От Ли Къ, Китай

Всемогъщият Бог казва: „Най-големият проблем на човека е, че той не мисли за нищо друго освен за своята участ и изгледи за бъдещето и ги идолизира. Човек се стреми към Бог заради участта и изгледите си за бъдещето. Той не се покланя на Бог заради любовта си към Него. И така, при завоюването на човека трябва да се окастрят неговият егоизъм, алчност и нещата, които най-много пречат на поклонението му пред Бог, и по този начин да бъдат премахнати. По този начин ще бъде постигната целта на завоюването на човека. В резултат на това в първите етапи от завоюването на човека е необходимо да се изчистят най-яростните му амбиции и най-пагубните му слабости и чрез това да се разкрие боголюбивото му сърце, да се променят познанията му за човешкото битие, представата му за Бог и смисълът на неговото съществуване. По този начин боголюбивото сърце на човека се пречиства, тоест сърцето на човека се завоюва“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Докато чета този откъс от Божиите слова, си спомням за едно мое преживяване в ареста. То наистина ме накара да осъзная колко практични са Божиите слова. Ако човек иска да се освободи от мислите за своето бъдеще и съдба и да може да се покори на Бог и да Го обича, той трябва да преживее правосъдието, наказанието, изпитанията и облагородяването от Бог в последните дни.

В края на 2012 г. бях арестуван от полицията на Компартията, докато проповядвах евангелието. По време на многократните разпити и опити на полицията да изтръгне признания, именно Божиите слова ме водеха, за да остана непоколебим в свидетелството си и да не се превърна в Юда. Полицаите не получиха информацията за църквата, която искаха, и накрая ме осъдиха на три години и половина затвор по обвинение в „подкопаване на правоприлагането“. Въпреки че се бях подготвил за затвора след ареста, сърцето ми все още беше в смут, когато прочетох присъдата. Мислено преброих дните в главата си: „Три години и половина — това са повече от хиляда дни и нощи! Как ще ги преживея?“. Съвсем се притесних, когато чух един бивш затворник да казва: „В затвора е наистина тъмно и ако работата не е свършена или не е свършена добре, ще те бият. Слабите умират вътре и там, когато някой умре, все едно, че е умряло куче — на надзирателите изобщо не им пука“. Бях малко уплашен и си мислех: „През месеците, които прекарах в ареста, стомашната ми болест се влоши и се превърна в стомашен кръвоизлив. Всеки път, когато отивам до тоалетната, излизат кръвни съсиреци. Краката и стъпалата ми също са леко подути. Ще мога ли с това тяло да изляза жив след всичките тези години в онзи нечовешки затвор? Ако умра в затвора, няма ли да пропусна деня, в който Божието царство ще се осъществи?“. При мисълта за тези неща неволно се тревожех за бъдещето си и в сърцето си имах известно неразбиране към Бог: Дали Бог използваше тази ситуация, за да ме разкрие и отстрани? Макар да знаех, че не трябва да разбирам погрешно Бог и че ситуацията, която Той беше нагласил, бе това, от което се нуждаех, в продължение на няколко дни сърцето ми беше в смут и не можех да спя през нощта. В болката си виках към Бог отново и отново: „Боже, знам, че не трябва да Те разбирам погрешно, но сега съм толкова слаб. Моля Те, дай ми вяра и сила да преживея предстоящата ситуация“. След като се помолих, си спомних един стих от Стария завет, където Бог Йехова говори на Исус Навин: „Бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш“ (Исус Навин 1:9). Също така се замислих какво казва Всемогъщият Бог: „Моя е последната дума във всичко случващо се във вселената. Има ли нещо, което да не е в Моите ръце?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 1). Бог господства и контролира всичко, така че дори в затвора на Компартията съдбата ми не е ли все още в Божиите ръце? При тази мисъл почувствах освобождение в сърцето си.

Един ден през октомври 2013 г. бях изпратен в затвора, за да излежа присъдата си. В китайските затвори затворниците са просто безплатни инструменти, които могат да се използват за печелене на пари. Затворниците работят по 16-17 часа на ден, а понякога времето на спешната работа е още по-дълго; тези, които не успяват да изпълнят задачите си, биват физически наказвани. Тогава работата ми беше да гладя определени части от дрехите. Трябваше да държа ютия в една и съща поза повече от десет часа на ден и трябваше да се движа бързо. Тъй като затворът работеше като поточна линия, ако един човек беше бавен, това се отразяваше на скоростта на цялата производствена линия и ако някой причиняваше забавяне, биваше наказван. Вече не можех да изправям двата си пръста от силното стискане на ютията толкова дълго време и трябваше да ги изправям насила. Както се казва: „Пръстите са свързани със сърцето“; понякога болката в ръката ми ставаше толкова силна, че не можех да спя през нощта. Непосилното натоварване заедно със стомашния ми кръвоизлив, който още не беше напълно зараснал, изключително отслабиха тялото ми и в рамките на три месеца в затвора започнах да усещам болки в гърба, стягане в гърдите и недостиг на въздух. Само при мисълта за дългата присъда, която ме очакваше, се страхувах, че ако нещата продължат така, дори и да не умра ще остана инвалид. Ако останех инвалид, животът ми след затвора щеше да се превърне в проблем, така че как щях да изпълнявам дълга си? Ако не можех да изпълнявам дълга си, нямаше ли да се лиша от шанса да бъда спасен? Отчаяно ми се искаше Бог скоро да накаже големия червен змей, защото ако големият червен змей паднеше, нямаше да ми се налага да понасям тези трудности. По това време обръщах голямо внимание на новините отвън и когато пристигаха нови затворници, се опитвах да разбера как са нещата извън затвора, като питах дали се случват някакви катаклизми или размирици. Но ден след ден нещата навън оставаха спокойни и се чувствах някак обезсърчен. Защо Бог не наказваше големия червен змей? Ако твърде дълго останех така в затвора, дори и да не умра щях да се осакатя! Докато мислех за тези неща, сърцето ми се изпълваше с мрак и униние. В мъката си се молех на Бог: „Боже, само като си помисля, че ръката ми ще се инвалидизира, ставам толкова унил и все се притеснявам, че ако стана инвалид, няма да се справя в живота. Притеснявам се също, че няма да мога да изпълнявам дълга си и следователно няма да мога да бъда спасен. Боже, моля Те, изведи ме от това погрешно състояние“.

Един ден по време на разходка в двора видях, че планините в далечината, някога жълти и пусти, неусетно са се раззеленили, без да забележа. Докато гледах цветята и тревите по планините, в ума ми проблеснаха няколко Божии слова: „Цветя и треви се простират по склоновете, но именно лилиите придават блясък на славата Ми на земята преди настъпването на пролетта — може ли човекът да постигне това? Може ли да свидетелства за Мен на земята преди Моето завръщане? Би ли могъл да се посвети заради името Ми в страната на големия червен змей?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 34). Отново и отново премислях тези Божии слова, като ми хрумна как цветята и тревите, макар и обикновени и невзрачни, не изискват нищо от Създателя. Независимо дали преживяват ледени зими или знойни лета, те все пак растат и цъфтят година след година според законите, определени от Бог, като придават красота на създадената от Бог земя и свидетелстват за чудото на Божиите дела. Бог казва: „Цветя и треви се простират по склоновете, но именно лилиите придават блясък на славата Ми на земята преди настъпването на пролетта“. Ясно разбрах, че Бог използва тези слова, за да ме изведе от унинието ми, и се почувствах едновременно трогната и засрамена. Подобно на цветята и тревите аз съм само едно мъничко сътворено същество, но постоянно изисквах от Бог да действа според моите желания, а когато Бог не изпълняваше исканията ми и не наказваше големия червен змей, сърцето ми се отдалечи от Него. Наистина ми липсваше разум! Когато Бог върши делото Си, Той има Свой собствен план и Бог знае кога е подходящият момент да унищожи големия червен змей. Трябваше да оставя Бог да устрои всичко. Освен това дали ще остана инвалид, дали ще оцелея и дали ще мога да изпълнявам дълга си — всичко това беше в Божиите ръце. Притесненията ми бяха излишни. Докато мислех за тези неща, сърцето ми се успокои.

По-късно случайно видях от друг затворник една книга, наречена „Вярата на известните хора“, която съдържаше разкази на много известни евангелисти, както китайци, така и чужденци, като Хъдсън Тейлър, Робърт Морисън, Уан Миндао, Уочман Ний и други. Никога не съм очаквал да намеря такава книга в строго контролирания затвор на Компартията, затова нетърпеливо я взех назаем, за да я прочета. Бях много насърчен от красивите свидетелства на светиите през вековете в книгата и се сетих за Божиите слова: „Това, което сега ви дарявам, надминава Моисей и засенчва Давид, затова искам вашето свидетелство да надмине Моисеевото и думите ви да бъдат по-велики от тези на Давид. Давам ви стократно — така че искам и вие да Ми се отплатите стократно. Трябва да знаете, че Аз съм Този, който дарява живот на човечеството, и вие получавате живот от Мен и трябва да свидетелствате за Мен. Това е задължение, което ви възлагам и което трябва да изпълните за Мен. […] Вие разбирате повече от Моите мистерии в небето, отколкото Исая и Йоан; вие знаете повече за Моята обичливост и достопочтеност от всички светии от миналите векове. Това, което сте получили, не е просто Моята истина, Моят път и Моят живот, но видение и откровение, по-велики от тези на Йоан. Разбирате много повече мистерии и сте съзрели истинското Ми лице; вие сте приели повече от Моето правосъдие и знаете повече за Моя праведен нрав. И така, въпреки че сте родени в последните дни, вашето разбиране е за предишното и миналото и също така сте преживели нещата от днешния ден, и всичко това беше направено лично от Мен. Това, което искам от вас, не е прекомерно, защото съм ви дал толкова много и сте видели много в Мен. Затова искам от вас да свидетелствате за Мен пред светиите от минали векове и това е единственото желание на сърцето Ми“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). Мислех за светиите от миналите поколения. Те не са се радвали на поенето и ресурса от толкова много Божии слова, на които се радвах аз, но са дали живота си, за да свидетелстват за спасението на Господ Исус. Някои са били убити с камъни, някои са били разкъсани от коне, някои са били прерязани с трион, а други са били разпънати с главата надолу, но всички те са дали красиво и гръмко свидетелство за Бог. Вече се наслаждавах на ресурса от толкова много слова на Всемогъщия Бог, така че трябваше да дам красиво и гръмко свидетелство за Бог, за да посрамя Сатана, точно както са направили светиите от миналите поколения. Това е и очакването на Бог към нас, които сме приели Неговото дело от последните дни. С тези мисли придобих решимост да последвам примера на светиите от миналите поколения. Бях готов да се опълча на плътта си и да се откажа от неоснователните си искания към Бог, да положа бъдещето и съдбата си в Божиите ръце и да се оставя на Неговите устройвания и подредби. Дори наистина да останех инвалид, пак щях да следвам Бог докрай. Освен това дори Компартията наистина да ме измъчваше до смърт в затвора, това щеше да бъде преследване заради праведност. Това е славно нещо и не трябваше да бъда тъжен. Вместо това трябваше да разчитам на Бог, за да остана непоколебим в свидетелството си. В следващите дни съзнателно обмислях тези Божии слова, които можех да си спомня, пеех химните, които бях научил, и също така поверявах трудностите си на Бог, като се уповавах на Него. Постепенно състоянието ми се подобри.

Вярвах, че чрез това преживяване съм успял да оставя настрана мислите за бъдещето и съдбата си, но една ситуация ме разкри и ми показа ясно, че няма да е толкова просто да го направя. През зимата на 2014 г. поради моята слабост и изключително лошите условия в затвора, където трябваше да си мия косата и да се къпя със студена чешмяна вода дори в лютата зима, почти постоянно бях с настинка и хрема. С времето носните ми капиляри се спукаха от честото духане на носа. В началото имах само периодични, малки кръвотечения, но с времето кръвотечението ставаше все по-силно, докато накрая носът ми на няколко пъти прокървя продължително, както водата тече от чешма. Надзирателите видяха, че кървя твърде много, и се уплашиха, че мога да умра в цеха, затова ме изпратиха в затворническата болница. Медицинските условия в затворническата болница обаче бяха много лоши, лекарят само ми сложи система и не предприе никакви мерки за спиране на кървенето. Също така постави пластмасова кофа пред мен и студено каза: „Ако ще кървиш, го прави в кофата. Недей да цапаш пода, като кървиш навсякъде“. След тези си думи просто се обърна и си тръгна. Кръвотечението от носа ми продължаваше да се появява и да изчезва, затова използвах кърпички, за да запуша ноздрите си и да спра кървенето. Но със запушени ноздри кръвта започна да се излива от устата ми. От прекомерното кървене усещах как топлината бавно напуска тялото ми. Кръвта продължаваше да тече периодично от носа ми и не след дълго бях изразходвал цял пакет кърпички. Бях напълно изтощен и единственото, което можех да направя, беше просто да оставя кръвта да тече от устата и носа ми по дрехите. Не след дълго на гърдите ми се появи голямо червено петно и започнах да усещам все по-голям студ. Можех само немощно да се облегна на студената стена и чувствах, че секундите до края на живота ми изтичат. Взирах се в тавана и си мислех: „Ако това продължи, не след дълго ще умра от кръвозагуба. Ако умра по този начин тук, в затвора, никой никога няма да разбере. Никога повече няма да видя братята и сестрите си, камо ли да стана свидетел на деня на Божията слава“. Мислех си и за това как, след като намерих Бог, се бях отказал от кариерата си и бях напуснал дома си, защото Компартията ме преследваше, и как постоянно бях изпълнявал дълга си в църквата. Никога не съм очаквал, че накрая ще умра в затвора, вместо да получа благословии. Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах и сърцето ми се изпълни с пустота. В болката си мълчаливо се молех на Бог: „Боже, това, с което се сблъсквам, съдържа Твоето намерение, но моят ръст е твърде малък; и като виждам, че съм на път да умра, сърцето ми е изпълнено с болка и отчаяние. Боже, моля Те, дай ми вяра и сила, за да мога чрез Теб да бъда непоколебим“. След като се помолих, се сетих какво е казал Йов по време на изпитанията си: „Йехова даде, Йехова отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Когато изкушението на Сатана сполетяло Йов, той загубил целия си имот и децата си, а цялото му тяло се покрило с гнойни рани. Тези неща биха били непоносими удари за всеки, но Йов имал богобоязливо сърце. Той не се оплаквал от Бог, нито съгрешил с устата си, а вместо това приел всичко от Бог с вярата, че цялото му богатство и децата му са му дадени от Бог, и макар да изглеждало като грабеж на разбойници, това е било допуснато от Бог. Затова Йов се покорил на това, че Бог му отнема, и доброволно върнал на Бог всичко, което имал, като все още възхвалявал святото Божие име. Сред изкушенията на Сатана вярата, покорството и страхът на Йов от Бог му позволили да остане непоколебим в свидетелството си за Бог и да посрами Сатана, и той получил Божието одобрение и благословия. Докато обмислях свидетелството на Йов, осъзнах, че всичко, което имам, включително животът ми, е дадено от Бог, че е съвсем правилно Бог да го вземе обратно и че трябва да се покоря на Божието върховенство и подредби. Но когато се изправих пред смъртта, изпитах болка и отчаяние и сърцето ми се противеше. Видях, че нямам покорство към Бог и че вярата ми е наистина жалка. След като осъзнах това, се помолих на Бог: „Боже, готов съм да положа живота си в Твоите ръце. Дали ще живея, или ще умра, готов съм да се покоря на Твоето върховенство и на Твоите подредби“. След молитвата сърцето ми доста се успокои и почувствах, че Бог е моята силна и мощна опора. Неочаквано, когато напълно поверих живота и смъртта си на Бог, видях Неговите дела; Бог направи така, че един затворник, когото не познавах, отишъл да намери директора на затворническата болница, като казал, че съм съгражданин на директора, и го помолил да ми помогне. Всъщност аз не съм от същия град като директора. След като директорът дойде и ме видя покрит с кръв, той бързо каза: „Не се притеснявай, ще наредя на някого да те откара в градската болница за кръвопреливане и спешна помощ“. Но след като надзирателите ме отведоха в градската болница, за да спестят разходи, само ме оперираха за спиране на кървенето, а не получих кръвопреливане. Мислех си, че след като съм загубил толкова много кръв, надзирателите със сигурност ще ми уредят да си почина няколко дни. Но неочаквано, щом слязох от операционната маса, надзирателите директно ме изпратиха на работа в цеха. Чувствах се замаян от световъртеж, всичко се въртеше около мен. В сърцето си намразих още повече презрението на Компартията към човешкия живот. Вървях по правилния път в живота, като вярвах в Бог и проповядвах евангелието, а в същото време понасях невероятна жестокост от страна на Компартията! Освен с омраза, сърцето ми беше изпълнено и с тъга от мисълта: „Изглежда този път наистина ще умра в затвора и никога няма да видя деня, в който Божието царство ще се осъществи“. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно, и като си спомних предишните преживявания, разбрах, че тази болест е изпитание от Бог за мен. Бях готов да се покоря на Божиите устройвания и подредби и да търся Неговото намерение. По-късно, когато се покорих, отново видях Божиите дела. Един надзирател от моя роден град чул за положението ми и се застъпил за мен пред началника на цеха, като го накарал да ми позволи да си почина няколко дни, и аз най-накрая се възстанових. Видях Божието всемогъщество и върховенство и придобих още повече вяра в Него; разбрах, че дали ще живея, или ще умра, зависи от Бог. Колкото и нечестив да е големият червен змей или колкото и да се опитва да ме убие, без Божието позволение никой не може да ми отнеме живота.

Мислех си как при всички тези случаи, когато се бях сблъсквал с подобни ситуации, се бях притеснявал за бъдещето и съдбата си — винаги с тревогата, че ако умра, няма да мога да бъда спасен — и осъзнах, че ситуациите, които Бог беше устроил, не бяха само за да ми покажат нечестивостта на Компартията, но и за да ме накарат да разбера собствения си покварен нрав. Спомних си Божиите слова: „Във вярата си в Бог хората се стремят да получат благословии в бъдеще — това е целта във вярването им. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде преодоляна чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти хората не са пречистени и разкриват поквара, именно в тях трябва да бъдат облагородени. Това е Божията подредба. Бог нагласява среда за теб, като те принуждава да се облагородиш в нея, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам, че да искаш да се откажеш от замислите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби, дори това да означава да умреш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато обмислях Божиите слова и ги сравнявах със собствените си преживявания, осъзнах, че единствено чрез облагородяване човек може ясно да види истинския си ръст и да разбере покварата си. Преди винаги съм си мислел, че като съм изоставил семейството и кариерата си, за да изпълнявам дълга си, като съм се сблъскал с ареста и преследването от големия червен змей и не съм предал Бог, това ме прави искрено вярващ. Но в тази ситуация най-накрая видях, че вярвам в Бог само заради доброто бъдеще и добрата крайна цел и че не искам искрено да удовлетворя Бог. Затова, щом видях, че не мога да придобия благословии, станах негативен и изпитвах болка. Когато за първи път научих за присъдата си от три и половина години, се замислих колко тежък е стомашният ми кръвоизлив и колко слабо е тялото ми и се уплаших, че ще умра в затвора и никога няма да видя деня, в който царството ще се осъществи. Поради това бях толкова измъчен, че не можех да спя, и дори погрешно разбрах, че Бог използва тази ситуация, за да ме отстрани. След като влязох в затвора, поради непосилното натоварване не можех да си изправя пръстите и се притеснявах, че ако остана инвалид, няма да се справя в живота. Притеснявах се също, че няма да мога да изпълнявам дълга си и следователно няма да мога да бъда спасен, затова копнеех Бог да унищожи големия червен змей възможно най-скоро и живеех в състояние на униние. По-късно — поради непрестанното кървене от носа — се страхувах, че мога да умра, и се чувствах огорчен и нещастен, и дори съжалявах, че съм напуснал дома си, за да изпълнявам своя дълг. Едва тогава видях, че с пазене на вярата си и изпълнение на дълга си изобщо не практикувам истината, нито се покорявам на Бог, нито пък се опитвам да се отплатя за Божията любов. Вместо това използвах изпълнението на дълга си, за да се опитам да се пазаря за Божията благодат и благословии и да се опитам да се сдобия с добър изход и добра крайна цел. Въпреки че се преструвах, че отдавам всичко на Бог, по същество се опитвах да задоволя собственото си желание да бъда благословен. Като изпълнявах дълга си по този начин, се опитвах да се пазаря с Бог и се опитвах да Го използвам и да Го заблуждавам. Що за съвест или разум имах въобще? Ако не беше Бог да използва преследването от големия червен змей, за да ме разкрие и облагороди, щях да продължавам да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си с намерението да бъда благословен. В крайна сметка щях да свърша като Павел, който приел разходите и жертвите си като капитал, за да изисква благодат от Бог с безсрамните думи: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Ако вярвах по този начин до самия край, нямаше да мога да придобия истината и да бъда спасен, а просто щях да се погубя. Най-накрая разбрах ревностните и грижовни намерения на Бог — Той използваше тази ситуация, за да ме облагороди и да ме пречисти от покварата и примесите ми. Наистина усетих, че въпреки че Божиите действия не съответстваха на волята ми, всички те бяха любов и спасение за мен. В същото време почувствах и Божията милост и защита. Когато получих присъдата и се притеснявах, че няма да изляза жив от затвора, именно Бог ме просветли и напътства чрез Своите слова и ми даде вяра да преживея суровата затворническа среда. Когато се притеснявах, че ще остана инвалид и няма да мога да оцелея, Бог ме напътстваше чрез цветята и тревите и чрез делата на светиите от миналите поколения в книгата, като ме насърчаваше да имам решимост да продължа напред. Когато кървях неконтролируемо и животът ми беше в опасност, Бог уреди един непознат затворник да отиде при директора и аз бях спасен и оцелях. Често си мислех за словата във „Въздиханието на Всемогъщия“, където Бог казва: „Той бди край теб“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог). Осезаемо усещах, че във времена на криза единствено Бог е моята опора и единственото ми убежище! Мислех си как през всичките тези години на вяра в Бог никога не Му бях дал истинското си сърце. Опитвах се да се пазаря с Бог, като изпълнявах съвсем малка част от дълга си, но Бог не се отнесе с мен според моето непокорство и когато Го призовавах в трудни времена, Той все още беше с мен. Той също така ме водеше и напътстваше чрез Своите слова, като уреждаше различни хора, събития и неща да ми помагат. В този момент съжаление и самообвинение обзеха сърцето ми и мълчаливо се помолих на Бог: „Боже, не съм се стремил към истината както трябва и съм плащал цена само заради бъдещето и крайната си цел. Ако мога да оцелея и да изляза, определено ще се стремя към истината както трябва и няма да позволя спасението Ти за мен да отиде напразно. Дори и да нямам добра крайна цел, пак ще изпълнявам добре дълга си и ще се отплатя за Твоята любов!“.

След като преминах през това преживяване, разбрах по-добре значението на това, че Бог използва големия червен змей да Му служи. Ако не бях преживял лично преследването от големия червен змей, нямаше да видя толкова ясно неговата демонична същност, нито вярата и покорството ми към Бог щяха да нараснат, и нямаше да придобия истинско разбиране за своя покварен нрав. Наистина преживях, че Божието дело за спасение на хората е невероятно практично и страшно мъдро! Разбрах също, че големият червен змей се съпротивлява на Бог и вреди на Божиите избраници по изключително безумен начин, и Бог отдавна иска да го унищожи, но тъй като ние, тази група от хора, все още не сме направени пълноценни, Бог все още трябва да го използва за служба. Щом приключи със службата си, ще дойде и неговият край.

На 9 ноември 2015 г. бях освободен, след като излежах присъдата си. Двама надзиратели ме придружиха до портата на затвора и единият от тях ме попита: „Ще продължиш ли да вярваш в Бог, след като излезеш? Ако го направиш, пак ще се озовеш тук!“. Аз твърдо казах: „Свободен съм да вярвам в Бог!“. Двамата надзиратели ме погледнаха изненадано, а след това просто поклатиха глави. Малко повече от десет дни след като бях освободен, братята и сестрите се свързаха с мен и аз отново се присъединих към редиците на тези, които разпространяват евангелието на царството.

По-късно се замислих: „Защо се чувствам толкова нещастен и огорчен, когато нещата засягат бъдещето и съдбата ми, дори до такава степен, че споря с Бог и не мога истински да се покоря на Неговите устройвания и подредби? Какво всъщност ме контролира?“. По време на духовната си практика прочетох Божиите слова: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). След като прочетох този откъс от Божиите слова, разбрах, че вечното притеснение за бъдещето и съдбата ми в моята вяра и дълг не е просто разкриване на покварен нрав, а главно защото в себе си имах сатанинска природа. Живеех според сатанинските философии „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Никога не си мърдай пръста без награда“ и във всичко, което правех, следвах принципите на личната изгода. Бях наистина егоистичен и достоен за презрение. Бях се отказал от всичко, за да изпълнявам дълга си, но в действителност търсех лична изгода и се опитвах да направя размяна, за да придобия благословията за навлизане в небесното царство. Спомням си, когато някой за първи път ми проповяда евангелието на Господ Исус. Чух, че вярата в Господ ще донесе благодат и благословии и че душата ми ще бъде спасена и след смъртта ще отиде в рая. Така повярвах в Господ. След като приех Божието дело от последните дни, научих, че Бог напълно ще пречисти и спаси хората и ще ги въведе в следващата епоха, и затова бях безкрайно развълнуван. За да получа бъдещи благословии, решително се отказах от семейството и кариерата си и избрах да изпълнявам дълга си на пълно работно време. След като вярвах във Всемогъщия Бог повече от година, бях арестуван за проповядване на евангелието. След като ме освободиха под гаранция, полицията ограничи движението ми и ми забрани да напускам района с изискването да бъда на разположение по всяко време, в противен случай щях да бъда хвърлен в затвора. Въпреки това все пак избрах да изпълнявам дълга си на друго място, защото мислех, че по този начин мога да бъда запомнен от Бог и да получа Неговите благословии. Но когато ме арестуваха отново, получих присъда от три години и половина и се изправих пред това да остана инвалид или да умра в затвора; почувствах, че надеждите ми да получа благословии са разбити, и затова се изпълних с болка и пустота, и дори съжалих, че съм отишъл на друго място, за да изпълнявам дълга си. Мислех, че след като съм платил такава цена, Бог не трябва да ме оставя да умра и че трябва да ми позволи да имам добра крайна цел. Осъзнах, че животът според тези сатанински отрови ме прави изключителен егоист, който винаги търси само собствена изгода. Нямах страх от Бог, нито покорство към Него. Като сътворено същество моя неотменима отговорност е да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, а всичките ми мисли и желания бяха за самия мен. Исках да използвам дълга си като възможност да се опитам да се пазаря с Бог и да осъществя мечтата си да бъда благословен. Това беше наистина егоистично и достойно за презрение от моя страна! Мислех си как Бог се е въплътил два пъти, за да спаси човечеството, сблъскал се е с отхвърляне и клевети от света и е понесъл неразбиране, оплаквания и дори експлоатация от тези, които вярват в Него. Но Бог никога не е изисквал нищо от хората, още по-малко е молил някого да Му се отплати. Той само изразява истината, за да пои и предоставя ресурс на хората, и мълчаливо чака тяхното завръщане. Божията любов е наистина безкористна! Мислех си колко много съм ял и пил от Божиите слова и колко много съм получил от Бог, но никога не съм мислил да се отплатя за Божията любов, като изпълнявам дълга си както трябва. Съсредоточавах се само върху това да накарам Бог да ми даде добра крайна цел, а когато не я получавах, ставах негативен и изпитвах болка, и дори съжалявах за цената, която бях платил. Силно се укорявах и самообвинявах; мразех се, че толкова много ми липсва съвест и човечност!

Под Божието ръководство тогава се сетих за един откъс от Божиите слова: „Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. […] Вие сте хора, които преследват правилния път, тези, които търсят напредък. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (2)). Божиите слова ми дадоха посока занапред. Разбрах, че като сътворено същество трябва да се стремя към истината, да почитам Бог, да изпълнявам функцията на сътворено същество и да изживея смислен живот. Това е правилният път в живота! Взех решение повече да не се опитвам да сключвам сделки с Бог и да застана на позицията на сътворено същество, да изпълнявам добре дълга си и да се стремя да обичам и удовлетворявам Бог.

Вече девет години съм на свобода и всеки път, когато си спомня за това мое преживяване в затвора, изпитвам смесица от силни емоции. Ако не бях преживял тази ситуация, нямаше да осъзная колко незрял по ръст съм бил или колко малко вяра съм имал в Бог; още по-малко щях да разбера своя егоистичен и достоен за презрение покварен нрав и погрешните си стремежи. В същото време разбрах, че Бог използва големия червен змей, за да Му служи: Той прави това, за да ме разкрие и да пречисти сатанинския ми нрав, като по този начин преобразява погрешните ми възгледи за преследване на благословии във вярата ми и ме кара да се откажа от многобройните си притеснения за бъдещето и съдбата си. Това са неща, които не бих могъл да придобия в комфортна среда. Сега арестите на вярващи от страна на Компартията стават все по-жестоки и често чувам за арестувани и осъдени братя и сестри, а дори и за някои, които са били пребити до смърт. Понякога се замислям как остарявам и как здравето ми не е толкова добро, колкото преди. Вече съм бил арестуван два пъти и ако бъда арестуван отново, със сигурност ще получа тежка присъда. Много е вероятно да умра в затвора и да не мога да видя деня, в който царството ще се осъществи. Но когато се сетя за ръководството и делата на Бог, които съм преживял, сърцето ми се чувства много по-спокойно и умиротворено. Спомням си един църковен химн, който често пея и който много ме насърчи: „Никога няма да се отвърна от следването на Христос, дори в смъртта“: „Човешкият Син от последните дни изразява истината, като пробужда безброй сърца. Виждам, че Божиите слова са изцяло истината, затова Го следвам. Сатана, големият червен змей, безумно потиска и арестува Божиите избраници. Онези, които следват Христос и изпълняват дълга си, го правят с риск за живота си. Някой ден може да бъда арестуван и преследван, защото свидетелствам за Бог. В сърцето си разбирам ясно, че това е преследване заради праведност. Някой ден може да бъда арестуван и хвърлен в затвора за проповядване на евангелието. Това е страдание, което Бог е повелил за онези, които Го следват. Не знам още колко дълго мога да вървя по този път на проповядване на евангелието, но докато съм жив, ще разгласявам Божиите слова и ще свидетелствам за Христос. Отдавам всичко само за да се стремя към истината и да изпълня Божието поръчение. В този живот да следвам и да свидетелствам за Христос изпълва сърцето ми с гордост. Дори и да не мога да видя деня, в който царството ще се осъществи, това да мога да свидетелствам и да унижа Сатана днес е достатъчно. Бог е с мен в преследването и мъките; Той е моята опора. Може би животът ми ще изчезне като мимолетен фойерверк, но да умреш като мъченик за Бог е да дадеш гръмко свидетелство. Предложих своите оскъдни сили за разпространението на евангелието на царството. Нямам оплаквания и не съжалявам. Щом мога да свидетелствам за Бог, животът ми не е бил напразен. Това е Божията повеля и аз Му предлагам възхвала и благодарност“ (Следвайте Агнеца и пейте нови песни). Знам, че пътят напред е изпълнен с много трудности и препятствия, но без значение какви изпитания и мъки ще преживея или дали ще имам добро бъдеще или добра крайна цел, аз ще се покоря на Божието върховенство и Божиите подредби, ще изпълня дълга си и ще се опитам да изживея текста на тази песен в ежедневието си.