От Ан Ся, Китай

През есента на 2021 г. изпълнявах дълг, свързан с работа с текст. По това време към екипа ни се присъедини сестра на име Чън Син. Чън Син има добри заложби, а възприемането ѝ е чисто. Макар да не беше схванала много добре принципите, тя можеше инициативно да търси и да приема предложения от другите. Понякога сестрите, с които работех, хвалеха Чън Син пред мен, като казваха, че като ѝ дадат малко насоки по някои проблеми, след това в работата ѝ има по-малко отклонения и проблеми. След известно време, понеже резултатите от работата на един екип, за който отговаряхме, не бяха добри, надзорникът обсъди с нас възможността да уреди Чън Син да се събира и да общува с тях. Помислих си: „Чън Син е тук по-малко от месец и все още не е схванала добре принципите. Уредил си да отиде там, без дори да ме попиташ дали аз не искам да отида. Да не би да си мислиш, че Чън Син има по-добри заложби от мен и че резултатите, които ще постигне чрез своето общение, ще бъдат по-добри от тези, които аз бих могла да постигна? Никога не съм си мислила, че след като съм се обучавала толкова години, няма да съм толкова добра, колкото една новодошла“. Тогава обаче се сетих как последния път, когато ходих да провеждам общение, резултатите наистина не бяха толкова добри, затова не казах нищо. След това, когато видях как надзорникът напътства индивидуално Чън Син в работата ѝ, ми стана много криво и си помислих: „Чън Син току-що пристигна, а веднага беше оценена и развивана от надзорника. Изглежда, че не съм толкова добра, колкото нея. Най-добре ще е, ако този път Чън Син отиде на събирането, но не постигне добри резултати. Тогава надзорникът вече няма да я цени толкова високо“. По-късно Чън Син се върна от събирането и каза на надзорника как е решила проблема. Почувствах се много неудобно, след като чух това, и си помислих: „Когато аз започвах да се обучавам, имах много проблеми. Сега ти се справяш по-добре от мен. Не изглеждаш ли така по-добра от мен? Това няма да стане. Трябва да ти намеря недостатъци!“. Но не можах да ѝ намеря никакви проблеми и почувствах голямо разочарование.

По-късно видях, че в дълга на Чън Син са се появили някои проблеми, което означаваше, че работата трябва да се свърши наново. Дори изпитах известна радост от това и си помислих: „Колкото повече проблеми имаш, толкова по-добре. Може би в очите на другите все още ще минавам за по-добра от теб и няма да имам толкова проблеми, колкото теб“. Понякога през ума ми проблясваше мисълта: „Дали не завиждам на Чън Син?“. Въпреки това не исках да призная, че съм толкова лоша, затова не размишлявах по въпроса. По-късно видях, че Чън Син не схваща принципите при изпълнението на дълга си и разглежда проблемите доста едностранчиво, затова ѝ го посочих. Исках да ѝ намеря недостатъци, за да охладя ентусиазма ѝ, но не очаквах, че тя ще съумее да се отнесе правилно към това и ще продължи да изпълнява дълга си нормално. Почувствах се много разочарована и си помислих: „Защо не си негативна?“. След известно време Чън Син беше усвоила някои принципи и можеше да решава самостоятелно проблеми в работата, и те намаляха. Надзорникът каза радостно: „Чън Син е постигнала известен напредък през този период“. Аз обаче изобщо не бях щастлива и си мислех: „Чън Син току-що е започнала да се обучава, а е постигнала такъв голям напредък. Тя, която дойде по-късно, ме изпревари. Не изглеждат ли така моите заложби по-лоши от нейните?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-неуравновесена се чувствах. „Трябваше да се досетя, че не бива да ти казвам за всичко, за което да внимаваш. Така нямаше да напреднеш толкова бързо!“. Живеех в завист, умът ми беше изпълнен само с мисли за собствената ми репутация и статус и постоянно се чудех как да намеря отклонения и недостатъци в дълга на Чън Син, с надеждата тя да направи много грешки. Понеже живеех в неправилно състояние, сърцето ми беше мрачно и помътено и не можех да забележа много от проблемите в дълга си.

Една вечер се приготвях да си лягам, когато се замислих за състоянието си при изпълнението на дълга ми през този период. Полагах много усилия, за да виждам проблемите, а умът ми беше замъглен. Не можех да виждам проблемите толкова ясно, колкото в миналото, и не можех да усетя Божието ръководство и напътствие. Почувствах се малко неспокойна, затова се помолих на Бог: „Скъпи Боже, напоследък просто не мога да гледам как Чън Син се справя добре, а също и не мога да успокоя сърцето си, когато изпълнявам дълга си. Не знам как да разбера себе си. Моля Те, просветли ме и ме напътствай“. След като се помолих, прочетох Божиите слова: „Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да развиеш няколко стремящи се към истината, които ти съдействат и вършат добре цялата работа, а накрая всички имате свидетелства за преживяване, това значи, че си водач или работник, който отговаря на критериите. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че принасяш предаността си. Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и отхвърлят останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злоба. Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог. Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). След като прочетох Божиите слова, признах, че наистина живея в състояние на завист. Когато видях, че заложбите на Чън Син са добри и че надзорникът я цени и развива, почувствах завист и не желаех да приема това, разтревожена, че работата ѝ ще доведе до по-добри резултати от моите, че тя ще ме засенчи и аз ще изглеждам по-непълноценна от нея. Все отчаяно се надявах в дълга ѝ да има много отклонения и проблеми и все се опитвах да ѝ намеря недостатъци и да я омаловажа, като я направя негативна и неспособна да върши работата си, за да изглеждам аз по-добра от нея. Нима не я потисках и изключвах? Бях разкрила егоистичен и злобен нрав! Никой не знаеше какво си мисля, но всичко беше ясно при Божията внимателна проверка. В миналото постоянно си мислех, че няма да завиждам на другите, камо ли да се опитвам да ги потискам. Никога не съм смятала, че съм толкова злобна и лишена от човешка природа! Добре знаех, че заложбите ми са посредствени и резултатите, които постигах в изпълнението на дълга си, не бяха много добри, но въпреки това исках да се състезавам с Чън Син за репутация и статус. Бях напълно лишена от самосъзнание и разум! Почувствах се много засрамена.

После прочетох още от Божиите слова: „Дори докато антихристите се хранят от Божия дом, наслаждават се на Божиите слова и на всички блага на Неговия дом, често им се иска да имат възможност да се присмеят на Божия дом. Те с нетърпение чакат всички вярващи в Бог да се разпръснат и Божието дело да не може да напредва повече. Затова, когато нещо се случи с Божия дом, вместо да го защитят или да мислят за начини за разрешаване на проблема, или да защитят братята и сестрите с всички сили, или да се обединят с тях, за да се справят с въпроса в единомислие, като дойдат заедно пред Бог и се покорят на Неговото върховенство, антихристите стоят отстрани, като се смеят, предлагат лоши съвети, унищожават и смущават. В критичен момент те дори подават ръка на външни хора за сметка на Божия дом, като така действат като слуги на Сатана, умишлено смущават и чупят неща. Не са ли такива хора врагове на Бог? Колкото по-критичен е моментът, толкова по-явно се разобличава тяхното дяволско подобие. Колкото по-критичен е моментът, колкото по-богат на събития е той, толкова повече се разобличава тяхното дяволско подобие в най-големи подробности и в най-пълна степен. Колкото по-критичен е моментът, толкова повече помощ оказват те на външни хора за сметка на Божия дом. Що за нещо са те? Такива хора братя и сестри ли са? Те са хора, които вършат разрушителни, отвратителни неща. Те са Божии врагове, те са дяволи, сатани, зли хора, антихристи. Те не са братя и сестри и не са кандидати за спасение. Ако наистина бяха братя и сестри, хора от Божия дом, тогава при всеки проблем, който възниква в Божия дом, те щяха да обединят сърце и ум с братята и сестрите си, за да се изправят срещу него и да се справят с него в единомислие. Нямаше да бъдат странични наблюдатели, а още по-малко щяха да гледат отстрани и да се смеят. Само хора като антихристите биха стояли отстрани, биха се смели и биха чакали с нетърпение Божият дом да бъде сполетян от нещо лошо“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (първа част)). Бог разобличава, че онези, които винаги искат да се присмиват на Божия дом и се надяват делото на Божия дом да се обърка, са дяволи. Почувствах, че Бог е изпълнен с дълбок гняв към такива хора, и много се уплаших. Винаги исках да намирам недостатъци на Чън Син, за да я нападам, и се надявах отчаяно тя да има проблеми в дълга си — колкото повече, толкова по-добре. Колкото повече грешки правеше, толкова по-непълноценна от мен щеше да изглежда, и дори отчаяно се надявах тя да стане толкова негативна, че да не може да изпълнява дълга си. Чън Син изпълняваше църковното дело, така че, като исках постоянно да прави грешки в дълга си, не се ли надявах в църковното дело да се появят проблеми? Каква е разликата между това и начина, по който антихристите проклинат делото на Божия дом да се провали и се присмиват на Божия дом, когато желанието им за репутация и статус не е удовлетворено? Сърцето ми беше наистина твърде злобно! Човек, който притежава съвест и разум, би се радвал да види, че делото на Божия дом напредва нормално, и би се натъжил, ако види много проблеми. Въпреки това, когато видях, че в дълга на Чън Син се появяват проблеми, аз не мислех как да проведа общение с нея и да ѝ помогна, или как да си сътруднича с нея в съгласие, за да свършим добре работата. Вместо това умът ми беше пълен с мисли как да открия повече проблеми в работата ѝ, за да мога да я нападам и аз самата да изпъкна. Дори отчаяно се надявах тя да прави повече грешки в работата си — колкото повече, толкова по-добре. Наслаждавах се на притока на Божиите слова, но въпреки това се присмивах на Божия дом като антихрист. Наистина напълно ми липсваше богобоязливо сърце — нима бях член на Божия дом? На пръв поглед не смущавах и не прекъсвах пряко църковното дело, както правят дяволите и сатаните, но намеренията, които разкривах, и естеството на действията ми бяха идентични с тези на дяволите и сатаните — аз се съпротивлявах на Бог! Ако не бяха Божието откровение и разобличаването на Божиите слова, нямаше да мога да открия собствените си намерения или да прозра същността на проблема и щях да бъда подведена от собствената си външност. Бях много уплашена и се чувствах тъжна и виновна. Ясно осъзнавах, че Чън Син има добри заложби и възприема бързо, и че в тези отношения е по-добра от мен, но ѝ завиждах и я потисках, без изобщо да се замислям за интересите на Божия дом. Как можах да направя това? Наистина ми липсваше човешка природа! Помолих се на Бог: „Скъпи Боже, аз съм просто твърде ужасна. Моля Те, поведи ме да се освободя от оковите на завистта. Не искам повече да живея в покварения си нрав“.

По-късно се самоанализирах. Какво точно можеше да ме контролира, за да завиждам на другите? Прочетох Божиите слова: „Антихристите много харесват репутацията и статуса. Репутацията и статусът са тяхната жизнена сила; те смятат, че без репутация и статус животът е безсмислен и нямат енергия да правят каквото и да било без репутация и статус. За антихристите както репутацията, така и статусът са тясно свързани с личните им интереси; те са тяхната ахилесова пета. Ето защо всичко, което правят антихристите, се върти около статуса и репутацията. Ако не бяха тези неща, те може би изобщо нямаше да вършат никаква работа. Без значение дали антихристите имат статус, или не, целта, за която се борят, посоката, в която се стремят, е към тези две неща — репутация и статус. […] Антихристите никога не вършат никаква действителна работа за навлизането в живота на Божиите избраници и никога не вършат никаква действителна работа за разпространяване на евангелието на царството. Когато плащат цена, вижте защо плащат цена. Когато пламенно спорят по даден въпрос, вижте защо го правят. Когато коментират или заклеймяват даден човек, вижте какво намерение и цел имат. Когато са разстроени или ядосани за нещо, вижте какъв нрав разкриват. Хората не могат да виждат вътре в човешките сърца, но Бог може. Когато Бог погледне в сърцата на хората, какво използва Той, за да прецени същността на това, което хората казват и правят? Той използва истината, за да я прецени. В очите на човека защитата на собствената репутация и статус е нещо редно. Тогава защо в Божиите очи това се окачествява като разкриване и израз на антихристите и като същност на антихристите? Това се основава на подбудите и мотивацията за всичко, което правят антихристите. Бог проучва внимателно подбудите и мотивацията за това, което правят, и накрая определя, че всичко, което правят, е за собствената им репутация и статус, а не за да изпълняват дълга си, още по-малко, за да практикуват истината и да се покоряват на Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). От Божиите слова осъзнах, че основната причина да завиждам на хората е, че желанието ми за репутация и статус е твърде силно. Живеех според сатанински отрови като: „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“. Вярвах, че да бъда уважавана и хвалена от другите ми дава достойнство и увереност в живота, и се чувствах засрамена и унизена, когато другите бяха по-добри от мен. Затова при всяка стъпка в изпълнението на дълга си проявявах внимание към собствената си репутация и статус. Когато видях, че надзорникът урежда Чън Син да отиде на събирането и да общува с нея индивидуално, завидях, че Чън Син е ценена и развивана от него. Блъсках си ума да намеря отклонения и проблеми в дълга на Чън Син, за да я омаловажа от страх, че тя е по-добра от мен. Когато открих проблеми в дълга ѝ, аз бях много щастлива и почувствах, че съм намерила вътрешно равновесие. Главата ми беше изпълнена с мисли кой в тази група има по-висок или по-нисък статус, кой е по-добър и кой е по-слаб, и как аз самата мога да се отлича. Репутацията и статусът ми ме радваха и тревожеха. Всичките ми мисли бяха насочени към тях, но не и към доброто изпълняване на дълга ми на сътворено същество и удовлетворяването на Бог. Живеех според сатанински отрови и природата ми беше особено надменна. Винаги исках да се стремя да изпъкна сред хората около мен и не позволявах на другите да бъдат по-добри от мен. Исках само аз да се отличавам и да не оставям другите да бъдат в центъра на вниманието. Дори потисках хората и ги тормозех заради репутацията и статуса. Видях, че пътят, по който вървя, е пътят на антихристите. В този момент изпитвах голямо съжаление и се мразех, защото желанието ми за репутация и статус бе твърде силно. Ако не се покаех, щях просто да бъда отритната и отстранена от Бог! Припомних си Божиите слова: „Всички хора имат неправилни вътрешни състояния — негативност, слабост, униние и крехкост; някои имат подли намерения; някои постоянно биват тормозени от гордостта си, егоистичните си желания и личните си интереси; някои мислят, че нямат заложби и преминават през състояния на негативност. Ще ти бъде много трудно да добиеш делото на Светия дух, ако живееш постоянно в тези състояния. Ако ти е трудно да добиеш делото на Светия дух, тогава у теб ще има малко положителни елементи, а негативните ще изплуват на повърхността и ще те смущават. Хората винаги разчитат на собствената си воля, за да потиснат тези негативни състояния, но колкото и да ги потискат, не могат да се отърсят от тях. Основната причина за това е, че хората не могат да разпознават задълбочено тези негативни неща; те не виждат ясно същността им. Поради това им е много трудно да се опълчат на плътта и на Сатана. Освен това те винаги засядат в тези негативни, меланхолични и упадъчни състояния и вместо да се молят и уповават на Бог, те карат как да е. В резултат от това Светият дух не действа в тях и те все не съумяват да разберат истината, липсва им посока във всичко, което правят, и нямат ясно виждане по нито един въпрос. Вътре в теб има твърде много негативни неща, те са изпълнили сърцето ти, затова често си негативен и меланхоличен духом и се отдалечаваш все повече от Бог, и все повече отслабваш. Ако не можеш да добиеш просветлението и делото на Светия дух, няма да можеш да избягаш от тези състояния и негативното ти състояние няма да се промени, защото не можеш да намериш път, ако Светият дух не действа в теб. Поради тези две причини ти е много трудно да се отървеш от негативното си състояние и да преминеш в нормално състояние“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Почувствах невероятната праведност на Божия нрав. Бог се отвращава от зли и неблагоприятни неща. Като се съобразявах постоянно със своята репутация и статус при изпълнението на дълга си, като продължавах да завиждам на Чън Син и живеех в състояние на съревнование за репутация и статус, сърцето ми беше изпълнено с негативни и неблагоприятни неща и в резултат на това Бог скри лицето Си от мен. Без делото и ръководството на Светия Дух живеех в мрак и ми беше много трудно да изпълнявам дълга си. Мислех само за собствената ми репутация и статус и просто нямах сърце да мисля какви проблеми има в дълга ми или как да практикувам, за да бъда в съответствие с Божиите намерения. Как бих могла да изпълнявам добре дълга си по този начин? За да защитя безполезната си репутация и статус, аз захвърлих настрана дълга и отговорностите си и си навлякох Божието отвращение. Наистина бях твърде глупава!

След това прочетох още от Божиите слова: „Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще се поправи. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Единственото изключение е ако заложбите ти са лоши и преживяването ти е повърхностно или ако не си вещ в професионалната си дейност и това води до някои грешки или недостатъци в работата ти и пречи на постигането на добри резултати, но ти вече даваш най-доброто от себе си. Действията ти не са с цел задоволяване на собствените ти егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се съобразяваш с делото на църквата и с интересите на Божия дом. Макар да не постигаш добри резултати в дълга си, сърцето ти е било поправено; ако освен това можеш да търсиш истината, за да решаваш проблемите в дълга си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Тогава ще притежаваш свидетелство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). След като помислих върху Божиите слова, разбрах, че хората, които проявяват внимание към Божиите намерения, ще препоръчват и развиват хората с добри заложби, когато ги забележат. Макар Чън Син да се беше обучавала само кратко време и да не беше схванала много принципи, тя имаше добри заложби и ако се развиеше, щеше да има още един човек, който да поеме работата, а ние щяхме да имаме допълнителен помощник. Това щеше да бъде от полза за църковното дело. Размислих, че не искам да призная, че Чън Син е по-добра от мен, защото в мен имаше погрешно мнение. Мислех си, че понеже съм изпълнявала дълг, свързан с работа с текст, в продължение на много години, трябва да съм по-добра от другите във всяко едно отношение и трябва да бъда ценена и развивана. Но като се замисля, макар да бях изпълнявала дълг, свързан с работа с текст, в продължение на много години, заложбите ми са посредствени и трябваше да преживея много неуспехи и разкривания, за да разбера и схвана някои принципи. Това, че Чън Син успя да схване същината на принципите за кратко време обаче доказваше, че тя има по-добри заложби от мен. Трябваше да приема този факт, да видя ясно собствените си заложби и духовен ръст и да застана правилно на мястото си. Не можех да завиждам и да изключвам Чън Син, както правех преди; трябваше да поправя намеренията си и да си сътруднича хармонично с нея, за да изпълняваме добре дълга си. След това съзнателно се молех на Бог да ме води да се откажа от завистта си, да проявявам внимание към интересите на църквата и да поправя начина си на мислене, за да изпълнявам дълга си. После престанах да търся недостатъци на Чън Син и вместо това мислех как да работя с нея, като обобщавах проблемите в нашия дълг и намирах съответните принципи, които да обсъждам с нея. Когато промених неправилното си състояние, отказах се от завистта си и поправих начина си на мислене, за да изпълнявам дълга си, почувствах делото и ръководството на Светия Дух и успях да видя проблемите по-ясно. По-късно, когато избирахме надзорник за нашия екип, аз гласувах за Чън Син. Когато резултатите излязоха, Чън Син беше избрана за надзорник и аз успях да се отнеса правилно към това и да работя с нея в хармония. Ръководството на Божиите слова ми позволи да придобия известно разбиране за моя покварен нрав на завист към другите и донякъде да го променя. Благодаря на Бог!