От Чън Мин, Китай

От ранна възраст родителите ми ме учеха, че в отношенията си с останалите трябва да подбирам думите си според ситуацията, да не споменавам проблемите у другите, дори и да ги забелязвам, да проявявам внимание към чувствата им, когато говоря, и да бъда състрадателен и отзивчив човек. Научиха ме, че по този начин няма да си създавам проблеми и другите хора ще ме харесват, и че това е единственият начин да се утвърдя в обществото. По онова време чувствах, че в това има смисъл и че трябва да се държа по този начин, затова в отношенията ми с другите рядко имаше кавги или спорове. Дори и да видех някакви проблеми у другия човек, не ги посочвах. След като започнах да вярвам в Бог, продължих да общувам с другите по този начин и рядко посочвах или разобличавах проблеми, които виждах у моите братя и сестри. Това беше особено вярно в отношенията ми със сестрата, с която си сътрудничех. Въпреки че ясно виждах проблеми в начина, по който тя изпълняваше дълга си и исках да ѝ ги посоча, всеки път, щом думите ми бяха на езика, ги преглъщах обратно. Постоянно се притеснявах, че ако ѝ посоча проблемите и тя не ги приеме, ще ме погледне недоволно и ще се настрои против мен. По-късно чрез Божиите слова най-накрая придобих известно прозрение за традиционната културна идея: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“.

През октомври 2021 г. си сътрудничех със сестра Лиу Лин и отговаряхме за църковното дело. След известно време видях, че тя не носи бреме в начина, по който се отнася към дълга си. Беше отговорна за евангелската работа, но не я проследяваше или надзираваше; и когато лидерите попитаха за работата, не представи доклад. Попитах я защо не е представила доклада, а тя каза, че не се чувства добре. Когато видях, че Лиу Лин се държи така, исках да ѝ посоча, че нагласата ѝ към дълга е много неуважителна и че не показва чувство за отговорност. Но щом думите ми бяха на върха на езика, ги преглътнах обратно. Помислих си: „По-добре да не казвам нищо. Ако не го приеме и ме погледне недоволно, ще бъде много неловко да се разбираме с нея в бъдеще“. Затова не казах нищо повече с мисълта, че може би когато здравето ѝ се подобри малко, ще вложи сърце в работата си. По това време Лиу Лин каза, че я болят шийните прешлени, затова ѝ направих „гуа ша“ масаж, помолих я да обърне внимание на упражненията и ѝ казах няколко окуражителни думи. Въпреки това не посочих проблемите в начина, по който изпълняваше дълга си. Веднъж три месеца по-късно един проповедник общува с нас за някои подробни задачи, свързани с проповядването на евангелието. След това попитах Лиу Лин дали е общувала с братята и сестрите си за това и дали го е изпълнила. Тя каза: „Споменах го мимоходом“. Вътрешно бях бясна и исках да я скастря с думите: „Толкова си безотговорна. Нима това не забавя работата ни?“. Но щом думите ми бяха на езика, ги преглътнах обратно. Помислих си: „Ако я скастря пред всички, ще я изложа. Няма ли да се настрои срещу мен? Няма ли да си каже, че умишлено я злепоставям пред братята и сестрите ни? По-добре да не казвам нищо“. Затова изпълних работата и не общувах с нея и не посочих проблемите ѝ след това.

В края на юни 2022 г. някои проповеди спешно се нуждаеха от проверка. Джан Тин бе работила по това преди, затова помолих Лиу Лин да общува с нея. Вечерта попитах Лиу Лин дали е общувала в подробности с Джан Тин за принципите, но с недоволен израз тя нетърпеливо рече: „Тя вече разбира всичко — няма нужда да говорим за това толкова подробно!“. Исках да ѝ напомня следното: „Ако не общувате подробно и се окаже, че Джан Тин не е наясно с принципите, това няма ли да забави работата?“. Но щом думите бяха на върха на езика ми, ги преглътнах обратно с мисълта: „Изглеждаше наистина разстроена, когато я попитах за това. Ако отново посоча недостатъците ѝ, ще се ядоса още повече. Как ще се разбираме една с друга в бъдеще?“. Затова не посочих проблемите ѝ и просто тихо казах, че трябва да промени нещата в бъдеще. По-късно, поради неспособността на Джан Тин да схване принципите, работата трябваше да бъде повторена и нещо, което трябваше да бъде свършено за един ден, се забави повече от десет дни. Висшестоящите водачи изпратиха писмо, в което казваха, че не носим бреме в изпълнението на дълга си и работим неефективно. Почувствах самообвинение в сърцето си. Това забавяне беше свързано с мен. Бях видяла, че Лиу Лин изпълнява дълга си безотговорно, но никога не разобличих проблемите ѝ, за да защитя отношенията ни. Това забави работата. По това време сърцето ми беше много потиснато и изпълнено с болка. Когато се успокоих, си помислих: „Какви ли уроци иска Бог да науча от тези неща, които е уредил?“. Помолих се на Бог: „Мили Боже, виждах, че сестрата, с която си партнирам, не носи бреме в изпълнението на дълга си и бави работата, но не смеех да посоча проблемите ѝ, защото се боях, че ще ме погледне недоволно. Мили Боже, просветли ме и ме напътствай, за да мога да си взема поука от този проблем“.

Един ден гледах видеоклип със свидетелство за преживяване. Свидетелството на сестрата и Божиите слова, цитирани в него, ми дадоха някакво разбиране за себе си. Бог казва: „Да практикуваш истината не означава да говориш празни приказки или да рецитираш лозунги на висок глас, а по-скоро означава, че с каквото и да се сблъскват хората в живота си, щом то касае принципите на постъпване, гледната им точка за нещата или въпроса за изпълнението на дълга им, те са изправени пред избор и трябва да потърсят истината, устои и принципи в Божиите слова, а след това да намерят пътя, по който да практикуват. Онези, които могат да практикуват по този начин, са хора, които се стремят към истината. Колкото и големи да са трудностите, пред които си изправен, за да можеш така да се стремиш към истината, това означава, че следваш пътя на Петър, пътя на стремежа към истината. Какви принципи например трябва да спазваш в общуването си с останалите? Първоначалната ти гледна точка е, че хармонията е безценна, търпението е благородно, и че трябва винаги да се разбираш с всички, да избягваш да унижаваш и обиждаш останалите, така че в бъдеще лесно да се разбираш с другите. Възпиран от този възглед, ти си мълчиш, ако забележиш, че някой върши нещо лошо или нарушава принципите. Предпочиташ делото на църквата да претърпи загуби, отколкото да обидиш някого. С когото и да общуваш, ти се стремиш да се разбираш с него. Когато говориш, винаги мислиш за човешки чувства и запазване на репутация, и винаги изричаш приятни за ухото думи, за да се харесаш на останалите. Дори да откриеш, че някой има проблеми, предпочиташ да го толерираш и да го обсъждаш зад гърба му, но в негово присъствие продължаваш да браниш спокойствието и поддържаш отношенията. Какво мислиш за подобна постъпка? Това не е ли поведение на човекоугодник? Не е ли доста хитро? Това нарушава принципите на постъпване. Не е ли низко да се държиш така? Хората, които постъпват така, не са добри и това не е благородна постъпка. Колкото и да си страдал и каквато и цена да си платил, ако постъпваш безпринципно, си се провалил в това отношение, и пред Бог няма да бъдеш признат, запомнен или приет“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). Божиите слова са кристално ясни. Практикуването на истината е да се държиш и да действаш в съответствие с истините принципи, без да се поддаваш на лични чувства или на страха да не оскърбиш хората. Не се държах с другите в съответствие с истините принципи. Постоянно се поддавах на личните си чувства, боях се да не оскърбя хората и защитавах междуличностните си отношения. Като водач виждах, че Лиу Лин изобщо не я е грижа за работата ѝ. Като нейна партньорка трябваше да изтъкна проблемите ѝ при изпълнението на дълга ѝ, но се боях, че отношенията ни ще станат неловки, ако тя не го приеме, и тогава ще е трудно да се разбираме в бъдеще. За да запазя приятелските ни отношения, я окуражих половинчато, за да ѝ покажа, че съм съпричастна и внимателна. Привидно не се препирах и не се карах с Лиу Лин в стремеж да запазим добри отношения — просто изричах приветливи думи, за да поддържам плътската си връзка с нея, но църковното дело беше накърнено. Имаше ли изобщо човешка природа в действията ми? Бях твърде егоистична и измамна! Помислих си как Бог обича честните хора и мрази хлъзгави и измамни човекоугодници. Не си ли навличах Божията ненавист, като се държах по този начин? Замислих се как дългът е поръчение, дадено от Бог на човечеството, и как трябва да защитавам интересите на Божия дом. Когато виждах, че начинът, по който Лиу Лин върши нещата, е пагубен за делото, трябваше да го посоча и да ѝ помогна, а не да се боя от едно или друго.

Един ден по време на събиране ядохме и пихме един откъс от Божиите слова, който ми даде някакво разбиране за моите проблеми. Всемогъщият Бог казва: „Във философиите за светските отношения има една максима, която гласи: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Това означава, че за да запази добро приятелство, човек трябва да си мълчи за проблемите на приятеля си, дори и да ги вижда ясно. Той трябва да спазва принципа да не удря хората в лицето и да не посочва недостатъците им. Хората се заблуждават взаимно, крият се един от друг и плетат интриги помежду си. Макар да им е съвършено ясно какъв човек е другият, те не го казват директно, а използват хитри методи да запазят приятелските си отношения. За какво му е на човек да пази отношенията си? Защото не иска да си създава врагове в това общество, в групата, към която принадлежи, което означава често да се излага на опасности. Като знаеш, че някой ще се превърне в твой враг и ще ти навреди, след като си посочил недостатъците му или си го наранил, и като не искаш да попадаш в такава ситуация, прилагаш максимата на философиите за светските отношения, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. В този контекст, ако двама души имат такава връзка, броят ли се за истински приятели? (Не.) Те не са истински приятели, а още по-малко са си довереници. И така, какви точно са тези отношения? Не са ли те в основата си социални отношения? (Такива са.) В такива социални отношения хората не могат да водят чистосърдечни разговори, нито да имат дълбоки връзки, а не могат и да говорят, каквото искат. Не могат да изрекат на глас това, което им е на сърцето, не могат да посочат проблемите, които виждат у другите хора, нито да кажат нещо, което би било от полза за другите хора. Вместо това те подбират хубави думи, за да запазят благоволението на другите. Не смеят да говорят истината или да отстояват принципите, като по този начин пречат на другите да развият враждебни мисли към тях. Когато никой не представлява заплаха за някого, този човек не живее ли в относително спокойствие и мир? Не целят ли хората именно това, като поддържат сентенцията „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Така е.) Очевидно е, че това е крив и измамен начин на оцеляване с елемент на предпазливост, чиято цел е самосъхранението. Като живеят по този начин, хората нямат довереници, нямат близки приятели, на които могат да кажат каквото искат. Между хората има само взаимна предпазливост, взаимна експлоатация и взаимни интриги, като всеки човек взема от връзката това, от което се нуждае. Не е ли така? В основата си целта на „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е човек да избягва да обижда другите и да си създава врагове, да се защити, като не наранява никого. Това е техника и метод, който човек възприема, за да се предпази от нараняване. Като разгледаме тези няколко характеристики на същината му, благородно ли е изискването към моралното поведение на хората „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? Положително ли е? (Не.) Тогава на какво учи то хората? Че не бива да оскърбяваш и нараняваш никого, иначе в крайна сметка ти ще се окажеш нараненият; също така, че не бива да се доверяваш на никого. Ако нараниш някой от добрите си приятели, приятелството ви неусетно ще започне да се променя — от твой добър и близък приятел този човек ще се превърне в непознат или враг. Кои проблеми могат да бъдат разрешени, като се учат хората да се държат така? Дори и чрез такова поведение да не си създадеш врагове и даже да загубиш няколко, то ще накара ли хората да ти се възхищават, да те одобряват и да искат да запазят приятелството си с теб завинаги? Това отговаря ли напълно на стандарта за морално поведение? В най-добрия случай то не е нищо повече от философия за светските отношения. Може ли придържането към това твърдение и практика да се смята за добро морално поведение? Ни най-малко“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). Това, което Божиите слова разобличаваха, беше точно моето състояние. Винаги съм проявявала изключително внимание към другите и съм била съпричастна в отношенията си с тях. Ако забележех някакви проблеми у другия човек, не ги посочвах от страх да не навредя на отношенията ни. Особено когато изпълнявах дълга си заедно с Лиу Лин, виждах, че нагласата ѝ към дълга е много неуважителна и че това бави църковните дела. Исках да посоча проблемите ѝ, но когато виждах, че е нещастна, чувствах, че гърлото ми се свива и не можех дума да обеля от страх, че ще навредя на отношенията ни. Осланях се на сатанински пътища за оцеляване, като например: „Ти си добре, аз съм добре, всички са добре“, „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ и „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и бяха станала особено хлъзгава и измамна. Проявявах внимание към собствените си интереси и на всяка крачка защитавах отношенията си с другите. Такава бях от дете — не посочвах проблемите у другите открито, когато ги забелязвах. Мислех, че това е проява на внимание и е признак за добра човешка природа. Но тези, които наистина имат добра човешка природа, имат чувство за преданост и отговорност към своя дълг. Те имат честно сърце както към другите хора, така и към Бог, могат да защитават интересите на Божия дом и могат да общуват, да помагат, да посочват и да разобличават, когато виждат другите да вършат неща в нарушение на истините принципи, така че хората бързо да разберат и да се променят. Преди вярвах, че ако не споменавам проблемите у другите, когато ги забелязвам, им помага да не се изложат, представлява проява на внимание и добра човешка природа. Този мой възглед беше погрешен. На пръв поглед тези традиционни културни идеи се съобразяват с човешката природа и морал, но в същността си подтикват хората да кроят схеми и да хитруват, което ги прави все по-хлъзгави и по-измамни. Ако продължавах да живея с тези традиционни културни идеи, поквареният ми нрав никога нямаше да се промени и никога нямаше да изживея нормалната си човешка природа.

В търсенето си прочетох още Божии слова: „А думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ добра ли е, или лоша? Съдържа ли думата „упреквам“ значението „разкривам, разобличавам“ по смисъла на Божиите слова? (Не, не го съдържа.) Според Моето разбиране за думата „упреквам“ в човешкия език тя няма такова значение. В същината си тя се отнася за някаква злонамерена форма на разобличение; тя означава да разобличиш проблемите и недостатъците на хората или неща и поведение, за които другите не знаят, или някаква интрига, идеи или възгледи, които не са очевидни. Такова е значението на думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Ако двама души се разбират добре и си имат доверие, ако между тях няма прегради и всеки се надява да е от полза и помощ за другия, то тогава би било най-добре да седнат на една маса и всеки да изложи проблемите на другия открито и искрено. Това е правилният начин и не е посочване на недостатъците на другия. Ако откриеш, че някой има проблеми, но виждаш, че все още не може да приеме съветите ти, просто не казвай нищо, за да избегнеш скарване или конфликт. Ако искаш да му помогнеш, можеш да разбереш какво мисли и първо да му кажеш: „Виждам, че имаш някакъв проблем, и се надявам да мога да те посъветвам. Не знам дали ще можеш да го приемеш. Ако си склонен да го приемеш, ще ти кажа. Ако не си, ще си замълча засега и няма да кажа нищо“. Ако той ти отвърне: „Имам ти доверие. Каквото и да имаш да ми казваш, то няма да е непремерено. Ще го приема“, то това означава, че ти дава зелена светлина и можеш да му споделиш всеки един от проблемите му. Не само ще приеме напълно това, което ще му кажеш, но и ще извлече полза от него, а отношенията ви ще останат нормални. Това не са ли искрени отношения? (Такива са.) Това е правилният начин да се общува с другите. Това не значи да упрекваш някого за недостатъците му. Какво означава „да не посочваш недостатъците на другите“, както се казва във въпросната поговорка? Означава да не говориш за слабостите им, да не говориш за тези техни проблеми табу, да не разобличаваш същината на проблемите им и да не я посочваш явно. Това значи да направиш само няколко повърхностни забележки, да говориш общи приказки, да казваш неща, които самият човек вече е склонен да възприеме и да не разобличиш предходни грешки или деликатни проблеми на човека. Каква полза има за другия, ако постъпиш така? Може би ще си спестиш това да го обидиш или да го превърнеш в свой враг, но начинът, по който постъпваш, по никакъв начин не му помага и не му е от полза. Затова фразата „не посочвай недостатъците на другите“ сама по себе си е уклончива и е форма на заблуда, заради която в човешките отношения не може да има искреност. Може да се каже, че този модел на поведение означава, че човекът храни зли намерения. Това не е правилният начин да се общува с другите. Невярващите дори гледат на поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ като на нещо, което хората с благороден характер трябва да правят. Този начин на общуване с другите е очевидно заблуждаващ и хората прибягват до него, за да се защитят. Той никак не е подобаващ. Самият факт, че не посочваш недостатъците на другите, показва неискреност, а в посочването на недостатъците на другите може да има задни мисли“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). След като прочетох Божиите слова, разбрах какво е да посочваш недостатъците на хората и как да не посочваш недостатъците им, а да им помагаш. Посочването на недостатъците на хората включва лични намерения и кроежи, то цели да злепостави другите или е съревнование за лични придобивки. Проблемите и недостатъците на другия човек се преувеличават до крайност и той бива омаловажен и заклеймен, така че в крайна сметка целта за придобиването на лични ползи да бъде постигната. Посочването и разобличаването на проблемите на хората обаче цели да им помогне. Ако открием сериозен проблем у някого, който той самият не осъзнава, любящото му посочване, общение, разобличаване и разнищване в съответствие с неговия ръст не е посочване на недостатъци, а помощ. Така трябва да постъпват хората с нормална човешка природа. Видях, че Лиу Лин не носи бреме в дълга си и исках да ѝ го посоча, но чувствах, че ако го направя, ще посоча недостатъците ѝ. Този мой възглед бе заблуждаващ. Ако я омаловажавах и злепоставях целенасочено, така че братята и сестрите ѝ да имат негативно мнение за нея, докато аз се правя, че нося бреме, това би било посочване на недостатъците ѝ. Но всъщност нямах такива намерения. Исках само да защитя църковното дело и да ѝ помогна, така че това не бе посочване на недостатъците ѝ.

По-късно видях Лиу Лин. Когато се канех да посоча проблемите ѝ, все още се колебах в сърцето си и се притеснявах, че тя ще ме погледне недоволно, затова постоянно призовавах Бог в сърцето си да ме води към практикуване на истината. Тогава си спомних един откъс от Божиите слова, които бях чела преди, и го потърсих отново. Всемогъщият Бог казва: „Ако имаш намерението и гледището на човекоугодник, тогава по всички въпроси няма да практикуваш истината, нито да отстояваш принципите, и така винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се осъзнаеш и никога не търсиш истината, тогава ти си неверник и никога няма да придобиеш истината и живота. Какво тогава трябва да направиш? Когато се сблъскаш с такива неща, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш с молбата Бог да те спаси и да ти даде вяра и сила, които да ти позволят да отстояваш принципите, да правиш това, което трябва да правиш, да се справяш с нещата според принципите, да останеш непоколебим на позицията, на която трябва да стоиш, да защитаваш интересите на Божия дом и да предотвратиш всякакви загуби за делото на Божия дом. Ако си способен да се опълчиш на личните си интереси, на гордостта си и на гледището си на човекоугодник и ако правиш това, което трябва да правиш, с честно, целеустремено сърце, тогава ще си победил Сатана и ще си придобил този аспект на истината. Ако упорито настояваш да живееш според философията на Сатана, като защитаваш отношенията си с другите, и ако никога не можеш да приложиш истината на практика и не се осмеляваш да отстояваш принципите, тогава ще можеш ли да практикуваш истината по други въпроси? Все така няма да имаш вяра или сила. Ако никога не си способен да търсиш или да приемаш истината, тогава такава вяра в Бог ще ти позволи ли да придобиеш истината? (Не.) А ако не можеш да придобиеш истината, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Ако винаги живееш според философията на Сатана, без ни най-малка истина реалност, тогава абсолютно никога не можеш да бъдеш спасен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми дадоха сила. Вече не можех да бъда човекоугодник. Трябваше задължително да практикувам истината. Без значение дали Лиу Лин щеше да ме погледне недоволно или не, трябваше да ѝ посоча проблемите и да да защитя интересите на църквата, за да удовлетворя Бог. Събрах смелост да посоча проблемите ѝ. Когато Лиу Лин ме изслуша, въпреки че беше малко недоволна, също призна собствените си проблеми.

По-късно прочетох още Божии слова: „Какво е сътрудничество? Трябва да сте способни да обсъждате нещата един с друг и да изразявате своите възгледи и мнения. Трябва да се допълвате и да се надзиравате един друг, да търсите един от друг, да отправяте запитвания помежду си и да си подсказвате. Именно това означава да си сътрудничите в хармония. Да кажем например, че си се справил с нещо според собствената си воля, а някой каже: „Направил си го погрешно, изцяло против принципите. Защо се справи с това, както ти е угодно, без да потърсиш истината?“. На което ти отговаряш: „Точно така — радвам се, че ми обърна внимание! Ако не беше го направил, щеше да се стигне до катастрофа!“. Ето какво означава да си подсказвате един на друг. Какво означава тогава да се надзиравате взаимно? Всеки има покварен нрав, всеки може да е нехаен в изпълнението на дълга си и да пази само собствения си статус и гордост, а не и интересите на Божия дом. Такива състояния има във всеки човек. Ако научиш, че някой има проблем, трябва да поемеш инициативата да разговаряш с него, като му напомниш да изпълнява дълга си според принципите, но същевременно това трябва да остане като предупреждение за теб самия. Това е взаимен надзор. Каква е функцията на взаимния надзор? Той има за цел да защитава интересите на Божия дом, а също и да предпазва хората от това да не поемат по погрешен път“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). От Божиите слова разбрах, че когато си сътрудничим в изпълнението на дълга, трябва да се надзираваме един друг, и ако открием, че нашият партньор прави нещата по начин, който нарушава принципите, трябва да го посочим и да му помогнем. Това е изпълнение на дълга в съответствие с истините принципи. То може да помогне на хората да разберат истината и освен това да защити църковното дело. В същото време като водачи или работници трябва да се отнасяме към нашите братя и сестри в съответствие с истините принципи. На онези, които не са вярвали дълго в Бог и имат малък ръст, трябва да им помагаме с любов, ако разберем, че разкриват покварен нрав или вършат неща в нарушение на принципите. А на онези, които дълги години са вярвали в Бог и разбират принципите, но са безотговорни към работата си, това трябва да им бъде посочено и разобличено. Ако не покажат ни най-малко покаяние след многократно посочване и разобличаване на проблемите, те трябва да бъдат освободени в съответствие с принципите. По-късно видях, че нагласата на Лиу Лин към изпълнението на дълга ѝ все още не се е променила, затова, след като го обсъдихме с друг мой партньор, докладвахме поведението ѝ на висшестоящите водачи. Те освободиха Лиу Лин.

След това, когато виждах проблеми в начина, по който братята и сестрите изпълняват дълга си, вече не проявявах внимание единствено към собствения си образ и не защитавах отношенията си с тях. Можех да посоча проблемите им и да им помогна в съответствие с техния ръст. Докато практикувах по този начин, моите братя и сестри имаха полза и сърцето ми беше спокойно. Преживях, че ако практикуваш в съответствие с Божиите слова и истините принципи, сърцето ти ще бъде спокойно и омиротворено. Благодаря на Бог за Неговото напътствие!