От Йе Уей, Китай

През март 2020 г. бях избрана за църковен водач. Скоро след това чух, че някои братя и сестри ще дойдат да преподават компютърни умения и да обучават компютърни техници. Щом чух за това, проявих голям интерес. Винаги съм се интересувала от компютърни технологии и дори бях учила сама в свободното си време, затова изпитвах силно желание да изучавам тези умения. Като огледах членовете на нашата църква, аз бях единствената, която имаше някакви основни познания в тази област, така че щеше да е чудесно, ако можех да изпълнявам този дълг! Мислех си как не съм много красноречива в сегашния си дълг на водач и понякога, когато братята и сестрите имаха въпроси или трудности, не знаех как да общувам и да ги решавам, и това беше доста неловко. Ако можех да изпълнявам технически дълг, овладяването на уменията щеше да ме превърне в технически талант и да ми спечели признание, затова с нетърпение очаквах да покажа способностите си в този дълг, свързан с компютърните технологии. Когато видях една сестра с оскъдни начални познания да изучава технологии, я погледнах леко пренебрежително и небрежно ѝ дадох някои насоки. Сестрата ме погледна изненадано и каза: „Не очаквах да знаеш тези неща!“. Почувствах се добре от похвалата ѝ и си помислих: „Ти наистина ме подценяваш. Ако не беше дългът ми на водач, щях да отида да уча компютърни технологии“.

В началото на месец май брат Джан Мин дойде в нашата църква, за да преподава компютърни умения, и аз бях особено щастлива. Помислих си: „Въпреки че не мога да ходя на уроци всеки ден, мога да намеря време, за да уча, а ученето от хора с познания ще ми помогне да усвоя повече умения, и щом ми се удаде възможност, ще мога да покажа способностите си“. Когато за пръв път отидох на урок, забелязах, че част от техническото съдържание включва английски термини, затова не можах да се сдържа и да не покажа уменията си по английски, като им четях и превеждах. Братята и сестрите ме гледаха с уважение по съвсем нов начин. Една сестра каза: „Какво е твоето ниво по английски език? Знаеш дори техническите термини. Ти си най-пригодна да учиш, имаш предимство!“. Кимнах и казах: „Това е просто нещо, което обичам да изучавам“. Когато видях сестрите да се затрудняват с определени операции по време на практиката, им предложих някои насоки с мисълта: „Тъй като съм водач и нямам време, мога да уча само от време на време; иначе със сигурност щях да уча по-бързо от вас“. За съжаление, ходих на уроците само два-три дни и след това не можах да продължа, защото бях заета с църковното дело. Изпитвах голямо съжаление и известна неохота при мисълта: „Не мога да изоставам от вас. Трябва да намеря време и да наваксам това, което не съм научила“. След това гледах видео уроци и полагах усилия да проучвам всичко, което не разбирах. Когато братята и сестрите ме питаха за неща, които не разбираха, аз също можех да им давам някои насоки. Когато получавах комплименти от братята и сестрите, се възгордявах и още повече харесвах дълга, свързан с компютърните технологии. В дълга си на водач обаче често се сблъсквах с различни трудности и понякога не можех да ги преодолея, което ме караше да се чувствам неловко. Въпреки че изпълнявах дълга си, в сърцето си нямах същия ентусиазъм към него, както към изучаването на компютърни технологии, нито мислех как да изпълнявам дълга си добре. Вместо това се съсредоточих върху изучаването на компютърни технологии. Понякога се чувствах малко виновна и си мислех: „Дали не пренебрегвам истинския си дълг?“. Но после се замислих как техническите умения на компютърните техници в църквата бяха на средно ниво и че да се помага на братята и сестрите с компютърни проблеми също беше належащо, и с тази мисъл вината ми изчезна. Един ден отидох да се заема с дълга си едва след като известно време се бях занимавала с компютъра, в резултат на което установих, че съм пропуснала доста спешна задача и съмпричинила забавяне. Едва тогава се уплаших. Моята липса на концентрация върху основните ми отговорности беше довела до това забавяне. Мислех си и за други задачи, които е трябвало да бъдат изпълнени, но не са били изпълнени, както и за други, които е трябвало да бъдат проследени, но не са били проследени. Това беше повлияло на напредъка на работата и изпитах известно съжаление, като си помислих: „Като водач не концентрирах усилията си в основния си дълг, а постоянно изучавах компютърни технологии. Наистина пренебрегвах истинските си отговорности!“. Помолих се на Бог: „Боже, готова съм отново да съсредоточа сърцето си върху дълга си и да не върша нещата според предпочитанията си. Отсега нататък с усърдие ще изпълнявам добре дълга си“. Но няколко дни по-късно се случи нещо, което отново ме разкри.

Една сестра се сблъска с някои трудности, докато изпълняваше дълга си, и аз не знаех как да общувам с нея. Тъй като не можех да реша проблемите ѝ, почувствах, че донякъде съм загубила достойнство, а също така се почувствах и малко негативна при мисълта: „Като водач не мога да реша дори един проблем — това е толкова унизително. Кой знае каква оценка ще ми даде тази сестра зад гърба ми! По-добре да уча технологии. Когато братята и сестрите имат компютърни проблеми, мога да ги реша на място и мога също така да получа похвала и възхищение от всички“. С тази нагласа повече не исках да бъда водач. Няколко дни по-късно един проповедник научи, че пренебрегването на дълга ми е довело до това, че някои задачи не са били изпълнени добре, затова ме скастри. Тогава изразих желанието си да уча компютърни технологии. Тя проведе общение с мен и ме помоли да се замисля защо искам да поема технически дълг, вместо да бъда водач. В размишлението си прочетох тези Божии слова: „Ако дългът, който изпълняваш, е нещо, в което си добър и което харесваш, тогава ти чувстваш, че това е твоя отговорност и задължение и че изпълнението му е напълно естествено и обосновано. Чувстваш се радостен, щастлив и спокоен. Това е нещо, което правиш с желание, нещо, на което можеш да бъдеш отдаден и чувстваш, че удовлетворяваш Бог. Когато обаче някой ден се изправиш пред дълг, който не харесваш или който не си изпълнявал никога преди, ще можеш ли да му бъдеш отдаден? Това ще бъде проверка дали практикуваш истината. Ако например дългът ти е в екип химни и можеш да пееш, и това ти доставя удоволствие, тогава ти с желание изпълняваш този дълг. Ако ти бъде възложен друг дълг, който изисква от теб да проповядваш евангелието и работата е малко трудна, би ли могъл да се подчиниш? Обмисляш го и казваш: „Аз обичам да пея“. Какво означава това? Означава, че не искаш да проповядваш евангелието. Съвсем ясно е, че означава това. Ти само повтаряш: „Аз обичам да пея“. Ако някой водач или работник се опита да те убеди: „Защо не се научиш да проповядваш евангелието и не се въоръжиш с повече истини? Това ще бъде по-полезно за израстването ти в живота“, ти продължаваш да настояваш с думите „Аз обичам да пея и да танцувам“. Не искаш да отидеш да проповядваш евангелието, каквото и да ти казват. Защо не искаш да отидеш? (Поради липса на интерес.) Нямаш интерес и затова не искаш да отидеш — какъв е проблемът с това? Работата е там, че избираш дълга си според личните си вкусове и предпочитания и не се покоряваш. Липсва ти покорство, това е проблемът. Ако не търсиш истината, за да разрешиш този проблем, тогава ти всъщност не проявяваш истинско покорство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Като прочетох Божиите слова, разбрах, че когато ставаше дума за дълг, който ме интересуваше, в който бях добра, в който можех да се покажа и да спечеля възхищението на другите, бях готова да положа усилия, за да го изпълня добре. Обаче в дълг, който не ме интересуваше и в който не можех да покажа способностите си, не бях склонна да се изправя пред предизвикателствата, свързаните с него, и да ги преодолея. Това показваше, че избирам дълга си въз основа на лични предпочитания и ми липсва покорство пред Бог. Като погледна назад към изучаването на компютърни технологии, чувствах, че когато имах възможност да се покажа, се потапях в проучвания, а когато постигнех някакъв малък успех, се мислех за необикновена. Когато получавах похвали и възхищение от другите, си поставях висока самооценка, но когато имах трудности и проблеми в дълга си на водач и не успявах да ги реша, се чувствах засрамена и исках да се съпротивлявам или да избягам от ситуацията. Така че вместо това се опитвах да намеря време и да се задълбоча в технологиите, което в крайна сметка забави основните ми отговорности. Наистина пренебрегвах истинския си дълг! Като църковен водач, когато братята и сестрите срещаха трудности в дълга си и аз не можех да проведа ефективно общение, трябваше да разчитам на Бог, за да търся истината или да потърся помощ от тези, които разбират истината, за да ме напътстват и да ми помогнат. Но аз исках да отбягвам проблемите и да се отдръпна, защото не можех да защитя гордостта и статуса си в очите на хората. Изпълнявах дълга си въз основа на лични интереси и предпочитания, стремях се да удовлетворя личния си статус и репутация, вместо да практикувам истината, и не заемах позицията на сътворено същество, за да се покоря на Бог. Това мое отношение към дълга ми беше отвратително на Бог. След като придобих известно разбиране, се помолих на Бог: „Боже, вече не искам да действам въз основа на предпочитанията си. Готова съм да съсредоточа сърцето си върху дълга си и усърдно да го изпълнявам добре“. По-късно сърцето ми малко се успокои и започнах прилежно да се съсредоточавам върху основната си работа. Когато възникваха трудности в работата ми, общувах с братята и сестрите, с които си сътрудничех, като търсех истината, за да ги реша.

До април 2021 г. поради липса на ефективност в евангелската работа, бях кастрена от висшестоящите водачи, но вместо да се самоанализирам, бях склонна да се откажа и предложих да напусна. Висшестоящите водачи видяха, че не размишлявам и не навлизам в истината, и че съм станала изключително негативна, затова се съгласиха с напускането ми. Няколко дни по-късно поех дълг, свързан с компютърните технологии, и се почувствах доста щастлива, като си мислех, че този дълг ми подхожда и ще мога да покажа на какво съм способна. Потопих се в изучаването на технологии и бързо овладях някои основни умения, като бях в състояние да реша всички компютърни проблеми на братята и сестрите си. Когато учех братята и сестрите, се чувствах уверена и гордо вирех глава, и намирах този дълг за много удовлетворяващ.

Неочаквано, няколко месеца по-късно, се сблъсках с някои рискове за сигурността и не можех да изпълнявам дълга си повече. Често се чувствах потисната и си мислех: „Технологиите се обновяват и променят толкова бързо. Загубих толкова много време, че със сигурност ще изостана“. За да не изоставам твърде много, се опитвах да уча технологии, доколкото можех, с надеждата, че един ден ще мога отново да изпълнявам технически дълг. По-късно, след като прочетох един откъс от Божиите слова, започнах да разбирам малко състоянието си. Всемогъщият Бог казва: „В хората има вроден инстинкт. Ако никога не знаят в какво са силни, какви са интересите и хобитата им, те считат, че няма смисъл да съществуват, неспособни са да осъзнаят собствената си стойност и имат чувство за безполезност. Не са способни да покажат стойността си. След като човек открие своите интереси и хобита обаче, той ги превръща в мост или трамплин за осъзнаване на собствената си стойност. Готов е да плати цената, за да преследва въжделенията си, да живее по-стойностно, да стане полезна личност, да се открои от тълпата и да бъде забелязан, да му се възхищават и да го утвърждават, и да се превърне в необикновена личност. По този начин той може да живее пълноценно, да направи успешна кариера в този свят, да осъществи въжделенията и желанията си и така да живее пълноценно. Когато се огледат в оживените тълпи от хора, виждат, че само малцина са тези, които са природно надарени като тях самите, които са си поставили възвишени въжделения и желания и които в крайна сметка са постигнали тези неща чрез непрестанни усилия. Те са изградили кариера, като са правели това, което обичат, постигнали са желаната слава, придобивки и престиж, доказали са своята стойност и са осъзнали своята собствена значимост. Това е стремежът на хората“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (8)). Докато четях Божиите слова, разбрах, че винаги съм искала да изпълнявам дълг, свързан с интересите и хобитата ми, за да постигна идеалите и желанията си, да стана технически талант, на когото другите се възхищават, и в крайна сметка да получа славата, облагите и статуса, които желаех. Когато открих, че уменията в компютърните технологии могат да ми спечелят похвала и възхищение, изпитах силно чувство за значимост и постижение. Така че все повече се интересувах от компютърни технологии, бях готова да работя усилено и да уча от сутрин до вечер, за да подобря уменията си, като се опитвах да развия умения в тази област, така че повече хора да ме хвалят и да ми се възхищават. В моя дълг на водач обаче не ми достигаха много неща и нямах инициативна нагласа. Когато срещах трудности и неуспехи, ставах негативна и се оттеглях, дори напуснах и станах дезертьор. Отнасях се към интересите и хобитата си като към трамплин, чрез който да реализирам собствената си стойност. Исках да спечеля възхищението на другите, като уча компютърни технологии. Това беше план за лична облага и го правех, за да изградя своя образ и статус в сърцата на хората и да удовлетворя амбициите и желанията си!

Един ден попаднах на този откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за скритите мотиви зад моя подход към дълга ми — подход, който се определяше от предпочитания. Всемогъщият Бог казва: „Грижата на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на обикновените хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи — и това е единствената причина, поради която обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. И така, статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). След като прочетох Божиите слова, които разобличават антихристите, силно се развълнувах. Отнасях се към репутацията и статута като към нещо толкова ценно, колкото самия живот, и постоянно се стремях към възхищението на другите. Бях повлияна от сатанински отрови като: „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, и винаги се стремях да имам статус и добра репутация в сърцата на другите. Бях готова да изпълнявам всеки дълг, който би ми позволил да си създам реноме и да будя възхищение. Бях готова да страдам и да понеса цената на такъв дълг, но избягвах и отхвърлях всеки дълг, който можеше да навреди на репутацията и статута ми. Точно както с компютърните технологии: тъй като ми позволяваха да си създам реноме, бях готова да ги изучавам усърдно и да се взирам в компютърния екран по цял ден и дори когато очите ми бяха възпалени и вратът ме болеше, просто стисках зъби и продължавах. За разлика от това бях много пасивна в моя лидерски дълг, защото се страхувах, че ако не мога да решавам проблеми, ще загубя добрата си репутация в очите на моите братя и сестри. За да защитя гордостта и статута си, бях способна дори да напусна и да стана дезертьор. Божиите намерения за хората са те да стремят към истината и да разрешават покварата си, докато изпълняват дълга си. Но вместо това аз преследвах репутация и статус с цел да задоволя суетата си, което противоречи на Божиите изисквания. Вървях по пътя на антихрист и дори суетата ми да беше задоволена, поквареният ми нрав нямаше да се промени и в крайна сметка пак щях да бъда отстранена. Изпитах голямо съжаление и паднах пред Бог, за да се помоля и да се обърна към Него с молба да ме води по пътя на стремежа към истината.

След това прочетох два откъса от Божиите слова и разбрах как да се отнасям към интересите и хобитата си. Всемогъщият Бог казва: „От този ден нататък, значи, ти си истински член на Божия дом; тоест ти се признаваш за едно от Божиите сътворени същества. От този ден нататък трябва да преформулираш житейските си планове — вече не бива да преследваш въжделенията, желанията и целите, които преди си си поставял в живота. Вместо това трябва да промениш своята идентичност и гледна точка и да планираш житейските цели и посока, които трябва да има едно сътворено същество. Преди всичко, твоите цели и посока не бива да бъдат да станеш водач, да ръководиш или да се отличаваш в някоя сфера, или да станеш известна личност, която се занимава с определена работа или владее определено професионално умение. Вместо това трябва да приемеш дълга си от Бог, тоест да знаеш каква работа трябва да вършиш и какъв дълг трябва да изпълняваш сега, в този момент. Трябва да търсиш Божиите намерения. Независимо какво Бог изисква от теб да правиш и какъв дълг ти е устроен в Неговия дом, трябва да разбереш истините, които трябва да разбереш, и принципите, които трябва да следваш и да схванеш, и да си наясно с тях, за да изпълниш този дълг. Ако не можеш да ги запомниш, можеш да си ги запишеш и, когато имаш време, да ги преглеждаш повече и да размишляваш повече над тях. Като едно от Божиите сътворени същества, твоята основна житейска цел трябва да бъде да изпълниш добре дълга си като сътворено същество и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Това е най-основната житейска цел, която трябва да имаш. Второто и по-конкретно е как да изпълниш добре дълга си като сътворено същество и да бъдеш сътворено същество което отговаря на критериите — това е най-важното. Що се отнася до насоките или целите, свързани с репутация, статус, суета и лични перспективи — всички неща, които поквареното човечество преследва — това са нещата, от които трябва да се откажеш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). „Като вярващ в Бог, след като си готов да се стремиш към истината и желаеш да постигнеш спасение, тогава трябва да се избавиш от своите стремежи, въжделения и желания, трябва да изоставиш този път, т.е. пътя на търсенето на слава и придобивки, както и да се избавиш от тези въжделения и желания. Не бива да избираш осъществяването на своите въжделения и желания за своя житейска цел. Вместо това целта ти трябва да бъде стремеж към истината и постигане на спасение“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (8)). Да. Като сътворено същество целта, която трябва да имам, е да се стремя да изпълнявам добре дълга си като сътворено същество, а не да преследвам репутация и статус или да осъществявам идеалите си като стана изключителен човек, професионалист или технически талант. Отсега нататък каквото и да ми възложи църквата, трябва да го приема от Бог и да се покоря на Неговите устройвания и подредби. Компютърните технологии ми доставят удоволствие и когато църковното дело го изисква, ще ги изучавам усърдно, като ги прилагам към дълга си, за да постигна добри резултати, но също така трябва да разреша всякакви неправилни намерения в себе си; в противен случай, като изпълнявам дълга си с покварен нрав, няма да получа Божието одобрение. Ако в бъдеще църквата ми възложи друг дълг въз основа на нуждите на делото, дори и да не е сред силните ми страни, трябва да се изправя и да преодолея възникващите предизвикателства, да положа повече усилия в истините принципи и да уча повече от братята и сестрите си за нещата, които не мога да правя. Затова се помолих на Бог с готовност да се откажа от репутацията и статута си, да се покоря на всеки дълг, който Божият дом ми възложи, и повече да не изпълнявам дълга си въз основа на предпочитанията си.

По-късно се върнах в родния си град и отново изпълнявах дълга си в областта на компютърните технологии. Пет месеца по-късно получих писмо от водачите, в което се казваше, че спешно се нуждаят от човек, който да помага с текстовия дълг, и тъй като водачите знаеха, че съм изпълнявала този дълг преди, ме попитаха дали съм готова да го поема. По това време изучавах нова технология и църквата ме смятаха за доста изтъкната в тази област. Така че наистина не ми се искаше да се откажа от това и за миг отново се озовах в дилема. Замислих се как преди бях преследвала репутация и статус и знаех, че този път трябва да потърся истината, за да разреша проблемите си. Прочетох тези Божии слова: „Трябва да се научиш да се подчиняваш, когато възложеният ти дълг е адаптиран. След като известно време се обучаваш за новия си дълг и постигнеш резултати при изпълнението му, ще установиш, че си по-подходящ да изпълняваш този дълг, и ще осъзнаеш, че изборът на дълга в зависимост от личните ти предпочитания е бил грешен. Това не разрешава ли проблема? Най-важното е, че Божият дом определя какъв дълг да изпълняват хората не въз основа на личните им предпочитания, а в зависимост от това, което е необходимо за работата, и от това дали даден човек може да постигне резултати, като изпълнява този дълг. Бихте ли казали, че Божият дом трябва да разпределя дълга според индивидуалните предпочитания? Трябва ли да използва хората въз основа на условието да се удовлетворят личните им предпочитания? (Не.) Кое от тези неща съответства на принципите на Божия дом за използване на хората? Кое съответства на истините принципи? Хората да се подбират в зависимост от потребностите на работата в Божия дом и от резултатите от изпълнението на дълга им. Имаш някои любими увлечения и интереси, както и някакво желание да изпълняваш дълга си, но трябва ли твоите желания, интереси и увлечения да имат предимство пред работата в Божия дом? Да кажем, че упорито настояваш и казваш: „Трябва да върша тази работа, а ако не ми позволят да я върша, не искам да живея и не искам да изпълнявам дълга си. Ако не ми позволят да върша тази работа, няма да имам ентусиазъм за нищо друго, нито ще положа всички усилия за него“. Дали това не показва, че има проблем с отношението ти към изпълняването на дълга? Това не е ли пълна липса на съвест и разум? За да удовлетвориш личните си желания, интереси и любими занимания, не се колебаеш да накърниш и забавиш работата на църквата. Това съответства ли на истината? Как трябва да се отнася човек към нещата, които не съответстват на истината? […] Другият, който е най-важният, е, че независимо каква степен на разбиране придобиеш или дали можеш да разбираш тези неща, когато Божият дом прави подредби за теб, трябва поне първо да приемеш отношение на подчинение, а не да бъдеш придирчив или претенциозен, или да имаш свои собствени планове и избори. Това е разумът, който трябва да притежаваш преди всичко“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). Божиите слова ме развълнуваха. Божият дом не възлага дълг въз основа на лични предпочитания, а според нуждите на делото. Въпреки че исках да изпълнявам дълга, свързан с технологиите, не трябваше да поставям интересите си над църковното дело. Освен това по онова време нямаше недостиг на хора, които да вършат тази работа, но имаше недостиг на хора за работата, свързана с текст. Преди време бях изпълнявала текстови дълг, та имах известно разбиране за свързаните с него принципи. Трябваше да взема предвид Божието намерение, да се покоря на наредбите на църквата и да дам приоритет на църковното дело. След като разбрах Божието намерение, се помолих на Бог да поправи състоянието ми и след това продължих да изпълнявам текстовия дълг.

Разобличаването и съдът на Божиите слова ме накараха да разпозная погрешните си стремежи. Научих също така как правилно да се отнасям към интересите и хобитата си. Благодаря на Бог за Неговото ръководство! С каквито и обстоятелства да се сблъскам в бъдеще, съм готова да се покоря на Божиите устройвания и наредби и да се стремя към истината, за да изпълнявам добре дълга си.