От Флорънс, Италия

През 2020 г. водачите ме помолиха да поема отговорност за работата в областта на изкуството и дизайна. Отначало виждах, че водачите често следяха напредъка в работата ми и разбираха какво се случва с нея. Притеснявах се, че водачите ще открият пропуски в работата ми и ще ме скастрят или освободят. Затова работех извънредно, за да се науча как да създавам изображения и да подобря професионалното си ниво. Също така често проследявах как всички екипи напредваха в обучението си и как се справяха със създаването на изображения. Когато откривах отклонения, веднага помагах и напътствах братята и сестрите си. Към 2021 г. евангелската работа ставаше все по-натоварена и бях запозната с всички различни елементи на работата, така че водачите не ме проследяваха толкова изкъсо, колкото в началото. В началото често си напомнях, че независимо дали някой следи и наблюдава работата ми, или не, трябва да изпълнявам добре дълга си. Не можех да бъда лукава, коварна или нехайна. След известно време обаче видях, че има много задачи, които трябва да се свършат, и когато във всяка от тях възникнеха проблеми, разрешаването им изискваше време и усилия. Започнах да се чувствам леко уморена. Помислих си: „Сега водачите не наблюдават и не следят работата ми толкова изкъсо. Ако я върша добре, няма много хора да забележат. Ако не я върша добре, никой няма да ме упрекне. Не трябва да се преуморявам прекалено. В края на краищата, дори и да съм малко мързелива, никой няма да разбере. Защо е нужно да страдам толкова много?“. След това станах доста небрежна в проследяването на работата. От проверката ѝ веднъж седмично стигнах до проверка едва веднъж на две-три седмици. По-късно открих, че един екип не постига добри резултати в професионалното си обучение. Понякога зададената посока на обучение и обобщените отклонения не отговаряха на нуждите на мнозинството и след известно време, прекарано в учене, никой не показваше ясен напредък. Но аз не исках да губя време в разрешаването на проблема. Прехвърлих го върху водачката на екипа и я помолих да го проследи и разреши. Не очаквах, че водачката на екипа ще каже: „Напоследък рядко питаш как върви професионалното обучение. На мен също ми липсваше бреме. Ето защо обучението на екипа не дава добри резултати и братята и сестрите не са постигнали много голям напредък“. Защитих се мълчаливо: „Не го ли следя сега? Ако екипът ти не постига добри резултати от обучението си, това преди всичко е твоя отговорност като водач на екипа“. Просто небрежно казах: „Тогава нека променим това и да навлезем в него заедно“, и го свърших по един нехаен начин. По-късно открих поредица от проблеми в работата и исках да организирам нейното обобщение. Ала тогава си помислих: „Обобщението на работата изисква разбиране на трудностите и отклоненията, с които братята и сестрите са се сблъскали в професионалната си работа. То също така изисква мисъл за намиране на посока и път към подобрение. Това наистина е психически изтощително. По-добре да не правя обобщение в края на краищата. Така или иначе, никой не пита за тези неща и никой няма да разбере дали съм направила обобщението“. По този начин го отложих още малко. Гледах как проблемите, които възникваха, когато моите братя и сестри създаваха изображения, не показаха подобрение. В сърцето си чувствах известни самообвинения. Вече бях открила проблемите, но не ги разрешавах, защото не ми се занимаваше. Така постъпвах нехайно и не вършех истинска работа! Разбрах, че състоянието ми през този период е било неправилно и потърсих да прочета някои подходящи Божии слова.

Всемогъщият Бог казва: „Повърхностното изпълнение на дълга е напълно неприемливо. Ако винаги изпълняваш дълга си повърхностно, тогава няма как да го изпълниш на приемливо ниво. Ако искаш да изпълниш дълга си предано, първо трябва да решиш проблема с повърхностното отношение. Трябва да предприемеш стъпки за коригиране на ситуацията веднага щом я забележиш. Ако си объркан, ако никога не можеш да забележиш проблемите, ако винаги правиш нещата небрежно и нехайно, тогава няма как да изпълниш добре дълга си. Затова винаги трябва да влагаш сърце в дълга си. Тази възможност беше много трудно постижима за хората! Когато Бог им дава възможност, а те не се възползват от нея, тази възможност се губи — и дори ако по-късно искат да намерят такава възможност, тя може да не се появи отново. Божието дело, както и възможността да се изпълнява дълг, не чакат никого. […] В момента нямаш много възможности за изпълнение на дълг, така че трябва да се възползваш от тях, когато ти се представят. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да се постараеш. Това е моментът, когато трябва да се посветиш изцяло, да дадеш всичко от себе си за Бог и да платиш цената, ако е необходимо. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, ако си пресметлив или хитър и коварен, тогава със сигурност ще свършиш работата зле. Да предположим, че си кажеш: „Никой не ме видя, че хитрувам. Колко яко!“. Що за мислене е това? Мислиш ли, че си заблудил не само хората, но и Бог? Знае ли Бог всъщност какво си направил? Да, Той знае. Всъщност всеки, който общува с теб известно време, ще разбере за твоята поквара и низост и въпреки че може да не го каже направо, в сърцето си ще ти даде оценка. Много хора бяха разкрити и отстранени, защото много други започнаха да ги проумяват. Когато всички прозряха същността им, те разобличиха тези хора такива, каквито са, и ги изгониха. Затова независимо дали се стремят към истината или не, хората трябва да изпълняват добре своя дълг според възможностите си; трябва да вършат практични неща, както повелява съвестта им. Може да имаш недостатъци, но ако изпълняваш ефективно дълга си, няма да бъдеш отстранен. Ако винаги мислиш, че всичко е наред, че със сигурност няма да бъдеш отстранен, ако все още не размишляваш или не се опитваш да се опознаеш и ако пренебрегваш своите истински задачи, ако винаги си нехаен, когато Божиите избраници наистина загубят търпението си към теб, те ще разобличат това, което си, и най-вероятно ще бъдеш отстранен. Това е така, защото всеки те е прозрял и ти си загубил своето достойнство и почтеност. Ако никой не ти вярва, може ли Бог да ти вярва? Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце: Той в никакъв случай не може да вярва на такъв човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). Бог говореше точно за моето състояние. Отнасях се към дълга си по точно този начин. Когато някой наблюдаваше, полагах повече усилия, ала когато никой не ме надзираваше, станах лукава и коварна и се държах нехайно. Спомних си времето, когато водачите често следяха работата ми. Тогава се страхувах, че ако не върша истинска работа, те ще разберат и ще ме освободят. В резултат на това бях доста дейна в изпълнението на дълга си. Често проследявах работата на различните екипи и напътствах и помагах на моите братя и сестри да подобрят ефектите върху изображенията, които създаваха. Обаче когато водачите спряха да следят работата ми редовно, започнах да се държа нехайно. Мислех си, че дори и да съм малко мързелива, никой няма да разбере и репутацията и статусът ми няма да бъдат накърнени. Затова не се съсредоточих върху проследяването или наблюдаването на работата и върху решаването на реални проблеми. Това означаваше, че братята и сестрите ми бяха лениви и мудни в изпълнението на дълга си и постоянно изникваха проблеми. Водачката на екипа ми напомни, че проблемите са свързани с това, че не питам за работата, но аз не само не се самоанализирах, а дори ѝ прехвърлих проблема и се оплаквах, че тя е нехайна в изпълнението на дълга си. Наистина ми липсваше разум! Бях лукава и коварна в изпълнението на дълга си. Пестях усилия, където можех, и бях мързелива, когато можех. Не се отнасях към църковните дела сериозно. Въпреки че от известно време заблуждавах водачите, Бог проучва всичко внимателно и Него не можех да го измамя. Ако продължавах да се държа по този нехаен начин, не само щях да пропилея почтеността и достойнството си, но рано или късно щях да бъда разкрита и освободена, защото не вършех истинска работа. В този момент най-накрая осъзнах сериозността на последствията от нехайното изпълнение на дълга ми.

По-късно прочетох още Божии слова: „Какво означава да „поддържаш дълга си“? Означава каквито и трудности да среща човек, да не се отказва от дълга си, да не става дезертьор или да бяга от отговорност, а да направи всичко, което е по силите му. Ето това означава да поддържаш дълга си. Да кажем, например, че ти е уредено да свършиш нещо и няма кой да те гледа, надзирава или пришпорва. Как би изглеждало поддържането на твоя дълг тогава? (да приемеш Божията внимателна проверка и да живееш в Негово присъствие.) Приемането на Божията внимателна проверка е първата крачка; това е само едната страна. Другата е да изпълнявате дълга си с цялото си сърце и ум. Какво трябва да правите, за да можете да го изпълнявате така? Трябва да приемеш истината и да я приложиш на практика; т.е. трябва да приемеш Божиите изисквания и да им се покоряваш, независимо какви са те. Трябва да се отнасяш към дълга си, както би се отнасял към личните си дела, без да е необходимо някой да те наблюдава, надзирава или проверява, за да е сигурно, че изпълняваш всичко както трябва, да те подбужда, да те наглежда или дори да те кастри. Трябва да мислиш по следния начин: „Изпълнението на този дълг е моя отговорност. Това е моята роля и след като ми е дадена, казани са ми принципите и съм ги схванал, аз ще продължавам да я изпълнявам неотклонно. Ще направя всичко, което мога, за да я изпълня добре“. Трябва да си упорит в изпълнението на този дълг и да не позволяваш на никой човек, събитие или нещо да те възпират. Ето това означава да поддържаш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум и това е подобието, което хората трябва да имат. Какво тогава трябва да притежават хората, за да поддържат дълга си с цялото си сърце и с целия си ум? Най-напред, като сътворени същества, те трябва да имат съвест. Това е най-малкото. Освен това те трябва и да бъдат предани. За да приеме Божието поръчение, човек трябва да бъде предан. Той трябва да бъде напълно предан единствено на Бог, а не да бъде отдаден половинчато или да не поема отговорност. Погрешно е да се постъпва според интереса или настроението — това не е да бъдеш предан. Какво означава да бъдеш предан? Означава да изпълняваш задълженията си и да не позволяваш на настроението си, заобикалящата среда или на други хора, събития или неща да ти влияят или да те възпират. Трябва да разсъждаваш по следния начин: „Приех това поръчение от Бог, Той ми го даде. От мен се очаква да направя това и аз ще го направя, така както бих се отнесъл към собствените си дела и по начин, който ще доведе до добри резултати, като най-важното е да удовлетворя Бог“. Когато си в такова състояние, не само че съвестта ти работи, но и в теб има преданост. Ако те удовлетворява само да изпълниш задачата, ако не се стремиш да бъдеш ефективен или да постигаш резултати и смяташ, че е достатъчно да вложиш всички усилия в нея, то това е просто спазване на стандартите на хората за съвест и не може да се счита за преданост. Да си предан на Бог, е по-високо изискване и по-висок стандарт от стандарта за съвест. Не става въпрос само за това да вложиш всичките си усилия, трябва да вложиш и цялото си сърце. В сърцето си ти трябва винаги да гледаш на своя дълг като на работа, която трябва да свършиш, да поемеш бремето на тази задача, да понесеш укора, ако направиш и най-малката грешка или проявиш нехайство, и трябва да чувстваш, че не можеш да се държиш по този начин, защото така дългът ти към Бог става твърде голям. Хората, които са наистина съвестни и разумни, изпълняват дълга си сякаш вършат своята собствена работа, без значение дали някой ги гледа или надзирава. Независимо дали Бог е доволен от тях и независимо как се отнася към тях, те винаги са взискателни към себе си и се стараят да изпълняват дълга си добре и да осъществят повереното им от Бог поръчение. Ето това се нарича преданост. Не е ли този стандарт по-висок от стандарта за съвест? Когато постъпват според стандарта за съвест, хората често се влияят от външни неща или мислят, че е достатъчно да влагат всички усилия в изпълнението на дълга си; степента на непорочност не е толкова висока. Когато обаче говорим за преданост и за това да можеш предано да поддържаш дълга си, степента на непорочност е по-висока. Не става дума само за полагане на усилие. От теб се изисква да вложиш цялото си сърце, ум и тяло в своя дълг. За да изпълняваш дълга си добре, трябва понякога да претърпяваш малко физически трудности. Трябва да платиш определена цена и да посветиш мисълта си изцяло на изпълнението на своя дълг. Независимо от обстоятелствата, пред които си изправен, ако те не се отразяват на дълга ти и не забавят изпълнението му, ти си способен да удовлетвориш Бог. За целта трябва да можеш да платиш определена цена. Трябва да изоставиш семейството си, личните си дела и собствените си интереси. Суетата ти, гордостта, чувствата, физическите удоволствия и дори неща като най-хубавите години от младостта ти, бракът, бъдещето и съдбата ти — трябва да се откажеш от всички тях и да ги изоставиш, и да изпълняваш дълга си добре и с охота. Едва тогава ти вече ще си постигнал преданост и като живееш по този начин, ще имаш човешко подобие“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато разсъждавах върху Божиите слова, се почувствах дълбоко засрамена. По-рано винаги съм смятала, че мога да понеса страдание и да платя цена в изпълнението на дълга ми. Сега средата ме бе разкрила и най-накрая видях, че цялата преданост, която показвах в миналото, е била илюзия. Само защото някой ме следеше и наблюдаваше работата ми, и се страхувах, че ако не изпълнявам дълга си добре, ще бъда скастрена или дори освободена, с неохота проявявах малко преданост, за да се защитя. Веднага щом никой не проверяваше или следеше работата ми, започвах да бъда нехайна, лукава и коварна. Онези, които наистина са предани на своя дълг, се отнасят към него като към своя лична отговорност и са способни да приемат Божията внимателна проверка, докато изпълняват дълга си. Без значение как се променя заобикалящата среда и дали има хора, които наблюдават или следят работата им, те винаги могат да вложат сърцето и душата си в доброто ѝ изпълнение. Въпреки че сега водачите не следяха често работата ми, тази среда беше изпитание за мен. Не можех да продължа да бъда нехайна. Трябваше да приема Божията внимателна проверка, да изпълнявам личните си отговорности и да се заема истински с тази работа. Замислих се, че във всички екипи имаше определени проблеми и братята и сестрите не постигаха явен напредък. Трябваше бързо да организирам всички, за да обобщим отклоненията и да обсъдим добри пътища на практикуване. Така професионалното ниво на моите братя и сестри щеше да бъде подобрено и едва тогава те щяха да постигнат по-добри резултати в изпълнението на дълга си. По-късно разбрах реалните трудности на водачите на екипите и обобщих проблемите, които видях. Намерих и някои опитни братя и сестри, които да участват в обобщенията и да обсъждат пътища за решаване на проблемите. Всички казваха, че обобщаването по този начин е отлично и че са придобили много от него. След това редовно проследявах и се осведомявах за работата на всеки екип. Когато намирах отклонения, ги разрешавах своевременно. Резултатите от работата бяха малко по-добри от преди.

Първоначално си мислех, че нагласата към дълга ми се е променила малко, но тъй като поквареният ми нрав имаше изключително дълбоки корени, след известно време отново започнах да живея в нехайно състояние. През септември 2021 г. църквата уреди да бъда надзорник на работата по поенето. По онова време смятах, че ще се справя добре с този дълг, затова работих усилено, за да се запозная с подробностите около работата и да ги разбера, и да науча съответните принципи. Често си лягах много късно. Тъй като никога преди не бях била отговорна за тази работа, все още имаше някои задачи, които не можех да схвана дори след като се бях запознавала с тях в продължение на няколко дни. Чувствах се под голям натиск. Притеснявах се, че ако водачката попита за работата, няма да мога да предоставя никакви отговори. Какво щеше да си помисли за мен? Дали щеше да си помисли, че не съм способна да върша тази работа добре? Когато си помислих това, заработих още по-усилено, за да се запозная с работата и да се въоръжа с принципи. Когато водачката попита за работата, тя знаеше, че току-що съм се заела с нея и просто ме призова да се запозная с различните елементи на работа възможно най-бързо, без изобщо да ме упреква. Почувствах се изключително облекчена, сякаш огромна тежест падна от сърцето ми. Помислих си, че водачката няма особено високи изисквания към мен, така че не е нужно да се тревожа толкова за запознаването с работата. По това време бях много уморена и вече можех да се отпусна малко. По-късно вече не се стремях да разбера работата на всеки екип и не се съсредоточавах върху това да се въоръжавам с принципи. Просто мислех, че мога постепенно да се уча и да усвоявам, докато участвам в работата, и че това ще бъде достатъчно. Когато бях свободна, слушах химни и дори намирах забавни кратки светски видеоклипове, за да се отпусна. По-късно водачката разбра, че един след друг няколко от водачите на екипи, за които бях отговорна, не вършат истинска работа и това забавяше делата на тази църква. За моя изненада дори не бях наясно с тези проблеми. Резултатите от работата през този период не бяха добри, но не бях проявила внимание къде възникват проблеми и не бях търсила с други братя и сестри. Това означаваше, че проблемите дълго време оставаха нерешени.

Не след дълго бях преназначена, защото от край до край не се бях справила с работата на надзорник. По това време се чувствах така, сякаш сърцето ми е било изпразнено. Бях тревожна и неспокойна. Макар че водачката ми каза, че съм освободена само защото не се справям с тази работа, в сърцето си знаех, че през последните няколко месеца съм била нехайна в изпълнението на дълга си и почти не съм свършила никаква истинска работа. Определено заслужавах да бъда освободена. Когато си помислих това, почувствах неописуемо безпокойство в сърцето си. Прочетох тези Божии слова: „Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Докато размишлявах върху Божиите слова, почувствах, че Бог ме разобличава очи в очи. Особено когато прочетох, че Бог е рекъл: „не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан“, „Го предаваш по най-ужасен начин“ и „трябва да бъдеш прокълнат“ — тези думи пронизаха сърцето ми като остър нож. Почувствах се изключително притеснена и изпълнена със самообвинения. Разбрах, че църквата е уредила да бъда надзорник, за да ми даде възможност да се обучавам. Това също беше моя отговорност. Трябваше да проявя внимание към Божиите намерения, да посветя цялата си сила и да платя цената, независимо каква е тя, за да изпълня този дълг добре. Аз обаче се отнасях към дълга си по особено непочтителен начин. За да избегна ситуация, в която да не мога да отговоря на въпросите, когато водачката попита за работата, в резултат на което да бъда скастрена или освободена, положих допълнително старание и усилия да се запозная с различните елементи на работата. По-късно обаче, когато видях, че водачката не пита много подробно, започнах да се възползвам от ситуацията и бях лукава и коварна. Не се стремях да се запознавам с работата, а още по-малко се съсредоточавах върху решаването на истински проблеми. Когато изпълнявах дълга си, бях мудна, неохотна, небрежна, не бързах и напълно се отдавах на плътски удобства. Помислих си за сестра Лиу Син, която също беше отговорна за работата по поенето. И тя никога не беше била отговорна за тази работа преди това. Въпреки това, винаги беше искрена и отговорна в начина, по който се отнасяше към дълга си. Тя се съсредоточаваше върху разбирането и решаването на истински проблеми и два месеца по-късно вече успяваше да върши истинска работа. Аз обаче изпълнявах този дълг в продължение на три месеца и все още не бях запозната с работата. Не можах дори да открия сериозния проблем, че водачите на екипи не вършеха истинска работа и забавяха работата по поенето. Това беше сериозно неизпълнение на дълга ми. Бях изяла и изпила толкова много Божии слова и бях получила Божията благодат, когато Той ме издигна, за да бъда надзорник. Въпреки това се възползвах от всяка възможност да бъда лукава и коварна и да не върша истинска работа. В резултат на това църковните дела бяха забавени и възпрепятствани. По-рано бях лукава, коварна и нехайна, когато бях надзорник — сега правех точно същото. Колкото повече се замислях, толкова повече самообвинения и вина чувствах. Така че се помолих на Бог: „Мили Боже, не съм изпълнявала добре дълга си и съм възпрепятствала църковните дела. Изпълнена съм със съжаление и не искам да продължавам по този начин. Мили Боже, води ме да науча урок от този провал. Готова съм да се покая“.

По-късно непрекъснато повтарях този въпрос в съзнанието си: Защо винаги неволно заблуждавам и мамя Бог? Какъв нрав ме контролираше? Веднъж, по време на духовната ми практика, прочетох тези Божии слова: „Какъв е проблемът, ако постоянно изпълняваш дълга си нехайно? Този проблем засяга човешката ти природа. Само хората без съвест и човешка природа упорито са нехайни. Смятате ли, че може да се разчита на хора, които винаги са нехайни? (Не.) Никак не може да се разчита на тях! Човек, който изпълнява дълга си нехайно, е безотговорен, а безотговорният в действията си човек не е честен. На него не може да се разчита. Какъвто и дълг да изпълнява, неблагонадеждният човек е нехаен, защото характерът му не е на приемливо ниво. Той не обича истината и определено не е честен човек. Може ли Бог да повери каквото и да е на неблагонадеждни хора? Категорично не. Тъй като Бог проучва внимателно дълбините на сърцата на хората, Той в никакъв случай не оползотворява измамници за изпълнение на дълг. Бог благославя само честните и работи само над честните хора, които обичат истината. Всеки път, когато някой измамник изпълнява дълг, това е уредено от човек, и представлява човешка грешка. Хората, за които е характерно да са нехайни, нямат нито съвест, нито разум. Човешката им природа е лоша. Те не заслужават доверие и са твърде неблагонадеждни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човекът е най-облагодетелстван от Божия план за управление). „В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — само дай на човека дълг, и много скоро ще се разкрие дали той е честен или измамен човек, и дали обича истината, или не. Тези, които обичат истината, могат да изпълняват дълга си искрено и да поддържат делото на Божия дом; тези, които не обичат истината, ни най-малко не поддържат делото на Божия дом — те са безотговорни в изпълнението на задълженията си. Това веднага става ясно за проницателните. Никой, който изпълнява дълга си зле, не обича истината, нито пък е честен човек; всички такива хора ще бъдат разкрити и отстранени. За да изпълняват дълга си добре, хората трябва да имат чувство за отговорност и чувство за бреме. Така работата определено ще бъде свършена подобаващо. Тревожно е само когато човек няма чувство за бреме или отговорност, когато трябва да бъде подканван за всичко, когато винаги е нехаен и се опитва да прехвърли вината на друг, когато възникнат проблеми, което води до забавяне на решаването им. Може ли в такъв случай работата да бъде свършена добре? Може ли такова изпълнение на техния дълг да доведе до резултати? Те не искат да изпълнят нито една от задачите, уредени за тях, и когато видят, че някой друг има нужда от помощ в работата си, не му обръщат внимание. Вършат нещо дребно само когато им наредят, само когато ножът е опрял до кокала и нямат избор. Това не е изпълнение на дълг, а наемен труд! Наемникът работи за работодател, взима дневна надница за всеки изработен ден и почасова надница за всеки изработен час. Той си чака заплатата. Опасява се да не би да свърши някоя работа, без шефът да забележи, страхува се да не би да остане невъзнаграден за нещо, което е изпълнил, и работи само за фасон, което значи, че у него няма никаква преданост“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Божиите слова трогнаха сърцето ми. Разбрах, че винаги съм била лукава и коварна в изпълнението на дълга си. Основната причина за това беше, че нравът ми бе просто твърде измамен. Смятах, че хората, които знаят единствено как да свеждат глави и да работят усърдно, и които не знаят как да проявяват внимание към себе си, са твърде наивни и твърде простодушни. От друга страна, хората, които можеха да се шляят, докато са заети, които можеха да кроят планове и с хитрост да мамят другите — те бяха наистина умни. Затова изпълнявах дълга си по този начин. Когато водачите ме наблюдаваха и следяха изкъсо, аз усилено изпълнявах дълга си. Ала щом вече никой не ме наблюдаваше, започвах да се отдавам на плътта и да не върша работата, която трябваше да върша. Правех едно нещо, когато хората гледаха, а друго, когато ми обърнеха гръб. Заблуждавах всичките си братя и сестри и ги карах да мислят, че нося огромно бреме. Всъщност аз изцяло се отдавах на плътски удобства зад гърба им и изобщо не вършех никаква истинска работа. Наистина бях ужасно хлъзгава и измамна! Помислих си за хората по света, които се преструват, че могат да понасят страдания и работят с всички сили пред шефа, но стават лукави и коварни веднага щом шефът не е там. Те кроят измами и нямат съвест и човешка природа. За тях печалбата е на първо място. Аз се отнасях към дълга си по този начин. Не мислех как да изпълнявам добре дълга си, за да мога да удовлетворя Бог — постоянно проявявах внимание към собствените си интереси. Бях лукава и коварна и вършех работа само за да изглеждам добре, като мамех и заблуждавах другите. Пренебрегвах дълга си във важни задачи. В резултат на това възпрепятствах и бавех църковните дела. Не изпълнявах дълга си. Бях наемен работник, полагащ труд. По-рано си мислех, че да бъдеш лукав и коварен зад гърба на хората, е доста умно, но сега най-накрая видях, че измамните хора не са умни. Те са достойни за презрение и глупави. Упованието на измамен нрав при изпълнението на дълга ми можеше само да ме направи още по-хлъзгава. Това можеше да ме накара само да се бунтувам срещу Бог и да Му се противя още повече, и да загубя нормалната си човешка природа. Като живеех по този начин, нямах капка почтеност или достойнство. Освобождаването ми от длъжност беше нещо, което сама си причиних. Ако продължах, без да се покая, то в крайна сметка нямаше да мога да изпълнявам добре какъвто и да било дълг и нямаше да мога да получа никаква истина. Бих могла единствено да бъда разкрита и отстранена от Бог.

По-късно ядох и пих Божиите слова, за да търся път на практикуване по отношение на проблемите ми. Прочетох тези Божии слова: „Когато хората изпълняват дълга си, те всъщност правят това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се подчиняваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как трябва да прилагаш това отношение към ежедневния си живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да се отпуснеш и да действаш през пръсти, щом ти хрумне да хитруваш и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или предпочетеш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Дали не съм нелоялен, като постъпвам така? Дали съм достоен за поръчението, което Бог ми е възложил, като правя това?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако установиш, че постоянно си невнимателен и небрежен в дълга си, че си нелоялен и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „В онзи момент усетих, че нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че съм бил нехаен и небрежен, че не съм бил достоен за отговорността, която съм поел. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече можеш да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Бил си нехаен към него, като към допълнителна работа, и не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Трябва да имаш тази воля в изпълнението на дълга си. Само тогава можеш истински да се покаеш. Можеш да се промениш коренно само когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само в честото четене на Божиите слова и размишляването върху истината има път напред). От Божиите слова разбрах, че хората трябва да имат честна нагласа при изпълнението на дълга си. Само честните хора могат да бъдат предани на Бог и заслужават доверие. Също като Ной, който се е отнасял към Божието поръчение с богобоязливо и честно сърце. Въпреки че се сблъскал с много трудности при построяването на ковчега и бил много уморен, той никога не е проявявал внимание към собствените си интереси и никога не е пресмятал изгодите и загубите си. Вместо това, той е мислел как да изпълни Божието поръчение възможно най-бързо с цялото си сърце. Въпреки че никой не го е наблюдавал, той все пак е успял да прояви внимание към Божието намерение и да спазва дълга си в продължение на сто и двадесет години. Ной е бил човек с истинска човешка природа. Не мога да се сравнявам с Ной, но от Божиите слова и от преживяванията на Ной разбрах път на практикуване. От този момент нататък трябваше да изпълнявам дълга си с честно сърце и редовно да се изследвам, докато го правя. Когато осъзнах, че съм нехайна, трябваше да се моля на Бог и съзнателно да се опълча на себе си. Без значение дали някой наблюдава и следи работата ми, или не, винаги трябваше да приемам Божията внимателна проверка и да изпълнявам добре дълга си. Също така отправих молитва към Бог, като Го помолих да ме укори и дисциплинира, ако отново се държа нехайно или мамя.

По-късно поях новодошлите в църквата. Понякога водачката на екипа беше малко заета и не можеше да проследява работата ми, и аз все така имах желание да бъда нехайна. Помислих си: „Поенето на новодошлите е изморително. Не всеки проблем може да бъде разрешен с няколко думи и това да е всичко. Трябва да платя доста висока цена. Тъй като водачката на екипа не следи работата ми, тя няма да разбере, ако съм малко мързелива. Просто ще намеря време за почивка и няма да е голяма беда, ако проблемите на новодошлите бъдат разрешени няколко дни по-късно“. Когато си помислих по този начин, веднага осъзнах, че тази нагласа е неправилна. Въпреки че водачката на екипа не следеше работата ми, Бог проучва всичко внимателно. Вече не можех да бъда лукава, коварна или да мамя. Трябваше да се отнасям към дълга си с честно сърце и да му посветя цялата си сила. Затова бързо подкрепих новодошлите, които не можеха да посещават сбирки редовно, и им помогнах. Когато някои от новодошлите не отговаряха на съобщенията ми, опитвах различни средства, за да се свържа с тях. С моята подкрепа и помощ, бавно и постепенно, много новодошли се завърнаха към редовните сбирки. Резултатите от дълга ми бяха много по-добри, отколкото преди. Чувствах се наистина спокойна, като практикувах по този начин. Отсега нататък съм готова често да се изследвам, докато изпълнявам дълга си, и да използвам сърцето си и честна нагласа, за да го изпълнявам добре. Благодаря на Бог!