От Джао Йен, Китай

През 1987 г. започнах да вярвам в Господ Исус заедно с майка ми. Скоро след това се присъединих към хора и колкото и заета да бях с работа, продължих да посещавам събирания. Дяконът видя колко добре се стремях и ме развиваше да преподавам в неделното училище, така че отдавах всичко и се трудех още по-усърдно за Господ. Към 1995 г. забелязах, че броят на вярващите, които посещават събиранията, постепенно намалява. Между колегите ми имаше ревност и препирня, а проповедите станаха скучни и банални. Разтревожих се и отидох със сестрите си от хора да търся в други църкви. Един старейшина каза: „Господ скоро ще се върне, трябва зорко да чакаме“. Друг пастор от различна църква рече също: „Господ идва скоро, изпразнете се и пригответе съда си, изповядайте се и се покайте пред Господ“. Техните отговори ме разочароваха. Виждах, че църквите са пусти, проповедниците нямаха какво да проповядват, а вярата на вярващите беше изстинала, затова отидох да уча богословие, като планирах в крайна сметка да се върна и да стана пастор на стадото, като възродя църквата. Три години по-късно завърших обучението си по богословие, върнах се в църквата и станах учител, изпълнена с амбиция и нетърпение да съживя църквата. Започнах да проповядвам навсякъде. Веднъж един пастор ме покани да проповядвам в голяма църква и повече от хиляда души присъстваха на службата. В сградата имаше връзка за видеонаблюдение, която позволяваше на всички да гледат проповедта ми на екран. Почувствах се изключително щастлива. Братята и сестрите ми топло се обръщаха към мен с „учителю Джао“ и се тълпяха около мен с въпросите си. Сърцето ми се изпълваше с радост при мисълта: „Да си учител, е различно от това да си просто обикновен брат или сестра. Църквата не само ми плаща заплата, но където и да отида, хората ме уважават и ме приветстват с усмивки. Когато замина да проповядвам, църквата покрива и пътните ми разходи. Радвам се на такова добро отношение, дори преди да съм станала пастор, а ако стана пастор и проповядвам в големи църкви, братята и сестрите ще ме уважават и ще ме почитат още повече“. Не след дълго бях избрана за вицепрезидент на местния комитет на патриотичното движение на Трите Аз-а и си помислих: „Явно както стремежът ми, така и проповядването ми са по-добри. Ако в бъдеще бъда ръкоположена за пастор, моята сфера на управление ще се разшири, повече хора ще научат за мен и където и да отида, ще бъда уважавана и възхвалявана, и всички ще ме познават като именития пастор Джао“. След известно време обаче преподадох по-голямата част от теоретичните знания, които бях усвоила в курса по богословие, и всяка проповед се превърна просто в редуване на едни и същи стари, сухи и неангажиращи вниманието теми. Започнах да търся навсякъде най-различни материали и книги, които да сглобя в проповед, като дори се върнах към бележките от обучението си по богословие, но нищо не се получи. Виждах, че църквата опустява все повече, като все по-малко хора посещаваха проповедите ми, а някои от присъстващите на събиранията просто заспиваха, отпуснати на столовете си. Бях доста объркана, като си мислех: „Работих дейно за Господ, за да възродя църквата и да подкрепя братята и сестрите. Защо тогава църквата опустя още повече?“.

През септември 1999 г. посетих баща си в друга област. По-малката ми сестра доведе една сестра, която да ми проповядва евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Мислех, че тази сестра е обикновена вярваща и разбира Библията по-малко от мен, и сметнах, че е била подведена, затова не я слушах. По-късно чух, че един мой познат проповедник е убедил 120 души, които са работили за Господ, да повярват във Всемогъщия Бог и че близо 100 души от едно място за събирания в едно село също са приели Всемогъщия Бог. Тези новини наистина ме разтърсиха и си помислих: „Ако един човек е объркан и не разбира истинския път, той може да бъде подведен, но толкова много хора, които са искрени в стремежа си, са приели Всемогъщия Бог — възможно ли е наистина всички те да са били подведени? Не може да бъде! Проповедникът, когото познавам, е добре запознат с Библията и е проницателен, но той заедно с толкова много колеги, е повярвал във Всемогъщия Бог. Възможно ли е да са прави, като вярват във Всемогъщия Бог?“. Чувствах се объркана и често се молех на Господ: „Господи, защо толкова много хора започнаха да вярват във Всемогъщия Бог? Всички тези добри овце и водачи са много усърдни в стремежа си и са добре запознати с Библията. Как е възможно всички те да започнат да вярват във Всемогъщия Бог? Защо Църквата на Всемогъщия Бог процъфтява, докато нашата църква така опустява? Възможно ли е наистина да си се завърнал? О, Господи, толкова съм объркана. Моля Те, напътствай ме“. През април 2000 г. посетих дома на по-малката ми сестра и тя отново ми проповядваше евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Проведе общение за трите етапа на Божието дело — Епохата на Закона, Епохата на благодатта и Епохата на царството — всички те са извършени от един Бог. В Епохата на закона Бог се е наричал Йехова и Той е издавал законите и е напътствал хората в живота им. В Епохата на благодатта Бог се е наричал Исус, Който е извършил делото на изкуплението. В Епохата на царството делото на Бог е да изрази словата Си, за да пречисти напълно хората, като разреши проблема с корена на човешкия грях, и Бог се нарича Всемогъщ Бог. Бог е вършил различни дела във всяка епоха, всеки път под различно име. След като всеки етап от делото постигне своя ефект, Бог започва следващия етап от делото, като всеки етап следва предишния и навлиза по-дълбоко, тъй като всяка част е свързана със следващата, докато накрая Той завършва цялата епоха и води хората към красива крайна цел. По онова време можех да приема първите два етапа от делото, тъй като всички тези въпроси бяха записани в Библията, но не можех да приема третия етап от делото на Епохата на царството, независимо от всичко. Мислех, че всичко извън Библията не е Божие дело. Тогава сестра ми проведе общение с мен: „Библията е запис на първите два етапа от Божието дело. Божието дело е първо, последвано от записите на хората. Когато Библията е била съставена, Божието дело в последните дни все още не е било извършено, така че как е възможно вече да е записано в Библията?“. Това донякъде ми звучеше разумно. Сестра ми общува още дълго с мен и казаното от нея се съобразяваше с Библията и звучеше доста добре, но аз все още се страхувах да не направя грешен избор и затова не желаех да го приема. Моята сестра ми даде книга, озаглавена „Съдът започва с Божия дом“, и намери няколко глави от Божиите слова, които да прочета. Помислих си, че откакто сестра ми беше приела Всемогъщия Бог, тя разбираше Библията по-добре от мен и имаше много силна вяра. Тя проведе общение как Бог е разкрил тайната на въплъщението и е разгърнал малкия свитък и как Бог действа, за да пречисти хората. Споделеното от нея беше освежаващо и просветляващо и никога преди не бях чувала тези неща през всичките ми години на вяра в Господ. Не бях очаквала сестра ми да се развие толкова много само за една година. Въпреки че бях изучавала богословие, не бях толкова компетентна като нея. Моята сестра ми каза, че е придобила разбиране за всички тези неща от словата на Всемогъщия Бог. Зачудих се: „Възможно ли е Всемогъщият Бог наистина да е завърналият се Господ Исус?“. В миналото майка ми многократно ме бе призовавала да търся и проучвам и да не пропускам уникалната възможност да постигна Божието спасение. При тази мисъл реших да потърся и проуча.

След това прочетох словата на Всемогъщия Бог. Това е част от казаното: „Завръщането на Исус е велико спасение за способните да приемат истината, но за онези, които не са способни да приемат истината, тя е знамение за заклеймяване. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и надменни, а се покорявайте на напътствията на Светия Дух и жадувайте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани! Съветвам ви да вървите внимателно по пътя на вярата в Бог. Не правете своеволни заключения, а още повече — не бъдете небрежни и безотговорни във вярата си в Бог. Знайте, че които вярват в Бог, трябва да най-малкото да имат смирени и богобоязливи сърца! Които са чули истината и въпреки това гледат отвисоко на нея, са глупави и невежи. Които са чули истината и въпреки това лекомислено правят прибързани заключения или я заклеймяват, са надменни хора. Никой, който вярва в Исус, не е пригоден да проклина или заклеймява другите. Всички вие трябва да сте хора, които имат разум и приемат истината. Може би след като си чул пътя на истината и си прочел словото на живота, смяташ, че само една десетохилядна от тези думи е съгласно твоите възгледи и Библията, и затова трябва да продължиш да търсиш в тази десетохилядна от тях. Все пак те съветвам да се смириш, да не бъдеш прекалено самоуверен и да не се превъзнасяш твърде много. С малкото богобоязливо сърце, което имаш, ще добиеш по-голяма светлина. Ако внимателно изследваш тези думи и многократно размишляваш върху тях, ще разбереш дали те са истина и дали са живот. Може би след като са прочели само няколко изречения, някои хора сляпо ще заклеймят тези думи, като кажат: „Това е само някакво си просветление от Светия Дух“ или „Това е лъжехрист, дошъл да подвежда хората“. Онези, които казват такива неща, са заслепени от невежество! Твърде малко разбираш ти делото и мъдростта на Бог и те съветвам да започнеш отново от самото начало! Не бива сляпо да отхвърляте казаните от Бог слова заради появата на лъжехристи през последните дни и не бива да хулите Светия Дух, защото се страхувате да не ви подведат. Не би ли било наистина жалко? Ако след дълги изследвания все още смяташ, че тези слова не са истината, не са пътят и не са израз на Бог, то накрая ще бъдеш наказан и ще останеш неблагословен. Ако не приемаш тази истина, изречена толкова ясно и недвусмислено, то не си ли негоден за Божието спасение? Не си ли някой, който не е достатъчно благословен, за да се върне пред Божия престол? Помисли за това! Не бъди прибързан и импулсивен и не приемай вярата в Бог като игра! Мисли заради крайната си цел, заради перспективите си, заради живота си и не изигравай сам себе си! Можеш ли да приемеш тези слова?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята). След като прочетох този откъс, моментално бях поразена от думите „една на десет хиляди думи“. Ако тези слова можеха да премахнат объркването и да облагодетелстват живота ми, не можех да си позволя да ги пропусна. На следващата сутрин казах на сестра ми: „Мога да приема около 60 или 70 процента от това, за което ти общува. Не бях чувала преди много от нещата, за които ти говори, и словата в тази книга са могъщи. Трябва сериозно да проуча и да видя дали това наистина е Божието дело“. Благодаря на Бог! След известен период на проучване се убедих, че Всемогъщият Бог наистина е завърналият се Господ Исус. Като мислех как Господ Исус, Когото дълго чаках, се е завърнал, се почувствах невероятно възторжена и развълнувана. Ала в радостта си изпитвах и колебание. Църквата категорично се противопоставя на Източна светкавица. Така че, ако я приемех, нямаше ли да ме отхвърлят и отлъчат от църквата, след като разберат? Какво ли биха си помислили братята и сестрите за мен без позицията ми? Ала тогава си помислих: „Източна светкавица е истинският път. Всемогъщият Бог е наистина Господ Исус, за Когото копнеех през всичките тези години. В този етап Божието дело ще сложи край на епохата в последните дни и ако не го приема, тогава накрая ще погина — дух, душа и тяло — и завинаги ще изгубя шанса да бъда спасена. Но платих висока цена, за да придобия позицията на учител. За да уча богословие, напуснах добра държавна работа, отрекох се от семейството си и положих толкова много усилия в изучаването на Библията. Вече съм вицепрезидент на Китайския християнски съвет и Патриотичното движение на Трите Аз-а и скоро мога да бъда пастор. Тогава още повече братя и сестри ще ме уважават и ще ми се възхищават и ще се радвам на всички предимства, които позицията ще ми донесе. Ако напусна църквата сега, няма да имам нищо“. Ала тогава си помислих отново: „Вече знам, че Бог е дошъл да извърши ново дело, и ако знам за Божието дело, но не го приемам, няма ли да бъда изоставена? Няма ли вярата ми в Господ толкова години да е била напразна? Ако се откажа от истинския път, ще бъда изоставена от Господ, но ако се откажа от позицията си, това означава, че братята и сестрите ще ме отхвърлят и отлъчат от църквата“. Колкото и да го обмислях, просто не можех да се откажа от позицията си на учител. Помислих си: „Делото на Господ Исус е продължило две хиляди години, така че Божието дело на този етап няма да свърши веднага, нали? Ще служа като пастор две години — не мога да позволя всички тези години на упорит труд да отидат на вятъра. След това ще се върна при Всемогъщия Бог“. В крайна сметка реших да продължа да проповядвам в първоначалната ми църква, докато присъствах и на събирания в Църквата на Всемогъщия Бог — така чувствах, че мога да получа най-доброто от двата свята.

След това започнах да посещавам събирания в Църквата на Всемогъщия Бог. Чувах, че в общението на братята и сестрите за Божието слово имаше светлина, а разбиранията от преживявания, върху които провеждаха общения, бяха доста практични. Те също така размишляваха и опознаваха своя покварен нрав въз основа на Божиите слова и намираха пътища за практикуване от Божиите слова. Всички общуваха открито и свободно и намирах събирания за доста пълноценни, но се чувствах малко неловко, защото в моята първоначална църква аз бях тази, която проповядваше от амвона, докато други слушаха отдолу, а в Църквата на Всемогъщия Бог бях просто обикновен последовател. Тук ми беше трудно да общувам за част от реалните си преживявания и можех да слушам само общуването на другите. Усетих чувство на загуба в сърцето си, като си помислих: „Щом напусна първоначалната църква, кой вече ще ме взима на сериозно? Най-добре да остана в нея още две години“. Така продължих да проповядвам в първоначалната си църква, докато четях словата на Всемогъщия Бог в уединение. Веднъж, след като свърших проповедта, една сестра дойде при мен и ме попита: „Учителю Джао, защо проповедта ти бе толкова суха? Изобщо не беше приятна“. Веднага усетих как лицето ми пламва от срам и всичко, което можех да направя, бе да се усмихна неловко. По онова време се чувствах доста нещастна. Всеки път, когато подготвях проповед, откривах, че само преповтарям неща, които вече бях проповядвала, без нова светлина или просветление. По-късно открих, че словата на Всемогъщия Бог са наистина практични и свежи, защото разкриваха тайните на Библията и предоставяха истини за практикуването, като например как да успокоим сърцето си пред Бог и как да се молим. Те предоставяха ясни пътища за следване. По време на една проповед включих словата на Всемогъщия Бог и братята и сестрите се оживиха и престанаха да бъдат толкова сънливи. След сбирката братята и сестрите се събраха около мен. Някои казаха: „Учителю Джао, проповедта ти днес беше чудесна“. Други казаха: „Богословското ти обучение не е било напразно, ти наистина разбираш повече от нас“. Една сестра дори ми каза: „Учителю Джао, можеш ли да се върнеш и да ни проповядваш следващия път?“. Вътрешно бях наистина щастлива, като си мислех: „Ако продължавам да проповядвам така, братята и сестрите няма да ме гледат с пренебрежение“. Ала се почувствах неловко, като се чудех: „Сигурна съм, че в църквата няма повече дела на Светия Дух и че няма вече какво да проповядвам. Затова включих словата на Всемогъщия Бог в проповедта си, като накарах всички погрешно да вярват, че това са моите собствени разбирания. Дали беше правилно?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-неспокойна ставах, затова се обадих на по-малката ми сестра. Сестра ми строго ми каза: „Знаеш ли, че просто крадеш проповеди? Това е оскърбление срещу Божия нрав! Цялата религиозна общност отдавна е престанала да има делото на Светия Дух. Те нямат какво да проповядват. Ако не приемеш Всемогъщия Бог, как може да има дело на Светия Дух? Как може да има какво да проповядваш? Ако донесеш словото на Всемогъщия Бог в църквата и го представиш за свое, и накараш всички да те почитат, не подвеждаш ли хората и не им ли пречиш да приемат новото дело? Сестричке, трябва да се изповядаш и да се покаеш!“. Тогава тя ме попита: „Знаеш ли как Йоан Кръстител е бил хвърлен в затвора? По онова време, когато Господ Исус дошъл и покръствал хората, Йоан също кръщавал хора на друго място. Когато Господ Исус дошъл, Йоан трябвало да отведе всички при Него, но вместо това той позволил на хората да го следват. Така той прекъснал и смутил Божието дело и в крайна сметка Йоан бил хвърлен в затвора, и изгубил живота си. Днес Всемогъщият Бог е дошъл и е изразил толкова много истини. Ти трябва да водиш всеки, който вярва в Бог, пред Всемогъщия Бог, да яде и да пие словата Му, и да се върне при Него — това трябва да прави човек с разум. Но ти не само отказваш да приемеш Всемогъщия Бог, но и крадеш словата Му за проповедите си, за да видят другите, че проповедите ти са възвишени, и всички да ти се възхищават и да те следват. Така подвеждаш хората. Пречиш на хората да се завърнат при Всемогъщия Бог и крадеш словата на Всемогъщия Бог за собствените си проповеди, като градиш собствен престиж и собственоръчно контролираш Божиите избраници. Това е сериозен акт на противопоставяне на Бог и не е по-различен от това, което са направили фарисеите. Ако не се покаеш, ще бъдеш прокълната и наказана от Бог“. Като чух тези думи от сестра ми, се почувствах едновременно разтревожена и уплашена. От този момент нататък вече не се осмелявах да включвам словата на Всемогъщия Бог в проповедите ми.

След това Църквата на Трите Аз-а-, в заговор с Компартията, задълбочи гоненията срещу Църквата на Всемогъщия Бог. По това време не бях напуснала Църквата на Трите Аз-а, нито участвах в църковния живот на Църквата на Всемогъщия Бог. В онези дни се чувствах изцедена след всяка проповед, сърцето ми беше изпълнено с тъмнина и нямах сили за каквото и да било. Помислих си за сбирките в Църквата на Всемогъщия Бог, където братята и сестрите говореха свободно и намираха решения на всякакви трудности чрез общение, и си спомних колко се радвах на това чувство на освободеност. Замислих се как Църквата на Трите Аз-а е заговорничила с правителството, за да подложи Църквата на Всемогъщия Бог на гонения, и как Църквата на Трите Аз-а беше великият град Вавилон. Не исках да се приобщавам към Църквата на Трите Аз-а във вършенето на зло и съпротивата срещу Бог и оставането ми там щеше да ме доведе единствено до гибел с тях в ада. Но ако напуснех Църквата на Трите Аз-а, вече нямаше да мога да бъда пастор. Тази мисъл ме караше да се чувствам силно раздвоена и огорчена. Помислих си как съм се отказала от държавната служба и съм оставила малкото си дете у дома в името на вярата в Господ. Струваше ми се, че ако напусна Църквата на Трите Аз-а, всички тези жертви и отдаване ще отидат на вятъра. Не само че нямаше да мога да бъда пастор, но щях да загубя и подкрепата на моите братя и сестри. Когато се замислих за това, усетих неописуемо чувство на мъка и болка в сърцето си. Помислих си също: „Църквата на Трите Аз-а докладва тези проповедници на евангелието от Църквата на Всемогъщия Бог, но ако не се замеся в това, няма да се противя на Бог. Също така, не планирам да остана в Църквата на Трите Аз-а за дълго, просто искам да се порадвам на престижа да бъда пастор за две години и след това да си тръгна. Така Бог няма да ме упрекне“. Споделих мислите си със сестра ми. Тя каза: „Защо точно вярваш в Бог? Твоята позиция ли ще те спаси, или Бог?“. Майка ми също каза: „Това е последният път, когато Бог спасява човечеството. Бедствията, които ще ни сполетят, ще бъдат непоносими за човешката плът и ще бъдат насочени не само към плътта, но и към душата“. Майка ми и сестра ми провеждаха общения с мен многократно и това ме караше да се чувствам доста притеснена. Бях наясно, че това е истинският път и последният етап от Божието дело и че веднага трябваше да напусна църквата, но ако си тръгнех, щях да загубя позицията си и никой вече нямаше да ми се възхищава и да ме уважава. Щях да загубя и шанса си да стана пастор. Всяка година на Коледа, Великден или Деня на благодарността всички винаги ме избираха да проповядвам и да бъда домакин на празненствата, и се ползвах с възхищението на братята и сестрите ми, което наистина ме радваше. Но ако приемех този нов етап от делото и напуснех църквата, нямаше да имам позиция. Ако това се случеше, щях ли да мога да се радвам на подобни събития? Щяха ли моите братя и сестри да продължат да ми се възхищават? От едната страна беше истинският път, а от другата — моята позиция. Чувствах се силно раздвоена.

Един ден майка ми ме попита с тревога: „Знаеш, че Господ е дошъл да извърши ново дело, тогава защо не си напуснала църквата си?“. Казах ѝ: „Искам да бъда пастор!“. Майка ми общува искрено с мен, като каза: „Господ Исус е казал: „Не всеки, който Ми е казал: „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство, а онзи, който следва небесната воля на Моя Отец. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? А тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:21-23). „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират“ (Матей 7:13-14). Ти само призоваваш името Господне, но не приемаш новото Божие дело. Господ казва, че това е дело на злодеи, които не могат да влязат в небесното царство, и това, че си пастор, няма да те спаси“. По-малката ми сестра също общува с мен, като каза: „Ти очевидно нямаш какво да проповядваш, но въпреки това, в името на позицията си, проповядваш и подвеждаш хората в църквата. Не си ли като лицемерните фарисеи?“. Тя също така ми прочете откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, подли люде, които стоят нависоко, за да поучават „Бог“. Те са хора, които носят Божието знаме, но умишлено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярващи в Бог, докато ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са зли дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават стъпването на хората на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи тяхното търсене на Бог. Те може да изглеждат със „здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които водят хората да се съпротивляват на Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог). След като прочете Божиите слова, сестра ми каза: „Ти просто се наслаждаваш на предимствата, които позицията на учител ти носи в църквата, а това е противопоставяне на Бог! Парите, които вярващите принасят на Бог, се ползват за заплати на вас, учителите и пасторите, но в действителност тези пари се принасят на Бог и никой няма право да им се радва. Да се радваш на тези пари, е равносилно на кражба на приноси! Ти знаеш, че Господ се е върнал, но си се вкопчила в позицията и препитанието си като учител и продължаваш да проповядваш в църквата, за да подвеждаш другите. Не си ли като фарисеите, които ядат човешка плът и пият човешка кръв?“. Майка ми също каза: „В миналото не разбирах какво означава да „ядеш човешка плът и да пиеш човешка кръв“, но сега разбирам, че всеки, който получава заплата в църквата, се радва на приносите за Бог и ги краде. Приносите са спестяванията на братята и сестрите от скромния им живот, които принасят на Бог, но вие, пасторите и учителите, им се радвате. Вие ядете плътта и пиете кръвта на вярващите. Можеш ли да понесеш отговорност за това пред Бог?“. Като слушах майка ми и сестра ми, се почувствах изключително разстроена. Особено когато прочетох тези Божии слова: „ядат човешка плът и пият човешка кръв“. Почувствах се наистина притеснена. Не беше ли вярно, че заплатата, на която се радвах, включваше приносите, които братята и сестрите принасяха на Бог? Наистина „ядях човешка плът и пиех човешка кръв“! Сестра ми продължи: „Господ Исус е упрекнал фарисеите, като е рекъл: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15). По онова време фарисеите са копнеели Месията да дойде. Ала когато Месията — Господ Исус — дошъл, макар да са знаели, че словата, изречени от Господ Исус, имат власт и могъщество, за да запазят позициите и препитанието си, те не само Го отхвърлили, но и Му се противели и Го осъдили, като попречили на вярващите да Го приемат. След това те приковали Господ Исус на кръста и били прокълнати и наказани от Бог. Библията казва: „Затова Господ ще отсече от Израил в един ден и глава, и опашка, палмов клон и тръстика. (Старецът и почтеният мъж, той е глава; а пророкът, който поучава лъжи, той е опашка.) Защото водачите на този народ го заблуждават и водените от тях загиват“ (Исая 9:14-16). Кой е главата? Това се отнася за пасторите и старейшините, които знаят истинския път, но не го приемат. Защо тогава главата и опашката са отрязани? Защото те ясно знаят истинския път, но не го приемат, защото не могат да се откажат от позициите и препитанието си и се противопоставят на Божието дело, и го осъждат, като пречат на вярващите да приемат истинския път. Не се заблуждавай от сегашната си позиция като учител. Знаеш, че Господ е дошъл, но не си напуснала първоначалната си църква. Вместо това се опитваш да седиш на два стола едновременно и си се вкопчила в позицията си, като проповядваш в тази църква, за да подвеждаш хората и да се радваш на почитта и уважението на другите. Дали не си се превърнала във вечен грешник, който пречи на другите да приемат истинския път? Ако продължаваш да си вкопчена в позицията си и не се придържаш към новото Божие дело, в крайна сметка ще бъдеш отрязана от Бог. Защо в края на краищата вярваме в Господ? Не чакаме ли просто Господ да дойде, за да ни спаси? Ако вярваме в Господ единствено заради позицията на пастор, тогава има само един изход — да отидем в ада и да бъдем наказани. Спомняш ли си Петър и Матей, както е записано в Библията? Когато Господ Исус повикал Петър, той веднага оставил рибарските си мрежи и последвал Господ. Матей бил бирник, който събирал данъци в службата, и когато чул призива на Господ Исус, веднага оставил работата си и Го последвал. Сега виж себе си — колебаеш се и не можеш да се откажеш от едно или друго нещо. Господ Исус е казал: „Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). Притчи 14:12 и 16:25 ни напомнят, че: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт“. Когато Бог дойде да извърши ново дело, ние трябва да следваме Неговите стъпки, защото онези, които не приемат Божието дело от последните дни, а вместо това пречат на хората да се върнат при Бог, за да запазят своите позиции и препитание, ще бъдат осъдени и наказани от Бог. Помисли за това!“. Като слушах майка ми и сестра ми, наистина се развълнувах и се почувствах малко уплашена, като си помислих: „Фарисеите са били добре запознати с Библията, проповядвали са в църквата и са изглеждали благочестиви, но в същността си са правели всичко това в името на своите позиции и препитание и за да бъдат почитани и уважавани от другите. Това не е било истинска служба на Господ. Те са се противели на Господ Исус и са Го осъдили заради своите позиции и препитание, като попречили на вярващите да приемат евангелието на Господ. Те са служели на Бог, но са Му се противопоставили и са били осъдени и прокълнати от Господ Исус“. Помислих си за проповедника от моята първоначална църква, който, под претекст, че защитава стадото, изолира църквата и попречи на вярващите да проучат истинския път, и сочеше онези, които проповядваха царското евангелие, като казваше: „Отсега нататък не идвайте в нашата църква, за да проповядвате евангелието. Ако се върнете, ще извикам полицията и всички ще бъдете арестувани“. Също така председателят на Патриотичния комитет на Трите Аз-а сътрудничеше с работния отдел на Обединения фронт, за да арестува онези, които вярват във Всемогъщия Бог, и когато откриеха хора, проповядващи евангелието, те викаха полицията. Като се вгледах отново в себе си, ясно знаех, че Господ се е завърнал, но за да се радвам на благословиите на статуса и да ми се възхищават, отказвах да напусна църквата и крадях словата на Всемогъщия Бог за моите проповеди, като се превъзнасях, издигах себе си и карах хората да ме уважават и почитат. Дали не съм ли вървяла по пътя на фарисеите? Господ Исус е изрекъл седем проклятия над фарисеите. Ако не напуснех църквата, щях съзнателно да извършвам още по-голям грях и изходът ми щеше да бъде същият като на фарисеите!

Един ден прочетох откъс от словата на Всемогъщия Бог, който дълбоко ме развълнува. Всемогъщият Бог казва: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте предани, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При всичката борба между положителното и негативното, черното и бялото, между семейството и Бог, децата и Бог, хармоничността и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте богатствата, дори без волята да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; а между представата и истината все още избирате представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са неспособни на смекчаване. Кръвта в сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате? Ще се подчините ли на думите Ми, или ще изпитате неприязън към тях? Моят ден е изложен пред очите ви и това, пред което се изправяте, е нов живот и нова отправна точка. Въпреки това трябва да ви кажа, че тази отправна точка не е началото на отминало ново дело, а е краят на старото. Тоест, това е финалното действие. Мисля, че всички можете да разберете какво е необичайно в тази отправна точка. Скоро обаче вие ще разберете истинското значение на тази отправна точка, така че нека я преминем заедно и да приветстваме предстоящия финал! Но това, което продължава да Ме тревожи относно вас, е, че когато се сблъскате с несправедливост и справедливост, вие винаги избирате несправедливостта. Всичко това обаче е във вашето минало. Аз също се надявам да забравя всичко от вашето минало, въпреки че е много трудно. При все това имам много добър начин да го направя: нека бъдещето замени миналото и да позволи на сенките от вашето минало да бъдат прогонени и заменени от вашето истинско днешно аз. Затова се налага да ви обезпокоя още веднъж, като ви помоля да направите избор: на кого точно сте верни?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Божиите слова трогнаха сърцето ми и се почувствах така, сякаш Бог ме питаше очи в очи, като ме остави безмълвна. Бях изпълнена със съжаление и вина, не се сдържах и заплаках. Знаех, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, и трябваше да приема Божието дело и да напусна първоначалната църква. Но се страхувах, че ако ме отлъчат от там, няма да мога да съм пастор, затова седях на два стола, като планирах да напусна, след като бъда пастор две години. Тъй като в църквата не бе останало нищо за проповядване, се притеснявах, че ще загубя позицията си и затова крадях словата на Всемогъщия Бог, за да проповядвам, като се надявах да придобия подкрепата и възхищението на всички. Видях, че Църквата на Трите Аз-а се обединяваше с правителството, за да се противи на Бог, като арестуваше евангелските работници на Църквата на Всемогъщия Бог. Знаех, че бързо трябва да си тръгна, но продължавах да стоя в първоначалната си църква, за да поддържам позицията си. Всеки път избирах статуса си пред истината. Видях, че дълги години съм била предана на статуса си и на хорското възхищение. Семейството ми бе провеждало много общения с мен, но аз упорито се противях на Бог в името на статуса ми. Не вярвах истински в Бог, а по-скоро бях просто човек, който търсеше статус и се наслаждаваше на предимствата на позицията си. Бях същински лицемерен фарисей. Извършеното от мен наистина съкрушаваше Божието сърце. Реших да напусна първоначалната си църква и да практикувам проповядване на евангелието с братята и сестрите от Църквата на Всемогъщия Бог. Няколко дни по-късно надзорниците и колегите от първоначалната ми църква дойдоха да ме търсят, като казаха: „Учителю Джао, църквата те е развивала дълги години и е подкрепяла твоето богословско обучение. Трябва бързо да се изправиш и да работиш за Господ. Не можеш да предадеш любовта на Господ към теб и доверието на братята и сестрите!“. След като чух думите им, си помислих: „Прочетох словата, изразени от Всемогъщия Бог, и съм сигурна, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус и че Той е изразил истината, за да извърши делото на осъждане и пречистване на човечеството в последните дни. Църквата вече няма делото на Светия Дух. Дори и да стана пастор, без делото и подкрепата на Светия Дух, това няма стойност или значение. Не мога да остана в църквата, тъй като това би довело до моето унищожение и точно като фарисеите, аз ще бъда осъдена от Бог. Трябва да следвам Божиите стъпки и да проповядвам Божието евангелие от последните дни на повече хора, които копнеят за явяването на Бог“. В този момент бях напълно непоколебима и ги отхвърлих.

След това започнах да изпълнявам дълга си да проповядвам евангелието в Църквата на Всемогъщия Бог. По-късно чух за пастор, който прочел „Словото се явява в плът“ и признал, че словата на Всемогъщия Бог са изразени от Бог и че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, но не го приел, защото не можел да се откаже от пасторската си позиция, като по този начин загубил шанса си за спасение. Стана ми още по-ясно, че стремежът към статус води единствено до съпротива срещу Бог и самоунищожение. Ако Бог не бе използвал моето семейство и братята и сестрите, за да общува с мен многократно, щях да бъда точно като този пастор — да знам истинския път и все пак да не го приемам, и в крайна сметка щях да бъда наказана в духа, душата и тялото си, точно като фарисеите. Сега, въпреки че загубих шанса си да бъда пастор, аз придобих пътя на вечния живот и получих Божието спасение от последните дни — нещо, което не може да бъде заменено за каквато и да е висока позиция. В сърцето си съм още по-благодарна за благодатта на спасението от Всемогъщия Бог.