От Ли Син, Китай

През 2009 г. една моя роднина ми проповядва Божието евангелие на царството. Тя ми каза, че в сетните дни Бог изразява истината, за да пречисти покварата ни, да спаси човечеството от греха и да ни освободи от този живот на страдание, като накрая ни доведе до красива крайна цел, където няма да има повече болка или скръб. Щом чух това, си помислих: „Нима това не е точно животът, за който винаги съм копняла?“. Тогава с радост приех Божието дело от сетните дни и скоро започнах да изпълнявам своя дълг в църквата. През следващите няколко години всичко в семейството ми беше наред и животът ни вървеше гладко. Често благодарях на Бог и бях още по-мотивирана да се отричам от нещата и да отдавам всичко.

Но един следобед през есента на 2019 г. голямата ми дъщеря получи обаждане от полицейското управление. Беше станал инцидент на строежа, на който съпругът ми беше изпълнител. Един работник мигрант беше починал при злополука по време на работа, а съпругът ми беше отведен в ареста в очакване на разследване. Когато чух новината, умът ми блокира. Помислих си: „Как е възможно да се случи това? Колко ще трябва да платим като обезщетение? Ние нямаме никакви пари; изобщо не можем да си го позволим. След като съпругът ми е задържан, няма ли семейството ни да бъде съсипано?“. Дори не можех да опиша какво чувствах вътрешно. Дъщеря ми се оплака: „Ти не вярваш ли в Бог? Как е възможно такова нещо да се случи на нашето семейство?“. Когато роднините ни вкъщи чуха за това, някои се оплакаха: „Какъв ужасен късмет да им се случи това! Всички пари, които са спечелили през годините, са били за нищо!“. Други казваха: „Кой знае колко ще трябва да платят!“. Като ги слушах да говорят едновременно, без никой да предложи да ми помогне да събера пари, а вместо това само да правят безчувствени забележки, се почувствах дълбоко обезсърчена. На всичкото отгоре се притеснявах, че семейството на починалия работник ще дойде да създава неприятности. През тези няколко дни бях ужасена и разтревожена. Не можех нито да ям, нито да спя добре. Когато се замислех за обезщетението, ме обземаше тревога: „Всички пари, които съпругът ми е спечелил с тежък труд от сутрин до вечер през последните години, отидоха за изплащане на дългове и за купуване на машини и инструменти. Не ни останаха никакви пари. Ако трябва да платим стотици хиляди като обезщетение, откъде ще взема толкова пари?“. Единственото, което можех да направя, беше да поверя тези трудности на Бог и да се моля: „О, Боже, не знам какво да правя с изплащането на това огромно обезщетение. Не мога да разчитам на роднини или приятели. Поставям всичко това в Твоите ръце. Моля Те, помогни ми да премина през този труден момент“. Няколко месеца по-късно, след съдебна медиация, другата страна поиска обезщетение в размер на 280 000 юана. Адвокатът каза, че ако можем да платим парите и другата страна подпише писмо за опрощение, съпругът ми няма да влезе в затвора. Ако не можем да платим, той ще бъде осъден. За мен 280 000 юана бяха астрономическа сума! Как може жена като мен да се сдобие с толкова много пари? Но ако не можех да платя, съпругът ми щеше да бъде осъден на затвор. Нямах друг избор, освен да обиколя всичките ни роднини и да поискам пари назаем, но за моя изненада, когато обикалях и молех за помощ, всички ми отказваха с различни извинения. Изправена пред тяхното безразличие, се почувствах толкова опустошена и безпомощна, и бях толкова притеснена, че не можех да спра да плача. Виках към Бог отново и отново с надеждата, че Той ще ми помогне да премина през този труден момент. Но с наближаването на крайния срок за плащането аз все още не бях успяла да събера дори и малка част от тази сума. Не можех да се сдържа и започнах да се оплаквам в сърцето си: „Тези невярващи все пак си живеят съвсем добре. Аз вярвам в Бог, загърбила съм всичко заради вярата си и дори когато съпругът и брат ми се опитаха да ме спрат, аз упорствах в изпълнението на своя дълг. Аз съм истински вярваща, така че защо Бог не ме защити? Защо Той допусна да ме сполети такова бедствие?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-оскърбена се чувствах и виках към Бог: „О, Боже, през всичките тези години изпълнявам дълга си. Защо Ти не ме защити? Това бедствие е като огромна планина, която ме смазва, и едва си поемам дъх. Не мога повече да го понасям. Какво да правя?“. Осъзнавах, че е грешно да се оплаквам, но наистина нямах към кого да се обърна и просто не можех да се покоря в сърцето си. В онези дни не можех да ям, нито да спя, нямах никаква енергия и бях загубила желание да чета Божиите слова. Чувствах се толкова далеч от Бог. По-късно, тъй като семейството ми просто не можа да събере парите за обезщетението, съпругът ми беше осъден на година и половина затвор. Изпаднах в дълбока скръб от този резултат. След като съпругът ми беше в затвора, нямаше кой да изкарва пари за семейството. Как щяхме да се справяме занапред? Изправена пред тези трудности, почувствах, че не мога да разчитам на никого освен на себе си. Започнах да си мисля, че вече не мога да изпълнявам дълга си на пълен работен ден и ще трябва да прекарвам половината от всеки ден на почасова работа.

След като надзорничката на църквата научи за моето положение, тя проведе общение с мен, за да ми помогне, и каза, че трябва да търся Божиите намерения в това, което се е случило със семейството ми, и да си извлека поука от него. Така започнах да се моля и да търся от Бог. По време на духовната си практика прочетох няколко Божии слова: „Изказването на Йов — „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ — вече изяснява защо той е съумял да се покори на Бог и в това може да бъде потърсена истина. Той изрази ли някакви оплаквания или недоволство, когато каза това? (Не.) Имаше ли някакво двусмислие или загатване за негативност? (Не.) Определено не. Като премина през това изпитание, Йов разбра, че това как Създателят се отнася към хората не е нещо, което хората могат да решават. Това може да звучи малко неудобно за слушане, но такъв е фактът. Бог е подредил житейската съдба на всекиго; независимо дали ти го приемаш, или не, това е факт. Ти не можеш да промениш своята съдба. Бог е Създателят и ти трябва да се покоряваш на устроеното и подреденото от него. Каквото и да прави Бог, то е правилно, защото Той е истината и Той е Върховният владетел на всичко — хората трябва да Му се покоряват. Това „всичко“ включва теб и включва всички други сътворени същества. Чия е вината тогава, че ти винаги искаш да се противопоставяш? (Вината е наша собствена.) Това е проблем при хората. Ти винаги искаш да си намираш оправдания и да получаваш предимство — правилно ли е това? Ти винаги искаш да получаваш благословии и облаги от Бог — правилно ли е това? Нищо от това не е правилно. Тези възгледи са погрешно познание и разбиране за Бог. Точно защото възгледът, който движи твоята вяра в Бог, е неправилен, ти неизбежно ще се съпротивляваш на Бог, ще спориш с Него и ще Му се противопоставяш, когато нещо ти се случи, като винаги си мислиш: „Грешно е от страна на Бог да прави това; не мога да го проумея. Това, че Той го прави по този начин, не съответства на представите на човека. Не прилича на Бог да го прави по този начин!“. Няма значение дали това, което Бог прави, е в съгласие с твоите представи и фантазии — каквото и да прави Бог, Той все пак е Бог. Ако нямаш този разум и това разбиране, като винаги проучваш внимателно и правиш изводи за нещата, които ти се случват всеки ден, всичко, което може да произлезе от това, ще бъде, че ти спориш с Бог и Му се противопоставяш на всяка крачка. Няма да можеш да се освободиш от това състояние. Но ако имаш това разбиране и можеш да заемеш правилното си място като сътворено същество, и когато се сблъскаш с неща, ги сравняваш с този аспект на истината, и го практикуваш, и навлизаш в него, тогава все повече ще започнеш да се боиш от Бог вътрешно. Без да осъзнаваш, ще започнеш да чувстваш: „Оказва се, че това, което Бог прави, не е погрешно; това, което Бог прави, е все добро. Хората не се нуждаят от това да го проучват внимателно и анализират. Просто ще се оставя на устроеното от Бог!“. И когато установиш, че не си способен да се покориш на Бог или да приемеш Неговите устройвания, сърцето ти ще се почувства укорено: „Не съм бил добро сътворено същество. Защо не мога просто да се покоря? Не натъжавам ли Създателя?“. Колкото повече желаеш да бъдеш добро сътворено същество, толкова по-ясен и по-светъл става за теб този аспект на истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Отношението, което човек трябва да има към Бог). Преди често четях историята на Йов, но винаги я бях възприемала само като история. Докато отново разсъждавах над нея в онзи ден, като знаех как Йов не е съгрешил с устните си, дори когато се е сблъскал с такива големи изпитания, се изпълних с възхищение към неговото покорство към Бог. Йов загубил всичките си овце и волове, които покривали хълмовете, огромното си богатство и всичките си деца; бил покрит и с болезнени циреи, но въпреки това не се оплакал от Бог. Той знаел, че Бог е Създателят и каквото и да прави Бог, човек трябва да Му се покори. Той знаел, че това е разумът, който едно сътворено същество трябва да притежава, и че човек не може да бъде щастлив, когато Бог благославя, но да се оплаква, когато Бог отнема; това би означавало да заеме погрешна позиция. Ето защо Йов е бил способен да каже: „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ (Йов 2:10). Йов вярвал, че каквото и да прави Бог, то е добро, и макар да не разбирал, все пак можел да се покори. В сравнение с изпитанията, пред които бил изправен Йов, какво представляваха нещата, с които се сблъсках? Въпреки това аз не проявих и най-малкото покорство. По цял ден провъзгласявах: „Бог господства над всички неща и управлява всички неща; трябва да се покоряваме на върховенството и подредбите Му“, но когато съпругът ми изпадна в беда, изобщо не можах да се покоря. Непрекъснато настоявах Бог да ми помогне да разреша непосредствените си трудности. Когато Бог не удовлетвори изискванията ми, дори Го поставих под въпрос, като питах защо е допуснал да ми се случи такова нещо. Смятах, че Бог ме беше нарочил, че това, което направи, е неразумно. Дори обмислях да се откажа от дълга си, за да намеря свой собствен изход. Видях, че изобщо не разбирам Божието върховенство и нямам и следа от богобоязливо сърце. Като се замисля — преди да повярвам в Бог, в семейството ми имаше и добри, и лоши моменти. Невярващите също понякога преживяват спокойни времена, а в други случаи се сблъскват с природни или причинени от човека бедствия. В действителност съдбата на човека в живота, включително колко трудности и неуспехи ще срещне, отдавна е предопределена от Бог. Но аз смятах, че вярващите в Бог трябва да имат по-добър живот от невярващите и не бива да се сблъскват с бедствия. Нима това не беше изопачено разбиране и липса на познание за Божието върховенство? Бог е Създателят. Той познава най-добре нашите нужди и нагласява подходящи среди, които да преживеем. Върховенството и подредбите на Бог винаги стоят зад това, което се случва на всеки човек и по всяко време. Дори на пръв поглед нещата да не са съобразени с нашите представи, те определено са от полза за живота ни: трябва да се покоря и да търся Божиите намерения. Но макар да се бях наслаждавала на толкова много Божия благодат и благословии и на поенето и притока от словата Му, аз не проявих и капка благодарност. В момента, в който се случи нещо, което не ми хареса, горчиво се заоплаквах от Бог. Видях колко съм лишена от човешка природа! Бях изпълнена с угризения и се молех на Бог в покаяние, готова да се покоря на върховенството и подредбите Му.

След това се самоанализирах: защо се оплаквах от Бог всеки път, когато се случеше нещо неприятно? Тогава прочетох няколко Божии слова: „Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви трудности или мъки, нито до най-малкото страдание. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си прекомерни мисли пред истината. Нямаш никаква стойност! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко слова са били изречени сред вас? Само малко дело ли е свършено сред вас? Колко ресурс съм предоставил сред вас? Тогава защо не си го придобил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си придобил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде прекомерни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успееш да придобиеш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Всичко онова, което преследваш, е да придобиеш мир, след като си повярвал в Бог — децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери добър съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има година с хубаво време за реколтата ти. Това е, което преследваш. Преследваш единствено удобен живот — да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, лицето ти да е недокоснато от песъчинки, реколтата на семейството ти да не е наводнена — да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в „Божията прегръдка“, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги преследва плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти дарявам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Все още ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти дарявам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. Не си ли от същия вид като прасетата и кучетата? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дарих истинския път, но ти не го придоби, оставаш с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е достоен за презрение и низък, живееш сред скверност и разврат и не се стремиш към никакви цели, а при това положение твоят живот не е ли най-низкият от всички? Имаш ли дързостта да се изправиш пред Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е дарен, но дали накрая ще успееш да го придобиеш, зависи от собствения ти стремеж“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). Докато разсъждавах над Божиите слова, те пронизаха сърцето ми. Нима не бях точно такъв тип човек, какъвто Бог разобличава — човек, който винаги търси плътски мир и на когото му липсват сърце и дух? Причината, поради която първоначално повярвах в Бог, беше, че семейството ми непрекъснато се сблъскваше с неприятности и аз просто исках да намеря нещо, на което да се опра. Когато чух, че Бог може да спасява хората и да дарява мир и благословии, се отнасях към Бог като към свой велик спасител. Мислех, че докато вярвам в Бог и изпълнявам дълга си както подобава, Той ще благослови семейството ми с мир и ще ни предпази от бедствия и нещастия. Когато съпругът ми получи договора за строеж и условията на живот на семейството ни се подобриха, благодарих на Бог горещо и станах още по-активна в своя дълг. Но когато се случи инцидентът на неговия обект, не можехме да си позволим обезщетението и той беше осъден на затвор, аз се оплаках, че Бог не ме е защитил, и не исках да ям и да пия Божиите слова или да се моля. Дори почувствах, че на Бог не може да се разчита, и обмислях да намеря свой собствен изход, като си намеря почасова работа, за да печеля пари. Само си помислете, Бог се е въплътил в сетните дни и е дошъл на земята, за да дари на човека изобилни истини, като позволява на хората да преживеят Неговото дело, да се стремят към истината и да постигнат промяна в нрава си, така че в крайна сметка да могат да бъдат спасени и да навлязат в Неговото царство. Това е великата Божия любов и спасение за човечеството. Но във вярата си в Бог целите на моя стремеж бяха неправилни; исках само да се радвам на плътско удобство и дори имах фантазията, че ако един човек повярва в Бог, цялото му семейство ще бъде благословено. Нима това не е същият възглед за вярата, който имат религиозните хора? В сетните дни Бог извършва делото на правосъдието и наказанието, като изразява истината, за да пречисти покварения нрав на хората. Бог се надява, че всеки може да се стреми към истината и да я придобие, и да изживее смислен живот. Но аз винаги се стремях към благодат и благословии и търсех плътско удобство като животно. Това е най-жалкият и безполезен начин на живот. Ако продължавах да се стремя по този начин, нямаше да успея да придобия истината и нямаше да постигна промяна в нрава си. Тогава нямаше ли да остана с празни ръце, без нищо, което да покажа? В крайна сметка пак щях да бъда отстранена от Бог. Видях колко съм глупава и невежа!

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за собствената си природа. Всемогъщият Бог казва: „Едно от основните намерения и нагласи на антихристите към техния дълг е да го използват като възможност да сключат сделка с Бог и да получат облагите, които искат. Те също така вярват: „Когато хората изоставят семействата си и се отказват от светските си перспективи, за да изпълняват дълга си в божия дом, от само себе си се разбира, че трябва да спечелят нещо, да получат нещо в замяна, само това е справедливо и разумно. Ако изпълняваш дълга си и не получаваш нищо, дори и да получиш някои истини, не си струва. Промяната на нрава също не е толкова осезаема полза — дори и да си получил спасение, никой няма да може да го види!“. Тези неверници си затварят очите за всяко изискване, което Бог има към човечеството. Те не го признават, нито вярват в него, и възприемат нагласа на отричане. Ако се съди по нагласите и намеренията, с които антихристите се отнасят към своя дълг, те очевидно не са хора, които се стремят към истината, а са неверници и опортюнисти; те са от Сатана. Чували ли сте Сатана да може да изпълнява предано дълг? (Не.) Ако Сатана може да изпълнява своя „дълг“ пред Бог, то този дълг трябва да е в кавички, защото Сатана го прави пасивно и по принуда, Сатана е управляван от Бог и Бог се възползва от него. Ето защо, поради своята антихристка същност и защото не обичат истината, изпитват неприязън към истината и още повече, поради своята нечестива природа, антихристите не могат да изпълняват дълга си като сътворени същества безусловно или без компенсация, нито могат да се стремят към истината или да я придобият, докато изпълняват дълга си, или да го правят според изискванията на Божиите слова“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част)). Бог разобличава това, че антихристите имат егоистична и достойна за презрение природа и изпитват неприязън към истината. Като изпълняват дълга си, те просто се опитват да се пазарят с Бог. Те вярват, че тъй като са платили цена, като са се отрекли от всичко и са отдали всичко в своя дълг, Бог трябва да им дари благодат и благословии при поискване и че това е единственият справедлив и разумен начин; в противен случай Бог не би бил праведен. Моята природа същност беше точно толкова грозна и нечестива, колкото тази на един антихрист. През всичките тези години успявах да упорствам в своя дълг, въпреки че съпругът ми ми пречеше и роднините ми се подиграваха, изцяло заради получаването на по-големи благословии от Бог. Винаги съм вярвала, че ако отдавам всичко на Бог и изпълнявам своя дълг, Той ще ме благослови и ще ме защити, като ми даде живот без грижи, спокоен живот, в който всичко върви гладко. Никога не съм си представяла, че на строежа на съпруга ми ще се случи инцидент и че той ще бъде осъден на затвор, защото не можем да си позволим обезщетението. Сметнах това за непоносимо и затова използвах собственото си отричане и отдаване като аргумент, за да споря с Бог, като питах защо не ме е защитил и защо е допуснал такова голямо бедствие да ме сполети. Живеех според сатанинските закони за оцеляване като: „Никога не си мърдай пръста без награда“, „Бори се за всяка последна троха“ и „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. С когото и да взаимодействах, ако плащах цена, очаквах нещо в замяна. След като повярвах в Бог, естествено се опитах да се пазаря и с Него. Вярвах, че щом страдам и отдавам всичко на Бог, Той трябва да ме благослови; в противен случай Той не е праведен. Един истински вярващ изпълнява своя дълг, без да се пазари или да поставя изисквания. Точно като Ной, който дал всичко от себе си, за да построи ковчега, като упорствал в продължение на сто и двадесет години, ден след ден. Той страдал и плащал цена единствено за да изпълни Божието поръчение, без никога да мисли за личните си придобивки или загуби. Но от началото до края моята вяра в Бог се свеждаше просто до това да Го използвам, за да постигна собствената си цел да бъда благословена. Изобщо не бях истински вярваща; опитвах се да заблудя и да използвам Бог. Природата ми беше толкова нечестива и измамна, колкото тази на антихриста. Бях точно такъв неверник и опортюнист, какъвто Бог разобличава. Като видях, че действията ми са толкова непокорни и са наранили толкова дълбоко Божието сърце, се почувствах изпълнена с угризения и самоукоряване. Тогава отново се помолих на Бог: „О, Боже, аз съм толкова лишена от човешка природа и разум. Моята вяра в Теб и изпълнението на моя дълг са били все опити да се пазаря с Теб и да Те измамя. Толкова много Те разочаровах! Готова съм да се покая. Ще се покоря на обстоятелствата, които Ти нагласяваш, и повече няма да се бунтувам, нито ще разбивам сърцето Ти“.

По-късно прочетох няколко Божии слова и намерих в тях път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Отнасяше се към получаването на благословии като към легитимна цел за стремеж. С какво това е погрешно? Това напълно противоречи на истината и не е в съответствие с Божието намерение да спасява хората. Тъй като получаването на благословии не е легитимна цел, към която хората да се стремят, кое е легитимна цел? Стремежът към истината и към промяна в нрава, за да станеш способен да се покориш на всичко устроено и подредено от Бог — това е целта, към която хората трябва да се стремят. […] Когато се избавиш от желанието за благословии и тръгнеш по пътя на стремежа към истината, от плещите ти пада товар. Би ли могъл все пак да бъдеш негативен тогава? Въпреки че все още ще има моменти, когато си негативен, ти няма да бъдеш възпиран от това. В сърцето си ще продължаваш да се молиш и да се бориш, превръщайки целта на стремежа си от стремеж към получаване на благословии и наличие на определена крайна цел в стремеж към истината. Ще си помислиш: „Стремежът към истината е дълг на едно сътворено същество. Разбрах някои истини и това е най-голямата жътва, най-голямата благословия от всички. Дори ако Бог не ме иска, не получа добра крайна цел и надеждите ми да получа благословии са разбити, пак ще изпълнявам дълга си добре. Това е отговорност, от която не мога да се измъкна. Каквато и да е причината, категорично не мога да позволя тя да повлияе на доброто изпълнение на моя дълг и не мога да позволя да засегне моето завършване на Божието поръчение. Това е принципът, по който постъпвам“. Това не е ли надмогване на възпирането на плътта?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Практикуването на истината е единственият начин да се придобие навлизане в живота). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че за да вярваш в Бог, трябва да се стремиш към истината и към промяна в нрава, да търсиш истината и да се покоряваш на Божиите устройвания и подредби в средите, които Той нагласява. Независимо дали получаваме благословии или се сблъскваме със злочестини, трябва да изпълняваме своя дълг. Това е правилният път, по който един вярващ трябва да върви. В миналото сърцето ми беше изпълнено с желанието за благословии. Когато ме сполетяваше бедствие, винаги исках да избягам от него. Живеех в състояние на бунтарство срещу Бог, което беше твърде мъчително и болезнено. Днес съм разбрала истината. Независимо дали ще получа благословии в бъдеще, желая само да се придържам към дълга си и да се стремя както трябва към истината и към промяна в нрава си. След това състоянието ми се нормализира и успях да изпълнявам дълга си със спокойно сърце. Въпреки че трудностите в семейството ми все още съществуваха, бях готова да се уповавам на Бог, за да ги преживея. Вече не поставях неразумни изисквания към Бог, нито мислех повече да се опитвам да избягам от затруднението си чрез собствените си способности. Без дори да осъзная, започнах да виждам Божието напътствие. През годината и нещо, докато съпругът ми беше в затвора, голямата ми дъщеря се грижеше за ежедневните нужди и ученето на по-малката си сестра, така че не трябваше да се тревожа. Що се отнася до обезщетението, семейството на жертвата видя, че наистина не можем да платим, и не продължи да се занимава с въпроса. Наистина усещах, че Бог тайно ми е помагал през цялото време, като ме е превел през най-трудния период от живота ми.

Въпреки че преминах през известна болка и мъчение през тази година и малко, опознах собствената си егоистична и достойна за презрение природа и погрешния път, по който бях вървяла във вярата си. Също така придобих правилно разбиране за Божия праведен нрав. Видях, че всичко, което Бог устройва и подрежда, е добро и от полза за живота ми. Наистина разбрах, че сблъскването със злочестия не е нещо лошо. Без значение какво страдание преживяваш, ако можеш да разбереш истината и животът ти може да израства, това е получаване на Божията благословия. Благодаря на Бог!