От Су И, Китай

През 2011 г. приех делото на Всемогъщия Бог в последните дни, а по-малко от две години по-късно съпругът ми почина от болест. Макар детето ми да беше малко, а семейството да изпитваше финансови затруднения, аз все пак упорствах в дълга си. По-късно бях избрана за църковен водач и си помислих: „Да мога да изпълнявам дълга на водач, е възхвала от Бог — само като изпълнявам дълга си, мога да подготвя повече добри дела и само така ще получа Божието одобрение и ще вляза в Неговото царство“. Затова поверих детето си на свекъра и свекървата си и посветих цялото си време на дълга си. Бях ентусиазирана в отдаването си на дълга и каквото и да ми възлагаше църквата, никога не отказвах. И в добри, и в лоши времена, упорствах в дълга си. След време работата, за която отговарях, започна да дава някакви резултати. По-късно бях избрана за проповедник и обхватът на отговорностите ми ставаше все по-голям, а аз, изпълнена със самодоволство, си мислех, че мога да понасям страдание, да плащам цена, да правя жертви и да отдавам всичко, и че постигам някакви резултати в дълга си, и вярвах, че Бог със сигурност ще ме благослови. С тази мисъл станах още по-мотивирана в дълга си. По-късно започнаха от време на време да ме мъчат тъпи болки в стомаха, но не им обърнах много внимание и продължих да изпълнявам дълга си.

Една сутрин след закуска отидох с колелото до мястото за събирания и докато се качвах по стълбите, стомахът ми беше пронизан от вълни на болка, но стиснах зъби и довърших събирането. След това отидох в болницата за преглед и лекарят ми каза със сериозен тон: „Имате ерозивен гастрит със стомашен кръвоизлив и това състояние изисква своевременно лечение. Ако не се лекува правилно, има риск да развиете рак на стомаха“. Като чух думите на лекаря, малко се уплаших, като се тревожех, че ако състоянието ми не се лекува навреме и наистина развия рак на стомаха и умра, щях да пропусна Божието спасение и всичките ми усилия и цялото ми отдаване щяха да са били напразни. Почувствах се малко слаба вътрешно, но тогава си спомних Божиите слова: „Когато ви сполети болест, това е Божията любов и в нея със сигурност се таи Неговата добра воля. Въпреки че тялото ви може да изтърпи известно страдание, не приемайте идеи от Сатана. Хвалете Бог по време на болестта и докато Го възхвалявате, Му се наслаждавайте. Не се обезсърчавайте пред лицето на болестта, продължавайте да търсите отново и отново и не се отказвайте. Тогава Бог ще ви озари и просветли. Каква беше вярата на Йов? Всемогъщият Бог е всемогъщ лечител! Да живееш в болест означава да си болен, но да живееш в духа означава да си здрав. Стига у теб да има дори глътка въздух, Бог няма да те остави да умреш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Докато размишлявах върху Божиите слова, сякаш видях проблясък на надежда и осъзнах, че в тази болест се крие Божието намерение. Не можех да се оплаквам. Първо трябваше да се покоря и да имам вяра в Бог, и да вярвам, че докато имам дъх в гърдите си, Бог няма да ме остави да умра. Мислех си как винаги съм правила жертви и съм отдавала всичко в дълга си през последните няколко години; когато детето ми беше още толкова малко и семейството изпитваше трудности, дори когато съпругът ми почина, не се отказах от дълга си, затова вярвах, че Бог ще вземе под внимание усилията и това, което съм отдала в дълга си, и че ще ме закриля и ще излекува заболяването ми.

По-късно отидох в болницата за традиционно китайско лечение и венозни вливания и продължих да изпълнявам дълга си както обикновено. Стомахът обаче още често ме болеше, имах лошо храносмилане, така че можех да ям само каша, а понякога имах киселини. След като приемах лекарства известно време, състоянието ми не само не се подобри, а дори се влоши. Имах лошо храносмилане след хранене и винаги чувствах, сякаш имах заседнала храна в гърлото и често ми се повдигаше. Дори през нощта усещах пареща болка в стомаха, докато спях. Изправена пред мъките на болестта, се чувствах много слаба вътрешно и си мислех: „Посветила съм цялото си време на дълга си, заета съм всеки ден и дори когато се разболея, не пренебрегвам дълга си, защо тогава Бог не ме е закрилял и не е излекувал заболяването ми въпреки усилията и отдаването ми?“. Живеех с погрешно разбиране и оплаквания към Бог и се чувствах много негативно. Чувствах се немотивирана да правя каквото и да било и не исках да ям или пия Божиите слова, нито да се приближавам до Бог. Вече нямах и чувство за бреме в дълга си, което се отрази на всички елементи на работата. Сестрата, която ме приютяваше, забеляза лошото ми състояние и ме покани да слушаме заедно четене на Божиите слова. Бог казва: „Бог може да усъвършенства човека както в положителен, така и в отрицателен аспект — зависи от това дали си в състояние да преживееш и дали се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако наистина се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог, тогава отрицателният аспект не може да те накара да претърпиш загуба, но може да ти донесе неща, които са по-реални, и може да те направи по-способен да познаеш онова, което ти липсва, по-способен да разбереш истинското си състояние и да видиш, че човек няма нищо и не е нищо; докато не преживееш изпитания, няма да знаеш и винаги ще чувстваш, че си над другите и по-добър от всички останали. Чрез всичко това ще видиш, че всичко, което е било преди, е било направено от Бог и защитено от Бог. Навлизането в изпитания те оставя без любов и вяра, липсва ти молитва, не си в състояние да пееш химни и, без да го осъзнаваш, по този начин опознаваш себе си. Бог има много средства за усъвършенстване на човека. Той използва всякакви среди, за да кастри покварения нрав на човека, и използва различни неща, за да оголи човека; в едно отношение Той кастри човека, в друго го оголва, а в трето разкрива човека, като изважда наяве и разкрива „тайните“ в дълбините на човешкото сърце и показва на човека неговата природа, като разкрива много от неговите състояния. Бог усъвършенства човека чрез много методи — чрез откровение, чрез кастрене на човека, чрез облагородяване на човека и чрез наказание — за да може човекът да познае, че Бог е практичен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани). Докато слушах и разсъждавах, бях дълбоко трогната. Божиите слова пряко отразяваха моето състояние. Когато не страдах от болест, бях усърдна и активна в дълга си, но сега, когато бях болна и състоянието ми не се беше подобрило от известно време, бях загубила вяра и чувството си за бреме в дълга си. Бях загубила и мотивацията си да се моля. В миналото си мислех, че много обичам Бог и че щом съм способна да оставя семейството си, за да изпълнявам дълга си, значи съм човек, който се стреми към истината и я практикува. Сега видях, че духовният ми ръст е доста малък и че ми липсва истинска вяра в Бог и любов към Него. Бог използваше тази болест, за да ме облагороди и разкрие, за да ми помогне да позная покварата и недостатъците си и да усъвършенства искреността и покорството ми към Него. Не можех повече да разбирам погрешно Бог или да бъда негативна и станах готова да поверя болестта си на Бог и да влагам сърцето си в дълга си. Като осъзнах това, състоянието ми донякъде се подобри.

Към края на 2014 г. стомашното ми заболяване се влоши и дори след малко ядене се чувствах подута, и продължавах да изпитвам пристъпи на болка. Чувствах се много слаба вътрешно, като се тревожех какво ще стане, ако болестта се проточи, премине в рак на стомаха и умра. Ако умра и не мога да бъда спасена от Бог, тогава нима всичките ми усилия и цялото ми отдаване няма да са били напразни? Винаги бях изпълнявала дълга си, бях понасяла страдания и бях плащала цена, дори бях изпълнявала дълга си, докато бях болна. Защо тогава не бях видяла Божиите благословии и закрила? Живеех в мрак и не исках да изпълнявам дълга си, затова казах на висшестоящия водач, че искам да се прибера у дома за лечение. Водачът разговаря с мен за Божието намерение и предложи да лекувам болестта си и да се грижа за тялото си, докато изпълнявам дълга си. Мислех си как болестта ми не е достатъчно сериозна, за да ми попречи да изпълнявам дори и най-малката част от дълга си, а и понеже бях църковен водач, беше трудно да се намери подходящ човек, на когото да предам работата си. Ако изоставех дълга си, това щеше да покаже, че наистина ми липсва съвест, но ако продължавах да го изпълнявам, щях да бъда възпряна от болестта си. В страданието си призовах Бог: „Боже, не знам как да преживея тази болест, моля Те, напътствай ме да науча урок в тази ситуация и да разбера Твоето намерение“. Същата вечер разговарях за състоянието си с братята и сестрите. Братята и сестрите ми прочетоха Божиите слова и два откъса наистина ме трогнаха. Бог казва: „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в идния свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато даря яростта Си на хората и отнема всяка радост и мир, които някога са притежавали, те започват да се съмняват. Когато даря на хората страданието на ада и си върна благословиите на рая, те изпадат в ярост. Когато хората Ме молят да ги излекувам, а Аз не им обръщам внимание и се отвращавам от тях, те се отдалечават от Мен, за да търсят вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнема всичко, което хората са искали от Мен, всички изчезват без следа. Затова казвам, че хората имат вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). „Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). След като прочетох Божиите слова, една сестра разговаря с мен доста дълго. Тя ме подсети, че постоянното искане от Бог да премахне болестта ми е неразумно поведение. Чрез четенето на Божиите слова и слушането на нейното общение изведнъж се почувствах озарена. Осъзнах, че вярвам в Бог само за да получа благословии. В началото успях да оставя семейството и детето си, за да изпълнявам дълга си, но всичко това беше с цел да получа Божията закрила и благословии и за да бъда спасена от Бог и да вляза в небесното царство. Когато се сблъсках с болест, се надявах Бог да вземе под внимание усилията и това, което съм отдала в дълга си, и да излекува болестта ми, но с времето, когато състоянието ми не се подобри, а дори се влоши, станах негативна и се оплаквах, като питах Бог защо не ме излекува. Когато състоянието ми се влоши, дори започнах да мисля за изход, като исках да напусна дълга си и да се прибера у дома, за да се възстановя. Осъзнах, че целите ми в отдаването на всичко на Бог в дълга ми не бяха правилни и че исках да получа Божиите благословии чрез страданието и отдаването си, а щом не можех да постигна целите си, мислех да се отвърна от Бог. Що за изпълнение на дълг беше това? По какъв начин бях предана или покорна на Бог? Очевидно използвах Бог и се опитвах да сключвам сделки с Него. Не се отнасях към Бог като към Бог, а като към рог на изобилието, като швейцарско ножче. Бях наистина егоистична и достойна за презрение! Тогава разбрах, че сблъскването ми с тази болест наистина съдържаше Божието намерение и че това разкриваше неправилните ми възгледи, мотиви и желания. Без това все още щях да мисля, че съм се отрекла от семейството и кариерата си, за да изпълнявам дълга си, и че проявявам голяма любов към Бог. Истината беше, че не изпълнявах дълга си, за да удовлетворя Бог, а го правех с нечисти намерения и мотиви за сделка. Ако продължавах да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си с този възглед, просто щях да бъда отритната от Бог!

В търсенето си видях също, че не познавах Божието всемогъщество и върховенство. Изправена пред болестта си, постоянно се тревожех, че състоянието ми ще се влоши и ще умра. Вярата ми беше твърде малка. Бог казва: „Всичко в човека се контролира от Бог и Бог решава дали човек да живее, или да умре“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). „Кой от цялото човечество не е обгрижен в очите на Всемогъщия? Кой не живее сред предопределението на Всемогъщия? Животът и смъртта на човека по негов собствен избор ли се случват? Човек управлява ли съдбата си? Много хора умоляват за смъртта, но тя е далеч от тях; много хора искат да бъдат силните в живота и се страхуват от смъртта, но без да знаят, денят на тяхната кончина наближава, потапяйки ги в бездната на смъртта. Много хора гледат към небето и въздишат дълбоко; много хора плачат със силни, жални ридания; много хора падат сред изпитания и много хора са хванати насред изкушение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 11). Божиите слова ме накараха да разбера, че Бог контролира всичко и има върховенство над всичко, а животът и смъртта на човека са в Неговите ръце. Дали болестта ми щеше да се подобри, също беше в Божиите ръце. През това време постоянно бях възпирана от болестта си, като се страхувах, че състоянието ми ще прерасне в рак и ще застраши живота ми, затова мислех да се откажа от дълга си, за да се съсредоточа върху здравето си. На думи твърдях, че Бог има върховенство над всичко, но в реалния живот нямах истинска вяра в Бог. Щом се сблъсквах с трудности, не се уповавах на Бог и не разчитах на Него, а живеех в тревога и безпокойство, като обмислях изход за себе си. Не вярвах, че оздравяването ми е в Божиите ръце, а по-скоро мислех, че само ако разчитам на себе си да търся медицинско лечение и се съсредоточа върху възстановяването, ще мога да излекувам болестта си. Не беше ли това гледната точка на неверник? Когато съпругът ми беше болен, го водих навсякъде да търси лечение, а лекарите казваха, че болестта му е нелечима. Приятели и роднини ме съветваха да не продължавам с безполезните усилия, но аз все още отказвах да приема съдбата. За да лекувам болестта му, изхарчих всичките ни спестявания и дори натрупах дългове. Въпреки че се посветих на грижите за него и бях до него, накрая не успях да спася живота му. От това осъзнах, че животът и смъртта са предопределени от Бог. Хората не могат да контролират съдбата си, нито могат да променят съдбата на другите. Всъщност, независимо дали изпълнявах дълга си в църквата, или се прибирах у дома, пак можех да потърся медицинска помощ и да се грижа за тялото си както обикновено, но дали болестта ми щеше да се подобри, или влоши, беше определено от Бог. Продължителността на човешкия живот също се решава от Бог и ако времето ми беше дошло, дори и да напуснех дълга си и да останех у дома, за да се възстановя, състоянието ми пак щеше да се влоши и когато дойдеше моментът, щях да умра, но ако времето ми още не беше дошло и мисията ми не беше завършена, тогава Бог нямаше да ме остави да умра преждевременно. Видях, че не познавах Божието всемогъщество и върховенство и че бях прекарала дните си в тревога и безпокойство, разтревожена дали болестта ми ще се влоши и дали ще умра. Бях наистина глупава и невежа! Всъщност тези тревоги бяха ненужни и не променяха нищо. Единственото, което можех да направя, беше да поверя всичко на Бог, като се отдам на Неговото върховенство и подредби. В същото време можех да потърся медицинска помощ, да се възстановявам нормално и да изпълнявам дълга си, доколкото мога. Независимо колко дълго щях да живея или дали болестта ми щеше да се подобри, трябваше да се покоря на Божиите устройства и подредби.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до това, когато човек бъде усъвършенстван и се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на съд. Понасянето на несгоди се отнася до нрава на човека да не се променя след наказание и съд; човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). От Божиите слова осъзнах, че съм сътворено същество и изпълнението на дълга ми е напълно естествено и оправдано, затова не трябва да се опитвам да правя сделки с Бог или да искам награди от Него. Независимо как Бог ще се отнася към мен в бъдеще, дали ще бъда благословена или ще понеса нещастие, трябва да заема правилно позицията на сътворено същество, да се покоря на Божието върховенство и подредби и да изпълнявам дълга си. Дали човек в крайна сметка може да бъде спасен от Бог, зависи от това дали може да приеме Божието правосъдие и пречистване, да се освободи от покварения си нрав и да постигне съответствие с Бог. Не чрез упорит труд, страдание или жертва човек печели Божиите благословии. Откакто намерих Бог, се задоволявах само с външен ентусиазъм и заетост и не се стремях към истината, нито се съсредоточавах върху навлизането си в живота и рядко се самоанализирах и опознавах чрез Божиите слова. След като направих някои жертви и отдадох някои неща, вярвах, че имам право да се наслаждавам на Божиите благословии. Щом надеждите ми за благословии бяха разбити, започнах да разбирам погрешно Бог и да се оплаквам от Него, като дори съжалявах за предишните си жертви и не исках повече да изпълнявам дълга си. Бог е свят и праведен, а човек като мен — егоистичен и достоен за презрение, винаги търси благословии и се опитва да сключва сделки с Бог, като Го използва и мами, докато същевременно иска да получи благословии и да влезе в небесното царство — това беше просто налудничаво! Не се стремях към истината и след години вяра в Бог възгледите ми за нещата и моят живот нрав не се бяха променили. Дори и да страдах много или да прекарвах дните си в тичане насам-натам, щях да си остана човек, който се съпротивлява на Бог, и в накрая щях да бъда отстранена и наказана. Аз съм сътворено същество и е естествено и правилно да отдавам всичко на Бог. Нямам право да изисквам благословии от Бог. Вместо това трябва да се покоря на Божиите устройства и подредби и да изпълнявам добре дълга си, а що се отнася до това какъв ще бъде моят изход и крайна цел, това е Божие решение. Като осъзнах това, се помолих на Бог: „Боже, ако не беше тази болест, нямаше да позная користното си намерение да търся благословии във вярата си. Готова съм да се откажа от намерението си да търся благословии и независимо дали ще оздравея, или не, докато имам въздух в гърдите си, ще отдавам всичко на Теб и ще изпълнявам дълга си. Дори и един ден това заболяване да стане толкова тежко, че да умра, няма да се оплаквам и ще се покоря на Твоето върховенство и подредби“.

Един ден, по време на духовните си практики, прочетох Божиите слова, които гласят: „Понякога Бог ще те изправи пред ситуации, в които да те скастри чрез околните, и ще ти причини страдание, като те накара да си вземеш поуки и ти позволи да разбереш истината и да видиш нещата такива, каквито са. Бог извършва това дело в момента, като носи страдание на плътта ти, за да можеш да си вземеш поука, да се справиш с покварения си нрав и да изпълниш дълга си добре. Павел често е казвал, че има трън в плътта. Какъв е този трън? Бил е болест, от която не е можел да избяга. Знаел е много добре каква е болестта, че е била насочена към неговия нрав и неговата природа. Ако не е бил поразен от този трън, ако не е бил застигнат от тази болест, той е можел по всяко време и на всяко място да си направи собствено кралство, но заради болестта си не е имал енергия. Следователно много често болестта е един вид „защитен чадър“ за хората. Ако не си болен, а кипиш от енергия, е вероятно да извършиш нещо лошо и да създадеш някакви проблеми. Хората могат лесно да си загубят разума, когато са изключително арогантни и разпуснати. Ще съжаляват за злото, след като са го извършили, но дотогава няма да могат да се въздържат. Ето защо да си малко болен не е нещо лошо, а е защита за хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Спечелването на истината е най-важното във вярата в Бог). Докато разсъждавах върху Божиите слова, бях изпълнена с благодарност към Бог. Ако тази болест не ме беше сполетяла, подправеното ми намерение да търся благословии във вярата си нямаше да бъде разобличено и щях да продължа да използвам упорития си труд като капитал, за да се опитвам да правя сделки с Бог. Колкото повече отговорности поемах и колкото повече страдание понасях, толкова по-надменна щях да ставам, като вярвах, че имам капитал, за да спечеля Божието одобрение и благословии. Ако тази болест не беше дошла, за да разкрие погрешните ми възгледи за това към какво да се стремя, нямаше да позная користното си намерение във вярата си в Бог и щях да продължа по грешния път точно като Павел, който е изисквал венец на праведност от Бог, съпротивлявал Му се е и накрая е бил отстранен и наказан от Бог. Като погледна назад, болестта, която ме сполетя, наистина беше като вид защитен чадър над мен. Това беше Божият начин да ме закриля и макар да страдах физически, това коригира погрешното ми гледище, което стоеше зад стремежа ми. Тези неща не биха могли да бъдат придобити в удобна среда. Бог ми позволи да преживея болестта не за да ме затруднява, а по-скоро Неговото намерение беше да ме преобрази, да ми даде възможност да търся истината, да се самоанализирам и да се опозная чрез болестта, и по този начин да се покая пред Него. Чрез болестта си осъзнах усърдното Божие намерение и това, че каквото и да прави Бог с хората, то винаги е за спасение и любов. Бях наистина благодарна на Бог!

След това вложих сърцето си в дълга си. Макар понякога да си мислех: „Колко хубаво би било да имам здраво тяло, чудя се кога ще се оправи болестта ми“, бързо осъзнавах, че отново поставям изисквания към Бог и не се покорявам, затова мълчаливо се молех на Бог: „Боже, без значение колко дълго ще ме съпътства болестта, дори и да не се подобри, съм готова да се покоря на Твоите устройства и подредби и докато имам въздух в гърдите си, ще се придържам към дълга“. Чрез молитва сърцето ми стана много по-спокойно. Като размисля за това как преди затъвах в болестта си и забавях църковното дело и че Бог все още ми даваше възможност да се покая чрез дълга си, бях готова да променя предишното си отношение към дълга си и да се отплатя за това, което дължах на Бог. По-късно обобщих отклоненията и проблемите в работата със сестрата, с която си сътрудничех, записах задачите, които трябваше да бъдат изпълнени една по една, разговарях с братята и сестрите, за да ги изпълним, и действително решавах проблемите, които братята и сестрите срещаха в дълга си. След известно време църковното дело се подобри до известна степен във всички области, а братята и сестрите също бяха активни в дълга си. Аз също бях много окуражена и вече не бях толкова възпряна от болестта си, както преди. Един ден случайно попаднах на лек, който можеше да лекува стомашните ми проблеми, и след като приех лекарството няколко пъти, стомахът спря да ме боли и тялото ми постепенно се възстанови. Благодарих на Бог и Го възхвалих от дъното на душата си, и видях колко мъдър и всемогъщ е Бог. Всичко, което Бог прави, е за да ме промени и пречисти!

В преживяването на тази болест, макар да страдах физически, успях да коригирам погрешните си възгледи за вярата в Бог, а нечистите неща във вярата ми бяха донякъде пречистени. Разбрах също, че е напълно естествено и оправдано сътвореното същество да изпълнява дълга си и че независимо дали човек среща благословии, или страдание, трябва да се покорява на Божиите устройства и подредби и да изпълнява дълга си. Тези разбирания и промени, които постигнах, са все резултати, постигнати чрез правосъдието и наказанието на Божиите слова.