От Сю Йен, Китай

През май 2023 г. отговарях за работата с текст. В средата на октомври един от ръководителите на групи беше освободен, защото не вършеше истинска работа, а по-късно брат Ли Джъ беше избран за ръководител на група. Тогава водачът специално ми изпрати писмо, за да ми напомни, че Ли Джъ има средни заложби и му липсва работоспособност, и ме помоли повече да му помагам и да го подкрепям. Още същия ден писах на Ли Джъ, като го запознах с конкретната ситуация на членовете на групата, с неотложните проблеми в нея и т.н., и го помолих да приоритизира работата по съответния начин. Ли Джъ отговори, че в началото е смятал, че заложбите му са недостатъчни, че има твърде много недостатъци и че не е способен да изпълнява дълг на ръководител на група, но след като прочел Божиите слова, променил неправилното си състояние и съставил план за предстоящата работа. Помислих си: „Ли Джъ има известно навлизане в живота. Макар и да му липсва работоспособност, стига да е правилният човек, недостатъците не са страшни, а аз мога да го подкрепям и да му помагам повече“. Смятах, че щом схване някои принципи и придобие малко работен опит, нещата ще се оправят. След това проследявах отблизо работата на Ли Джъ. Той приемаше предложенията, които му давах, и своевременно предоставяше обратна връзка за детайлите в работата.

След малко повече от месец Ли Джъ намери поетапно трима души за работа с текст, всички от които имаха известни заложби. Бях много щастлива и си мислех: „Винаги ми е било трудно да намирам хора, а Ли Джъ току-що дойде и вече намери подходящи. Изглежда, че работоспособността на Ли Джъ не е толкова лоша“. Спомних си за времето, когато отговарях за работата на три групи и за развиването на хора. Тогава всеки ден бях много заета, но сега, когато Ли Джъ вече до голяма степен се справяше с работата си, можех малко да си отдъхна. След това повече не проследявах работата му толкова отблизо. След половин месец забелязах, че групата, за която отговаряше Ли Джъ, не беше предала никакви статии със свидетелства за преживяване. Бях малко объркана: „Ли Джъ каза, че трите сестри, които току-що се присъединиха към групата, имат известни заложби, така че защо няма резултати от дълга им? Възможно ли е да не са схванали принципите, защото току-що са започнали да се обучават?“. С тази мисъл отидох да проверя как групата се справя с преглеждането на статиите със свидетелства за преживяване. Видях, че Ли Джъ може да открива някои проблеми в статиите и че в работата няма очевидни отклонения. Помислих си: „Резултатите от работата, за която Ли Джъ отговаря, винаги са били слаби. Не може да се очаква резултатите да се подобрят веднага. Може би с времето ще се подобрят“. В онзи момент се замислих и дали не трябва да проуча нещата по-задълбочено. Но при мисълта, че ще трябва да отделя много време за решаване на проблемите, ако наистина има такива, и че все още трябва да следя работата на други две групи, почувствах, че ще е изтощително, ако трябва да се замесвам във всичко това! След дълъг размисъл накрая реших, че е по-добре просто Ли Джъ да проучи и да разреши това. Веднъж научих, че Лу Юен, една новопреместена сестра, се е съпротивлявала на проследяването и надзора от страна на Ли Джъ, като смятала, че постоянните запитвания за напредъка на работата са загуба на време, и дори изразявала това мнение пред другите. Знаех, че отношението ѝ е погрешно и че ще попречи на Ли Джъ да проследява работата, но не проучих въпроса по-задълбочено, за да го разреша, а просто помолих Ли Джъ да разговаря с Лу Юен. След време Ли Джъ докладва, че Лу Юен изпълнява дълга си нормално, така че повече не проследих въпроса.

Преди да се усетя, дойде средата на декември и установих, че групата, за която отговаряше Ли Джъ, все още не е предала достатъчно статии със свидетелства за преживяване. Разбрах, че нещо не е наред, затова бързо написах писмо, за да попитам Ли Джъ за ситуацията. Той каза, че състоянието му не е добро и че няколко братя и сестри са му казали, че не може да върши истинска работа, нито да решава трудностите, които срещат в дълга си, и че обмисляли да го докладват. В онзи момент бях шокирана. Нали преди време можеше да върши известна работа? Как изведнъж се стигна дотам да го докладват? Малко се уплаших. Това, че работата на тази група се бе развила по този начин, беше свързано с факта, че през този период не бях вършила истинска работа. Бързо отидох в групата, за да разбера ситуацията. За моя изненада Ли Джъ смяташе, че заложбите му са слаби и че не може да бъде ръководител на група, затова пое вината върху себе си и подаде оставка. Както и да се опитваше да разговаря с него водачът и да му помогне, нищо не се получи. След като Ли Джъ си тръгна, установих, че групата, за която той отговаряше, имаше страшно много проблеми. Лу Юен винаги даваше израз на негативността си. Смяташе, че надзорът и проверката на работата от страна на Ли Джъ са загуба на време, което доведе до невъзможност от негова страна да проследява работата, а това сериозно забави и възпрепятства работата с текст. Новите сестри, които току-що бяха започнали да се обучават, бяха необуздани и недисциплинирани, и неорганизирани в дълга си, а когато срещаха трудности, просто ги прехвърляха на Ли Джъ. Но Ли Джъ никога не им беше обръщал внимание на отношението им към дълга, нито ги беше докладвал на по-висшестоящите. Просто им позволяваше да се мотаят в екипа и да се отнасят нехайно. Бях зашеметена, след като научих всичко това. През тези три месеца Ли Джъ не бе показал никакъв ефект в проследяването на работата. Членовете на групата бяха изключително нехайни в дълга си, а аз изобщо не знаех за това. Това беше парализирало тази част от работата с текст. Наистина съжалих, че не бях по-усърдна! По-късно освободих неподходящите членове на групата и преместих нови хора, и едва тогава работата започна постепенно да се подобрява.

След този случай изпитах силна вина. Добре знаех, че заложбите на Ли Джъ са средни и че работоспособността му не е голяма, така че как можах да отпусна юздите и да пренебрегна работата на тази група? Ако бях обърнала повече внимание на проследяването и проучването на работата, можех да открия проблемите на Ли Джъ по-рано и да избегна тези последици. Носех неизбежна отговорност за това, че работата се бе развила по този начин. През това време често търсех и четях Божиите слова, които разобличават лъжеводачите. Сред тях имаше един откъс, който беше особено свързан с моето състояние. Бог казва: „Лъжеводачите никога не питат и не проследяват работните ситуации на различните надзорници на екипи. Те също така не питат, не проследяват и нямат представа за навлизането в живота на надзорниците на различни екипи и персонала, отговарящ за различни важни задачи, както и за тяхното отношение към църковната работа и дълга им, и към вярата в Бог, истината и Самия Бог. Те не знаят дали тези хора са претърпели някаква трансформация или израстване, нито знаят за различните проблеми, които може да съществуват в работата им. По конкретно не знаят за влиянието на грешките и отклоненията, възникнали на различни етапи от работата, върху работата на църквата и навлизането в живота на Божия избран народ, заедно с това дали тези грешки и отклонения изобщо са били поправени. Не знаят абсолютно нищо за всички тези неща. Щом не знаят нищо за тези подробни условия, те стават пасивни винаги, когато възникнат проблеми. Лъжеводачите обаче изобщо не се интересуват от тези подробни въпроси, докато вършат работата си. Те вярват, че след като са подредили различните надзорници на екипи и са разпределили задачите, работата им е свършена — това се счита за добре свършена работа, а ако възникнат други проблеми, това не ги засяга. Тъй като лъжеводачите не успяват да надзирават, ръководят и проследяват работата на различните надзорници на екипи и не изпълняват отговорностите си в тези области, това води до безпорядък в работата на църквата. Това е неизпълнение на отговорностите от страна на водачите и работниците. Бог може да проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Това е способност, която липсва на хората. Ето защо, когато работят, хората трябва да бъдат по-усърдни и внимателни, редовно да ходят на работното място, за да проследяват, надзирават и ръководят дейността, за да осигурят нормалния напредък на църковното дело. Ясно е, че лъжеводачите са напълно безотговорни в работата си и никога не надзирават, не проследяват и не ръководят различни задачи. В резултат на това някои надзорници не знаят как да разрешават различни проблеми, които възникват в работата, и остават на постовете си като надзорници, въпреки че далеч не са достатъчно компетентни да вършат работата. В крайна сметка работата се бави отново и отново и те я превръщат в пълна бъркотия. Това е последствието от факта, че лъжеводачите не питат за ситуацията на надзорниците, не я надзирават, нито я проследяват — резултат, който се дължи изцяло на неизпълнението на отговорностите от страна на лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Бог казва, че лъжеводачите са безотговорни в дълга си и не вършат истинска работа. След като изберат надзорник, те смятат, че всичко е наред и вече могат да не се месят. Така те не проучват и не схващат детайлите на различните работни задачи. Те дори не знаят дали надзорникът или тези, които изпълняват дълг, са компетентни, нито пък дали работата е стигнала до застой, като по този начин причиняват сериозна вреда на делото. Това е истински лъжеводач. Аз бях точно такъв лъжеводач, за какъвто говори Бог. След като Ли Джъ беше избран за ръководител на група, видях, че той намери трима души за работа с текст, а когато общувах с него по работа, отношението му винаги беше доста добро. Затова си помислих, че Ли Джъ работи здраво и че мога спокойно да му поверя работата. Тогава се превърнах в бюрократ, който не надзирава или не проследява работата му. В резултат на това не разбрах, че Ли Джъ изпитва трудности в дълга си, и също така нямах никаква представа, че членовете на групата пренебрегват същинската си работа и са нехайни. Всъщност знаех, че работата в тяхната група редовно не дава резултати, но се страхувах, че ако проуча детайлите, ще трябва да отделя време и усилия за решаване на проблемите, затова оставих това на Ли Джъ. Освен това Лу Юен не позволяваше на другите да я надзирават в дълга ѝ и също така постоянно даваше воля на негативността си в групата, което възпрепятстваше работата с текст. Аз не разобличих проблемите ѝ, а вместо това оставих Ли Джъ да се оправя с тях, а след това не проследих резултатите. Това доведе до затлачване на проблемите, което забави напредъка на работата. Когато видях това, осъзнах, че наистина съм лъжеводач. В дълга си не бях оставила нищо друго освен прегрешения.

По-късно се замислих: „Защо проявих толкова голямо доверие към Ли Джъ?“. Прочетох Божиите слова: „Лъжеводачите никога не проучват надзорниците, които не вършат действителна работа или не се съсредоточават върху правилната за тях работа. Те смятат, че просто трябва да си изберат надзорник и с това въпросът приключва, и че след това надзорникът сам може да се занимава с всички въпроси, свързани с работата. Така че лъжеводачите само провеждат събрания от време на време и не надзирават работата, нито се интересуват как върви, и се държат като безучастни шефове. […] Те не са способни сами да вършат истинска работа и не проявяват педантичност относно работата на ръководителите на екипи и на надзорниците — нито я проследяват, нито се осведомяват за нея. Преценката им за хората се основава само на личните им впечатления и фантазии. Когато видят, че известно време някой се представя добре, те си мислят, че вечно ще е добър и че няма да се промени. Не вярват на никого, който твърди, че има проблем с този човек, и не обръщат внимание, когато някой ги предупреди за този човек. Смятате ли, че лъжеводачите са глупави? Те са глупави и неразумни. Какво ги прави глупави? Безгрижно се доверяват на някой човек и смятат, че щом този човек е избран, той се е заклел, взел е решение и се е молил със сълзи на очи, значи, че на него може да се разчита и че никога няма да има проблем да поеме отговорност за работата. Фалшивите водачи не разбират природата на хората и са невежи по отношение на истинското положение на поквареното човечество. Те казват: „Как може човек да стане по-лош когато го изберат за надзорник? Как е възможно човек, който изглежда толкова сериозен и надежден, да зарязва работата си? Не би го направил, нали? Той е много почтен“. Тъй като фалшивите водачи са вложили твърде много вяра в собствените си фантазии и чувства, това в крайна сметка ги прави неспособни да разрешават своевременно многобройните проблеми, които възникват в църковната работа, и им пречи да освобождават незабавно съответния надзорник и да адаптират възложения му дълг. Те са истински фалшиви водачи. […] Лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разобличава Божието слово същността на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Лъжеводачите са твърде надменни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждате рядко и не прекарвате много време заедно! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не действате ли безразсъдно? А когато работят така, лъжеводачите не са ли изключително безотговорни?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). След като прочетох Божиите слова, разбрах защо се доверявам лесно на хората. Основната причина беше, че не разбирах истината и бях много надменна, и че преценявах хората според своите представи и фантазии. Смятах, че един човек може да върши истинска работа само защото за момент е показал известно добро представяне. Това ме караше да се доверявам прекалено на хората и да пренебрегвам надзора и проследяването на работата. Всъщност водачът ми беше напомнил, че заложбите и работоспособността на Ли Джъ не са много добри, и ми беше казал да проследявам работата по-подробно и да го напътствам и да му помагам повече. Но тъй като Ли Джъ беше намерил трима души за работа с текст и беше забелязал някои проблеми в статиите със свидетелства за преживяване, аз промених мнението си за него, като реших, че има известна работоспособност и че заложбите му не са толкова лоши. След това възприех подход на ненамеса към работата му и рядко я проследявах или питах за нея. В резултат на това не открих и не разреших много проблеми, което доведе до забавяне на делото. Всъщност, като се замисля внимателно, осъзнах, че двама от тримата членове бяха осигурени от водача, а Ли Джъ отговаряше само за организирането на техния дълг. Освен това причината, поради която той можеше да забележи някои проблеми в статиите, беше, че преди това се беше упражнявал да пише статии и можеше да схване някои принципи. Но когато ставаше въпрос за вършене на истинска работа и за използване на истината за решаване на проблеми като тези, че членовете на групата живеят в неправилно състояние и имат лошо отношение към дълга си, той не можеше да се справи. Не преценявах хората според истините принципи, а на всичкото отгоре се отдавах на спокойствие и не желаех да страдам или да плащам цена, като не проследявах и не напътствах работата на Ли Джъ в детайли, което навреди на делото. Докато размишлявах над това, в сърцето си изпитах едновременно вина и съжаление. Осъзнах, че наистина съм била сляпа — и с очите, и в сърцето си!

След това потърсих да прочета Божиите слова за това как да върша истинска работа. Бог казва: „Каквато и важна работа да върши даден водач или работник и от каквото и естество да е тя, основният му приоритет е да разбира и да схваща как върви работата. Той трябва да присъства там лично, за да проследява нещата, да задава въпроси и да получава информация от първа ръка. Не бива просто да разчита на това, което чуе, или да слуша чужди отчети. Вместо това със собствените си очи трябва да наблюдава положението на персонала и как напредва работата и трябва да разбира какви трудности възникват, дали някои зони противоречат на изискванията на Горното, дали се нарушават принципи, дали има някакви смущения или прекъсвания, дали липсва необходимо оборудване или съответните наставляващи материали, свързани със специализираната работа. Водачът трябва да е наясно с всичко това. Колкото и доклади да е изслушал и колкото и сведения да е събрал от това, което е чул, нищо не може да се сравни с личното посещение; по-точно и надеждно е да види нещата със собствените си очи. След като се запознае с всички аспекти на положението, ще има добра представа за това какво се случва. Особено важно е ясно и точно да разбере кой има добри заложби и кого си струва да развива, защото само това му дава възможност точно да развива и оползотворява хората, което е от решаващо значение, за да могат водачите и работниците да вършат работата си добре“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Бог казва, че за да вършиш добре истинска работа, ключовият момент е да не се съобразяваш с плътта и да не слушаш само докладите на другите. Трябва да участваме лично, да навлезем дълбоко в самата работа и да разберем детайлите ѝ. Когато открием проблеми, трябва лично да участваме в решаването им. Трябва да проследим резултатите от работата след определен период от време, а не просто да я изпълним без последващи действия. Затова се помолих на Бог в сърцето си с думите, че повече няма да бъда бюрократ, и след това започнах да се съсредоточавам върху вършенето на детайлна работа, като лично разпитвах за някои въпроси и работех за решаването им. По това време работата в групата, за която отговаряше сестра Су Дзин, не даваше никакви резултати и когато отидох да я проверя, тя докладва как върши истинска работа и как страда и плаща цена. Докато слушах доклада ѝ, изглеждаше, че Су Дзин е свършила много неща, но това не съответстваше на резултатите от работата, затова започнах да проучвам работата в детайли. Разбрах, че Су Дзин е много загрижена за репутацията и статуса си и когато докладваше за работата, съобщаваше само добрите новини, но не и лошите. Когато питах за детайлите на работата, тя винаги избягваше ключови въпроси; и след разследване и проучване потвърдих, че Су Дзин няма работоспособност, и тогава я освободих. Тъй като в този момент не можех да намеря подходящ човек за ръководител на група, сама поех част от детайлната работа. След два месеца на реално участие и проследяване на работата резултатите от работата по статиите се подобриха и аз вкусих сладостта от вършенето на истинска работа.

Преди да се усетя, дойде април. Работата на трите групи, за които отговарях, постепенно показваше напредък и бяхме определили кандидати за ръководители на групи. В сърцето си планирах: „Работата най-накрая е влязла в релси и стига да проследявам нещата редовно, всичко ще бъде наред, и най-накрая ще мога да си почина“. Постепенно се съсредоточих само върху статиите със свидетелства за преживяване, които се предаваха всеки ден, и повече не поемах инициативата да проучвам работните детайли. В един юнски ден гледах видео със свидетелство за преживяване, в което братът беше църковен водач, отговорен за евангелската работа. Той вършеше работата със значителна детайлност и познаваше добре положението на всеки потенциален приемник на евангелието. Сравних се с него и осъзнах, че съм много назад. Особено през последните две седмици се задоволявах само с това да получавам предадените статии със свидетелства за преживяване и не проучвах работните детайли на всяка група. Осъзнах, че съм станала малко нехайна в работата си и бързо промених нещата. Започнах да проверявам работата на няколко групи и едва тогава открих, че едната група имаше огромен брой статии със свидетелства за преживяване, които не бяха прегледани, а друга група беше изключително неефективна в изпълнението на дълга си и работните ѝ резултати значително бяха спаднали… Колкото повече проверявах, толкова повече проблеми намирах. Бях страшно ядосана на себе си: „Защо не открих тези проблеми по-рано? Как можах отново да тръгна по пътя на лъжеводач пряко себе си?“.

Тогава се помолих, за да потърся. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Има и друг тип лъжеводачи, за които често сме говорили в общението по темата за „отговорностите на водачите и работниците“. Този тип хора имат известни заложби, не са неинтелигентни, имат начини, методи и планове за разрешаване на проблемите в работата си и когато им бъде възложена дадена работа, те могат да я изпълнят близо до очакваните критерии. Способни са да открият всякакви проблеми, които възникват в работата, и могат да разрешат някои от тях. Когато чуят за проблемите, за които някои хора докладват, или когато наблюдават поведението, проявленията, речта и действията на някои хора, те имат реакция в сърцето си и имат собствено мнение и отношение. Разбира се, ако тези хора се стремят към истината и имат чувство за бреме, тогава всички тези проблеми могат да бъдат разрешени. Проблемите обаче неочаквано остават неразрешени в работата, за която отговаря типът хора, за които разговаряме днес. Защо е така? Дали защото тези хора не вършат реална работа. Те обичат да им е лесно и мразят упоритата работа, просто повърхностно полагат нехайни усилия, обичат да са бездейни и да се наслаждават на предимствата на статуса, обичат да командват хората и просто помръдват леко с устни, дават няколко предложения и с това считат работата си за свършена. Не приемат присърце никакво реално църковно дело или критичната работа, която Бог им поверява — нямат това чувство за бреме и дори Божият дом многократно да подчертава тези неща, те пак не ги приемат присърце. […] Какъв е проблемът с този тип хора? (Те са твърде мързеливи.) Кажете Ми, кой има сериозен проблем: мързеливите хора или хората с малки заложби? (Мързеливите хора.) Защо мързеливите хора имат сериозен проблем? (Хората със слаби заложби не могат да бъдат водачи или работници, но могат да бъдат донякъде ефективни, когато изпълняват дълг, който е по силите им. Мързеливите хора обаче не могат да правят нищо. Дори да имат заложби, те не дават резултат.) Мързеливите хора не могат да направят нищо. С две думи, те са безполезни хора. Те са двойно увредени. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за украса. Дори да имат добри заложби, те са безполезни. Те са твърде мързеливи — знаят какво трябва да правят, но не го правят, и дори да знаят, че нещо е проблем, не търсят истината, за да го разрешат, и макар че знаят какви несгоди трябва да понесат, за да бъде работата ефективна, не желаят да понесат тези заслужаващи си несгоди — така че не могат да придобият никакви истини и не могат да вършат никаква реална работа. Те не желаят да понасят несгодите, които хората трябва да понасят. Те знаят само да се отдават на удобства, да се наслаждават на моментите на радост и отдих и на свободен и спокоен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят несгоди, не заслужават да живеят. Онези, които винаги искат да живеят живота на паразит, са хора без съвест или разум. Те са зверове и такива хора дори са негодни да полагат труд. Тъй като не могат да понасят несгоди, дори когато полагат труд, те са неспособни да го вършат добре, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-малка. Човек, който не може да страда и не обича истината, е безполезен човек. Той е непригоден, дори да полага труд. Той е звяр, без капка човешка природа. Такива хора трябва да бъдат отстранени. Само това е в съгласие с Божиите намерения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Когато прочетох как Бог разобличава такива лъжеводачи, които имат заложби, но не изпълняват правилно дълга си, сърцето ми трепна. В миналото винаги съм си мислела, че не съм особено мързелива, и никога не съм се свързвала с безполезния човек, разобличен от Бог; но този път, изправена пред фактите, трябваше да призная, че коренът на моя неуспех да върша истинска работа се дължеше на това, че обичах удобството, мразех тежката работа, ламтях за спокойствие и бях твърде мързелива. Като се връщам назад към времето, когато надзиравах работата, в началото можех да поемам известна отговорност, да понасям известни трудности и да плащам известна цена, и работата показваше известен напредък. Но когато видях някакви работни резултати, у мен се зароди желание за удобство и започнах да прехвърлям работата на ръководителите на групи и тайно да се наслаждавам на свободното си време. Всеки ден се задоволявах само с преглеждане на статиите и не исках да полагам умствени усилия, за да обмислям активно проблемите на всяка група. Започнах силно в изпълнението на дълга си, но не можах да го доведа докрай и винаги избирах най-лесния път. Това означаваше, че проблемите в работата не можеха своевременно да бъдат открити и разрешени. Бог е дал на хората умове, за да обмислят правилните въпроси, но аз винаги се съобразявах с плътта си и никога не исках да използвам ума си или да премислям проблемите. Църквата ми беше възложила да изпълнявам толкова важен дълг, но аз не мислех как да платя цена, за да направя работата ефективна. Вместо това се отдавах на удобство и бях безотговорна към дълга си. Наистина нямах съвест или човешка природа. Нима не бях точно онзи безполезен човек, за когото Бог говори? Тогава се помолих на Бог с готовност да се опълча на плътта си, да се покая пред Бог и да върша истинска работа.

Един ден по време на духовната си практика прочетох Божиите слова. Бог казва: „В момента нямаш много възможности за изпълнение на дълг, така че трябва да се възползваш от тях, когато ти се представят. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да се постараеш. Това е моментът, когато трябва да се посветиш изцяло, да отдадеш всичко на Бог и да платиш цената, ако е необходимо. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, ако си уклончив и протакаш, тогава със сигурност ще свършиш работата зле“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). „Ако наистина притежаваш заложби в определена степен, ако наистина владееш професионални умения в рамките на твоята отговорност и ако не си външен за професията си човек, тогава просто трябва да спазваш една фраза и ще си способен да бъдеш предан на дълга си. Коя фраза? „Вложи сърцето си в това“. Ако вложите сърцето си в нещата и в хората, тогава ще можете да бъдете предани на дълга си и отговорни към него. Лесно ли е да се практикува тази фраза? Как я прилагате на практика? Това не означава да използвате ушите си, за да чувате, нито ума си, за да мислите — това означава да използвате сърцето си. Ако човек наистина може да използва сърцето си, когато очите му видят, че някой прави нещо, действа по някакъв начин или има някаква реакция на нещо, или когато ушите му чуят мненията или доводите на някои хора, като използва сърцето си, за да размишлява и обмисля тези неща, в ума му ще се появят някои идеи, възгледи и нагласи. Тези идеи, възгледи и нагласи ще го накарат да има задълбочено, конкретно и правилно разбиране за човека или нещото и същевременно ще породят подходящи и правилни преценки и принципи. Само когато човек има тези проявления на използване на сърцето си, това означава, че е предан на своя дълг“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Божиите слова ме накараха да разбера, че за да изпълня дълга си и да върша истинска работа, първо трябва съзнателно да се опълча на покварения си нрав и да вложа сърце в дълга си. Щом вложа сърцето си, ще мога да откривам проблеми и реално да ги решавам. Само като правя това, мога да изпълнявам дълга си всеотдайно и това да се счита за вършене на истинска работа. Ако не влагам сърцето си и не искам да полагам усилия или да плащам цена, няма да положа усилие да търся истината, когато видя проблеми; може дори да не открия проблемите, да не говорим за решаването им, и в крайна сметка няма да мога да изпълня дълга си. По-късно общувах със сестрата, с която работехме, за проблемите в групата един по един. Внимателно проверихме работата в групата и открихме някои отклонения и пропуски, и тогава написах писмо, за да общувам практично, и постепенно проблемът с ниската ефективност при изпълнението на дълга в групата беше разрешен. Но знаех, че не мога просто да проверя и проследя тези задачи веднъж и с това да приключа, че ще са необходими редовни проследявания и надзор и че това е работа, която трябва да се върши в дългосрочен план. Понякога, когато работата се натрупваше, все още разкривах състояние на желание да бъда мързелива, но успявах да се коригирам и своевременно да се опълча на плътта си, и да върша истинска работа въз основа на Божиите слова. Без да се усетя, работата по статиите в групите, за които отговарях, започна да показва ясни резултати и аз се почувствах много щастлива. Усещах спокойствие в сърцето си, докато изпълнявах дълга си по този начин.

След като преживях това, разбрах, че да вършиш истинска работа не е трудно. Въпросът е просто да вложиш сърцето си в нея. Когато намеренията ти са правилни — насочени не към плътско удобство и спокойствие, а вместо това към обмисляне как да вършиш добре истинска работа — сърцето ти е по-съсредоточено върху правилните въпроси, можеш да преживееш напътствието и благословиите на Бог и да виждаш по-ясно и по-точно проблемите в дълга си. Най-важното е, че чрез вършенето на истинска работа откриваш повече проблеми и можеш да се упражняваш да решаваш проблеми с истината, като стигаш до разбиране на повече истини принципи. Стигнах до разбирането, че само като вършиш истинска работа, можеш да изпълняваш добре дълга си и да имаш мир и лекота в сърцето си. Благодаря на Бог!