От Сяо Ън, Китай

Роден съм в отдалечено и сиромашко село и тъй като семейството ми беше бедно, от ранна възраст роднините ме гледаха отвисоко. Взех решение за себе си: „Трябва да уча усилено и след като изкарам много пари, в бъдеще ще мога да се издигна, да се откроя и да донеса чест на семейството си“. В училище използвах всеки момент да залягам над уроците, като често учех на свещи до два-три сутринта. Веднъж бях толкова уморен, че заспах и се събудих едва когато косата ми се запали. Въпреки че животът беше труден, аз твърдо вярвах, че: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Но за моя изненада на кандидатстудентския изпит ме приеха само в обикновен университет. Бях амбициозен и не можех да приема този резултат. Затова реших да повторя изпитната година. Същата година учих още по-усърдно, но когато обявиха резултатите от изпита, отново се бях провалил. Когато получих резултатите си, сърцето ми бе съкрушено. Влизането в престижен университет беше единственият ми шанс да променя съдбата си и не очаквах, че ще се изложа на изпита. По онова време прекарвах дните си като зашеметен и не знаех какво да правя, затова се хванах като работник на строителна площадка да нося тухли. Ръцете ми се протриха, докато не се покриха с рани и кървави мехури, а през нощта болката ме държеше буден и тихо плачех под завивките. Мислех си: „Такъв обикновен живот ли ще водя до края на дните си? Не мога да го приема!“. Вярвах, че съдбата е в собствените ми ръце, затова исках да се опитам отново да я променя и на следващата година учих още по-усърдно. Но колкото и да се опитвах, не успях да вляза в елитен университет. Не ми оставаше нищо друго, освен да приема съдбата си и да посещавам обикновен авиационен колеж.

След като завърших, работех в местна компания за поддръжка на самолети. В началото можех да върша само ръчен труд в халето. Дрехите ми се пропиваха с пот в знойната жега и си мислех: „Животът е толкова труден. Не мога да се задоволя с това да съм обикновен работник. Трябва да науча английски и да подобря техническите си умения, за да мога да спечеля признанието на началника си и да бъда повишен. Тогава мога да получа по-висока позиция и по-добра заплата“. Освен да се уча от квалифицирани колеги, използвах дори пътя до работното си място, за да чета учебни материали. Понякога, когато имаше проблеми със самолетите посред нощ и другите спяха и не искаха да отидат, аз доброволно се включвах в отстраняване на неизправностите, за да придобия умения и опит. Възползвах се от всяка възможност за практикуване и обучение. Няколко месеца по-късно не само станах стажант-инженер, но и заплатата ми се удвои и ми бе възложено да работя с екипи от чуждестранни експерти по различни проекти. Но въпреки че статусът и заплатата ми се увеличиха, все още не бях доволен. За да си купя бързо кола и къща в града и да живея по-добър живот, работех през деня и и поемах непълни нощни смени. Често бях толкова зает, че дори нямах време да ям, като спях средно едва по три-четири часа всеки ден, а понякога работех цяла нощ. Бях като машина за правене на пари, която работи неуморно ден и нощ. Само за две години спечелих над един милион юана, купих си кола и къща в града и заслужих възхищението и завистта на моите приятели и колеги. Особено когато се върнах в родния си град за китайската Нова година, хората, които някога гледаха семейството ми отвисоко, дойдоха от далеч, за да ме поздравят и дори ме поканиха в домовете си на гости. Даже възрастните вдигаха тостове за мен с въпрос дали мога да помогна на децата им да си намерят работа. Усетих неописуемо чувство на удовлетворение при мисълта: „Чудесно е да имаш пари и статус. Най-накрая мога да държа главата си високо вдигната!“. Но като работех така ден и нощ, косата ми започна да окапва на кичури, а тялото ми взе да подпухва. Краката ми се разраниха и изтръпнаха, а ходенето стана трудно. Наистина исках да си взема ден-два отпуска, но си помислих как болничният би съсипал шансовете ми в оценките и промоциите за следващата година, затова трябваше да търпя. Всеки ден бе мъчение.

По онова време всеки път, когато посещавах свекърва си, тя ми показваше Божиите слова и ми говореше дълго за вярата в Бог. Казваше ми: „Стремежът към пари няма край. Не трябва да съсипваш здравето и живота си за пари. Човешката природа е дълбоко покварена от Сатана и всеки отчаяно се бори за пари, слава и придобивки и живее в такава мизерия! Всемогъщият Бог е изразил истината в последните дни, за да спаси хората от вредите на Сатана и само чрез искрено покаяние и следване на Бог човек може да бъде спасен от Него и да преживее голямата катастрофа. Божието дело скоро ще свърши, затова трябва да спреш да се съсредоточаваш единствено върху печеленето на пари и да повярваш в Бог!“. Знаех, че вярата в Бог е нещо добро, но чувствах, че кариерата ми току-що е започнала и исках да си изградя реноме, затова отказах на свекърва си и продължи да работя неуморно за пари, като затъвах все по-дълбоко във водовъртежа на Богтството. Свекърва ми каза също: „Наистина си готов да жертваш живота си за пари“.

Неусетно дойде 2015 г. Бях купил две къщи, две коли и открих две фирми, но все още не бях удовлетворен. За да изкарвам повече пари и да си купя луксозен автомобил, открих фабрика, като често работех ден и нощ без почивка. Изкарвах още повече пари и където и да отидех, хората ме наричаха „шефе“. Чувствах се много доволен и се държах гордо. Мислех си: „Да си Богт наистина е различно“. Ала този забързан начин на живот, изпълнен с голямо напрежение, сериозно съсипваше здравето ми. Често се случваше да задремя, докато шофирам към работа и веднъж едва не излетях от един надлез. За да спестя разходи, не исках да наемам повече работници, затова аз самият вършех по-голямата част от работата в цеха. Веднъж, докато бързах с поръчката, прободох пръста си с пистолет за пирони. Кръвта шуртеше и ми се плачеше от болка, но за да изпълня поръчката по-скоро, просто обработих нараняването набързо и се върнах в цеха, за да продължа работата. Тъй като не го лекувах своевременно, пръстът ми силно се поду и се появиха трайни усложнения, а когато беше студено или дъждовно, болеше и сърбеше силно. Ежедневно бях в постоянно напрежение. Чувствах се физически и психически изтощен и изпитвах силни болки. Помислих си: „Защо работя толкова усилено? Наистина ли това е животът, който съм преследвал? За какво живея на този свят?“.

През 2017 г. съпругата ми прие Божието евангелие на царството и ми показа видеоклип на химн с Божии слова. Текстът на тази песен ме трогна дълбоко.

Бог търси сърцето ти и духа ти

1  Човекът, отклонил се от притока на живот на Всемогъщия, е в незнание за целта на съществуването, но въпреки това се страхува от смъртта. Той е без помощ и упование, но въпреки това не желае да затвори очи и влачейки низко съществуване на този свят, се калява, за да крепи този чувал от плът, който не носи каквото и да е чувство в душата си. Така живееш и ти, без надежда, както другите, които нямат цел. Само Светият от преданието ще спаси хората, които, стенейки сред страданията си, отчаяно копнеят за Неговото идване. Такава вяра отдавна е останала неосъществена в онези, които нямат съзнание. Въпреки това хората все още копнеят така за нея.

2  Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към хората, които изобщо нямат съзнание, тъй като е трябвало да чака твърде дълго за отговор от хората. Той желае да търси, да потърси твоето сърце и дух, и да ти донесе вода и храна, за да се събудиш и да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и когато почувстваш част от пустотата на този свят, не се обърквай, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време.

[…]

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия)

Когато прочетох Божиите слова, ме обзе топлина, която никога преди не бях усещал. През годините се борех толкова усилено, за да печеля пари и живеех в такава болка и изтощение. Бях толкова уморен и изгубен, но не знаех как да се освободя, а сега видях надежда. Човекът е създаден от Бог. Само Бог може да спаси хората от това страдание. Приемането на делото на Всемогъщия Бог от последните дни е единственият начин човек да получи Божията грижа и закрила и да придобие Божието спасение, за да може да живее спокоен и освободен. В миналото отказвах Божието спасение, защото исках да изкарвам пари. Никога не съм мислил, че Бог все още ще има милост към мен и няма да се откаже от спасението ми. Той все още ме чакаше да се завърна. Бях дълбоко развълнуван и приех спасението на Всемогъщия Бог от последните дни. След това често посещавах събирания с братя и сестри, за да провеждаме общения върху Божиите слова.

Един път прочетох този откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Когато хората не знаят какво изобщо е съдбата или не разбират Божието върховенство, те се борят и се препъват в мъглата въз основа на собствената си воля, и това пътуване е твърде изнурително и причинява твърде много сърдечна мъка. Затова, когато хората осъзнаят, че Бог господства над човешката съдба, умните избират да опознаят и да приемат Божието върховенство и да се сбогуват с онези болезнени дни на „опитите да изградят добър живот със собствените си две ръце“, вместо да продължават да се борят срещу съдбата и да преследват така наречените житейски цели по своя си начин. Когато човек няма Бог, когато не може да Го види, когато не може истински и ясно да познава Божието върховенство, всеки ден е безсмислен, безполезен и неописуемо болезнен. Където и да се намира човек, каквато и да е работата му, средствата му за оцеляване и целите, които преследва, му носят само безкрайна сърдечна мъка и труднопреодолима болка, затова му е непоносимо да поглежда назад към миналото си. Само като приеме върховенството на Създателя, като се покори на устроеното и подреденото от Него и се стреми да постигне истински човешки живот, човек може постепенно да се освободи от цялата сърдечна мъка и болка и постепенно да се отърве от цялата празнота на човешкия живот“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Божиите слова са толкова ясни. Ние живеем в такава болка, защото не познаваме Божието върховенство и ни липсват правилните житейски цели. Превърнах парите, славата и придобивките в мои житейски цели, като се надявах да променя съдбата си чрез собствените си усилия. За да спечеля повече пари, всеки ден се подлагах на голямо напрежение, бях много натоварен и здравето ми се влоши. Дори за малко случайно да излетя от един надлез. Въпреки че изкарвах пари и спечелих възхищението и завистта на роднини и приятели, този живот беше наистина болезнен и горчив. Въпреки че парите можеха да купят хубави къщи и коли, позволяваха ми да се наслаждавам на добър материален живот, а възхищението на другите задоволяваше суетата ми, те не можеха да ми дадат мир или сигурност. Парите, към които се стремях, не ми носеха истинско щастие — вместо това ме направиха свой роб и ме караха да живея в агония. Особено сега, когато голямата катастрофа вече се случваше, пандемиите се ширеха по света и отнемаха живота дори на Богтите, осъзнах, че никакви пари не могат да купят живот. Както е рекъл Господ Исус: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Затова реших да променя погрешния си стремеж в живота и започнах да се стремя към истината, да изпълнявам добре дълга си и да водя смислен живот.

По-късно се зачудих: „Защо стремежът към Богтство, слава и придобивки винаги носи болка на хората?“. По време моята духовна практика прочетох два откъса от словата на Всемогъщия Бог и придобих известно разбиране по този въпрос. Всемогъщият Бог казва: „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? […] Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко, за да получат пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките за Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). От Божиите слова разбрах, че Сатана използва думите на известни хора и велики фигури, индоктриниращото влияние на знанието и училищното образование, за да внуши на хората различни погрешни правила за оцеляване и възгледи за живота, да кара поколение след поколение да се стремят и да полагат усилия за слава и придобивки и в крайна сметка да бъдат унищожени във водовъртежа на този стремеж. Бях възпитаван по този начин още от детството си и идеи като: „трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха.“, „светът се върти около парите“ и други подобни правила за оцеляване на Сатана се вкорениха дълбоко в сърцето ми. Вярвах, че човек не може да живее без пари, че е необходимо да имаш пари за материални наслади и за печелене на възхищението и завистта на другите, че само по този начин човек може да живее с достойнство и че без пари го смятат за по-нисш и го гледат отвисоко, което води до мизерно и потискащо съществуване. За да получа слава и придобивки, учих усилено повече от десетилетие, и след като започнах работа, се трудих ден и нощ за повишения и увеличение на заплатата. Желанията ми ставаха все по-големи и колкото повече получавах, толкова повече исках и никога не се чувствах удовлетворен. Дори когато изтощих тялото си до разболяване, все още отказвах да си почина. Свекърва ми многократно свидетелстваше пред мен за Божието спасение от последните дни и знаех, че вярата в Бог е добра, но пак отказвах да спра да се стремя към парите, като посвещавах цялото си време и енергия на преследване на слава и придобивки. В крайна сметка, въпреки че се сдобих със слава и придобивки, душата ми не знаеше мир и спокойствие — вместо това бях напълно изтощен и измъчен. Сега ясно видях, че цялата тази болка беше причинена от покварата и вредата на Сатана. Славата и придобивките са капани, заложени от Сатана, за да примамят хората в ада, те са злонамерени средства, с които Сатана покварява и вреди на хората, като ги кара да се отчуждят от Бог и да живеят по-болезнено, което в крайна сметка води до смъртта им от вредата на Сатана. Ако не бяха Божиите слова, не бих могъл да видя зловещите намерения на Сатана да използва славата и придобивките, за да покварява и наранява хората, и щях да продължа да бъда измъчван от Сатана, като дори рискувах собствения си живот. Сега просто исках искрено да вярвам в Бог, да се стремя към истината и повече да не бъде подвеждан от Сатана в стремеж към парите. След това, когато семейството ми имаше време, четяхме Божиите слова заедно, слушахме химни и гледахме видеоклипове със свидетелства за преживявания. Вече не живеех в онези дни, когато се съсипвах от работа за пари, а вместо това често общувах върху истината с братя и сестри и се радвах на поенето и притока на Божиите слова. Изпитвах чувство на спокойствие и лекота, което никога преди не бях познавал.

През втората половина на 2021 г. вследствие на кризата в индустрията, фабриката ми затвори поради липса на поръчки. Въпреки че се чувствах малко разстроен, не бях като преди — да си блъскам главата как да поддържам нормалната работа на фабриката. Вместо това се покорих и се уповах на Бог, за да го преживея, като се чувствах много по-облекчен, без да бъда възпиран от парите. По това време ме наеха на работа другаде на половин работен ден и въпреки че заплащането не беше високо, бе достатъчно, за да покрие разходите за живот на семейството ни, а най-важното бе, че ми оставаше време да присъствам на събирания и да изпълнявам правилно дълга си.

Не след дълго бях изкушен от нещо. Един ден собственикът на публична компания се обърна към мен с молба да управлявам новопридобитата му компания, като ми предложи годишна заплата от 500 000 юана. Помислих си: „Тази компания е много добре финансирана. Ако приема работата, ще бъда изпълнителен директор и роднините и приятелите ми със сигурност отново ще ме гледат с голямо уважение“. Но тогава си помислих: „Ако се съглася, ще трябва да пътувам често и да посещавам всякакви събития за създаване на контакти. Ще бъде лукс да ям и пия Божиите слова и да присъствам на събирания, камо ли да изпълнявам дълга си. Най-накрая се измъкнах от водовъртежа на стремежа към парите и имам време да ям и да пия Божиите слова, да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си. Не мога повече да си губя времето с тези безсмислени неща“. Сетих се за един откъс от Божиите слова: „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане един от Божия народ, — това е твоето истинско бъдеще и живот, който има най-голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има най-голямо значение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки). От Божиите слова разбрах, че стремежът към истината за постигане на промяна в нрава и влизане в царството като Божия народ е най-смисленият начин да живееш живота и е истинското бъдеще. Сатана използва този началник, за да ме изкуши с позицията на „изпълнителен директор“, като се опитва да ме накара отново да потъна във водовъртежа на преследването на слава и придобивки и напълно да изгубя шанса си за Божието спасение. Не можех да се поддам на кроежите на Сатана. Сега беше решаващ момент за Божието спасение и усъвършенстването на хората. Вярвах в Бог отскоро и разбирах много малко от истината, така че това беше последният ми шанс да се стремя към истината и да придобия живот. Ако загубех тази възможност, би било твърде късно да се стремя, когато Божието дело приключи. Така че отказах и изпитах силно чувство на спокойствие.

Сега изпълнявам дълга си в църквата и често общувам върху Божиите слова с братята и сестрите. Постепенно започнах да разбирам някои истини, прозрях много неща и вече не изпитвам предишната болка и изтощение. В сърцето си изпитвам чувство на спокойствие и освобождение както никога преди и това не може да бъде купено с каквато и да е сума пари. Това наистина са Божията любов и спасение!