става истински човек в очите на Бог

Когато Йов за първи път беше подложен на изпитания, той беше лишен от всичкия си имот и от всичките си деца, но не падна духом заради това и не каза нищо, което да е грях срещу Бог. Той беше преодолял изкушенията на Сатана и беше преодолял загубата на материалните си придобивки, потомството си и изпитанието да изгуби цялото си земно богатство, което означава, че успя да се подчини на Бог, когато Той му отне тези неща, и също така успя да благодари на Бог и да Го възхвалява за това, което Той направи. Такова беше поведението на Йов по време на първото изкушение на Сатана и такова беше свидетелството на Йов по време на първото изпитание пред Бог. При второто изпитание Сатана протегна ръка, за да порази Йов, и въпреки че Йов изпита болка, по-голяма от тази, която някога беше изпитвал, свидетелството му беше достатъчно, за да остави хората смаяни. Той използва своята сила на духа, убеденост и подчинение на Бог, както и страха си от Бог, за да победи отново Сатана, а Бог отново одобри и беше благосклонен към поведението и свидетелството му. По време на това изкушение Йов използва действителното си поведение, за да заяви на Сатана, че болката на плътта не може да промени вярата и подчинението му на Бог, нито да отнеме предаността му към Бог и богобоязливото му сърце; той не се отрече от Бог и не се отказа от собственото си съвършенство и честност, макар да беше изправен пред смъртта. Решителността на Йов превърна Сатана в страхливец, вярата му накара Сатана да се страхува и да трепери, интензивността, с която се бори срещу него по време на тяхната битка на живот и смърт, породи у Сатана дълбока омраза и неприязън; съвършенството и честността на Йов не оставиха на Сатана нищо повече, което можеше да му причини, така че Сатана престана със своите атаки и се отказа от обвиненията срещу Йов, които беше отправил към Бог Йехова. Това означава, че Йов беше победил света, плътта, Сатана и смъртта; той стана напълно и окончателно човек, който принадлежи на Бог. По време на тези две изпитания Йов остана непоколебим в своето свидетелство, действително изживя своето съвършенство и честност и разшири обхвата на житейските си принципи — страх от Бог и отбягване на злото. След като премина през тези две изпитания, Йов придоби по-богат опит и този опит го направи по-зрял и закален, направи го по-силен и по-убеден и му вдъхна още повече увереност в правотата и стойността на почтеността, към която така здраво се придържаше. Изпитанията, на които Бог Йехова подложи Йов, му дадоха дълбоко разбиране и усещане за Божията загриженост за човека и му позволиха да почувства скъпоценността на Божията любов, откъдето към страха му от Бог бяха добавени внимание и любов към Него. Изпитанията на Бог Йехова не само не отчуждиха Йов от Него, но и приближиха сърцето му към Бог. Когато телесната болка на Йов достига своя връх, загрижеността, която почувства от Бог Йехова, не му остави друг избор освен да прокълне деня на своето раждане. Поведение като това не беше дълго планирано, а естествено откровение на вниманието и любовта към Бог, идващо от сърцето му, то беше естествено откровение, което дойде от неговото внимание и любов към Бог. Това означава, че тъй като ненавиждаше себе си, не желаеше и не можеше да понася да измъчва Бог, вниманието и любовта на Йов достигнаха до безкористност. По това време Йов извиси своето дългогодишно обожание и копнеж по Бог и предаността си към Него до нивото на внимание и любов. В същото време той извиси и своята вяра, подчинение на Бог и страх от Него до нивото на внимание и любов. Той не си позволи да прави нищо, което би навредило на Бог, не си позволи поведение, което би наранило Бог, и не си позволи да причини на Бог скръб, печал или дори нещастие по свои собствени причини. В Божиите очи, въпреки че Йов все още беше същият Йов като преди, неговата вяра, подчинение и страх от Бог донесоха на Бог пълно удовлетворение и наслада. В този момент Йов беше постигнал съвършенството, което Бог очакваше от него да постигне; в Божиите очи той беше станал човек, който наистина беше достоен да бъде наречен „съвършен и честен“. Неговите праведни дела му позволиха да победи Сатана и да устои твърдо в своето свидетелство пред Бог. Неговите праведни дела също така го доведоха до съвършенство и позволиха стойността на живота му да се издигне и възвиси още повече, и също така го превърнаха в първия човек, който вече не беше атакуван и изкушаван от Сатана. Йов беше праведен и затова беше обвинен и изкушен от Сатана; тъй като Йов беше праведен, той беше предаден на Сатана; и тъй като Йов беше праведен, той надделя над Сатана, нанесе му поражение и остана непоколебим в своето свидетелство. От този момент нататък Йов стана първият човек, който никога повече не можеше да бъде предаден на Сатана, той наистина застана пред Божия престол и живя в светлината, с Божиите благословии, без да бъде следен или тормозен от Сатана… Той беше станал истински човек в очите на Бог и беше освободен…

За Йов

След като научихте как Йов премина през изпитанията, повечето от вас вероятно ще искат да научат повече подробности за самия Йов, особено по отношение на тайната, чрез която той спечели Божията похвала. И така, нека днес поговорим за Йов!

В ежедневието на Йов виждаме неговото съвършенство, честност, боязън от Бог и отбягване на злото

Ако искаме да обсъдим Йов, трябва да започнем с оценката за него, изречена от устата на Самия Бог: „Няма друг като слугата Ми Йов на земята, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото“.

Нека първо се запознаем със съвършенството и честността на Йов.

Какво е вашето разбиране за думите „съвършен“ и „честен“? Вярвате ли, че Йов е бил безукорен, че е бил почтен? Това, разбира се, би било буквално тълкуване и разбиране на думите „съвършен“ и „честен“. Но контекстът на реалния живот е неразделна част от истинското разбиране за Йов — думите, книгите и теорията сами по себе си няма да дадат отговор. Ще започнем, като разгледаме домашния живот на Йов, какво беше обичайното му поведение в живота. Това ще ни изясни неговите принципи и цели в живота, както и неговата личност и стремежи. Сега нека прочетем последните думи от Йов 1:3: „Този човек беше най-знатният от всичките жители на изток“. Това, което се казва в тези думи, е че общественото положение и репутацията на Йов са били много високи и въпреки че не ни е казано дали причината, поради която той е най-знатният от всички хора на изтока, е голямото му богатство или защото е съвършен и честен и се е страхувал от Бог и е отбягвал злото, като цяло знаем, че общественото положение и репутацията на Йов са били много ценени. Както е записано в Библията, първите впечатления на хората за Йов са, че той е съвършен, че се страхува от Бог и избягва злото, че притежава голямо богатство и е високо уважаван. За обикновен човек, живеещ в такава среда и при такива условия, диетата на Йов, качеството му на живот и различните аспекти на личния му живот вероятно ще са в центъра на вниманието на повечето хора; затова трябва да продължим да четем писанията: „Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бог в сърцата си. Така правеше Йов постоянно“ (Йов 1:4-5). Този пасаж ни говори за две неща: първото от тях е, че синовете и дъщерите на Йов редовно пируват с много ядене и пиене; второто е, че Йов често принася всеизгаряния, защото често се тревожи за синовете и дъщерите си, страхувайки се, че те грешат, че в сърцата си са се отрекли от Бог. Тук се описва животът на два различни типа хора. Първите, синовете и дъщерите на Йов, често пируваха заради богатството си, живееха разточително, пиеха и вечеряха до насита и се наслаждаваха на високото качество на живот, което им осигуряваше материалното богатство. Живеейки по този начин, те неизбежно често съгрешаваха и оскърбяваха Бог — но не се освещаваха и не принасяха всеизгаряния. Виждате, че Бог нямаше място в сърцата им, че те не се замисляха за Божията благодат, не се страхуваха да оскърбяват Бог, а още по-малко се страхуваха да се отрекат от Бог в сърцата си. Разбира се, вниманието ни не е насочено към децата на Йов, а към това какво правеше Йов, когато се сблъскваше с такива неща; това е другият въпрос, описан в пасажа, който включва всекидневния живот на Йов и неговата човечество същност. Там, където Библията описва пиршествата на синовете и дъщерите на Йов, не се споменава Йов; казва се само, че синовете и дъщерите му често ядяха и пиеха заедно. С други думи, той не устройваше пиршества, нито пък се присъединяваше към синовете и дъщерите си, за да яде без мярка. Въпреки че беше заможен и притежаваше много имоти и слуги, животът на Йов не беше луксозен. Той не беше прелъстен от превъзходните си условия за живот, не прекаляваше с плътските наслади и не забравяше да принася всеизгаряния, и още повече — тези неща не го караха постепенно да отбягва Бог в сърцето си. Очевидно е, че Йов беше дисциплиниран в начина си на живот, не беше алчен или хедонистичен в резултат на Божиите благословии към него и не държеше на качеството на живота си. Вместо това той беше смирен и скромен, не се изтъкваше и беше предпазлив и внимателен пред Бог. Той често се замисляше за Божията благодат и благословии и винаги имаше богобоязливо сърце. В ежедневието си Йов често ставаше рано, за да принесе всеизгаряния за своите синове и дъщери. С други думи, не само самият Йов се страхуваше от Бог, но и се надяваше, че децата му също ще се страхуват от Бог и няма да съгрешават срещу Него. Материалното богатство на Йов не заемаше място в сърцето му, нито пък заместваше положението, което заемаше Бог; независимо дали заради себе си, или заради децата си, ежедневните дейности на Йов бяха свързани със страх от Бог и избягване на злото. Страхът му от Бог Йехова не се ограничаваше само до устата му, а беше нещо, което той прилагаше в действие и отразяваше във всяка част от своето ежедневие. Това реално поведение на Йов ни показва, че той беше честен и притежаваше същност, на която се нравеха справедливостта и положителните неща. Това, че Йов често изпращаше своите синове и дъщери на освещаване, означава, че той нито одобряваше, нито приемаше поведението на децата си; напротив, в сърцето си той беше разочарован от тяхното поведение и ги осъждаше. Той стигна до заключението, че поведението на синовете и дъщерите му не беше угодно на Бог Йехова и затова често ги призоваваше да отидат пред Него и да изповядат греховете си. Действията на Йов ни показват друга страна на неговата човешка природа — тази, в която той никога не вървеше с онези, които често грешаха и оскърбяваха Бог, а ги избягваше и странеше от тях. Въпреки че тези хора бяха негови синове и дъщери, той не се отказваше от собствените си принципи на поведение, защото бяха негови роднини, нито пък си затваряше очите за греховете им заради собствените си чувства. Вместо това ги призоваваше да се изповядват и да спечелят снизходителността на Бог Йехова, и ги предупреждаваше да не изоставят Бог в името на собственото си алчно удоволствие. Принципите на отношението на Йов към другите бяха неразривно свързани с принципите на неговия страх от Бог и избягването на злото. Той обичаше онова, което беше прието от Бог, и се отвращаваше от онова, което отблъскваше Бог; обичаше онези, които се бояха от Бог в сърцата си, и се отвращаваше от онези, които вършеха зло или съгрешаваха срещу Бог. Тази любов и отвращение се проявяваха в ежедневието му и именно те представляваха добросъвестността на Йов, видяна от Божиите очи. Естествено, това е и изразът и изживяването на истинската човешка природа на Йов в отношенията му с другите в неговото ежедневие, за която трябва да научим.

Проявите на човешката природа на Йов по време на неговите изпитания (разбиране на съвършенството, честността, боязънта от Бог и отбягването на злото от Йов по време на изпитанията му)

Това, което споделихме по-горе, са различните аспекти на човешката природа на Йов, които се проявяваха в ежедневието му преди изпитанията. Без съмнение тези различни прояви дават възможност за първоначално запознаване и разбиране на честността, страха от Бог и отбягването на злото от Йов и естествено, дават първоначално потвърждение. Причината, поради която казвам „първоначално“, е че повечето хора все още нямат истинска представа за личността на Йов и за степента, в която той следваше пътя на подчинение и страх от Бог. Това означава, че разбирането на повечето хора за Йов не се простира по-дълбоко от донякъде благоприятното впечатление за него, което правят два пасажа от Библията, съдържащи думите му: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ и „доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Затова е много необходимо да разберем как Йов изживя своята човешка природа, докато получаваше Божиите изпитания; по този начин истинската човешка природа на Йов ще бъде показана на всички в нейната цялост.

Когато Йов чу, че имуществото му е откраднато, че синовете и дъщерите му са загубили живота си и че слугите му са били убити, той реагира по следния начин: „Тогава Йов стана и разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони“ (Йов 1:20). Тези думи ни говорят за един факт: след като чу тази новина, Йов не изпада в паника, не се разплака и не обвини слугите, които му съобщиха новината, нито пък огледа мястото на престъплението, за да проучи и провери подробностите и да разбере какво наистина се беше случило. Той не показа болка или съжаление за загубата на имотите си, нито пък се разплака поради загубата на децата и близките си. Напротив, той раздра дрехата си, обръсна главата си, падна на земята и се поклони. Действията на Йов не приличат на действията на обикновен човек. Те объркват много хора и ги карат да укоряват Йов в сърцата си за неговата „коравосърдечност“. При внезапната загуба на имотите си обикновените хора биха изглеждали с разбито сърце или отчаяни, а някои дори биха изпаднали в дълбока депресия. Това е така, защото в сърцата на хората имуществото им е израз на усилия, положени през целия им живот — те разчитат на него за оцеляването си, то е надеждата, която ги държи живи; загубата на имуществото означава, че усилията им са били напразни, че са без надежда и дори че нямат бъдеще. Това е отношението на всеки обикновен човек към неговото имущество и тясната връзка, която има с него, а също и значението на имуществото в очите на хората. Поради това по-голямата част от хората се чувстват объркани от безразличното отношение на Йов към загубата на имуществото му. Днес ще разсеем объркването, което всички тези хора изпитват, като обясним какво се случваше в сърцето на Йов.

Здравият разум подсказва, че след като Бог му беше дал толкова голямо богатство, Йов би трябвало да се срамува пред Него заради загубата на това богатство, защото не се е грижил за него и не го е пазил — даденото му от Бог не е било опазено. Ето защо, когато научи, че имуществото му е откраднато, първата реакция на Йов трябваше да бъде да отиде на мястото на престъплението и да опише всичко, което е изгубено, а след това да се изповяда пред Бог, за да може отново да получи Божиите благословии. Йов обаче не направи това и естествено имаше своите причини да не го направи. В сърцето си Йов дълбоко вярваше, че всичко, което притежава, му е дадено от Бог, а не е плод на собствения му труд. По този начин той не гледаше на тези благословии като на нещо, от което трябва да се възползва, а вместо това утвърждаваше принципите на своето оцеляване, като следваше с всички сили пътя, към който трябваше да се придържа. Той ценеше Божиите благословии и благодареше за тях, но не изпитваше страст към благословиите и не търсеше повече от тях. Такова беше отношението му към имота. Той нито беше правил нещо в името на получаването на благословии, нито се беше притеснявал или огорчавал от липсата или загубата на Божиите благословии; нито беше диво, безумно щастлив поради Божиите благословии, нито пренебрегваше Божия път или забравяше Божията благодат поради благословиите, на които често се радваше. Отношението на Йов към неговия имот разкрива на хората неговата истинска човешка природа: Първо, Йов не беше алчен човек и не изискваше нищо в материалния си живот. Второ, Йов никога не се притесняваше или страхуваше, че Бог ще му отнеме всичко, което има — това беше неговото отношение на подчинение на Бог в сърцето му; тоест той нямаше никакви изисквания или оплаквания относно това кога и дали Бог ще вземе от него и не питаше защо, а само се стремеше да се подчинява на Божиите разпоредби. Трето, той никога не вярваше, че неговите богатства идват от собствения му труд, а напротив — вярваше, че са му дадени от Бог. Това беше вярата на Йов в Бог и тя е показателна за неговите убеждения. Дали човешката природа на Йов и истинските му ежедневни стремежи са ясни в това обобщение за него в три точки? Човешката природа и стремежите на Йов бяха неразделна част от неговото хладнокръвно поведение, когато се сблъска със загубата на имотите си. Именно поради своите ежедневни стремежи Йов имаше авторитета и убеждението да каже: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ по време на изпитанията на Бог. Тези думи не бяха получени за една нощ, нито пък се бяха появили в главата на Йов внезапно. Те бяха това, което беше видял и придобил през многогодишния си опит в живота. В сравнение с всички онези, които търсят само Божиите благословии и които се страхуват, че Бог ще им ги отнеме, и които мразят това и се оплакват, не е ли много реално това подчинение на Йов? В сравнение с всички онези, които вярват, че има Бог, но които никога не са вярвали, че Бог властва над всички неща, Йов не притежава ли голяма почтеност и честност?

Рационалността на Йов

Действителните преживявания на Йов и неговата почтена и честна човешка природа означаваха, че той направи най-рационалната преценка и избори, когато загуби имотите и децата си. Такива рационални избори бяха неотделими от ежедневните му занимания и делата на Бог, които той беше опознал във всекидневния си живот. Честността на Йов го накара да повярва, че ръката на Йехова властва над всички неща; неговата вяра му позволи да узнае факта на върховенството на Бог Йехова над всички неща; неговото знание го направи склонен и способен да се подчинява на върховенството и наредбите на Бог Йехова; неговото подчинение му позволи да бъде все по-истински в своя страх от Бог Йехова; страхът му го правеше все по-истински в отбягването на злото; накрая Йов стана съвършен, защото се страхуваше от Бог и избягваше злото; неговото съвършенство го направи мъдър и му даде изключителна рационалност.

Как трябва да разбираме тази дума — „рационален“? Буквалното тълкуване е, че това означава да си здравомислещ, да си логичен и разумен в мисленето си, да имаш добре обоснована реч, действия и преценка и да притежаваш здрави и правилни морални норми. И все пак рационалността на Йов не се обяснява толкова лесно. Когато тук се казва, че Йов притежаваше изключителна рационалност, това е във връзка с неговата човешка природа и поведението му пред Бог. Тъй като Йов беше честен, той успя да повярва в Бог и да се подчини на Неговото върховенство, което му даде знание, недостъпно за другите, и това знание го направи способен да разпознае, прецени и определи по-точно това, което го сполетя, което му позволи по-точно и проницателно да избира какво да прави и към какво да се придържа. Това означава, че думите, поведението, принципите, които стояха зад действията му, и кодексът, по който действаше, са правилни, ясни и конкретни, а не слепи, импулсивни или емоционални. Той знаеше как да се отнася към всичко, което го сполетяваше, знаеше как да балансира и да се справя с връзките между сложните събития, знаеше как да се придържа здраво към пътя, по който трябваше да върви, и освен това знаеше как да се отнася към даването и вземането на Бог Йехова. Именно такава беше рационалността на Йов. Точно защото Йов притежаваше такава рационалност, той каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, когато загуби имотите си и своите синове и дъщери.

Когато Йов се сблъска с невероятни телесни болки, с упреците на своите роднини и приятели и когато беше изправен пред смъртта, действителното му поведение отново показа истинското му лице пред всички хора.

Действителното лице на Йов: истинско, чисто и без лицемерие

Нека прочетем Йов 2:7-8: „Сатана излезе тогава от присъствието на Йехова и нанесе на Йов тежки циреи от глава до пети. И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел“. Това е описание на поведението на Йов, когато по тялото му се появяват възпалени циреи. По това време Йов седеше в пепелта и търпеше болката. Никой не го лекуваше и никой не му помогна да намали болката по тялото си; вместо това той използва черепка, за да изстърже повърхността на възпалените циреи. Погледнато повърхностно, това беше само етап от мъките на Йов и нямаше връзка с неговата човешка природа и страх от Бог, защото Йов не казваше нищо, с което да изрази настроението и възгледите си в този момент. И все пак действията и поведението на Йов са истински израз на неговата човешка природа. В повествованието от предишната глава четем, че Йов бил най-великият от всички хора на Изтока. Наред с това този пасаж от втора глава ни показва, че този велик човек от Изтока всъщност е взел черепка, за да се остърже, докато седи в пепелта. Не е ли очевиден контрастът между тези две описания? Това е контраст, който ни показва истинската същност на Йов: въпреки престижа и общественото си положение той никога не беше обичал тези неща, нито им беше обръщал внимание; той не се интересуваше как другите гледат на положението му, нито се притесняваше дали неговите действия или поведение щяха имат някакъв отрицателен ефект върху положението му; той не се отдаваше на предимствата на статута, нито пък се радваше на славата, която вървеше заедно с общественото положение и репутацията. Той се интересуваше само от своята стойност и значението на живота си в очите на Бог Йехова. Това истинско лице на Йов беше и неговата същност: той не обичаше славата и богатството и не живееше за това; беше истински и чист и в него нямаше лицемерие.

Разделянето на любовта и омразата у Йов

Друга страна на човешката природа на Йов е показана в тази размяна на реплики между него и съпругата му: „Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бог и умри. А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:9-10). Виждайки мъките, които той изпитваше, съпругата на Йов се опита да даде съвет, за да му помогне да се избави от мъките си, но нейните „добри намерения“ не спечелиха одобрението на Йов; вместо това те предизвикаха гнева му, тъй като тя отрече вярата му и подчинението му на Бог Йехова, а също така отрече и съществуването на Бог Йехова. Това беше непоносимо за Йов, тъй като той никога не си беше позволявал да направи нещо, което да се противопоставя на Бог или да Го наранява, да не говорим за други хора. Как можеше да остане безразличен, когато виждаше другите да говорят думи, които хулеха и обиждаха Бог? Затова той нарече съпругата си „глупава жена“. Отношението на Йов към съпругата му беше изпълнено с гняв и омраза, както и с укор и порицание. Това беше естественият израз на човешката природа на Йов — да разграничава любовта от омразата — и беше истинско представяне на неговата почтена човешка природа. Йов притежаваше чувство за справедливост — чувство, което го караше да мрази ветровете и теченията на нечестието, да ненавижда, осъжда и отхвърля абсурдните ереси, смешните аргументи и нелепите твърдения и му позволяваше да се придържа към собствените си, правилни принципи и позиция, когато беше отхвърлен от масите и изоставен от близките си.

Добродушието и искреността на Йов

След като от поведението на Йов можем да видим израза на различни аспекти на неговата човешка природа, тогава какво от човешката природа на Йов виждаме, когато той отвори устата си, за да прокълне деня, в който се беше родил? Това е темата, която ще разгледаме по-долу.

По-горе говорих за произхода на проклятието, което Йов отправи към деня на раждането си. Какво виждате в това? Ако Йов имаше жестоко сърце, в което няма любов, ако беше студен, безчувствен и лишен от човешка природа, можеше ли да се погрижи за желанието на Божието сърце? Можеше ли да презре деня на собственото си раждане, защото беше загрижен за Божието сърце? С други думи, ако Йов беше коравосърдечен и лишен от човешка природа, можеше ли да се измъчва заради болката на Бог? Можеше ли да прокълне деня на раждането си, защото Бог беше огорчен от него? Отговорът е, категорично не! Точно защото беше добродушен, Йов се грижеше за Божието сърце; Йов усети болката на Бог, защото се грижеше за Божието сърце; той претърпя по-големи мъчения в резултат на това, че усети болката на Бог, защото беше добродушен; именно защото усети болката на Бог, той започна да мрази деня на своето раждане и така прокле този ден. За външни хора цялото поведение на Йов по време на неговите изпитания е достойно за пример. Единствено проклятието на деня на раждането му поставя под въпрос неговото съвършенство и почтеност или дава различна оценка. Всъщност то беше най-вярното изражение на човечество същността на Йов. Същността на неговата човешка природа не беше маскирана, скрита или преработена от някого другиго. Когато прокълна деня на раждането си, той доказа добродушието и искреността дълбоко в сърцето си; беше като извор, чиито води са толкова чисти и прозрачни, че разкриват дъното му.

След като са научили всичко това за Йов, повечето хора несъмнено ще имат доста точна и обективна оценка за човечество същността на Йов. Те трябва също така да имат дълбоко, практическо и по-напреднало разбиране и оценка на съвършенството и почтеността на Йов, за които говори Бог. Да се надяваме, че това разбиране и вникване ще помогне на хората да тръгнат по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото.

Връзката между предаването на Йов в ръцете на Сатана и целите на Божието дело

Въпреки че повечето хора вече признават, че Йов е бил съвършен и почтен, че се е боял от Бог и е отбягвал злото, това признание не им дава по-добро разбиране за Божиите намерения. Завиждайки на Йов за неговата човешка природа и стремеж, те задават следния въпрос на Бог: Йов е бил толкова съвършен и почтен, хората са го обожавали толкова много, тогава защо Бог го е предал на Сатана и го е подложил на толкова много мъчения? Такива въпроси със сигурност съществуват в сърцата на много хора — или по-скоро това съмнение е въпросът в сърцата на много хора. Тъй като този въпрос е объркал толкова много хора, трябва да го отворим и да го обясним правилно.

Всичко, което Бог прави, е необходимо и има изключително значение, тъй като всичко, което Бог прави в човека, се отнася до Неговото управление и спасението на човечеството. Естествено, работата, която Бог е извършил в Йов, не е изключение въпреки факта, че Йов е бил съвършен и почтен в очите на Бог. С други думи, независимо какво прави Бог или по какъв начин го прави, независимо от цената, независимо от Неговата задача, целта на Неговите действия не се променя. Целта му е да вложи у човека Божиите думи, както и изискванията и Божията воля за човека. С други думи, да вложи в човека всичко, което Бог смята за положително според Своите стъпки, като му позволи да разбере сърцето и същността на Бог, да се подчини на Божието върховенство и подредби и по този начин да позволи на човека да стане богобоязлив и да отбягва злото. Всичко това е единият аспект на Божията цел във всичко, което Той прави. Вторият аспект е, че, тъй като Сатана е противовес и обслужващо средство в Божието дело, човек често му е отдаден. Това е един от начините, които Бог използва, за да позволи на хората да видят изкушенията и нападките на Сатана, грозотата, порочността и низостта му и по този начин да насърчи хората да мразят Сатана и да се научат да разпознават и разбират негативните неща. Този процес им позволява постепенно да се освободят от властта на Сатана, от неговите обвинения, намеси и нападки, докато, благодарение на Божиите думи, на своето познание и подчинение на Бог, на своята вяра в Бог и на богобоязливостта, те триумфират над нападките на Сатана и неговите обвинения. Едва тогава те ще бъдат напълно избавени от властта на Сатана. Избавлението на човека означава, че Сатана е победен, то означава, че хората вече са твърде голям залък за него и вместо да ги погълне, Сатана се е отказал от тях. Причината е, че подобни хора са почтени, защото притежават вяра, подчинение и богобоязливост и защото напълно са се отказали от Сатана. Те го посрамват, превръщат го в страхливец и го побеждават напълно. Убедеността им в следването на Бог, тяхното подчинение и богобоязливост побеждават Сатана и го принуждават да се откаже напълно от тях. Само такива хора са наистина спечелени от Бог и това е най-висшата Божия цел в спасението на човека. Ако искат да бъдат спасени и искат да бъдат напълно спечелени от Бог, всички, които следват Бог, трябва да се изправят както срещу големите, така и срещу малките изкушения и нападки на Сатана. Онези, които преодолеят тези изкушения и нападки и са в състояние окончателно да победят Сатана, са хора, спасени от Бог. С други думи, хората, спасени от Бог, са онези, които са преминали през Божиите изпитания и които са били изкушавани и нападани от Сатана безброй пъти. Спасените от Бог разбират Божията воля и изисквания, способни са да се подчиняват на Божието върховенство и Неговите подредби и не се отказват от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото всред изкушенията на Сатана. Спасените от Бог са честни, добросърдечни, разграничават любовта и омразата, имат чувство за справедливост, рационални са и са способни да обичат Бог и да ценят всичко, което е от Бог. Тези хора не са ограничавани и наблюдавани от Сатана, не са обвинявани и обиждани от него, те са напълно свободни, напълно освободени и избавени. Йов беше такъв свободен човек и точно в това се съдържа смисълът на предаването му на Сатана от Бог.

Йов беше тормозен от Сатана, но също така спечели вечна свобода и избавление и правото никога повече да не бъде подложен на покварата, злоупотребите и обвиненията на Сатана, а да живее свободен и необременен в светлината на Божия лик и да живее сред Божиите благословии, които са му дадени. Никой не можеше да отнеме, унищожи или присвои това негово право. То беше дадено на Йов в замяна на неговата вяра, решителност, подчинение и страх от Бог; Йов плати цената на живота си, за да спечели радост и щастие на земята и да спечели правото и привилегията, което е напълно естествено и оправдано, да се покланя на Създателя като истинско Божие създание на земята, без да бъде смущаван. Такъв беше и най-големият резултат от изкушенията, които Йов понесе.

Когато хората още не са спасени, техният живот често бива смущаван и дори контролиран от Сатана. С други думи, хората, които не са спасени, са затворници на Сатана, те нямат свобода, не са се отказали от Сатана, не са подготвени и нямат право да се покланят на Бог и са плътно преследвани и жестоко атакувани от Сатана. Такива хора нямат нито щастие, нито право на нормално съществуване, за което си струва да се говори, и освен това нямат никакво достойнство. Само ако се изправиш и влезеш в битка със Сатана, като използваш вярата си в Бог и подчинението и страха си от Бог като оръжия, с които да водиш битка на живот и смърт със Сатана, така че напълно да го победиш и да го накараш да подвие опашка и да се страхува всеки път, когато те види, и така напълно да се откаже от атаките и обвиненията си срещу теб — само тогава ще бъдеш спасен и ще станеш свободен. Ако си твърдо решен да се разделиш окончателно със Сатана, но не разполагаш с оръжията, които ще ти помогнат да го победиш, тогава ти пак ще бъдеш в опасност. С течение на времето, когато си бил толкова измъчван от Сатана, че в теб не е останала грам сила, но все още не си способен да свидетелстваш, все още не си се освободил напълно от обвиненията и атаките на Сатана срещу теб, тогава няма да имаш почти никаква надежда за спасение. В крайна сметка, когато бъде обявен краят на Божието дело, ти все още ще бъдеш в хватката на Сатана, неспособен да се освободиш, и така никога няма да имаш шанс или надежда. От това следва, че такива хора ще бъдат изцяло в плен на Сатана.

Приемете Божиите изпитания, преодолейте изкушенията на Сатана и позволете на Бог да спечели цялото ви същество

В процеса на Своята работа по непрекъснатото осигуряване на изобилие и подкрепа на човека Бог му казва всичко за Своите воля и изисквания и му разкрива Своите дела, нрав и онова, което Той притежава и което е за човека. Целта е човек да се въоръжи с духовен ръст, да придобие различни истини от Бог, докато Го следва — истини, които ще се превърнат в оръжие, дадено от Бог на човека за борба със Сатана. Така въоръжен, човек трябва да премине през Божиите изпитания. Бог има много начини и възможности да изпита човека, но всеки от тях изисква „сътрудничеството“ на Божия враг — Сатана. С други думи, давайки на човека оръжие за борба със Сатана, Бог го предава в ръцете на Сатана и му позволява да „изпита“ духовния ръст на човека. И ако човек успее да се освободи от военните формирования на Сатана, ако успее да пробие обкръжението на Сатана и да остане жив, тогава е преминал изпитанието. Но ако човек не успее да напусне войските на Сатана и му се подчини, тогава значи се е провалил. Какъвто и аспект на човека да изследва Бог, критериите за Неговото изпитание са дали човекът остава непоколебим в свидетелството си, докато е нападан от Сатана, дали се е отрекъл от Бог и дали се е предал и подчинил на Сатана, докато той го е оплитал в мрежите си. Може да се каже, че това дали човек може да бъде спасен зависи от това дали може да победи Сатана, а това дали може да получи свобода зависи от това дали човек е в състояние сам да вдигне оръжието, дадено му от Бог, за да се освободи от робството на Сатана, като го накара да загуби всякаква надежда и да го остави на мира. Когато Сатана изгуби надежда и се откаже от някой човек, това означава, че никога повече няма да се опита да отнеме този човек от Бог, никога повече няма да го обвинява и смущава, никога повече няма да го измъчва или напада безпричинно. Само такъв човек наистина ще бъде спечелен от Бог. Това е целият процес, чрез който Бог придобива хора.

Предупреждението и просветлението, които свидетелството на Йов дава на по-късните поколения

Едновременно с разбирането на процеса, чрез който Бог напълно спечелва някого, хората ще разберат и целите и значението на предаването на Йов в ръцете на Сатана. Хората вече не се разстройват от мъченията на Йов и оценяват значението им по нов начин. Те вече не се тревожат дали ще бъдат подложени на същото изкушение като Йов и вече не се противопоставят на идването на Божиите изпитания и не ги отхвърлят. Вярата на Йов, неговото подчинение и свидетелството му за победата над Сатана са източник на огромна помощ и насърчение за хората. В Йов те виждат надежда за собственото си спасение и виждат, че чрез вяра, подчинение и боязън от Бог е напълно възможно да победят Сатана, да надделеят над Сатана. Те виждат, че докато се съгласяват с върховенството и наредбите на Бог и докато притежават решимостта и вярата да не изоставят Бог, след като са изгубили всичко, те могат да донесат срам и поражение на Сатана, и виждат, че трябва само да притежават решимостта и постоянството да останат непоколебими в своето свидетелство — дори ако това означава да загубят живота си — за да може Сатана да се уплаши и бързо да отстъпи. Свидетелството на Йов е предупреждение за следващите поколения, което им казва, че ако не победят Сатана, никога няма да могат да се отърват от неговите обвинения и смущения, нито пък ще могат да избегнат неговите злини и атаки. Свидетелството на Йов е просветило следващи поколения. Това просветление учи хората, че само ако са съвършени и почтени, ще могат да се боят от Бог и да избягват злото; учи ги, че само ако се боят от Бог и отбягват злото, могат да дадат силно и категорично свидетелство за Бог; само ако дадат силно и категорично свидетелство за Бог, никога няма да бъдат управлявани от Сатана и ще живеят под ръководството и закрилата на Бог — само тогава ще бъдат наистина спасени. Личността на Йов и неговият житейски стремеж трябва да бъдат пример за подражание за всеки, който се стреми към спасение. Това, което той изживя през всичките си дни и поведението му по време на изпитанията, е ценно съкровище за всички, които вървят по пътя на боязънта от Бог и избягването на злото.

Свидетелството на Йов носи утеха на Бог

Ако сега ви кажа, че Йов е обичлив човек, може би няма да можете да оцените смисъла на тези думи и няма да можете да разберете защо говоря за всички тези неща; но почакайте до деня, в който ще сте преживели изпитания, същите или подобни на тези на Йов, когато сте преминали през несгоди, когато сте преживели изпитания, подготвени лично за вас от Бог, когато дадеш всичко от себе си и изтърпиш унижения и трудности, за да надделееш над Сатана и да свидетелстваш за Бог сред изкушенията — тогава ще можеш да оцениш смисъла на думите, които казвам. В този момент ще почувстваш, че си много по-нисш от Йов, ще усетиш колко обичлив е Йов и че той е достоен за подражание. Когато това време настъпи, ще осъзнаеш колко важни са тези класически думи, изречени от Йов, за човек, който е покварен и живее в днешно време, и ще разбереш колко трудно е за хората днес да постигнат това, което Йов постигна. Когато почувстваш, че е трудно, ще оцениш колко загрижено и разтревожено е Божието сърце, ще оцениш колко висока е цената, платена от Бог за спечелването на такива хора, и колко ценно е това, което Бог прави и отдава за човечеството. Сега, след като чухте тези думи, имате ли точна представа и правилна оценка за Йов? Във вашите очи Йов беше ли наистина съвършен и почтен човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото? Вярвам, че повечето хора със сигурност ще кажат „да“. Защото фактите за това, което Йов извърши и разкри, са неоспорими за всеки човек или за Сатана. Те са най-силното доказателство за триумфа на Йов над Сатана. Това доказателство е дадено от Йов и е първото свидетелство, получено от Бог. Така, когато Йов триумфира при изкушенията на Сатана и даде свидетелство за Бог, Той видя надежда в Йов и сърцето Му беше утешено от Йов. От времето на сътворението до времето на Йов това беше първият път, когато Бог наистина получи утеха и видя какво означава да бъдеш утешен от човека. За пръв път Той видя и получи истинско свидетелство, което беше дадено за Него.

Вярвам, че след като чуят свидетелството на Йов и разказите за различните аспекти на Йов, мнозинството от хората ще имат планове за пътя, който им предстои да извървят. Също така вярвам, че повечето хора, които са изпълнени с безпокойство и страх, бавно ще започнат да се отпускат както в тялото, така и в ума си, и ще започнат да усещат облекчение, малко по малко…

Пасажите по-долу също са разкази за Йов. Нека продължим да четем.

4. Йов слуша за Бог със слушането на ухото

Йов 9:11 Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам.

Йов 23:8-9 Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам; наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.

Йов 42:2-6 Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.

Въпреки че Бог не Се е разкрил на Йов, Йов вярва във върховенството на Бог

Каква е основната идея на тези думи? Някой от вас осъзна ли, че тук има факт? Първо, откъде Йов знаеше, че има Бог? Тогава откъде знаеше, че небето, земята и всички неща се управляват от Бог? Има пасаж, който отговаря на тези два въпроса: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“. От тези думи разбираме, че вместо да е видял Бог със собствените си очи, Йов е научил за Него от легендите. Именно при тези обстоятелства той започна да върви по пътя на следването на Бог, след което потвърди съществуването на Бог в живота си и сред всички неща. Тук има един неоспорим факт — какъв е този факт? Въпреки че успя да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото, Йов никога не беше виждал Бог. В това отношение той не беше ли същият като днешните хора? Йов никога не беше виждал Бог, от което следва, че макар да беше чувал за Бог, той не знаеше къде е Бог, какъв е Той и какво прави. Това са все субективни фактори; обективно погледнато, въпреки че следваше Бог, Той никога не му се беше явявал или говорил с него. Това не е ли факт? Въпреки че Бог не беше говорил на Йов и не му беше давал никакви заповеди, Йов беше видял съществуването на Бог и беше съзрял Неговото върховенство сред всички неща, както и в легендите, чрез които Йов беше чувал за Бог със слуха на ухото, след което започна да се бои от Бог и да избягва злото. Такъв беше произходът и процесът, чрез които Йов последва Бог. Но колкото и да се боеше от Бог и да избягваше злото, колкото и непоколебимо да се придържаше към почтеността си, Бог никога не му се явяваше. Нека прочетем този пасаж. Йов каза: „Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам“ (Йов 9:11). Това, което казват тези думи, е че Йов може да е усещал Бог около себе си, а може и да не Го е усещал, но никога не е успял да го види. Имало е моменти, когато си е представял как Бог минава пред него или действа или напътства човека, но никога не е разбирал за това. Бог идва при човека, когато той не Го очаква; човекът не знае кога Бог идва при него или къде идва при него, защото не може да види Бог и по този начин за него Бог е скрит.

Вярата на Йов в Бог не е разклатена от факта, че Бог е скрит от него

В следващия пасаж от писанието Йов казва: „Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам; наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам“ (Йов 23:8-9). В този разказ научаваме, че в преживяванията на Йов Бог е бил скрит за него през цялото време; Бог не му се е явявал открито, нито пък му е казвал слова открито, но в сърцето си Йов е бил уверен в съществуването Му. Той винаги е вярвал, че Бог може да върви пред него или да действа до него и че макар да не може да Го види, Той е наблизо и управлява всичко в него. Йов никога не беше виждал Бог, но успя да остане твърд във вярата си, което никой друг не успя да направи. Защо другите хора не биха могли да направят това? Това е така, защото Бог не говори на Йов и не му се яви, а ако не беше повярвал истински, той нямаше да може да продължи напред, нито да се придържа към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Не е ли вярно това? Как се чувстваш, когато четеш, че Йов е казал тези думи? Смяташ ли, че съвършенството и почтеността на Йов, както и неговата праведност пред Бог, са истина, а не преувеличение от страна на Бог? Въпреки че Бог се отнасяше към Йов по същия начин, както към другите хора, не му се явяваше и не му говореше, Йов продължаваше да се придържа непоколебимо към своята почтеност, продължаваше да вярва във върховенството на Бог и освен това често принасяше всеизгаряния и се молеше пред Бог поради страха си да не Го оскърби. В способността на Йов да се бои от Бог, без да Го е виждал, виждаме колко много той обичаше положителните неща и колко твърда и истинска беше вярата му. Той не отрече съществуването на Бог, защото Бог беше скрит от него, нито пък загуби вярата си и изостави Бог заради това, че никога не Го беше виждал. Вместо това, сред скритото Божие дело да управлява всички неща, той осъзна съществуването на Бог и почувства Неговото върховенство и могъщество. Той не се отказа да бъде почтен заради това, че Бог беше скрит, нито пък изостави пътя на страха от Бог и избягването на злото заради това, че Той никога не му се беше явявал. Йов никога не беше молил Бог да му се яви открито, за да докаже съществуването Си, тъй като вече беше видял върховенството на Бог сред всички неща и вярваше, че е спечелил благословиите и благодатта, които другите не бяха спечелили. Въпреки че Бог остана скрит за него, вярата на Йов в Бог никога не беше разклатена. Така той пожъна това, което никой друг нямаше: Божието одобрение и Божията благословия.

Йов благославя Божието име и не мисли за благословии или бедствия

Има един факт, който никога не се споменава в историите за Йов в писанията, и този факт ще бъде в центъра на вниманието ни днес. Въпреки че Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Божиите слова със собствените си уши, Бог имаше място в сърцето на Йов. Какво беше отношението на Йов към Бог? Както вече споменах по-горе, то беше „благословено да е името на Йехова“. Неговото благославяне на Божието име беше безусловно, независимо от контекста и необвързано от никаква причина. Виждаме, че Йов беше предал сърцето си на Бог и беше позволил то да бъде направлявано от Него; всичко, което Йов мислеше, всичко, което решаваше, и всичко, което планираше в сърцето си, беше отворено за Бог, а не затворено за Него. Сърцето му не се противопоставяше на Бог и той никога не беше молил Бог да направи нещо за него или да му даде нещо, и не таеше никакви прекомерни желания да спечели нещо от своето преклонение пред Бог. Йов не говореше за сделки с Бог и не отправяше молби или искания към Него. Неговата възхвала на Божието име беше заради огромната мощ и власт на Бог, Който управлява всички неща, и не зависеше от това дали получаваше благословения, или беше сполетяван от бедствие. Той вярваше, че независимо от това дали Бог благославя хората, или им носи бедствия, Божията мощ и власт не се променят и затова, независимо от обстоятелствата, в които се намира човек, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това, че човек е благословен от Бог, се дължи на върховенството на Бог и когато го сполети бедствие, то също се дължи на върховенството на Бог. Божията мощ и власт управляват и уреждат всичко, свързано с човека; капризите на човешката съдба са проява на Божията мощ и власт и независимо от гледната точка, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това преживя и опозна Йов през годините на своя живот. Всички мисли и действия на Йов достигаха до ушите на Бог и идваха пред Него, и бяха считани за важни от Бог. Бог ценеше това знание на Йов, а също и него самия, заради сърцето, което той имаше. Това сърце винаги и навсякъде очакваше Божията заповед и независимо от времето и мястото приемаше всичко, което го сполетяваше. Йов нямаше никакви изисквания към Бог. От себе си той изискваше да чака, да приема, да посреща и да се подчинява на всички разпоредби, които идваха от Бог; Йов вярваше, че това е негов дълг, а Бог искаше точно това. Йов никога не беше виждал Бог, нито Го беше чувал да казва някакви слова, да издава заповеди, да дава поучения или да го наставлява за нещо. По думите на днешния ден, да може да притежава такова познание и отношение към Бог, когато Бог не му беше дал никакво просветление, напътствие или ресурс по отношение на истината — това беше ценно и за Бог беше достатъчно, че той показва такива неща, а свидетелството му беше хвалено и ценено от Бог. Йов никога не беше виждал Бог и не беше чувал Бог лично да го поучава, но за Бог сърцето му и самият той бяха много по-ценни от онези хора, които пред Бог можеха да говорят само от гледната точка на някоя сложна теория, които можеха само да се хвалят и да говорят за принасяне на жертви, но които никога не бяха стигнали до истинско познание за Бог и никога не бяха се страхували истински от Него. Защото сърцето на Йов беше чисто и не беше скрито от Бог, а човешката му природа беше честна и добродушна, той обичаше справедливостта и всичко, което беше положително. Само човек като него, който притежаваше такова сърце и човешка природа, можеше да следва Божия път и да бъде способен да се страхува от Бог и да отбягва злото. Такъв човек можеше да види върховенството на Бог, да види Неговата власт и мощ и беше в състояние да постигне подчинение на Неговото върховенство и разпоредби. Само такъв човек можеше истински да възхвалява Божието име. Това е така, защото той не гледаше дали Бог ще го благослови, или ще му донесе бедствие, защото знаеше, че всичко се управлява от Божията ръка и че да се тревожи човек е признак на глупост, невежество и ирационалност, на съмнение във върховенството на Бог над всички неща и на липса на боязън от Бог. Знанието на Йов беше точно такова, каквото Бог искаше. И така, имаше ли Йов по-големи теоретични познания за Бог от вас? Тъй като Божиите дела и слова по онова време бяха малко, не беше лесно да се постигне познание за Бог. Това постижение на Йов не беше никак малко. Той не беше преживял Божието дело, нито някога беше чувал Бог да говори, нито беше виждал лицето на Бог. Това, че той успя да има такова отношение към Бог, беше изцяло резултат от неговата човешка природа и личния му стремеж — човешка природа и стремеж, които хората днес не притежават. Така в онази епоха Бог каза: „Няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен“. В онази епоха Бог вече беше направил такава преценка за него и беше стигнал до такова заключение. Колко по-вярно би било то в днешно време?

Въпреки че Бог е скрит от човека, Неговите дела сред всички неща са достатъчни, за да може човекът да Го опознае

Йов не беше виждал лицето на Бог, не беше чувал словата, изречени от Бог, нито пък беше преживял лично Божието дело, но неговият страх от Бог и свидетелството му по време на изпитанията са видени от всички и Бог ги обича, радва им се и говори с добро за тях, а хората завиждат за тях, възхищават им се и нещо повече — възхваляват ги с песни. В неговия живот нямаше нищо велико или необикновено: подобно на всеки обикновен човек, животът, който водеше, не беше ни най-малко забележителен — излизаше на работа при изгрев слънце и се връщаше у дома да си почива по залез слънце. Разликата е в това, че през няколкото незабележителни десетилетия от живота си той получи прозрение за Божия път и осъзна и разбра великата мощ и върховенство на Бог така, както никой друг никога не е успял. Той не беше по-умен от другите обикновени хора, не проявяваше особено упорство в живота си, а освен това нямаше и невидими специални умения. Това, което обаче притежаваше, беше честна, добросърдечна и почтена личност, личност, която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща — повечето обикновени хора не притежават нищо от това. Той разграничаваше любовта от омразата, имаше чувство за справедливост, беше непоколебим и упорит, а в мисленето си обръщаше изключително внимание на детайлите. Така по време на своя незабележителен престой на земята той видя всички необикновени неща, които Бог беше направил, и видя величието, светостта и праведността на Бог, видя Божията загриженост, милосърдие и закрила за човека, видя благородството и властта на върховния Бог. Първата причина, поради която Йов успя да спечели тези неща, които бяха непосилни за обикновените хора, беше, че имаше чисто сърце, което принадлежеше на Бог и беше водено от Създателя. Втората причина беше неговият стремеж: той се стремеше да бъде безупречен и съвършен, да бъде човек, който се съобразява с волята на Небето, който е обичан от Бог и който отбягва злото. Йов притежаваше тези неща и се стремеше към тях, въпреки че не можеше да види Бог или да чуе Божиите слова; макар че никога не беше виждал Бог, той беше опознал средствата, чрез които Бог властва над всички неща, и разбираше мъдростта, с която Бог прави това. Въпреки че никога не беше чувал словата, изречени от Бог, Йов знаеше, че делата, свързани с възнаграждаването на човека и вземането от човека, идват от Бог. Въпреки че годините на живота му не се различаваха от тези на всеки обикновен човек, той не позволи незабележителността на живота му да повлияе на познанието му за върховенството на Бог над всички неща или да повлияе на следването на пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. В неговите очи законите на всички неща бяха изпълнени с Божиите дела и върховенството на Бог можеше да се види във всяка част от живота на хората. Той не беше виждал Бог, но успя да осъзнае, че Божиите дела са навсякъде и по време на своя незабележителен престой на земята, във всеки аспект на живота си той успя да види и разбере необикновените и чудни Божии дела и да види удивителните Божии подредби. Скритостта и мълчанието на Бог не попречиха на Йов да осъзнае Божиите дела, нито пък повлияха на познанието му за върховенството на Бог над всички неща. Неговият живот беше осъзнаване в ежедневието на върховенството и подредбите на Бог, който е скрит сред всички неща. Във всекидневния си живот той също така чуваше и разбираше гласа на Божието сърце и словата на Бог, който мълчи сред всички неща, но изразява гласа на сърцето Си и словата Си, като управлява законите на всички неща. Виждате, че ако хората имат същата човешка природа и стремеж като Йов, те могат да получат същото осъзнаване и познание като него и могат да придобият същото разбиране и познание за върховенството на Бог над всички неща като Йов. Бог не се беше явявал на Йов, нито пък му беше говорил, но Йов успя да бъде съвършен и честен, да се бои от Бог и да отбягва злото. С други думи, без Бог да се явява на човека или да му говори, Божиите дела сред всички неща и Неговото върховенство над всички неща са достатъчни, за да може човекът да осъзнае съществуването, могъществото и властта на Бог, а Неговото могъщество и власт са достатъчни, за да накарат човека да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. Щом обикновен човек като Йов успя да се бои от Бог и да отбягва злото, значи всеки обикновен човек, който следва Бог, също би трябвало да може да постигне това. Макар тези думи да звучат като логически извод, те не противоречат на законите на нещата. И все пак фактите не отговарят на очакванията: изглежда, че да се боиш от Бог и да отбягваш злото е запазена територия на Йов и само на Йов. При споменаването на „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“ хората си мислят, че само Йов трябва да прави това, сякаш пътят на боязън от Бог и отбягване на злото е обозначен с името на Йов и няма нищо общо с други хора. Причината за това е ясна: тъй като само Йов притежаваше личност, която беше честна, добросърдечна и праведна, и която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща, само той можеше да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Сигурно всички сте разбрали извода от това — тъй като никой не притежава човешка природа, която да е честна, добросърдечна и праведна, която да обича справедливостта, праведността и положителните неща, никой не може да се бои от Бог и да отбягва злото и затова хората никога не могат да спечелят Божията радост и да останат непоколебими сред изпитанията. Това също означава, че, с изключение на Йов, всички хора все още са вързани и хванати в капан от Сатана; всички те са обвинявани, нападани и тормозени от него. Това са хората, които Сатана се опитва да погълне, и всички те са без свобода, затворници, взети в плен от Сатана.

Ако човешкото сърце е във вражда с Бог, как човек ще може да се бои от Него и да отбягва злото?

Тъй като днешните хора не притежават същата човешка природа като Йов, каква е тяхната природа същност, а също и отношението им към Бог? Боят ли се от Бог? Отбягват ли злото? Онези, които не се боят от Бог и не отбягват злото, могат да бъдат обобщени само с три думи: „врагове на Бог“. Вие често изричате тези три думи, но никога не сте знаели истинското им значение. Думите „врагове на Бог“ имат своята същина: те не казват, че Бог гледа на човека като на враг, а че човекът гледа на Бог като на враг. Първо, когато хората започнат да вярват в Бог, кой от тях няма свои собствени цели, подбуди и амбиции? Въпреки че една част от хората вярват в съществуването на Бог и са виждали съществуването на Бог, тяхната вяра в Него все още съдържа тези подбуди и крайната им цел във вярата в Бог е да получат Неговите благословии и нещата, които искат. В своите житейски преживявания хората често си мислят: „Отказах се от семейството и кариерата си заради Бог и какво ми даде Той? Трябва да го изчисля и да потвърдя — получавал ли съм благословии напоследък? Дадох много през това време, тичах и тичах, много страдах — даде ли ми Бог някакви обещания в замяна? Запомнил ли е добрите ми дела? Какъв ще бъде моят край? Мога ли да получа Божиите благословии?…“. Всеки човек постоянно прави такива изчисления в сърцето си и отправя изисквания към Бог, в които личат неговите подбуди, амбиции и меркантилен манталитет. Това означава, че в сърцето си човекът постоянно изпитва Бог, постоянно крои планове за Бог, постоянно спори с Бог за собствения си индивидуален изход и се опитва да изтръгне становище от Бог, за да разбере дали Той може да му даде това, което иска. В същото време, докато се стреми към Бог, човекът не се отнася към Него като към Бог. Човекът винаги се е опитвал да сключва сделки с Бог, непрекъснато отправя изисквания към Него и дори Го притиска на всяка крачка, опитвайки се да отхапе ръката, след като му е било подадено кутрето. В същото време, докато се опитва да сключва сделки с Бог, човекът спори с Него и дори има хора, които, ако ги сполетят изпитания или попаднат в определени ситуации, често стават слаби, пасивни и отпуснати в работата си и са пълни с оплаквания срещу Бог. От времето, когато човекът за пръв път е започнал да вярва в Бог, той смята Бог за рог на изобилието, за швейцарско армейско ножче, а себе си — за най-големия Божи кредитор, сякаш опитите да получи благословии и обещания от Бог са негово изконно право и задължение, докато Божията отговорност е да защитава и да закриля човека, както и да му осигурява ресурс. Такова е основното разбиране за „вяра в Бог“ на всички, които вярват в Бог, и такова е най-дълбокото им разбиране на концепцията за вярата в Бог. От природата същност на човека до неговите субективни стремежи няма нищо, което да е свързано със страха от Бог. Целта на вярата му в Бог не би могла да има нищо общо с преклонението пред Бог. Това означава, че човекът никога не е смятал и не е разбирал, че вярата в Бог изисква страх и преклонение пред Него. Ако се вземат предвид тези условия, същината на човека е очевидна. Каква е тази същина? Тя е такава, че сърцето на човека е злобно, то крие в себе си предателство и измама, не обича справедливостта, праведността и положителните неща, а е презряно и алчно. Сърцето на човека е напълно затворено за Бог; той изобщо не го е отдал на Бог. Бог никога не е виждал истинското човешко сърце, нито пък някога е бил почитан от човека. Независимо колко голяма е цената, която Бог плаща, колко много работа върши и колко много ресурс осигурява на хората, те остават слепи и напълно безразлични към всичко това. Човекът никога не е отдавал своето сърце на Бог, той желае единствено да се грижи за него сам, да взема собствени решения — подтекстът на това е, че човекът не иска да следва пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, не иска да се подчинява на върховенството на Бог и Неговите подредби, нито пък иска да Му се прекланя като на Бог. Такова е състоянието на човека днес. А сега нека отново да се върнем на Йов. Първо, сключи ли той сделка с Бог? Имаше ли някакви скрити мотиви да се придържа твърдо към пътя на боязън от Бог и отбягване на злото? По онова време Бог беше ли говорил на някого за предстоящия край? По онова време Бог не беше давал на никого обещания за края и именно при тези обстоятелства Йов успя да се бои от Бог и да отбягва злото. Могат ли днешните хора да се сравняват с Йов? Разликата е твърде голяма — те са в съвсем друга категория. Въпреки че Йов нямаше много познания за Бог, той отдаде сърцето си на Бог и то Му принадлежеше. Той не сключи сделка с Бог и нямаше никакви прекомерни желания или изисквания към Бог; вместо това той вярваше, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Това беше видял и получил, като се придържаше към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото през много години от живота си. По същия начин той беше получил резултата, представен в думите: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. Тези две изречения бяха онова, което беше видял и опознал в резултат на отношението си на послушание към Бог по време на житейските си преживявания, и те бяха също и най-мощните му оръжия, с които триумфира по време на изкушенията на Сатана и които бяха в основата на непоколебимостта в свидетелството му за Бог. На този етап представяте ли си Йов като прекрасен човек? Надявате ли се да станете такъв човек? Страхувате ли се, че ще трябва да преминете през изкушенията на Сатана? Решавате ли да се молите Бог да ви подложи на същите изпитания като Йов? Без съмнение повечето хора не биха се осмелили да се молят за такива неща. Очевидно е тогава, че вашата вяра е жалка и нищожна; в сравнение с тази на Йов вашата вяра просто не заслужава да бъде споменавана. Вие сте врагове на Бог, не се страхувате от Него, не сте способни да останете непоколебими в свидетелството си за Бог и не сте способни да триумфирате над атаките, обвиненията и изкушенията на Сатана. Какво ви дава правото да получите Божиите обещания? След като чухте историята на Йов и разбрахте Божието намерение да спаси човека и значението на неговото спасение, сега имате ли вяра да приемете същите изпитания като Йов? Не трябва ли да проявите малко решителност, за да си позволите да следвате пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото?

Не трябва да имате никакви опасения за Божиите изпитания

Като получи свидетелство от Йов след края на неговите изпитания, Бог реши, че ще спечели група — или повече от група — хора като Йов, но Той реши никога повече да не позволява на Сатана да напада или да тормози друг човек, използвайки средствата с което беше изкушил, нападнал и тормозил Йов, като се беше обзаложил с Бог; Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща на човека, който е слаб, глупав и невеж — достатъчно беше, че Сатана беше изкушавал Йов! Да не позволява на Сатана да тормози хората, както пожелае, е милост Божия. За Бог беше достатъчно, че Йов изтърпя изкушенията и тормоза на Сатана. Бог не позволи на Сатана никога повече да прави такива неща, защото животът и всичко, което притежават хората, следващи Бог, се управлява и организира от Бог и Сатана няма право да манипулира Божиите избраници по свое усмотрение — трябва да сте наясно с това! Бог се интересува от слабостта на човека и разбира неговата глупост и невежество. Въпреки че за да бъде човекът напълно спасен, Бог трябва да го предаде на Сатана, Бог не желае той да играе ролята на глупак и Сатана да го тормози, нито пък желае човекът винаги да страда. Човекът е създаден от Бог и това, че Бог управлява и урежда всичко, което е свързано с човека, е напълно естествено и оправдано; това е отговорността на Бог и това е властта, чрез която Той управлява всички неща! Бог не позволява на Сатана да тормози и да се отнася зле с човека по свое усмотрение, Той не позволява на Сатана да използва различни средства, за да отклони човека от правия път, и освен това не позволява на Сатана да се намесва във върховенството на Бог над човека, нито пък да потъпква и унищожава законите, чрез които Бог управлява всички неща, да не говорим за великото Божие дело на управлението и спасяването на човечеството! Тези, които Бог иска да спаси, и тези, които са способни да свидетелстват за Бог, са сърцевината и кристализацията на делото на шестхилядолетния план за управление на Бог, както и цената на Неговите усилия през шестте хиляди години работа. Как може Бог случайно да предаде тези хора на Сатана?

Хората често се тревожат и страхуват от Божиите изпитания, но през цялото време живеят в капана на Сатана и в опасна територия, в която са нападани и тормозени от Сатана, но не познават страха и са спокойни. Какво се случва? Вярата на човека в Бог е ограничена само до нещата, които може да види. Той няма ни най-малка представа за Божията любов и загриженост за хората, за Неговата нежност и внимание към тях. Освен малко безпокойство и страх от Божиите изпитания, правосъдие и порицание, величие и гняв, човекът няма ни най-малка представа за добрите намерения на Бог. При споменаването на изпитанията хората се чувстват така, сякаш Бог има скрити мотиви, а някои дори вярват, че Бог крие зли намерения, без да знаят какво всъщност ще направи с тях; по този начин, едновременно с това, че търсят подчинение на върховенството на Бог и Неговите подредби, те правят всичко възможно да се съпротивляват и да се противопоставят на върховенството на Бог над човека и на подредбите за човека, защото вярват, че ако не внимават, ще бъдат подведени от Бог, че ако не държат в ръце собствената си съдба, всичко, което имат, може да бъде отнето от Бог и животът им дори да бъде прекратен. Човекът е в лагера на Сатана, но никога не се притеснява, че ще бъде тормозен от него, и макар че е тормозен от Сатана, човекът никога не се страхува, че ще бъде пленен от него. Човекът постоянно повтаря, че приема Божието спасение, но никога не се е доверявал на Бог и не е вярвал, че Той наистина ще го спаси от ноктите на Сатана. Ако, подобно на Йов, човекът е способен да се подчини на Божието ръководство и да предаде цялото си същество в Божиите ръце, тогава дали краят на човека няма да бъде същият, като този на Йов — получаването на Божиите благословии? Ако човекът може да приеме и да се подчини на Божието управление, какво ще загуби? Затова ви предлагам да бъдете внимателни в своите действия и предпазливи към всичко, което предстои да ви сполети. Не прибързвайте и не бъдете импулсивни, не се отнасяйте към Бог и към хората, нещата и предметите, които Той е приготвил за вас, в зависимост от вашата гореща кръв или естественост, или според вашето въображение и представи; трябва да бъдете предпазливи в действията си, да се молите и да търсите повече, за да не предизвикате гнева на Бог. Помнете това!

Нека сега разгледаме какъв беше Йов след изпитанията си.

5. Йов след неговите изпитания

Йов 42:7-9 След като Йехова каза това на Йов, Йехова каза на Елифаз от Теман: „Разгневих се срещу теб и двамата ти приятели, защото сте говорили за Мен не това, което е право, както слугата Ми Йов говореше. Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов“. Така, теманецът Елифаз, шуахецът Валдад и наамецът Софар отидоха и сториха според заръчаното от Йехова и Йехова прие Йов.

Йов 42:10 И Йехова промени плена на Йов, когато той се помоли за другарите си; и Йехова даде на Йов два пъти повече от това, което имаше в началото.

Йов 42:12 Така Йехова благослови сетните дни на Йов повече от първите му; и така той получи четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда двойки волове и хиляда магарици.

Йов 42:17 И така, Йов умря стар и сит на дни.

Бог гледа с обич на онези, които се боят от Него и отбягват злото, а онези, които са глупави, Той смята за низки

В Йов 42:7-9 Бог казва, че Йов е Негов слуга. Това, че Бог използва термина „слуга“ по отношение на Йов, показва важността на Йов в Неговото сърце; въпреки че Бог не използва за Йов по-достойно наименование, то нямаше отношение към важността на Йов в Божието сърце. „Слуга“ тук е прозвището, с което Бог нарече Йов. Многократното споменаване на „Моят слуга Йов“ показва колко е доволен Той от Йов. Въпреки че Бог не говори за значението на думата „слуга“, Божието определение на думата „слуга“ може да се види от словата Му в този пасаж от писанието. Бог първо каза на теманеца Елифаз: „Разгневих се срещу теб и двамата ти приятели, защото сте говорили за Мен не това, което е право, както слугата Ми Йов говореше“. С тези думи Бог за пръв път открито заяви на хората, че приема всичко, което Йов е казал и направил след Божиите изпитанията, които Бог му беше пратил, и за пръв път открито потвърди точността и правотата на всичко, което Йов беше направил и казал. Бог беше ядосан на Елифаз и другите заради техните неправилни, абсурдни разсъждения, защото те, подобно на Йов, не можеха да видят явяването на Бог или да чуят словата, които Той изрече в живота им, но Йов имаше изключително точно познание за Бог, докато те можеха само сляпо да гадаят за Бог, нарушавайки Божията воля и изпитвайки Неговото търпение във всичко, което правеха. В резултат на това, едновременно с приемането на всичко, което беше направено и казано от Йов, Бог се разгневи на другите, защото не само не видя в тях признаци на страх от Бог, но и не чу нищо за страх от Бог в това, което казаха. И така, Бог им постави следните изисквания: „Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви“. В този пасаж Бог казва на Елифаз и другите да направят нещо, което да изкупи греховете им, тъй като глупостта им беше грях срещу Бог Йехова. Затова те трябваше да направят всеизгаряния и да поправят грешките си. Често на Бог се принасяха всеизгаряния, но това, което беше необичайно за въпросните всеизгаряния, е, че те бяха принесени на Йов. Йов беше приет от Бог, защото свидетелства за Него по време на своите изпитания. Междувременно тези приятели на Йов бяха разобличени по време на неговите изпитания; заради безумието си те бяха осъдени от Бог, предизвикаха Божия гняв и трябваше да бъдат наказани от Бог — наказани чрез принасяне на всеизгаряния пред Йов — след което Йов се молеше за тях, за да се разсее Божието наказание и гняв към тях. Божието намерение беше да ги посрами, защото те не бяха хора, които се страхуваха от Бог и избягваха злото, и бяха осъдили почтеността на Йов. От една страна, Бог им казваше, че не приема действията им, но че изцяло приема Йов и много му се радва; от друга страна, Бог им казваше, че приемането от Бог издига човека пред Него, че човекът е омразен на Бог заради безумието си, обижда Бог заради него и е низък и подъл в Божиите очи. Това са определенията, дадени от Бог за два типа хора, това е отношението на Бог към тези два типа хора и така Бог изразява стойността и положението на тези два типа хора. Въпреки че Бог нарече Йов Свой слуга, в Божиите очи този слуга беше възлюбен и беше надарен с властта да се моли за другите и да им прощава грешките. Този слуга можеше да говори пряко с Бог и да застане директно пред Него, а рангът му беше по-висок и почетен от този на другите. Това е истинското значение на думата „слуга“, изречена от Бог. За Йов беше отредена тази специална чест поради неговия страх от Бог и избягването на злото, а причината, поради която другите не бяха наречени слуги от Бог, е че те не се страхуваха от Бог и не избягваха злото. Тези две ясно различаващи се отношения на Бог са Неговите отношения към два типа хора: онези, които се страхуват от Бог и избягват злото, са приети от Бог и са скъпоценни в Неговите очи, докато безумните не се страхуват от Бог, не са способни да избягват злото и не могат да получат Божието благоволение; те често са ненавиждани и осъждани от Бог и са низки в Неговите очи.

Бог дава власт на Йов

Йов се молеше за приятелите си и след това, заради неговите молитви, Бог не постъпи с тях така, както подобаваше на тяхното безумие — Той не ги наказа и не им отмъсти. Защо стана така? Стана така, защото молитвите, отправени за тях от Божия слуга Йов, бяха достигнали до ушите Му; Бог им прости, защото прие молитвите на Йов. И така, какво виждаме в това? Когато Бог благославя някого, Той му дава много награди, и то не само материални: Бог му дава и власт, дава му право да се моли за другите и забравя и пренебрегва прегрешенията на такива хора, защото чува тези молитви. Именно такава беше властта, която Бог даде на Йов. Чрез молитвите на Йов за спиране на тяхното осъждане Бог Йехова посрами тези глупави хора — което, разбира се, беше Неговото специално наказание за Елифаз и другите.

Йов отново е благословен от Бог и никога повече не е обвиняван от Сатана

Сред словата на Бог Йехова са думите: „не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов“. Какво беше казал Йов? Става дума за това, за което говорихме по-рано, както и за многото страници с думи в Книгата на Йов, за които е записано, че Йов ги е изрекъл. На всички тези страници Йов нито веднъж не се оплаква от Бог и не се съмнява в Него. Той просто изчаква резултата. Именно това чакане е неговото отношение на послушание, в резултат на което и в резултат на думите, които каза на Бог, Йов беше приет от Бог. Когато понасяше изпитания и трудности, Бог беше до него и въпреки че Божието присъствие не намали трудностите му, Бог видя това, което искаше да види, и чу това, което искаше да чуе. Всяко едно от действията и думите на Йов достигна до очите и ушите на Бог; Бог чу и видя — това е факт. Познанието на Йов за Бог, а също и неговите мисли за Бог в сърцето му по онова време, през онзи период, всъщност не бяха толкова специфични, колкото тези на днешните хора, но в контекста на времето Бог все пак оцени всичко, което той беше казал, защото неговото поведение и мислите в сърцето му, както и това, което беше изразил и разкрил, бяха достатъчни за Неговите изисквания. През времето, когато Йов беше подложен на изпитания, това, което той мислеше в сърцето си и реши да направи, показа на Бог резултат, който беше удовлетворителен за Бог, и след това Бог премахна изпитанията на Йов, Йов се освободи от проблемите си, а изпитанията му изчезнаха и никога повече не го сполетяха. Тъй като Йов вече беше подложен на изпитания, беше останал непоколебим по време на тези изпитания и триумфът му над Сатана беше пълен, Бог му даде благословиите, които той по право заслужаваше. Както е записано в Йов 42:10, 12, Йов беше благословен още веднъж и благословиите бяха повече, отколкото първия път. По това време Сатана се беше оттеглил, не казваше и не правеше нищо и вече не смущаваше и не нападаше Йов, нито пък отправяше обвинения срещу Божиите благословии за Йов.

Йов прекарва втората половина от живота си сред Божиите благословии

Въпреки че по онова време Неговите благословии се ограничаваха само до овце, говеда, камили, материални блага и т.н., благословиите, които Бог искаше да даде на Йов в сърцето Си, бяха много повече от това. Дали по онова време е било записано какви вечни обещания Бог искаше да даде на Йов? В Своите благословии към Йов Бог не спомена и не засегна неговия край и независимо от значението или мястото, което Йов заемаше в Божието сърце, като цяло Бог беше много премерен в Своите благословии. Бог не обяви края на Йов. Какво означава това? По онова време, когато Божият план все още не беше достигнал момента на обявяването на края на човека, планът все още не беше навлязъл в последния етап на Неговото дело, Бог не спомена за края, а само даде на човека материални благословии. Това означава, че втората половина от живота на Йов премина сред Божиите благословии, което го направи различен от другите хора, но също като тях той остаря и както се случва с всеки нормален човек, дойде денят, в който той се сбогува със света. Така е записано: „И така, Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Какво е значението на „умря сит на дни“ тук? В епохата преди Бог да обяви края на хората, Той определи продължителността на живота на Йов и когато тази възраст била достигната, позволи на Йов да си отиде от този свят по естествен начин. От второто благословение на Йов до смъртта му Бог не добави повече трудности. За Бог смъртта на Йов беше естествена и необходима; тя беше нещо съвсем нормално и не беше нито присъда, нито осъждане. Докато беше жив, Йов се покланяше на Бог и се боеше от Него; по отношение на това какъв щеше да бъде краят му след смъртта, Бог не каза нищо и не направи никакъв коментар по този въпрос. Бог има силно чувство за уместност в това, което казва и върши, а съдържанието и принципите на Неговите слова и действия са в съответствие с етапа на Неговото дело и на периода, в който Той работи. Какъв беше краят на човек като Йов в Божието сърце? Бог беше ли взел някакво решение в сърцето Си? Разбира се, че беше взел решение! Само че това не беше известно на човека; Бог не искаше да каже на човека, нито пък имаше намерение да му каже. Така на пръв поглед Йов умря сит на дни и такъв беше животът му.

Цената, която Йов изживя по време на живота си

Стойностен ли беше животът, който Йов живя? С какво беше стойностен? Защо се казва, че е живял стойностен живот? Каква беше тази негова стойност за човека? От гледна точка на човека той представляваше човечеството, което Бог иска да спаси, като даде категорично свидетелство за Бог пред Сатана и хората по света. Той изпълни дълга, който трябва да изпълнява едно Божие създание, беше пример и послужи като образец за всички онези, които Бог иска да спаси, позволявайки на хората да видят, че е напълно възможно да триумфират над Сатана, като се осланят на Бог. Каква беше неговата стойност за Бог? За Бог стойността на живота на Йов се състои в способността му да се страхува от Него, да Му се прекланя, да свидетелства за Божиите дела и да ги възхвалява, носейки на Бог утеха и нещо, на което да се радва; за Бог стойността на живота на Йов се състои и в това как преди смъртта си Йов преживя изпитания, триумфира над Сатана и даде категорично свидетелство за Бог пред Сатана и хората по света, така че Бог спечели слава сред човечеството, като утеши сърцето Си и позволи на пламенното Си сърце да види резултат и надежда. Неговото свидетелство беше прецедент за способността на човека да остане непоколебим в своето свидетелство пред Бог и за способността да Сатана да бъде посрамен от името на Бог в Божието дело за управление на човечеството. Не е ли именно това стойността на живота на Йов? Йов донесе утеха на Божието сърце, даде на Бог предусещане за насладата от спечелването на слава и даде чудесно начало на Божия план за управление. От този момент нататък името на Йов се превърна в символ на Божията слава и в знак на триумфа на човечеството над Сатана. Това, което Йов изживя през живота си, както и забележителният му триумф над Сатана, ще бъдат завинаги ценени от Бог, а неговото съвършенство, честност и страх от Бог ще бъдат почитани и подражавани от идните поколения. Той завинаги ще бъде ценен от Бог като чиста, сияйна перла, както заслужава да бъде ценен и от човека!

Нека сега разгледаме Божието дело през Епохата на закона.

Г. Наредбите в Епохата на закона

Десетте заповеди

Принципите за изграждане на олтари

Наредби за отношение към слугите

Наредби за кражби и обезщетения

Спазване на Съботната година и Трите празника

Наредби за Съботния ден

Наредби за приносите

Всеизгаряния

Хлебни приноси

Мирни приноси

Приноси за грях

Приноси за престъпление

Наредби за принасяне на жертви от свещениците (Аарон и синовете му са задължени да ги спазват)

Всеизгаряния от свещениците

Хлебни приноси от свещениците

Приноси за грях от свещениците

Приноси за прегрешения от свещениците

Мирни приноси от свещениците

Наредби за ядене на приноси от свещениците

Чисти и нечисти животни (кои могат и кои не могат да се ядат)

Наредби за пречистване на жени след раждане

Стандарти за преглед за проказа

Наредби за онези, които са били изцелени от проказа

Наредби за почистване на заразени къщи

Наредби за страдащите от отделяне на анормални секрети

Денят на умилостивението, който трябва да се спазва веднъж годишно

Правила за клането на добитък и овце

Забраната за следване на отвратителни практики на езичниците (да не се извършва кръвосмешение и т.н.)

Наредби, които трябва да се спазват от хората („Осветете се, защото Аз, Йехова, Вашият Бог, съм свят“ (Левит 19:2))

Екзекутирането на онези, които принасят децата си в жертва на Молох

Наредби за наказване на престъплението прелюбодеяние

Правила, които трябва да се спазват от свещениците (правила за ежедневното им поведение, правила за консумиране на свети неща, правила за принасяне на жертви и т.н.)

Празници, които трябва да се спазват (Съботният ден, Пасха, Петдесетница, Денят на умилостивението и т.н.)

Други наредби (запалване на светилниците, юбилейната година, откупуване на земята, даване на обети, даване на десятък и т.н.)

Наредбите от Епохата на закона са истинското доказателство за Божието ръководство на цялото човечество

И така, прочели сте тези наредби и принципи от Епохата на закона, нали? Широк ли е обхватът на тези наредби? Най-напред се разглеждат Десетте заповеди, а след това — наредбите за изграждане на олтари и т.н. Следват наредбите за спазване на Съботния ден и трите празника, а след тях са наредбите за приносите. Видяхте ли колко много видове приноси има? Има всеизгаряния, хлебни приноси, мирни приноси, приноси за грях и т.н. После следват наредбите за приносите на свещениците, включително за всеизгарянията и хлебните приноси на свещениците, както и за други видове приноси. Осмият набор от наредби е за яденето на приносите от свещениците. След това има наредби за това какво трябва да се спазва през живота на хората. Има разпоредби за много аспекти от живота на хората, като например наредбите за това какво могат или не могат да ядат, за пречистването на жените след раждане и за онези, които са били излекувани от проказа. В тези наредби Бог стига дотам, че говори за болести, и дори има правила за клане на овце и добитък и т.н. Овцете и добитъкът са създадени от Бог и ти трябва да ги заколиш така, както Бог ти каже; несъмнено Божиите слова имат основание; несъмнено е правилно да се действа така, както е постановено от Бог, и със сигурност това е от полза за хората! Има и празници и правила, които трябва да се спазват, като Съботния ден, Пасхата и други — Бог говори за всичко това. Нека разгледаме последните: други наредби — запалване на светилниците, юбилейната година, откупуване на земята, даване на обети, даване на десятък и т.н. Широк ли е техният обхват? Първото нещо, за което трябва да се говори, е въпросът за приносите на хората. След това има наредби за кражби и обезщетения, за спазването на Съботния ден…; всеки детайл от живота е включен. Това означава, че когато Бог започна официалната работа по Своя план за управление, Той определи много правила, които хората трябваше да спазват. Тези правила имаха за цел да позволят на човека да води нормален живот на земята — нормален живот на човека, който е неотделим от Бог и Неговите напътствия. Бог първо каза на човека как да прави олтари и как да ги нарежда. След това Той каза на човека как да прави приноси и постанови как да живее — на какво да обръща внимание в живота си, какво да спазва и какво да прави и какво да не прави. Това, което Бог определи за човека, беше всеобхватно и с тези обичаи, наредби и принципи Той стандартизираше поведението на хората, направляваше живота им, направляваше тяхното посвещаване в Божиите закони, направляваше ги да дойдат пред Божия олтар, направляваше ги да водят живот сред всички неща, които Бог беше създал за човека, които се отличаваха с ред, закономерност и умереност. Бог първо използва тези прости наредби и принципи, за да определи граници за човека, така че на земята той да има нормален живот, в който да се прекланя пред Бог, да има нормален човешки живот; такова е конкретното съдържание на началото на Неговия шестхилядолетен план за управление. Наредбите и правилата обхващат много широко съдържание, те са спецификата на Божието напътствие на човечеството през Епохата на закона, те трябваше да бъдат приети и спазвани от хората, дошли преди Епохата на закона, те са запис на работата, извършена от Бог през Епохата на закона, и са истинско доказателство за Божието ръководство и напътствие на цялото човечество.

Човечеството е завинаги неотделимо от Божиите учения и ресурси

В тези наредби виждаме, че отношението на Бог към Неговото дело, към Неговото управление и към човечеството е сериозно, добросъвестно, строго и отговорно. Той върши работата, която трябва да извърши сред човечеството, според стъпките Си, без ни най-малко отклонение, изрича словата, които трябва да каже на хората, без ни най-малка грешка или пропуск, като позволява на човека да види, че е неотделим от Божието ръководство, и му показва колко важно за човечеството е всичко, което Бог прави и казва. Независимо какъв ще бъде човекът в следващата епоха, в самото начало — по време на Епохата на закона — Бог направи тези прости неща. За Него понятията на хората за Бог, света и човечеството в онази епоха бяха абстрактни и непрозрачни и въпреки че имаха някои осъзнати идеи и намерения, всички те бяха неясни и неправилни и затова човечеството беше неотделимо от Божиите учения и разпоредби за тях. Най-ранното човечество не знаеше нищо и затова Бог трябваше да започне да учи човека от най-повърхностните и основни принципи за оцеляване и наредби, необходими за живота, като малко по малко запълваше сърцето на човека с тези неща. Чрез тези правила, които бяха от слова, и чрез тези наредби Той даде на човека постепенно разбиране за Него, постепенно оценяване и разбиране на Неговото ръководство и основна представа за връзката между Него и човека. Едва след като постигна този ефект, Бог можеше постепенно да извърши работата, която щеше да извърши по-късно. По този начин тези наредби и работата, извършена от Бог през Епохата на закона, са здравата основа на Неговото дело за спасяване на човечеството и първият етап от работата в Божия план за управление. Въпреки че преди началото на Епохата на закона Бог беше говорил на Адам, Ева и техните потомци, тези заповеди и учения не бяха толкова систематични и конкретни, че да бъдат разкривани едно по едно на човека, не бяха записани и не се превърнаха в наредби. Това е така, защото по онова време Божият план не беше стигнал толкова далеч; едва когато Бог беше довел човека до тази стъпка, Той можеше да започне да изрича наредбите на Епохата на закона и да накара човека да ги изпълнява. Това беше необходим процес и резултатът беше неизбежен. Тези прости обичаи и наредби показват на човека етапите на Божието управление и Божията мъдрост, разкрита в Неговия план за управление. Бог знае какво съдържание и какви средства да използва, за да започне, какви средства да използва, за да продължи, и какви средства да използва, за да завърши, за да може да спечели група хора, които да свидетелстват за Него, и да спечели група хора, които са единомислещи с Него. Той знае какво има в човека и знае какво му липсва. Той знае какво трябва да осигури и как да води човека, но също така знае и какво трябва и какво не трябва да прави човекът. Човекът е като кукла на конци: въпреки че нямаше разбиране за Божията воля, той не можеше да не бъде воден от Божието дело на управление, стъпка по стъпка, до днес. В Божието сърце не съществуваше неяснота относно това, което Той трябваше да направи; в Неговото сърце имаше много точен и ясен план и Той извърши работата, която Сам искаше да извърши, според Своите стъпки и Своя план, напредвайки от повърхностното към задълбоченото. Въпреки че не беше посочил каква ще е работата, която трябваше да извърши по-късно, Неговата по-нататъшна работа все още продължаваше да се извършва и да се развива в строго съответствие с Неговия план, който е проявление на това, което Бог притежава и представлява, и също така е Божията власт. Независимо на кой етап от плана за управление Той работи, Неговият нрав и Неговата същина представляват самия Него. Това е напълно вярно. Независимо от епохата или етапа на делото, има неща, които никога няма да се променят: какви хора обича Бог, какви хора ненавижда, какъв е Неговият нрав и всичко, което Той притежава и представлява. Въпреки че тези наредби и принципи, установени от Бог по време на делото на Епохата на закона, изглеждат много прости и повърхностни за днешните хора и въпреки че са лесни за разбиране и постигане, в тях все още има Божия мъдрост и все още има Божи нрав и това, което Той притежава и представлява. Защото в тези на пръв поглед прости наредби се изразяват отговорността и грижата на Бог за човечеството, както и изтънчената същност на Неговите мисли, което позволява на човека наистина да осъзнае факта, че Бог властва над всички неща и всички неща се управляват от Неговата ръка. Без значение колко знания владее човечеството, колко теории или тайни разбира, за Бог нищо от това не е в състояние да замени Неговата подкрепа и ръководство на човечеството; човечеството завинаги ще бъде неотделимо от Божието напътствие и личното дело на Бог. Такава е неразривната връзка между човека и Бог. Независимо дали Бог ти дава заповед или наредба, или ти предоставя истината, за да разбереш Неговата воля, независимо от това какво прави, целта на Бог е да насочва човека към едно прекрасно утре. Словата, изречени от Бог, и делата, които Той върши, са едновременно разкритие на един от аспектите на Неговата същина и разкритие на един от аспектите на Неговия нрав и Неговата мъдрост; те са незаменима стъпка от Неговия план за управление. Това не трябва да се пренебрегва! Божията воля е във всичко, което Той прави; Бог не се страхува от неуместни забележки, нито от човешките представи или мисли за Него. Той просто върши делата Си и продължава да управлява в съответствие със Своя план за управление, без да бъде ограничаван от никой човек, вещ или предмет.

Добре. Това е всичко за днес. Ще се видим следващия път!

9 ноември 2013 г.