От Джан Ди, Китай

В края на ноември 2023 г. си сътрудничих с две сестри, в надзора на работата по поенето в няколко църкви. Всеки път, когато обобщавахме отклоненията и проблемите в работата си, изпитвах силно напрежение. Работоспособността ми не беше много голяма, имах склонност да забелязвам проблемите бавно, не бях толкова схватлива и нямах толкова добри заложби като двете сестри, с които си сътрудничех. Например понякога новодошлите не се събираха редовно, напоителите споменаваха някакви обективни причини и само посочваха проблемите на новодошлите, но не размишляваха дали има някакви отклонения в дълга им. Понеже ми липсваше прозорливост, просто се съгласявах с казаното от напоителите и се съсредоточавах върху новодошлите. Сестрите, с които си партнирах обаче, бяха способни да анализират подробно проблемите, споменати от напоителите, като установяваха първопричината за проблемите. Това водеше до по-ефективно разрешаване на проблемите. Когато се сравнявах със сестрите, се чувствах неадекватна и макар те да не казваха нищо, изпитвах неудобство. Постоянно се тревожех: „Какво ли ще си помислят за мен? Ще кажат ли, че не съм напреднала особено даже след като съм се обучавала известно време? Ще си помислят ли, че ми липсват заложби?“. Чувствах се много потисната всеки път, когато обобщавахме работата си, и никак не желаех да се изправям пред ситуациите.

Един ден през януари 2024 г. се събрахме за обобщаване на работата. Помислих си: „Този път не мога да съм първата, която ще разговаря. Ще изчакам сестрите да изложат тяхното обобщение и ще говоря последна. След като те са обобщили повечето точки, ако има общи проблеми, просто ще ги обобщя накратко в края. По този начин те няма да видят каква съм наистина“. И така, когато сестра Ан Жан попита кой ще направи обобщението си първи, замълчах. След това Ан Жан започна да прави обобщение за всяка църква и всеки проблем подробно. Колкото по-подробно ставаше обобщението ѝ, толкова повече се тревожех и си помислих: „След като Ан Жан дава толкова изчерпателно обобщение, няма ли моето простичко общение да ме накара да изглеждам неадекватна? Ще кажат ли, че ми липсва прозрение и имам лоши заложби?“. Не можех да се съсредоточа върху проблемите, които обобщаваше Ан Жан, защото се чувствах толкова неспокойна. След известно време Ан Жан приключи и Ян Си продължи след нея. Макар че нейното обобщение не беше толкова изчерпателно като това на Ан Жан, тя успя да посочи някои ключови проблеми с работата по поенето. До този момента бях наистина разтревожена и имах чувството, че времето лети. Не след дълго Ян Си също приключи и каза: „Наличните проблеми в тези църкви са доста сходни“. Ан Жан се съгласи: „Така е“. Като чух какво казват сестрите, се възползвах от възможността, като си помислих: „Щом казват, че проблемите са сходни, това означава ли, че няма нужда да правя обобщение? По този начин мога да избегна да се изложа с просто общение“. Бързо използвах възможността да кажа: „Моето обобщение е за същите проблеми като вашите“. Погледнах часовника и видях, че вече минава полунощ и че всички изглеждат малко уморени. Затова си помислих: „На всички вече им се спи, дори и да забележат, че обобщението ми е простовато, може да си помислят, че е само защото главата ми не е бистра. По този начин мога просто да мина между капките“. Затова казах: „Вече е твърде късно и в главата ми е каша. Обобщението ми е сходно с вашите, затова ще го кажа набързо“. Но неочаквано Ан Жан каза: „Да обобщаваме сега няма да има добър резултат, нека направим това утре сутрин“. Но аз си помислих: „Утре сутрин, когато всички са по-енергични, веднага ще разберат колко простовато е обобщението ми. Какво ще си помислят за мен тогава? По-добре да го направя сега, така че дори и да е простовато, те може и да не забележат. Така ще запазя малко достойнство“. Бързо казах: „Нека завършим обобщението тази вечер, утре сутрин имаме друга работа“. Сестрите не отговориха нищо, изглеждаха сънливи, докато изслушваха обобщението ми. След като приключих, най-накрая изпитах чувство на облекчение.

По-късно, по време на една сбирка, споделих това преживяване, докато обсъждах състоянието си. Докато говорех, осъзнах, че съм се оплела ужасно само заради едно обобщаване на работата! Сестрите, с които си партнирах, също ми го посочиха, като казаха: „Виж колко объркани станаха мислите ти, понеже мислиш прекалено много! Знаеш ли защо не си успяла да определяш проблемите? Просто защото си съсредоточена върху това да защитаваш имиджа си и умът ти не е насочен към правилната задача“. Това, което казаха сестрите, наистина беше вярно. Напоследък ефективността на работата ни беше лоша и не бях мислила за това как да обобщавам ясно проблемите и отклоненията и да постигам ефективни решения, нито бях проявявала внимание към това как сестрите, с които си партнирам, откриваха и обобщаваха проблемите, нито се учех от тях. Вместо това съсредоточавах всичките си мисли върху това как да защитя имиджа и статуса си. В този момент си припомних една статия със свидетелство за преживяване, която бях чела преди няколко дни и която цитираше откъс от Божиите слова, който разнищваше състояние, много подобно на моето. Бързо го открих, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Човешката природа на антихристите е нечестна, което означава, че те ни най-малко не казват истината. Всичко, което казват и правят, е подправено и съдържа собствените им намерения и цели, а във всичко това са скрити техните ужасни и неописуеми хитрости и кроежи. Така че думите и действията на антихристите са твърде замърсени и твърде изпълнени с фалш. Колкото и да говорят, невъзможно е да се разбере кои от думите им са верни, кои са неверни, кои са правилни и кои са погрешни. Това е така, защото те са нечестни, а в умовете им е изключително сложно — пълни са с коварни кроежи и изобилие от хитрости. Нищо от това, което казват, не е еднозначно. Те не казват, че едно е едно, че две е две, че да е да, че не е не. Вместо това по всички въпроси те говорят с недомлъвки и премислят нещата няколко пъти в ума си, като преценяват последствията, претеглят предимствата и недостатъците от всеки ъгъл. След това променят това, което искат да кажат, като използват такъв език, че всичко, което казват, звучи доста витиевато. Честните хора никога не разбират това, което казват, и лесно се заблуждават и мамят от тях, а всеки, който говори и общува с такива хора, намира преживяването за уморително и трудоемко. Те никога не казват, че едно е едно и две е две, никога не казват какво мислят и никога не описват нещата такива, каквито са. Всичко, което казват, е неразгадаемо, а целите и намеренията на действията им са много сложни. Ако истината излезе наяве — ако другите хора ги прозрат и ги усетят — те бързо измислят друга лъжа, за да я заобиколят“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). Бог беше разобличил определен вид хора с нрав на антихрист. Те нямат и капка честност в думите и действията си, винаги действат с лични намерения и цели и всичките им мисли са объркани. Дори една проста работа с тях става сложна. Техният нрав е много измамен. Бях точно типът човек, който Бог разобличаваше. Понеже не бях установила много проблеми, докато обобщавах работата, се тревожех, че простотата на общението ми ще накара другите сестри да ме гледат отвисоко, затова умът ми започваше да жужи от планове и кроежи, като мислех, че мога да изчакам сестрите да завършат своето общение и тогава да направя общо общение в края. Когато видях, че сестрите са установили отклонения и ключови проблеми в работата, за да им попреча да открият, че моето разбиране на проблемите е простовато и ме излага, въпреки че имаше проблеми, които не бях забелязала, все пак се съгласих с техните забележки, като заявих, че моето обобщение е сходно с техните. Дори реших да направя обобщение, докато всички са сънени, в опит да ги накарам да мислят, че простотата на обобщението ми не е по моя вина, а по-скоро заради късния час и уморения ми ум. Когато Ан Жан предложи да обобщим на следващия ден, за да получим по-добри резултати, се уплаших, че ако оставя тази възможност да ми се изплъзне, няма да мога да се изнижа, затова настоях да обобщя същата вечер, като твърдях, че отлагането ще забави работата на следващия ден. Осъзнах, че в мислите, думите и действията ми няма и следа от честност и че умът ми се е вързал на възел. В действителност, колкото и проблеми да съм можела да установя, трябваше да говоря откровено и ако имаше проблеми, които не бях установила, можех да потърся собствените си отклонения и да ги поправя по-късно. Но аз усложних прекалено този въпрос. Чувствах нуждата да претеглям всяка дума, която ще кажа, много преди да я изрека, и всичките ми мисли се въртяха около това да запазя имиджа си. Умът ми беше изпълнен с предателски кроежи и бях толкова измамна!

По-късно чрез ядене и пиене на Божиите слова придобих известно разбиране за причините да съм измамна, както и за природата на моята измамност и последиците от нея. Всемогъщият Бог казва: „Какво ще кажете — не е ли изтощителен животът за измамните хора? Те прекарват цялото си време в разказване на лъжи, а после казват още лъжи, за да ги прикрият, и се занимават с мошеничество. Те сами си навличат това изтощение. Те знаят, че да живеят по този начин е изтощително — защо тогава все още искат да бъдат измамни и не искат да бъдат честни? Замисляли ли сте се някога над този въпрос? Това е следствие от това, че хората са заблудени от сатанинската си природа; тя им пречи да се отърват от този начин на живот, от този вид нрав. Хората са готови да приемат да бъдат заблуждавани така и да живеят с това; те не искат да практикуват истината и да вървят по пътя на светлината. Ти смяташ, че да живееш така е изтощително и че не е необходимо да се държиш по този начин, но измамните хора смятат, че е напълно необходимо. Те смятат, че ако не го правят, това ще им причини унижение, че ще навреди и на реномето, репутацията и интересите им и че ще изгубят твърде много. Те ценят тези неща, ценят собственото си реноме, собствената си репутация и собствения си статут. Това е истинското лице на хората, които не обичат истината. Накратко, когато хората не искат да бъдат честни и да практикуват истината, то е защото не обичат истината. В сърцата си те ценят неща като репутация и статут, обичат да следват светските тенденции и живеят под властта на Сатана. Това е проблем на тяхната природа. Сега има хора, които от години вярват в Бог, които са слушали много проповеди и знаят какво означава да вярват в Бог. Но те все още не практикуват истината и не са се променили ни най-малко — защо това е така? Така е, защото те не обичат истината. Дори и да разбират малка част от истината, те все още не са в състояние да я практикуват. Колкото и години да вярват в Бог такива хора, ще е напразно. Могат ли да бъдат спасени хора, които не обичат истината? Това е абсолютно невъзможно. Да не обичаш истината е проблем на сърцето, на природата на човека. Той не може да бъде разрешен. Дали човек може да бъде спасен във вярата си, или не, зависи главно от това дали обича истината, или не. Само тези, които обичат истината, могат да приемат истината. Само те могат да преминат през трудности и да платят цена в името на истината, и само те могат да се молят на Бог и да се уповават на Него. Само те могат да търсят истината, да се самоанализират и да опознават себе си чрез своите преживявания, само те имат смелостта да се опълчат срещу плътта и да постигнат практикуване на истината и покорство пред Бог. Само тези, които обичат истината, могат да се стремят към нея по този начин, да вървят по пътя на спасението и да придобият Божието одобрение. Няма друг път освен този. За тези, които не обичат истината, е много трудно да я приемат. Това е така, защото по своята природа те изпитват неприязън към истината и я мразят. Ако искат да спрат да се противопоставят на Бог или да не вършат зло, ще им бъде много трудно да го направят, защото са от Сатана и вече са станали дяволи и врагове на Бог. Бог спасява човечеството, Той не спасява дяволите или Сатана. Някои хора задават въпроси като: „Аз наистина разбирам истината. Просто не мога да я практикувам. Какво да правя?“. Това е човек, който не обича истината. Ако някой не обича истината, той не може да я практикува, дори да я разбира, защото в сърцето си не желае да го прави и не харесва истината. Такъв човек не може да бъде спасен. Някои хора казват: „Струва ми се, че човек губи много, ако е честен, затова не искам да бъда такъв. Измамните хора никога не губят — те дори печелят, като се възползват от другите. Така че предпочитам да бъда измамен човек. Не желая да позволя на другите да познават личните ми дела, да им позволя да ме проумеят или разберат. Съдбата ми трябва да бъде в моите собствени ръце“. Щом е така, разбира се, опитай и виж. Виж до какъв изход ще стигнеш, виж кой ще отиде в ада и кой ще бъде наказан накрая“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че измамните хора изначално не обичат истината и не желаят да практикуват да са честни. Те прекарват дните си в пресметливост и измамност, за да защитават имиджа и статуса си, и така животът им е уморителен и болезнен. Всичко това се причинява от тормоза и номерата на сатанинската им природа. Да се обобщава работата, за да се установят проблемите и отклоненията, имаше за цел да подобри работата по поенето занапред, но аз все се тревожех, че простотата на обобщението ми ще накара сестрите да ме гледат отвисоко, затова постоянно пресмятах и планирах. Очевидно не бях установила никакви проблеми, но въпреки това не смеех да кажа открито истината. Сестрите, с които си сътрудничех, предложиха, за да има резултати от обобщението, да го направим, когато имаме повече енергия. Знаех, че предложението ще е от полза за работата, но въпреки това прибегнах до хитрина, за да запазя имиджа си. Бях толкова измамна! Отвън изглеждаше, че правя кроежи срещу другите хора, но всъщност се опитвах да измамя Бог. Точно както каза сестрата, с която си партнирах, докато обобщавахме работата, аз не се съсредоточавах върху правилната задача, нито използвах обобщението, за да установя проблемите и отклоненията и да подобря работата занапред, а мислех само за личния си имидж и статус, като грижливо кроях планове да прикрия недостатъците си. Този начин на живот не само ме изтощаваше, но и не можех да придобия Божието просветление или напътствие. Всъщност аз не мамех и заблуждавах единствено на тази сбирка за обобщение. Дори при редовните ни обсъждания често действах измамно, за да избегна разобличаването на недостатъците си. За проблемите, които не бях установила, просто повтарях казаното от сестрите или намирах някаква достопочтено звучаща причина да се извиня. Помислих за това как Бог е изразил толкова много истини, напътствал ни е да се стремим към истината, да сме честни и да изживяваме нормално човешко подобие, но аз постоянно вървях срещу Божиите изисквания и живеех според сатанинския си нрав. На повърхността поставях плътна маскировка, така че сестрите, с които си партнирах, да не виждат недостатъците ми, и успявах да поддържам за кратко усещане за имидж и статус. Но Бог проучва внимателно всичко. Измамният нрав, който разкривах, и достойното ми за презрение намерение да защитя интересите си, бяха накарали Бог да ме мрази и ненавижда. Припомних си какво е казал Господ Исус: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство“ (Матей 18:3). Божият нрав е праведен и свят и Той одобрява онези, които са простодушни и честни. Ако продължавах да живея според измамния си нрав и все се опитвах да мамя хората и Бог, без да практикувам да съм честна, накрая щях да бъда изоставена и отстранена от Бог.

По-късно открих път за практикуване и навлизане чрез Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда и мрази измамниците. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, намеренията и средствата им за измама. Бог мрази всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени, защото Бог, както и истината, се отнася еднакво към всички хора. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите си на поведение. Вече не можем да живеем според сатанинските философии и не можем да живеем с лъжи и измами. Трябва да се отървем от всички лъжи и да станем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измами, докато живееха сред другите, и приемаха сатанинските философии като основа на съществуването си, като живота си и като основа за постъпките си. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровено, казваш истината и си честен, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-измамен и все по-изкусен в лъжите. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и отстранени. Всичко това е предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че Бог изисква от нас да практикуваме истината и да сме честни хора. Трябва да можем да приемем Божията внимателна проверка, когато възникне ситуация, трябва да променим издъно намеренията си, когато говорим и действаме, и не трябва да мамим другите или Бог, за да защитаваме плътските си интереси, имидж или статус. Вместо това трябва да практикуваме истината и да се упражняваме да сме честни хора. Когато говорим и действаме, трябва да бъдем прями и честни, без никакво прикриване или лицемерие. Само такива хора могат да придобият Божието одобрение. Отсега нататък трябваше да практикувам да съм честен човек, повече не можех да прикривам или маскирам недостатъците си, трябваше да казвам всичко, което знам, а когато недостатъците и пропуските ми бъдеха разобличени, трябваше да обобщя отклоненията си и да се уча от силните страни на другите. По-късно, когато беше време да се споделят мнения, докато обобщавахме работата със сестрите, се чувствах по-малко възпряна. Казвах си, когато не разбирах нещата, откривах се и търсех помощ от сестрите. Те не ме гледаха отвисоко, а ме водеха и ми помагаха. С тяхна помощ придобих по-ясно разбиране за корените на някои проблеми и започнах да намирам някои пътища за обобщаване на работата и разрешаване на проблемите.

По-късно търсех как трябва да практикувам и да навлизам по отношение на този проблем. Винаги мислех, че заложбите ми са по-нисши, отколкото на сестрите, с които си партнирах, и особено когато обобщавахме нещата, не можех да установявам проблемите като сестрите, а това винаги ме караше да се чувствам възпряна, докато си сътрудничех с тях. Прочетох откъс от Божиите слова: „Следващият стих от песента гласи: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Тези думи звучат съвсем истински и съдържат едно изискване, което Бог има към хората. Какво изискване? Това, че ако на хората им липсват заложби, това не е краят на света, но те трябва да имат честно сърце, за да могат да получат Божието одобрение. Независимо от положението и произхода си трябва да бъдеш честен човек, да говориш и да постъпваш честно, да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум, да бъдеш предан на дълга си, а не да гледаш да се скатаваш, да бъдеш подъл или измамен, да лъжеш и мамиш и да говориш уклончиво. Трябва да действаш според истината и да бъдеш човек, който се стреми към нея. Много хора мислят, че заложбите им са лоши и че никога не изпълняват дълга си добре или според стандарта. Те дават най-доброто от себе си в това, което правят, но никога не могат да схванат принципите и все не могат да постигнат много добри резултати. В крайна сметка само се оплакват, че заложбите им са твърде ниски, и стават негативни. Така че, ако някой е с лоши заложби, означава ли това, че за него няма път напред? Това да имаш лоши заложби не е някаква фатална болест и Бог никога не е казвал, че няма да спаси хората с лоши заложби. Както Бог е казвал и преди, това, което го натъжава, са честните, но невежи хора. Какво означава да си невеж? В много случаи невежеството идва от лошите заложби. Когато хората са с лоши заложби, те имат повърхностно разбиране за истината. То не е достатъчно конкретно или практично и често се ограничава до повърхностно или буквално разбиране — ограничава се до доктрини и правила. Затова те не могат да видят ясно множество проблеми и никога не могат да схванат принципите, когато изпълняват дълга си, или да изпълнят дълга си добре. Означава ли това, че Бог не иска хора с лоши заложби тогава? (Не.) Към кой път и в коя посока Бог насочва хората? (Към това да бъдеш честен човек.) Можеш ли да бъдеш честен човек, като просто кажеш, че си такъв? (Не, ти трябва да се проявяваш като честен човек). Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде предан на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова бяха като топло течение, което утеши сърцето ми и ми показа път за практикуване. Бог казва, че слабите заложби не са най-големият проблем и че Бог гледа най-вече дали човек има честно сърце в дълга си и дали може да изпълнява дълга си с преданост и да сътрудничи с всички сили. Дори ако се сблъскаме с нещо, което не разбираме или не знаем как да направим, трябва да се молим повече на Бог и да търсим напътствията Му, да се съсредоточим в търсенето на истините принципи във всички неща и да разговаряме с братята и сестрите, с които си сътрудничим. След като придобием разбиране, трябва да практикуваме съобразно истините принципи и да не защитаваме своите лични интереси, имидж или статус, а да правим всичко по силите си да сътрудничим, с каквото можем. Това е честното човешко подобие, което Бог се надява да изживеем, и е пътят за практикуване, който Бог ни е показал, за да изпълняваме добре дълга си. Всъщност сестрите, с които си сътрудничех, можеха да установят в подробности проблемите и отклоненията не само защото бяха с по-добри заложби, но и защото влагаха усилия и наистина премисляха нещата. Моите заложби бяха средни и по време на работните обобщения сърцето ми не беше спокойно, и винаги мислех за това как да защитя репутацията и статуса си, вместо да се съсредоточа върху работата. Освен това отношението ми към дълга ми също беше неправилно и открих, че премислянето на проблемите е изтощително, затова не исках да полагам усилия. В резултат на това бях способна да откривам съвсем малко проблеми и не можех да използвам по най-добрия начин способностите, които имах. В действителност сестрите, с които си сътрудничех, познаваха заложбите ми добре, но никога не ме гледаха отвисоко заради слабите ми заложби, а често ме окуражаваха, за да видя правилно недостатъците си и да проявявам повече силните си страни. Когато забележеха проблеми с мен, те търпеливо ме водеха и ми помагаха, и ме учеха как да гледам на нещата въз основа на Божиите слова и истината. С тяхната търпелива помощ открих някои пътища в работата си. Бог уреди за мен да си сътруднича с тези сестри в дълга си, затова трябваше да си сътруднича хармонично и с благодарно сърце, за да изпълняваме дълга си заедно и да удовлетворим Бог. Не можех повече да бъда възпирана от слабите си заложби и трябваше определя намеренията си правилно и да използвам силните си страни.

Когато практикувах и навлизах според Божиите слова, можех да успокоя ума си и да мисля внимателно, когато обобщавам работата или обсъждам проблемите. Понякога поемах инициативата, за да изразя мнението си, като казвах това, което знам. Макар че по този начин разкривах много от недостатъците си и да се чувствах малко смутена, сега можех да се изправя пред тези неща правилно. Практикуването на това да съм честен човек ме направи щастлива и ми даде усещане за волност и свобода. Слава Богу!