Преди да открия Господ Исус, преживях много страдания и несгоди, провали и спънки. Първо, родиха ми се преждевременно синове близнаци, които не оцеляха, след това бизнесът ми претърпя поредица от провали и станах жертва на интриги до такава степен, че не можех повече да продължа с бизнеса си. Но най-трудното за мен бе предателството на съпруга ми. Всички тези удари, един след друг, ме измъчваха до такава степен, че почти изгубих кураж да продължа да живея. Едва през 2001 г., когато открих Господ Исус, видях надежда. След като открих Господ, започнах да чета Библията, да посещавам събирания, да се моля на Господ всеки ден, да Му поверявам своите тегоби и болки. И без да усетя, болката и тревогите ми изчезнаха, а в сърцето си изпитах мир и спокойствие, каквито никога преди не бях изпитвала. Също така станах много по-щастлива и по-спокойна. По-късно родих още един син и животът ми постепенно се подреди. Тези промени ме накараха да почувствам, че Господ Исус е наистина верен и прекрасен, и бях толкова щастлива, че съм открила Господ, и истински благодарна на Господ Исус, че ме спаси.

През май 2003 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни и приветствах завръщането на Господ. Научих, че това е последният етап от Божието дело за спасение на човечеството и че целта му е да разреши корена на човешкия грях и покварения нрав и в крайна сметка да въведе спасените в Божието царство. Почувствах се истински благословена и бях изключително развълнувана и щастлива и реших твърдо да се стремя с усърдие. След това всеки ден се молех и четях словата на Всемогъщия Бог и посещавах събиранията без изключение — и в дъжд, и в слънце. Въпреки че съпругът ми се противопоставяше на вярата ми, не се чувствах възпряна, изпълнявах дълг на домакиня вкъщи и проповядвах евангелието, когато имах време. Мислех си, че с такъв ентусиазиран стремеж Бог със сигурност ще ме одобри, ще прояви към мен още по-голяма благодат и ще ме благослови, като ми осигури спокоен и сигурен живот в бъдеще.

По-късно едногодишният ми син започна постоянно да вдига температура, понякога до 39 градуса, придружена от тежка астма. Понякога повръщаше, лекарството не помагаше и се налагаше да ходи в болница за продължителни венозни вливания в продължение на няколко дни или дори половин месец, преди да се оправи. Гледката на детето ми, което всеки ден или му биеха инжекции, или пиеше лекарства, на пухкавото му личице, което все повече отслабваше и губеше предишния си румен цвят и блясък, късаше сърцето ми и ме караше да плача, и просто ми се искаше тази болест да се прехвърли на мен. Лекарят каза, че е вродена алергична астма, и че тази болест е доста проблемна, тъй като няма специален план за лечение, а само конвенционални методи за овладяване на състоянието, но казаха, че като порасне и имунната му система укрепне, състоянието му може да се подобри. Неясните думи на лекаря ме изпълниха с болка и чувство на безпомощност. Често се молех на Бог да изцели болестта на детето ми. Но тя така и не се подобряваше и в мен се породиха представи, като си мислех: „Винаги съм била пламенна в стремежа си, всеки ден се моля и чета Божиите слова, никога не пропускам събирания и активно изпълнявам дълга си. Бог би трябвало да ме благослови, нали? Когато вярвах в Господ Исус, имах благодат, благословии, мир и радост. Но сега, когато вярвам във Всемогъщия Бог, защо Той не изцелява болестта на детето ми? Бог е всемогъщ — нима не може само с една дума да изцели сина ми? Защо Бог не чува молитвите ми?“. Особено ясно си спомнях за детето на моя роднина, което получи увреждане на мозъка заради закъсняло лечение при висока температура. Синът ми беше още толкова малък и се чудех дали честото вдигане на температура няма да увреди мозъка му и да засегне разсъдъка му, Самата мисъл за това разкъсваше сърцето ми от болка. Близнаците, които имах преди, вече ги нямаше, а лекарят каза, че тялото ми трудно забременява, така че ако нещо се случеше със сина ми, как щях да продължа напред? Като мислех за всичко това, не можех да се удържа да не заплача горчиво. И плачех, докато отчаяно се молех на Бог да се смили и да закриля сина ми, да го изцели по-скоро. Но колкото и да се молех, изглеждаше, че Бог не ме чува. След известно време болестта на детето ми не само не се подобри, а той започна да вдига температура още по-често. Щом вдигнеше висока температура, не можеше да диша нормално, не можеше да се храни, а хапнеше ли нещо, повръщаше. Да гледам как детето ми трябваше да понася толкова много страдания на такава крехка възраст беше нещо, което сърцето ми едва понасяше. Започнах да имам съмнения относно Бог, като си мислех: „Когато вярвах в Господ Исус, Той винаги ме изцеляваше, когато се молех за болест, а сега, когато вярвам във Всемогъщия Бог, защо молитвите ми не действат? Да не би да вярвам в грешното нещо? Дали Всемогъщият Бог наистина е завърналият се Господ Исус?“. Тъй като детето ми боледуваше толкова често, цялото ми внимание беше насочено към грижите за него. Не посещавах редовно събиранията, не можех да се съсредоточа върху яденето и пиенето на Божиите слова и нямах какво да кажа в молитвите си. Сърцето ми се отдалечаваше от Бог.

По-късно няколко сестри дойдоха да ми помогнат и да ме подкрепят и намериха няколко откъса от Божиите слова. Прочетох тези слова на Всемогъщия Бог: „Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и всяка стъпка изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка. […] Всичко, което хората правят, изисква определено количество от кръвта на сърцето им. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги! Могат ли тези празни лозунги да удовлетворят Бог? Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Една от сестрите каза: „В живота ни се случват много разочарования, а зад всяко от тях се крие духовна битка. От страна на Бог, Той ни подлага на изпитания, за да види дали имаме вяра в Него и дали можем да останем непоколебими в свидетелството си; от страна на Сатана, той ни напада и изкушава, с цел да ни накара да се усъмним в Божието дело, а след това да отречем и да предадем Бог. Точно както се е случило с Йов. На пръв поглед изглеждаше, че разбойници са му отнели имуществото и че цялото му тяло било покрито с гнойни рани, но всъщност това е бил Сатана, който се е обзаложил с Бог само за да види на чия страна ще застане Йов. Днес Всемогъщият Бог е дошъл да изрази истината, за да ни спаси, а Сатана не може да понесе това, затова използва болестите на децата ни, за да ни напада и смущава, като се опитва да ни накара да се усъмним в Бог или дори да Го отречем и напуснем. Трябва да се молим и да се уповаваме повече на Бог, за да прозрем кроежите на Сатана“. След като чух общението на сестрата, се замислих върху поведението и проявленията си и осъзнах, че нямах истинска вяра или покорство към Бог и че нямах никаква проницателност за кроежите на Сатана. Разчитах единствено на ентусиазма си във вярата и си мислех със своите представи и фантазии, че Господ Исус е изцелявал болни, прогонвал е демони и е давал благодат и благословии и че щом Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, Той със сигурност може да проявява знамения и чудеса, за да изцелява болни и да прогонва демони, затова продължавах да се моля на Бог да изцели детето ми. Мислех си, че Бог със сигурност ще вземе предвид моя пламенен стремеж и бързо ще изцели детето ми. Но когато реалността се оказа пълна противоположност на това, което си мислех, и състоянието на детето ми не само не се подобри, а се влоши, започнах да се съмнявам в Бог и изгубих мотивация да се моля, да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си. Разкрих толкова много поквара, без дори да го осъзнавам. Дори си мислех, че идеите ми са напълно правилни, но осъзнах, че съм била напълно объркана във вярата си в Бог! Като осъзнах недостатъците си, съзнателно започнах да ям и пия повече от Божиите слова и да посещавам повече събирания, а също така се молех на Бог да ме напътства, за да извлека поуки от болестта на детето ми.

Един ден, по време на духовната ми практика, прочетох няколко откъса от Божиите слова и придобих известно разбиране за Божието дело. Всемогъщият Бог казва: „В човешките представи Бог винаги трябва да върши знамения и чудеса, винаги трябва да изцерява болните и да изгонва демони, винаги трябва да бъде точно като Исус. Този път обаче Бог изобщо не е такъв. Ако в последните дни Бог все така вършеше знамения и чудеса, все още изгонваше демони и изцеряваше болни — ако вършеше точно същото, което е вършел Исус — тогава Бог би повтарял едно и също дело и делото на Исус нямаше да бъде значимо или стойностно. И така във всяка епоха Бог изпълнява по един етап от делото. Щом всеки етап от Неговото дело бъде приключен, злите духове веднага започват да го имитират и след като Сатана започне да следва Бог по петите, Бог променя метода. Веднага щом Бог завърши даден етап от делото Си, злите духове започват да го имитират. Трябва да сте наясно с това. Защо делото на Бог днес е различно от делото на Исус? Защо днес Бог не извършва знамения и чудеса, не изгонва демони и не изцерява болните? Ако делото на Исус беше същото като делото от Епохата на закона, щеше ли Той да представлява Бог от Епохата на благодатта? Щеше ли да може да завърши делото на разпъването на кръста? Ако Исус се беше съобразил с храма и беше спазвал Съботата, както в Епохата на закона, без да бъде преследван от никого и всички го бяха приели, щеше ли да може да бъде разпънат на кръста? Щеше ли да може да завърши делото на изкуплението? Какъв щеше да бъде смисълът, ако въплътеният Бог от последните дни извършваше знамения и чудеса като Исус? Само ако Бог извършва друга част от делото Си през последните дни, която представлява част от Неговия план за управление, човек може да придобие по-дълбоко познаване на Бог и Божият план за управление може да бъде изпълнен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело). „Делото, което Бог извършва през тази епоха, е главно да предостави на човека словата на живота, да разобличи човешката природа същност и покварения му нрав, и да отстрани неговите религиозни представи, феодално, остаряло мислене и познание и култура. Всички тези неща трябва да бъдат пречистени, като бъдат разобличени от Божиите слова. През последните дни Бог използва слова, а не знамения и чудеса, за да доведе човека до съвършенство. Той използва словата Си, за да разкрие човека, да го съди, да го накаже и да го доведе до съвършенство, така че в словата на Бог човекът да види Неговата мъдрост и обичливост, да разбере Божия нрав и чрез словата Му да види Неговите дела“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело). „Днес всички вие трябва да сте наясно, че това, което Бог постига в последните дни, е главно фактът, че „Словото става плът“. Чрез практическото Си дело на земята Той позволява на човека да Го опознае, да има досег с Него и да види практическите Му дела. Той позволява на човека ясно да види, че Бог може да извършва знамения и чудеса, както и че има случаи, в които Той не може да го прави. Това зависи от епохата. Оттук можеш да видиш, че Бог не е неспособен да извършва знамения и чудеса, а по-скоро променя Своя начин на вършене на делото в зависимост от това, което трябва да бъде извършено, и от епохата. На настоящия етап от делото Бог не извършва знамения и чудеса; Той извърши някои знамения и чудеса през епохата на Исус, защото делото Му през тази епоха беше различно. Бог не върши такова дело днес и някои хора Го смятат за неспособен да извърши знамения и чудеса или мислят, че след като не извършва знамения и чудеса, то Той не е Бог. Това не е ли заблуда? Бог е способен да извършва знамения и чудеса, но Той върши делото Си в различна епоха, затова не го прави. В различните епохи и според различните етапи на Своето дело Бог проявява различни дела. Вярата на човека в Бог не е вяра в знамения и чудеса, а вяра в Неговото практическо дело през новата епоха. Човекът опознава Бог чрез начина, по който Той върши делото Си, и това познание поражда в него вяра в Бог, с други думи — вяра в делото и делата Му. В този етап от делото Бог главно говори. Не чакай да видиш знамения и чудеса. Няма да ги видиш! Това е така, защото не си роден през Епохата на благодатта. Ако беше роден тогава, можеше да видиш знамения и чудеса, но ти си роден през последните дни и можеш да видиш само практичността и нормалността на Бог. Не очаквай да видиш свръхестествения Исус през последните дни. Можеш да видиш само практическия въплътен Бог, който не е по-различен от което и да е нормално човешко същество. Във всяка епоха Бог проявява различни дела. Във всяка епоха Той проявява една част от делата Си и делото през всяка една епоха представлява една част от Божия нрав и от Неговите дела. Делата, които Той проявява, се променят в зависимост от епохата, през която Той върши делото Си, но всички те позволяват на човешкото познание за Бог да се задълбочава и позволяват на човека да има по-истинска и по-солидна вяра в Бог. Човекът вярва в Бог поради всичките Негови дела, защото Бог е толкова удивителен, толкова велик и всемогъщ и защото е неразгадаем — затова човекът вярва в Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело).

След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се озари. Когато Бог извършва делото от последните дни, не че не може да проявява знамения и чудеса, а по-скоро в тази последна епоха Бог вече не действа по този начин. Това, което Бог прави сега, е делото да използва слова, за да усъвършенства и пречиства хората. Чрез словата Си Той разобличава неща като сатанинския покварен нрав на хората, старите им мисли и различните им религиозни представи за Бог, като им дава възможност да се отърват от сатанинския си покварен нрав. Ако Божието дело в последните дни все още се състоеше в изцеление на болни, прогонване на демони и проявяване на знамения и чудеса, като позволява на хората да виждат Бог като особено свръхестествен, поквареният нрав на хората и техният бунт и съпротива срещу Бог нямаше да бъдат лесно разкрити, а ние никога нямаше да осъзнаем своя покварен нрав, камо ли да бъдем пречистени и променени. Точно както при мен, ако болестта на детето ми беше изцелена веднага след като се помолих, нямаше да имам каквито и да било представи за Бог, нито пък някакви съмнения в Него и щях да си мисля, че имам голяма вяра в Бог и че наистина се стремя. Но когато болестта на детето ми не беше изцелена, развих погрешни разбирания и представи за Бог и се оплаквах, че Той не чува молитвите ми и дори се усъмних в Него. Не исках да се моля, нито да посещавам събирания, и първоначалният ми ентусиазъм бързо угасна. Изправена пред фактите, моята поквара, бунтарство и представи за Бог бяха напълно разкрити. Едва тогава осъзнах, че възгледът ми да преценявам дали делото е от Бог въз основа на това дали се проявяват знамения и чудеса, или се изцеляват болести и се прогонват демони, е погрешен. Бог извършва един етап от делото във всяка епоха, а новата епоха изисква ново дело. В Епохата на благодатта Господ Исус е извършил делото на изкуплението и е изцелявал болни, прогонвал е демони и е показвал някои знамения и чудеса. Но сега е Епохата на царството, последната епоха, и Бог извършва делото на съд и пречистване на хората чрез Своите слова, като по този начин класифицира всички хора според вида им, след това възнаграждава добрите и наказва злите и слага край на тази стара епоха. Ако Всемогъщият Бог все още действаше като Господ Исус, като проявява знамения и чудеса, като изцелява болни и прогонва демони, нямаше ли да повтаря Своето дело? Как тогава би могла да бъде завършена епохата? Освен това, злите духове също могат да имитират делото, което Бог е извършил, и ако преценявах дали делото е от Бог по това дали се проявяват знамения и чудеса, или се изцеляват болестите на хората, в крайна сметка щях да приема делото на Сатана и злите духове за Божие дело и щях да хуля Бог! На думи приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни, но нямах истинско разбиране за Него, и все още възприемах най-новото Божие дело от гледището на това да търся насищане с хляб в Епохата на благодатта. Просто се опитвах да вървя по стария път с нови обувки. Такава вяра не среща Божието одобрение. Божието дело в последните дни не цели да усъвършенства хората чрез знамения и чудеса, а по-скоро чрез Неговите слова. Това е наистина всемогъществото и мъдростта на Бог! Ако бяха показани знамения и чудеса, хората щяха да повярват, когато ги видят, и нямаше да има съпротива, но тогава как би било възможно да се направи разлика между козите и овцете, плевелите и житото, истинските вярващи и неистинските, добрите слуги и злите? Как би могъл Бог да извърши делото на усъвършенстване, разкриване и отстраняване на хората? Сега Всемогъщият Бог действа, като изразява истината, за да завоюва и спасява хората, и не проявява знамения и чудеса. Той просто гледа дали хората могат да приемат истината и по този начин само онези, които наистина вярват в Бог, могат да бъдат спасени, а онези, които принадлежат на дявола Сатана, ще бъдат разкрити и отстранени. Виждам, че колкото по-нормално и практично е Божието дело, толкова повече от Неговата мъдрост има в него. Божият начин да върши делото Си е наистина прекрасен! Ако не бяха разкриването на фактите и разобличението чрез Божиите слова, никога нямаше да осъзная, че вярвам в Бог с неяснота и представи, нито пък щях да осъзная, че все още се съпротивлявам и бунтувам срещу Бог, а още по-малко щях да придобия някакво разбиране за практическото Божие дело. В този момент почувствах голямо спокойствие и освобождение в сърцето си и вече не се надявах отчаяно Бог да прояви знамения и чудеса, за да премахне болестта на детето ми.

Чрез болестта на детето ми осъзнах своя погрешен възглед за вярата в Бог. След това започнах да размишлявам: какъв е правилният възглед за вярата в Бог? Прочетох Божиите слова: „Сега разбирате ли какво е вярата в Бог? Вярата в Бог означава ли да виждате знамения и чудеса? Това означава ли да отидеш на небето? Вярването в Бог в никакъв случай не е просто нещо. Религиозните начини на вярване трябва да бъдат прочистени; стремежът към изцеление на болните и изгонване на демони, съсредоточаването върху знамения и чудеса, ламтежът за повече Божия благодат, мир и радост, преследването на перспективите и удобствата на плътта — това са религиозни начини на вярване и такива начини на вярване са неясна вяра. Какво представлява практическата вяра в Бог днес? Това е приемането на Божиите слова като твой живот реалност, познаването на Бог от Неговото слово и по този начин постигането на истинска любов към Него. За да е ясно: вярата в Бог е, за да можеш да се покоряваш на Бог, да обичаш Бог и да изпълняваш дълга, който трябва да бъде изпълняван правилно от едно сътворено същество. Това е целта на вярването в Бог. Трябва да опознаеш обичливостта на Бог, колко достоен за благоговение е Бог и как делото, което Бог върши в Своите сътворени същества, е тяхното спасение и тяхното усъвършенстване — това са най-основните неща на твоята вяра в Бог. Вярването в Бог е главно преминаването от живот на плътта към живот на обичане на Бог и от живот в поквара към живот в живота на Божиите слова; това е излизане от властта на Сатана и живеене под грижата и защитата на Бог; то е, за да можеш да се покоряваш на Бог вместо на плътта, така че Бог да придобие цялото ти сърце и да те доведе до съвършенство, и за да можеш да се освободиш от сатанинските покварени нрави. Вярването в Бог е главно за това голямото могъщество и слава на Бог да могат да се проявят в теб, за да можеш да следваш Божията воля, за да може да се осъществи Божият план и за да можеш да свидетелстваш за Бог пред Сатана. Вярването в Бог не бива да се върти около желанието да се наблюдават знамения и чудеса, нито трябва да бъде заради твоята собствена плът. То трябва да бъде заради стремежа към познаване на Бог, към това да можеш да се покоряваш на Бог и, като Петър, да Му се покоряваш до смърт. Главната цел е да се постигне това. […] Ако във вярата си в Бог ти винаги желаеш да виждаш знамения и чудеса, тогава този възглед за вярата в Бог е погрешен. Вярването в Бог е главно приемане на Божиите слова за свой живот реалност. Когато словата, които излизат от Божията уста, се прилагат на практика от хората и се реализират в тях, Божията цел е постигната. Във вярата си в Бог човек трябва да се стреми към това да бъде усъвършенстван от Бог, да може да се покорява на Бог и да постигне пълно покорство на Бог. Ако можеш да се покоряваш на Бог без оплакване, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да постигнеш ръста на Петър, като притежаваш стила на Петър, за който говори Бог, тогава това ще бъде моментът, в който си постигнал успех във вярата в Бог, и това ще означава, че си бил придобит от Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се осъществява чрез Божието слово). От Божиите слова разбрах правилното гледище за вярата в Бог. Вярата в Бог не е заради придобиване на благодат и благословии, нито за спокоен и безпроблемен плътски живот. Това не е истинска вяра в Бог. Бог се надява да се стремим към истината, да живеем според Неговите слова, когато се сблъскаме с нещо, и да използваме своето действително изживяване, за да свидетелстваме и да прославяме Бог. Това е истинската вяра в Бог. Аз бях съсредоточена единствено върху това да се надявам болестта на детето ми да бъде изцелена, но не знаех какво е Божието намерение, нито как трябваше да остана непоколебима в свидетелството си за Бог. Напълно се бях отдала на покварения си нрав, осъждах и ограничавах Бог въз основа на собствените си представи и дори се съмнявах в Бог и отричах Неговото дело. По какъв начин изобщо показвах искреност или покорство към Бог? Наистина нямах никакво свидетелство! Когато детето ми беше болно, Бог също проучваше внимателно моето отношение, за да види дали имам истинска вяра и покорство към Него. Трябваше да оставя настрана собствените си представи и независимо какво се случваше с болестта на детето ми, не можех да продължавам да бъда толкова негативна, слаба или да се отдалечавам от Бог.

Но е лесно да се вземат решения. Много по-трудно е наистина да се практикува истината. Един следобед, точно когато се канехме да се съберем, детето ми отново вдигна температура и аз ясно осъзнах в сърцето си, че това е Сатана, който се опитва да ме изкуши, и да ме накара да се откажа от събирането. Спомних си Божиите слова: „И ако не можеш да свидетелстваш пред Сатана, Сатана ще ти се присмее, ще се отнася към теб като към шега, като към играчка и често ще те прави на глупак и ще обърка ума ти“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Сатана знаеше, че най-много се тревожа за детето си, затова непрекъснато използваше болестта му, за да се опита да ме смути и да ми попречи да се събера. Преди не разбирах истината и не можех да прозра замислите на Сатана и всеки път, когато имаше конфликт между събиране и болестта на детето ми, изпадах в паника и бързо се отказвах от събирането, за да заведа детето си на лекар, водена за носа от Сатана. Когато нямах събиране, детето ми нямаше температура, но щом имах, веднага вдигаше. Колкото повече мислех за това, толкова по-ясно ставаше, че това е изцяло замисъл на Сатана, и знаех, че вече не мога да бъда обвързана и контролирана от него. Помолих се на Бог в сърцето си: „Боже, не искам повече да бъда заблуждавана или измъчвана от Сатана. Искам да се събера с братята и сестрите си. Моля Те, помогни ми“. След молитвата сърцето ми се успокои малко. Проверих сина си, температурата му беше само лека и изглеждаше в добро настроение, затова го оставих на свекърва си, помолих я да му даде лекарство за температура и отидох на събирането. За моя изненада след събирането се върнах вкъщи и видях детето ми да си играе щастливо с играчки. Свекърва ми каза, че температурата е спаднала без лекарство. Бях толкова щастлива и трогната, че се разплаках. Спомних си как преди температурата на сина ми изобщо не спадаше и как трябваше да ходим в болницата за венозни вливания, за да се подобри, а този път температурата просто спадна без никакво лекарство. Едва можех да повярвам, а в сърцето си не спирах да благодаря и да възхвалявам Бог. Чрез това преживяване също така разбрах, че макар в началото, когато детето ми беше болно, да се молех на Бог, Той не го изцели и в това имаше Божия мъдрост. По онова време сърцето ми беше пълно с представи, фантазии и ограничения по отношение на Бог и нямах никакво разбиране за Божието дело в последните дни, което завоюва и усъвършенства хората чрез Неговите слова, и нямах никакво прозрение по отношение на изкушенията и смущенията на Сатана. Затова Бог позволи смущенията и изкушенията на Сатана да продължат да идват, за да ме пречистят, и за да мога да разбера истината и да позная Бог. В този процес разкрих представи, погрешни разбирания, оплаквания и съмнения към Бог, а Бог след това използва Своите слова, за да ме просвети и напътства, като разобличи и осъди моите представи и поквара и ми позволи да разбера нормалната и практична природа на Божието дело в последните дни и да осъзная собствения си бунт и съпротива, а също така ми помогна да се науча да прозирам замислите на Сатана. В крайна сметка успях да оставя настрана представите си, да се опълча на плътта си и да практикувам истината. Видях, че Бог, като върши делото Си по този начин, е наистина всемогъщ и практичен и изключително мъдър. Чрез това преживяване наистина осъзнах властта и силата на Божиите слова и видях, че Бог използва практични слова и практично дело, за да завоюва и усъвършенства хората и да придобие сърцата им. Божието дело по този начин в последните дни е много по-смислено от проявяването на знамения и чудеса. Това ми напомни за един откъс от Божиите слова: „В делото от последните дни могъществото на словото е по-силно от това на проявлението на знамения и чудеса, а властта на словото превъзхожда тази на знаменията и чудесата“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4)). Тези слова са толкова истински!

По-късно прочетох още два откъса от Божиите слова и придобих известно разбиране за покварения си нрав. Всемогъщият Бог казва: „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да изискват от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в идния свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословиите на небето. Толкова много вярват в Мен само за временно спокойствие, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато даря яростта Си на хората и отнема всяка радост и мир, които някога са притежавали, те започват да се съмняват. Когато даря на хората страданието на ада и си върна благословиите на небето, те изпадат в ярост. Когато хората Ме молят да ги излекувам, а Аз не им обръщам внимание и изпитвам ненавист към тях, те се отдалечават от Мен, за да търсят вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнема всичко, което хората са изисквали от Мен, всички изчезват без следа. Затова казвам, че хората имат вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?). „Трябва да разберете защо вярвате в Мен; ако вие искате само да сте Мои „чираци“ или Мои „пациенти“, или да станете Мои светии в небето, тогава ще бъде безсмислено да Ме следвате. Да Ме следвате по такъв начин би било просто загуба на енергия; да имате такъв вид вяра в Мен би означавало просто да прахосате дните си, да пропилеете младостта си. И в крайна сметка вие няма да получите нищо. Няма ли това да бъде напразен кроеж? Отдавна съм напуснал евреите и вече не съм лекар на човека, нито лекарство за човека. Вече не съм товарно животно, което хората да водят или колят според волята си, а слязох сред хората, за да съдя и да наказвам човека, за да може човекът да Ме познае. Трябва да знаеш, че някога Аз извърших делото на изкуплението; някога бях Исус, но не можех да остана Исус завинаги, точно както някога бях Йехова, но по-късно станах Исус. Аз съм Богът на човечеството, Създателят, но не мога завинаги да остана Исус или Йехова. Бил съм това, което хората смятат за лекар, но това не означава, че Бог е просто лекар за човечеството. Така че, ако се придържаш към старите възгледи в своята вяра в Мен, тогава няма да постигнеш нищо. Както и да Ме хвалиш днес: „Бог обича човека толкова много; Той ме изцелява и ми дава благословения, мир и радост. Колко добър е Бог към човека; стига да вярваме в Него, тогава не е нужно да се тревожим за пари…“, все още не мога да прекъсна първоначалното Си дело. Ако вярваш в Мен днес, ще получиш само Моята слава и ще получиш правото да свидетелстваш за Мен, а всичко останало ще бъде второстепенно. Това трябва да ти е ясно“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?). Докато обмислях Божиите слова, видях достойните си за презрение намерения във вярата. Когато преди вярвах в Господ Исус, се наслаждавах на благодатта, мира и радостта, дадени от Господ, и затова смятах, че съм истински благословена, като вярвам в Него. Но след като открих Всемогъщия Бог, видях как Той изразява истината, за да спасява хората и в крайна сметка да ги въведе в небесното царство и така станах още по-активна в стремежа си. Всеки ден ядях и пиех Божиите слова и се молех на Бог, никога не закъснявах за събирания, а също така проповядвах евангелието и изпълнявах дълг на домакиня. Правех всичко това, за да угодя на Бог, като смятах, че по този начин Той ще ме дари с още повече благодат и ще ме благослови. Осъзнах, че вярвах в Бог само за да Го използвам, за да задоволя желанието си за благословии. Изобщо не се интересувах какво дело върши Бог, нито пък се вълнувах от това какво Бог изисква от хората, как те трябва да вярват в Него, за да са в съответствие с намеренията Му и да Го удовлетворяват, какви хора могат да влязат в царството, дали моят начин на вяра среща Божието одобрение, или каква е правилната гледна точка за вярата в Бог. Не знаех нищо от тези неща, нито пък някога съм се замисляла над тях. Разчитах единствено на ентусиазма си да се събирам и да проповядвам евангелието, като мислех, че като правя тези неща, удовлетворявам Бог и трябва да получа Неговите благословии. Когато детето ми имаше висока температура и тя не спадаше, благодатта и благословиите, за които се молех, не се виждаха никъде, но аз не търсех истината и не се самоанализирах. Вместо това в сърцето си се съмнявах в Бог и отричах Неговото дело. Видях, че желанието ми за благословии е твърде силно. Бог е Създателят, а аз съм сътворено същество, така че е напълно естествено и справедливо сътвореното същество да вярва в Бог и да изпълнява дълга си. Не бива да се опитвам да сключвам сделки с Бог, още по-малко да имам неразумни изисквания към Него. Сега наистина разбрах, че в болестта на детето ми се криеха добрите намерения на Бог. Това ми позволи да се замисля и да разбера своя сатанински нрав и погрешните си възгледи за вярата. Също така осъзнах, че при преценката дали нещо е наистина Божие дело, това не трябва да се основава на това дали се проявяват знамения и чудеса, или дали се случва изцеление на болни и изгонване на демони, или дали се дават благодат и благословии, а по-скоро дали чрез него може да се изрази истината, дали това дело може да доведе хората до все по-голямо разбиране за Бог, дали то може да пречисти и промени сатанинския покварен нрав на хората и дали може да спасява и усъвършенства хората. Ако може да постигне тези резултати, тогава това със сигурност е Божие дело.

Докато преживявах болестта на детето си, придобих известно разбиране за Неговото дело и правилни възгледи и правилен стремеж във вярата си. Това е истинското Божие спасение за мен и Неговата голяма любов към мен. Тази любов е безброй пъти по-голяма от благодатта и благословиите, които някога съм искала. Благодарих на Бог от все сърце! Щом осъзнах това, се почувствах засрамена и виновна, че във вярата си съм търсила само благодат и благословии, а не съм се стремила към истината, и че съм била наистина глупава, невежа и сляпа! Трябва да се откажа от намеренията си да придобивам благословии. И трябва да вървя по правилния път във вярата си.