От Байхъ, Китай

През февруари 2023 г. изпълнявах своя дълг като областен водач. Един ден получих писмо от висшестоящия водач, в което се казваше, че църквата Синчън е изправена пред репресии от страна на Компартията и че полицията е конфискувала книги с Божиите слова от няколко домове, в които те се съхраняват. Други два дома, в които се съхраняват книги, все още били в опасност и затова книгите трябвало спешно да бъдат преместени, така че ни беше казано бързо да намерим нови скривалища. Тогава бързо писах до църквите под мое наблюдение, за да ги помоля да осигурят скривалища. След като изпратих писмото, изведнъж ми хрумна: „Ако организацията ми е грешна и братята и сестрите бъдат заловени, докато преместват книгите, няма ли да трябва да поема отговорност за това? Тези книги с Божиите слова бяха отпечатани с Божиите волни пожертвувания и ако книгите бъдат иззети от полицията, докато ги преместват, последствията ще бъдат сериозни. Може дори да ме освободят заради това“. Спомних си как в ролята си на водач Ма Сяо се беше отдала на предимствата на статуса. Тя винаги постъпваше, както си искаше, и винаги искаше последната дума да е нейната, което доведе до големи загуби във волните пожертвувания. След това тя дори се измъкна от отговорност и изобщо не се покая, а накрая беше отлъчена. Опазването на книгите с Божиите слова е важен въпрос. Много от братята и сестрите около мен бяха изложени на риск, така че намирането на скривалище щеше да е трудно. Помислих си: „Ами ако се случи нещо? Дали няма да бъда отстранена точно като Ма Сяо? Но писмото вече е изпратено, какво да правя сега? Ако бях казала на водача, че няма скривалища, тогава всичко щеше да е приключило. Е, след като вече го написах, предполагам, че просто трябва да оставя нещата да следват своя ход“. Няколко дни по-късно църковните водачи изпратиха писма, в които казваха, че не са намерили подходящи домове. Но истината беше, че знаех за три църкви, в които нещата не бяха толкова зле, и стига да внимаваме, щяхме да можем да намерим няколко домове, в които временно да съхраним книгите. Но аз не исках да поемам отговорност за това, така че писах на висшестоящия водач: „Ситуацията тук не е добра и много от домовете също са несигурни, най-добре е да отидете в други църкви, за да намерите скривалища“.

Няколко дни по-късно висшестоящият водач изпрати писмо, в което казваше, че в този решаващ момент не защитаваме интересите на Божия дом и че макар и други църкви също да са имали трудности с намирането на скривалища, те се молили на Бог, сътрудничили са си истински и са успели да намерят няколко скривалища. Видели са Божието напътствие. След като прочетох писмото, почувствах едновременно срам и вина при мисълта: „Изпълняваме един и същ дълг, но когато другите се сблъскат с трудности, те могат да се осланят на Бог, за да се справят с работата, а когато аз се сблъскам с трудности, бягам и се държа като костенурка, която си прибира главата в черупката. Наистина не мога да се сравнявам с тях!“. Затова дойдох пред Бог и се помолих: „Боже, относно този жизненоважен въпрос с преместването на книгите с Твоите слова изобщо не съм мислила за интересите на Божия дом и не съм сътрудничила активно в намирането на скривалища. Аз съм просто от хората, които не си мърдат пръста, когато нещата се объркат. Ако водачът не ме беше скастрил и предупредил, нямаше да се самоанализирам. Толкова бях безчувствена!“.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който ми помогна най-сетне да придобия известно разбиране за себе си. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени. Вярващите в Бог трябва да платят висока цена, за да придобият истината и ще се сблъскат с много препятствия, за да я практикуват. Те трябва да се отрекат от някои неща, да изоставят плътските си интереси и да понесат известно страдание. Едва тогава те ще могат да приложат истината на практика. И така, може ли човек, който се страхува да поеме отговорност, да практикува истината? Той със сигурност не може да практикува истината, камо ли да я придобие. Той се страхува да практикува истината, да не накърни интересите си; страхува се да не бъде унизен, очернен и осъден и не смее да практикува истината. Следователно не може да я придобие и независимо колко години вярва в Бог, не може да получи Неговото спасение. Хората, които могат да изпълняват дълг в Божия дом, трябва да са хора, чието бреме е делото на църквата, хора, които поемат отговорност, които отстояват истините принципи и които могат да страдат и да платят цената. Ако човек няма тези качества, той е негоден да изпълнява дълг и не отговаря на условията за изпълнение на дълг. Има много хора, които се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват даден дълг. Страхът им се проявява по три основни начина. Първият е, че избират дълг, който не изисква да поемат отговорност. Ако църковен водач им възложи да изпълняват даден дълг, първо питат дали трябва да поемат отговорност за него и ако е така, не го приемат. Ако дългът не изисква да поемат и да носят отговорност за него, неохотно го приемат, но все пак им е нужно да разберат дали работата е уморителна или досадна и макар неохотно да са приели дълга, не са мотивирани да го изпълняват добре и пак предпочитат да са нехайни. Свободно време, никакъв труд и никакво физическо страдание — това е техният принцип. Вторият е, че когато възникне трудност или се сблъскат с проблем, първото, към което прибягват, е да съобщят за това на водача и да оставят на него да се справи с проблема и да го разреши, с надеждата да не нарушат спокойствието си. Не ги интересува как се справя водачът с проблема и не обръщат внимание на това — за тях всичко е наред, стига те самите да не поемат отговорност. Има ли преданост към Бог в такова изпълнение на дълга? Това се нарича прехвърляне на отговорността, нарушение на дълга, хитруване. Такива само приказват, но не вършат нищо реално. Те си казват: „Ако аз трябва да оправя нещата, какво ще стане, ако накрая сбъркам? Когато търсят кой е виновен, няма ли да се разправят с мен? Дали отговорността за това няма да падне първо върху мен?“. За това се притесняват. Вярваш ли обаче, че Бог внимателно проучва всичко? Всеки допуска грешки. Ако човек има правилни намерения, но няма опит и не се е справял с някакъв проблем преди, но е направил всичко по силите си, Бог го вижда. Трябва да вярваш, че Бог проучва всичко внимателно, включително и човешкото сърце. Ако човек дори в това не вярва, не е ли неверник?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Бог точно разобличи състоянието ми и аз се почувствах наистина огорчена, сякаш сърцето ми беше прободено. Църквата Синчън беше изправена пред арести от страна на Компартията и спешно трябваше да намери две скривалища. Всеки със съвест би помислил за интересите на Божия дом и дори да имаше трудности, би разчитал на Бог и не би спестил усилия, за да премести навреме книгите на сигурно място. Но аз първо проявих внимание към собствените си интереси и все се тревожех, че нещо може да се обърка по време на преместването на книгите и че тогава отговорността ще бъде моя и ще съм извършила прегрешение, и че ако прегрешенията ми продължават да се трупат, ще загубя шанса си за спасение. За да се защитя, продължавах да се опитвам да си оставя вратичка и си намирах извинения, за да отблъсна дълга си. Аз бях точно този хлъзгав и измамен човек, когото Бог разобличава. Нямах никакво желание да поема каквато и да е отговорност и нямах никаква съвест или разум! В този момент книгите с Божиите слова бяха в постоянна опасност да бъдат иззети от полицията, но аз не обръщах внимание на това и мислех само за собствените си интереси. Що за човешка природа имах изобщо? Бях толкова егоистична и достойна за презрение!

По-късно започнах да размишлявам: „Защо винаги се страхувам да поема отговорност? Какъв покварен нрав причинява това?“. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че когато се сблъсквах с нещо, винаги се страхувах да поема отговорност и проявявах внимание първо към собствените си интереси, защото живеех според сатанинската отрова: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и тези неща се бяха превърнали в моя природа. В миналото, когато общувах с другите или вършех нещо, първо мислех дали ще извлека някаква полза от това или дали ще трябва да поема отговорност. Дори в дълга си пак си бях същата. Когато водачът ми възложи да намеря място, където да преместим книгите, бях изпълнена с притеснения и премислях нещата отново и отново. Страхувах се, че ако намеря място и нещо се обърка по време на преместването или книгите бъдат иззети от полицията, тогава ще трябва аз да понеса отговорност. Ако това причинеше големи загуби, можеше дори да ме освободят. За да не си навлека неприятности и за да избегна тази отговорност, се оправдах, че не мога да намеря подходящо място. Добре знаех, че положението в църквата Синчън е тежко, че са ги предали юди и че домовете, в които се съхраняват книгите, могат да бъдат претърсени от полицията по всяко време. Знаех също, че в този критичен момент моята отговорност като водач е да опазя книгите с Божиите слова и трябваше да съм направила всичко възможно, за да защитя интересите на Божия дом. Но аз мислех само за собствените си интереси, страхувах се да поема отговорност и избягвах дълга си. Бях толкова егоистична и лишена от човешка природа! Когато осъзнах това, се почувствах дълбоко задължена и просто ми се искаше да се зашлевя.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом, и че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и разкриване на покварен нрав и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Хората, които не са прави и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са неверници и могат само да бъдат отстранени. […] Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да те подмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От разобличението на Божиите слова видях, че някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася справедливо с хората. Те не вярват, че Бог царува в Своя дом и че там царува истината. Мислят, че ако човек сгреши в дълга си, Божият дом ще го накаже, ще отнеме правото му да изпълнява дълга си и дори ще го премахне или отлъчи. В действителност Божият дом се отнася с всеки човек според принципите, въз основа на обстоятелствата и според намерението на човека в неговите действия и отношението му към дълга. Ако човек постоянно изпълнява дълга си нехайно, не търси принципите в проблемите, винаги изпълнява дълга си, като разчита на покварения си нрав, отнася се към работата на Божия дом непочтително и безотговорно, като причинява загуби в делото на Божия дом, тогава такива хора не само трябва да бъдат кастрени, но и да им се търси отговорност; и ако те не приемат това и продължават да спорят, да се съпротивляват и абсолютно отказват да се покаят, тогава Божият дом ще се справи с тях по подходящ начин, като ги освободи или дори премахне. Някои хора обаче, когато се сблъскат с проблеми в дълга си, могат да търсят истината и когато не разбират нещо, могат да се консултират с другите и да се стремят да правят нещата добре. Въпреки че по време на сътрудничеството им могат да възникнат проблеми или отклонения, или те могат да причинят известни загуби на църковното дело, по-късно изпитват съжаление и вина и наистина се покайват. На такива хора Божият дом все пак ще даде възможност да изпълняват дълга си и те няма да бъдат отстранени лесно. Божият дом се отнася с всеки човек въз основа на истините принципи. Точно като Ма Сяо, която, докато беше водач, се отдаваше на предимствата на статуса, винаги изпълняваше дълга си, както си искаше, не търсеше истината и причиняваше загуби във волните пожертвувания. Тя не приемаше нито едно от многократните напомняния на братята и сестрите и избягваше отговорност, като вървеше упорито по пътя на антихриста. В съответствие с принципите Божият дом я отлъчи от църквата и това беше изцяло Божията праведност, и това изобщо не беше несправедливо към нея. Църквата я отлъчи не заради еднократно прегрешение, а въз основа на постоянното ѝ поведение. Аз също бях извършила прегрешения в миналото, но след това размишлявах и опознах себе си, и бях склонна да се покая, така че Божият дом все още ми даваше възможност да изпълнявам дълга си. Видях, че Божият дом винаги действа според принципите. Но аз живеех в състояние на предпазливост и неразбиране, не вярвах, че Бог царува в Своя дом и че там царува истината. Мислех, че ако допусна грешка в дълга си, това ще доведе до моето освобождаване или отстраняване, сякаш Бог разкрива хората, само за да ги отстрани. Нима това не беше богохулство спрямо Бог? Ако това мое състояние не се поправеше, рано или късно щях да бъда отритната и отстранена от Бог.

След това потърсих път за практикуване, за да се справя с проблемите си. Прочетох някои от Божиите слова: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова са много ясни. В своя дълг трябва да взема предвид интересите на Божия дом и да оставя настрана собствените си егоистични желания и интереси. Когато интересите на Божия дом са в конфликт с моите собствени, първо трябва да защитя интересите на Божия дом. Реших за себе си: „Отсега нататък по всеки въпрос, свързан с делото на Божия дом, колкото и да е трудно, ще разчитам на Бог, активно ще се занимавам с тази работа и ще направя всичко възможно, за да защитя интересите на Божия дом“.

Месец по-късно висшестоящият водач изпрати друго писмо, в което ни молеше да намерим два безопасни дома, в които да отседнат четирима братя. Двама от братята бяха изложени на риск, а третият брат имаше досие за арест и го издирваха. Мисълта, че трябва да намеря още скривалища, поднови притесненията ми: „Положението на църквите под мое наблюдение не е добро и намирането на безопасен дом не е лесно. Ако къщата, която намерим, не е безопасна и братята бъдат арестувани, докато са при нас, водачът няма ли да ме държи отговорна? Дали просто да не ѝ кажа, че не можем да намерим нищо наоколо, и да я накарам да търси място в други църкви?“. Докато мислех по този начин, осъзнах, че отново проявявам внимание към собствените си интереси, затова бързо се помолих на Бог: „Боже, въпреки че положението е тежко и има много трудности, съм склонна да се откажа от грешните си намерения и да търся скривалища. Моля Те, води ме“. След молитвата си спомних един откъс от Божиите слова: „Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Трябваше да се откажа от собствените си интереси и да дам предимство на интересите на Божия дом. Видях, че местата, където отсядаха братята, бяха много опасни и те можеха да бъдат арестувани всеки момент, и ако се опитвах да се защитя от страх да поема отговорност и не се опитвах навреме да намеря скривалища, за да осигуря безопасността на тези братя, тогава щях да съм напълно лишена от човешка природа. Спомних си също, че последния път все мислех за собствените си интереси и се страхувах да поема отговорност, и това ме накара да съжалявам. Този път не можех да допусна същата грешка. Когато действително сътрудничих, бързо намерих две скривалища и след това доведох братята.

Чрез това разкриване най-сетне видях колко истински егоистична, достойна за презрение и лишена от човешка природа съм била. Преди си мислех, че имам добра човешка природа и че мога да защитя църковното дело, но чрез тази ситуация покварата ми беше разкрита, което ми позволи да разбера себе си и да направя някои промени. Това беше великото Божие спасение за мен и това беше нещо, което нямаше да мога да осъзная, без комфортът ми да бъде нарушен. Благодаря на Бог!