От Чън Циен, Китай

През октомври 2022 г. Джан Циан и аз получихме писмо от водача, с което ни възлагаше да сътрудничим в надзираването на работата по видеоклиповете. И двамата бяхме много щастливи, че сме получили писмото. Същата вечер Джан Циан си легна пръв, а аз забелязах, че отговорът ни до водача изглежда малко постен, затова добавих някои свои мисли в края. След известно време Джан Циан се събуди и аз му казах, че съм направил някои допълнения. Неочаквано Джан Циан каза с поучителен тон, че постъпвам самоволно, и ми каза да премисля намеренията си. Бях доста изненадан и си помислих: „Просто добавих някои свои мисли, без да променям първоначалното съдържание, как така постъпвам самоволно? Как можеш да ме поучаваш, без да разбираш ситуацията?“. Защитих се с няколко думи. След като говорихме, започнах да мисля: „Ние тъкмо започнахме да си сътрудничим, ако отношенията ни се обтегнат сега, как ще се разбираме по-нататък?“. За да избегна по-нататъшен конфликт, приех обратната му връзка и започнах да се самоанализирам. На следващия ден, когато разговаряхме открито, Джан Циан ме помоли да посоча проблемите му. Тъй като той поиска, аз посочих, че често говори надменно и поучава другите. Лицето на Джан Циан бързо помръкна и той каза, че няма такъв проблем. Като видях безкомпромисното му отношение и нежеланието му да приеме казаното от мен, се уплаших, че ако продължа, отношенията ни ще се обтегнат, затова казах: „Може би не го виждам ясно, ако смяташ, че нямаш такъв проблем, тогава може би аз греша“. След като казах това, смених темата и като видях, че изражението му се смекчава, почувствах облекчение.

След това станах по-внимателен с Джан Циан. За да избегна конфликт с Джан Циан, обикновено чаках той пръв да сподели възгледите си по време на работните обсъждания и ако мнението му беше сходно с моето, се съгласявах с неговото. Но ако възгледите ни се различаваха, се опитвах да го изтъкна възможно най-тактично и да го оставя да реши. Ако той не можеше да прецени кое е правилното, питахме водача. Веднъж няколко братя и сестри писаха с въпроси относно принципите за правене на видеоклипове. Забелязах, че отчасти отговорът на Джан Циан не беше съвсем уместен, тъй като беше малко строг. Знаех, че отговорът му най-вероятно ще заблуди другите, но усещах, че ако го изтъкна директно, Джан Циан най-вероятно няма да иска да ме чуе, затова не исках да го споменавам. Но после се сетих как Бог изисква от нас да бъдем честни и да поддържаме работата на църквата, затова посочих проблема на Джан Циан. Джан Циан обаче не прие това, което казвах, и се опитваше да се оправдае, че е прав. Макар че накрая осъзна, че написаното от него е неуместно, и се съгласи да го редактирам, се почувствах изтощен след спора. Помислих си: „По-добре да не бях казвал нищо. Повдигането на такива въпроси само води до спорове и прави нещата неловки в бъдеще. Ако не го спомена, всички ще се разбираме и аз ще се чувствам по-спокоен. Рано или късно нравът му ще го накара да удари на камък и да се провали. Ще оставя Бог да уреди ситуация, в която да го кастри по-нататък. Няма да рискувам да го обидя“. Малко по-късно, тъй като видеоклиповете, направени от братята и сестрите, често имаха отклонения, предложих да анализираме проблемите и да изучаваме принципите заедно. Джан Циан не се зарадва и каза: „Тези принципи вече са изяснени достатъчно. Всеки може да ги разбере с един поглед. Защо трябва да ги изучаваме?“. Помислих си: „Предишните грешки се дължаха на небрежното ни отношение към принципите. Мислехме, че разбираме принципите, но всъщност не ги схващахме. Ако и сега не ги изучаваме правилно, няма ли да е същото като преди? Така не може. Ако не изучаваме тези принципи, ще продължим да имаме принципни проблеми“. Затова исках да повдигна въпроса пред Джан Циан, но когато думите бяха на върха на езика ми, се поколебах и си помислих: „Позицията на Джан Циан е ясна, той не иска да учи. Ако не повдигна въпроса отново, поне можем да запазим мира. Ако разговарям с него за това, просто ще се скараме отново“. Като си помислих колко неудобно се чувствах дни наред след всеки спор, не посмях да повдигна въпроса отново. След това постепенно се отказах от изучаването на принципите. Тъй като братята и сестрите не навлязоха правилно в принципите, отклоненията в създаването на видеоклипове продължиха почти без подобрение.

Не след дълго водачът помоли мен и други братя и сестри да напишем оценки за Джан Циан. Когато видя, че Джан Циан постоянно не успява да си сътрудничи с другите и че това се отразява на дълга му, водачът го освободи от длъжност. Бях доста щастлив, защото най-накрая нямаше да ми се налага да си сътруднича с Джан Циан повече. Но на следващия ден водачът изпрати писмо, в което се казваше, че тъй като видеоклиповете ни толкова дълго не са давали резултати, екипът ни се разпуска. Като чух това, бях зашеметен и си мислех: „Дори не бях дал всичко от себе си в този дълг, а сега всичко свърши?“. През последните няколко месеца си сътрудничех с Джан Циан без принципи, играех ролята на човекоугодник, като избягвах конфликти до такава степен, че дори рядко изразявах мненията си, камо ли да вложа сърцето и душата си, за да свърша добре работата. Сега вече не бях необходим за този дълг и нямах шанс да компенсирам прегрешенията си. След като се върнах у дома, се самоанализирах. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Повечето хора искат да се стремят към истината и да я практикуват. През по-голямата част от времето обаче те само имат решимостта и желанието да го направят, но истината не се е превърнала в техния живот. В резултат на това, когато се натъкнат на зли сили или когато срещнат зли и лоши хора, които вършат злодеяния, или лъжеводачи и антихристи, които вършат нещата по начин, който нарушава принципите, като така смущават работата на църквата и вредят на Божиите избраници, те губят смелостта да се изправят и да говорят. Какво означава това да нямате смелост? Дали означава, че сте плахи или не умеете да говорите, или се дължи на това, че не разбирате нещата в дълбочина и затова нямате увереност да говорите открито? Нито едно от двете — то е преди всичко последица от това, че сте възпирани от покварения си нрав. Един от покварените нрави, които разкриваш, е измамният нрав. Когато нещо ти се случи, първото, за което мислиш, са собствените ти интереси, първото нещо, което вземаш предвид, са последиците и личната ти полза. Това е измамен нрав, нали? Другият е егоистичният и подъл нрав. Ти си мислиш: „Какво общо има с мен накърняването на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо да ме е грижа? Това няма нищо общо с мен. Не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което съзнателно мислиш, а са породени от твоето подсъзнание — това е поквареният нрав, който се разкрива, когато хората се сблъскат с проблем. Такива покварени нрави управляват начина, по който мислиш, те връзват ръцете и краката ти и контролират това, което казваш. В сърцето си искаш да се изправиш и да говориш, но имаш опасения; дори когато говориш, ти увърташ и си оставяш вратички или увърташ и не казваш истината. Проницателните хора виждат това. Всъщност ти знаеш в сърцето си, че не си казал всичко, което трябва, че това, което си казал, не е имало ефект, че просто си отбил номера и че проблемът не е решен. Ти не си изпълнил своята отговорност, но въпреки това заявяваш открито, че си я изпълнил, или че не си бил наясно какво се случва. Това вярно ли е? И дали това е, което наистина мислиш? Тогава не си ли изцяло под контрола на сатанинския си нрав? Въпреки че част от казаното от теб е в съответствие с фактите, на ключови места и по важни въпроси ти лъжеш и заблуждаваш хората, което доказва, че си човек, който лъже и живее според сатанинския си нрав. Всичко, което казваш и мислиш, е обработено от мозъка ти, което е причината всяко твое изказване да е фалшиво, празно, лъжа. Всъщност всичко, което казваш, е противно на фактите и в твоя собствена полза, с цел да се оправдаеш. Мислиш, че си постигнал целите си, когато си подвел хората и си ги накарал да ти повярват. Това е начинът, по който говориш; то също така представлява твоят нрав. Ти си напълно контролиран от собствения си сатанински нрав. Нямаш власт над това, което казваш и правиш. Дори и да искаш, не можеш да кажеш истината или да изразиш какво наистина мислиш. Дори и да искаш, не можеш да практикуваш истината. Дори и да искаш, не можеш да изпълниш отговорностите си. Всичко, което казваш, правиш и практикуваш, е лъжа, а ти си просто повърхностен. Ти си напълно окован и контролиран от своя сатанински нрав. Може да искаш да приемеш и да практикуваш истината, но това не зависи от теб. Когато твоят сатанински нрав те контролира, ти казваш и правиш каквото ти нареди той. Ти си просто марионетка от покварена плът, станал си инструмент на Сатана. След това съжаляваш, че отново си последвал покварената плът и че е можело да не успееш да практикуваш истината. Мислиш си: „Не мога да победя плътта сам и трябва да се моля на Бог. Не се изправих, за да спра онези, които смущаваха работата на църквата, и това ми тежи на съвестта. Реших, че когато това се случи отново, трябва да се изправя и да скастря онези, които вършат злини при изпълнението на дълга си и смущават работата на църквата, за да се държат добре и да спрат да действат безразсъдно“. След като най-накрая събереш смелостта да говориш, ти се плашиш и се отдръпваш веднага щом другият човек се ядоса и удари по масата. Можеш ли да се владееш? Каква е ползата от решителността и волята? И двете са безполезни. […] Ти никога не търсиш истината, камо ли да я практикуваш. Ти просто постоянно се молиш, вземаш решения, определяш стремежи и се заричаш в сърцето си. И какъв е резултатът? Оставаш си човекоугодник, не си откровен относно проблемите, с които се сблъскваш, не те е грижа за злодеите, когато ги видиш, не реагираш, когато някой прави зло или създава смущение, и оставаш настрана, когато не си засегнат лично. Мислиш си: „Аз не обсъждам нищо, което не ме засяга. Доколкото това не вреди на моите интереси, на моята суета или на моя имидж, подминавам всичко без изключение. Трябва да бъда много внимателен, тъй като вятърът брули високите дървета. Няма да правя нищо глупаво“. Ти си напълно и непоколебимо контролиран от твоя покварен нрав на нечестивост, измамност, твърдост и неприязън спрямо истината. За теб те са станали по-трудни за носене от стягащата златна лента за глава, носена от Краля на маймуните. Животът под контрола на покварения нрав е толкова изтощителен и мъчителен!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че липсата ми на смелост да посоча проблемите на Джан Циан не се дължи на властния или надменен нрав на Джан Циан, а на това, че неизменно бях контролиран от измамната си и егоистична природа. Почти всеки път, преди да говоря, първо обмислях дали няма да обидя Джан Циан и ако имаше нещо, което нямаше да му хареса, дори да беше от полза за работата, не го казвах. Като си спомня за момента, в който за първи път започнах да работя с Джан Циан, веднага установих за себе си един принцип, когато видях, че е трудно да се разбираш с него: Избягвай конфликти, не отваряй дума за проблемите му и поддържай добри отношения. Когато видях, че една част от отговора на Джан Циан е неуместна, посочих проблема, което доведе до спор и направи взаимодействието ни неловко, и станах още по-убеден, че философията за светските отношения „Хармонията е безценна, търпението е благородно“ е правилна. Почувствах, че трябва да избягвам да казвам всичко, което може да обиди Джан Циан. По-късно, когато видях небрежното отношение на Джан Циан към изучаването на професионални умения и принципи, ясно знаех, че това ще попречи на работата, но за да избегна конфликт, реших да отстъпя. В резултат на това, тъй като братята и сестрите не навлязоха в принципите при правенето на видеоклипове, голяма част от работата беше напразна. Взаимодействах с хората въз основа на измамен и егоистичен нрав, като правех всичко възможно да избягвам сблъсъци или обиди към когото и да било, и въпреки че пазех отношенията си, изобщо не изпълнявах отговорностите си. Не напомнях на другите, когато трябваше, нито поддържах принципите. Всичко това навреди на работата. Изглеждах като добър човек, но в действителност това „добро“ поведение произтичаше от измамния ми и егоистичен покварен нрав. Всички те бяха свързани със защитата на собствените ми интереси, което Бог ненавижда.

По-късно прочетох Божиите слова, които разнищваха сатанинската отрова „Хармонията е безценна, търпението е благородно“, която точно съответстваше на моя проблем. Всемогъщият Бог казва: „Семейството те обуславя и ти влияе по други начини, например с поговорката „Хармонията е безценна, търпението е благородно“. Членовете на семейството ти често те учат: „Бъди добър и не спори с другите или не си създавай врагове, защото ако си създадеш твърде много врагове, няма да си способен да се утвърдиш в обществото, а ако има твърде много хора, които те мразят и искат да им паднеш в ръцете, тогава няма да си в безопасност в обществото. Винаги ще бъдеш под заплаха и твоето оцеляване, статус, семейство, лична безопасност и дори перспективите ти за кариерно израстване ще бъдат застрашени и възпрепятствани от противни хора. Затова трябва да се научиш, че „Хармонията е безценна, търпението е благородно“. Бъди любезен с всички, не разваляй добрите си отношения, не казвай нищо, от което не можеш да си отречеш по-късно, избягвай да нараняваш гордостта на хората и не разобличавай недостатъците им. Избягвай или спри да казваш неща, които хората не искат да слушат. Просто прави комплименти, защото никога не боли да похвалиш някого. Трябва да се научиш да проявяваш търпение и да правиш компромиси както по важни, така и по маловажни въпроси, защото „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“. Замисли се над това, че семейството ти внушава едновременно две идеи и два възгледа. От една страна, то казва, че трябва да бъдеш добър към другите. От друга страна, то иска от теб да бъдеш търпелив, да не се изказваш не на място, а ако имаш да кажеш нещо, трябва да стиснеш устни, докато се прибереш вкъщи, и тогава да го кажеш на семейството си. Или още по-добре, изобщо не казвай на семейството си, защото стените имат уши — ако тайната някога се разбере, нещата няма да се развият добре за теб. За да се утвърдят и да оцелеят в това общество, хората трябва да се научат на едно нещо — да говорят уклончиво. Казано на разговорен език, те трябва да бъдат лукави и хитри. Не можете просто да казвате на глас всичко, което ви хрумне. Ако продължите да казвате на глас всичко, което ви хрумне, това се нарича глупост, не се нарича интелигентност. […] Този тип хора винаги се харесват на някои хора в църквата, защото никога не правят сериозни грешки, не се издават и оценката на църковните водачи и на братята и сестрите е, че те се разбират добре с всички. Те са равнодушни към дълга си, правят само това, което се иска от тях. Те са особено послушни и възпитани, никога не нараняват другите в разговор или при решаване на въпроси и никога не се възползват несправедливо от никого. Никога не говорят лошо за другите и никога не съдят хората зад гърба им. Никой обаче не знае дали са искрени в изпълнението на дълга си, нито какво мислят за другите хора и какво мнение имат за тях. След внимателно обмисляне дори чувствате, че този тип хора наистина са малко странни и трудни за разбиране и че оставането им в църквата може да доведе до неприятности. Какво трябва да направите? Това е труден избор, нали? […] Те нямат зъб на никого. Ако някой каже нещо, което ги наранява, или разкрие поквара, която накърнява достойнството им, какво си мислят те? „Ще проявя търпение, няма да ти го натяквам сега, но ще дойде ден, когато сам ще станеш за смях!“. Когато с този човек наистина се разправят или той сам стане за смях, те тайно се смеят на това. С лекота се подиграват на другите хора, на водачите и на Божия дом, но не и на себе си. Те просто не знаят какви проблеми или недостатъци имат самите те. Такива хора внимават да не разкрият нищо, което може да нарани другите, или нещо, което позволява на другите да ги прозрат, макар че мислят за тези неща в сърцето си. Но когато стане въпрос за неща, които могат да парализират или подведат другите, те свободно ги изразяват и позволяват на хората да ги видят. Такива хора са най-коварните и е трудно да се справите с тях. И така, какво отношение възприема Божият дом към такива хора? Оползотворява ги, ако могат да бъдат оползотворени, и ги премахва, ако това не е възможно — това е принципът. Защо това е така? Причината за това е, че такива хора са предопределени да не се стремят към истината. Те са неверници, които се подиграват на Божия дом, на братята и сестрите и на водачите, когато нещата се объркат. Каква роля играят те? Дали това е ролята на Сатана и дяволите? (Да.) Когато проявяват търпение към братята и сестрите си, това не представлява нито истинска толерантност, нито истинска любов. Те го правят, за да защитят себе си и да избегнат привличането на врагове или опасности по пътя си. Те не проявяват търпение към братята и сестрите си, за да ги защитят, нито го правят от любов, а още по-малко го правят, защото се стремят към истината и я практикуват в съответствие с истините принципи. Тяхната нагласа е насочена изцяло към това да се носят по течението и да подвеждат другите. Такива хора говорят уклончиво и са хлъзгави камъни. Те не обичат истината и не се стремят към нея, а просто се носят по течението“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко наранен. Толкова дълго време бях човекоугодник, главно за да не си създавам врагове и така животът ми да бъде малко по-удобен. Следвах философиите за светските отношения „Хармонията е безценна, търпението е благородно“ и „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“. Като се замисля, аз общувах с хората по този начин още от малък. Когато се сблъсквах с несправедливи ситуации, като съученици, които ми крадяха неща или вземаха пари назаем, без да ги връщат, се опитвах да говоря разумно с тях, но когато виждах грубото им отношение или негодуванието им към мен, за да избегна ескалация на конфликта или за да не си създавам проблеми, в повечето случаи избирах търпението. След като повярвах в Бог, продължих да общувам с хората по този начин. В сътрудничеството ми с Джан Циан винаги, когато имахме различни мнения или думите му ме засягаха, за да избегна конфликт, се справях с тези проблеми, като ги търпях, казвах възможно най-малко и мълчах винаги, когато можех. Моето „търпение“ създаваше впечатление, че не съм дребнав и заядлив, че сякаш съм търпелив към другите, но това беше просто човешка сдържаност и преструвка в името на самосъхранението. Докато търпях, изобщо не бях истински търпелив и бях пълен с предразсъдъци и негодувание към другите. Например, когато виждах Джан Циан да действа въз основа на покварения си нрав, прекъсвайки работата, нямах намерение да го разоблича, спра, да му напомня или да му помогна, а вместо това просто тихо чаках да се провали и да удари на камък. Така че, когато Джан Циан беше освободен, се зарадвах и дори си пожелах да си тръгне по-скоро. Бях напълно безотговорен и в работата по видеоклиповете, като давах приоритет на собствения си комфорт и избягвах конфликти, гледах безучастно как в работата се нанасят щети, без да изпитвам никакво притеснение. Бях толкова егоистичен и подъл, без никаква преданост към Бог! Моето преназначаване в дълга ми този път беше начинът на Бог да ми напомни и да ме предупреди. Ако продължавах да се държа и да действам според философиите на Сатана за светските отношения, щях само да ставам все по-егоистичен и измамен и щеше да е още по-вероятно да възпрепятствам църковната работа и да се противя на Бог, а накрая щях да бъда намразен и отстранен от Бог.

По-късно осъзнах, че никога не съм намирал правилните принципи за сътрудничество с другите, затова потърсих Божиите слова, свързани с този въпрос. Всемогъщият Бог казва: „Какво е сътрудничество? Трябва да сте способни да обсъждате нещата един с друг и да изразявате своите възгледи и мнения. Трябва да се допълвате и да се надзиравате един друг, да търсите един от друг, да отправяте запитвания помежду си и да си подсказвате. Именно това означава да си сътрудничите в хармония. Да кажем например, че си се справил с нещо според собствената си воля, а някой каже: „Направил си го погрешно, изцяло против принципите. Защо се справи с това, както ти е угодно, без да потърсиш истината?“. На което ти отговаряш: „Точно така — радвам се, че ми обърна внимание! Ако не беше го направил, щеше да се стигне до катастрофа!“. Ето какво означава да си подсказвате един на друг. Какво означава тогава да се надзиравате взаимно? Всеки има покварен нрав, всеки може да е нехаен в изпълнението на дълга си и да пази само собствения си статус и гордост, а не и интересите на Божия дом. Такива състояния има във всеки човек. Ако научиш, че някой има проблем, трябва да поемеш инициативата да разговаряш с него, като му напомниш да изпълнява дълга си според принципите, но същевременно това трябва да остане като предупреждение за теб самия. Това е взаимен надзор. Каква е функцията на взаимния надзор? Той има за цел да защитава интересите на Божия дом, а също и да предпазва хората от това да не поемат по погрешен път“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че истинското хармонично сътрудничество не се установява чрез търпение, а чрез практикуване на истината, и се изгражда чрез взаимна толерантност, помощ, напомняния и надзор сред братята и сестрите. Когато виждаме дребни грешки или недостатъци у братята и сестрите, трябва да бъдем толерантни към техните недостатъци. Ако обаче ги видим да действат против принципите, което би възпрепятствало или смутило църковната работа, тогава трябва незабавно да им напомним и да ги спрем, а не просто да го търпим. Например, когато виждах, че Джан Циан не е склонен да събере всички заедно, за да изучаваме принципите, и прояви упорство дори след като разговарях с него, в онзи момент трябваше да посоча проблема му. Въпреки че това можеше да доведе до известен конфликт тогава, ако той е човек, който се стреми към истината, това щеше да е от полза както за него, така и за църковната работа. Дори и да не ме беше послушал, не трябваше да се отказвам лесно. Вместо това трябваше да упорствам, като продължавам да напомням, да кастря, да предупреждавам или дори да го докладвам и разобличавам, ако е необходимо, за да поддържам принципите и да защитавам църковната работа. Само по този начин щях да изпълня отговорността си като партньор. Провалих се преди, защото разчитах на търпението, за да поддържам повърхностна хармония, без да изпълнявам отговорността си да напомням или да надзиравам партньора си, или да докладвам проблеми. Това доведе до липса на истинско общуване от сърце или взаимна помощ за дълго време, в резултат на което нямаше истинска хармония в нашето сътрудничество. Ако бях повдигнал проблемите, които бях видял в хода на нашето сътрудничество, за обсъждане и консултация и бях направил това, което щеше да е от полза както за братята и сестрите, така и за църковната работа, работата по видеоклиповете нямаше да претърпи толкова големи загуби и аз щях да съм изпълнил отговорностите си.

По-късно бях избран за църковен водач. Забелязах, че моите съработници и аз живеехме в състояние на затваряне в себе си, за да работим, без да се фокусираме върху навлизането в живота, и че рядко общувахме относно работата. Открих също, че проповедничката не ни помагаше с църковната работа и беше много пасивна в дълга си. Исках да повдигна тези въпроси, но когато бях напът да изрека тези думи, се поколебах и си помислих: „Хората обикновено не обичат да чуват такива неща. Ако кажа това, ще навреди ли на хармонията между нас?“. Но тогава осъзнах, че отново просто се опитвам да се защитя, затова се помолих на Бог да поправи състоянието ми. Тогава прочетох някои от Божиите слова: „Затова когато се сблъскат с основните въпроси за правилно и неправилно и с въпроси, които имат отношение към интересите на Божия дом, ако тези хора могат да направят подходящ избор и да се избавят от философиите за светските отношения, които крият в сърцата си, като например „Хармонията е безценна, търпението е благородно“, за да отстояват интересите на Божия дом, да намалят прегрешенията си и злодеянията си пред Бог — каква полза ще имат от това? Най-малкото, когато в бъдеще Бог определи изхода на всеки човек, това ще облекчи наказанието им и ще намали Божия укор към тях. Като практикуват по този начин, тези хора няма какво да губят и могат да придобият всичко, нали?“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12)). От Божиите слова намерих път за практикуване. Не трябва да живея, осланяйки се на сатанинските философии, когато се сблъсквам със ситуации, а вместо това трябва първо да поддържам интересите на Божия дом и да сведа до минимум прегрешенията си. Като осъзнах това, посочих проблемите, които проповедничката имаше в дълга си. Сестрата не се съпротиви, а вместо това говори открито за състоянието си с нас. Аз също повдигнах въпросите за сътрудничеството между нас като съработници и направих някои предложения. Партниращите сестри се самоанализираха и се опознаха, и след това нещата се промениха към по-добро. Осъзнах, че само чрез практикуване според Божиите слова може да има истинска хармония в сътрудничеството, и това може да донесе дълбоко чувство на мир и стабилност в сърцата ни.