от Ли Синджу, Китай

Откакто се помня, често виждах баща ми да губи самообладание и да се нахвърля върху майка ми. Докато растях, майка ми често ми се оплакваше от нещастния си брак. Казваше, че през цялото време, докато е била с баща ми, не е имала достатъчно храна и дрехи, че никога не е била щастлива с него и че той често си е изпускал нервите пред нея. Често ми казваше: „Една жена може да намери щастие за цял живот само ако се омъжи за съпруг, който се отнася добре с нея“. Мислех си: „Майка ми сама е минала през това, така че казва истината. Каквото и да се случи, не мога да свърша като нея. Трябва да си намеря съпруг, който ще се отнася добре с мен“. По-късно получих онова, което исках, и намерих съпруг с благ характер, който се отнасяше добре с мен. След като се оженихме, съпругът ми винаги се съгласяваше с мен за всичко и никога не ми повишаваше тон. Винаги, когато се прибираше от работа и мен ме нямаше, той се обаждаше да пита къде съм и бързо ме взимаше с колелото. Освен това беше много грижовен към мен в ежедневието, винаги питаше, когато ме видеше разстроена: „Какво има? Има ли нещо, което те натъжава?“. Това, че намерих такъв любящ и грижовен съпруг, ме правеше много щастлива и се чувствах доволна от живота.

През 2004 г. приех новото дело на Бог и проповядвах евангелието на съпруга си. Той не го прие, но и не се противопостави на вярата ми. По-късно обаче съпругът ми започна да вярва на неоснователните слухове, които Компартията изфабрикува за Църквата на Всемогъщия Бог, и оттогава започна да ми пречи да вярвам в Бог. Освен това често се оплакваше, че ходя на събрания. Един ден, след като се прибра от работа, той ми каза със сериозен тон: „В интернет пише, че вярата в Бог противоречи на Компартията и че правителството не я разрешава. Вече не можеш да вярваш в Бог!“. Когато видях нещастното му изражение, разбрах, че е бил подведен от неоснователните слухове, разпространявани от Компартията. Казах му, че тези неща са просто лъжи и клевети, но той изобщо не искаше да ме слуша. Една вечер, веднага щом съпругът ми се прибра, той ме попита: „Днес пак ли отиде на събрание?“. Казах: „Да“. Тогава той ми се развика: „Казах ти да не вярваш в Бог, но ти просто не ме слушаш. Като се връщах днес, видях как арестуват една учителка за това, че вярва в Бог. Кой знае на колко години ще я осъдят? Ако продължаваш с тази твоя вяра, рано или късно и теб ще те арестуват. Тогава децата и аз също ще бъдем замесени във всичко това и ще съсипеш семейството ни!“. Като каза това, той замахна с обувката си и без да каже нищо, започна да ме удря по главата, като едновременно с това ме ругаеше: „Казах ти да ме слушаш, но ти просто не искаш да слушаш. Ще те убия!“. Мислех, че ще ме удари само няколко пъти, за да изпусне парата, но той ме удряше много силно. Замая ми се главата от ударите и нямаше изгледи, че той ще спре. Никога нямаше да ми хрумне, че след толкова години заедно той може да е толкова безмилостен! После съпругът ми каза на децата: „Идете да говорите с майка си, накарайте я да каже, че няма да вярва в Бог отсега нататък. Ако не го каже, ще я пребия до смърт още днес!“. Дъщеря ми започна да плаче и да ме моли. Почувствах се слаба при вида на плачещите ми деца. Помислих си: „Може би засега просто трябва да кажа на съпруга си, че повече няма да вярвам. Ако продължавам да се държа така и той просто се разгневи още повече и се разведе с мен, с това семейство ще бъде свършено“. Но после си помислих: „Независимо какво ще се случи, не мога да се отрека от Божието име. Да кажа, че повече няма да вярвам в Бог, би означавало да Го предам, не мога да го кажа“. Затова продължих да се моля на Бог да ми даде мъдрост и вяра. Тогава се сетих за един откъс от Божиите слова: „Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и всяка стъпка изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Просветлението на Божиите слова ми помогна да разбера, че макар да изглеждаше, че съпругът ми ме преследва, в действителност зад това стояха плановете на Сатана. Сатана искаше да се отрека от Бог и да Го предам. Не можех да кажа, че повече няма да вярвам в Бог само защото ме е страх от гнева на съпруга ми; трябваше да остана непоколебима в свидетелството си. След това, колкото и да ме молеха децата ми, аз мълчах. Изпаднал в ярост, съпругът ми изкрещя: „Тъй като майка ви не иска да го каже, тази вечер ще се разведа с нея и ще я накарам да си тръгне. Тя няма да прекара и ден повече в нашата къща!“. Бях в пълен шок. Никога не съм предполагала, че той наистина ще иска развод. От толкова много години бях с него с цялата си душа и сърце, но той искаше да се разведе с мен само заради вярата ми и дори искаше незабавно да напусна къщата. Как можеше това да е съпругът, с когото бях живяла повече от десетилетие? Чувствах се напълно съкрушена. Чудех се: „Ако се разведем, как ще оцелея съвсем сама, напълно безпомощна?“. Сякаш ме пробождаха в сърцето, а по лицето ми се стичаха сълзи. Помислих си, че хората са сътворени от Бог, че Бог ни е дал дихание за живот и ни е осигурил всичко, от което се нуждаем, така че е напълно естествено и оправдано хората да почитат Бог. Чувствах, че не мога да спра да вярвам в Бог, независимо от всичко. Тогава дъщеря ми каза на баща си: „Ако вие двамата се разведете, аз и брат ми искаме да останем с мама, а не с теб“. Едва тогава съпругът ми се смили и отхвърли темата за развода. По-късно преследването от страна на Компартията се засили и по улиците бяха разлепени всякакви ереси и заблуди, които клеветяха и дискредитираха Църквата на Всемогъщия Бог. Преследването от страна на съпруга ми срещу мен също се влоши. Всеки ден след работа той ме разпитваше дали все още вярвам в Бог и ми се ядосваше за най-малкото нещо. Когато го виждах такъв, много се разстройвах. Въпреки че вярвах в Бог и изпълнявах дълга си, все още се грижех за цялата домакинска и земеделска работа, също така се грижех и за децата. Той не биваше да ме преследва по този начин. Но после си помислих: „Ако не бяха преследванията и неоснователните слухове на Компартията, той вероятно нямаше да се отнася така с мен. Компартията го е заблудила. Ако не издържа това, накрая разводът ще бъде неизбежен“. За да запазя семейството си непокътнато и да съхраня брака си, понасях мълчаливо, без значение колко ме преследваше съпругът ми, дори поемах инициативата да се грижа за него и да му приготвям хубава храна. Понякога това забавяше изпълнението на дълга ми.

По-късно ме избраха за проповедник и ме направиха отговорник за няколко църкви. Някои от църквите бяха далеч от дома, така че нямаше да мога да се прибирам всеки ден и това малко ме притесни. По това време съпругът ми имаше връзка и ми каза няколко пъти, след като се върнеше у дома пиян, че една жена му се е обяснила в любов и иска да създаде семейство с него. Страхувах се, че това, че ще съм далеч от дома и няма да мога да се върна лесно, ще ме отдалечи от съпруга ми и че той със сигурност ще се разведе с мен. Ако това се случеше, семейството ни щеше да бъде разбито. Но после се замислих как този дълг е дошъл от Бог и че не мога да откажа да изпълня дълга си само за да запазя семейната хармония. Така че приех. Тогава се връщах у дома за два дни веднъж на около две седмици, вършех цялата домакинска и земеделска работа и се надявах да задържа сърцето на съпруга си чрез тези усилия. Въпреки че знаех, че той има връзка, никога не му направих проблем за това, тъй като се страхувах, че това наистина ще доведе до развод. Този въпрос често ме тревожеше и бях разсеяна дори когато изпълнявах дълга си. Често си вършех работата механично. В една от църквите имаше лъжеводач, който трябваше да бъде освободен незабавно, но аз смятах, че избора на нов водач след освобождаването ще отнеме време, затова го отложих, за да си освободя време да се прибера вкъщи. Това доведе до забавяне на работата на църквата. Друг път висшестоящият водач ме помоли да помогна на една църква да се справи с един антихрист. По онова време някои братя и сестри не можеха да разпознаят този антихрист, така че беше необходимо своевременно да разговарям с тях за истините относно разпознаването. Помислих си: „За да разпознаят братята и сестрите този антихрист, може да е нужен половин месец общение, а дори и тогава няма гаранция, че ще има резултати. В такъв случай кога ще мога да се прибера вкъщи?“. Така че казах на водача: „Този антихрист е твърде хитър, а методите му за заблуждаване на хората са изтънчени. На братята и сестрите няма да им е лесно да ги разпознаят, а и аз не мога да се справя с тях. Какво ще кажете да намерите някой друг, който да се справи с това?“. Водачът видя, че не желая да сътруднича, и трябваше да намери друга сестра, която да се справи с това. Но поради липсата на проницателност у тази сестра напредъкът в справянето с този антихрист беше бавен, в резултат на което този антихрист остана в църквата да заблуждава и контролира Божиите избраници повече от два месеца. Цялата работа на църквата спря. По-късно, поради моята безотговорност в дълга ми и поради това, че сериозно забавих работата на църквата, бях освободена от длъжност. По време на събрание една сестра ми каза: „Въз основа на твоето поведение трябва да бъдеш изолирана, за да размишляваш“. Думите ѝ пронизаха дълбоко сърцето ми. Често се прибирах вкъщи, за да поддържам брака си, като забавях църковната работа. Наистина извърших злодеяние и трябваше да бъда изолирана, за да размишлявам. Спомних си един откъс от Божиите слова: „Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховна отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самият му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. Като правиш това, си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Божиите слова ме накараха да потръпна от страх. Почувствах Божията ярост, сякаш Бог ме укоряваше. Братята и сестрите ме бяха избрали за проповедник. Божието намерение беше аз да водя братята и сестрите да ядат и пият Божиите слова и да навлязат в истината, а също така да предпазя братята и сестрите от това да бъдат смущавани и подвеждани от лъжеводачи и антихристи. Но изобщо не влагах сърцето си в дълга си. Поставях брака и семейството си над всичко останало, като често се прибирах вкъщи, за да поддържам отношенията си със съпруга си. Знаех, че в църквата има лъжеводач, но не го освободих навреме. Що се отнася до антихриста, който беше разкрит, също не желаех да прекарвам време в общение с братята и сестрите за разпознаването му. Дори се оправдавах, като казвах, че този антихрист е твърде хитър, за да се справя с него, и избягвах дълга си. Това позволи на антихриста да подведе братята и сестрите в църквата. В името на моя брак и семейство се отнесох към такава важна работа като подбора на водачи и работници, отстраняването на лъжеводачи и справянето с антихриста, непочтително и с безразличие. Това навреди на работата на църквата и причини загуби в животите на братята и сестрите. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! По какъв начин се държах като човек с човешка природа? Така че застанах пред Бог и се помолих, като изповядах греховете си: „О, Боже, в стремежа си към брачно щастие не успях да изпълня добре дълга си и прегреших. Според Твоя праведен нрав заслужавам да бъда наказана. Но Ти не се отнесе към мен според прегрешенията ми и все пак ми даде шанс да изпълня дълга си. Отсега нататък съм готова да подхождам към дълга си с боящо се от Теб сърце“.

След известно време съпругът ми дочу, че още вярващи са били арестувани, затова преследването му спрямо мен се засили. Веднъж, за да ме спре да вярвам в Бог, той изгори всичките ми дрехи. Бях бясна. По-късно полицията дойде в дома ми, за да ме арестува по обвинение в незаконно проповядване, но тогава не бях вкъщи и успях да избегна бедата. Заради това не посмях да се прибера у дома в продължение на пет месеца. Съпругът ми е звънял на роднините ми, опитвал се е да ме открие, за да ме накара да се върна у дома, дори е докладвал братовчед ми, който също вярваше в Бог. Потресох се, като чух това. Никога не съм мислила, че съпругът ми ще направи подобно нещо. Чувствах, че той наистина е ужасяващ и злобен. Ако беше готов да докладва братовчед ми, щеше ли да докладва и мен? Спомних си за жертвите, които бях направила, за да запазя брака ни, и почувствах, че те не си заслужават. Но когато се замислих как не можех да се върна у дома и така семейството ни щеше да се разпадне, и как щастливият брак, към който винаги съм се стремяла, ще изчезне, все още изпитвах силна болка. Застанах пред Бог в молитва с надеждата, че Той ще ме изведе от това погрешно състояние.

След това прочетох един откъс от Божиите слова: „Семейните хора винаги смятат брака за важно събитие в живота и му отдават голямо значение. Затова те поверяват цялото си щастие на брачния живот и на партньорите си с убеждението, че стремежът към семейно щастие е единствената цел, която трябва да се преследва в този живот. Ето защо много хора полагат големи усилия, плащат висока цена и правят големи жертви в името на семейното щастие. […] Има дори хора, които, след като са повярвали в Бог, приемат своя дълг и поръчението, дадено им от Божия дом, но за да запазят щастието и блаженството на брака си, сериозно излагат на риск изпълнението на своя дълг. Първоначално e трябвало да отидат на далечно място, за да проповядват евангелието, като се връщат у дома веднъж седмично или от време на време, или е можело да напуснат дома и да изпълняват дълга си на пълен работен ден според своите заложби и условия в различни аспекти. Те обаче се страхуват, че партньорът им ще бъде недоволен от тях, че бракът им няма да бъде щастлив или че ще загубят брака си напълно, и в името на запазването на семейното си щастие те се отказват от много време, което би трябвало да отделят за изпълнение на дълга си. Особено когато чуят партньора си да се оплаква, да недоволства или да мрънка, те започват още по-внимателно да се грижат за запазването на брака си. Правят всичко възможно, за да удовлетворят партньора си, и работят усърдно, за да запазят семейното си щастие и да предотвратят разпадането на брака си. Разбира се, още по-сериозно от това е, че някои хора отхвърлят призива на Божия дом и отказват да изпълняват дълга си, за да запазят семейното си щастие. Когато би трябвало да напуснат дома си, за да изпълняват дълга си, поради това че не могат да понесат раздялата с брачния си партньор или защото родителите на партньора им се противопоставят на вярата им в Бог и на това да изоставят работата си и да напуснат дома си, за да изпълняват дълга си, те правят компромиси и се отказват от дълга си, като вместо това избират да запазят семейното си щастие и целостта на брака си. За да запазят семейното си щастие и целостта на брака си и за да предотвратят разпадането и прекратяването му, те избират да изпълняват само отговорностите и задълженията си в брачния живот и изоставят мисията на сътворено същество“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (10)). Божиите слова разобличиха състоянието ми. От детството си бях повлияна от семейните ценности, като вярвах, че щастието на жената в живота зависи от това дали бракът ѝ е щастлив и дали съпругът ѝ я обича. Смятах, че стремежът към щастливо семейство е целта в живота ми. Живеех със сатанински мисли като: „Животът е ценен, а любовта е още по-ценна“ и „Искам да спечеля сърце, което ми е вярно, и да не се разделяме до края на дните си“. Бях превърнала съпруга си в най-важния човек в живота ми и бях поверила на него щастието в целия ми живот. Преди да намеря Бог, посвещавах себе си изцяло на съпруга си и семейството си в стремежа си към щастлив брак. След като открих Бог, съпругът ми, повлиян от неоснователните слухове, разпространявани от Компартията, започна да ме преследва, забраняваше ми да вярвам в Бог и дори ме заплашваше с развод и прибягваше до насилие спрямо мен. За да избегна загубата на нашия брак, продължавах да страдам в мълчание и да правя компромиси, и дори когато съпругът ми се отнасяше студено с мен и ми се подиграваше, аз все пак се стараех да му угодя, като прекарвах повече време в грижата за домакинството, и пренебрегвах дълга, който трябваше да изпълнявам. Особено когато бях проповедник, ми беше напълно ясно, че този дълг е от особена важност и включва работата на няколко църкви, но аз се притеснявах, че бракът ни ще се разпадне, така че често се прибирах вкъщи, за да поддържам отношенията със съпруга си, и не можех да се отдам с цялото си сърце на дълга си. Когато антихристи и лъжеводачи се появиха в църквите, не успях да се справя с тях навреме, защото се опитвах да запазя семейството си цяло и това бавеше църковната работа. За да запазя отношенията със съпруга си и да спася брака си, напълно пренебрегнах моите отговорности и дълга си и направих сериозни прегрешения. Видях колко непреклонна и егоистична съм била. След като се самоанализирах, наистина намразих себе си.

По-късно прочетох някои Божии слова: „Бог е предопределил брака за теб само за да се научиш да изпълняваш отговорностите си, да се научиш да живееш в мир с друг човек и да споделяш живота си с него, да изпиташ какво е да споделиш живота си със своя партньор и от първа ръка да научиш как трябва да се справяте с всичко, с което се сблъсквате като отбор, което ще направи живота ти по-богат и различен. Бог обаче не те е продал в брак и, разбира се, не те е продал на партньора ти, за да бъдеш негов роб. Нито ти си негов роб, нито той е твой господар. Вие сте равнопоставени. Имаш само отговорностите на съпруга (или съпруг) към партньора си и когато изпълниш тези отговорности, Бог счита, че си съпруга (или съпруг) съгласно критериите. Ако вярваш в Бог и се стремиш към истината, можеш да изпълняваш дълга си, често посещаваш събирания, молиш се, четеш Божиите слова и се изправяш пред Бог, тогава това са нещата, които Бог приема, и те са това, което едно сътворено същество трябва да прави, и нормалният живот, който едно сътворено същество трябва да води. В това няма нищо срамно, нито пък трябва да имаш чувството, че дължиш нещо на партньора си, защото живееш такъв живот — не му дължиш нищо. Ако желаеш, имаш задължението да свидетелстваш пред партньора си за Божието дело. Ако обаче той не вярва в Бог, не е в единомислие с теб и не следва същия път като теб, тогава не е необходимо и не си длъжен да му казваш или обясняваш каквото и да било или каквато и да било информация за твоята вяра или пътя, който следваш, нито пък той има право да знае за това. Негова е отговорността и задължението да те подкрепя, насърчава и защитава. Ако не може да направи това, тогава е лишен от човешка природа. Защо? Защото ти следваш правилния път и именно защото следваш правилния път, твоето семейство и твоят партньор са благословени и се радват на Божията благодат заедно с теб. Единствено правилно е партньорът ти да бъде благодарен за това, а не да те дискриминира или да те тормози заради твоята вяра или защото си преследван, или пък да смята, че трябва да вършиш повече домакински задължения и други неща, или че му дължиш нещо. Не му дължиш нищо в емоционален, духовен или какъвто и да е друг план — той е задължен на теб. Заради твоята вяра в Бог той се радва на допълнителна благодат и благословии от Бог и получава тези неща по изключение. Какво имам предвид под „получава тези неща по изключение“? Имам предвид, че някой като него не заслужава да получи тези неща и не трябва да ги получава. Защо не трябва да ги получава? Защото не следва Бог или не го признава, следователно благодатта, на която се радва, идва благодарение на твоята вяра в Бог. Той извлича полза покрай теб и се радва на благословии заедно с теб, затова е редно да ти бъде благодарен. […] Тези, които не вярват, пак не са доволни и дори потискат и тормозят онези, които вярват в Бог. Преследването, на което държавата и обществото подлагат вярващите, вече е бедствие за тях и въпреки това членовете на семейството им отиват още по-далеч и увеличават натиска. Ако при тези обстоятелства все още смяташ, че разочароваш партньора си и си готов да станеш роб на брака си, тогава това наистина е нещо, което не бива да правиш. И така, той не подкрепя вярата ти в Бог — добре; не защитава вярата ти в Бог — пак добре. Свободен е да не прави тези неща. Не бива обаче да се отнася към теб като към роб, защото вярваш в Бог. Ти не си роб, ти си човешко същество, достоен и почтен човек. Най-малкото, ти си сътворено същество пред Бог, а не нечий роб. Ако трябва да бъдеш роб, тогава можеш да бъдеш роб само на истината, роб на Бог, а не роб на който и да е човек, още по-малко да имаш за робовладелец своя партньор. Що се отнася до отношенията на плътския свят, освен родителите ти, най-близкият човек до теб в този свят е твоят партньор. Но само поради това, че вярваш в Бог, той се отнася към теб като към враг и те напада и преследва. Противопоставя се на това да посещаваш събирания; ако чуе клюка, той се прибира вкъщи и веднага започва да те хока и бие. Дори когато се молиш или четеш Божиите слова вкъщи, което по никакъв начин не засяга нормалния му живот, той пак ще те хока, ще ти се противопоставя и дори ще те набие. Кажи Ми, що за същество е това? Нима не е демон? Това ли е най-близкият ти човек? Заслужава ли такъв човек да изпълняваш някаква отговорност към него? (Не.) Някои хора, които се намират в такъв вид брак, въпреки това са постоянно на разположение на партньора си, готови да жертват всичко, да жертват времето, което трябва да отделят за изпълняване на дълга си, възможността да изпълняват дълга си и дори възможността да постигнат спасение. Те не бива да правят тези неща и най-малкото трябва да се откажат от подобни идеи“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). От Божиите слова разбрах, че Бог е предопределил брака, за да се научат хората да изпълняват отговорности и да живеят в изобилие, а не да робуват на брака. Трябва да има принципи при изпълнението на отговорностите в брака. Ако другият човек има добра човешка природа и подкрепя вярата ни в Бог, тогава можем да изпълним отговорностите си в рамките на брака. Ако обаче другият човек пречи на вярата ни в Бог и дори ни преследва или осъжда, тогава този дявол се проявява и неговата същност мрази Бог. В този случай не е необходимо да изпълняваме отговорностите си. Ако човек не може да прави разлика между добро и зло и все още иска да задържи такъв съпруг, тогава той е напълно глупав и невеж! Моята вяра в Бог и изпълнението на дълга на сътворено същество са одобрени от Бог и са най-справедливи, но съпругът ми не само не ме подкрепяше, но се отнасяше към мен като към враг, биеше ме, ругаеше ме и ме заплашваше с развод, за да ме принуди да изоставя вярата си в Бог. Фактите ясно разкриваха, че съпругът ми мрази Бог и че същността му е на дявол. Той добре знаеше, че Компартията ме преследва и че всеки момент може да бъда арестувана, ако се върна у дома, и въпреки това докладва братовчед ми, за да се опита да ме принуди да се върна у дома. Не прояви никаква загриженост към живота или смъртта ми! Беше наистина егоистичен и злобен! По-късно разбрах, че преди, когато се отнасяше добре с мен, е било, защото съм можела да се грижа за семейството ни и за майка му, което е било от полза за него; в противен случай той отдавна щеше да се е развел с мен. Той не ме обичаше истински и в неговите очи аз бях само средство за постигане на целта. Но аз винаги съм го смятала за своя опора и съм му поверявала цялото си щастие. Дори оставих дълга си настрана, за да го задържа и да спечеля благоволението му. Като си помислих това, осъзнах, че съм била заблудена и видях колко сляпа съм била само! Сега ми беше ясно, че същността на съпруга ми е на дявол, който мрази Бог. Как можех да намеря щастие с човек, който мрази Бог? Не само че нямаше да намеря щастие с него, но и щеше повече да ми навреди. Не можех повече да бъда възпирана от него. Трябваше да се стремя към истината усърдно и да изпълнявам дълга си по-най-добрия възможен начин.

След това прочетох един откъс от Божиите слова: „Когато става дума за брак, независимо от това какви пукнатини се появяват или какви последствия възникват, дали бракът продължава или не, дали започваш нов живот в рамките на брака си, или бракът ти ще приключи точно тогава и там, бракът ти не е твоята крайна цел, нито пък твоят брачен партньор. Той просто е бил предопределен от Бог да се появи в твоя живот и съществуване, за да играе ролята на придружител по твоя път през живота. Ако той може да те придружава чак до края на пътя и да стигне до самия край заедно с теб, тогава няма нищо по-хубаво от това и трябва да благодариш на Бог за Неговата благодат. Ако по време на брака има проблем, независимо дали се пропуква или се случва нещо, което не е по вкуса ти, и в крайна сметка бракът ти приключи, това не означава, че вече нямаш крайна цел, че животът ти е потънал в мрак или че няма светлина и нямаш бъдеще. Може да се окаже, че краят на брака ти е началото на един по-прекрасен живот. Всичко това е в Божиите ръце, от Бог зависи да го устрои и подреди. Може да се окаже, че краят на твоя брак ти дава по-дълбоко възприемане и оценяване на брака, както и по-дълбоко разбиране. Разбира се, може да се окаже, че краят на брака ти е важна повратна точка в целите и посоката на живота ти и в пътя, по който вървиш. Вместо да остави у теб мрачни и болезнени спомени или негативни преживявания и резултати, ще ти донесе положителни преживявания, които не би могъл да имаш, ако все още бяхте женени. Ако бракът ти продължи, може би винаги ще живееш този обикновен, посредствен и скучен живот до края на дните си. Ако обаче бракът ти приключи и се разпадне, то за теб това не е непременно нещо лошо. Преди това си бил възпиран от щастието и отговорностите на брака си, както и от твоята загриженост за брачния ти партньор, от грижите ти за него, от вниманието ти към него, от притесненията ти за него и от тревогите ти за него, наред с други емоции или начини на живот. От деня, в който бракът ти приключи, обаче всички налични условия в твоя живот, твоите житейски цели и стремежи се променят изцяло и напълно и трябва да кажем, че тази промяна е предизвикана от прекратяването на брака ти. Може да се окаже, че този резултат, промяна и преход е това, което Бог възнамерява да получиш от брака, който Той е повелил за теб, и е това, което Бог възнамерява да придобиеш, като те води към прекратяване на брака ти. Въпреки че си бил наранен и си поел по някои обиколни пътища, и въпреки че си направил някои ненужни жертви и компромиси в рамките на брака, това, което получаваш в крайна сметка, не може да бъде получено в рамките на брачния живот“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се проясни. Бог е предопределил брак за хората, но бракът не е крайната цел за тях. Дали бракът на даден човек е щастлив и пълноценен, или пък се е разпаднал и е приключил, няма нищо общо с това дали този човек ще има добра крайна цел, нито пък определя дали животът му ще бъде щастлив. Въпреки това аз смятах брака за своя крайна цел, а съпруга си — за моя опора, така че когато видях, че бракът ми се разпада и просто съществува, почувствах, че вече нямам нито крайна цел, нито подкрепа. Сърцето ми натежа и се почувствах самотна и безпомощна, и не знаех как да посрещна живота си занапред. Сега осъзнах, че моите възгледи не са съобразени с истината. От Божиите слова разбрах, че разтрогването на брака не означава, че човек няма бъдеще или че животът му ще бъде мрачен; то може да е началото на един по-прекрасен живот. В миналото, за да поддържам щастлив брак, вършех всички домакински задължения както вкъщи, така и извън дома, и прекарвах дните си в работа, докато гърбът ме заболи, а освен това трябваше да гадая настроенията на съпруга си. Но по-лошото беше, че не можех да се посветя изцяло на дълга си. Просто вършех нещата механично и това забавяше работата в църквата. Често се чувствах неспокойна, сякаш камък тежеше на сърцето ми, и живеех в състояние на болка и изтощение. Стремежът към брачно щастие ми донесе само още духовно потисничество и болка. През последните няколко месеца не можех да се прибера у дома заради преследването от страна на Компартията и когато успокоих сърцето си, за да изпълнявам дълга си, тялото ми се чувстваше по-малко уморено, а в сърцето си усещах много повече лекота от преди. Когато се успокоих, за да ям и пия Божиите слова, и заживях църковен живот с братята и сестрите, успях да разбера някои истини и сърцето ми се изпълни с радост. Това беше наистина полезно за живота ми. Сега, въпреки че нямах компанията и грижите на съпруга си, когато се сблъсквах с трудности и болка, се молех на Бог и с напътствието на Божиите слова чувствах, че Бог е до мен и че Той е моята истинска подкрепа. Като разбрах тези неща, вече не се притеснявах, че трябва да запазя брака си, и сърцето ми, което беше потискано толкова дълго, се почувства освободено. По-късно продължих да изпълнявам дълга си в други райони и не се върнах у дома.

Един ден, три години по-късно, се уговорих да се срещна с една сестра в парка и зетят на съпруга ми ме видя по пътя. Той беше много изненадан и каза, че ме е търсил. Жена му се била разболяла от рак и всеки момент можела да умре, и той настоятелно ме убеждаваше да отида в дома му. Помислих си как съпругът ми често се обаждаше на дъщеря ни, за да се осведоми за моето местонахождение, също така ходеше в дома на майка ми, за да ме търси, и продължаваше да се обажда на роднини, за да се опита да ме намери. Ако отидех в дома на сестра му, той щеше да разбере почти веднага. Ами ако съпругът ми ме видеше и ме помолеше да си остана вкъщи? Помислих си за моята застаряваща свекърва и за това, че ако сестра му почине, животът му щеше да бъде доста труден. Все пак бяхме женени от толкова много години, а мен ме нямаше от почти три години, така че дали все още щеше да ме преследва както преди? След като обмислих това, все още се чувствах раздвоена, затова тихо се помолих на Бог, като Го помолих да ме води и напътства. След като се помолих, си припомних един откъс от Божиите слова: „Могат ли зверовете и дяволите да станат човешки същества? Това е невъзможно. Невъзможно е да накараш големия червен змей да захвърли касапския нож; неговата природа е природата на дявол — той убива хора без да му мигне окото. Дяволите и Сатана са от една и съща порода. Както възприемаш големия червен змей, така трябва да възприемаш и тези зверове и дяволи. Това е правилното. Ако възприемаш дяволите по различен начин от начина, по който възприемаш Сатана и големия червен змей, това доказва, че все още нямаш задълбочено разбиране за същността на дяволите. Ако все още се отнасяш към тях като към хора, ако вярваш, че имат човешка природа, че имат похвални качества и все още могат да получат изкупление, и ако все още трябва да им даваш шансове, значи си невеж, отново си се хванал на въдицата им и ще трябва да платиш цената за това“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (15)). Дяволът винаги си остава дявол и никога няма да стане човек. Съпругът ми мразеше Бог и Му се противопоставяше, а същността му беше като на дявол. Не можех да съчувствам на съпруга си, защото в противен случай той само щеше да ме нарани. Независимо от всичко, не можех да се върна. Тогава се замислих за неотложните намерения на Бог. Бог се надява, че повече хора ще застанат пред Него и ще приемат спасението Му възможно най-скоро, така че в този критичен момент трябваше да направя всичко възможно, за да съдействам за евангелската работа. Съжалявах, че в миналото не съм изпълнявала добре дълга си, защото съм се стремяла към брачно щастие. Сега трябваше да се реванширам и да бъда предана в дълга си, за да се отплатя за Божията любов. От този момент се посветих на работата по поенето на новодошлите и чувствах спокойствие и мир. Искрено съм благодарна на Бог, че ме спаси от болката на брака.