От Ли Дзинсин, Китай

Често пътувам насам-натам, за да правя снимки и да заснемам видеоматериали, които се използват в създаването на видеоклипове за църквата. В началото успявах старателно да подбирам тези материали въз основа на принципи, но по-късно количеството материали нарасна. Понякога снимах по цял ден, а когато се прибирах вкъщи, бях изтощен, и като виждах колко много материали има за сортиране, хич не ми се искаше да го правя. Тъй като подборът на материали изисква те да се оценят според принципи и да се вземе предвид пригодността на всеки един от тях, като по-специално при снимките е нужно да се прегледа всеки кадър по отделно, не исках да отделям толкова много време и енергия за това, тъй като смятах, че е твърде изморително. Затова по-късно, когато сортирах материалите, просто им хвърлях по едно око. Ако фонът не беше прекалено претрупан и изглеждаше добре, казвах, че приблизително правилно. Когато не бях сигурен за определени материали, просто ги предавах на надзорника. Така не ми се налагаше да ги оценявам според принципите или да полагам твърде много усилия. Спомням си как веднъж след приключване на снимките само бързо попрехвърлих материалите и отсях по-добрите, а след това ги предадох на надзорника. Той ги прегледа и каза, че една трета от моите предложения не отговарят на критериите. Или кадърът бе необработен и разфокусиран, или композицията бе лоша, като добави, че му отнема почти двойно повече да преглежда моята работа, отколкото на други хора. Като чух това, се засрамих и се почувствах виновен. Ала не знаех много за проблемите си и при заснемане на материали, които трябваше да отговарят на по-високи критерии, просто продължих да съм нехаен. Заснемането на тези материали изисква прецизен контрол върху ъглите и постоянни корекции в посоката на заснемане. Мислех, че всичко това е твърде натоварващо психически и докато изглеждаше приблизително правилно, всичко беше наред. Тъй като не бях сериозен в работата си, някои от материалите не бяха съгласно принципите и не можеха да бъдат използвани, а някои кадри дори бяха разфокусирани. Работа, която можеше да бъде свършена от раз, трябваше да бъде повторена. Не след дълго бях строго скастрен. Надзорникът обърна внимание на скорошното ми поведение в моя дълг и ме скастри, че го изпълнявам, както ми скимне, и че нехая. Материалите, които заснемах, винаги трябваше да се преработват, което изискваше много работна ръка и хабеше ресурси. Той каза, че прекъсвам и смущавам фотографската работа и ме призова да размишлявам дълбоко върху нагласата си към моя дълг. След като надзорникът си тръгна, много се разстроих и се почувствах виновен. Затова дойдох пред Бог и Му се помолих. Помолих Го да ме напътства, за да опозная себе си и да променя това нехайно състояние в моя дълг.

По-късно потърсих Божии слова, които се отнасят конкретно за моя проблем. Прочетох тези Божии слова: „Ако не влагаш сърце в изпълнението на дълга си, не търсиш истините принципи, ако си заблуден или объркан, просто правиш нещата по най-лесния начин, тогава какъв е този начин на мислене? Такъв, при който нещата се вършат нехайно. Ако не си предан на дълга си, ако нямаш чувство за отговорност към него или чувство за мисия, ще можеш ли да изпълняваш дълга си правилно? Ще можеш ли да изпълняваш дълга си по приемлив начин? А ако не можеш да го изпълняваш по приемлив начин, ще можеш ли да навлезеш в истината реалност? Категорично не. Ако всеки път, когато изпълняваш дълга си, не се стараеш, не искаш да полагаш никакви усилия и просто си нехаен и не се замисляш, сякаш играеш някаква игра, това не е ли проблем? Какво можеш да спечелиш, ако изпълняваш дълга си по този начин? В крайна сметка хората ще видят, че когато изпълняваш дълга си, нямаш чувство за отговорност, че си повърхностен и просто вършиш всичко нехайно — в такъв случай има опасност да бъдеш отстранен. Докато изпълняваш задълженията си, Бог наблюдава целия процес и какво ще каже Той? (Този човек не е достоен за Неговото поръчение или за Неговото доверие.) Бог ще каже, че не заслужаваш доверие и че трябва да бъдеш отстранен. И така, независимо какъв дълг изпълняваш, независимо дали е важен или обикновен, ако не влагаш сърцето си в поверената ти работа или не оправдаеш възложената ти отговорност, и ако не го възприемаш като Божие поръчение или не го приемаш като свой собствен дълг и задължение, като винаги вършиш нещата нехайно, тогава това ще бъде проблем. „Не заслужава доверие“ — тези три думи ще определят начина, по който изпълняваш дълга си. Те означават, че изпълнението на дълга ти не отговаря на критериите и че си отстранен, а Бог казва, че характерът ти не е на висота. Ако ти е поверен даден въпрос, но такова е твоето отношение към него и така се справяш с него, тогава ще ти бъде ли възложен някакъв последващ дълг в бъдеще? Може ли да ти се повери нещо важно? Категорично не, освен ако не се покаеш истински. Дълбоко в себе си обаче Бог винаги ще таи известно недоверие и недоволство от теб. Това ще бъде проблем, нали? Може да изгубиш всяка възможност да изпълниш дълга си и да не бъдеш спасен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само в честото четене на Божиите слова и размишляването върху истината има път напред). Божиите слова точно разобличаваха състоянието ми. Полагах само половинчати усилия, за да изпълнявам дълга си, никога не влагах сърцето си в нещата и действах нехайно и безотговорно. Такива хора имат лош характер, не са надеждни и на тях не може да се разчита. Днес имам щастието да съм получил Божието евангелие от последните дни и да изпълнявам дълга си в църквата. Това е Бог, който до голяма степен ме възвисява. Ала в моя дълг претупвах и вършех нещата половинчато. Никога не съм искал да плащам цена или да действам според принципите. При подбора на материали бях просто нехаен и когато не бях сигурен, не търсех принципи, за да ги оценя внимателно, а вместо това директно ги предавах на надзорника. Така той трябваше да отделя много време и усилия, за да прегледа и отсее материалите, които бях заснел, и да посочи проблемите с тях. Това го натоварваше ненужно. Изправен през въпросите на надзорника, се почувствах само малко виновен, но след това не се самоанализирах. При заснемане на материали, които трябваше да отговарят на по-високи критерии, продължих да претупвам нещата и да не следвам принципите, изисквани от Божия дом. Всеки път се стремях единствено към „приблизително правилно“. В резултат на това много от материали не бяха съгласно принципите. Това не само прибавяше към работата, която надзорникът трябваше да провери, но и изискваше да преработвам неща, поради което някои спешни материали не напредваха заради преработките. Всъщност изобщо не изпълнявах дълга си, вършех зло и създавах прекъсвания и смущения. Църквата ми беше поверила тази задача, а аз я претупвах и бях нехаен. Изобщо не проявявах внимание към ефективността на работата. Осъзнах, че изобщо нямам богобоязливо сърце и че не съм човек, който заслужава доверие или зачитане.

По-късно, когато прочетох Божието общение за нагласата на Ной към Божието поръчение, придобих повече разбиране за себе си. Бог казва: „Ной беше чул само няколко послания, а и по онова време Бог не беше изразил много слова, затова няма съмнение, че Ной не разбираше много истини. Не разбираше нито съвременната наука, нито съвременните знания. Беше изключително обикновен човек, незабележим член на човешкия род. И все пак по едно се различаваше от всички останали — знаеше как да слуша Божиите слова, знаеше как да ги следва и как да се придържа към тях, знаеше кое е мястото на човека и имаше способността наистина да вярва и да се подчинява на Божиите слова и нищо повече. Тези няколко прости принципа бяха достатъчни, за да му позволят да изпълни всичко, което Бог му беше поверил, и той упорито ги следваше не само в продължение на няколко месеца, на няколко години или на няколко десетилетия, а в продължение на повече от век. Не е ли изумително това? Кой друг освен Ной би могъл да го направи? (Никой друг.) И защо не? Някои хора казват, че се дължи на неразбирането на истината, но това не съответства на фактите. Колко истини разбираше Ной? Защо беше способен на всичко това? Днешните вярващи са чели много от Божиите слова и разбират част от истината. Защо тогава не са способни да го направят? Други казват, че това е заради покварения нрав на хората. А нима Ной нямаше покварен нрав? Защо Ной беше способен да го постигне, а хората днес не могат? (Защото съвременните хора не вярват в Божиите слова и нито се отнасят към тях, нито се придържат към тях като към истината.) И защо не са способни да се отнасят към Божиите слова като към истината? Защо не са способни да се придържат към Божиите слова? (Те нямат богобоязливи сърца.) Така че, как да придобият богобоязливи сърца, когато изобщо не разбират истината и не са чули много истини? (Трябва да имат човешка природа и съвест.) Точно така. В човешката природа на хората трябва да присъстват две от най-ценните неща: първото е съвестта, а второто е усет за нормална човешка природа. Притежаването на съвест и усет за нормална човешка природа е минималният критерий за това да си човек. Това е минималният, най-основен критерий за оценяването на човека. Това обаче липсва на днешните хора и затова, колкото и истини да чуят и разберат, те не могат да имат богобоязливи сърца. И така, по какво се различава същината на днешните хора от тази на Ной? (Те нямат човешка природа.) И каква е същината на тази липса на човешка природа? (Зверове и демони.) „Зверове и демони“ не звучи много приятно, но съответства на фактите. По-учтиво казано, нямат човешка природа. Хората без човешка природа и усет не са хора, а са по-долу и от животните. Ной успя да изпълни Божието поръчение, защото когато чу Божиите слова, той можа да ги запомни. За него Божието поръчение беше начинание за цял живот, вярата му беше непоколебима, волята му не се промени в продължение на сто години. Това беше така, защото той имаше богобоязливо сърце, беше истински човек и пределно ясно съзнаваше, че Бог му е поверил да построи ковчега. Хора с толкова човешка природа и усет, колкото Ной, са изключителна рядкост и ще е много трудно да се намери друг“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втори екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (Първа част)). Ной е изпълнил Божието поръчение без да го претупва и без да пести усилия, като е останал непоколебим в своите усилия в продължение на 120 години и накрая е построил ковчега и е изпълнил Божието поръчение. Ной е имал съвест и разум. Той е бил с човешка природа. Но после се замислих за себе си. При подбора на материали аз само бегло ги преглеждах и бях нехаен. Не мислех как да изпълнявам добре дълга си, като проверявам къде материалите не са съобразени с принципите, като установявам къде имам пропуски и трябва да се усъвършенствам или като се замислям как да изпълнявам отговорностите си. Вместо това гледах на дълга си като на бреме и пробутвах по-сложните задачи на надзорника. Междувременно намирах начини да не се претоварвам. Що за човешка природа имах? Изпълнявах дълга си с възможно най-малко усилия, без да проявявам никакво внимание към изискванията на Божия дом или към това какво въздействие би имало поведението ми върху работата. Нагласата, която хранех към работата си, беше по-лоша от тази на невярващ, който работи за началника си. Замислих се колко поене и хранене съм получил от Божиите слова и как Бог ни е дал всичко, от което се нуждаем, за да оцелеем, а все още не бях успял да изпълня отговорността си като сътворено същество. Единственото, което бях привнесъл в църковните дела, бяха прекъсвания и смущения. Изпитах дълбоко съжаление в сърцето си и се помолих на Бог, като бях готов да променя нехайната си нагласа и да изпълнявам правилно дълга си. След това започнах да осъзнавам, че избягвам чести проблеми в дълга си. Също така станах по-внимателен при подбора на материали.

Малко по-късно надзорникът ми уреди да снимам видеоклип. Бях много щастлив, когато първоначално получих задачата, и си помислих: „Този път трябва да се подготвя правилно и да създам добра творба“. Ала все още не ми достигаха умения и трябваше да прекарам време в проучване и изучаване. В началото проявявах инициатива да уча и да се упражнявам, но след няколко дни видеоклипът, който бях заснел, все още не беше идеален и трябваше да отделя още време и усилия в изучаване и проучване. Започна да ми се струва, че всичко става твърде сложно, затова просто направих няколко малки корекции на оригиналната работа и я обявих за „приблизително правилна“. След като я завърших, я показах на моя брат-партньор. Той забеляза, че видеоклипът не е гладък и че има някои проблеми с преходите, и предложи да презаснема тези части. Мислех, че ще стане твърде сложно, затова му казах: „Крайният срок за този видеоклип е наистина кратък, нека просто го предадем така. Това е най-доброто, на което съм способен“. Като видя, че упорствам по въпроса, братът не настоя повече. По-късно надзорникът ми каза: „Нехаен си в дълга си, имаш немарлива нагласа и работата ти е наистина небрежна. Вече не си необходим за тази задача!“. Макар да беше само кратък коментар, го почувствах като нож в сърцето. Чувствах се така, сякаш етикетът на нехайството все още ми бе здраво залепен. Не разбирах — съзнателно се опитвах да се справя с нехайната си нагласа, защо тогава нямаше промяна и защо все още бях нехаен в дълга си? Отправих молитва към Бог и Го помолих да ме напътства, за да мога да разбера корена на проблема. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и най-накрая придобих някаква яснота по моите въпроси. Бог казва: „Да се отнасяш към нещата толкова лекомислено и безотговорно е нещо в покварения нрав: това е немарливостта, за която хората често говорят. Във всичко, което вършат, те го правят до степен на „приблизително правилно“ и „достатъчно близо“. Това е отношение на „може би“, „евентуално“ и „четири от пет“. Вършат нещата нехайно, задоволяват се с минимума, както и с това да блъфират докрай. Не виждат смисъл да се отнасят сериозно към нещата или да бъдат педантични, камо ли да търсят истините принципи. Не е ли това нещо, присъщо на един покварен нрав? Това проявление на нормална човешка природа ли е? Не. Правилно е да го наречем надменност, и също е напълно уместно да го наречем разпуснатост — но за да го изразим най-добре, единствената дума, която ще свърши работа, е „немарливост“. Повечето хора имат в себе си немарливост, само че в различна степен. По всички въпроси искат да постъпват нехайно и небрежно, а от всичко, което правят, лъха измама. Мамят другите, когато могат, тарикатстват, когато могат, пестят време, когато могат. Мислят си: „Щом избягвам да бъда разкрит, не създавам проблеми и не ми търсят сметка, мога да се справя как да е с това. Не е нужно да свърша много добре работата, това е твърде голямо главоболие!“. Такива хора не научават нищо до степен, че да го овладеят добре, не влагат себе си, както и не страдат и не плащат цена в обучението си. Искат да се докоснат само повърхностно до даден предмет и след това да кажат, че го владеят отлично, вярват, че са научили всичко, което трябва да знаят, и след това разчитат на него, за да се справят как да е. Не е ли такова отношението на хората към други хора, събития и неща? Добро ли е това отношение? Не е. Просто казано, това означава „да се справяш как да е“. Такава немарливост съществува в цялото покварено човечество. Хората с немарливост в човешката си природа приемат възгледа и отношението за „справяне как да е“ към всичко, което правят. Способни ли са такива хора да изпълняват правилно дълга си? Не. Способни ли са да вършат нещата принципно? Още по-малко вероятно е това да е така“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Оказва се, че причината често да не вземам нещата на сериозно в дълга си, да не следвам принципи и да върша нещата половинчато, като се стремя само към „достатъчно близо“ или „приблизително правилно“, е, че страдам от тежка немарливост. Когато се замисля за миналото, осъзнавам, че винаги съм бил нехаен в дълга си и го претупвах, когато можех. Нямах никакви принципи в начина, по който правех нещата. Никога не съм искал да влагам усилия, за да премислям нещата или да се стремя към най-добрите резултати, с мисълта, че докато не предизвикам сериозни проблеми или не ме освободят от длъжност, нещата са наред. Просто я карах някак си в Божия дом, като бездействах. Например, когато снимах материали, ако вложех повече усилия и размишлявах повече върху принципите, можех да свърша добра работа, но вместо това се задоволявах само с „приемливо“ или „достатъчно близо“. Дори използвах липсата си на разбиране за принципите като извинение да пробутвам на надзорника материали, които бяха трудни за оценяване. Когато моят надзорник ме помоли да заснема видеоклип, знаех добре, че има проблеми с видеоклипа, и моят брат-партньор предложи презаснемане, но аз пак не поисках да вложа допълнителни усилия или да платя цена и мислех, че това, което бях сглобил, е приблизително правилно. Просто исках да претупам нещата и да приключа с това. Осъзнах, че моята немарливост е наистина сериозна и че винаги се опитвам да претупвам дълга си. Това водеше до материали, които не отговаряха на критериите, и бавеше напредъка на работата. Като изпълнявах дълга си с такава немарливост, наистина наранявах и другите, и себе си!

След това прочетох още Божии слова: „Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). „На пръв поглед изглежда, че някои хора нямат сериозни проблеми през времето, когато изпълняват дълга си. Те не вършат никакви откровено зли неща. Не предизвикват прекъсвания или смущения, нито вървят по пътя на антихристите. При изпълнение на дълга си не допускат никакви сериозни грешки или проблеми с принципите, но въпреки това, без да осъзнават, след няколко кратки години са разкрити като хора, които изобщо не приемат истината, като едни от неверниците. Защо това е така? Другите не могат да видят даден проблем, но Бог внимателно проучва най-съкровеното в сърцата на тези хора и вижда проблема. Те винаги са били нехайни и непокаяни в изпълнението на дълга си. С течение на времето те естествено биват разкрити. Какво означава да останете непокаяни? Означава, че макар и да са изпълнявали дълга си през цялото време, те винаги са имали неправилно отношение към него, отношение на нехайство, повърхностно отношение, и никога не са били съвестни, а още по-малко са отдавали цялото си сърце на дълга си. Може и да са полагали малко усилия, но просто са отбивали номера. Не са давали всичко от себе си на дълга си и прегрешенията им са безкрайни. В Божиите очи те никога не са се покаяли. Винаги са били нехайни и в тях никога не е имало промяна — т.е. те не се отказват от злото в ръцете си и не се покайват пред Него. Бог не вижда в тях отношение на покаяние и не вижда обрат в отношението им. Те упорито се отнасят към дълга си и към Божиите поръчения с такова отношение и по такъв начин. През цялото време в този упорит, непримирим нрав няма промяна и нещо повече — те никога не са се чувствали задължени на Бог, никога не са усещали, че тяхното нехайство е прегрешение, злодеяние. В сърцата им няма нито задълженост, нито вина, нито самопорицание, а още по-малко самообвинение. И като минава повече време, Бог вижда, че за този тип хора няма изцеление. Независимо какво казва Бог и колко проповеди са чули или колко от истината са разбрали, сърцето им не се трогва и отношението им не се променя или преобръща. Бог вижда това и казва: „Няма надежда за този човек. Нищо, което казвам, не докосва сърцето му, и нищо, което казвам, не го променя. Няма как да го променя. Този човек не е годен да изпълнява дълга си и да полага труд в Моя дом“. Защо Бог казва това? Защото, когато този човек изпълнява дълга си и върши работа, той постоянно е нехаен. Колкото и да го кастрят, колкото и търпение и снизхождение да проявяват към него, това няма ефект и не може да го накара да се покае или промени истински. Не може да го накара да изпълнява добре дълга си, не може да му позволи да тръгне по пътя на стремеж към истината. Така че този човек не може да бъде изцелен. Когато Бог определи, че даден човек не може да бъде изцелен, ще продължи ли да държи здраво този човек? Няма да го направи. Бог ще го пусне да си отиде“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че за нас като сътворени същества е напълно естествено и обосновано да приемем Божието поръчение и да изпълняваме дълга си като сътворени същества, и ние трябва да го изпълняваме усърдно и от все сърце. Ако нагласата ни към дълга е небрежна или лекомислена, това е предателство към Бог и заслужава наказание. Макар че изпълнявах дълга си в църквата, не му бях истински отдаден. Винаги бях нехаен, като избирах най-бързия и лесен начин да правя нещата. Дори когато знаех, че има проблеми, аз ги пренебрегвах и се преструвах, че не ги забелязвам. Това в крайна сметка предизвика прекъсвания и смущения в работата, а аз дори не полагах труд съгласно критериите. Надзорникът ме скастри и ми напомни да изпълнявам правилно дълга си, но аз продължавах да упорствам и да проявявам покварения си нрав. Сърцето ми беше наистина непримиримо! Винаги се отнасях към дълга си лекомислено и безотговорно. Ако не се поправех, със сигурност щях да бъда отстранен от Бог. Замислих се как моят брат-партньор беше много усърден в дълга си и внимателно обмисляше принципите. Преди да предаде материалите си, той винаги ги проверяваше многократно, за да се увери, че няма проблеми. Вследствие на това дългът му даваше добри резултати, почти без грешки или отклонения. А когато аз изпълнявах дълга си, постоянно се налагаше да преправям нещата, а проблемите се трупаха. Видях, че не съм надежден и че ми липсват почтеност и достойнство.

По-късно в Божиите слова намерих път, по който да изпълнявам добре дълга си. Прочетох, че Божиите слова гласят: „В момента нямаш много възможности за изпълнение на дълг, така че трябва да се възползваш от тях, когато ти се представят. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да се постараеш. Това е моментът, когато трябва да се посветиш изцяло, да дадеш всичко от себе си за Бог и да платиш цената, ако е необходимо. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, ако си пресметлив или хитър и коварен, тогава със сигурност ще свършиш работата зле“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). „Когато хората изпълняват дълга си, те всъщност правят това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се подчиняваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как трябва да прилагаш това отношение към ежедневния си живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да се отпуснеш и да действаш през пръсти, щом ти хрумне да хитруваш и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или предпочетеш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Дали не съм нелоялен, като постъпвам така? Дали съм достоен за поръчението, което Бог ми е възложил, като правя това?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако установиш, че постоянно си невнимателен и небрежен в дълга си, че си нелоялен и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „В онзи момент усетих, че нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че съм бил нехаен и небрежен, че не съм бил достоен за отговорността, която съм поел. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече можеш да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Бил си нехаен към него, като към допълнителна работа, и не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Трябва да имаш тази воля в изпълнението на дълга си. Само тогава можеш истински да се покаеш. Можеш да се промениш коренно само когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само в честото четене на Божиите слова и размишляването върху истината има път напред). Чрез Божиите слова осъзнах, че нашият дълг трябва да се изпълнява пред Бог и че за доброто му изпълнение е необходима честна нагласа. Когато ни се прииска да претупваме или да бъдем нехайни, трябва да помислим дали сме били усърдни и отговорни в дълга си и дали действията ни са достойни за Божието доверие. Чрез повече самоанализиране можем да намалим нехайните си действия. Това ще намали и загубите за работата. Накратко, трябва да използваме способностите си изцяло, без да пестим усилия. Така можем да изпълняваме дълга си добре.

През май 2023 г. надзиравах някаква техническа работа. Тъй като бях нов в този дълг, ми липсваха определени технически умения, а що се отнасяше до проблемите, докладвани от братята и сестрите, само приблизително разбирах случващото се и не бях наясно с подробностите. Това налагаше да търся и установявам причините за проблемите една по една. Понякога, когато имаше много проблеми, се изкушавах отново да бъда нехаен, но успявах съзнателно да се опълча на тези пориви. Спомням си как веднъж оборудването на една сестра се развали и тя ме попита защо това да се случи. Не бях много запознат с тази част от оборудването, така че щеше да ми отнеме време и усилия да установя и да разбера проблема, та си помислих просто да ѝ отговоря най-общо въз основа на това, което разбирах. Но след като написах отговора, се почувствах неспокоен, защото осъзнах, че отново съм нехаен. Спомних си как предишният ми нехаен подход към дълга ми беше коствал работата и знаех, че ако продължа да бъда нехаен, това няма да реши действителния проблем и в крайна сметка ще доведе до много разправии и ще затрудни сестрата в използването на оборудването, което ще забави работата. Трябваше да направя всичко възможно, за да изясня подробно въпроса, преди да отговоря на сестрата. След това преминах през процеса на отстраняване на неизправности и открих причината за проблема. Като практикувах по този начин, се чувствах спокоен. По-късно, когато се сблъсквах с проблеми, които не можех да разреша, търсех съвет от братята и сестрите и отговарях едва след като бях сигурен в решението. След като известно време практикувах по този начин, нагласата към дълга ми се промени и постигнах значителен напредък в техническите си умения. Въпреки че сега моето разбиране за покварения ми нрав не е задълбочено, аз съм готов да се уповавам на Бог да промени моята немарливост и да изпълнявам дълга си съгласно критериите.