От Джоу Юн, Китай

През май 2020 г. бях водач в църквата. Партнирах си със сестра Чън Дан и отговаряхме за църковното дело. За да улесним проследяването на работата, двете си разделяхме задачите. Аз отговарях за евангелската работа, а Чън Дан отговаряше за работата по поенето и по изчистването. По това време работата изискваше да намерим още евангелски работници и напоители. Двете с Чън Дан обсъдихме въпроса, а след това поотделно започнахме да търсим хора и да организираме работата. Няколко дни по-късно Чън Дан се върна от събиране и много развълнувано каза, че е уредила някои братя и сестри с относително добри заложби да поят новодошли. Щом чух това, се разтревожих. Помислих си: „Ако си уредила всички те да отидат да поят новодошли, какво ще правя аз? Все още ми липсват хора за евангелската работа! След време твоята работа ще бъде изцяло уредена, но няма ли моята работа да изостане? Изглежда, че и аз трябва да намеря спешно евангелски работници и да организирам евангелската работа. В противен случай, ако работата ми не е свършена добре, какво ли ще си помислят за мен висшестоящите водачи и братята и сестрите ми? Няма ли да кажат, че не съм вършила истинска работа?“. Затова, когато по-късно се събирах с братята и сестрите, говорех само и единствено за евангелската работа. Не се съсредоточавах върху общение за работата по поенето. Едва когато събирането бе към края си, накратко я споменавах мимоходом, без да влагам сърцето си в нея. Макар да чух братята и сестрите ми да казват, че работата по поенето се е натъкнала на някои трудности, се престорих, че не чувам, и не проведох общение, за да разреша проблемите. Помислих си: „Работата по поенето е отговорност на Чън Дан. Тя трябва да разреши тези проблеми. Стига да върша работата, за която отговарям, и то добре, това е всичко, което има значение. Не мога да се занимавам твърде много с други неща“. Когато докладвахме работата си, видях, че всички напоители, които Чън Дан беше намерила, бяха с относително добри заложби, докато моите евангелски работници бяха със средни заложби. Почувствах малко съпротива: „Всички работници с добри заложби са били назначени да поят новодошли, докато всички работници, които аз имам, са на средно ниво. Работните ми резултати със сигурност ще бъдат засегнати. По-нататък, ако резултатите от работата по поенето са по-добри от тези на евангелската работа, няма ли да изглеждам по-непълноценна от Чън Дан? Какво ли ще си помислят водачите за мен?“. Когато се замислих над това, се разтревожих и поисках да намеря още братя и сестри с добри заложби за проповядване на евангелието, които да носят бреме в изпълнението на дълга си. Сетих се за две сестри, които бяха поили новодошли. Преди време те са били преназначени, защото не са носели бреме в изпълнението на дълга си, а в момента бяха вкъщи и упражняваха духовни практики и размишляваха. Имаше и един проповедник, който преди това беше освободен. Сега всички те бяха придобили известно разбиране за себе си, а и искаха да изпълняват дълг, така че можех да им уредя да отидат да проповядват евангелието. Тогава ми хрумна, че има недостиг на напоители, защото напоследък много новодошли се бяха присъединили към църквата. В няколко църкви нямаше кой да пои новодошлите и затова беше по-подходящо да ги уредя да поят новодошли. Но после се замислих отново: „Ако всички те отидат да поят новодошлите, все още ще ми липсват хора за евангелската работа. По-късно, ако резултатите от работата ми не се подобрят, няма ли да изглежда, че ми липсва работоспособност? Какво ли ще си помислят висшестоящите водачи за мен? Освен това в момента проповядването на евангелието също е много важно. Ако няма достатъчно хора, които да проповядват евангелието, това също няма да е добре“. При тази мисъл спешно уредих трите сестри да започнат да проповядват евангелието веднага. По-късно някои новодошли не бяха напоени навреме заради недостига на напоители и около дузина новодошли напуснаха църквата. Чън Дан беше разтревожена и притеснена заради това, а състоянието ѝ беше много унило. Аз също се укорявах вътрешно. Чувствах, че съм била безотговорна по отношение на работата и не съм проявила никаква любов към Чън Дан. Ако Чън Дан и аз бяхме успели да назначим хора единодушно и да работим в сътрудничество, новодошлите нямаше да напуснат, защото не са били напоени навреме, и Чън Дан нямаше да стане толкова унила. Но тогава си помислих също: „Работата по поенето е отговорност на Чън Дан — не е моя основна отговорност. Стига да се грижа за собствената си работа, нищо друго няма значение“. По този начин не се тревожех или притеснявах за проблемите, които възникваха в работата по поенето.

Един ден пристигна писмо от висшестоящите водачи, което ни подтикваше към напредък в работата по изчистване на църквата. Виждах, че тъй като Чън Дан не беше в добро здраве и беше заета с друга работа, не беше успяла да проследи или да свърши работата по изчистването. Помислих си: „Ако тази работа не бъде свършена веднага, няма ли да се забави? Може би трябва да я проследя и да я свърша“. Но после промених решението си. „Работата по изчистване е отговорност на Чън Дан. Дори да я свърша добре, това няма да се счита за мой собствен принос. Освен това точно сега евангелската работа е много натоварена. Ако отида да проследя работата по изчистването, какво ще стане, ако това забави евангелската работа и висшестоящите водачи ме скастрят?“. След го обмислих, вече не исках да отивам. Тази нощ главата изведнъж започна да ме боли, сякаш щеше да експлодира. Осъзнах, че може би така Бог ме дисциплинираше, защото бях твърде егоистична и не исках да се занимавам с работата по изчистването. Побързах да се помоля на Бог в покаяние: „Мили Боже, знам, че работата по изчистване не може да бъде отлагана, но тъй като тя е отговорност на Чън Дан, не искам да се замесвам. Просто съм твърде егоистична и подла! Готова съм да се опълча на плътта си, за да проследя и приложа работата по изчистването възможно най-бързо“.

На следващата сутрин главата все още ме болеше ужасно. Насилих се да довърша работата по изчистването и главата постепенно спря да ме боли. Когато се върнах, се самоанализирах. Прочетох следните Божии слова: „В Божия дом всички, които се стремят към истината, са обединени пред Бог, а не разделени. Всички те работят за постигането на една обща цел: да изпълняват добре дълга си, да вършат работата, която им се възлага, да действат в съответствие с истините принципи, да правят това, което Бог изисква, и да удовлетворяват Неговите намерения. Ако преследваш целта си не заради това, а заради самия себе си, за да задоволиш егоистичните си желания, тогава това е разкриване на покварен сатанински нрав. В Божия дом дългът се изпълнява според истините принципи, докато действията на невярващите се управляват от сатанинския им нрав. Това са два много различни пътя. Невярващите таят своите си кроежи, всеки от тях има свои собствени цели и планове и всеки живее за собствените си интереси. Ето защо всички те се борят за собствената си полза и не желаят да отстъпят нито милиметър от това, което придобиват. Те са разделени, а не обединени, защото не се стремят към обща цел. Намерението и природата зад това, което правят, са еднакви. Всички те се грижат единствено за себе си. В това не властва никаква истина — това, което властва и командва, е поквареният сатанински нрав. Те са контролирани от своя покварен сатанински нрав и нямат власт над самите себе си, затова изпадат все по-дълбоко в грях. В Божия дом, ако принципите, методите, мотивацията и отправната точка на вашите действия не се различаваха от тези на невярващите, ако вие също бяхте разигравани, контролирани и манипулирани от покварения сатанински нрав и ако отправна точка на твоите действия бяха твоите собствени интереси, репутация, чест и статус, тогава нямаше да изпълнявате дълга си по-различно от начина, по който невярващите вършат нещата“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова осъзнах, че хората, които наистина вярват в Бог и се стремят към истината, могат да търсят истината и да действат според принципите. Когато си партнират с други хора, за да изпълняват дълг, те не са водени от някакъв личен егоизъм или желания. Всичко, което правят, го правят, за да изпълнят добре дълга си и да удовлетворят Бог. За разлика от тях, невярващите живеят според сатанинския си нрав. Те вършат нещата само за да защитят собствените си интереси, и кроят собствени планове, когато работят с другите. Те се състезават за слава и печалба, въвличат се в завист и раздори и са безскрупулни в постигането на личните си цели, като се експлоатират и мамят взаимно. Сравних Божиите слова със собственото си състояние. Знаех добре, че има недостиг на напоители и няма кой да пои част от новодошлите, и знаех добре, че Чън Дан се тревожи и притеснява заради това. Само че, за да защитя собствената си репутация и статус, насилствено уредих хора, които бяха добри в поенето на новодошли, да отидат да проповядват евангелието. Това доведе до напускането на някои новодошли, защото не бяха напоени навреме, и така навреди на работата по поенето. Знаех, че Чън Дан не е в добро здраве, че не е проследила своевременно и свършила работата по изчистването и че трябва да свърша тази задача възможно най-бързо. Въпреки това се страхувах, че влагането на грижи и мисъл в тази задача ще възпрепятства евангелската работа и че, ако по-късно резултатите от евангелската работа се влошат, ще се изложа. Затова наблюдавах как работата по изчистването се забавя, вместо да се намеся. Като си припомня действията си, те наистина по нищо не се различаваха от тези на невярващите. Невярващите действат изцяло според сатанинската философия за светските отношения. Те са особено егоистични и подли. Тревожат се само за собствените си интереси и просто не ги е грижа дали другите живеят или умират. Въпреки че технически бях вярваща, говорех и действах точно като невярваща. Всичко, което правех, беше свързано с кроене на планове за собствените ми интереси. Беше ме грижа само да защитя собствената си репутация и статус. Грижех се за работата, за която отговарях, като същевременно не обръщах абсолютно никакво внимание на другата работа и изобщо не мислех за цялостното дело на църквата. Стоях и безчувствено гледах как църковното дело се уврежда. Наистина бях твърде егоистична и подла! Проявих ли и най-малка следа от човешка природа или разум във всичко това? Беше ли изпълнението на дълга ми по този начин в съответствие с Божиите намерения?

По-късно се справих със състоянието си, като ядох и пих съответните Божии слова. Прочетох следните Божии слова: „Антихристите нямат съвест, разум или човешка природа. Те не само че нямат никакво чувство за срам, но имат и друга отличителна черта: те са необичайно егоистични и подли. Буквалният смисъл на техния „егоизъм и подлост“ не е труден за разбиране: те са слепи за всичко друго освен за собствените си интереси. Всичко, което засяга собствените им интереси, отнема цялото им внимание и те ще страдат за това, ще платят цена, ще съсредоточат мислите си върху това и ще му се посветят. За всичко, което не е свързано със собствените им интереси, ще си затворят очите и няма да обърнат никакво внимание. Другите могат да правят каквото си искат — антихристите не се интересуват от това дали с поведението си някой прекъсва или смущава и считат, че това няма нищо общо с тях. Тактично казано, те не се бъркат в чуждите работи. Но по-точно е да се каже, че този тип хора са подли, долни и безсрамни. Определяме ги като „егоистични и подли“. […] Каквато и работа да вършат антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато даден проблем е напълно очевиден, те го разглеждат само нехайно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Що се отнася до делата на църквата и важните неща в по-широк смисъл, те не се интересуват от тези неща и ги пренебрегват. Дори пренебрегват проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или говорят с недомлъвки, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали? Нещо повече, какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще им позволи да привлекат внимание. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава, изгода и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Никога не обмислят как да вършат нещата според принципите, когато изпълняват дълга си, нито размишляват дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали съществуват някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и какви са Божиите намерения. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те свеждат глава и работят само за слава, изгода и статус и за да удовлетворят собствените си амбиции и нужди. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? То напълно разобличава изпълнените им с лични амбиции, нужди и безсмислени изисквания сърца. Всичко, което правят, е подчинено на амбициите и желанията им. Каквото и да правят, те се мотивират и изхождат от личните си амбиции, желания и неразумни изисквания. Това е класическа проява на егоизъм и подлост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че антихристите са егоистични и подли и нямат съвест и разум. Независимо как се жертват и отдават всичко във вярата си в Бог и в изпълнението на дълга си, те плащат цена само за собствената си репутация и статус, като изобщо не защитават църковното дело. Като си помислех за собствените ми проявления, нима те не бяха същите като тези на антихристите? За да спечеля възхищението на водачите, на всяка крачка сравнявах резултатите от дълга си с тези от дълга на Чън Дан. За да подобря резултатите от работата си и да защитя собствената си репутация и статус, дори когато добре знаех, че има недостиг на напоители, потисках съвестта си и вървях срещу принципите, като уреждах хора, които бяха добри в поенето на новодошли, да отидат да проповядват евангелието. Впримчвах хората под собствената си власт, за да могат да служат на репутацията и статуса ми, и изобщо не мислех за цялостното църковно дело. Това доведе до напускането на някои новодошли, защото не бяха напоени навреме. Освен това дълго време гледах как работата по изчистване на църквата стои, без да бъде проследена или свършена, и не желаех да положа ни най-малко усилие да попитам за нея. Наистина бях егоистична, користолюбива, подла и злобна, лишена дори от частица съвест или разум. Братята и сестрите ме избраха за водач, така че трябваше да проявявам внимание към Божиите намерения и да защитавам работата на църквата в единство на сърцето и ума с братята и сестрите, за да можем да доведем в Божия дом повече хора, които да приемат Божието спасение. Въпреки това на всяка крачка живеех според сатанинската философия за светските отношения, като следвах отрови като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Стреми се да изпъкнеш и да се отличиш“. Принципът ми във всичко, което правех, беше да го правя за себе си, за собствена изгода. Всичко, което правех, беше да кроя планове за собствените си интереси и да защитавам репутацията и статуса си. Макар да виждах, че някои новодошли напускат, а църковното дело се уврежда, както и негативното състояние на моята партньорка, Чън Дан, не се трогвах. Бях толкова студена и безсърдечна! Като разгледах как проявленията ми разкриваха нрава на антихрист, видях, че наистина вървях по пътя на антихристите! Когато разбрах това, се изпълних със съжаление и се намразих. Помолих се на Бог в покаяние и бях готова да търся истината, за да разреша собствения си покварен нрав.

По време на духовните си практики прочетох следните Божии слова: „Бог е свършил толкова велика работа по изразяването на истината и спасяването на хората и е вложил всичките Си ревностни усилия в това. Бог се отнася толкова сериозно към тази най-справедлива кауза. Всичките Негови ревностни усилия са положени за тези хора, които Той иска да спаси, всичките Негови очаквания също са възложени на тези хора, а крайните резултати и славата, които Той иска да получи от Своя шестхилядигодишен план за управление, ще бъдат осъществени върху тези хора. Ако някой влезе в съперничество с Бог, ако се противопостави на резултата от тази кауза, ако смути или унищожи този резултат, ще му прости ли Бог? (Не.) Това накърнява ли Божия нрав? Ако продължаваш да казваш, че следваш Бог, че се стремиш към спасение, че приемаш Божията внимателна проверка и Божието напътствие, че приемаш Божия съд и наказание и му се покоряваш, но през цялото време, докато изричаш тези думи, въпреки това прекъсваш, смущаваш и унищожаваш различните дейности на църквата и поради твоето смущаване, прекъсване и унищожаване, поради твоята небрежност или поради неизпълнението на дълга ти, или поради твоите егоистични желания и преследване на собствените ти интереси, интересите на Божия дом, интересите на църквата и множество други аспекти биват накърнени, дори до степен, че работата на Божия дом бива сериозно смутена и унищожена, как тогава Бог трябва да претегли твоя изход в книгата на твоя живот? Как трябва да бъдеш окачествен? В интерес на истината трябва да бъдеш наказан. Това се нарича да си получиш заслуженото. Какво разбирате сега? Какви са интересите на хората? (Те са нечестиви.) Интересите на хората са всъщност всичките им прекомерни желания. Казано направо, всички те са изкушения, всички са лъжа и всички са примамка, използвана от Сатана, за да изкушава хората. Домогването до слава, придобивки и статус и преследването на собствените интереси — това е сътрудничество със Сатана в извършването на зло и е противопоставяне на Бог. За да попречи на Божието дело, Сатана издига различни среди, за да изкушава, смущава и подвежда хората, да им пречи да следват Бог и да пречи на способността им да се покоряват на Бог. Вместо това те си сътрудничат със Сатана и го следват, като умишлено се надигат, за да смущават Божието дело и да го унищожават. Колкото и Бог да разговаря за истината, те все така не се вразумяват. Колкото и Божият дом да ги кастри, те все така не приемат истината. Те изобщо не се покоряват на Бог, а вместо това настояват нещата да се случват по техния начин и да правят, каквото си искат. В резултат на това те смущават и унищожават работата на църквата, сериозно засягат напредъка на различните църковни дела и нанасят огромна вреда на навлизането в живота на Божиите избраници. Този грях е твърде голям и такива хора със сигурност ще бъдат наказани от Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). След като прочетох Божиите слова, почувствах, че Божият нрав не търпи да бъде накърняван от човека. Бог старателно е вложил всичките си усилия, за да спаси и придобие група хора. Ако изпълняваме дълга си, за да поддържаме собствените си интереси, и по този начин навредим на църковното дело, така просто действаме като слуга на Сатана, унищожаваме и разрушаваме. По този начин вършим зло и се противим на Бог. Този тип хора ще бъдат осъдени и наказани от Бог. Замислих се каква роля играех в изпълнението на дълга си. Като водач на църквата не само не успях да поема водеща роля в защитата на църковното дело, но се възползвах от възможността, която изпълнението на дълга ми предоставяше, за да се стремя към репутация и статус и да се боря с хората за репутация и облаги. Това прекъсна и смути работата на църквата. Чън Дан и аз си партнирахме, за да вършим заедно църковната работа. Трябваше да наблюдавам и защитавам всички задачи на църквата, така че църковното дело да напредва гладко. Това бяха задълженията на моята роля и отговорност, от която бях морално задължена да не се отклонявам. Разделихме отговорността за работата, за да подобрим ефективността на дейността си и да работим по-добре, но това не означаваше, че нямах отговорност към работата, за която отговаряше моята сестра. Не можех да се отклоня от отговорността си, ако възникнеха проблеми в някоя от задачите на църквата. Аз обаче бях егоистична и користолюбива. Когато си разделяхме задачите, не работех в екип с моята сестра. Уреждах задълженията на хората по начин, който противоречеше на принципите, за да защитя собствената си репутация и статус. Това доведе до напускането на новодошли поради липса на поене и силно навреди на църковното дело. Освен това Божият дом многократно изискваше работата по изчистването да бъде завършена възможно най-скоро, за да се отстранят и отлъчат от църквата неверниците, злите хора и антихристите. По този начин Божиите избраници можеха да се наслаждават на добър църковен живот и да имат бърз растеж в живота. Въпреки това, макар да виждах, че работата по изчистването не се проследява или прилага, не желаех да се замесвам. Нима естеството на тези действия не позволяваше на злите хора и антихристите да останат в църквата и да продължат да вършат зло и да причиняват смущения? Като размишлявах над мислите, които разкрих, и всичко, което бях направила, осъзнах, че нищо от това не беше в защита на църковното дело, нито удовлетворяваше Бог. Всичко беше бунт и съпротива срещу Бог и донесе на църковното дело единствено прекъсване и смущение. Играех ролята на Сатана, като смущавах и разрушавах работата на църквата. Противопоставях се на Бог! Божият нрав не търпи да бъде накърняван от човека. Ако не се покаех и не се променях, тогава в крайна сметка щях да бъда заклеймена и наказана от Бог. Когато си помислих за това, се уплаших заради стореното от мен и се помолих на Бог в покаяние: „Мили Боже, докато изпълнявах дълга си, аз защитавах само личната си репутация и статус и смущавах църковното дело. Това наистина предизвика Твоето отвращение и омраза. Боже, готова съм да се покая и да си сътруднича хармонично с Чън Дан, за да изпълняваме добре дълга си и в единодушие“.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш заложби, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на място; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ето какво означава да притежаваш свидетелство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова ми посочиха път за практикуване. Разбрах, че при изпълнение на дълга човек трябва да има правилните намерения, да се откаже от личните интереси и да постави на първо място църковното дело и интересите на Божиите избраници. Само изпълненият по този начин дълг е практикуване на истината и свидетелстване. В Божия дом никоя работа, в каквото и да е отношение, не може да бъде завършена само от един човек. Братята и сестрите винаги трябва да компенсират взаимно недостатъците си, да работят хармонично заедно и да придобият делото на Светия Дух, за да завършат добре работата. Не можех да продължавам да бъда толкова егоистична и подла. Трябваше да работя в партньорство с моята сестра, независимо за каква работа отговаряше всяка от нас. Единствено работата ми по този начин щеше да е в съответствие с Божиите намерения. Затова се разкрих пред Чън Дан и разговарях за състоянието си и за моето разбиране за себе си. Също така предложих в бъдеще, за която и работа да отговаряше всяка от нас, и двете да работим в партньорство, и ако срещнем проблеми или трудности, да търсим истината, за да ги разрешим заедно. Чън Дан се съгласи с радост. По-късно Чън Дан и аз организирахме разумно работниците в съответствие с нуждите на църковното дело. Преназначихме две сестри, които бяха добри в поенето, да отидат да поят новодошли. Това облекчи проблема с недостига на напоители.

Оттогава нататък Чън Дан и аз си разделихме задачите, но все още работехме като екип. За която и работа да отговаряше всяка от нас, винаги разговаряхме за нея и я организирахме заедно. Що се отнася до проблемите, които не можехме да видим ясно, се молехме и търсехме заедно, за да намерим съответните истини, с които да ги разрешим. Въпреки че понякога все още откривах, че неправилните ми намерения можеха да се разкрият, можех съзнателно да се моля на Бог и да практикувам истината. Една нощ планирах да се занимавам с работата, за която отговарях, но неочаквано Чън Дан спомена, че водачът на екипа по поенето е в лошо състояние. Тя не знаеше как да разреши това и искаше да отида на събирането с нея, за да помогна с общението и разрешаването на проблема. Помислих си: „Ако отида на събирането с теб, работата ми няма ли да се забави? Освен това, ако ти помогна да разрешиш този проблем, резултатите от твоята работа ще се подобрят, а моята работа ще изостане. Няма ли тогава другите хора да ти се възхищават?“. Когато си помислих това, осъзнах, че състоянието ми е неправилно и бързо се помолих на Бог в сърцето си. Помислих си за някои от Божиите слова, които бях чела преди: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Веднага се опомних. Трябва да поставя на първо място църковното дело, да се откажа от личните си интереси и да изпълня собствения си дълг. После бързо отидох на събирането с моята сестра. Чрез събиране и общение разрешихме състоянието на водача на екипа по поенето и почувствах мир и спокойствие в сърцето си.