От Лиу Цян, Китай

Роден съм в обикновено селско семейство. Докато растях, винаги виждах майка ми да готви и да чисти, но никога не видях баща ми да готви или да върши каквато и да е домакинска работа. Дядо ми беше същият. Понякога, когато баба ми я нямаше по цял ден, дядо ми предпочиташе по-скоро да гладува, отколкото да готви, защото смяташе, че готвенето е женска работа. Виждах, че в повечето семейства мъжете работеха извън дома, а жените се занимаваха с домакинството — жените готвеха вкъщи, докато мъжете бяха заети с работа навън. След като се ожених, жена ми съвсем естествено пое всички домакински задължения. Понякога ме молеше да свърша нещо вкъщи, но аз винаги го правех с нежелание и неохота. Винаги съм смятал, че готвенето и домакинската работа са си женски задължения.

През лятото на 2020 г. водачът ми каза, че един екип спешно се нуждае от домакини, и ме попита дали съм готов да отида и да изпълнявам дълг на домакин. Не казах нищо, но си помислих: „Никога не съм изпълнявал дълг на домакин, и дори не мога да готвя“. Но с оглед на спешната нужда от хора, все пак приех. Докато изпълнявах своя дълг на домакин, прекарвах всеки ден в кухнята — миех и чистех, и си мислех: „Това е дълг за сестри, защо карат мен да го върша? Освен това е срамно за зрял мъж често да ходи на пазара да купува зеленчуци, а понякога дори да му се налага да се пазари със зарзаватчиите!“. Всеки път когато отивах на пазара за зеленчуци, се чувствах притеснен, защото се страхувах, че другите ще ме гледат отвисоко. Винаги просто бързах да вляза и да изляза, не исках да се задържам твърде дълго. Понякога някои братя коментираха, че зеленчуците са твърде солени или безвкусни, а аз се чувствах засрамен и вътрешно спорех: „Вкъщи жена ми винаги е вършила домакинската работа и е готвила, не аз! Освен това аз съм мъж, а това са женски задължения, така че е нормално да не се справям добре. Защо не можете да погледнете нещата от моята гледна точка?“. Не можех да не изпитам известна горчивина и се чудех кога най-накрая ще свърши този дълг. Често виждах братята да си говорят и да се смеят за делото, но на мен просто не ми беше весело. Чувствах се, сякаш нося тежък камък на гърба си, и просто копнеех за деня, в който вече няма да изпълнявам този дълг. В онези дни не влагах много усилия по отношение на храната, която готвех — всяка сутрин просто правех фиде. Виждах, че не ядат много, но никога не питах дали са свикнали с храната. По онова време имаше много зеле, така че просто го варях. И въпреки че братята ядяха много малко, това не ме интересуваше. Просто си мислех: „Както и да го сготвиш, зелето няма да е кой знае колко вкусно“. По-късно братята бяха преназначени на друг дълг и се изнесоха, но надзорникът ме помоли да продължа да изпълнявам дълг на домакин. Просто не можех да разбера: „Защо все карат мен, зрял мъж, да изпълнявам дълг на домакин? Готвенето, миенето и чистенето са неща, които обикновено вършат сестрите. Дали другите ще се чудят: „Защо един брат изпълнява този дълг?“ Как ще се отърся от този срам?“. Тази мисъл ме караше да се чувствам по-малоценен. През този период бях в лошо състояние и чувствах, че наистина съм се посрамил. Струваше ми се, че ако се откажа от дълга на домакин, ще постъпя неразумно, но ако продължавах с него, не знаех как ще издържа. На пръв поглед изглеждаше, че изпълнявам дълга си, но вътрешно се чувствах потиснат и не проявявах нито инициатива, нито внимание в нищо, което правех. Виждах, че трябва да се чисти, но не го правех. Няколко пъти се стигна дотам, че другите не издържаха и помагаха с чистенето. Също така не изсуших навреме храната, която църквата изпрати, и в резултат на това тя се развали и се наложи да бъде изхвърлена. След като водачът разбра за това, ми каза: „Цялата храна е мухлясала. Ако беше внимателен, щеше да я изсушиш, щеше да се погрижиш бързоразвалящата се храна да бъде изядена навреме и тя нямаше да се развали. При възникването на такива проблеми трябва да размишляваш върху отношението си към своя дълг“. Когато чух водача да казва това, се почувствах малко виновен. Наистина моята небрежност беше причината храната да се развали, но след това започнах да си намирам извинения: „Вкъщи винаги майка ми и жена ми сушеха храната, а аз никога не съм участвал. Срамно е да ме карат да върша тези неща!“. Винаги чувствах, че ме унижават, и не исках да търпя тази ситуация, затова просто се надявах водачът да ми възложи друг дълг. Станах толкова негативен, че не знаех какво да кажа, когато се молех на Бог, а когато четях Божиите слова, не намирах никакво озарение. Всеки ден бях изтощен и се чувствах задушен.

По време на едно събиране една сестра забеляза, че съм в лошо състояние, и ми напомни да се самоанализирам и да си извлека поуките. Един ден прочетох един откъс от Божиите слова: „Какво е дълг? Поръчението, което Бог поверява на хората, е дългът, който те трябва да изпълняват. Каквото и да ти повери Той, това е дългът, който трябва да изпълниш. […] Човек трябва да открие и да уцели точно своята роля и длъжност — така постъпва разумният човек. После трябва да изпълни дълга си добре, здраво стъпил на земята, за да се отплати за Божията любов и да Го удовлетвори. Ако човек има такова отношение, докато изпълнява дълга си, сърцето му ще е устойчиво и спокойно, ще е способен да приеме истината в дълга си и постепенно ще започне да изпълнява дълга си според Божиите изисквания. Такива хора ще са способни да се отърват от покварения си нрав, да се подчинят на всички Божии подредби и да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите. Това е начинът да спечелиш Божието одобрение. Ако наистина можеш да отдадеш всичко на Бог и да изпълняваш дълга си с правилна нагласа, изпълнена с любов и желание да Го удовлетвориш, ще те води и напътства делото на Светия Дух, ще имаш желание да практикуваш истината и да действаш според принципите, докато изпълняваш дълга си, и ще станеш човек, който се бои от Бог и отбягва злото. По този начин ще изживееш напълно истинско човешко подобие. С изпълнението на дълга човешкият живот постепенно расте. Тези, които не изпълняват дълг, не могат да придобият истината и живота, независимо колко години вярват, защото им липсва Божието благословение. Бог благославя само онези, които наистина Му се отдават и изпълняват дълга си по най-добрия начин, на който са способни. Какъвто и дълг да изпълняваш, каквото и да можеш да правиш, считай го за своя отговорност и свой дълг, приеми го и го прави добре. Как да го правиш добре? Като го изпълняваш точно както Бог изисква — с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила. Трябва да обмислиш тези думи и да прецениш как можеш да изпълниш дълга си с цялото си сърце“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова видях, че каквото и поръчение да получат хората, те трябва да се отнасят към него като към своя отговорност и свой дълг, и трябва да го изпълняват от все сърце и душа. Само когато начинът им на мислене е съсредоточен върху това да удовлетворят Бог в своя дълг, те могат да получат Неговото одобрение. Но аз мислех, че дългът на домакин е за сестри и че понеже съм брат, не бива да изпълнявам този дълг. Чувствах, че като ме карат да изпълнявам дълг на домакин, ме омаловажават и ме гледат отвисоко. Поради тази погрешна гледна точка ми липсваше каквото и да било чувство за съвестност или отговорност към моя дълг, и докато бях домакин на братята, винаги правех само фиде или варено зеле. Виждах, че на братята не им харесва, но не мислех да сменям рецептите, за да се уверя, че се хранят добре и са сити. Не чистех навреме и не обработвах своевременно храната, която църквата изпращаше, което водеше до развалянето ѝ. По какъв начин изпълнявах дълга си от все сърце и с всички сили? Ясно беше, че съм небрежен и нехаен! Не ценях възможността, която църквата ми даде да изпълнявам дълга си, а продължавах да се оплаквам, да се съпротивлявам и просто да отбивам номера. Това истински огорчаваше и разочароваше Бог! Ако не се променя, в крайна сметка ще загубя шанса си да изпълнявам дълга си. Като осъзнах това, взех решение, че отсега нататък ще съм готов да практикувам Божиите слова и съвестно да изпълнявам своя дълг на домакин. Затова започнах да се уча да готвя, бях по-деен в чистенето и се стараех да се справям добре с всичко, свързано с моя дълг на домакин.

По-късно прочетох още от Божиите слова и придобих известно разбиране за коренната причина за постоянната си съпротива към дълга на домакин. Всемогъщият Бог казва: „Ако са ти възложили да изпълняваш дълг и от самото начало си бил неспособен да се покориш, до каква степен си способен да се покориш сега? Например ти си брат и ако са те помолили да приготвяш храна и да миеш съдовете на другите братя и сестри всеки ден, би ли се покорил? (Така мисля.) Може би би могъл за кратко, но ако те помолят да изпълняваш този дълг дългосрочно, ще се покориш ли? (Мога да се покорявам понякога, но с течение на времето може и да не успявам да го правя.) Това означава, че не си се покорил. Какво кара хората да не се покоряват? (Хората не се покоряват, понеже имат традиционни представи в сърцата си. Те мислят, че мъжете трябва да работят извън дома, а жените трябва да вършат домашната работа, че готвенето е женска работа, а мъжът се излага като готви. Ето защо не е лесно да се покорят.) Правилно. Що се отнася до разделението на труда, има полова дискриминация. Мъжете мислят: „Ние, мъжете, трябва да сме навън и да работим за издръжката. Жените трябва да се занимават с неща като готвене и пране. Ние не трябва да бъдем принуждавани да го правим“. Но сега има особени обстоятелства и ти си помолен да вършиш тези неща, тогава какво правиш? Какви затруднения трябва да преодолееш, преди да можеш да се покориш? Това е най-важната част на този въпрос. Ти трябва да преодолееш своята полова дискриминация. Няма работа, която трябва да се върши от мъжете, и няма работа, която трябва да се върши от жените. Не разделяй труда по този начин. Дългът, който хората изпълняват, не трябва да се определя според техния пол. Ти можеш да разделяш труда по този начин в своя дом и ежедневие, но сега това се отнася до дълга ти, затова как трябва да го тълкуваш? Трябва да получиш този дълг от Бог и да го приемеш, и да промениш неправилните възгледи, които имаш. Трябва да кажеш: „Вярно е, че аз съм мъж, но в Божиите очи аз съм член на църквата и сътворено същество. Ще направя каквото ми възлага църквата, нещата не се разделят според пола“. Първо, ти трябва да се откажеш от неправилните си възгледи, после да приемеш дълга си. Приемането на дълга ти истинско покоряване ли е? (Не.) През следващите дни, ако някой каже, че твоята храна е твърде солена или че няма достатъчно вкус, или каже, че не си приготвил нещо добре, и не иска да го яде, или ти каже да направиш нещо ново, ще можеш ли да го приемеш? В този момент ти ще се почувстваш неудобно и ще помислиш: „Аз съм самоуважаващ се мъж и вече съм се принизил да приготвям храна за всички тези братя и сестри, а те все пак изтъкват всички тези проблеми. Никаква гордост не ми остана“. В този момент ти не искаш да се покориш, нали? (Не.) Това е затруднение. Всеки път, когато не можеш да се покориш, причината е разкриването на покварен нрав и това създава проблем, и те прави неспособен да практикуваш истината и да се покориш на Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). „Мъжете имат тези шовинистични мисли и гледат отвисоко на някои задачи като грижата за децата, подреждането на къщата, прането, чистенето. Някои от тях имат силни шовинистични наклонности и презират тези задължения, не желаят да ги вършат или, ако ги вършат, го правят с неохота, като се страхуват, че могат да загубят уважението на другите. Те си мислят: „Ако винаги върша тези задължения, няма ли да стана женствен?“. На каква мисъл и гледна точка се подчинява това? Не съществува ли проблем в тяхната мисъл? (Да, така е.) Мисълта им е проблематична. Погледнете някои региони, където мъжете винаги носят престилки и готвят. Когато жената се прибира от работа, мъжът ѝ поднася храна с думите: „Ето, хапни малко. Наистина е много вкусно. Днес приготвих всички твои любими ястия“. Жената с право изяжда готовата храна, а мъжът с право я приготвя, като никога не се чувства като домакиня. Щом излезе навън и свали престилката си, той не е ли все още мъж? В някои региони, където шовинизмът е особено силен, мъжете безспорно са разглезени от обуславящото въздействие и влиянието на семейството. Това обуславящо въздействие спасило ли ги е или им е навредило? (Навредило им е.) Нанесло им е вреда. […] Мислите и гледните точки, които са им внушени от родителите, засягат най-основните и най-прости правила за живот, както и някои неправилни гледни точки за хората. В обобщение всичко това представлява обуславящото въздействие на семейството върху мислите на хората от семейството. Независимо колко голямо влияние оказват върху живота на човека в хода на неговата вяра в Бог и в съществуването му или колко неприятности и неудобства му създават, по своята същност те имат определена връзка с идеологическото възпитание на родителите“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (14)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че това че се чувствах потиснат и огорчен, докато изпълнявах дълга на домакин, както и липсата ми на покорство, се дължаха главно на погрешния възглед: „Мъжете трябва да работят извън дома, а жените да се занимават с домакинството“. Преди работехме на полето, а майка ми и жена ми, след като приключеха работата навън, се прибираха вкъщи и трябваше да перат, да готвят и да хранят животните. Бяха толкова заети, че едва смогваха. Виждах това, но никога не помагах. Смятах, че прането, готвенето и домакинската работа са все женски задължения и че мъжете трябва само да печелят пари, за да издържат семейството, и да вършат работа навън. Смятах, че ако мъжете вършат домакинска работа, ще ги смятат за безполезни и ще ги гледат отвисоко. Като живеех с този възглед, рядко участвах в домакинските задължения и не проявявах грижа и загриженост за семейството си. След като открих Бог, когато от мен поискаха да изпълнявам дълг на домакин, си мислех, че чистенето, купуването на зеленчуци и готвенето са дълг за сестри и че братята не бива да бъдат карани да вършат тези задачи. Повлиян от това сексистко мислене, се съпротивлявах и не се влагах в своя дълг. Да ходиш на пазара да купуваш зеленчуци, да се пазариш със зарзаватчиите и да купуваш евтини, качествени зеленчуци е напълно нормално нещо. Но аз винаги го смятах за срамно и се боях да не ме гледат отвисоко. Когато готвех, просто го правех, както ми дойде, без изобщо да се замислям дали братята са свикнали с това. Понеже се съпротивлявах на своя дълг на домакин, дори не чистех, когато беше необходимо. Бях наистина толкова лишен от човешка природа и разум! Този сексистки начин на мислене напълно беше изкривил мислите ми. Замислих се, че дългът идва от Бог, че при него няма разлика в статуса, пола или възрастта и че трябва да го приема от Бог, да се отнасям към него като към отговорност, която да ценя високо и да обичам, и да се отдам предано на своя дълг и да удовлетворявам Бог. Но аз живеех според нагласата: „Мъжете трябва да работят извън дома, а жените да се занимават с домакинството“. Съобразявах се само със собствените си чувства и никога с това какви всъщност са моята отговорност и моят дълг. Нямах никакво покорство. Нима така не се противопоставях на Бог? Като осъзнах това, изпитах дълбоко угризение и вина, затова застанах пред Бог и се помолих: „Боже, бях контролиран от нагласата: „Мъжете трябва да работят извън дома, а жените да се занимават с домакинството“, без никакво покорство в изпълнението на своя дълг на домакин, и постоянно Ти се противопоставях. Бях толкова неразумен! Боже, сгреших, но съм готов да се покая пред Теб“.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и разбрах Божиите критерии за преценка на хората. Всемогъщият Бог казва: „Бог няма какво конкретно да каже по отношение на половете на човешките същества, защото както мъжете, така и жените са Божии творения и произлизат от Него. Ако използваме една фраза, използвана от хората — „Както дланта, така и опакото на ръката е от плът“ — Бог няма особени пристрастия към мъжете или жените, нито поставя различни изисквания към единия или другия пол. И двата са еднакви. Следователно Бог съди по еднакви критерии, независимо дали си мъж или жена. Той ще гледа каква човешка природа същност имаш, по какъв път вървиш, какво е отношението ти към истината, дали обичаш истината, дали имаш богобоязливо сърце и дали можеш да Му се покориш. Когато избира някого и го обучава да изпълнява определен дълг или определена отговорност, Бог не гледа дали е мъж или жена. Бог издига и оползотворява хората, независимо дали са мъже или жени, като гледа дали имат съвест и разум, дали заложбите им са съгласно критериите, дали приемат истината и по какъв път вървят. Разбира се, когато спасява и довежда хората до съвършенство, Бог не се спира, за да вземе предвид пола им. Ако си жена, Бог не обмисля дали си добродетелна, мила, нежна или нравствена, нито дали се държиш добре, и не оценява мъжете въз основа на тяхната мъжественост и неустрашимост. Това не са критериите, по които Бог оценява мъжете и жените“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). От Божиите слова видях, че Божият нрав е праведен и че Той не се отнася към хората по различен начин въз основа на техния пол. Когато Бог създаде Адам и Ева, Той не прояви никаква дискриминация по пол към тях, а Божията любов и грижа за тях бяха еднакви, без никакво предпочитание. Словата, които Бог изрича в последните дни, за да спаси човечеството, са насочени към всички хора, независимо от националност, раса или пол. От преживяването си видях също, че Божият дом не взема предвид пола, когато издига и използва хора, а по-скоро преценява въз основа на това дали човек обича истината и има съвест и разум, и като гледа пътя, по който върви. Няма правило, което да казва, че водачите и работниците трябва да са братя и че дългът на домакин трябва да се изпълнява от сестри. Например познавах един брат, който също изпълняваше дълг на домакин, и винаги, когато имаше време, се съсредоточаваше върху четенето на Божиите слова. По време на събиранията той се разкриваше в общение за своето състояние и трудности, а когато се сблъскваше с трудности, търсеше истината и се съсредоточаваше върху практикуването според истините принципи. Този брат изпълняваше дълга си, без да бъде ограничаван от пола. Тогава осъзнах, че да живея според тази абсурдна шовинистична гледна точка, е погрешно и крайно, и че напълно противоречи на Божиите слова. След като разбрах тези истини, придобих известна проницателност за този шовинистичен манталитет и бях готов да го отхвърля от сърце. Също така вече можех напълно да приема своя дълг на домакин.

По-късно прочетох още от Божиите слова и ми стана по-ясно как да изпълнявам добре този дълг на домакин. Бог казва: „Принципите, които трябва да разбирате, и истините, които трябва да прилагате на практика, са едни и същи, независимо какъв дълг изпълнявате. Дали от теб се иска да бъдеш водач или работник, или да приготвяш ястия като домакин, или да се грижиш за някои външни въпроси, или да полагаш физически труд, истините принципи, които трябва да се спазват при изпълнението на тези различни видове дълг, са едни и същи, доколкото трябва да се основават на истината и на Божиите слова. Тогава кой е най-големият и главният сред тези принципи? Той е да посветиш сърцето си, ума си и усилията си на доброто изпълнение на дълга си и да го изпълняваш съгласно критериите. […] Например ако отговаряш за приготвянето на храна за братята и сестрите, това е твоят дълг. Как трябва да се отнасяш към тази задача? (Трябва да търся истините принципи.) Как търсиш истините принципи? Това засяга реалността и истината. Трябва да мислиш за това как да приложиш истината на практика, как да изпълняваш добре този дълг и кои аспекти от истината включва този дълг. Първата стъпка е, че преди всичко трябва да знаеш това: „Аз не готвя за себе си. Това е моят дълг, който изпълнявам“. Включеният тук аспект е видение. Каква е втората стъпка? (Трябва да мисля за това как да сготвя добре.) Какъв е критерият за добро готвене? (Трябва да потърся Божиите изисквания.) Точно така. Само Божиите изисквания са истината, критерият и принципът. Готвенето според Божиите изисквания е един аспект на истината. Ти най-вече трябва да вземеш под внимание този аспект на истината и после да размислиш: „Бог ми е дал да изпълнявам този дълг. Какво е изискваното от Бог ниво?“. Тази основа е необходимост. Тогава как трябва да готвиш, така че да отговаряш на Божието ниво? Храната, която готвиш, трябва да е здравословна, вкусна, чиста и да не вреди на тялото — това са подробностите в случая. Стига да готвиш според този принцип, храната, която готвиш, ще е според Божиите изисквания. Защо казвам това? Защото ти потърси принципите на този дълг и не надхвърли обхвата, очертан от Бог. Това е правилният начин да готвиш. Ти изпълни дълга си добре и го направи по начин, който отговаря на критериите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). От Божиите слова видях, че какъвто и дълг да изпълняваме, трябва да практикуваме според истините принципи, и трябва да посветим сърцето и усилията си, за да го вършим добре според Божиите слова. Например, когато изпълнявам своя дълг на домакин, ако храната не е приготвена добре, което кара другите да не искат да я ядат или води до странични ефекти върху здравето им, тогава не съм изпълнил добре дълга си. Що се отнася до храната, трябва да изсуша това, което трябва да се изсуши, и да сервирам това, което трябва да се изяде бързо, за да избегна разхищението. Освен това, в Китай, страната, която се противопоставя най-жестоко на Бог, трябва винаги да бъдем бдителни в своя дълг на домакин, да обръщаме внимание на заобикалящата ни среда, и да гарантираме безопасността на нашите братя и сестри. След като разбрах това, когато отново отидох на пазара да купувам зеленчуци, мислех как да купя качествени и достъпни продукти, и не ме интересуваше какво мислят другите. Възприех за принцип да приготвям храна, която е вкусна, питателна и здравословна, а за ястия, които не знаех как да правя, питах братята и сестрите или се учех от видеоуроци. След известно време, състоянието и на готвенето, и на чистенето в къщата се подобри значително. По-късно си сътрудничех с един брат в ремонта на електроника, и поемах инициативата да готвя и да върша домакинските задължения. Понякога, когато братя и сестри идваха в дома ни, не можеха да не ни похвалят с думи като: „Къщата ви е толкова чиста!“ и „Тази храна изглежда толкова апетитно“. След като чух тези неща, благодарих на Бог от дълбините на сърцето си.

Разбрах, че дългът е Божие поръчение към човечеството, както и наша отговорност и задължение, което трябва да изпълним, независимо от пола, и че трябва да го приемаме безусловно и да правим всичко възможно, за да го изпълним. Също така разбрах, че няма значение какъв дълг изпълняваме, а че важното е да търсим истината в своя дълг и да преодолеем покварения си нрав. Най-важното е да се стремим да практикуваме според истините принципи. Тези мои промени и придобивки бяха резултат от напътствието на Божиите слова. Благодаря на Бог!