От Дийв, Филипините

В началото на юли 2023 г. бях избрана за областен водач и отговарях основно за евангелската работа. Знаех, че като водач от мен зависи да надзиравам и проследявам работата на всички братя и сестри в обхвата на моята отговорност. Напредъкът ми в проследяването и в изпълнението на работата обаче беше много бавен, защото имах склонността да изпълнявам само по едно нещо и да чакам братята и сестрите да приключат, преди да се прехвърля на следващото. Правех така, за да не се почувстват те претоварени или обезсърчени от количеството работа. Исках всички да усещат, че съм състрадателен човек, който би могъл да ги разбере и да им съчувства, затова бях много предпазлива, когато надзиравах и проследявах работата, понеже се страхувах братята и сестрите да не кажат, че съм твърде взискателна и несъстрадателна и че не съм добър водач.

Веднъж, когато проследявах работата на една евангелска надзорничка на име Крисанта, първоначално планирах да проследя и да проуча работата на всеки евангелски работник, за когото тя отговаряше, и ситуацията на всеки потенциален приемник на евангелието, но тя тъкмо беше приключила едно събрание и си помислих: „Тя тъкмо приключи събранието си, затова може би има нужда от почивка. Ако просто продължа и проследя работата ѝ, няма ли да си помисли, че напълно ми липсва разбиране?“. Не исках тя да се чувства притисната от това, че проследявах работата ѝ. „Понеже може вече да е проучила работата на евангелските работници по време на събранието, за нея може би ще е по-лесно да отговаря на въпроси за това, така че засега няма да я питам за други неща. Така няма да се оплаче, че ѝ задавам твърде много въпроси, и ще усети, че проявявам внимание към ситуацията ѝ и че съм изпълнена с разбиране и състрадание“. Вярвах, че един добър водач трябва да разбира своите братя и сестри и да взима под внимание чувствата им, затова в онзи момент разпитах Крисанта само за работата и плановете на евангелските работници и не попитах как се справят потенциалните приемници на евангелието. По-късно, когато изпълняваше дълга си, тя само проследяваше работата на евангелските работници, но не беше в крак с напредъка на другата работа или с това как се справят потенциалните приемници на евангелието. Тя не проучваше подробностите за тези неща навреме, в резултат на което ефективността на дълга ѝ беше слаба. Имах същия проблем, когато проследявах друга евангелска надзорничка, Бела. Бела тъкмо беше влязла в моята сфера на отговорност и веднъж, когато я попитах за няколко евангелски работници, тя отговори: „Още не съм проследила тези неща. Не съм много запозната с тези хора и все още ги опознавам“. Помислих си: „Минаха пет дни, наистина ли ти трябва толкова много време, за да проучиш тези неща?“. Исках да ѝ напомня, че този подход е неефективен и ще забави работата, но после си помислих: „Ако ѝ посоча проблемите скоро след идването ѝ, тя може да почувства, че не проявявам разбиране или съчувствие и че не вземам под внимание трудностите ѝ. Не искам да оставям у нея лошо впечатление и се тревожа, че ако кажа тези неща, по-късно тя няма да ми съдейства активно, когато ми потрябва помощта ѝ или изпълнява работата, и се страхувам, че по-късно също може да посочи моите проблеми и недостатъци“. Като взех предвид тези неща, аз не изтъкнах проблемите на Бела и в резултат напредъкът на евангелската работа, за която отговаряше тя, беше много бавен. Понеже не изпълних водаческия си дълг да надзиравам и да проследявам евангелската работа, евангелската работа в обхвата на моята отговорност напредваше с миши стъпки.

Когато обобщавахме работата заедно, Бела каза открито: „Чаках водача да посочи недостатъците в дълга ми“. Като я чух да казва това, осъзнах, че не съм изпълнила отговорността си като водач, че не съм проследила нейната работа, нито съм изтъкнала проблемите в дълга ѝ. Почувствах се много виновна, затова се открих в общение относно състоянието си. След моето общение надзорничката, Лина, сподели откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Постъпките на хората и начините им да се справят със света трябва да се основават на Божиите слова. Това е най-основният принцип на постъпките им. Как могат хората да практикуват истината, ако не разбират принципите на постъпките си? Да практикуваш истината не означава да говориш празни приказки или да рецитираш лозунги на висок глас, а по-скоро означава, че с каквото и да се сблъскват хората в живота си, щом то касае принципите на постъпване, гледната им точка за нещата или въпроса за изпълнението на дълга им, те са изправени пред избор и трябва да потърсят истината, устои и принципи в Божиите слова, а след това да намерят пътя, по който да практикуват. Онези, които могат да практикуват по този начин, са хора, които сестремят към истината. Колкото и големи да са трудностите, пред които си изправен, ако можеш така да се стремиш към истината, това означава, че следваш пътя на Петър, пътя на стремежа към истината. Какви принципи например трябва да спазваш в общуването си с останалите? Първоначалната ти гледна точка може да е, че хармонията е безценна, търпението е благородно, и че трябва винаги да се разбираш с всички, да избягваш да унижаваш и обиждаш останалите, така че в бъдеще лесно да се разбираш с другите. Възпиран от този възглед, ти си мълчиш, ако забележиш, че някой върши нещо лошо или нарушава принципите. Предпочиташ делото на църквата да претърпи загуби, отколкото да обидиш някого. С когото и да общуваш, ти се стремиш да се разбираш с него. Когато говориш, винаги мислиш за човешки чувства и запазване на репутация, и винаги изричаш приятни за ухото думи, за да се харесаш на останалите. Дори да откриеш, че някой има проблеми, предпочиташ да го толерираш и да го обсъждаш зад гърба му, но в негово присъствие продължаваш да браниш спокойствието и поддържаш отношенията. Какво мислиш за подобна постъпка? Това не е ли поведение на човекоугодник? Не е ли доста хитро? Това нарушава принципите на постъпване. Не е ли низко да се държиш така? Хората, които постъпват така, не са добри и това не е благородна постъпка. Колкото и да си страдал и каквато и цена да си платил, ако се постъпваш безпринципно, си се провалил в това отношение, и пред Бог няма да бъдеш признат, запомнен или приет“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). После Лина разговаря с мен: „Ти пренебрегваш проследяването на работата, за да поддържаш взаимоотношенията си с другите, и макар че си запазила тези взаимоотношения, в резултат на това работата се забави. От това, което Бела каза току-що, стана ясно, че тя всъщност се е надявала ти да проследяваш работата, така че да има някаква посока и път в дълга си. Но ти вършиш нещата с манталитета на човекоугодник и просто си се опитала да защитиш имиджа си и да поддържаш връзката, като не посочваш проблемите ѝ. В крайна сметка ти не изпълни добре дълга си и заради липсата на проследяване и напътствия от твоя страна работата на Бела няма никаква посока, което води пряко до неефективна евангелска работа. Трябва сериозно да размишляваш над твоя проблем си човекоугодничеството!“. След като изслушах сестрата, се почувствах много засрамена. Наистина имах човекоугодническо мислене във взаимодействията си с другите. Не исках да обидя никого, не исках да засегна взаимоотношенията си с моите братя и сестри и не исках те да си мислят, че съм нетактична. Първоначално исках да проследявам много от работата с Крисанта, но се страхувах, че ако я проследявам и проучвам нещата твърде много, тя ще си помисли, че не проявявам разбиране, затова просто избрах да проследявам и да я разпитвам за по-лесните за нея задачи, а нито проследявах, нито я питах за по-проблемните задачи, които щяха да я обременят физически. Мислех си, че по този начин тя не би се оплакала от мен или не би имала лошо мнение за мен. В резултат на това евангелската работа, за която отговаряше тя, стана неефективна. Проследявах работата на Бела по същия начин. Виждах, че ефективността в дълга ѝ беше ниска и забавяше работата, но не исках да изтъквам това от страх да не я обидя. Това, което правех, и начинът, по който действах, бяха разобличени от казаното от Бог: „… винаги да се разбираш с всички, да избягваш да унижаваш и обиждаш останалите“. Мислех, че правя добро, като действам така, и че избягвам конфликти с братята и сестрите си. Мислех, че винаги проявявам внимание към чувствата и трудностите на другите и че съм добър човек, но Бог казва, че това противоречи на принципите за човешко държание. Това, че многократно угаждах на братята и сестрите, доведе до забавяне на напредъка на евангелската работа и вече беше навредило на църковното дело. Изобщо не бях добър човек, а човекоугодник, измамен човек. Ако не променях този човекоугоднически манталитет, тогава всичко, което правех, щеше да е напразно, защото не практикувах истината, нито удовлетворявах Бог и Бог нямаше да ме одобри. Това осъзнаване ме накара да поискам да се променя. Трябваше да изтъкна всички проблеми или недостатъци, които виждах в изпълнението на дълга на братята и сестрите си, и трябваше да предложа общение и помощ, и да спра да проявявам внимание към гордостта си. Повече не исках да поддържам отношенията си с другите. Затова се помолих на Бог: „Всемогъщи Боже, виждам, че просто се опитвах да поддържам отношенията си с моите братя и сестри, без да поставям интересите на Божия дом на първо място. Сега имам известно разбиране за себе си и искам да се покая, да практикувам истината, да действам в съответствие с принципите и да изпълня дълга си като водач“. След като се помолих почувствах прилив на кураж. По-късно, когато проследявах работата на братята и сестрите, им казвах какви проблеми виждам. Когато практикувах в съответствие с истината, братята и сестрите не ми се сърдеха, както си мислех, че ще стане, и отношенията ни не страдаха. Всъщност те желаеха да приемат напътствията. Исках да продължа да давам най-доброто от себе си, за да съм честен човек, и да посочвам проблемите на братята и сестрите си или да им давам предложения. Но практикуването на истината не е лесно и това, че човек просто знае истината, не означава, че може да я практикува. Бог подреди други условия, за да разкрие моята поквара.

На 13 юли в църквата се проведоха избори и сестра Ауа беше избрана за църковен водач. Около седмица по-късно тя неочаквано ми каза, че си е намерила работа, защото трябвало да изплаща дългове. Работното ѝ време беше от 5.00 ч. сутринта до 21.00 ч. вечерта. Бях много изненадана, тъй като тя беше водач от няколко дни и въпреки това вече си беше намерила работа и работеше толкова дълги часове, поради което изобщо нямаше време да изпълнява дълга си. Разговарях с нея, но тя каза: „Наистина трябва да работя, за да мога да изплатя дълговете си“. Помислих си: „Тази сестра наистина има затруднения и не може да изпълнява добре дълга си, затова вече не е подходяща за църковен водач. Трябва да докладвам това на надзорника, за да обсъдим преназначаване на дълга ѝ“. Но после помислих: „Ако кажа това и тя е преназначена в дълга си, това може да нарани самочувствието ѝ и тя може да си помисли, че не разбирам затрудненията ѝ и че не ѝ давам шанс, и ще се отдалечи от мен“. Исках да запазя отношенията си с нея, затова не казах на надзорника за ситуацията ѝ. Помислих си, че тя не дължи много пари и че може би, ако работи месец, ще може да изплати задълженията си и после ще има време да изпълнява дълга си. През работните ѝ часове можех да ѝ помагам с проследяването на част от работата. След това Ауа работеше по цял ден и не вършеше никаква църковна работа, което забави много делото.

Седмица по-късно надзорникът, Лина, видя, че Ауа не изпълнява дълга си и ме попита за ситуацията ѝ, и едва тогава аз ѝ казах за работата на Ауа. Лина разговаря с мен: „Въз основа на поведението на Ауа, тя не може повече да изпълнява дълга си като водач. Ръководството в църквата включва напредването на цялостната църковна работа. Един добър водач може да поеме делото на църквата, а един безотговорен водач може да навреди на църковното дело. Истината е, че ти също си видяла ситуацията в тази църква, затова си знаела, че Ауа е просто неспособна да извършва ръководни дела. Трябваше да докладваш своевременно и да разрешиш проблема веднага щом го откриеш, но ти не си предприела нищо. Не си преназначила дълга ѝ своевременно, нито си докладвала проблемите ѝ, ти просто си ѝ позволила да остане на мястото си. Такива действия забавят църковното дело“. След като изслушах общението на сестрата, се почувствах ужасно. Бях видяла проблема, но действах съобразно моите собствени идеи, вместо да практикувам истината, и не проявих внимание към факта дали това ще забави църковното дело. Бях такава глупачка. Сестра Лина ми прочете някои слова от Всемогъщия Бог: „Когато някои църковни водачи видят, че братя или сестри изпълняват дълга си нехайно, те не ги упрекват, макар да е редно. Когато ясно вижда, че интересите на Божия дом са засегнати, той нито се занимава с това, нито разследва и не причинява ни най-малко оскърбление на никого. Всъщност той реално не проявява внимание към слабостите на хората, а намерението и целта му е да спечели сърцата на хората. Напълно осъзнава следното: „Стига да продължавам така и да не оскърбявам никого, ще ме смятат за добър водач. Ще имат добро и високо мнение за мен. Ще ме одобряват и ще ме харесват“. Не се интересува колко се ощетяват интересите на Божия дом и колко големи загуби се причиняват на навлизането в живота на Божиите избраници, нито колко се смущава църковният живот, той просто упорито продължава да следва сатанинската си философия и да не оскърбява никого. Никога не се самоукорява в сърцето си. Когато види, че някой прекъсва и смущава, най-много да си проговори с него за това, като омаловажи въпроса, и с това се приключва. Няма да разговаря за истината, нито ще посочи на този човек каква е същността на проблема, камо ли да разнищи състоянието му, и никога няма да разговаря за това какви са Божиите намерения. Лъжеводачите никога не разобличават или анализират грешките, които хората често допускат, нито покварения нрав, който често разкриват. Не решава никакви реални проблеми, а винаги проявява снизходителност към неправилното практикуване на хората и разкриването на поквара у тях и независимо колко негативни или слаби са те, не го приема на сериозно. Той просто проповядва някои думи и доктрини, изрича няколко поучителни думи, за да се справи нехайно със ситуацията, като се опитва да поддържа хармонията. В резултат на това Божиите избраници не умеят да се самоанализират и да опознават себе си, няма разрешаване на покварения нрав, който са разкрили, и те живеят сред думи и доктрини, представи и фантазии, без изобщо да навлизат в живота. В сърцата си дори вярват: „Нашият водач разбира слабостите ни дори по-добре от Бог. Духовният ни ръст е твърде малък, за да отговори на Божиите изисквания. Просто трябва да изпълним изискванията на нашия водач. Като се покоряваме на водача си, ние се покоряваме на Бог. Ако дойде ден, в който Горното освободи водача ни, ще си кажем думата. За да запазим водача си и да попречим на освобождаването му, ще преговаряме и ще принудим Горното да приеме нашите изисквания. Така ще постъпим правилно спрямо водача си“. Когато хората таят такива мисли в сърцата си и са установили такава връзка със своя водач, и в сърцата им се е появила такава зависимост от него, такава завист и почит към него, те започват да имат още по-силна вяра в този водач и винаги искат да слушат неговите думи, вместо да търсят истината в Божиите слова. Такъв водач почти е заел Божието място в сърцата на хората. Ако един водач е готов да поддържа такива отношения с Божиите избраници, ако в сърцето си изпитва удоволствие от това и вярва, че Божиите избраници трябва да се отнасят към него така, тогава няма разлика между този водач и Павел, той вече е поел по пътя на антихриста […]. Антихристът не върши истинска работа, не общува за истината, за да решава проблеми, не напътства хората в яденето и пиенето на Божиите слова и в навлизането в истината реалност. Той работи само за статус, слава и придобивки, грижи се единствено за утвърждаването си, за защитата на мястото, което заема в сърцата на хората, и за това да кара всеки да му се покланя, да му се възхищава и да го следва през цялото време — това са целите, които той иска да постигне. Ето как антихристът се опитва да спечели сърцата на хората и да контролира Божиите избраници — не е ли нечестив такъв начин на работа? Това просто е твърде отвратително!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората). Бог разобличава, че ако водачите и работниците пренебрегват проблемите в работата и само опазват имиджа си и отношенията си с братята и сестрите, то такива хора са лъжеводачи и те вървят по пътя на антихриста. Аз бях точно типа човек, разобличен от Бог. Знаех ясно, че Бела е неефективна в дълга си, но нямах куража да изтъкна проблемите ѝ. Просто исках тя да усеща, че разбирам затрудненията ѝ, за да нямаме конфликти и да поддържаме добри взаимоотношения. Ауа не беше способна да изпълнява ръководните си задължения заради работата си, затова трябваше да докладвам ситуацията ѝ на висшето ръководство за своевременно преназначаване на дълга ѝ, но аз се страхувах, че ако тя научи за това, ще си състави негативно мнение за мен, затова не информирах висшето ръководство. Не ме беше грижа дори дали това ще забави църковното дело. Исках само признанието и подкрепата на братята и сестрите си, за да имат добро впечатление за мен, затова винаги поставях интересите на Божия дом настрана. Поведението ми беше наистина нечестиво и омразно за Бог. Помолих се на Бог: „Боже, осъзнавам, че не съм проявявала внимание към интересите на църквата в дълга си и че винаги съм мислела за отношенията ми с братята и сестрите ми, и съм искала те да ме възприемат като добър водач и да ме уважават. Действията ми не се съобразяват с истината и засегнаха делото на църквата. Не съм изпълнила дълга си като водач и вървя по пътя на антихрист. Благодаря Ти, Всемогъщи Боже, за това, че уреди сестра Лина да види отклоненията ми и да посочи недостатъците ми. Оттук насетне искам да практикувам истината и повече да не пазя отношенията си с Ауа, и ще проявявам внимание към интересите на църквата“. Този следобед разговарях с Ауа и тя призна, че не е изпълнявала дълга си добре и е забавила църковното дело. Тя обаче не можеше да се откаже от работата си, затова преназначих дълга ѝ.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Във философиите за светските отношения има една максима, която гласи: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Това означава, че за да запази добро приятелство, човек трябва да си мълчи за проблемите на приятеля си, дори и да ги вижда ясно. Той трябва да спазва принципа да не удря хората в лицето и да не посочва недостатъците им. Хората се заблуждават взаимно, крият се един от друг и плетат интриги помежду си. Макар да им е съвършено ясно какъв човек е другият, те не го казват директно, а използват хитри методи да запазят приятелските си отношения. За какво му е на човек да пази отношенията си? Защото не иска да си създава врагове в това общество, в групата, към която принадлежи, което означава често да се излага на опасности. Като знаеш, че някой ще се превърне в твой враг и ще ти навреди, след като си посочил недостатъците му или си го наранил, и като не искаш да попадаш в такава ситуация, прилагаш максимата на философиите за светските отношения, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. В този контекст, ако двама души имат такава връзка, броят ли се за истински приятели? (Не.) Те не са истински приятели, а още по-малко са си довереници. И така, какви точно са тези отношения? Не са ли те в основата си социални отношения? (Такива са.) В такива социални отношения хората не могат да водят чистосърдечни разговори, нито да имат дълбоки връзки, а не могат и да говорят, каквото искат. Не могат да изрекат на глас това, което им е на сърцето, не могат да посочат проблемите, които виждат у другите хора, нито да кажат нещо, което би било от полза за другите хора. Вместо това те подбират хубави думи, за да запазят благоволението на другите. Не смеят да говорят истината или да отстояват принципите, като по този начин пречат на другите да развият враждебни мисли към тях. Когато никой не представлява заплаха за някого, този човек не живее ли в относително спокойствие и мир? Не целят ли хората именно това, като поддържат сентенцията „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Така е.) Очевидно е, че това е крив и измамен начин на оцеляване с елемент на предпазливост, чиято цел е самосъхранението. Като живеят по този начин, хората нямат довереници, нямат близки приятели, на които могат да кажат каквото искат. Между хората има само взаимна предпазливост, взаимна експлоатация и взаимни интриги, като всеки човек взема от връзката това, от което се нуждае. Не е ли така? В основата си целта на „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е човек да избягва да обижда другите и да си създава врагове, да се защити, като не наранява никого. Това е техника и метод, който човек възприема, за да се предпази от нараняване. Като разгледаме тези няколко характеристики на същината му, благородно ли е изискването към моралното поведение на хората „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? Положително ли е? (Не.) Тогава на какво учи то хората? Че не бива да оскърбяваш и нараняваш никого, иначе в крайна сметка ти ще се окажеш нараненият; също така, че не бива да се доверяваш на никого. Ако нараниш някой от добрите си приятели, приятелството ви неусетно ще започне да се променя — от твой добър и близък приятел този човек ще се превърне в непознат или враг. Кои проблеми могат да бъдат разрешени, като се учат хората да се държат така? Дори и чрез такова поведение да не си създадеш врагове и даже да загубиш няколко, то ще накара ли хората да ти се възхищават, да те одобряват и да искат да запазят приятелството си с теб завинаги? Това отговаря ли напълно на стандарта за морално поведение? В най-добрия случай то не е нищо повече от философия за светските отношения“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). След като прочетох Божиите слова, най-накрая разбрах, че „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ е една от сатанинските философии за светските отношения. Повечето хора използват тази философия, за да поддържат добри отношения с другите, и това е бил моят начин да си взаимодействам с другите. За да ме възприемат като внимателен и загрижен приятел, бях много предпазлива с другите и дори когато виждах проблемите им, не се обаждах, мислейки, че като правя нещата така, няма да си създам врагове или да обидя никого. В действителност, ако открием, че другите имат проблеми, но не им ги посочим в името на собствените си интереси, и ако се защитаваме взаимно, като не говорим истината и не действаме като честни хора, тогава това не може да се нарече истинско приятелство. Използването на тази сатанинска философия за поддържане на отношенията с другите води само до взаимна предпазливост. Това не е нищо друго освен измамно и предателско поведение. Осъзнах, че не съм приемала Крисанта, Бела и Ауа като мои сестри в църквата и не съм направила нищо, за да им помогна да осъзнаят проблемите си. Просто търсех одобрението им и не исках да имат негативно мнение за мен. За да защитя интересите си, дори когато видях, че те не изпълняват добре дълга си и забавят работата, не им посочих това, нито разговарях с тях, за да го разреша. Нямах истинска любов към братята и сестрите си. Винаги мислех, че стига да не посочвам проблемите им, можем да продължим да си сътрудничим и че можем дори да имаме добри взаимоотношения. Но в действителност, придържането към философията за светските отношения „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ не доведе до добри резултати — не само забавих църковното дело, но и не успях да разреша проблемите им и не им помогнах да изпълняват добре дълга си. Тогава разбрах, че като водач трябва да изтъквам проблемите, които братята и сестрите имат в дълга си, и да ги напътствам да опознават себе си и да поправят грешките си. Това трябва да правят истинските братя и сестри.

По-късно видях, че Божието общение споменава отговорностите на водачите и работниците:

1. Водете хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им.

2. Запознайте се със състоянието на всеки тип хора и преодолявайте различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот.

3. Разговаряйте за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг.

4. Бъдете в час с обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост незабавно променяйте задълженията им или ги освобождавайте, за да предотвратите или намалите загубите, причинени от използването на неподходящи хора и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата.

5. Осъзнавайте и разбирайте навреме състоянието и напредъка на всяка точка от работата и бъдете готови бързо да решавате проблемите, да поправяте отклоненията и да отстранявате недостатъците в работата, така че тя да върви гладко.

от „Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (1)“

След като прочетох Божиите слова, видях по-ясно, че действията ми не са съгласно критериите за ръководство, които изисква Бог, тъй като не бях изпълнила моя дълг и отговорностите си като водач. Когато човек е църковен водач, това означава, че той трябва да води братята и сестрите да ядат и пият Божиите слова, и да ги разбират, като им позволява да практикуват истината и да придобият навлизане в живота. Като водач една от моите отговорности беше да надзиравам всички аспекти от църковното дело, от състоянията на персонала до напредъка на работата. Ако някой конкретен аспект от работата спъваше цялостното дело на църквата, той трябваше да се разреши своевременно. Това беше нещо, което не бях правила преди. Чрез четене на Божиите слова разбрах как да изпълнявам добре дълга си като водач.

Един ден през февруари 2024 г. брат Ервен ми докладва, че сестра Стейси, църковен водач, говорела без мъдрост, докато проповядвала евангелието. Например тя разобличавала религията, пасторите и старейшините веднага щом се свържела с потенциални приемници на евангелието, заради което потенциалните приемници на евангелието започвали да имат представи и не искали да продължат да посещават събранията. Аз също забелязах, че Стейси говори без мъдрост, и знаех, че трябва да разговарям с нея за това, но си помислих: „Вярно е, че Стейси е много пряма, но тя проповядва евангелието от известно време, ще приеме ли моите напътствия? И ако не ги приеме, няма ли да има негативно мнение за мен?“. Но също си помислих, че ако не посоча проблемите ѝ, изпълнението на дълга ѝ няма да доведе до добри резултати, затова все пак трябва да ѝ посоча проблемите. Няколко дни по-късно проповядвах евангелието със Стейси и към края се помолих мълчаливо: „Всемогъщи Боже, моля Те, дай ми кураж да посоча проблемите на Стейси. Малко се страхувам, че тя няма да приеме това, което ѝ кажа, и ще има лошо впечатление за мен, но не искам да бъда обвързана с покварения си нрав, нито искам да засягам евангелската работа само за да поддържам добри отношения с другите. Боже, моля Те, дай ми кураж“. След това обобщих проблемите, които срещнахме по време на евангелската работа, и посочих някои от проблемите на Стейси. Стейси каза: „Благодаря ти, че посочваш недостатъците и проблемите ми, това е голяма помощ за мен“. След това тя постепенно практикуваше да коригира тези проблеми.

Като изживях на практика тези условия, подредени от Бог, започнах да разбирам, че „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ е сатанинска философия на светските отношения, която подвежда и покварява хората и действително не се съобразява с истината. Божието дело от последните дни е толкова практично и се извършва, за да ни спаси и да ни позволи да се отървем от сатанинските възгледи и философии, които имаме. Ако не бях изживяла делото на Всемогъщия Бог от последните дни, все още щях да живея според тази сатанинска философия и все още щях да се опитвам да заблуждавам другите с преструвки, без да го осъзнавам. Напътствието на Божиите слова ме накара да разбера тези принципи за това как да се държи човек. Аз съм наистина благословена да приема делото на Всемогъщия Бог от последните дни, понеже то ми даде възможността да променя покварения си нрав. Наистина съм благодарна на Всемогъщия Бог!