От Ли Кун, Китай

През 2022 г. поях новодошлите в църквата и забелязах, че църковната водачка Лиу Дзин е съсредоточена само върху собствените си основни отговорности, че рядко следи за изпълнението на други задачи и че не си сътрудничи хармонично с една друга водачка, сестра Ан Син, като често забавя църковното дело. По-късно Лиу Дзин беше освободена от длъжност, а аз бях избрана за църковна водачка и тайно си помислих: „Трябва да си сътруднича хармонично с Ан Син, за да покажа на братята и сестрите, че определено няма да бъда дребнава и тесногръда като Лиу Дзин, която се съсредоточава само върху собствените си основни отговорности, без да проявява загриженост към други задачи“. За да подобрим ефективността на работата, разделихме задачите. Аз отговарях основно за евангелската работа и работата с текст, а Ан Син отговаряше главно за работата по поенето и пречистването. За да покажа на братята и сестрите, че имам добра човешка природа и че съм човек, който проявява разбиране, поех инициативата да се заема и с работа по някои общи дела. След това прекарвах времето си или в събиране с всички, или в проследяване на евангелската работа и работата с текст. Постепенно забелязах, че Ан Син изпитва по-малко чувство за бреме при изпълнение на дълга си, отколкото преди, а някои задачи бяха изпълнявани само нехайно, без да се проследяват подобаващо. Исках да ѝ обърна внимание на това, но после си помислих: „Никой не е съвършен, всеки има моменти, когато изпълнява дълга си нехайно. Не бива да ѝ поставям твърде високи изисквания. В края на краищата, ако изтъкна това, ще изглеждам сурова. Просто ще остана до късно и ще проследя изпълнението на задачите, които е пропуснала“. И така, аз поех цялата работа, която тя не беше свършила. През това време исках да науча повече за принципите на проповядване на евангелието, но нямах достатъчно време. Чувствах известно нежелание, но не исках Ан Син да си мисли, че се занимавам само със собствените си задачи, затова се насилих да продължа.

След известно време видях, че Ан Син има все по-малко чувство за бреме в дълга си и че не бърза да събира информация за определени хора, които трябваше да бъдат премахнати. Случи се така, че беше натоварен период за евангелската работа, и затова, ако следвах работата по изчистването, нямаше да мога да се справя добре с евангелската работа, затова напомних на Ан Син да събере информацията възможно най-скоро. Но след това тя явно продължаваше да не бърза и аз се замислих дали да не проведа общение с нея по този въпрос, но се страхувах, че ако кажа твърде много, тя ще се възнегодува срещу мен, затова си замълчах. Освен това исках Ан Син да поеме част от работата по общите дела в църквата, за да мога да си освободя време за проследяване на евангелската работа, но после си помислих: „Ан Син е по-възрастна от мен и не е в добро здраве, така че ако я помоля да поеме още работа, ще изглежда, че не разбирам трудностите ѝ и че не я обичам. Мога да свърша още малко работа. Мога просто да изтърпя умората“. Вътрешно чувствах голяма неохота, но се страхувах, че ако изразя тези чувства, братята и сестрите ще решат, че съм дребнава, и си помислих: „Какво ще кажат тогава за мен? Просто ще оставя нещата така и ще се постарая да свърша работата, която мога да проследя!“. През следващите дни често оставах до късно и с течение на времето потиснатото ми недоволство започна да прекипява, но тогава се замислих, че щом се справям с цялата работа, Ан Син със сигурност ще си помисли, че имам добра човешка природа, така че го сдържах. Такава бях и при общуването си с другите братя и сестри. Някои братя и сестри не разбираха въпросите, свързани с настройките за сигурност на компютрите и софтуерните актуализации, но можеха да се научат просто като гледат обучения; те обаче чакаха да им помогна да ги настроят. Вътрешно се оплаквах: „Имам толкова много работа като водачка, защо не се справяте сами с тези неща, вместо да чакате аз да ви помагам?“. Но не смеех да посоча проблемите им от страх, че така ще изглеждам твърде дребнава и придирчива и че те ще си създадат лошо впечатление за мен. Затова реших да им помогна още малко, ако мога. По този начин винаги отстъпвах и правех компромиси с другите, като поставях строги изисквания към себе си, но бях толерантна към другите. Братята и сестрите станаха много зависими от мен, така че мислех за себе си, че притежавам добра човешка природа, не съм дребнава и мога да си сътруднича с всеки. Особено когато чувах братята и сестрите да казват, че изглеждам много уморена и заета, се почувствах доста успокоена отвътре, като мислех, че страданието ми си заслужава. През следващите няколко месеца поемах всякакви задачи в църквата, като не ми оставаше време за духовна практика и не можех да проследявам евангелската работа. В резултат на това никой не навлизаше в принципите на проповядване на евангелието, не можеха да се открият отклоненията в работата и евангелската работата не даваше никакви резултати. Напредъкът на Ан Син в работата по пречистването също беше бавен, а проблемите с напоителите не бяха проследени или разрешени. Като виждах това, вътрешно се чувствах много разтревожена и безпомощна. В този момент застанах пред Бог да се помоля: „Боже, платих висока цена за дълга си като водачка, но работата не даде никакви резултати. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да мога да разпозная проблемите си“.

Един ден попаднах на откъс от Божиите слова: „Сега нека поговорим за следващата поговорка за морално поведение — „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“. Какво означава тази поговорка? Тя означава, че трябва да поставяш строги изисквания към себе си и да бъдеш снизходителен към другите хора, за да могат да видят колко си благороден и великодушен. Защо тогава хората трябва да го правят? Какво се цели с това? Изпълнимо ли е? Наистина ли е естествен израз на човешката природа? Трябва да направиш толкова много компромиси със себе си, за да се наемеш с това! Трябва да се освободиш от желания и изисквания, да се задължиш да изпитваш по-малко радост, да страдаш малко повече, да плащаш по-висока цена и да работиш повече, за да не се налага другите да се изтощават. И ако другите хленчат, оплакват се или се справят зле, не бива да искаш твърде много от тях — в общи линии е достатъчно. Хората вярват, че това е признак на благороден морал. Защо обаче Ми звучи невярно? Не е ли невярно? (Така е.) При нормални обстоятелства естественият израз на човешката природа на обикновения човек е да бъде снизходителен към себе си и строг към другите. Това е факт. […] На какви мъки трябва да се подложат хората, ако от тях се очаква да живеят съгласно идеята да са „строги към себе си и търпеливи към другите“? Наистина ли могат да го понесат? Колко хора биха успели да го направят? (Нито един.) И защо е така? (Хората са егоисти по природа. Те действат според принципа: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“.) Човекът наистина се ражда егоист, той е егоистично създание и е дълбоко отдаден на тази сатанинска философия: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Хората смятат, че за тях би било пагубно и неестествено да не бъдат егоисти и да не се грижат за себе си, когато нещо ги сполети. В това вярват те и така действат. Ако от тях се очаква да не бъдат егоисти, да поставят строги изисквания към себе си и с готовност да приемат загубата, вместо да се възползват от другите и ако от тях се очаква, когато някой се възползва от тях, да казват радостно: „Ти се възползваш, но няма да вдигам олелия за това, аз съм търпелив човек, няма да злословя за теб или да се опитвам да ти го върна, и ако още не си се възползвал достатъчно, не се притеснявай и продължавай все така“? Колко хора биха могли да го направят? Това ли е начинът, по който обикновено се държат покварените хора? Очевидно е, че това е отклонение от нормата. Защо така? Защото хората с покварен нрав, особено егоистите и подлите хора, се борят за собствените си интереси и мисълта за другите категорично няма да им донесе чувство на удовлетворение. Следователно, когато се случва това явление, то е аномалия. „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ — тази претенция за морално поведение очевидно е просто изискване, което не отговаря нито на фактите, нито на човешката природа, и се отправя към човека от обществени моралисти, които не разбират човешката природа. Това е все едно да кажеш на мишката, че не ѝ е позволено да прави дупки, или да кажеш на котката, че не ѝ е позволено да лови мишки. Правилно ли е да се поставя такова изискване? (Не. То противоречи на законите за човешката природа.) Това изискване очевидно не съответства на реалността и е много кухо“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (6)). Бог казва, че човешката природа е изначално егоистична, че хората постоянно правят планове и мислят за собствените си интереси и че когато взаимодействат с другите, хората се стремят единствено да печелят и да избягват загуби. Това е достатъчно, за да покаже, че покварените хора по начало не могат да достигнат нивото на това да бъдат „строги към себе си и търпеливи към другите“. Докато размишлявах върху сътрудничеството си с Ан Син в нашия дълг, когато забелязах, че тя не бързаше да събира или организира материалите за онези, които трябваше да бъдат премахнати, много ми се искаше да ѝ го посоча, но се страхувах да не каже, че съм твърде взискателна и не проявявам внимание. За да покажа на всички, че наистина съм щедра и не съм дребнав човек, продължих да толерирам нейното поведение и стриктно изисквах от себе си да правя повече, когато можех, поради което бях заета всеки ден. Така не ми оставаше никакво време за духовна практика, а евангелската работа, за която основно отговарях, също не даваше резултат. На пръв поглед изглеждаше, че се придържам към идеята „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, но когато плътските ми интереси бяха нарушени, аз чувствах както недоволство, така и нежелание, и дори бях изпълнена с оплаквания. Освен това си придавах вид на на щедър човек. Именно тогава наистина осъзнах, че поговорката „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ действително е лицемерна и че тя изобщо не е истина. Да живея според това твърдение за морално поведение, ме изтощаваше както физически, така и психически.

След това застанах пред Бог, за да продължа да се самоанализирам. Прочетох още един откъс от Божиите слова: „Със сигурност може да се каже, че повечето хора, които изискват от себе си да изпълняват моралната повеля „бъди строг към себе си и търпелив към другите“, са обсебени от статуса. Водени от покварения си нрав, те не могат да не се стремят към престиж сред хората, известност в обществото и статус в очите на другите. Всички тези неща са свързани с желанието им за статус и хората се стремят към тях зад прикритието на доброто си морално поведение. И откъде идват тези техни стремежи? Те изцяло произтичат и се управляват от покварения им нрав. Затова независимо от всичко, независимо дали някой изпълнява моралната повеля да бъде „строг към себе си и търпелив към другите“, или не, и дали го прави до съвършенство, или не, това изобщо не може да промени неговата човешка природа същност. По подразбиране това означава, че по никакъв начин не може да промени възгледите му за живота или ценностната му система, нито може да направлява отношението му към всякакви хора, събития и неща или начина, по който ги възприема. Не е ли така? (Така е.) Колкото повече човек е способен да бъде строг към себе си и търпелив към другите, толкова по-добре умее да се преструва, да се прикрива и да подвежда другите с добро поведение и приятни думи, и толкова по-измамен и нечестив е по природа. Колкото повече спада към този тип човек, толкова повече се задълбочава любовта и стремежът му към статус и власт. Колкото и велико, славно и правилно да изглежда външното му морално поведение и колкото и приятно да им е на хората да го виждат, неизказаният стремеж, който се крие в дълбините на сърцето му, както и неговата природа същност и дори амбициите му, могат да изригнат от него по всяко време. Следователно, колкото и добро да е моралното му поведение, то не може да прикрие присъщата му човешка природа същност, нито амбициите и желанията му. Не може да прикрие отвратителната му природа същност, която не обича положителните неща, която изпитва неприязън към истината. Както показват тези факти, поговорката „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ е не само нелепа, но и изобличава онези амбициозни типове, които се опитват да използват подобни поговорки и поведение, за да прикрият неизразимите си амбиции и желания“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (6)). Божиите слова ме разобличиха такава, каквато бях в действителност. Замислих се как поех ролята на водач с амбиция и желание, тъй като исках да си изградя добър имидж в сърцата на братята и сестрите. Когато видях, че на Ан Син ѝ липсваше чувство за бреме при изпълнение на дълга ѝ, не я разобличих, нито ѝ помогнах, а вместо това ѝ угаждах, като поемах работата, която тя не беше проследила, и използвах привидно доброто поведение като престорена щедрост. Когато виждах, че братята и сестрите не проявяват активност в усвояването на компютърни умения и чакаха пасивно аз да се справя с това, исках да им посоча техните проблеми, но се страхувах, че ще кажат, че не проявявам внимание към тях, така че просто продължих да отстъпвам. Когато енергията ми се изчерпа и психически не издържах повече, аз се изтощих и озлобих, почувствах недоволство и липса на желание. Но за да накарам всички да видят, че не съм дребнава, че проявявам внимание, толерантност и постоянна загриженост към другите, понасях всичко това и не изтъквах проблемите им, в резултат на което основните ми отговорности не бяха изпълнени добре. Правех всичко това, за да защитя имиджа и статуса си в сърцата на хората. Наистина бях лицемерна!

По-късно прочетох Божиите слова и придобих ново разбиране за себе си. Бог казва: „Някои хора изглеждат доста ентусиазирани във вярата си в Бог. Те обичат да се занимават с делата на църквата, да се грижат за тях и във всичко са първи. И все пак, неочаквано, щом станат водачи, те разочароват всички. Не се съсредоточават върху разрешаването на практическите проблеми на Божиите избраници, а вместо това правят всичко възможно да действат в името на собствената си репутация и статус. Обичат да се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят, и винаги говорят за това как отдават всичко на Бог и страдат за Бог, но не влагат усилия в стремежа към истината и към навлизането си в живота. Не това очакват всички от тях. Макар че са много заети с работата си, изтъкват се при всяка възможност, проповядват някакви думи и доктрини, придобиват уважението и поклонението на някои хора, подвеждат сърцата на хората и затвърждават статуса си, накрая какво произлиза от това? Независимо дали тези хора използват дребни услуги, за да подкупват други хора, или се перчат със своите дарби и способности, или използват различни методи, за да подвеждат хората и по този начин да печелят добро мнение за себе си, независимо какъв метод използват, за да спечелят сърцата на хората и да заемат позиция в тях, какво са изгубили те? Те са изгубили възможността да придобият истината, докато изпълняват дълга си на водач. В същото време, поради различните си проявления, те са натрупали и злодеяния, които ще доведат до крайния им изход. Независимо дали използват дребни услуги, за да подкупват и вкарват хората в капан, или се перчат, или използват фасади, за да подвеждат хората, и независимо от това колко много ползи и колко голямо удовлетворение привидно да получават от това, ако се замислим сега над това, дали този път е правилен? Това ли е пътят на стремежа към истината? Това ли е пътят, който може да доведе до нечие спасение? Очевидно не е. Независимо колко хитроумни са тези методи и похвати, те не могат да измамят Бог и накрая всички те биват заклеймени и ненавиждани от Бог, защото зад подобно поведение се крие човешката амбиция, отношението и същността на враждебност към Бог. В Божието сърце Той абсолютно никога не би разпознал тези хора като изпълняващи дълга си, а вместо това би ги определил като злодеи. Каква присъда произнася Бог, когато се занимава със злодеите? „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. Когато Бог казва: „Махнете се от Мене“, къде иска да отидат тези хора? Той ги предава на Сатана, на местата, обитавани от тълпи сатани. Каква е крайната последица за тях? Те са измъчвани до смърт от зли духове, което означава, че са погълнати от Сатана. Бог не иска тези хора, което означава, че няма да ги спаси, те не са Божии овце, камо ли Негови последователи, така че те не са сред онези, които Той ще спаси. Ето как Бог определя тези хора. И така, каква все пак е природата на опитите да се спечелят сърцата на другите? Тя е в това да вървиш по пътя на антихриста, тя е в поведението и същността на антихриста. Още по-сериозна е същността на борбата срещу Бог за Божиите избраници. Такива хора са врагове на Бог. Ето как се определят и категоризират антихристите и това е абсолютно точно“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората). Бог разобличава, че хората не се стремят към истината и че след като поемат роля на водач, използват различни методи и трикове, за да спечелят сърцата на хората и да ги подведат. Привидно те разбират трудностите на другите и са съпричастни, но целта им е да защитят репутацията и статуса си и да накарат другите да гледат на тях с добро око. Това е пътят на антихристите. Това, което Бог разобличава, беше точно моето състояние. От детството си бях повлияна от поговорката „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“. Вярвах, че в общуването си с другите човек трябва да проявява разбиране, толерантност и по-голямо внимание към другите, така че понасянето на някакви трудности или умора от самия него е нищо и е признак на благороден характер. Живеех според традиционната култура на Сатана. Когато видях, че Ан Син изпълнява дълга си нехайно, не разобличих това и дори поех работата, която тя не беше проследила. В резултат на това чувството ѝ за бреме спрямо дълга ѝ прогресивно намаляваше. Когато виждах, че братята и сестрите мързелуват и не желаят да положат усилия, за да научат сами някои основни компютърни настройки, аз не само че не посочвах проблемите им, но дори го правех вместо тях, което ги караше несъзнателно да разчитат на мен за всичко. За да придобия възхищението на братята и сестрите, се преструвах, че проявявам разбиране, въпреки че вътрешно не желаех това и по този начин подвеждах другите. Правех неща, с които задоволявах плътските интереси на хората, за да спечеля сърцата им, и ставах все по-зла, измамна и лицемерна. Въпреки че придобих възхищението на хората, навредих на църковното дело и причиних вреда на братята и сестрите. Евангелската работа даваше слаби резултати, а работата по пречистването се забави. Не изпълнявах дълга си, а вършех зло. Вървях по пътя на антихриста. Като разбрах това, плаках и се молех на Бог: „Боже! Винаги се опитвам да защитя статуса си в сърцата на хората, като забавям църковното дело. Аз не съм достойна за Твоето спасение. Искам да се покая пред Теб и да изпълнявам дълга си по заземен начин“. По-късно се разкрих пред Ан Син за неотдавнашното си състояние и изтъкнах проблемите, които бях забелязала в нея. След като чу това, тя пожела да се самоанализира и да си извлече поука. Като чух Ан Син да казва това, се почувствах едновременно виновна и леко успокоена. Чувствах се виновна за това, че бях живяла според традиционната култура на Сатана — ясно виждах проблемите на Ан Син, но не успявах да ѝ ги посоча; Същевременно се радвах, защото под напътствието на Божиите слова най-накрая успях да се опълча срещу себе си и да практикувам истината.

След това застанах пред Бог, за да се помоля и да размишлявам. Осъзнах, че имах подобни проблеми в отношенията си със сестра Ли Юн, дякона по общите дела. Въз основа на нейните заложби имаше някои задачи, с които тя можеше да се справи добре, но тя се грижеше за плътта си и не желаеше да полага усилия. Забелязах проблемите ѝ, но не ги изтъкнах, а се погрижих за плътта ѝ, като си мислех, че просто ще платя малко по-висока цена и ще свърша малко повече работа, за да не каже, че не проявявам внимание към нея. Осъзнах, че живея и според традиционната културна представа „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“. Исках тя да ме похвали за това, че имам добра човешка природа. Затова се явих пред Бог и Го помолих да ме води, така че да се опълча срещу грешните си намерения и държанието и действията ми да бъдат според Неговите слова. Припомних си Божиите слова: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова ми дадоха принципи за това как да се държа и да върша нещата. Изпълнението на дълга ми не трябва да е за показ и трябва да приемам Божията внимателна проверка, да поправям намеренията си и да давам приоритет на църковното дело. Само като практикувам по този начин, мога да се съобразявам с Божието намерение. Бог иска от нас да изпълняваме съответните си роли и да си сътрудничим хармонично в дълга си, за да можем с течение на времето да изпълняваме дълга си по-добре. Трябваше да се опълча срещу грешните си намерения и да се отнасям към братята и сестрите си според истините принципи. Що се отнася до тези, които имат добри заложби, ако могат да вършат добра работа, но не го правят, бавят се или са нехайни, проблемите им трябва да бъдат посочени и разобличени, за да могат да опознаят покварата си, да изпълняват отговорностите си и да се обучават повече. Що се отнася до братята и сестрите със слаби заложби, ако наистина имат трудности, те се нуждаят от търпелива помощ и подкрепа, която да им позволи да изпълнят своя дял в рамките на възможностите си. Като практикувах по този начин, успях да съсредоточа енергията си върху основния си дълг, без да забавям евангелската работа. Един ден след събиране отидох при Ли Юн и след като разбрах действителните ѝ трудности, аз ѝ разясних работата, която трябваше да свърши в рамките на своите отговорности, и посочих проблемите ѝ. Ли Юн каза: „Напоследък наистина ми липсваше чувство за бреме в дълга ми. След общението, което проведе с мен, вече знам как да практикувам и съм готова да поема отговорностите си“. Като чух думите на Ли Юн, аз се почувствах дълбоко засрамена. Видях, че това да помагам на братята и сестрите си да изпълняват отговорностите си и да изиграят своята роля в дълга си е по-полезно за църковното дело.

Сега вече не взаимодействам с братята и сестрите си въз основа на традиционната културна представа „Бъди строг към себе си и толерантен към другите“, а им посочвам проблемите и им помагам в тяхното решаване, без да се опитвам да защитавам физическите ни отношения. Открих, че да се държа по този начин ми действа успокояващо и освобождаващо. Всички тези промени са резултат от Божието слово. Благодаря на Всемогъщия Бог!