От Исин, Китай

През 2003 г. приех Божието дело от последните дни. Без дори да осъзная, скоро след това стомашните ми проблеми, ниското кръвно налягане, ниската кръвна захар и други болести се излекуваха. Бях много щастлива и благодарна. Мислех си: „Бог не само се грижи за хората и ги закриля, но и изразява Своите слова, за да ги изчисти и спаси, и ги води към красива крайна цел. Направила съм правилния избор, като вярвам в Бог!“. Всеки ден отделях време да чета Божиите слова и да уча химни и с ентусиазъм отдавах всичко от себе си; и в дъжд, и в пек, в лют студ или зной, аз продължавах с дълга си. През това време моето семейството ме преследваше, роднини и съседи ми се подиграваха и ме клеветяха, а Компартията също ме преследваше и издирваше, но тези обстоятелства не ме спряха да изпълнявам дълга си. Всеки път, когато се сещах за тези неща, си припомнях своите усилия и отдаване; чувствах, че съм истински вярваща в Бог, и бях сигурна, че ако продължавам по този начин, ще бъда спасена и ще оцелея. Бях много щастлива.

През 2020 г. покашлях няколко дни, но не обърнах голямо внимание на това. До 2021 г. кашлицата ми се влоши. Кашлях по цял ден и особено когато легнех, не можех да спра да кашлям. Кашлях, докато не загубех представа кога съм заспала, и често се чувствах замаяна, със сърцебиене, задух и в студена пот. Скоро теглото ми спадна от над 45 кг на около 36 кг. По-късно състоянието ми се влоши. Силната кашлица ми причиняваше болка в целия гръден кош и корема и не ми даваше покой, и само като лежах по гръб, се чувствах малко по-добре. Станах истински чувствителна към студа. Докато другите носеха само леки дрехи, аз трябваше да се обличам топло и да се завивам с дебели одеяла, докато спя. Дори самото извършване на леки домакински задължения ме изтощаваше до такава степен, че едва се движех, оставах без дъх и не можех да говоря. Усещах корема си подут и болезнен и често не можех да ям. Изпитвах болка, където и да се натиснех по стомаха, и това се влошаваше с постоянната ми кашлица. Мислех си: „Защо симптомите ми изглеждат така, сякаш имам сериозно заболяване?“. След пандемията отидох в болницата за коремен ултразвук и лекарят ми каза със сериозен тон, че имам много малки камъчета в жлъчните пътища и че има течност в тазовата ми област, която не може ясно да се определи дали е от задържане на вода или е застой на кръв. Той също така многократно ме призова да отида в по-голяма болница за допълнително изследване, като каза, че трябва да отида незабавно. Бях донякъде скептична. Мислех си, че след като съм правила жертви и съм отдавала всичко на Бог през всичките тези години, Бог би трябвало да ме предпази от сериозно заболяване. Мислех си: „Някои братя и сестри не са се жертвали, не са отдавали или страдали, колкото мен, а са здрави и могат да изпълняват дълга си нормално. Аз съм страдала и съм се жертвала толкова много, а постоянно се разболявам от едно или друго. Защо Бог не ме опази? Нима Бог ме е намразил и изоставил? Защо иначе постоянно боледувам?“. Колкото повече се замислях, толкова по-съкрушена се чувствах. Не знаех какво да кажа, когато се молех на Бог, и не знаех коя глава от Божиите слова да прочета. Исках да се занимавам с някоя част от дълга си, но се чувствах твърде изтощена, за да се движа. Вътрешно изпитвах неописуем дискомфорт и изобщо не можех да събера сили.

На следващия ден си спомних как лекарят беше казал, че е състоянието ми е сериозно, и почувствах силна тревога и огорчение. Затова се помолих на Бог: „Боже, изпитвам толкова много мъка заради тази болест. Моят духовен ръст е наистина малък и не знам как да преживея това. Моля Те, напътствай ме да разбера Твоето намерение по този въпрос и ми помогни да разбера как да преживея това, което ми предстои“. По-късно прочетох Божиите слова: „Онова, към което хората се стремят във вярата си в Бог, е да получат благословии в бъдеще — това е целта във вярването им. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде преодоляна чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти хората не са пречистени и все още разкриват поквара, именно в тях трябва да бъдат облагородени. Това е Божията подредба. Бог нагласява среди за теб, като те заставя да преминеш през облагородяване в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам, че да си готов да се откажеш от замислите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби, дори това да означава смърт. Поради това, ако хората не бъдат подложени на няколко години облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да се освободят от възпирането на покварата на плътта в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са подвластни на възпирането на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание хората могат да научат уроци, което означава да са способни да придобият истината и да разберат Божиите намерения. Всъщност много истини се разбират чрез преживяване на страдания и изпитания. Никой не може да разбере Божиите намерения, да опознае Божието всемогъщество и мъдрост и да оцени Божия праведен нрав, докато се намира в удобна и спокойна среда, или когато обстоятелствата са благоприятни. Това е невъзможно!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова разобличават намерението и надеждата, които хората имат във вярата си, както и смисъла зад Божиите изпитания и Неговото облагородяване. Бог не извършва безсмислени дела, нито върши дела, които са във вреда на хората. Това, че ме сполетя тази болест, не означаваше, че Бог иска да ме изостави, а по-скоро, че Той ме изпитва и облагородява, като изчиства примесите във вярата ми. Спомних си как, когато бях излекувана от болестите си за първи път, бях ревностна в отдаването си и решена да отвърна на Божията любов с цялото си сърце; колкото и да страдах или да се отдавах, правех всичко с радост и желание. Мислех се за човек, който наистина вярва в Бог, и считах, че ако продължа по този начин, спасението ще бъде на една ръка разстояние. Но когато болестта ме порази отново, малката ми вяра, егоизмът и погрешното ми разбиране на Бог бяха разкрити. Сякаш бях станала друг човек. Беше точно както Бог разобличи, когато каза: „Повечето хора вярват в Бог заради мира и други блага. Ако не е в твоя полза, ти не вярваш в Бог, а ако не можеш да получиш Божиите благословения, изпадаш в униние. Как би могло това, което си казал, да бъде твоят истински духовен ръст?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (3)). През цялото време жертвите и отдаването ми са били за моя собствена изгода. С това се опитвах да измамя Бог и да се пазаря с Него. Бях толкова егоистична и достойна за презрение и изобщо нямах желание да удовлетворя Бог. Ако не бях разкрита от тази болест, нямаше да осъзная, че всички жертви, които бях правила във вярата си през годините, са били в името на благодат и благословии и че се опитвах да се пазаря с Бог. Бог беше устроил тази ситуация и ме беше разкрил по този начин в името на моето спасение. Но аз не разбирах Божието намерение, оплаквах се и Го разбирах погрешно. Чувствах се дълбоко задължена на Бог и Му се молех с желание да се покая.

Същата вечер гледах видеоклип с химн на Божиите слова, озаглавен „Трябва да постигнеш свидетелствата на Йов и Петър“: „Сигурно би казал, че си завоюван, но можеш ли да се покоряваш до смърт? Ти трябва да можеш да следваш докрай, независимо дали има някакви перспективи, и не трябва да губиш вяра в Бог независимо от средата. Накрая трябва да осъществиш два аспекта на свидетелството: свидетелството на Йов — покорство до смърт, и свидетелството на Петър — върховна любов към Бог. От една страна, ти трябва да бъдеш като Йов: той изгуби всички материални богатства, които притежаваше, и беше сполетян от болестта на плътта, но въпреки това не изостави името на Йехова. Това беше свидетелството на Йов. Петър беше способен да обича Бог до смърт, когато беше изправен пред смъртта, той пак обичаше Бог, когато беше поставен на кръста, той пак обичаше Бог. Не мислеше за собствените си перспективи, не се стремеше към красиви надежди или екстравагантни мисли, а се стремеше само да обича Бог и да се покорява на всички Божии подредби. Такова е критерият, който трябва да постигнеш, преди да може да се смята, че си дал свидетелство, преди да се превърнеш в някой, който е бил усъвършенстван, след като е бил завоюван“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (2)). Докато слушах този химн, се развълнувах до сълзи. Йов се е сблъскал с толкова големи изпитания. Загубил Богтството си, децата му умрели, целият бил покрит с болезнени циреи; и в такива крайни мъки Йов не само не се отрекъл от Бог и не се оплакал от Него, но и Го възхвалявал, прославял името Му и дал гръмко свидетелство за Него. Петър прекарал живота си в опит да познае и обича Бог и дори в часа на смъртта си той казал, че не е обичал Бог достатъчно. Независимо дали Бог бил изпълнил обещанията Си към него, той все още вярвал в Бог и Го обичал. Петър дал свидетелство за Бог и утешил Божието сърце. Йов и Петър били хора, които наистина се отнасяли към Бог като към Бог. Те били покорни на Бог и нямали никакво желание да се пазарят или да предявяват искания към Него, и Бог получил слава от техните свидетелства. Колкото до мен, когато болестта ми се влоши и Бог не изпълни желанията и исканията ми, аз почувствах, че се съпротивлявам и вътрешно се оплаквах. Дори не можех да продължа да чета Божиите слова и да се моля. Нямах дори капка покорство или разум, а още по-малко свидетелствах за Бог. Никога не бих си и помислила, че след като съм вярвала в Бог толкова много години и след като съм яла и пила толкова много от Божиите слова и съм чула толкова много проповеди, все още ще се държа по този начин и вечно ще се опитвам да се пазаря с Бог. Бях наистина егоистична и достойна за презрение! Колкото повече мислех за това, толкова повече чувствах, че съм задължена на Бог. Плачех, докато се молех на Бог: „Боже, някога мислех, че изпълнението на дълга ми през всичките тези години на вяра в Теб е било, за да Те удовлетворя, но чрез разкритията на тази болест най-накрая осъзнах, че моите жертви и отдаване са били само с цел да получа благословии. Никога не съм се отнасяла към Теб наистина като към Бог. Боже, аз съм толкова покварена и недостойна за Твоята любов. Каквото и да се случи с моята болест, аз съм готова да се покоря на Твоите устройвания и подредби“. Постепенно състоянието ми се подобри. Всеки ден успявах да полагам усилия в дълга си и не бях толкова възпряна от болестта си. Когато успокоих сърцето си, за да изпълнявам дълга си, за моя изненада здравето ми леко се възстанови и вече не ми беше толкова студено. Бях толкова благодарна на Бог! След това продължих да приемам лекарства, докато изпълнявах дълга си.

През юли 2022 г. имах висока температура, няколко дни кашлях и постоянно се чувствах уморена. Когато изкачвах стълби, не можех да си поема дъх, а сърцето ми биеше, сякаш щеше да изскочи. Мислех си: „Този път трябва да се покоря и да не се оплаквам“. Но до септември болестта ми ставаше все по-зле. Започнах да кашлям по-често, имах висока температура две поредни седмици и нямаше подобрение дори след приема на лекарства. В началото си мислех, че е просто обикновена настинка с температура, но тъй като състоянието ми продължи да се влошава, отидох на преглед в болницата. Първоначалната диагноза беше плеврален излив със съмнение за туберкулоза. Лекарят много сериозно подчерта, че поради прекомерния плеврален излив десният ми бял дроб вече не функционира, че състоянието ми е станало много сериозно и че трябва незабавно да бъда приета в болница за лечение и не мога да отлагам повече. Сърцето ми се сви и си помислих: „Как може болестта ми да е станала толкова сериозна? През последните две години съм била няколко пъти сериозно болна и въпреки че съм слаба, никога не съм спирала да изпълнявам дълга си. Защо състоянието ми не се е подобрило, а дори се е влошило?“. Чувствах се много унила и уплашена и си мислех: „Вярвам в Бог от 19 години. Изоставила съм семейство и работа, за да изпълнявам дълга си, и съм претърпяла цялото страдание, което трябваше да претърпя. Изминала съм пътя, който трябваше да измина, и колкото и да бях болна, упорствах в дълга си. Мислех си, че щом като следвам Бог, ще получа благословии и ще бъда спасена, а сега се оказва, че съм толкова болна, че може да умра. Ако умра, напълно ще загубя шанса си да бъда спасена. Нима тогава всичките ми усилия и отдаване са били напразни?“. При тази мисъл сърцето ми натежа и усетих пълна безнадеждност. В този момент осъзнах, че нещо не е наред със състоянието ми и със сълзи на очи се помолих на Бог: „Боже, имам чувството, че умирам. Сега наистина нямам никакви решения и сърцето ми е изпълнено с болка. Боже, моля Те, напътствай ме, за да разбера Твоето намерение“. След като се помолих, си спомних няколко откъса от Божиите слова:

5. Ако винаги си бил много верен, със силна любов към Мен, но страдаш от мъките на болест, финансови затруднения и изоставяне от твоите приятели и роднини или ако преживяваш други нещастия в живота, ще продължиш ли да Ми бъдеш верен и да Ме обичаш?

6. Ако нищо от въобразеното в сърцето ти не съвпада с това, което Аз съм направил, как трябва да извървиш бъдещия си път?

7. Ако не получиш нищо от това, което си се надявал, можеш ли да продължиш да бъдеш Мой последовател?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2))

Изправен пред Божиите изисквания, умът ми изведнъж се проясни. Тези изисквания са критериите, по които Бог измерва дали нравът на човек се е променил. Те са също и условията за това дали един вярващ може да получи спасение. Онези, които наистина вярват в Бог, са предани и любящи към Него и могат да издържат на изпитания, независимо от ситуацията. Дори ако това, което Бог прави, не съответства на техните представи или надежди, те все пак могат да следват Бог и да Му останат предани. Като се замисля за тогава, веднъж се заклех пред Бог и поех твърд ангажимент, че каквото и да стане, ще Го следвам, и че както и да се променят обстоятелствата — независимо от това какви мъки, страдания, изпитания или облагородяване преживявам — ще се държа за вярата си в Бог и ще Го следвам докрай. Фактите обаче разкриха, че ми липсваше вяра и че изобщо нямах разум. Когато болестта ме сполетя и не виждах надежда за живот, аз спорех с Бог, тъй като се чудех защо, след като съм упорствала в дълга си по време на сериозните си заболявания, болестта ми не се подобряваше, а се влошаваше. Дори изтъкнах всичките си години на жертви и отдаване, включително мъките при изпълнението на дълга ми докато бях болна, пред Бог; пресмятах ги като капитал и заслуги. Мислех си, че макар да нямам големи постижения, поне съм страдала и затова Бог не трябва да се отнася с мен по този начин. Спорех с Бог и се оплаквах, че Той се отнася несправедливо с мен. Дори съжалявах за миналите си жертви. Бях толкова непокорна и неразумна! Видях, че годините ми на жертви и отдаване във вярата са били просто, за да получа в замяна благодат и благословии. Спомних си за онези, които не вярват в Бог. Те ядат, пият и се наслаждават на всичко, което Бог е дал, но нито показват благодарност, нито се покланят на Небето, а когато се сблъскат с природни бедствия или такива, причинени от човека, те се оплакват и се противопоставят на Небето. Не бях ли и аз същата като тези неверници? Всъщност е напълно нормално хората да се разболяват от ядене на земните зрънца Болестта няма нищо общо с това дали човек вярва в Бог или не; и все пак аз се оплаквах, разпитвах и вдигах врява срещу Бог заради болестта си. Видях, че нямам съвест или разум. У мен нямаше дори и помен от богобоязливо сърце. Колко непокорна бях! Тази болест напълно ме разкри и видях колко жалко малък беше духовният ми ръст в действителност. Изобщо нямах преданост към Бог. При мисълта за това изпитах дълбока вина. Тогава си припомних Божиите слова: „През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята вярност е обвързана с умисъл и условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена вярност, защото се отвращавам от онези, които Ме мамят със скритите си умисли и Ме изнудват с условия. Искам човекът да Ми бъде абсолютно верен, да върши всичко в името на вярата и да я доказва. Презирам опитите ви да Ме възрадвате с ласкателства, защото винаги Съм се отнасял към вас искрено и затова очаквам и вие да се отнасяте към Мен с истинска вяра“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Наистина ли си вярващ в Бог?). „Трябва да знаеш какъв вид хора желая Аз; нечисти не допускам в царството — на нечистите не е позволено да осквернят святата земя. Дори и да си вършил много работа в продължение на дълги години, ако в края си все така плачевно нечист, законът на небесата няма да търпи желанието ти да влезеш в царството Ми! От сътворението на света до днес, никога не съм предлагал лесен достъп до Моето царство на онези, които Ми се подмазват. Това е небесно правило и никой не може да го наруши!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек). Почувствах, че Божиите слова носят власт и мощ и също така усетих Божия свят и праведен нрав, който не може да бъде накърнен. Портата на небесното царство се пази от Бог и на нечистите и покварените не е позволено да влязат в царството. Бог няма да предложи на човек лесен достъп до Своето царство заради неговия труд или усилията му. Това е небесно правило, което никой не може да наруши. Мислех за всичките си години на вяра — отнасях се към външните си жертви, отдаване, страдание и усилия като към капитал за влизане в небесното царство. Нямах дори елементарно покорство към Бог, как можеше тогава Бог да не ме мрази? Бог е верен и всичко, което прави за човека, е искрено. Той също се надява хората да имат истинска вяра и истинска преданост към Него, но през годините ми на вяра, аз винаги таях користни намерения и се опитвах да Го мамя в дълга си, а поквареният ми нрав ни най малко не се бе променил. Как тогава бях пригодна да вляза в Божието царство? При тези мисли изпитах страх. Имах късмета Бог да ме разкрие навреме; в противен случай щях да продължа да се стремя с погрешно гледище и да свърша в пълна разруха. Наистина бях благодарна на Бог! Молех се тихо в сърцето си: „О, Боже, толкова съм покварена. Независимо дали има лек за моята болест, поверявам този въпрос на Теб. Дали ще живея, или ще умра, вярвам, че всичко е в Твоите ръце“. След като се помолих, се почувствах по-спокойна.

Неочаквано, когато бях готова да се покоря, по-малкият ми брат изведнъж се завърна от друго място. След като научи за състоянието ми, той положи много усилия, за да уреди лечението ми в болница. Едва можех да повярвам на ушите си. В разгара на такава тежка пандемия беше почти невъзможно да бъдеш приет в която и да е болница, така че изобщо не очаквах да ме приемат за лечение толкова бързо. Беше ми кристално ясно, че това беше Бог, който ми отваряше път. Със сълзи на благодарност поднесох признателността и възхвалата си на Бог от все сърце! След преглед бях диагностицирана с плеврален излив и туберкулозен плеврит и след операцията десният ми бял дроб отново започна да функционира нормално. Дишането ми отново стана гладко и духът ми се повдигна значително. Седмица след като бях приета за лечение, от болницата също ми помогнаха да се свържа с друга болница, която лекува туберкулозен плеврит. По този начин и двете болести бяха лекувани едновременно. Видях, че завръщането на брат ми и възможността да бъда приета за лечение са били в Божиите ръце. Ситуацията, която Бог уреди за мен, беше нещо, което можех да понеса. Изпълних се със съжаление за притеснението, малката вяра и погрешното разбиране, които бях разкрила спрямо Бог. Месец по-късно ме изписаха от болницата. Възобнових църковния си живот и отново започнах да изпълнявам дълга си.

Чрез тази болест стигнах до разбирането, че всичко, което Бог прави, е смислено и съдържа Божиите старателни намерения. Страданието, което претърпях, се дължеше на дълбоката ми поквара и също така то бе Божието пречистване и спасение за мен. Ако не беше тази болест и наближаването на смъртта, нямаше да осъзная колко сериозни са били намеренията ми да търся благословии и щях да продължа да бъда мамена от илюзията, че привидно страдам и плащам цена. Разобличаването и правосъдието на Божиите слова ми позволиха да видя егоизма, низостта и примесите във вярата си; те ми дадоха възможност да придобия правилната цел и посока, към които да се стремя, и донякъде да се откажа от намерението си да търся благословии. Сега мога да живея и работя нормално през повечето време и макар понякога състоянието ми да се влошава, знам, че това е страданието, което трябва да понеса, и мога да се покоря вътрешно. Вече не очаквам Бог да ми даде здраве и при това мога да изпълнявам дълга си по най-добрия начин според физическото си състояние. Независимо дали болестта ми може да бъде напълно излекувана, аз ще се стремя усърдно към истината, ще търся промяна в нрава си и ще изпълнявам дълга си.