От Сиран, Китай

През ноември 2021 г. бях избран за църковен водач. Отначало дейно се учех от партньорите си и участвах в различни задачи, и въпреки че беше малко натоварено и изморително, се чувствах наистина удовлетворен. След известно време открих, че трябва да проучвам, проследявам и да участвам в решаването на въпроси по различни точки от църковното дело, и че това отнема много време и енергия. Помислих си: „Ако наистина участвам във всяка задача, дали няма да съм още по-зает и уморен?“. По онова време бях отговорен за евангелската работа, но имаше много неща, които не разбирах, когато започнах за първи път, и за да върша добре работата си, трябваше да отделям повече време и енергия за учене и търсене. Сетих се за Мо Ли, която бе била водач преди и разбираше по-добре от мен как да изпълнява и проследява евангелската работа. Чувствах, че е добре тя да надзирава евангелската работа и че ако опитен човек се занимава с това, нещата ще бъдат много по-лесни за мен. След това оставих Мо Ли да надзирава евангелската работа за известно време и просто я питах как върви на всяко събиране. Слушах я, докато ми разказваше, че цялата необходима работа е изпълнена, затова не я питах за подробностите и просто ѝ казвах да я проследява изкъсо. По това време знаех, че като водач трябва да проследявам подробностите по работата, но не исках да се изморявам твърде много. Мислех, че няма поблем Мо Ли да е начело, затова рядко питах за евангелската работа. Малко по-късно висшестоящите водачи изпратиха писмо, в което питаха на кои потенциални приемници на евангелието може да се проповядва и на кои не. Бях изненадан, тъй като не бях разбрал тези конкретни подробности. Затова попитах Мо Ли, но тя каза, че има само общо разбиране по въпроса, и също не знаеше подробности за всеки потенциален приемник на евангелието и в действителност не бе проследила ситуацията с тях. Ядосах се, като чух това, и си помислих: „Надзираваш евангелската работа и въпреки това не си разбрала подробностите около нея. Не вършиш действителна работа!“. По-късно проучих подробностите и едва тогава разбрах, че обичайният начин, по който Мо Ли изпълняваше подредбите в евангелската работа, включваше само изчитането им с братята и сестрите, без подробни общения или подредби. Когато чух братята и сестрите да докладват за това, се почувствах неловко, като си помислих, че Мо Ли е била толкова нехайна в дълга си. По това време осъзнах, че аз съм основният проблем. Обикновено просто организирах работата по време на събирания и въпреки че казвах на братята и сестрите да положат повече усилия в дълга си и да се уповават на Бог, когато са изправени пред трудности, всъщност просто говорех с доктрини и лозунги и рядко питах за подробностите около работата, като така само си измивах ръцете. Точно както при евангелската работа, след като възложех задачите на Мо Ли, просто я чаках да свърши добре работата, докато седях и берях плодовете. Как бих могъл да изпълнявам добре дълга си по този начин? Всички проблеми с работата се дължаха на това, че се бях отдал на удобство и бях нехаен. Спомням си, че по това време имаше двама потенциални приемници на евангелието, но тъй като не ги бях проучил и не бях проследил ситуацията с тях навреме, това забави проповядването на евангелието при тях. По-късно проповедникът ме предупреди: „Водач си от месец; защо все още не разбираш тези задачи? Наистина трябва да се самоанализираш“.

По време на духовната ми практика прочетох Божиите слова: „Основната характеристика на работата на лъжеводачите е да бръщолевят за доктрини и да скандират празни лозунги. След като издадат заповедите си, те просто си измиват ръцете по темата. Не задават въпроси за последващото развитие на работата. Не питат дали са възникнали някакви проблеми, отклонения или трудности. Считат, че задачата им е приключила с възлагането на работата. Всъщност като водач, след като организираш работата, трябва да проследиш нейния напредък. Дори да не си запознат с тази област на работа — дори да нямаш никакви познания за нея — можеш да намериш начин да си свършиш работата. Можеш да намериш някого, който наистина я схваща, който разбира въпросната професия, за да извърши проверка и да направи предложения. Въз основа на неговите предложения можеш да определиш подходящите принципи и по този начин ще можеш да проследиш работата. Независимо дали си запознат с въпросната професия или дали я разбираш, или не, най-малкото трябва да ръководиш работата, да я проследяваш, непрекъснато да правиш справки и да задаваш въпроси за нейния напредък. Трябва да схващаш тези въпроси. Това е твоя отговорност, това е част от твоята задача. Да не проследяват работата, да не правят нищо повече, след като е възложена, да си измият ръцете — това е начинът, по който лъжеводачите вършат нещата. Да не проследяват работата или да не предоставят ръководство относно нея, да не се интересуват от възникналите проблеми или да не ги разрешават, да не схванат напредъка или ефективността на работата — това също са проявления на лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). „Тъй като лъжеводачите не научават за напредването на работата и тъй като не са способни незабавно да разпознават проблемите, които възникват в хода ѝ, камо ли да ги решават, това често води до многократни забавяния. Тъй като хората не схващат принципите на дадена работа и няма подходящ човек, който да отговаря за нея или да я ръководи, изпълнителите ѝ често изпадат в състояние на негативизъм, пасивност и изчакване, което сериозно спъва напредъка на работата. Вместо да търпи многократни забавяния, работата щеше да напредва по-бързо, ако водачите бяха изпълнили отговорностите си: ако бяха ръководили работата, ако бяха я тласкали напред, ако я бяха надзиравали и ако бяха намерили някой вещ в тази област, който да напътства работата. Следователно за водачите е от съществено значение да разберат и да схванат действителния статус на работата. Разбира се, изключително наложително е и водачите да разбират и да схващат как напредва работата, тъй като напредъкът е свързан с ефективността на работата и резултатите, които се очаква да се постигнат. Ако водачите и работниците не схващат как напредва църковното дело и ако не проследяват и не надзирават нещата, тогава със сигурност делото на църквата ще напредва бавно. Това се дължи на факта, че повечето хора, които изпълняват дълга си, са истински немарливци, нямат чувство за бреме и често са негативни, пасивни и нехайни. Ако няма никой с чувство за бреме и работоспособност, който да поеме отговорност за работата по конкретен начин, да се информира за напредъка ѝ навреме и да напътства, да надзирава, да дисциплинира и да кастри персонала, изпълняващ дълг, тогава по естествен начин нивото на ефективност на работата ще е много ниско, а резултатите от нея ще са много лоши. Водачите и работниците са глупави и слепи, ако дори не могат да го видят ясно. Ето защо водачите и работниците трябва своевременно да преглеждат, да проследяват и да схващат напредването на работата, да проучват какви проблеми срещат и трябва да решават хората, които изпълняват дълга си, и да разбират кои проблеми трябва да се решат, за да се постигнат по-добри резултати. Всички тези неща са от решаващо значение и всеки, който изпълнява ролята на водач, трябва да има ясна представа за тях. За да изпълнявате добре дълга си, не бива да сте като лъжеводачи, които вършат малко повърхностна работа и смятат, че са изпълнили дълга си добре. Лъжеводачите са небрежни и припряни в работата си: липсва им чувство за отговорност, не разрешават проблемите, когато възникнат, и независимо каква работа вършат, я вършат само отгоре-отгоре и подхождат нехайно. Те просто говорят високопарни думи, бълват доктрини и празни приказки и отбиват номера в работата си. Като цяло, това е състоянието, в което лъжеводачите вършат работата си. Въпреки че, в сравнение с антихристите, лъжеводачите не вършат нищо явно зло и не вършат зло умишлено, когато се погледне ефективността на тяхната работа, е справедливо да бъдат окачествени като нехайни, като такива, които не носят бреме, като безотговорни и без преданост към дълга си“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Божиите слова посочват нагласата, която водачите и работниците трябва да имат в работата си, а именно да проследяват дейно, да питат за напредъка в работата и да го проучват, както и да разрешават различни проблеми и трудности, за да осигуряват гладкия ѝ напредък. Това са отговорностите на водачите и работниците. Дори и да е неопитен, човек може да търси от онези, които разбират професионалните умения, и да намира принципи на практикуване чрез това, така че да може да проследява работата. Но лъжеводачът не схваща текущите условия или напредъка на работата и не разбира резултатите, които всяка задача трябва да постигне, или как хората се справят. Той работи повърхностно и небрежно, като просто се носи по течението и не върши действителна работа, поради което работата не напредва. Това, което Бог разобличаваше, беше точно моето поведение. В евангелската работа използвах първоначалната си липса на разбиране като извинение и прехвърлих надзираването на работата на Мо Ли. Мислех си, че тъй като тя е била водач и е запозната с евангелската работа, трябва да може да я поеме, но по-късно не проследих в действителност и не попитах колко са потенциалните приемници на евангелието, на които може да бъде проповядвано, или какви проблеми или трудности са имали братята и сестрите в дълга си. Дори си мислех, че след като Мо Ли беше казала, че цялата работа е изпълнена, и не спомена за никакви трудности, нямаше много за какво да се притеснявам, затова не участвах в евангелската работа. Като водач трябваше да бъда отговорен за проследяването, проучването и надзираването на напредъка и състоянието на всички точки от работата, и дори да бях позволил на Мо Ли да надзирава евангелската работа, все пак трябваше да проследявам, ръководя и проучвам подробностите. Ако работата не даваше резултати, трябваше да открия причините и да разреша проблемите и трудностите навреме, но аз стоварих работата върху другите и възприех пасивна нагласа, и в резултат на това евангелската работа се забави. На пръв поглед изглеждаше, че изпълнявам дълга си, без да причинявам никакви явни злини или смущения, но като водач угаждах на плътта и не вършех действителна работа, и в следствие на това евангелската работа не даваше резултати. Бях лъжеводач и напълно недостоен за този дълг. При тази мисъл почувствах дълбоко разкаяние. Вече не можех да продължавам така и трябваше бързо да променя нагласата си към дълга. След това започнах действително да проследявам евангелската работа и когато откривах проблеми в работата, провеждах общение, за да ги разреша. Евангелската работа постепенно започна да дава резултати. След като работих известно време, си помислих, че съм се променил малко, но за моя изненада, не след дълго, отново бях разкрит.

Няколко месеца по-късно бях прехвърлен като водач в друга църква, като основната ми отговорност бе да ръководя работата по изчистването на църквата. Видях, че някои от материалите за изчистването на неверниците и злите хора бяха непълни и се нуждаеха от допълнителни фактически доказателства, затова общувах с братята и сестрите, които вършеха работа по изчистването. Но тъй като току-що бяха започнали да се обучават, те не схващаха принципите и не можеха да разберат ключови точки, в резултат на което материалите, които допълваха, бяха непълни и трябваше да преминават множество редакции. Един път видях, че в материалите, които бяха допълнили, все още липсваха подробности и си помислих: „Няколко пъти съм провеждал общение за тези принципи. Въпреки че те ги разбират на теория, когато са изправени пред различни ситуации в практикуването, не знаят какво да правят. Изглежда, че действително трябваше да ги напътствам при съставянето на някои материали, за да се справят по-бързо. Така дългът им щеше да бъде изпълнен по-ефективно“. Но после размислих: „Ако им помогна да съставят материали за изчистването, това ще отнеме много време и енергия. Вече съм толкова зает с дълга си, така че кой знае колко изтощително би било това? Освен това не пренебрегвам тези задачи — те трябва да се обучат и би следвало да няма проблем, ако просто ги надзиравам и проверявам. Само така могат да постигнат някакъв напредък“. При тази мисъл им предоставих само общение и анализ и ги оставих сами да допълнят материалите. Но все още имаше пропуски в допълнените материали и много от тях продължаваха да се нуждаят от преработка, което сериозно забавяше напредъка. По-късно, по време на събиране, висшестоящите водачи научиха как протича работата по изчистването и отбелязаха: „Въпреки че си предоставил общение и анализ на братята и сестрите за тези задачи, е трябвало те да допълват всеки от тези материали няколко пъти и това много е забавило напредъка. На този етап трябва да съставяш и организираш тези материали заедно с тях, като в действителност ги обучаваш и подобряваш ефективността на дълга им. Това е и отговорността на един водач“. Като чух водачите да ми посочват това, се почувствах някак виновен. Ако наистина бях участвал в тази задача, работата нямаше да се забави толкова дълго.

По време на събирането прочетохме Божиите слова: „Има и друг тип лъжеводачи, за които често сме говорили в общението по темата за „отговорностите на водачите и работниците“. Този тип хора имат известни заложби, не са неинтелигентни, имат начини, методи и планове за разрешаване на проблемите в работата си и когато им бъде възложена дадена работа, те могат да я изпълнят близо до очакваните критерии. Способни са да открият всякакви проблеми, които възникват в работата, и могат да разрешат някои от тях. Когато чуят за проблемите, за които някои хора докладват, или когато наблюдават поведението, проявленията, речта и действията на някои хора, те имат реакция в сърцето си и имат собствено мнение и отношение. Разбира се, ако тези хора се стремят към истината и имат чувство за бреме, тогава всички тези проблеми могат да бъдат разрешени. Проблемите обаче неочаквано остават неразрешени в работата, за която отговаря типът хора, за които разговаряме днес. Защо е така? Дали защото тези хора не вършат реална работа. Те обичат да им е лесно и мразят упоритата работа, просто повърхностно полагат нехайни усилия, обичат да са бездейни и да се наслаждават на предимствата на статуса, обичат да командват хората и просто помръдват леко с устни, дават няколко предложения и с това считат работата си за свършена. Не приемат присърце никакво реално църковно дело или критичната работа, която Бог им поверява — нямат това чувство за бреме и дори Божият дом многократно да подчертава тези неща, те пак не ги приемат присърце. Например те не искат да се намесват във филмопроизводствената работа или в работата с текст на Божия дом или да се интересуват от тези видове работа, нито желаят да се интересуват как напредват те и какви резултати постигат. Те просто отправят някои косвени запитвания и щом узнаят, че хората са заети с тази работа и я вършат, повече не се занимават с нея. Дори когато знаят много добре, че има проблеми в работата, те пак не искат да разговарят за тях и да ги разрешават, нито отправят запитвания или проучват как хората изпълняват дълга си. Защо не отправят запитвания или не проучват тези неща? Защото смятат, че ако ги проучат, тогава ще има много проблеми, които ще чакат да бъдат разрешени от тях, а това би било твърде обезпокоително. Животът ще бъде твърде изтощителен, ако винаги трябва да разрешават проблеми! Ако се тревожат прекалено много, храната вече няма да им се услажда и няма да могат да спят добре, плътта им ще се чувства уморена и тогава животът им ще стане непоносим. Ето защо, когато видят проблем, те го избягват и пренебрегват, ако могат. Какъв е проблемът с този тип хора? (Те са твърде мързеливи.) Кажете Ми, кой има сериозен проблем: мързеливите хора или хората с малки заложби? (Мързеливите хора.) Защо мързеливите хора имат сериозен проблем? (Хората със слаби заложби не могат да бъдат водачи или работници, но могат да бъдат донякъде ефективни, когато изпълняват дълг, който е по силите им. Мързеливите хора обаче не могат да правят нищо. Дори да имат заложби, те не дават резултат.) Мързеливите хора не могат да направят нищо. С две думи, те са безполезни хора. Те са двойно увредени. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за украса. Дори да имат добри заложби, те са безполезни. Те са твърде мързеливи — знаят какво трябва да правят, но не го правят, и дори да знаят, че нещо е проблем, не търсят истината, за да го разрешат, и макар че знаят какви несгоди трябва да понесат, за да бъде работата ефективна, не желаят да понесат тези заслужаващи си несгоди — така че не могат да придобият никакви истини и не могат да вършат никаква реална работа. Те не желаят да понасят несгодите, които хората трябва да понасят. Те знаят само да се отдават на удобства, да се наслаждават на моментите на радост и отдих и на свободен и спокоен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят несгоди, не заслужават да живеят. Онези, които винаги искат да живеят живота на паразит, са хора без съвест или разум. Те са зверове и такива хора дори са негодни да полагат труд. Тъй като не могат да понасят несгоди, дори когато полагат труд, те са неспособни да го вършат добре, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-малка. Човек, който не може да страда и не обича истината, е безполезен човек. Той е непригоден, дори да полага труд. Той е звяр, без капка човешка природа. Такива хора трябва да бъдат отстранени. Само това е в съгласие с Божиите намерения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Бог разобличава, че основната причина лъжеводачите да не вършат действителна работа, е мързелът. Те се отдават на плътско удобство, обичат да командват хората и не искат да разрешават проблеми, дори когато ги видят. Нямат чувство за бреме или отговорност към дълга си и колкото и добри заложби да имат, все са безполезни. Сякаш различните поведения на лъжеводачите, разобличени от Бог, бяха описания на моето собствено поведение. В последно време дългът ми се състоеше единствено в това да командвам хората. Само говорех и се интересувах единствено как вървят нещата на базово ниво. Не търсех резултати и не разрешавах проблеми и по същество не вършех действителна работа, а просто се радвах на предимствата на статуса ми. По-специално, видях, че Бог казва, че мързеливите хора имат проблеми с характера, че не желаят да страдат и да плащат цена в дълга си, нямат съвест и разум, че дори трудът им не отговаря на критериите и че Бог наистина мрази такива хора. Това силно ме разстрои. Не само, че не бях успял да вложа сърцето и силата си и да изпълнявам отговорностите в дълга си, но и се бях превърнал в човек, мразен от Бог. Да мога да изпълнявам дълга на водач, вече бе голямо възвисяване от Бог и възможност, която Бог ми бе дал, за да се обучавам. Трябваше да направя всичко възможно, за да изпълня този дълг, и това щеше да е от полза и за моето израстване в живота. Беше ми ясно, че братята и сестрите, които организираха материали за изчистване на хора, току-що бяха започнали да се обучават и не схващаха принципите, и дори след няколко поредни допълвания, материалите все още не бяха пълни. Ако това продължеше, работата щеше да се забави. Трябваше да вложа повече мисъл по този въпрос и да ги напътствам подробно. Трябваше лично да участвам с тях в сглобяването на някои материали, за да могат да схванат принципите възможно най-скоро. Но смятах, че това ще отнеме много време и енергия, което би означавало плътско страдание и умора, така че не исках действително да разрешавам този проблем. Дори се оправдавах, че трябва да се обучават сами, за да се подобрят. В резултат на това няколко материала не бяха допълнени дълго време. В действителност тези проблеми можеха да бъдат решени, ако бях вложил повече мисъл и бях платил цена, но аз просто бях твърде мързелив, като мислех само за плътта в дълга си. Имах нехайна нагласа и нямах чувство за бреме или отговорност към работата, и в резултат на това работата по изчистването се забави. Ако продължавах така, рано или късно щях бъда отстранен от Бог. Не можех да продължавам по същия начин. Трябваше да поема отговорностите си и да изпълнявам дълга си добре според Божиите изисквания.

По-късно прочетох още Божии слова и придобих някои пътища за това как водачите и работниците вършат действителна работа. Всемогъщият Бог казва: „Когато се осигуряват първоначални напътствия за дадена задача, освен че се предлагат конкретни планове за прилагане при специални ситуации, на водачите и работниците със средни заложби и относително слаба работоспособност трябва да се дадат по-конкретни и подробни напътствия. Въпреки че тези хора може да разбират принципите и конкретните планове за прилагане за дадена задача като доктрини, те все пак не знаят как да ги изпълнят на практика при действителното прилагане. Как трябва да се отнасяте към малкото водачи и работници, които имат слаби заложби и им липсва работоспособност? […] Трябва да изпълняваш отговорностите, които трябва, трябва да имаш предвид църквите, за които отговарят тези, които са относително слаби и които притежават относително слаба работоспособност. Водачите и работниците трябва да обръщат специално внимание и да осигуряват специални напътствия по тези въпроси. Какво означава специални напътствия? Освен да се разговаря за истината, трябва също така да се осигурява по-конкретно и подробно ръководство и помощ, което изисква повече усилия по отношение на общуването. Ако им обясниш работата и те все още не разбират и не знаят как да я приложат, или дори ако я разбират като доктрина и, изглежда, че знаят как да я приложат, но ти все още не си сигурен и малко се притесняваш как ще протече действителното прилагане, какво трябва да направиш тогава? Трябва лично да отидеш дълбоко в местната църква, за да ги напътстваш и да приложиш задачата заедно с тях. Кажи им принципите, като същевременно правиш конкретни разпоредби относно задачите, които трябва да се свършат според изискванията на работните разпоредби, като например какво да се направи първо и какво да се направи след това, и как правилно да се разпределят хората — организирай всички тези неща правилно. Това е практическо напътствие в тяхната работа, а не просто скандиране на лозунги или безразборно разпореждане, и поучаването им с някои доктрини, след което да считаш работата си за свършена — това не е проявление на вършене на конкретна работа, а скандирането на лозунги и командването на хората не са отговорности на водачите и работниците. Едва когато местните църковни водачи или надзорници могат да поемат работата и тя е влязла в правия път и по принцип няма големи проблеми, едва тогава водачът или работникът може да си тръгне. Това е първата конкретна задача, спомената в деветата отговорност на водачите и работниците за прилагане на работните разпоредби — осигуряване на напътствия. И така, как точно трябва да се осигуряват напътствия? Водачите и работниците трябва първо да практикуват разсъждаване и разговаряне за работните разпоредби, да научат и да възприемат различните конкретни изисквания на работните разпоредби и да разберат и схванат принципите в работните разпоредби. След това трябва да разговарят заедно с водачите и работниците на всички нива относно конкретни планове за прилагане на работните разпоредби. Освен това трябва да осигурят конкретни планове за прилагане при специални ситуации и накрая трябва да окажат по-подробна и конкретна помощ и ръководство на водачите и работниците, които са относително слаби и имат относително слаби заложби. Ако някои водачи и работници изобщо не са способни да приложат задачата, какво трябва да се направи в такива ситуации? Водачите и работниците от по-високо ниво трябва да отидат дълбоко в църквата и лично да участват в задачата, като разрешават действителните проблеми чрез общение за истината и ги научат как да вършат работата и как да прилагат работата според принципите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (10)). Бог е посочил пътя на практикуване за това как водачите и работниците вършат действителна работа. На братя и сестри, които не схващат принципите и имат слаба работоспособност, трябва да даваме по-подробна и конкретна помощ и напътствия. Това изисква Бог от водачите и работниците. На тези братя и сестри, които току-що са започнали да се обучават в работата по изчистването и не са разбрали принципите, трябваше да дам подробни, конкретни напътствия и да ги обучавам лично в реални работни сценарии. Но аз послушах плътта си и не вършех никаква действителна работа, която трябваше да се свърши, като в резултат на това забавих изпълнението на работата. Това беше сериозно неизпълнение на дълга ми. Бях отговорен за работата по изчистването на църквата, затова трябваше да изчистя църквата от неверниците, както и от злите хора и антихристите, които прекъсваха и смущаваха църковния живот, за да позволя на братята и сестрите да имат добър църковен живот, по-добро общение за истината и израстване в живота. Но понеже не вършех действителна работа, хората, които трябваше да бъдат изчистени от църквата, не бяха изчистени навреме, което навреди на църковното дело. В това отношение по същество вършех зло. От този момент нататък исках да изпълнявам добре дълга си според Божиите изисквания и своевременно дадох общение и напътствия на братята и сестрите, за да могат бързо да схванат принципите и да изпълняват дълга си.

Не след дълго висшестоящите водачи върнаха някои материали по изчистването, които трябваше спешно да бъдат допълнени с фактически доказателства. Замислих се дали да не ги възложа на братята и сестрите, но осъзнах, че те все още не са схванали принципите и че ако ги накарам да допълнят тези материали, това със сигурност ще забави напредъка. Затова отидох при тях и заедно анализирахме принципите и общувахме за тях. Въз основа на проблемите, които водачите бяха посочили, първо ги накарах да споделят своите възгледи и след това почерпих от принципите, за да общувам с тях за това, което не им достигаше, като им позволих да схванат някои принципи. Открих, че когато исках да изпълнявам добре дълга си, не се чувствах толкова уморен и братята и сестрите също постигаха напредък в своя дълг. Практикуването по този начин ми даде спокойствие. Като анализирах материалите заедно с братята и сестрите, разбрах и повече за принципите за разпознаване на хората. Всички тези резултати бяха постигнати чрез вършене на действителна работа.

Чрез преживяването разбрах, че е наистина важно водачите и работниците да вършат действителна работа, защото това пряко засяга напредъка на църковното дело. В същото време осъзнах също така, че когато хората действително изпълняват дълга си в съответствие с Божиите изисквания, те могат да постигнат някои резултати. Благодаря на Бог!