От Франклин, Испания

През май 2023 г. отговарях за евангелската работа на няколко църкви. Когато видях, че няколко братя и сестри, с които работех, бяха освободени един след друг, защото не вършеха реална работа, в сърцето ми несъзнателно се породи една идея: „Не мога да бъда освободен, защото не върша реална работа. Ако бъда освободен, какво ли ще си помислят за мен братята и сестрите? Трябва да проследявам и да се информирам повече за работата на братята и сестрите си. Само когато всички видят, че мога да разрешавам реални проблеми в дълга си, ще ми се възхищават; така ще мога да запазя и статуса си“. След това, независимо кой брат или сестра зададеше въпрос, аз го решавах възможно най-скоро, от страх, че ако не свърша някоя задача навреме, хората ще ме оценят зле и накрая ще бъда освободен. Веднъж един ръководител на евангелски екип ме попита как да свидетелства, за да има добри резултати. За да може сестрата да има добро мнение за мен, веднага ѝ казах гледната си точка. Когато я чу, тя беше много доволна, а и аз се почувствах щастлив в сърцето си. Бях казал обаче много неща и не бях сигурен дали сестрата е разбрала всичко или дали няма да се появят отклонения в практикуването; трябваше след известно време отново да я попитам и да проследя въпроса, а след това да предложа по-конкретни пътища, съобразени с реалните проблеми. Но тогава не го приех твърде сериозно. Мислех си, че понеже ѝ бях казал толкова много, тя вероятно е останала с добро впечатление за мен. Не се замислих как ще се справи след това. По-късно, щом някой екип имаше слаби евангелски резултати, аз бързах да се свържа с ръководителите на екипи, за да разбера ситуацията и да разговарям с тях за разрешаването ѝ, за да могат братята и сестрите да видят, че решавам проблемите своевременно и мога да върша реална работа. След това обаче не ме интересуваше особено дали ръководителите на екипи прилагат нещата правилно, или дали реалните проблеми наистина се разрешават. Понякога, на събирания или при обсъждане на работата, умишлено или не споменавах какви проблеми съм открил, докато проследявах работата, за да видят братята и сестрите, че не съм бюрократ и че мога да навляза дълбоко в църквата, за да решавам проблеми. След две седмици проверих евангелската работа на няколко църкви. Установих, че резултатите изобщо не се бяха подобрили, затова попитах ръководителите на екипи за ситуацията. Открих, че ръководителите на екипи живееха сред известни трудности. В някои църкви много хора бяха дошли да проучват, но повечето от тях не бяха в съгласие с принципите за проповядване на евангелието. Накрая хората, които наистина се присъединиха към църквата, не бяха много. Когато видях тази ситуация, бях поразен: „Нали аз проследявах евангелската работа във всички тези църкви. След като се появиха толкова много проблеми, какво ще си помислят за мен братята и сестрите, с които работя? Ще кажат ли, че ми липсва работоспособност?“. Когато си помислих това, вътрешно се почувствах малко унил. Осъзнах, че причината работата да не постига резултати бе, че имаше проблеми с начина, по който изпълнявах дълга си. Затова се помолих на Бог, умолявайки Го да ме просветлява и да ме води във взимането на поука.

Прочетох Божиите слова: „Как трябва да се прецени дали даден водач изпълнява отговорностите на водачите и работниците, или е лъжеводач? На най-основно ниво трябва да се види дали е способен да върши истинска работа, дали има тези заложби, или не. След това трябва да се погледне дали има бремето да върши добре тази работа. Не обръщайте внимание на това колко хубаво звучат нещата, които казва, колко правдоподобно изглежда, че разбира доктрините, и не обръщайте внимание на това колко талантлив и надарен е, когато се занимава с външни въпроси — тези неща не са важни. Това, което е най-съществено, е дали е способен да изпълнява правилно най-основните точки от работата на църквата, дали може да разрешава проблеми, като използва истината, и дали може да води хората в истината реалност. Това е най-основната и съществена работа. Ако не е способен да върши тези точки от истинската работа, тогава независимо колко добри са заложбите му, колко е талантлив или до каква степен може да понася несгоди и да плати цена, той все още е лъжеводач. […] Не е важно колко си талантлив, какво ниво на образование и какви заложби притежаваш, колко лозунги можеш да издекламираш на висок глас или колко думи и доктрини владееш, колко си зает или колко си изтощен през деня, колко път си изминал, колко църкви посещаваш, колко рискове поемаш и колко страдания понасяш. Тези неща изобщо нямат значение. Важното е дали вършиш работата си въз основа на работните разпоредби, дали прилагаш подредбите стриктно, дали по време на водачеството си участваш във всяка конкретна задача, за която отговаряш, колко практически въпроса си разрешил в действителност, колко хора са разбрали истините принципи под твоето ръководство и твоите напътствия и колко е напреднало и се е развило делото на църквата. Важното е дали си постигнал тези резултати. В каквато и конкретна работа да участваш, важното е дали постоянно я следиш и ръководиш, вместо да се държиш високомерно и властно и да спускаш нареждания отгоре. Освен това е важно и дали притежаваш навлизане в живота, докато изпълняваш дълга си, дали можеш да се справяш с всичко според принципите, дали притежаваш свидетелство за практикуване на истината и дали можеш да се справяш и да разрешаваш практическите проблеми, с които се сблъскват Божиите избраници. Всички тези и други подобни неща са критерии за оценка на това дали даден водач или работник е изпълнил отговорностите си“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (9)). „Ако водачите и работниците наистина имат бреме и са способни да изтърпят малко повече страдание, да практикуват повече общуването за истината и да покажат малко повече преданост, като разговарят ясно по всички аспекти на истината, така че тези евангелски работници да могат да разговарят за истината, за да изкореняват представите и съмненията на хората, тогава резултатите от проповядването на евангелието ще стават все по-добри. Това би позволило на повече хора, които изследват истинския път, да приемат Божието дело по-рано и да се върнат пред Бог, за да получат по-скоро Неговото спасение. Работата на църквата се забавя просто защото лъжеводачите сериозно занемаряват отговорностите си, не вършат практическа работа, не проследяват и не наблюдават работата, и не са способни да общуват за истината, за да разрешат проблемите. Разбира се, това е така и защото тези лъжеводачи се отдават на предимствата на статуса си, изобщо не се стремят към истината и не желаят да проследяват, да надзирават или да ръководят работата по разпространяването на евангелието. В резултат на това работата напредва бавно, много изкуствени отклонения, абсурди и безразсъдни погрешни действия не се поправят или разрешават незабавно, което се отразява сериозно на ефективността от разпространяването на евангелието“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че когато се преценява дали един водач или работник отговаря на критериите, не може да се гледа колко страда или каква цена е платил външно. Трябва да се гледат резултатите, които е постигнал в работата си, колко реална работа е свършил в съответствие с изискванията и принципите на Божия дом и каква роля играе в напредъка на работата. Ако външно един водач или работник е много активен и зает с дълга си, но не работи според принципите, оставя много реални проблеми нерешени и върши само работа, която го прави да изглежда добре, той използва привидната заетост, за да се разкраси. Такъв водач е лъжеводач. Като се сравних с Божиите слова, открих, че макар привидно да проследявах евангелската работа, аз просто изпълнявах дълга си само формално. Не търсех какво да направя, за да постигна резултати. Точно както когато ръководителят на евангелския екип ме попита как да свидетелства, за да има добри резултати. Въпреки че ѝ казах за някои пътища, не проследих въпроса и не разреших реалните проблеми, като например дали тя действително ги е разбрала и дали в процеса на сътрудничеството ѝ няма да възникнат отклонения. Бях доволен само, че съм разговарял с нея, и не търсех реални резултати. Когато възникнеха проблеми, проследявах евангелската работа на някои църкви, но не се замислях за въпроси като това дали ръководителите на екипи разбират принципите и изпълняват ли работата правилно, нито пък проследявах или надзиравах. В резултат на това работата не постигна реални резултати и съдържаше всякакви дефекти. Работех само повърхностно, без да проучвам детайлите. Привидно бях свършил много работа, но не бях постигнал абсолютно никакви резултати. Едва тогава осъзнах, че това е начинът на работа на един лъжеводач и че той е особено безотговорен. Почувствах се виновен в сърцето си и поисках да променя нещата както трябва и да спра да действам, като разчитам на покварения си нрав. Но скоро се появиха определени обстоятелства, които отново ме разкриха.

Не след дълго църквата имаше спешна задача по евангелската работа, по която трябваше да работим. Аз и братята и сестрите, с които работех, я осъществихме интензивно и спешно във всички църкви. През тези няколко дни се случи така, че висшестоящите водачи провериха работата, за която отговарях, и откриха някои отклонения. Посочиха също, че не работя добросъвестно. Въпреки че всяка църква имаше много евангелски работници, повечето от тях не бяха много наясно с истината в аспекта на Божието дело, и имаше много недостатъци в проповядването на евангелието. Освен това не бях развивал своевременно евангелски работници. Когато чух водачите да посочват проблемите ми, лицето ми пламна. Водачите ме помолиха да намеря време, за да се запозная с положението на евангелските работници във всяка църква и с проблемите при проповядването на евангелието, и да представя доклад възможно най-скоро. Помислих си: „Какво ще си помислят за мен водачите, след като са открили толкова много проблеми? Ще си помислят ли, че не съм подходящ за надзорник, и ще ме освободят ли? Ако бъда освободен, какво ще си помислят за мен братята и сестрите? Не, не мога да позволя на хората да видят, че не съм вършил истинска работа. Сега трябва спешно да изпълня работата, която водачите са ми възложили. Само тогава мога да ги накарам да видят, че макар преди да е имало отклонения в работата ми, съм в състояние активно да ги поправя. Само по този начин мога да възстановя доброто впечатление, което водачите имат за мен“. След това бях като на тръни и отчаяно исках да изпълня възможно най-бързо това, което водачите ми бяха поискали. Всъщност в сърцето си осъзнавах, че всеки има и друга неотложна работа за вършене и че трябва да се възползвам от периодите, когато дългът е по-малко натоварен, като например по обяд или вечер, за да се запозная с положението на евангелските работници. Така нямаше да наруша ритъма на изпълнение на дълга на никого. За да разбера нещата и да докладвам на водачите възможно най-бързо обаче, наредих всеки да събере данните за положението и проблемите на евангелските работници в рамките на половин ден. Когато свърших да говоря, всички се почувстваха много притеснени. Някои казаха, че имат събиране през този ден, а други, че нямат време, защото трябва и да проповядват евангелието. Нямах алтернатива и удължих периода, но през цялото време постоянно ги притисках. Въпреки това на следващата сутрин все още не беше готово. В сърцето си бях много обезпокоен. Страхувах се, че всяко забавяне ще накара висшестоящите водачи да си помислят, че протакам работата, и затова непрекъснато притисках братята и сестрите ми, без да се съобразявам с действителното им положение. Когато на третия ден данните най-накрая бяха събрани, си отдъхнах с облекчение. Въпреки това не се бях опитал сериозно да реша проблемите в евангелската работа, с които всички бяха наясно. През следващите няколко дни се впусках спешно във всяка работа, възложена от висшестоящите водачи, но докато я вършех, никога не размишлявах какви всъщност са реалните проблеми, които те споменаваха, или какво да направя, за да постигна резултати. Вършех само някаква повърхностна работа, свързана с данни. Непрекъснато притисках братята и сестрите си, за да мога да изпълня задачата си възможно най-бързо. Това означаваше, че и всички останали изпадаха в паника в работата си и не можеха да успокоят сърцата си. Няколко братя и сестри се чувстваха под голям натиск. Някои от тях не изпълняваха работата правилно, защото времето беше твърде кратко. Състоянието им се повлия от чувството, че заложбите им не са достатъчни за работата. Някои се страхуваха, че ще бъдат преназначени, защото никога не успяваха да си вършат добре работата, и живееха в негативно състояние. Само защото бях поел по грешен път, бях накарал братята и сестрите си да действат без принципи и без да се съобразяват с приоритетите. Това беше засегнало напредъка в изпълнението на друга работа. Изправен пред редица проблеми, едва тогава започнах да търся истината и да се самоанализирам.

Докато търсех, прочетох един откъс от Божиите слова: „Антихристите живеят всеки ден само заради репутацията и статуса, живеят само за да се отдават на ползите от статуса, това е всичко, за което мислят. Дори когато от време на време понасят някакви дребни несгоди или плащат някаква незначителна цена, това е в името на придобиването на статус и репутация. […] Всеки, който е антихрист, няма искрено да отдаде всичко на Бог, изпълнението на дълга му ще бъде само въпрос на формалност и отбиване на номера. Те няма да вършат действителна работа, дори да са водачи или работници, и ще говорят и действат само заради слава, придобивки и статус, без изобщо да защитят работата на църквата. И така, какво правят антихристите по цял ден? Те се занимават с това да изнасят представления и да се перчат. Правят само неща, свързани със собствената им слава, придобивки и статус. Заети са с това да подвеждат другите, да привличат хора и когато натрупат сили, ще продължат, за да контролират още църкви. Те желаят единствено да царуват като царе и да превърнат църквата в свое независимо царство. Те желаят единствено да бъдат великият водач, да имат пълна, еднолична власт, да контролират повече църкви. Нищо друго не ги интересува ни най-малко. Те не се интересуват от работата на църквата или от навлизането в живота на Божиите избраници, а още по-малко се интересуват от това дали се извършва Божията воля. Те се интересуват единствено от това кога ще могат самостоятелно да поемат властта, да контролират Божиите избраници и да застанат на равна нога с Бог. Желанията и амбициите на антихристите наистина са огромни! Колкото и трудолюбиви да изглеждат антихристите, те са заети само със собствените си начинания, с това, което им харесва да правят, и с неща, свързани със собствената им слава, придобивки и статус. Те дори не се замислят за отговорностите си или за дълга, който трябва да изпълняват, и никога не вършат нищо съществено. Точно такива са антихристите — те са дяволи и сатани, които прекъсват и смущават Божието дело“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). Бог разобличава, че в сърцата си антихристите мислят само за статус и работят само за статус. Те се занимават само с неща, свързани със собствените им слава, придобивки и статус, а не правят нищо, което е тяхна отговорност. Осъзнах, че моят подход е същият като на антихрист. Висшестоящите водачи бяха открили отклонения в работата ми, а аз не исках те да ме гледат отвисоко. Затова в работата, възложена от водачите, се опитвах всячески да се изтъкна и исках да я завърша възможно най-бързо. Исках водачите да видят, че работя ефективно и решително със светкавична скорост, за да мога да спечеля доброто им мнение за мен. За да постигна тази цел, непрекъснато вършех повърхностна работа, като исках от братята и сестрите да събират данни за евангелските работници и да обобщават проблемите в евангелската работа, и така нататък. Но не положих никакви усилия да обмисля как да разреша проблемите или отклоненията, които се появиха в евангелската работа. Това означаваше, че някои проблеми не бяха реално разрешени и изпълнението на други задачи се забави. За да защитя собственото си достойнство и статус, не обръщах внимание на реалните трудности на братята и сестрите си и непрекъснато ги притисках да напредват по-бързо. Това означаваше, че някои братя и сестри се чувстваха под голям натиск, а някои дори смятаха, че заложбите им не са достатъчни за работата и живееха в негативно състояние, като забавяха работата. Когато размислих за това, почувствах прилив на неотминаващ страх. Бях вършил зло! Затова бързо коригирах състоянието си. В същото време отново сортирах работата, и изготвих подробен план за задачите, които бяха по-важни и изискваха спешно изпълнение и решаване. А по-малко спешните задачи оставих за решаване в свободното си време. Освен това на събиранията се открих пред братята и сестрите си относно покварения нрав, който бях разкрил през това време, за да могат те да коригират собственото си състояние и активно да се отдадат на своя дълг. След това работата бавно се върна в релси.

По-късно прочетох още два откъса от Божиите слова: „Антихристите са лукав тип хора, нали? За всичко, което правят, те кроят планове и го пресмятат осем или десет пъти, или дори повече. Главите им са пълни с мисли за това как да си осигурят стабилни позиции в тълпата, как да имат добра репутация и висок престиж, как да се подмажат на Горното, как да накарат братята и сестрите да ги подкрепят, обичат и уважават, и те правят всичко необходимо, за да постигнат тези резултати. По какъв път вървят те? За тях интересите на Божия дом, интересите на църквата и делото на Божия дом не са от първостепенно значение, а още по-малко са тяхна грижа. Какво мислят те? „Тези неща нямат нищо общо с мен. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните; хората трябва да живеят за себе си и за собствената си репутация и статус. Това е най-висшата цел. Ако някой не знае, че трябва да живее за себе си и да се защитава, тогава той е тъпак. Ако се поиска от мен да практикувам според истините принципи и да се покорявам на бог и на подредбите на неговия дом, тогава ще зависи от това дали има полза за мен и дали има някакви предимства в това. Ако непокорството към подредбите на божия дом носи риск да бъда премахнат и да загубя възможността да получа благословии, тогава ще се покоря“. И така, за да защитят собствената си репутация и статус, антихристите често избират да направят някои компромиси. Може да се каже, че заради статуса антихристите са способни да издържат всякакви страдания, а заради добрата репутация са способни да платят всякаква цена. Поговорката „Великият човек знае кога да отстъпи и кога да не отстъпва“ е вярна за тях. Това е логиката на Сатана, нали? Това е философията на Сатана за светските отношения, а също така е и принципът на Сатана за оцеляване. Това е крайно отвратително!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (втора част)). „Онези, които са отстранени, никога не вървят по пътя на стремежа към истината и практикуването на истината. Те винаги се отклоняват от този път и просто правят каквото си искат, като действат според собствените си желания и амбиции, защитават собствения си статус, репутация и гордост, и удовлетворяват собствените си желания — всичко, което правят, се върти около тези неща. Въпреки че също са платили цена, изразходвали са време и енергия и са работили от зори до мрак, какъв е крайният им резултат? Тъй като нещата, които са вършили, са окачествени като зло в Божиите очи, резултатът при тях е отстраняване. Дали все още имат шанс да бъдат спасени? (Не.) Това е невероятно сериозна последица! Точно както когато хората се разболяват: едно леко заболяване, което не се лекува своевременно, може да се превърне в сериозно или дори да стане неизлечимо. Например, ако човек има настинка и кашлица, той бързо ще се оправи, ако получи нормално медицинско лечение. Някои хора обаче смятат, че имат силен организъм, и затова не вземат на сериозно настинката си, нито търсят лечение. В резултат на това тя се проточва дълго време и те се разболяват от пневмония. След като се разболеят от пневмония, те все още смятат, че са млади и със силна имунна система, затова не се лекуват месеци наред. Не обръщат внимание на ежедневната си кашлица, докато не се стигне до момент, в който тя става неконтролируема и непоносима, и започват да кашлят кръв. Затова отиват в болница за преглед, където установяват, че са развили туберкулоза. Другите ги съветват да се лекуват незабавно, но те все още смятат, че са млади и силни, че няма нужда да се притесняват, затова не търсят подходящо лечение. Докато накрая един ден тялото им не стане твърде слабо, за да ходят, а когато отидат в болницата за преглед, вече имат рак в късен стадий. Когато хората имат покварен нрав, който не лекуват, това също може да доведе до неизлечими последици. Да имаш покварен нрав не е нещо, от което да се страхуваш, но човек с покварен нрав трябва да търси истината, за да го преодолее своевременно. Само по този начин поквареният нрав може постепенно да бъде пречистен. Ако хората не се съсредоточат върху преодоляването му, той ще става все по-тежък, а те може да оскърбят Бог и да Му се противопоставят, и да бъдат отритнати и отстранени от Него“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината и покорство на Бог може да се постигне промяна в нрава). Бог разобличава, че антихристите мислят за собствените си слава, придобивки и статус във всичко, което правят. Те са готови да понесат всяко страдание в името на славата, придобивките и статуса. Когато се замислих за всекидневния си живот, проявявах много подобно поведение. Например по време на събирания и общение, размишлявах усърдно, за да мога да предам малко светлина чрез общение и да спечеля уважението на другите. Понякога полагах усилия и вършех някаква работа, но това беше само, за да видят хората, че не съм мързелив и имам добра човешка природа. Когато изпълнявах дълга си, се съсредоточавах само върху външния вид на това, което правя, и рядко влагах усилия в принципите. Видях, че зад всичко, което правех, стоеше желанието да защитя собственото си достойнство и статус. Преследването на слава, придобивки и статус вече беше пуснало дълбоки корени в сърцето ми. Ако не променя това, със сигурност щях да прекъсвам и смущавам църковната работа, за да поддържам славата, придобивките и статуса си. Помислих си за онези антихристи, които бяха отлъчени. За да спечелят слава, придобивки и статус, те проповядваха евангелието, без да следват принципите, и съобщаваха неточни данни, и прибягваха до хитрости. Това сериозно прекъсна и смути делото на Божия дом. В крайна сметка те бяха отстранени от Бог, защото вършеха зло по безброй начини. Поглеждайки назад към този период, се бях съсредоточавал само върху това да правя неща пред другите и да върша работа, която ме караше да изглеждам добре. Изобщо не ме интересуваше критичната или съществената работа. Това означаваше, че евангелската работа в рамките на моята отговорност изобщо не напредваше и постоянно беше в застой. Тя не отговаряше на стандартите, изисквани от Божия дом. Това не възпрепятстваше ли напредъка на евангелската работа? Ако бях продължил да преследвам слава, придобивки и статус, без да се покая, тогава колкото и да страдах или каквато и цена да плащах, никога нямаше да бъда запомнен от Бог. Вместо това щях да бъда окачествен като зъл заради всичко, което бях направил, и да бъда отстранен! Едва тогава осъзнах, че постоянното преследване на слава, придобивки и статус е твърде опасно. Също така исках бързо да променя неправилните гледни точки зад моя стремеж и да изпълнявам дълга си по един практичен начин.

По-късно прочетох Божиите слова: „Водачите и работниците трябва да се отнасят сериозно към всяка работна разпоредба, издадена от Божия дом, и да я прилагат сериозно. Трябва често да използвате работните разпоредби, за да сравнявате и да проверявате цялата работа, която сте свършили. Освен това трябва да изследвате и да премисляте кои задачи не сте свършили добре или не сте изпълнили правилно през този период. Трябва бързо да наваксате и да се осведомите за всяка възложена и изисквана от работните разпоредби задача, която е била пренебрегната. […] И така, независимо дали си регионален водач, областен водач, църковен водач или всеки друг водач на екип или надзорник, след като вече си наясно с обхвата на отговорностите си, трябва често да изследваш дали вършиш реална работа, дали си изпълнил отговорностите, които трябва да бъдат изпълнени от даден водач или работник, както и кои задачи от няколкото, които са ти поверени, не си свършил, кои не искаш да свършиш, кои са довели до лоши резултати и по отношение на кои не си схванал принципите. Това са все неща, които трябва често да изследваш. Същевременно трябва да се научиш да разговаряш с други хора и да им задаваш въпроси, както и да се научиш как да разпознаваш в Божиите слова и в работните разпоредби план, принципи и път за практикуване. Ако някоя работна разпоредба, независимо дали е свързана с администриране, с персонала или с църковния живот, или какъвто и да е друг вид професионална работа, засяга отговорностите на водачите и работниците, то това е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и е в рамките на това, за което водачите и работниците отговарят — това са задачите, за които трябва да се грижиш. Естествено приоритетите трябва да се определят в зависимост от ситуацията. Никоя работа не може да изостава“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (10)). Божиите слова ми посочиха път за практикуване. Изпълнението на която и да е задача не е просто повърхностно вършене на нещата: Трябва постоянно да изследваш дали вършиш реална работа и коя работа не се върши добре. Каквато и да е задачата, трябва да навлезеш дълбоко в действителната ситуация, а не да вършиш работа, която те прави да изглеждаш добре, за да преследваш визия и да караш хората да те уважават. Този вид работа изобщо не може да реши реални проблеми. След това, когато откриех, че резултатите от евангелската работа не са добри, аз действително установявах каква е причината за слабите резултати и вниквах в състоянието и трудностите на братята и сестрите си, как те проследяват евангелската работа и така нататък. Когато проверих работата в детайли, открих проблеми и отклонения, които не бях виждал преди. Някои църкви имаха твърде малко евангелски работници; някои ръководители на евангелски екипи не знаеха как да проследяват работата; а някои евангелски работници не разбираха истината. Не можеха да разговарят ясно за много истини, свързани с Божието дело, което означаваше, че някои потенциални приемници на евангелието, които наистина вярваха в Бог, не желаеха да продължат проучванията си, защото техните представи не бяха преобърнати. Аз и братята и сестрите, с които работех, разговаряхме относно тези проблеми, за да ги поправим. Проследихме в детайли работата на евангелските работници и посочихме проблемите, които съществуваха в тяхното свидетелство, като им дадохме напътствия и проведохме общение. След период на съвместна работа, някои потенциални приемници на евангелието пожелаха да продължат проучванията си и в крайна сметка приеха Божието дело в последните дни. Едва тогава осъзнах дълбоко, че само с реално разбиране и навлизане в детайлите на работата си можем да откриваме и да решаваме проблеми; и едва тогава сърцето ми се почувства спокойно и умиротворено.

Веднъж проследявах евангелската работа на една църква. Видях, че евангелската работа не постига резултати и повечето братя и сестри бяха някак негативни. Затова проведох събиране, за да преодолея състоянието на братята и сестрите си. В същото време разговарях и за проблемите, които съществуваха в проповядването на евангелието, и ги разреших. След известно време евангелската работа показа известно подобрение. Бях много щастлив и си помислих: „Братята и сестрите ми със сигурност ще ме гледат с възхищение. Занапред просто ще оставя ръководителите на екипи да проследяват нещата“. Щом си помислих това, осъзнах, че в миналото бях вършил само работа, която ме правеше да изглеждам добре, и че много проблеми всъщност не бяха разрешени. Този път не можех да се задоволя само с преодоляване на състоянието на братята и сестрите и да оставя нещата така. Трябваше да помисля кои задачи все още не бяха изпълнени правилно. Когато действително отидох да разбера какво става, открих, че в тази църква няма достатъчно евангелски работници и че някои от тях напредват много бавно, но ръководителите на екипи не им помагаха и не ги подкрепяха. Те също така не знаеха как да преодолеят отклоненията, които се появяваха в евангелската работа. В резултат на това евангелската работа не беше дала ясни резултати в продължение на няколко месеца. След това обсъдих с ръководителите на екипи как да разрешим тези проблеми и избрах няколко евангелски работници. Научих ръководителите на екипи как да проследяват и организирарат работата и разреших техните проблеми и трудности. След известно време резултатите от проповядването на евангелието се подобриха още повече. Когато видях този резултат, се почувствах много щастлив, но и донякъде се укорявах. Понеже в миналото бях вършил твърде много работа, за да изглеждам добре, евангелската работа не беше напреднала. Благодарих на Бог, че използва тази среда, за да ми позволи да разбера себе си малко по-добре и да се науча как да върша реална работа.