От Дзиен И, Китай

Родена съм в обикновено семейство. Не бяхме заможни. Баща ми беше безделник, който нямаше свястна работа. Освен това играеше хазарт. Хората в нашето село ни гледаха отвисоко и аз имах много силно чувство за малоценност. От малка тайно си поставих една цел: когато порасна, да се откроя от тълпата и всички да ме гледат по различен начин и с уважение. Само така щях да мога да ходя с изправена глава, без да ме гледат отвисоко.

В училище оценките ми винаги бяха много добри. По-късно, поради напрежението в интензивния клас, често страдах от главоболие. Оценките ми постоянно падаха, докато накрая напуснах училище. Семейството ми винаги казваше: „Стига да научиш някакъв занаят, можеш да отвориш собствен магазин и да работиш за себе си; така ще имаш не по-малък успех“. Мислех си: „Въпреки че не мога да спечеля уважението на хората чрез учене, има една китайска поговорка: „Има триста и шейсет занаята и всеки занаят си има майстор“. Стига да уча усърдно, за да придобия някакво умение, в бъдеще ще мога да отворя магазин и сама да съм си шеф. Тогава роднините и приятелите ми със сигурност ще започнат да ме уважават“. По-късно учих техники за гримиране. Когато започнах работа, можех единствено да бъда младши асистент, защото нямах практически опит. Всеки ден изпълнявах поръчки и вършех разни задачи, а гримьорката ми крещеше и ме командваше. Не можех да се примиря с това. За да науча повече техники и да натрупам опит, така че да стана гримьорка възможно най-бързо, работех от 6.00 ч. сутринта до 10.00 ч. вечерта почти всеки ден. След като поработих здраво известно време, най-накрая станах гримьорка. Изобщо не предполагах, че след това животът ми ще стане още по-мъчителен. Всеки ден след приключване на работата си трябваше да оставам извънредно, за да подобря резултатите си. Бях изтощена и телом, и духом. Но после си помислих: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Стига да постоянствам и подобрявам уменията си, ще имам още шансове да получа одобрението възхищението на другите“. Така че вече не се чувствах толкова нещастна. По онова време майка ми често ми говореше за вярата. Знаех, че да вярваш в Бог е нещо хубаво, но също така чувствах, че съм твърде заета с работа, че нямам никакво време и че съм на етап, в който правя всичко възможно, за да изградя кариерата си. Поради това не приемах вярата си много насериозно.

По-късно работих като гримьор в друго студио, където останах няколко години. С много усилия станах стълб на отдела ни. Уменията ми винаги бяха най-забележителните, а по резултати бях на първо място почти всеки месец. Шефката често хвалеше способностите ми пред колегите и ги караше да се учат от мен. Това носеше на суетата ми огромно удовлетворение. Особено често чувах много клиентки, които никога преди не бях срещала, да казват: „Много сме слушали за теб! Приятелките ми казват, че не само си много умела, но си и невероятен човек. Дойдохме тук специално заради теб“. Като чувах подобни неща, започвах да се чувствам доста доволна от себе си и желанието ми да преследвам слава и придобивки ставаше още по-голямо. Когато чуех хората около мен да казват, че еди-коя си, макар и много млада, вече е отворила собствен магазин, управлява собствен бизнес и е много способна, изпитвах огромна завист. Мислех си, че и аз имам добри умения и просто все още нямам подходящите финансови условия. Тъкмо бях прехвърлила двайсет години и стига да работех усърдно и да се отнасях сериозно към всяка клиентка, и така да си изградях добра репутация, рано или късно щях да имам шанса да отворя магазин и сама да си бъда шеф. Винаги, когато мислех за това, усещах как неизчерпаема енергия преминава през тялото ми, сякаш кръвта ми се наелектризираше. Постоянно обмислях как да подобря уменията и работата си и често гледах видеоклипове за грим в различни интернет платформи, за да науча добри техники от тях. Всичките ми колеги мислеха само как да свършат работа по-рано, но за да подобря изживяването на клиентките си, аз отделях допълнително време, за да им правя снимки или видеоклипове. Молех ги да ги публикуват в социалните си мрежи, за да ми помогнат с популяризирането, и когато видех, че получават много харесвания и положителни коментари, се чувствах изключително доволна от себе си. Често приключвах работа последна и дори след като се приберях вкъщи, разговарях с клиентки, за да поддържам връзка с тях. За да задържам клиенти, сякаш живеех с маска всеки ден и говорех фалшиви, приятни думи. Ако някоя клиентка беше очевидно пълна, аз ѝ правех комплимент, като казвах: „Имате перфектна фигура! Точно такава фигура е нужна, за да изглеждат дрехите ви по най-добрия възможен начин“. Някои клиентки не бяха много красиви и аз търсех по всякакъв начин добри страни, които можех да похваля, и ги ласкаех, за да се почувстват щастливи. Що се отнася до някои трудни, капризни клиентки, въпреки че вътрешно ми беше писнало от тях, аз се насилвах да се усмихвам колкото беше нужно, само и само да са доволни. Всъщност не исках да казвам неща, които противоречаха на чувствата ми, но трябваше да го правя в името на славата и придобивките. Въпреки че печелех одобрението и възхищението на хората около мен, след като това кратко щастие преминеше, в сърцето ми оставаха още повече потиснатост и изтощение. Често си мислех: „За да спечеля уважението на хората, аз работя като машина всеки ден. Освен работа има само още работа. Кога ще свършат тези дни? Дали животът ми просто ще мине по този начин?“. Чувствах се объркана и безпомощна. Тогава си спомних, че още от дете майка ми ми беше казвала като изпадна в затруднение, да призовавам Бог. По това време често представях трудностите си пред Бог и се молех: „Мили Боже, объркана съм и съм под голям натиск в работата. Дори чувствам, че животът ми няма смисъл. Моля Те, помогни ми!“.

През май 2021 г. компанията, която винаги беше много заета по това време на годината, имаше спокоен сезон. Често имах възможност да си почивам у дома. С помощта на братята и сестрите, които ми четяха Божиите слова и провеждаха общение с мен по време на събиранията, мъката и потиснатостта в сърцето ми намаляха значително. Официално приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни и започнах да водя църковен живот. По време на събиранията всички просто се разкриваха и провеждаха общение относно своите преживявания и разбирания. Всеки провеждаше общение, за да помогне на онзи, който беше изпаднал в затруднение. Никой не гледаше на другите отвисоко. Когато се събирахме с братята и сестрите, сърцето ми се чувстваше спокойно и в мир и най-накрая открих, че хората могат да живеят по такъв спокоен и освободен начин. По-късно, тъй като често си взимах отпуск, за да присъствам на събирания, шефката ми се разтревожи, че ще отида в друга компания, и помоли колегите ми да разберат какво се случва с мен. Мислех си колко усърдна бях в работата през последните няколко години, как бях спечелила одобрението на шефката си и как бях ключова фигура за развитие от страна на компанията. Ако шефката видеше, че постоянно си взимам отпуск, дали нямаше да загубя одобрението ѝ след време и тя да спре да се фокусира върху развитието ми? Започнах да съжалявам, че често си взимах отпуск, за да присъствам на събирания, и реших, че след това ще присъствам само на няколко събирания от време на време, и то само ако не пречат на работата. Но после се сетих как, когато се събирах с братята и сестрите, за да провеждаме общение относно Божиите слова, вътрешно се чувствах освободена и избавена от потиснатостта, така че в сърцето си все още исках да присъствам на събирания. Всеки път, когато събиранията влизаха в конфликт с работата, сърцето ми се чувстваше сякаш разпънато в две различни посоки.

През октомври 2021 г. работата ми ставаше все по-натоварена. Особено в натоварения сезон, не отидох на нито едно събиране в продължение на цял месец. В онзи момент изпитвах известни угризения, но не смеех да си взема отпуск, като виждах, че компанията е толкова натоварена. Всеки гримьор имаше ангажименти с клиенти, запазени предварително от компанията, така че беше просто невъзможно да се намери някой, който да поеме работата ми. Някои клиенти дори специално пътуваха от други райони, така че определено не можех да им откажа. Ако случайно поисках отпуск в този момент, шефката ми със сигурност щеше да е недоволна. Ако шефката гледаше с неодобрение на мен, можеше и да ме уволни. След като го обмислих, реших, че всъщност работата е по-важна. В онзи момент бях толкова заета, че нямах пълноценна почивка цял месец. Когато имах малко време след работа, майка ми ми четеше Божиите слова. Не можех да успокоя сърцето си и още преди да чуя няколко изречения, започвах да се унасям. За да се опитам да облекча натиска от работата, понякога излизах да ям, да пия и да се забавлявам с приятели и гледах видеоклипове и телевизионни сериали, за да притъпя чувствата си. Въпреки че тогава изпитвах известно щастие за кратко, когато се връщах в реалността и се сблъсквах с всичките си проблеми, сърцето ми все още беше изключително потиснато и все още се чувствах изтощена и телом, и духом. След това отивах на събирания само когато работата беше по-малко натоварена.

След като една сестра научи за състоянието ми, тя потърси откъс от Божиите слова, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават да кретат напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би днес все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото си мислите, че животът няма да има смисъл без слава и придобивки, и си мислите, че ако загърбят придобивките и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и бъдещето им ще бъде тъмно, мъгляво и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Щом пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и искрено ще намразиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава ще имаш искрена любов и копнеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че Сатана използва славата и придобивките, за да обвърже хората и да ги накара да странят от Бог. Спомних си колко бедно беше семейството ми, докато растях, и как хората около мен ме гледаха отвисоко. Поставих си за цел да постигна велики неща и да се откроя от тълпата, така че всички да започнат да ме гледат с уважение. Въпреки че майка ми често ми говореше за вярата в Бог, никога не го приемах присърце. Мислех си, че съм млада и че сега ми е времето да работя усърдно в кариерата си. След като станах гримьорка, си блъсках главата, докато обмислях как да подобря уменията и работата си, и често ласкаех клиенти, за да са доволни и да мога да подобря работата си. За да я върша добре и да спечеля уважение от повече хора, винаги си тръгвах последна от компанията, и дори след работа, в малкото си свободно време, помагах с редактирането на снимки и видеоклипове за клиенти, за да се саморекламирам. Понякога дори сънувах неща, свързани с работата ми. Сърцето ми отдавна беше здраво оковано от славата и придобивките. Когато имаше конфликт между работата и събиранията, се тревожех, че ако взимам твърде много отпуск, шефката ми ще е недоволна и това ще се отрази на бъдещото ми кариерно развитие, затова цял месец не ходих на събирания и не четох Божиите слова. Чувствах се изтощена и телом, и духом, и се опитвах да облекча стреса си, като гледах телевизионни сериали и видеоклипове в интернет. В резултат на това сърцето ми се отдалечаваше все повече и повече от Бог. Сърцето ми се чувстваше по-празно и още по-мъчително. Видях, че Сатана ме контролираше със слава и придобивки. Караше ме да посветя цялото си сърце на работата си, като ми пречеше да ходя на събирания и да изпълнявам дълга си и постепенно ме караше да страня от Бог, да Го предавам и да загубя шанса си за спасение. Трябваше да прозра замисъла на Сатана и да присъствам на събирания колкото е възможно повече. Затова се помолих на Бог да ми помогне.

В спокойния сезон успявах да координирам работата си така, че да мога да ходя на събирания, но по време на натоварения сезон, когато работата беше много, трябваше често да моля за отпуск, от което шефката ми никак не беше доволна. Усещах, че това постоянно да си намирам всякакви извинения за отпуск не е решение, но ако сменях работата си, тогава нямаше вече да имам шанс да осъществя мечтата си и да се откроя от тълпата. Не можех да понеса мисълта да се откажа от работата си. Но ако продължавах така, накрая щях съвсем да се отдалеча от Бог и така напълно да загубя шанса си за спасение. Всеки ден сърцето ми се чувстваше сякаш разкъсано на две. Тревожех се, страдах и не знаех какво да избера. След като майка ми разбра за състоянието ми, тя ми прочете откъс от Божиите слова: „Ако искате да придобиете истината и живота, трябва да положите основа върху Божиите слова. Това ще ви позволи да поемете по пътя на стремежа към истината, която е единствената цел и посока в живота. Ти наистина си един от Божиите избраници и от отредените от Бог хора само ако позволиш на Неговите слова и на истината да положат основа в сърцето ти. В момента основите ви все още са нестабилни. Ако ви сполети дори малко изкушение от Сатана, да не говорим за голямо бедствие или изпитание, вие може да се разклатите и да се препънете. Това е липса на основа, което е нещо много опасно! Много хора се препъват и предават Бог, когато ги сполети преследване или мъки. Някои хора започват безразсъдно да извършват злосторничества, след като придобият някакъв статус, и след това биват разкрити и отстранени. Всички вие можете да видите тези неща много ясно. Затова сега трябва първо да определите посоката и целта, към които трябва да се стремите в живота, както и пътя, по който трябва да вървите, и след това да успокоите ума си и да работите усилено, да отдавате всичко, да полагате усилия и да плащате цена за тази цел. Засега оставете настрана другите въпроси — ако продължиш да разсъждаваш върху тях, това ще се отрази на изпълнението на твоя дълг и ще повлияе на изключително важния въпрос за стремежа ти към истината и спасението ти. Ако трябва да мислиш за намиране на работа, за печелене на много пари и за забогатяване, за утвърждаване на стабилна позиция в обществото и за това да намериш мястото си, ако трябва да мислиш за брак и за намиране на партньор, за поемане на отговорността да издържаш семейство и да му осигуриш добър живот, и ако искаш също така да усвоиш някакви нови умения, да постигнеш големи успехи и да бъдеш по-добър от другите хора — няма ли да е изтощително да мислиш за всички тези неща? Колко неща могат да се поберат в ума ти? С колко енергия разполага човек през целия си живот? Колко добри години има човек? В този живот хората имат най-много енергия във възрастта между двадесет и четиридесет години. През този период вие трябва да овладеете истините, които вярващите в Бог трябва да разберат, а след това да навлезете в истината реалност и да приемете Божия съд и наказание, както и Неговото облагородяване и изпитания, и да достигнете момента, в който не се отричате от Бог, независимо от обстоятелствата. Това е най-основното нещо“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да платиш цената, за да придобиеш истината, е от голямо значение). Майка ми проведе общение с мен: „Бог иска животът ни да има стойност и смисъл. Ти си млада и пълна с енергия и не очаквам от теб да издържаш семейството. Надявам се само да вярваш правилно в Бог и да използваш най-добрите си години, за да вярваш в Бог и да се стремиш към истината. Това са най-важните неща в живота ти! Всичко друго, освен вярата в Бог, е празно. Ако не ми вярваш, опитай и ще видиш: дори да вложиш цялата си енергия в работата си, когато дойде денят, в който постигнеш успех и слава, няма да си щастлива. В днешно време има много Богти и известни хора, но дали наистина са щастливи? Желанията на хората никога не могат да бъдат задоволени. Само Божиите слова могат да посочат пътя на хората и да направят живота им спокоен и щастлив всеки ден“. Помислих си: „Желанията на хората наистина са безкрайни. Точно както когато за първи път започнах работа. Нямах опит, заплатата ми беше ниска и не ме ценяха. Но след постоянни усилия най-накрая станах основен стълб на отдела си. Спечелих уважението на всички и възнаграждението ми също ставаше все по-добро, но все още не бях доволна. Все планирах как да подобря уменията си и да натрупам контакти, за да мога да имам собствена кариера и да спечеля уважението на още повече хора. Постоянно изразходвах времето и усилията си за слава и придобивки. Но дори след като постигнах тези неща, продължавах да искам още повече и желанията ми не спираха да растат. В резултат на това, когато постигнах тези неща, това не ме направи щастлива, а вместо това ми донесе още повече болка“. Помислих още малко и осъзнах, че чувството на спокойствие и мир в сърцето ми, след като прочетох Божиите слова и разбрах малко от истината, не можеше да бъде купено с никакви пари, слава или придобивки. Само като изпълняваме дълга си, можем да получим повече възможности да преживеем Божиите слова и само като постоянно заставаме пред Бог, ядем и пием от Божиите слова и се молим на Бог докато изпълняваме дълга си, ще израстваме по-бързо в живота си. Сестрите, които бяха повярвали в Бог по същото време като мен, сега всички изпълняваха дълг и израстваха много бързо в живота. Те също така, разбираха истината все по-ясно. А като погледнех себе си, виждах как всеки ден бях заета с работа. Не ходех на събирания, не четях Божиите слова, нито изпълнявах дълга си. Нямаше голяма разлика между мен и неверниците. Ако продължавах така, никога нямаше да придобия истината! Колко енергия може да има един човек? Ако иска едно, но не е склонен да се откаже от друго, все едно се опитва да стои на две лодки едновременно — накрая ще падне във водата. Ако не можех да направя правилния избор, тогава наистина щях да загубя шанса си за спасение.

След като известно време се борих със себе си в сърцето си, си подадох оставката в компанията. Подавах я няколко пъти, но всеки път ми беше отказвано. Шефката разговаря с мен няколко пъти: „Компанията не иска да загуби такъв изключителен служител като теб. Ако имаш някакви изисквания, моля те, посочи ги и ние ще направим всичко възможно да ги удовлетворим. Сигурно е било трудно да издържиш досега“. Тя каза също, че ще ми увеличи заплатата, ще ме повиши до технически директор и ще ми даде и 1000 юана допълнително към първоначалната ми заплата. Въпреки че отказах, дълбоко в сърцето си усещах, че ми е трудно да го направя. Ако останех и продължах да работя, не само щях да получа по-висока заплата, но щях да бъда повишена и до технически директор. Нямаше ли тогава да съм по-близо до мечтата си да се откроя от тълпата? В резултат на това, решимостта ми, която никога не е била толкова твърда, започна да се разколебава. През този период колегите ми също често казваха: „На тази работа си от толкова дълго време; защо искаш да напуснеш? На твое място, нямаше да напусна, каквото и да става. Компанията наистина те цени, а има и толкова много клиенти, които са те харесали. Как можеш да се откажеш от всичко просто така?“. Когато чух това, сърцето ми се започна да се колебае и двоуми. Исках да остана и да продължа да работя, но тогава се сетих, че изборът на такъв живот означава, че изобщо няма да имам възможности за събирания или за изпълнение на дълга ми. Мислех си за събиранията с братята и сестрите. Всички отваряха сърцата си и провеждаха общение, независимо дали чувстваха болка, страдание или радост. Този вид освобождение на духа може да се намери само в Божия дом!

По-късно една сестра дойде да говори с мен и заедно прочетохме един откъс от Божиите слова: „Бог не просто плаща цена за всеки човек през десетилетията от раждането му до днес. Според Бог ти си се появявал на този свят безброй пъти и си се прераждал безброй пъти. Кой отговаря за това? Бог отговаря за това. Ти няма как да знаеш тези неща. Всеки път, когато идваш на този свят, Бог лично прави подредби за теб: Той подрежда колко години ще живееш, в какво семейство ще се родиш, кога ще си построиш дом и ще направиш кариера, както и какво ще правиш в този свят и как ще си изкарваш прехраната. Бог ти подрежда начин, по който да си изкарваш прехраната, така че да можеш безпрепятствено да изпълняваш мисията си в този живот. А що се отнася до това какво трябва да правиш в следващото си превъплъщение, Бог подрежда и ти дава този живот според това, което би трябвало да имаш и което би трябвало да ти се даде… Бог е правил тези подредби за теб много пъти и накрая ти си се родил в епохата на последните дни, в сегашното си семейство. Бог е подредил за теб среда, в която можеш да повярваш в Него, позволил ти е да чуеш гласа Му и да се върнеш пред Него, за да можеш да Го следваш и да изпълняваш дълг в Неговия дом. Ти си доживял до днес само благодарение на това напътстване от Бог. Не знаеш колко пъти си се раждал сред хората, нито колко пъти се е променял външният ти вид, нито колко семейства си имал, нито колко епохи и династии си преживял — но Божията ръка те е подкрепяла през цялото време и Той винаги е бдял над теб. Колко много се труди Бог заради човека! Някои хора казват: „Аз съм на шестдесет години. От шестдесет години Бог бди над мен, закриля ме и ме напътства. Когато остарея, ако не мога да изпълнявам дълг и не мога да правя нищо — ще продължава ли Бог да се грижи за мен?“. Не е ли глупаво да се каже това? Бог господства над съдбата на човека, бди над него и го закриля не само за един живот. Ако ставаше въпрос само за един живот, за един-единствен живот, това не би могло да докаже, че Бог е всемогъщ и че господства над всичко. Трудът, който Бог полага, и цената, която плаща за един човек, не е просто да подреди това, което човекът прави в този живот, а да подреди за него безброй животи. Бог поема пълната отговорност за всяка душа, която се преражда като човек. Той върши делото Си внимателно, като плаща с цената на Своя живот, напътства всеки човек и подрежда живота на всеки. Бог се труди и плаща цената по този начин заради човека и Той дарява на човека всички тези истини и този живот. Ако в тези последни дни хората не изпълняват дълга си на сътворени същества и не се върнат пред Създателя — ако накрая, независимо колко живота и поколения са преживели, те не изпълняват добре дълга си и не успяват да изпълнят Божиите изисквания — няма ли тогава дългът им към Бог да бъде прекомерно голям? Няма ли да бъдат те недостойни за всички цени, които Бог е платил? Те биха били лишени от съвест до такава степен, че да не заслужават да бъдат наричани хора, тъй като дългът им към Бог би бил твърде голям. Следователно в този живот — не говоря за предишните ти животи, а в този живот — ако не си способен да се откажеш от нещата, които обичаш, или от външните неща в името на твоята мисия — като материалните удоволствия и любовта и радостта на семейството, — ако не се откажеш от плътските удоволствия в името на цената, която Бог плаща за теб, или за да се отплатиш за Божията любов, тогава наистина си нечестив! В действителност всяка цена, която плащате за Бог, си заслужава. В сравнение с цената, която Бог плаща за вас, на какво се равнява малкото, което предлагате или отдавате вие? На какво се равнява малкото, което изстрадвате? Знаеш ли ти колко много е страдал Бог? Малкото страдание, което понасяш, не си струва дори да се споменава, когато се сравни с това, което Бог е изстрадал. Нещо повече, като изпълняваш дълга си сега, ти получаваш истината и живота и накрая ще оцелееш, и ще навлезеш в Божието царство. Каква велика благословия е това!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да платиш цената, за да придобиеш истината, е от голямо значение). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че Бог е платил огромна цена за всеки един от избраните и предопределените от Него, като осигурява безопасността им и ги закриля, за да не бъдат погълнати от различните зли течения. Ако не можем да изпълним дълга си през живота си, ние сме наистина задължени на Бог! Бог е излял кръвта на сърцето си за мен. Още от дете слушах майка ми да говори за вярата в Бог. Бог уреди това семейство за мен и винаги ме е наблюдавал и закрилял. Когато потънах в пари, слава и придобивки и не можех да се измъкна, тъй като страдах и се чувствах безпомощна, ръката на Бог ме спаси и използва братята и сестрите, за да ме доведат пред Бог. Чрез събиранията и четенето на Божиите слова се научих да приемам нещата от Бог, когато се сблъсквах с различни проблеми, и спрях да бъда недоволна от съдбата си, както преди. Живеех по много по-спокоен и освободен начин. Когато не можех да присъствам на събирания нормално, колкото и късно да беше, всеки път сестрата ме чакаше да свърша работа и да проведе общение с мен за Божиите намерения. Понякога дори ми пишеше писма, за да проведе общение с мен за Божиите слова. Не беше ли всичко това управлявано и подредено от Бог? Бог не можеше да понесе да ме гледа как губя себе си, докато се стремя към слава и придобивки и накрая да бъда погълната от Сатана. Той неизменно всеки път издигаше хора, събития и неща, за да ме подкрепят и да ми помагат, и тихо чакаше да се обърна. Ако продължавах да не отвръщам на Божията любов, тогава щях да съм твърде лишена от човешка природа. Божието дело скоро ще приключи и виждаме как бедствията стават все по-големи. Ако продължавах упорито да отказвам да се опомня, тогава каква полза щеше да има от парите, колкото и да печелех? Дали щяха да ми спасят живота? Дори да станех силна жена в очите на другите, какво от това? Можеше ли това да ме спаси? Спомних си нещо, което Господ Исус каза: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Като се замисля за онези години, в които посветих цялата си енергия на работата си, загубих много възможности да изпълнявам дълга си и да придобия истината. Сега, чрез четене на Божиите слова, разбрах Божиите усърдните намерения за спасяването на хората. Само като изпълнявах дълга си и напълно се отърсех от оковите и страданието, наложени ми от Сатана, можех да имам възможността да бъда спасена и да оцелея. След това се молех на Бог всеки ден, във връзка с оставката ми, да защити сърцето ми и да го предпази от колебание.

По-късно отново подадох оставката си и шефката каза: „Наистина ли си го решила? Готвим се да отворим друго студио и искаме най-изключителните ни служители да работят в него. Ти беше първият човек, за когото се сетихме. Ако е някой друг, няма да сме спокойни. От много години си в компанията и се класираш за дялове в новото студио. Само си помисли колко хубаво би било по-късно да имаш нещо свое на толкова млада възраст. Защо не си помислиш пак? Основното е, че сме заедно от толкова много години и сега имаме емоционална връзка“. Докато говореше, тя се задави и започна да плаче. Условията, които тя предложи, бяха точно това, което търсех през цялото това време, а парите, които имах, бяха точно колкото бяха нужни за инвестицията. Ако само проявях още малко упорство, щях да постигна успех и слава и щяха да ми завидят още повече хора. Колко добре щях да изглеждам пред роднините и приятелите си! Точно докато фантазирах в главата си за прекрасното си бъдеще, изведнъж осъзнах, че идеите ми не са в съответствие с Божието намерение. Бързо се помолих на Бог мълчаливо: „Мили Боже, знам, че това е поредното изкушение, което ме сполетя. Сатана отново използва думите на шефката, за да смути сърцето ми и да ме накара да преследвам слава, придобивки и статус. Но този път, каквото и да става, ще скъсам със Сатана веднъж завинаги и ще остана непоколебима в свидетелството си, за да утеша сърцето Ти“. Докато се молех, си спомних един откъс от Божиите слова, който бях чела преди: „Когато постоянно изследваш и внимателно анализираш различните цели, към които хората се стремят в живота си, и огромното разнообразие на начините им на живот, ще откриеш, че нито един от тях не съответства на първоначалния план на Създателя за създаването на човечеството. Всички те отдалечават хората от върховенството и грижата на Създателя. Всички те представляват капани, които развращават хората и ги водят към ада. След като осъзнаеш това, задачата ти е да отхвърлиш старите си житейски възгледи, да стоиш далеч от различните капани, да оставиш Бог да поеме отговорността за живота ти и да подреди всичко. Опитай се да се подчиняваш само на Божието устройство и напътствия, да живееш без индивидуален избор и да станеш човек, който се покланя на Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Сатана използва всякакви мисли и идеи, за да парализира хората, като ги изкушава да преследват слава, придобивки и статус, хваща ги здраво в капан, така че те да отрекат Бог, да Го предадат и да загубят всякакъв шанс да бъдат спасени. Това са злите мотиви на Сатана. Условията, които шефката ми беше предложила сега, за да ме привлече, не бяха ли капан, който ме примамваше към израждане? Как можех да продължавам упорито да отказвам да се опомня? Бог иска да се покорим на Неговото върховенство и да изпълняваме дълга на сътворено същество. Само по този начин можем да разберем истината, да изживеем човешко подобие и в крайна сметка да бъдем спасени от Бог. Затова твърдо казах на шефката си: „Всички хора имат свои амбиции, а аз искам нова среда“. Шефката ми се съгласи. След като напуснах компанията, се почувствах много по-спокойна в сърцето си. След това вече можех да се стремя правилно към истината като братята и сестрите си.

След това преживяване видях ясно злите мотиви на Сатана. Сатана кара хората да се стремят към слава и придобивки, като целта му е да ги накара да странят от Бог и да Го предадат, да попаднат изцяло под неговата власт и накрая да слязат с него в ада. Ако хората разчитат на себе си, те просто няма как да преодолеят плановете на Сатана. Само като четат Божиите слова и разбират истината, хората могат да прозрат нещата и да се сбогуват с погрешните начини, по които са съществували в миналото. Само като се стремим към истината, можем да придобием Божието спасение. След като се отказах от работата си, въпреки че не спечелих уважението на повече хора и материалният ми живот беше донякъде оскъден, чувството на спокойствие и мир в духа ми не можеше да бъде заменено за никакви пари, слава или придобивки. Най-накрая се отърсих от оковите на славата и придобивките и изпълних дълга си в църквата. Благодаря на Бог за Неговото спасение!