От Нин Ю, Китай

След като повярвах в Бог, служих като водач и работник в църквата, а по-късно започнах да изпълнявам дълг, свързан с текстова работа. Много харесвах и двата вида дълг, като чувствах, че те се изпълняват от хора със заложби и че когато и да ги спомена, звучи впечатляващо и достойно за уважение и кара хората да ми завиждат. Особено в края на 2016 г., когато бях повишена, за да изпълнявам дълг в коректорския екип на Божия дом, още по-силно усетих, че имам добри заложби и талант за писане и че съм подходяща за тази работа. През август 2020 г. бях освободена, защото не можех да си сътруднича хармонично с другите и бях неефективна в дълга си. Точно тогава се оказа, че няколко текстови работници нямат подходящо приемно семейство, затова водачите уредиха аз да им бъда домакин, докато се самоанализирам. Щом чух, че ме молят да бъда домакин, малко се разстроих. „Да си домакин е просто физически труд; дълг, изпълняван от хора със слаби заложби и без силни страни. Аз все пак съм човек, който е изпълнявал текстови дълг в продължение на няколко години, с известни заложби и силни страни. Дори и дългът ми да бъде преназначен, не е възможно да ме карат да бъда домакин!“. Но за моя изненада дългът на домакин беше точно това, което водачите ми възложиха! В този момент усещах нежелание в сърцето си, но размишлявах над факта, че вече бях забавила работата, тъй като напоследък не постигах резултати в текстовия си дълг. Божият дом не ми потърси отговорност и все пак ми позволи да изпълнявам дълг на домакин — това вече беше Божия благодат. Щеше да е неразумно да съм придирчива, така че нямах друг избор, освен да се покоря за момента. През първите две седмици приготвях храната навреме и почиствах стаите всеки ден, а след това извършвах духовната си практика и четях Божиите слова. Чувствах, че да изпълнявам дълга си по този начин също беше доста добре. Постепенно обаче, като виждах сестрите си всеки ден да седят пред компютрите и да изпълняват своя дълг, докато аз се занимавах с тенджери и тигани и прекарвах дните си с престилка, парцал за под и кофа за боклук, започнах да изпитвам все по-голямо огорчение в сърцето си. Мислех си: „Да си домакин е физически труд: всеки брат или сестра, които могат да готвят, могат да го правят и това не изисква никакви заложби или силни страни. От друга страна, текстовият дълг е умствен труд и несъмнено има разлика в нивото между него и физическата работа на домакина!“. Колкото повече мислех така, толкова повече се противях на изпълнението на домакинския дълг.

Веднъж сестра Чън ме помоли да ѝ помогна да изхвърлим боклука и веднага усетих как лицето ми пламва; почувствах се като слугиня. Още по-силно усетих, че домакинският дълг е по-низш. Понякога сестрите ме канеха да се присъединя към тях на събирания, но тъй като чувствах, че изпълнявам дълг на домакин и съм по-низша от тях, не смеех да открия състоянието си по време на общение на събиранията. Страшно се терзаех. Спомних си как през годините, в които изпълнявах текстови дълг, братята и сестрите ме гледаха с уважение и ми завиждаха, където и да отидех. Сега бях домакин и никой вече не ме гледаше с уважение. Колкото повече си мислех това, толкова повече смятах, че домакинският дълг е безсмислен. Дори си мислех: „Вместо да съм домакин тук, по-добре да се върна в местната си църква. Може би там все още бих могла да изпълнявам текстови дълг, а и братята и сестрите биха ме гледали с уважение и биха ми завиждали“. Веднъж надзорничката дойде у нас, поздрави ме и влезе направо в стаята на сестрите. В момента, в който затвори вратата, изведнъж се почувствах пренебрегната с усещането, че сякаш не сме от една и съща категория. Моите сестри изпълняваха текстови дълг; статусът и нивото им бяха по-високи от мен и бяха ценени от другите, докато аз изпълнявах само незабележим физически дълг, по-низш от техния. Този ярък контраст разкъсваше сърцето ми и болката беше неописуема. След събирането надзорничката си тръгна набързо, без да ме попита как е било състоянието ми напоследък. Знаех, че е заета с работата си, така че беше нормално да не ме пита, но в сърцето си все още се чувствах доста унила. Спомних си как в миналото, когато изпълнявах текстови дълг, надзорникът от време на време се интересуваше от състоянието ми, разговаряше с нас за истината, за да разреши проблемите ни, и дори се допитваше до мен по някои въпроси. Но сега бях просто домакиня и никой вече не ми обръщаше внимание. Колкото и много да правех или колкото и добре да го правех, никой нямаше да разбере. Нима трябваше да прекарам остатъка от дните си така? Много се терзаех от тези си мисли и още по-силно чувствах, че дългът на домакин и текстовият дълг не са на едно ниво. Започнах да се противя още повече на изпълнението на домакинския дълг. След време не бях вече толкова дейна в приготвянето на храната. Готвех навреме, когато бях в добро настроение, а закъснявах, когато бях в лошо настроение. Също така не почиствах толкова усърдно и претупвах нещата, когато можех. Бях невнимателна във всичко, което правех, и в края на деня усещах голяма умора и вътрешна пустота. Понеже не внимавах, дори не забелязах, че кухненската дренажна тръба е излязла от главния канал; това доведе до изтичане на отпадни води директно на пода и просмукването им в дома на съседа отдолу. Съседите идваха до вратата ни няколко пъти. Тъй като големият червен змей издирваше вярващи навсякъде и предлагаше награди за доносничество, всеки път, когато някой идваше, сестрите трябваше бързо да прибират компютрите си и да спират работата си, което забавяше техния дълг. По онова време всеки ден бях замаяна, а сърцето ми силно се терзаеше.

Една сутрин, докато готвех, един бял гълъб долетя и кацна на кухненския перваз. Перата му бяха чисто бели, той стоеше с високо вдигната глава и изпъчени гърди и ме гледаше с черните си като мъниста очички. След миг отлетя с пърхане. Вълна от пустота заля сърцето ми. Не живеех дори толкова свободно и щастливо, колкото една птица. Без да осъзнавам, сълзи изпълниха очите ми. Тогава си спомних един откъс от Божиите слова: „С удоволствие наблюдавам малките птици, които летят в небето. Въпреки че не са заявили своята решимост пред Мен и нямат думи, които да Ми „предоставят“, те намират радост в света, който съм им дал. Човекът обаче е неспособен на това и лицето му е изпълнено с меланхолия — възможно ли е да съм му задължен с неизплатим дълг? Защо лицето му е вечно облято в сълзи?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 34). Божиите слова ме поразиха в сърцето и ме накараха да се засрамя и смутя. Една птица приема света, който Бог ѝ е дал, за свой рай и живее безгрижно, като в краткия си живот успява да прояви Божията слава. Макар че и аз бях сътворено същество, не можех да се покоря на върховенството и подредбите на Бог. Надзорничката ми беше възложила да изпълнявам дълг на домакин според моето действително състояние и нуждите на работата. Това беше от полза за мен и за църковното дело, но през цялото време се съпротивлявах с мисълта, че да си домакин не дава възможност да се отличиш или да бъдеш забелязан и че не мога да бъда ценена или уважавана от другите. Затова бях нехайна и безотговорна, като не поддържах добре средата и смущавах сестрите в техния дълг. Бях наистина твърде непокорна към Бог! Със сълзи на очи коленичих и се помолих: „О, Боже, през цялото време се бунтувах срещу Теб и силно се съпротивлявах на изпълнението на домакинския дълг. Постоянно чувствам, че изпълнението на този дълг ме прави по-низша от другите и все не мога да се покоря в сърцето си. О, Боже, не искам да се отнасям така към своя дълг, но не мога сама да променя нещата. Моля Те, напътствай ме да разбера Твоите намерения, за да мога да се покоря пред Теб“.

По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско ниво. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, все пак трябва да имам изгода от него и да се чувствам спокоен физически“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив, означава да не приемаш неща от Бог. Означава да правиш избор според собствените си предпочитания. Означава да не приемаш своя дълг. Означава отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си изгода, с репутацията си и т.н., отношението ти към дълга ти не е отношение на покорство. Какво отношение трябва да имаш към своя дълг? Първо, не бива да го анализираш, като се опитваш да установиш кой ти го е възложил. Вместо това трябва да го приемеш от Бог, като Божие поръчение и като свой дълг, и трябва да се подчиниш на устроеното и подреденото от Бог и да приемеш дълга си от Бог. Второ, не прави разлика между високото и ниското ниво и не се интересувай от естеството му, от това дали ти позволява да изпъкнеш, или не, дали се извършва пред очите на обществото, или зад кулисите. Не се замисляй върху тези неща. Съществува и друго отношение: на покорство и на активно сътрудничество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). Докато обмислях Божиите слова, сякаш лъч светлина внезапно прониза сърцето ми, което толкова дълго бе в мрак. Бог изисква хората да имат правилен възглед и отношение към дълга си; какъвто и дълг да изпълняват, да могат да го приемат от Бог; да не действат според собствените си предпочитания и да са в състояние да приемат, да се покоряват и да бъдат всеотдайни. Да се отнасяш към своя дълг според предпочитанията си, да го приемаш, когато те поставя в центъра на вниманието, и да му се противиш, когато не го прави — това е отказ от дълга; това е бунт срещу Бог. Размишлявах над отношението си към своя дълг. Винаги подбирах и избирах въз основа на предпочитанията си и изобщо не бях покорна. Вярвах, че да бъда водач или работник, или да изпълнявам текстови дълг, ще накара другите да ме уважават и ценят и ще ми даде престиж, затова с радост приемах. Сега ми бе възложен дълг на домакин. Понеже усещах, че това е физически труд в услуга на другите, по-низша работа, и че колкото и добре да я върша, няма да се отлича или да бъда уважавана и ценена от другите, чувствах, че е унизителна и срамна, и просто не можех да се покоря. Когато сестра ми ме помоли да помогна с изхвърлянето на боклука, си помислих, че ме командва. Когато се събирах със сестрите си, отново се чувствах по-низша от тях и не желаех да участвам. Дори съжалявах, че изпълнявам дълг на домакин. Мислех си как съм само едно мъничко сътворено същество без никакъв статус. Надзорничката ми уреди да бъда домакин и би било разумно да го приема от Бог и да се покоря, но аз подбирах и избирах въз основа на предпочитанията си със сърце, устремено към изпълнението на текстови дълг, за да спечеля уважението на другите, и се съпротивлявах и се отнасях нехайно към дълга на домакин. Наистина ми липсваше всякаква съвест или разум. Как можеше Бог да не ме презира и ненавижда? Днес бях изпаднала в мрак и живеех в непоносима болка. Всичко това бе, защото бях твърде загрижена за престижа и статуса си и не се покорявах на Бог. Едва тогава разбрах, че в решението на водача да ми възложи дълг на домакин се криеха Божиите ревностни и грижовни намерения. Те имаха за цел да разкрият моя покварен нрав и да окастрят желанието ми за статус; да ме подтикнат да се самоанализирам и самоопозная, и да премина през истинско покаяние и промяна. Този дълг наистина беше това, от което се нуждаех, и беше от полза за навлизането ми в живота. Не можех повече да се бунтувам срещу Бог. Желаех само да се покоря на Божиите устройвания и подредби и да изпълнявам добре дълга си, за да утеша Божието сърце!

По това време често умувах над един откъс от Божиите слова: „Целият живот на хората е в ръцете на Бог и ако не беше тяхната решимост пред Бог, кой би желал да живее напразно в този празен човешки свят? Защо да си правят труда? Влизайки и излизайки от света, ако хората не направят нищо за Бог, дали целият им живот няма да е бил пропилян? Дори и Бог да не сметне действията ти за достойни за споменаване, няма ли да се усмихнеш доволно в момента на смъртта си? Трябва да се стремиш към положителен прогрес, а не към отрицателен регрес — не е ли това по-добрата практика?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 39). Докато обмислях Божиите слова, бях силно насърчена. Това, че мога да изпълнявам своя дълг в периода, в който Бог се е въплътил, за да извърши делото Си в последните дни, е най-значимото от всичко. Какъвто и дълг да изпълнявам, ключът е да имам правилните намерения, да заемам своето правилно място пред Бог, да не подбирам и избирам дълг въз основа на предпочитанията си и да мога да се покорявам на Бог и да Го удовлетворявам — това е най-важното. Колкото повече умувах над Божиите слова, толкова повече се вълнувах, толкова повече се чувствах задължена на Бог и толкова повече ненавиждах собствения си бунт. Добих готовност да изпълнявам дълга на домакин. След това всеки ден приготвях храната навреме, поддържах добре средата и също така почиствах къщата, като карах сестрите ми да се чувстват като у дома си. Докато практикувах по този начин, усетих, че връзката ми с Бог става по-близка. Въпреки това, тъй като нямах истинско познание за собствената си природа същност, след известно време отново заживях в неправилно състояние.

Един ден случайно научих, че една сестра, която, също като мен, бе преназначена на домакински дълг, беше отишла да изпълнява дълг, свързан с интернет технологии. В този момент сърцето ми се разбунтува. „Другите изпълняват дълг на домакин за известно време и след това дългът им е преназначен, така че защо надзорничката не промени моя дълг? Дори да ме остави да се върна в местната си църква, за да изпълнявам текстови дълг, би било добре; поне ще звучи по-уважително от това да съм домакиня. Сега по цял ден съм заета тук с физическа и слугинска работа и колкото и усилия да полагам, никой не ме уважава. В това няма бъдеще. Дали да не говоря с надзорничката и да я помоля да преназначи дълга ми?“. Но тогава почувствах, че би било неразумно да постъпя така. Премислях това отново и отново и бях неспокойна дори докато готвех. Веднъж от разсеяност сготвих твърде много юфка и на сестрите ми им трябваха три хранения, за да я изядат. Това ме накара да се почувствам напълно унизена. Дори не можех да готвя както трябва — какво друго можех да правя? В сърцето си изпитах още по-голяма болка и негативност. Един ден отидох на пазара за хранителни стоки и срещнах сестра Сяо, която изпълняваше дълг по общите въпроси. Като я видях да кара колелото си под жаркото слънце, да се провира през тълпата с радостно изражение на лицето, много ѝ завидях. Тогава погледнах себе си: по цял ден с намръщено лице и неспособна да бъда щастлива. Неизбежно се замислих: „И двете изпълняваме църковен дълг по общите въпроси, така че как може тя да се покорява? Как може да е толкова радостна? Защо аз никога не мога да се покоря истински?“. През онова време многократно умувах над тези въпроси и също така се молех на Бог да ме напътства да разбера истината в това отношение.

По време на духовната си практика прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „В стремежа си имате твърде много лични представи, надежди и перспективи. Сега делото се изпълнява по този начин, за да се справи с желанието ви за статус и екстравагантните ви желания. Всички тези надежди, това желание за статус и тези представи са олицетворения на сатанински нрав. […] В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че не притежават воля или решимост, но и са станали алчни, надменни и своенравни. Напълно им липсва решимостта да надхвърлят собственото „аз“, а още повече — и капчица смелост да се отърсят от възпирането на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, достойни за презрение и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). „За един антихрист статусът, властта и престижът са най-важните видове интереси и неща, които той отъждествява със собствения си живот. Ето защо, когато един антихрист е освободен от длъжност, когато загуби титлата си „водач“ и вече няма статус — което означава, че е загубил властта и престижа си, че вече няма да се ползва от специалното отношение да бъде уважаван, подкрепян и гледан с възхищение — като антихрист, който възприема статуса и властта като самия живот, той счита това за абсолютно неприемливо“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: Те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). Като се съпоставих с Божиите слова, се самоанализирах и едва тогава видях, че неспособността ми да се покоря истински на дълга на домакин се коренеше в това, че живеех според сатанински отрови като: „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“, „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“ и „Тези, които използват ума си, ще властват върху тези, които не го използват“. Всичко това беше причинено от постоянния ми стремеж към престиж и статус. Бях повлияна и обусловена от тези сатанински отрови и преди да повярвам в Бог, житейската цел, която си бях поставила, беше да вляза в университет и да си намеря уважавана работа, за да мога да бъда високо ценена и уважавана от другите. Чувствах, че само такъв начин на живот е ценен и смислен и че ако прекарам живота си в извършване на физически труд, командвана и презирана от другите, животът няма да има цел. Въпреки това, по различни причини, не влязох в добро училище и можех само да се занимавам със земеделие у дома. Не желаех да върша физически труд, затова си намерих работа като заместващ учител в едно училище. Макар че заплатата не беше висока, работата беше уважавана. След като повярвах в Бог, продължих да живея според тези сатанински отрови. Разделях видовете дълг в Божия дом според ранга и исках да изпълнявам само дълг, който ме поставя в центъра на вниманието и кара хората да ме уважават. Вярвах, че дългът на домакин е физическа работа и е по-низш, затова исках да го избегна и да го откажа. Бях контролирана от тези сатанински отрови. Моят възглед за живота и ценностите ми се изкривиха и сърцето ми беше решено да се стреми към слава и статус. Смятах гордостта и статуса си за по-висши от всичко друго и когато не можех да ги получа, чувствах, че животът няма цел и е много болезнен. Спомних си как, докато изпълнявах текстови дълг, именно защото винаги се стремях към слава и статус, състоянието ми винаги бе лошо, не можех да си сътруднича хармонично с другите и бях неефективна в дълга си, в резултат на което бях освободена. Ако този аспект от покварения ми нрав не бъдеше разрешен, какъвто и дълг да изпълнявах, рано или късно щях да се проваля и да падна. Но аз не размишлявах над покварата си и не я преодолях, нито проявих внимание към доброто изпълнение на домакинския дълг. Сърцето ми беше устремено към изпълнението на текстови дълг, за да задоволя желанието си за слава и статус, и се съпротивлявах, бях нехайна и ми липсваше всеотдайност в отношението ми към дълга на домакин. Бях особено егоистична и низка; наистина без капка човешка природа или разум! Спомних си как преди повече от десетилетие се бях отрекла от семейството и кариерата си, за да изпълнявам своя дълг, и само едно преназначаване на дълга ми разкри истинския ми ръст. Едва тогава видях, че всичко, което обикновено казвах, бяха просто думи и доктрини, без ни най-малка истина реалност. Изведнъж се почувствах много жалка. Спомних си как антихристите упорито се стремят към слава и статус и колкото и кастрения, освобождавания и преназначавания да претърпяват, те никога не се отказват от своите амбиции и желания; вместо това вършат много злодеяния и в крайна сметка са отстранени от Бог. Нима не следвах техните стъпки? Пътят, по който вървях, беше този на антихрист. Ако не се върнех назад, в крайна сметка щях да бъда отритната и отстранена от Бог!

По време на духовната си практика продължих да умувам: „Не мога истински да се покоря на дълга на домакин. Какви ли други погрешни възгледи имам в себе си?“. Прочетох Божиите слова: „Всички са равни пред истината. Онези, които биват повишавани и развивани, не са много по-добри от другите. Всеки е преживял Божието дело за приблизително едно и също време. Онези, които не са били повишавани и развивани, също трябва да се стремят към истината, докато изпълняват дълга си. Никой не може да лишава другите от правото да се стремят към истината. Някои хора са по-ревностни в стремежа си към истината и притежават определени заложби и затова биват повишавани и развивани. Това се дължи на нуждите на работата в Божия дом. И така, защо Божият дом има такива принципи за повишаване и оползотворяване на хората? Защото има различия в заложбите и в характера на хората и всеки човек избира различен път, което води до различни резултати във вярата на хората в Бог. Онези, които се стремят към истината, се спасяват и стават народ на царството, а онези, които изобщо не приемат истината, които не са предани в изпълнението на дълга си, биват отстранени. Божият дом развива и оползотворява хората според това дали се стремят към истината и дали са предани в изпълнението на дълга си. Има ли разграничение в йерархията на различните хора в Божия дом? Засега няма йерархия по отношение на идентичността, стойността, статуса или ранга на различните хора. Най-малкото в периода, в който Бог работи, за да спасява и напътства хората, няма разлика между ранга, идентичността, стойността и статуса на различните хора. Има различия единствено в разделението на работата и в изпълняваните роли в служба на дълга. Разбира се, в този период някои хора по изключение биват повишавани и развивани да изпълняват някакви специални задачи, докато други не получават такива възможности поради различни причини, като например проблеми с техните заложби или със семейната им среда. Но нима Бог не спасява онези, които не са получили такива възможности? Не е така. Нима тяхната стойност и идентичност са по-ниски от тези на другите? Не. Всички са равни пред истината, всеки има възможност да се стреми към истината и да я придобие, а Бог се отнася справедливо и разумно към всички“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че всички са равни пред Бог, всички са сътворени същества и няма разлика в статуса и ранга въз основа на това какъв дълг изпълнява човек. Да си водач или да изпълняваш текстови дълг не означава, че позицията или статусът ти е по-висок от този на другите; а да изпълняваш дълг на домакин или дълг по общите въпроси не означава, че позицията или статусът ти е по-нисък. Дългът, който всеки човек изпълнява, е уреден според неговите заложби и силни страни, и нуждите на църковното дело. Видовете изпълняван дълг се различават само по разделението на труда; няма разграничение между висок и нисък статус. Какъвто и дълг да изпълнява човек, това, което Бог цени, е дали той се стреми към истината и я придобива — това е най-важното. Като се съпоставих с Божиите слова, видях, че моят възглед е просто твърде абсурден. Вярвах, че в Божия дом всички, които служат като водачи и работници, проповядват евангелието или изпълняват текстови дълг, са хора със заложби и силни страни, които имат висок статус и са изтъкнати. В противовес, вярвах, че тези, които изпълняват дълг на домакин или дълг по общите въпроси, просто вършат физическа работа, имат по-нисък статус и са от по-долна класа. Доминирана от този абсурден възглед, обичах да изпълнявам текстови дълг, а когато ме помолиха да поема дълг на домакин, се почувствах сякаш съм изпратена на последния ред. Бях тъжна и изгубена и ми беше трудно да се покоря. Не гледах на нещата според Божиите слова, а вместо това гледах на видовете дълг в Божия дом от гледната точка на невярващите; разделях ги според ранга и презирах дълга на домакин от все сърце. Беше наистина нелепо. Това беше възглед на неверник! Какъвто и дълг да изпълняваме, Бог се надява, че можем да се стремим към истината, докато го изпълняваме, и да успеем да гледаме на хората и нещата, да се държим и да действаме изцяло според Божиите слова с истината като наш критерий. Спомних си за падналите лъжеводачи и антихристи около мен. Въпреки че бяха водачи в църквата, тъй като сляпо се стремяха към статус и не се съсредоточаваха върху стремежа към истината, извършиха много неща, които прекъснаха и смутиха делото на църквата; не се разкаяха до последно и в крайна сметка бяха отстранени. В противовес, някои братя и сестри, които изпълняваха дълг по общите въпроси или дълг на домакин, въпреки че нямаха висок статус, успяха да се покорят на църковните уредби и мълчаливо да изпълняват дълга си. След известно време успяха да постигнат известен напредък в навлизането си в живота, а някои дори написаха статии със свидетелства за преживявания. Видях, че какъвто и дълг да изпълнява човек, стига да се стреми към истината и да може да се покори на Божиите устройвания и подредби, той ще има Божието просветление и напътствие. Спомних си как бях вярвала в Бог в продължение на много години и когато дългът ми беше преназначен, не можах да разгледам въпроса според Божиите слова, а го измерих въз основа на собствените си погрешни възгледи. Не можах да изпълня добре и вярно дълга на домакин и не показах никакво покорство към Бог. Ако продължавах, без да се променя, в крайна сметка и аз щях да бъда отстранена. В своя дълг трябваше да се съсредоточа върху търсенето на истината и практикуването ѝ и не можех повече да се бунтувам срещу Бог. След това често се молех, четях Божиите слова и слушах химни, и връзката ми с Бог стана много по-близка. Когато имах някакви трудности, споделях и търсех помощ от сестрите си. Те провеждаха общение с мен и ми помагаха, и почувствах, че връзката със сестрите ми също стана по-близка. Съсредоточих се и върху това да се упражнявам да търся истината и да я практикувам в нещата, които ме сполетяваха, като приготвях храната навреме, поддържах къщата чиста и вършех добре работата по безопасността и защитата; правех всичко възможно, за да осигуря на сестрите си тиха, удобна и безопасна среда за изпълнение на техния дълг. Понякога, след като сестрите ми приключваха със своя дълг, те също ми помагаха с почистването, а когато виждаха, че съм твърде заета с готвенето, също дейно ми предлагаха помощ. Когато промених гледната си точка, настроих правилно отношението си и се покорих, сърцето ми се почувства освободено.

Един ден новоизбраният надзорник за текстова работа дойде у нас. Видях, че това е сестра Чън, с която си бях сътрудничила преди две години. Освен изненада, усетих, че сърцето ми отново се разбунтува. „Сестра Чън също беше освободена миналата година и след като се е самоанализирала известно време, отново е започнала да изпълнява текстови дълг, а този път дори е избрана за водач. А виж ме мен: след като дългът ми беше преназначен, през цялото това време тук съм била домакиня. Другите се издигат, докато аз падам. Наистина няма място за сравнение!“. При тези си мисли отново почувствах, че да изпълняваш дълг на домакин е срамно. В този момент осъзнах, че състоянието ми е неправилно, затова бързо се обърнах към Бог с молба да защити сърцето ми. След това прочетох Божиите слова: „Казано в по-общ смисъл, ти участваш в делото на Божия план за управление. Казано по-конкретно, ти сътрудничиш на различните видове Божии задачи, които се изискват в различни моменти и сред различни групи от хора. Независимо какъв е твоят дълг, той е мисия, която Бог ти е дал. Понякога от теб може да се изисква да се грижиш за важен предмет или да го пазиш. Това може да е сравнително дребен въпрос, за който може да се каже само, че е твоя отговорност, но това е задача, която Бог ти е дал. Ти си я приел от Него. Ти си я приел от Божиите ръце и това е твой дълг. […] Независимо от това, щом тя е свързана с Божието дело и с нуждите на работата по разпространяването на евангелието, хората трябва да я приемат като дълг от Бог. Казано в още по-широк смисъл, дългът е мисията на човека, поръчението, поверено му от Бог. По-конкретно казано, това е твоята отговорност, твоето задължение. С оглед на факта, че това е твоята мисия, че е поръчение, поверено ти от Бог, и че е твоя отговорност и задължение, изпълнението на твоя дълг няма нищо общо с твоите лични дела“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). Когато прочетох Божиите слова, разбрах, че възможността хората да изпълняват своя дълг е Божия благодат и въздигане. Бог е дошъл на земята, за да извърши делото по спасението на човечеството. Това е огромно начинание и има много видове дълг, които изискват сътрудничеството на хората, като например да бъдат водачи и работници, да проповядват евангелието, да бъдат домакини и т.н. Всеки дълг е важен. Няма голям или малък дълг, няма висок или нисък дълг и няма благороден или низш дълг. Независимо дали човек се занимава с умствен или физически труд, всичко това е изпълнение на отговорността му пред Бог. Въпреки че не се отличавах, докато изпълнявах дълг на домакин, това, че можех да позволя на всички да изпълняват своя дълг на спокойствие, също е изпълнение на отговорността и дълга на едно сътворено същество. В сърцето си повече не се съпротивлявах на дълга на домакин и вече не чувствах, че да си домакин е просто физически труд и че е по-низшо. Докато изпълнявах дълга си, можех също така повече да насочвам ума си към размисъл над състоянието си и търсене на истината. Чувствах се много спокойна в сърцето си, докато изпълнявах дълга си по този начин.

Никога не съм очаквала, че след известно време отново ще започна да изпълнявам текстови дълг. Онези дни на изпълнение на дълга на домакин се превърнаха в скъп спомен в сърцето ми. Именно напътствието на Божиите слова ми позволи да придобия проницателност относно погрешните ми възгледи зад моя стремеж и да разбера, че няма висок или нисък дълг и няма благороден или низш дълг. С какъвто и дълг да се сблъскаш, трябва да приемеш и да се покориш. Да можеш да се стремиш към истината и да предложиш своята отдаденост — това е, което Бог цени.