От Джунчън, Китай

Докато бях още малък, двамата ми братовчеди вече бяха постигнали успех в ранна възраст и притежаваха коли и къщи. Всяка Нова година, когато посещавахме роднини, те постоянно хвалеха братовчедите ми и ги гледаха с възхита. Изключителните впечатления от моите братовчеди се запечатаха дълбоко в сърцето ми. По това време семейството ми беше най-бедното сред нашите роднини и хората ни гледаха отвисоко. Затова завиждах на братовчедите си, че привличаха вниманието на другите, където и да отидеха. Чувствах, че това е начинът да се живее достойно и стойностно. Тайно се зарекох пред себе си: „Един ден определено ще се откроя и ще постигна нещо и ще накарам моите роднини и приятели да ми се възхищават“.

На 16-годишна възраст и все още наивен започнах своето професионално пътуване, изпълнен с мечти. Изпитах трудностите да си намеря работа сам в непознатия град Гуанджоу и дори се наложи да спя до градинките близо до гарата, защото нямах пари. Моите идеали бяха красиви, но реалността беше сурова и колкото и упорито да се трудех, никога не можех да припечеля много пари. По това време моята майка ми проповядваше евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни и за кратко присъствах на събирания, но тъй като исках да изкарвам пари и да водя по-добър живот, продължих да работя другаде. През 2014 г. се присъединих към добре позната верига като продавач с мисълта: „Много знаменитости и богати хора започват в сферата на продажбите. Продажбите не само обучават хората, но и подобряват бизнес уменията им“. При тази мисъл се потопих в работата със страст. За да постигна резултати, често пътувах служебно из провинции и градове, и работех ден и нощ, като почти никога не се хранех или спях нормално. Като човек с морска болест се чувствах замаян и изтощен от ежедневните пътувания. През лятото, докато търсех стоки в камиона, бях облян в пот, а панталоните прилепваха към краката ми, сякаш току-що съм ги изпрал. Една зима предното стъкло на колата ми се счупи и шофирах над сто километра срещу хапещия студен вятър и снега. След като слязох от колата, бях толкова измръзнал, че не можех да вървя стабилно. Твърдо вярвах, че „тези, които търпят трудности, могат да карат Land Rover“, и че трудностите, които търпя днес, проправят път за успеха в утрешния ден. Стремях се да постигна мечтите си чрез собствените си усилия. В компанията общувах с много търговски управители и завиждах на безупречно облечения елит, като се надявах един ден и аз бъда търговски управител и да печеля възхищението и похвалите на другите.

Две години минаха като миг и най-накрая бях повишен в търговски управител. След това няколко пъти бях награждаван като шампион по продажби на отдела и бях оценен като отличен търговски управител. Колегите ме гледаха със завист и казваха: „Тази търговска марка не може да функционира без теб“. Управителят на фабриката също ме водеше често на социални мероприятия и нерядко ми носеше подаръци. Суетата ми беше удовлетворена и бях изключително щастлив. Чувствах, че работоспособността ми е голяма и вървях с чувство на увереност. Воден от амбицията си, титлата на търговски управител вече не ми беше достатъчна и исках да изкача още едно стъпало, за да могат моите богати и влиятелни роднини да видят, че съм по-добър от тях. Поради честите служебни пътувания и социални ангажименти всеки ден се чувствах напълно изцеден и изтощен и никакво количество сън не може да компенсира умората. Кожното ми състояние започна да се влошава и можех да разчитам само на мехлеми за временно облекчение. Обмислях и да се прибера вкъщи, за да се погрижа за здравето си, но когато се замислих колко усилия бях положил, за да постигна всичко, което имах, знаех, че ако веднъж си взема отпуска, за да се прибера вкъщи, търговската марка, за която отговарях, щеше да бъде превзета от някой друг, а след това щях да загубя ръководната си позиция и цялата слава и всички хвалебствия щяха изчезнат. Реших, че не мога да се откажа толкова лесно и че колкото и да е трудно, трябва да упорствам.

По-късно един районен управител от фабрика за оризови нудли ми се обади и поиска да ми прехвърли продажбите на продукта за два града. Помислих си: „Ако се справя добре, в бъдеще може да стана районен управител. За да се откроя, трябва да се осмеля да поема предизвикателство на по-висока позиция“. Затова напуснах дългогодишната си работа и станах градски управителна фабриката за оризови нудли. Когато хората в селото чуваха, че съм станал градски управител, завистливо ми казваха: „След като се утвърдиш, моля те, нека детето ми работи с теб“. Чувствах се много доволен да чувам това и суетата ми беше удовлетворена. Просто се надявах един ден да стана районен управител и тогава, където и да отидех, другите щяха да ме наричат елит, а роднините ми със сигурност щяха ме видят в нова светлина. Тези мисли наистина ме вълнуваха. Ала неочаквано се случи нещо непредвидено. В началото на 2021 г. общите продажби на фабриката спаднаха значително и с тревога гледах как изтичаше срокът на партида след партида оризови нудли. Освен това всичките служебни пътувания, будувания и цялото нередовно хранене ми докараха стомашно-чревна дисфункция и ежедневна диария. По-лошото бе, че псориазисът ми значително се влоши и кожата ме сърбеше непоносимо. Скалпът ми се покри с дебели кори и пареше като обезумял, и се втвърди дотолкова, че ми беше трудно дори да мигам. Посетих много лечебни заведения, но нито едно от лекарствата и инжекциите не проработи. Бях измъчван от състоянието си до степен на пълно изтощение. Ала цялата тази мъка, болка и слабост бяха неща, които не можех да споделя с другите, защото се страхувах, че ще ми се подиграят или омаловажат. Когато не издържах повече, се обаждах на майка си, за да излея разочарованията си, и всеки път тя ми казваше: „Просто спри да работиш и се върни!“. Ала след всичките усилия, за да стигна до тази позиция, как можех просто да се откажа? Не можех да понеса да го направя. В сърцето ми все още имаше убеждение и си спомних афоризма: „Животът е като мравка, но човек трябва да има амбицията на лебед, и макар животът да е тънък като хартия, човек трябва да има несломим дух“. Помислих си: „Тъй като искам да се откроя и да постигна велики неща, страданието сигурно е неизбежно“. Така издържах до юни, но работата на фабриката не се подобряваше. След известно време псориазисът ми продължи да се влошава и се разпространи по цялото ми лице. Когато посещавах магазини и организирах събития, носех маска, а персоналът ме избягваше, когато ме видеше. Чувствах се наистина притеснен и си мислех: „Боря се усилено всеки ден и съм подложен на огромно напрежение, но това е резултатът. Струват ли си усилията наистина?“. Няколко дни по-късно един колега ми се обади, за да ми каже, че нашият ръководител е диагностициран с рак и провежда болнично лечение. След като затворих телефона, дълго време не можах да се успокоя. Застанах пред огледалото, като гледах лицето си, покрито с червени петна, и потънах в дълбок размисъл. „Районният ръководител е едва на 40 години — как е възможно нещо толкова животозастрашаващо да се случи толкова внезапно? Тя спечели много пари и получи своя дял от славата, но колкото и пари да е изкарала или колкото и да е известна, не може да си върне здравето. Аз съм едва на тридесет, а тялото ми вече е поразено от толкова много проблеми. Ако продължа така, няма ли да свърша като нея? Ако рискувам здравето си, за да постигна такива резултати, какъв е смисълът от парите и уважението?“. През следващите няколко дни се чувствах напълно объркан и безпомощен, сякаш не можех да продължа напред. Под двойния натиск на физическата болка и психическото напрежение, напуснах работата си и с натежало сърце избрах да се прибера у дома, за да се лекувам.

След като се върнах вкъщи, прекарвах дните си намръщен и притеснен с мисълта: „След всички тези години на борба чувствам, че сякаш се връщам там, откъдето съм започнал. Изгубих цялата си слава и придобивки и в крайна сметка се оказах с тяло, проядено с болести. Как да продължа?“. Майка ми видя, че съм нещастен и ми даде някои напътствия, като проведе общение, че не можем да контролираме съдбата си и че всичко е предопределено от Бог. Тогава ми прочете някои Божии слова. Всемогъщият Бог казва: „Каква професия избира човек, как изкарва прехраната си, могат ли хората по някакъв начин да контролират добрия или лошия си избор в тази сфера? Съответства ли това на желанията и решенията на хората? Желанията на повечето хора са следните: да работят по-малко и да получават повече, да не се блъскат в жега и дъжд, да се обличат добре, навсякъде да блестят и да правят впечатление, да превъзхождат другите и да станат гордост за предците си. Хората се надяват на съвършенство, но когато направят първите стъпки по своя житейски път, постепенно започват да разбират колко несъвършена е съдбата на човека и за първи път наистина осъзнават факта, че дори да правят смели планове за бъдещето си и макар да таят дръзки фантазии, никой от тях няма способността или властта да сбъдне мечтите си и никой не е в състояние да контролира бъдещето си. Винаги ще има определена дистанция между мечтите и реалностите, с които трябва да се сблъска човек; нещата никога няма да бъдат такива, каквито би искал човек, и когато се сблъскат с такива реалности, хората по никакъв начин не могат да постигнат задоволство или удовлетворение. Някои ще се опитат да направят всичко възможно, ще положат огромни усилия и ще пожертват много заради препитанието и бъдещето в стремежа си да променят съдбата. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те не могат да променят съдбата си и колкото и да се стараят, тези хора никога няма да могат да надминат онова, което им е подготвено. Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Това към каква професия се стреми човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Божиите слова са толкова верни. Всеки иска да има добър живот и работи усилено, за да го постигне, но в крайна сметка човешката съдба не е нещо, което човек може да реши. Помислих си за братовчедите ми. Те не бяха работили толкова усърдно и все пак бяха да станали лидери във всяка индустрия, в която работеха, и се радваха на добри облаги. Повече от десет години се борех да постигна същия успех като тях, ала единственото, което придобих, беше тяло, проядено с болести, а парите, които бях спечелил, в крайна сметка бяха похарчени за болнични разходи. Тогава си спомних за един предишен служител. Продажбите му не бяха впечатляващи, но получи над десет къщи като компенсация за преместването си. Това ме накара да осъзная, че каквото е писано, ще се случи, и колкото и усилено да работим, ако нещо не ни е писано, всички усилия са напразни. Съдбата на човек не е в ръцете му и никакви усилия не могат да променят това. По-късно братята и сестрите чуха за моето положение и проведоха общение с мен, като казаха, че това заболяване също е било позволено от Бог и че без това страдание нямаше да се върна при Него. Много бях трогнат. Спомних си, че преди вярвах в Бог, но се отказах по средата на пътя си в стремежа си към богатство, слава и придобивки. Ако не се бях разболял, може би все още щях да се скитам изгубен в този свят. След всичките тези години Бог все още не ме бе изоставил и чрез тази болест Той ме върна в дома Си, за да продължа да вярвам в Него. Тази болест наистина беше Божието спасение за мен и бях истински благодарен на Бог. След това активно посещавах събирания и ядях и пиех Божиите слова.

По време на едно събиране една сестра прочете два откъса от Божиите слова. Бог казва: „Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитал, който могат да използват, за да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и придобивки, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото за хората съблазънта на славата и придобивките е твърде голяма; това са неща, които хората могат да преследват безкрайно през целия си живот и дори за цяла вечност. Не е ли това действителното положение?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото си мислите, че животът няма да има смисъл без слава и придобивки, и си мислите, че ако загърбят придобивките и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и бъдещето им ще бъде тъмно, мъгливо и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Щом пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и искрено ще намразиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава ще имаш искрена любов и копнеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Божиите слова силно ме развълнуваха. Сякаш току-що се бях събудил от сън. Осъзнах, че славата и придобивките, към които се стремях от детството си, са капани, заложени от Сатана. Преди мислех, че стремежът към слава и придобивки е оправдан, че да живееш означава не просто да си блажено сит, а да се стремиш към слава и придобивки, и че само по този начин човек може да живее достойно и стойностно. Сега разбрах, че стремежът към богатство, слава и придобивки е като нощна пеперуда, която лети към пламъка — всичко, което виждаш, изглежда светло, но когато наистина се гмурнеш, може да изгубиш живота си. Като погледнах назад, осъзнах, че от ранна възраст съм възприел различни сатанински идеологии като: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“ и „Добрият човек се стреми към четирите краища на света“ и така нататък. Повлиян от тези възгледи, от ранна възраст си поставях възвишени идеали и амбиции и започнах да обикалям в юношеските си години в търсене на възможности да реализирам мечтите си. Въпреки многото неуспехи, никога не се отказах. Особено когато чух популярната поговорка: „Животът е като мравка, но човек трябва да има амбицията на лебед, и макар животът да е тънък като хартия, човек трябва да има несломим дух“, реших да си изградя реноме, да стана известен човек и да заслужа възхищението на останалите. Като погледнех назад, виждах, че бях силно измъчван от болест и можех да разчитам единствено на лекарства, за да оцелея, но за да постигна възхищението, което търсех, преодолях много трудности, и след няколкогодишни усилия, най-накрая станах търговски управител и спечелих възхищението на другите. Ала все още не бях удовлетворен. За да стана районен управител и да накарам роднините ми да ме видят в нова светлина, напуснах дългогодишната си работа, за да стана градски управител. Когато продажбите спаднаха, мислех за всякакви възможни решения, като всеки ден се сблъсквах с напрежението и болката от заболяването ми, докато проучвах маркетингови стратегии. Чувствах се изтощен и изцеден, но едва когато тялото ми се предаде напълно, напуснах временно работа. Отдадох се напълно и изцедих здравето си в отчаяния си стремеж към слава и придобивки, но единственото, което спечелих, бе страдание. Стремежът към пари, слава и придобивки наистина ми навреди! Въпреки че знаех, че Бог изразява истината в последните дни, за да извърши делото по спасението на хората, бях воден от слава и придобивки като куче на каишка и нямах желание да дойда пред Бог. Прекарах повече от десетилетие в стремеж към слава и придобивки и просто продължих да се отдалечавам от Бог все повече. Ако не беше тази болест, щях да продължа в стремежа си и той в крайна сметка щеше да доведе до моето унищожение. Божиите слова ми помогнаха да видя ясно страданието, причинено от стремежа към слава и придобивки, бях готов да се освободя от тези неща в сърцето си и да се покоря на Божието върховенство и подредба.

По-късно прочетох още два откъса от Божиите слова и сърцето ми още повече се просветли. Всемогъщият Бог казва: „Заради върховенството и предопределението на Създателя една самотна душа, която в началото на своя път няма абсолютно нищо, придобива родители и семейство, възможността да стане член на човешкия род и възможността да преживее човешкия живот и пътуване из човешкия свят. Освен това тя получава възможността да преживее върховенството на Създателя, да опознае чудесата на творението на Създателя и нещо повече — възможността да опознае властта на Създателя и да ѝ се предаде. Но повечето хора всъщност не сграбчват тази рядка и мимолетна възможност. Хората изразходват енергията на целия си живот да се борят със съдбата и прекарват целия си живот в това да се суетят в опит да подсигурят семейството си и да сноват напред-назад заради престижа и изгодата. Нещата, които хората ценят, са семейната любов, парите и славата и придобивките и те ги възприемат като най-ценните неща в живота. Всички хора се оплакват, че са злополучни, но в същото време изтласкват назад в съзнанието си онези въпроси, които хората най-вече трябва да разберат и да проучат: защо човек е жив, как би трябвало да живее човек и какви са стойността и смисълът на човешкия живот. Те прекарват целия си живот, колкото и да продължава той, само в трескаво търсене на слава и придобивки, докато младостта не си отиде и те не се прошарят и набръчкат, докато не осъзнаят, че славата и придобивките не могат да спрат остаряването им, че парите не могат да запълнят празнотата в сърцата им, и докато не разберат, че никой не може да избяга от законите на раждането, стареенето, болестта и смъртта и никой не може да избегне подредбите на съдбата. Едва когато трябва да се изправят пред последния решаващ момент в живота, те наистина осъзнават, че дори да притежава огромен капитал и огромно имущество, дори да притежава привилегии и висок пост, човек все пак не може да избегне смъртта и трябва да се върне към първоначалното си положение на самотна душа, която не притежава нищо“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). „Хората прекарват целия си живот в стремеж към слава и пари, и придобивки. Те се вкопчват в тези сламки, като се отнасят към тях така, сякаш са единствената им опора, сякаш ако ги притежават, те ще продължат да живеят и ще се отърват от смъртта. Но едва в навечерието на смъртта хората разбират колко далеч са всички тези неща от тях и колко слаби и безсилни са пред лицето на смъртта, колко уязвими са те, колко самотни и безпомощни са, когато няма към кого да се обърнат. Те осъзнават, че животът не може да се купи със слава и пари, и придобивки, че колкото и богат да е човек, колкото и високо положение да заема, пред лицето на смъртта всички са еднакво бедни и незначителни. Те осъзнават, че парите не могат да купят живот, че славата и придобивките няма да премахне смъртта, че нито парите, нито славата и придобивките могат да удължат човешкия живот нито с минута, нито със секунда. И колкото повече хората усещат това, толкова повече копнеят да живеят; колкото повече го усещат, толкова повече се страхуват от приближаването на смъртта. Едва в този момент те наистина осъзнават, че техният живот не им принадлежи, че не те го контролират и че никой не може да се разпорежда с живота или смъртта си — това е извън контрола на когото и да било“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Божиите слова на общение са толкова ясни. Парите, славата и придобивките не могат да купят живота на човек, нито могат да го спасят от смъртта и в крайна сметка стремежът към тези неща е напразен. Преди си мислех, че славата и придобивките могат да придадат стойност на живота ми, че тези неща са смислени и винаги съм считал издигането за свой идеал. През годините страдах толкова много, за да получа слава и придобивки. Изглеждаше, че печеля пари, обличам се в хубави костюми и получавам възхищението на другите, но едва когато се разболях, осъзнах, че парите, славата и придобивките, както и похвалите на другите, не могат да направят нищо, за да облекчат страданието ми, нито да възстановят здравето ми. Сетих се за районната управителка, която на четиридесет се разболя от рак, и за директора, който се спомина от заболяване. Те имаха и слава, и придобивки, но в смъртта не можеха да вземат нищо от това със себе си. Въпреки че трескаво печелеха огромни суми пари, те умряха с празни ръце. Какво тогава е значението на стремежа към слава и придобивки? Както е рекъл Господ Исус: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26).

Трескаво се стремях към слава и придобивки, като все повече се отдалечавах от Бог, изкусен от славата и придобивките. Устоях на толкова много страдания и трудности, за да постигна слава и придобивки, и пътуването ми бе изпълнено с мъка и болка. Ала Божията любов отново дойде при мен и въпреки моя дългогодишен бунт срещу Бог, Той все още не се беше отказал от мен и ми позволи да се върна в дома Му. Само при мисълта за това очите ми се насълзиха и сърцето ми бе обзето от чувство на признателност към Бог. Помислих си, че от тук насетне трябва правилно да вярвам в Бог и да се отплатя за любовта Му.

По-късно започнах да изпълнявам дълга си в църквата. Веднъж прочетох един откъс от Божиите слова: „Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. […] При условие че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той изпълни още една стъпка от делото Си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Бог, докато изпълняват дълга си, и така да се отърват от покварения си нрав и да се пречистят, да бъдат в състояние да удовлетворяват Божиите намерения и да тръгнат по правилния път в живота, а накрая да бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е резултатът, който в крайна сметка се възнамерява да се постигне с това, че Бог кара човечеството да изпълнява своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш една малка истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Седма част)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че като сътворено същество трябва да изпълнявам дълга си и това е отговорност и задължение на човек. Само като изпълнявам дълга си, мога да имам възможност да придобия истината и живота, да се отърва от покварения си нрав, да бъда изчистен и преобразен и в крайна сметка да получа Божието спасение. Доброто изпълнение на дълга е най-важното и ценно нещо в живота. От този момент нататък всеки ден ядях и пиех Божиите слова и сърцето ми беше изпълнено с мир и радост. В хода на моя дълг всеки път, когато разкривах покварата си, четях Божиите слова, за да се самоанализирам и да опознавам себе си, като по този начин променях покварения си нрав. Всичко това беше плод на изпълнението на моя дълг. След известно време здравето ми също се подобри.

През 2022 г. след Пролетния фестивал братовчед ми се обади и ми каза, че управителят на предишната ми компания е бил прехвърлен и вицепрезидентът иска аз да се върна като управител. Като чух думите на моя братовчед, си помислих: „Работих усилено в тази компания дълги години. Ако не се върна, всичките ми връзки ще бъдат загубени. Освен това, тази търговска марка е в сфера с голям потенциал за развитие на компанията и става дума за управленска позиция. Това ще е не само престижно, но и ще си взаимодействам със средното и висшето ръководство, което ще ми спечели слава и придобивки. Това е позиция, на която много хора завиждат, и ако не я приема, може би няма да имам такава възможност отново. Но тази работа е много натоварена и няма да имам време да чета Божиите слова и да изпълнявам дълга си“. Тогава си припомних болката, която стремежът ми към слава и придобивки ми беше донесъл по-рано и не пожелах да се върна в светския живот и да продължа да бъда нараняван от Сатана. Затова отказах позицията. Братовчед ми беше учуден, не преставаше да ми напомня, че такава възможност е рядкост, и ми каза да помисля и да отговоря утре. В този момент си помислих: „Вече повече от година отсъствам от компанията — как така изведнъж искат отново да стана управител, след като току-що започнах да изпълнявам дълга си?“. Стана ми ясно, че това е изкушение на Сатана и си спомних какво е рекъл Бог: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). На пръв поглед братовчед ми ме молеше да се върна като управител, но в действителност това беше хитрина на Сатана. Сатана се опитваше да използва това, за да ме върне към пътя на стремеж към слава и придобивки. По това време изпълнявах дълг, свързан с поенето на другите, и имаше някои новодошли, които трябваше да бъдат поени и подкрепяни. Не можех да изоставя дълга си само заради работата. Сега Божието дело е към своя край и това е уникална възможност да мога да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си. Трябва да прекарвам времето си в изпълнение на дълга си и в стремеж към истината. Това е по-ценно от управленската позиция. На следващия ден отхвърлих предложението на братовчед ми и усетих огромно чувство на лекота в сърцето си. Въпреки че сега не съм управител и животът ми не е толкова бляскав, животът ми е стабилен. Имам храна и облекло и мога да се справям. Готов съм да прекарам всичките си дни в изпълнение на дълга си и усърдно да се стремя към истината, за да удовлетворя Бог.