34. Какво научих от самоизтъкването си

От Дин Ниан, Китай

През октомври 2016 г. изпълнявах дълга на проповедник. По това време поради смущения и саботаж, причинени от антихристи, работата на няколко църкви, за които отговарях, беше в застой. Аз и двете сестри, с които си сътрудничех, току-що бяхме поели този дълг и не познавахме хората в тези църкви; и заради големия обхват на работата, за която отговарях, се чувствах изгубена и неспособна да поема цялата тази отговорност, затова исках да се отдръпна. Но после си помислих: „Ядох и пих толкова много от Божието слово, а в най-важния момент искам да напусна поста си. Това не е ли малко унизително?“. Затова промених нагласата си и заедно със сестрите, с които си сътрудничех, се подкрепяхме, провеждахме общение помежду си и молехме за помощ братята и сестрите, които бяха по-запознати със ситуацията. След известен период на сътрудничество се справихме с бандата на антихриста и работата започна да показва признаци на подобрение. След като преминах през това преживяване, видях, че то наистина е нещо, което не бих могла да постигна сама и че всичко това е резултат от делото на Светия Дух. Малко по-късно църквата беше подложена на яростни арести и преследвания от страна на Компартията, а домовете, в които отсядаха братята и сестрите, докато изпълняваха своя дълг, вече не бяха безопасни и тези хора трябваше спешно да бъдат преместени. Когато чух тази новина, бях съсипана и чувствах, че сега е невъзможно да преместя тези хора. Толкова много братя и сестри, които изпълняваха дълга си, трябваше да бъдат преместени, но къде бих могла да намеря толкова много приемни домове за всички тях наведнъж? Бях в трудна ситуация и наистина не знаех какво да правя, но после си казах: „Това е въпрос, който засяга безопасността на братята и сестрите и църковните интереси. Просто няма как да не ги преместя“. По-късно прочетох Божиите слова: „Трябва да вярваш, че всичко е в Божиите ръце и че хората просто съдействат. Ако си искрен, Бог ще види и ще ти открие изход от всяка ситуация. Никоя трудност не е непреодолима, трябва да имаш тази вяра(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова). Когато прочетох това, почувствах, че виждам лъч светлина в мрака — сърцето ми веднага се озари и вярата ми укрепна. Обсъдих въпроса за търсенето на приемни домове със сестрите, с които си сътрудничех. Три дни по-късно сестра от една църква ми писа, за да ми каже, че са намерени няколко приемни домове и че братята и сестрите все още активно предлагат домове. Бях толкова развълнувана, че по лицето ми потекоха сълзи. Не бях очаквала, че тази църква може да осигури толкова много приемни домове наведнъж, и наистина почувствах, че Бог е точно до нас и ни напътства и че стига да сътрудничим искрено, ще можем да видим Божиите дела. След това вярата ни укрепна още повече и безпроблемно изпълнихме задачата по преместването. Когато видях, че въпреки непрекъснатите трудности работата напредва безпрепятствено, се почувствах много щастлива. Докато благодарях на Бог, започнах да изброявам и собствения си принос. Вярвах, че макар този резултат наистина да е постигнат чрез Божието дело, той не би бил възможен без моите усилия и сътрудничество. Въпреки че не вярвах от дълго време в Бог, фактът, че тази работа беше постигнала такива резултати, доказваше, че имам някои истини реалности; как иначе бихме могли да изпълним такава трудна задача толкова успешно? Колкото повече мислех по този начин, толкова повече смятах, че имам огромен принос и че съм рядък талант; и особено когато водачът ни беше похвалил за нашата работоспособност, още повече се убедих, че имам истини реалности и че никой в църквата не е толкова добър колкото мен. След това ходех с високо вдигната глава и винаги, когато имаше възможност, разказвах преживяванията си и ги споделях с всички в ярки подробности, тъй като исках братята и сестрите да разберат, че имам истини реалности и знам как да преживявам нещата, с които се сблъсквам.

Веднъж бях на събиране с водачи от няколко църкви и по време на изпълнението на работата един водач каза безпомощно: „Ти не знаеш как е в нашата църква — трудно е дори дякон да изберем. Тази работа е толкова трудна!“. Помислих си: „Това ли наричате трудности? Предизвикателствата, през които преминах, бяха много по-големи от вашите. Трябва да проведа общение с вас за това как аз преодолях моите трудности, за да видите, че имам истини реалности и знам как да преживявам нещата, с които се сблъсквам“. Затова споделих как, когато за първи път поех дълга си и срещнах трудности, се бях възхищавала на Бог, как се бях уповавала на Него и как Той ме бе напътствал и обясних всичко от началото до края от страх да не пропусна и най-малката подробност. Когато говорех за всичко това, само бегло споменах собствената си негативност и слабост в тези трудни моменти, тъй като не исках братята и сестрите да видят, че имам недостатъци. Като приключих с говоренето, всички сестри ме гледаха с възхищение, а една сестра каза завистливо: „Ти наистина знаеш как да се уповаваш на Бог и да преживяваш нещата, с които се сблъскваш. Аз просто се мразя за това, че съм толкова глупава — когато се сблъскам с трудности, не знам как да се уповавам на Бог, нито как да ги преживея“. Другите сестри също кимнаха в знак на съгласие. Почувствах се наистина щастлива, като си мислех: „Аз съм по-добра от всички вас. Това, че тези трудности бяха преодолени, се дължеше изцяло на моето водачество, иначе как можех да бъда проповедник!“. Въпреки това запазих привидно спокойствие и проведох общение със сестрата: „Бог не предпочита един за сметка на друг и стига да Го търсите, Той ще ви напътства. Не можем просто да скандираме лозунги, без да ги прилагаме на практика!“. Тъй като бях бях толкова съсредоточена върху това да се самоизтъквам и не проведох общение за Божиите намерения или пътя за практикуване относно трудностите, с които се сблъскваха братята и сестрите, след събирането те все още не знаеха как да практикуват.

През този период забелязах, че сестрата, която ни беше приела в дома си, често се самоизтъкваше и че понякога ни унижаваше, като казваше, че не сме вярвали в Бог от дълго време и ни липсвали преживявания. Веднъж тя много ни се ядоса заради някаква дреболия. Сестрите, с които си сътрудничех, проведоха общения с нея, но колкото повече общуваха с нея, толкова повече тя се ядосваше. Тя дори каза: „Не мога повече да изпълнявам този дълг! Ще трябва да намерите някой друг!“. По-късно приемната сестра дойде при мен, за да се извини за избухването си от предния ден. Усещах, че гневът ѝ не е само заради този конкретен инцидент, но не можех съвсем да прозра какво не е наред. Когато говорих с нея, най-накрая разбрах, че всичко това е било, защото е била недоволна, че са ѝ възложили дълг на приемна сестра, а не са я направили групов водач. Посочих ѝ как се самоизтъкваше и начина, по който ни унижаваше и възпираше. След връщането на сестрите, с които си сътрудничех, аз им се усмихнах лъчезарно и се похвалих как съм прозряла приемната сестра и съм я разобличила. Укорих също и сестрите, с които си сътрудничех, като казах: „Не забелязахте ли, че тя изобщо не слушаше, докато общувахте с нея? Но вие въпреки това продължихте да водите общение с нея“. Те много ми се възхищаваха и казаха, че наистина съм способна да прозирам нещата. Почувствах се наистина доволна и си помислих, че разбирам истината и имам проницателност. Друг път присъствах на събиране с надзорничката на работата с текст. Помислих си: „Не познавам много добре тази надзорничка и тя не знае за моята работоспособност. Трябва да намеря тема, която ще ми позволи да говоря за това как мога да прозирам хората, за да я накарам да има високо мнение за мен“. Точно тогава тя повдигна пред мен темата за приемната сестра, затова използвах тази тема, за да кажа: „Отдавна бях прозряла същността на нейния стремеж към статус, но сестрите, с които си сътруднича, просто продължиха да провеждат общения с нея“. Надзорничката кимна в знак на съгласие. По-късно винаги когато възникнеше нещо, надзорничката го обсъждаше директно с мен, и дори след като обсъдеше нещата със сестрите, с които си сътрудничех, тя все пак търсеше моето мнение. Съвсем естествено аз поех водещата роля и бях тази, която организираше повечето работа. Веднъж една сестра ми каза: „Защо имам чувството, че когато трите си сътрудничите, ти си шефката?“. Бях шокирана да чуя това: „Как можа да го каже? Би трябвало трите да си сътрудничим; как може да каже, че аз съм шефката? Възможно ли е да съм твърде надменна и винаги да се самоизтъквам? Да не би Бог да използва тази сестра, за да ми напомни?“. Малко се изплаших, но не се самоанализирах и след това продължих да се държа по същия начин, като се самоизтъквах, където и да отидех.

Докато живеех в това състояние, чувствах, че Бог е скрил лицето Си от мен. Докато водех общение по време на събиранията, духът ми бе посърнал и не можех да прозра никакви проблеми. Работата ми също беше пълна с пропуски. Висшестоящите водачи ме разобличиха за това, че постоянно се самоизтъквам и се хваля, че съм превърнала двете сестри, с които си сътрудничех, в обикновени фигурантки и че съм вземала всички работни решения сама. Казаха, че вървя по пътя на антихриста, и ме освободиха от длъжност. След като загубих дълга си, почувствах безнадеждност и изпитах голяма болка. Чувствах се така, сякаш за един миг бях паднала от небето на земята, и просто не можех да го приема. Колкото и да мислех за това, не можех да разбера защо биха освободили от длъжност някой като мен, който има чувство за бреме и истини реалности. Мислех си как винаги съм била на преден план в църковното дело, а ето как приключи всичко. Чувствах се толкова онеправдана и изпълнена с негодувание, че не можех да спя през нощта. В болката си непрекъснато заставах пред Бог в молитва и Го молехда ме напътства и просветли, за да разбера Неговите намерения, така че да мога да си извлека поука.

Един ден, по време на духовната ми практика, прочетох Божиите слова: „Да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, да се изтъкват, да се опитват да изтръгнат от хората почит и преклонение — поквареното човечество е способно на тези неща. Това е инстинктивната реакция на хората, които са подвластни на сатанинската си природа, и тя е обща за цялото покварено човечество. Как обикновено се превъзнасят и свидетелстват за себе си хората? Как постигат тази цел — да изтръгнат от хората почит и преклонение? Те свидетелстват за това колко много работа са свършили, колко много са изстрадали, как са дали всичко от себе си и каква цена са платили. Те се превъзнасят, като говорят за капитала си, който им дава по-високо, по-стабилно и по-сигурно място в съзнанието на хората, така че повече хора да ги ценят, да имат добро мнение за тях, да ги уважават и дори да се прекланят пред тях, да им се възхищават и да ги следват. За да постигнат тази цел, хората вършат много неща, с които на пръв поглед свидетелстват за Бог, но по същество се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Разумно ли е това поведение? Те излизат извън рамките на рационалността и нямат срам, тоест безсрамно свидетелстват какво са направили за Бог и колко са страдали за Него. Те дори се хвалят със своите дарби, таланти, опит, специални умения, със своята умелост в светските отношения, със средствата, които използват, за да си играят с хората, и т.н. Методът им за самопревъзнасяне и свидетелство за себе си е да се хвалят и да принизяват другите. Те също така се преструват и прикриват, като крият от хората своите слабости, недостатъци и пропуски, така че те да виждат само техния блясък. Те дори не смеят да кажат на другите хора, когато се чувстват негативно; нямат смелостта да се открият и да споделят с тях, а когато направят нещо нередно, правят всичко възможно да го скрият и прикрият. Никога не споменават за вредата, която са нанесли на работата в църквата, докато са изпълнявали дълга си. Когато обаче имат някакъв незначителен принос или са постигнали малък успех, те бързат да се похвалят с него. Нямат търпение да съобщят на целия свят колко са способни, колко високи са заложбите им, колко са изключителни и колко са по-добри от обикновените хора. Не е ли това начин да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си? Дали хората, които имат съвест и разум, се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Не. В такъв случай що за нрав се разкрива обикновено, когато човек го прави? Надменност. Това е един от основните видове нрав, които се разкриват, следван от измамността, част от която е, че този човек прави всичко възможно, за да накара другите да имат добро мнение за него. Думите му са напълно непроницаеми и е ясно, че зад тях се крият подбуди и кроежи, той се перчи, но иска да го прикрие. В резултат от това, което казва, хората остават с впечатлението, че е по-добър от тях, че никой не може да се мери с него и че всички останали стоят по-долу от него. А дали този резултат не се постига с подмолни средства? Що за нрав се крие зад тях? И дали включва елементи на нечестивост? (Така е.) Това е вид нечестив нрав(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). Божиите слова разобличиха точното ми състояние. Размишлявах как, когато присъствах на събирания с църковните водачи, като видех, че имат трудности, използвах предлагането на решения чрез общение като шанс да се издигна и да се самоизтъкна и изтъквах с подробности как съм търсила истината и съм се молила на Бог, но скривах негативността и слабостта, които изпитвах при сблъсъка с трудности, и изобщо не споменавах тези неща. За да накарам сестрите, с които си сътрудничех, да ми се възхищават по въпроса за прозирането на приемната сестра, умишлено премълчах неспособността си да разбера проблема и говорих само за това как съм го прозряла. Направих това, за да може сестрите, с които си сътрудничех, да си помислят, че разбирам истината, мога да прозирам нещата и че съм по-добра от тях. Когато се срещах с надзорничката на работата с текст, бях още по-пресметлива и търсех възможности да се самоизтъкна. С думите си също така умишлено унижавах двете сестри, с които си сътрудничех, и по този начин намеквах, че са по-низши от мен, за да издигна себе си. Тъй като непрекъснато се самоизтъквах пред братята и сестрите, те спряха да гледат към Бог, или да търсят истините принципи, а вместо това разчитаха на мен за общение и решения. Поради това двете сестри, с които си сътрудничех, се превърнаха в обикновени фигурантки. За да спечеля възхищението на другите, никога не пропусках възможност да се самоизтъкна, и всяко мое действие и дума бяха водени от скритите ми намерения. Наистина бях злонамерена и достойна за презрение! Сърцето на човека е Божият храм и хората трябва да почитат Бог. Но аз се опитвах да накарам другите да почитат мен. Не постъпвах ли като разбойник? Според моите действия и дела заслужавах да бъда прокълната и наказана! Но Бог не ме наказа според моите действия. Вместо това Той ми даде шанс да се покая. Сърцето ми беше изпълнено със съжаление и вина.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Що се отнася до работата, човек вярва, че работата е да си ангажиран за Бог, да проповядваш навсякъде и да отдаваш всичко от себе си за Него. Въпреки че това убеждение е правилно, то е твърде едностранчиво; това, което Бог иска от човека, не е само да е ангажиран за Него; освен това, тази работа е свързана и със служение и приток в духа. […] Има много хора, които се съсредоточават само върху това да са ангажирани за Бог и да проповядват навсякъде, но пренебрегват индивидуалния си опит и пренебрегват навлизането си в духовния живот. Именно това е довело дотам, че тези, които служат на Бог, са се превърнали в хора, които се противопоставят на Бог. Тези, които са служили на Бог и са се грижели за нуждите на хората през всичките тези години, просто са смятали работата и проповядването за навлизане и никой от тях не е приемал индивидуалния си духовен опит за важен в навлизането. Вместо това те са възприемали просвещението, което получават от действието на Светия Дух, като свой капитал, който да използват в обучението на другите. Когато проповядват, те са много натоварени и получават действието на Светия Дух, като чрез това освобождават гласа на Светия Дух. В такъв момент тези, които работят, са изпълнени със самодоволство, сякаш действието на Светия Дух се е превърнало в техен индивидуален духовен опит; те чувстват, че всички думи, които изричат, принадлежат на тяхното индивидуално същество, но в същото време техният собствен опит не им изглежда толкова ясен, колкото са го описали. Нещо повече, преди да започнат да говорят, те изобщо нямат представа какво ще кажат, но когато Светият Дух подейства в тях, думите им се изливат в безкраен поток. След като веднъж си проповядвал по такъв начин, ти усещаш, че действителният ти духовен ръст не е толкова малък, колкото си смятал преди, и като в ситуация, в която Светият Дух е действал в теб няколко пъти, решаваш, че вече имаш духовен ръст, и погрешно вярваш, че действието на Светия Дух е твоето собствено навлизане и твоето собствено същество. Когато постоянно преживяваш по този начин, ще станеш небрежен по отношение на собственото си навлизане, ще изпаднеш в леност, без да забележиш, и ще престанеш да отдаваш значение на индивидуалното си навлизане. Поради тази причина, когато се грижиш за нуждите на другите, трябва ясно да разграничаваш своя духовен ръст от действието на Светия Дух. Това може да улесни още повече навлизането ти и да донесе повече ползи за твоя опит. Когато човекът възприеме действието на Светия Дух като свое индивидуално изживяване, това се превръща в източник на поквара. Ето защо казвам, че какъвто и дълг да изпълнявате, трябва да гледате на навлизането си като на жизненоважен урок(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (2)). От Божиите слова разбрах, че макар да можех да работя, да проповядвам, да имам известна проницателност и да решавам някои проблеми, всичко това беше резултат от делото на Светия Дух и не представляваше истинския ми духовен ръст. Спомних си времето, когато за първи път станах проповедник. Работата на няколко църкви беше в застой и в онзи момент нямах представа какво да правя. Чрез искрена молитва и призоваване на Бог Той ни помогна чрез братята и сестрите и с общи усилия успешно премахнахме групата на антихриста. По-късно поради арестите на Компартията, трябваше да организираме преместването на братята и сестрите. Живеехме в трудности и именно напътствието на Божиите слова ни даде вяра, а братята и сестрите активно предоставяха приемни домове. Това беше Бог, който пазеше собственото Си дело. Що се отнася до моята проницателност — тя все повече ми липсваше. По-късно благодарение на това, че Бог подреди тези обстоятелства и ми разкри нещата, като ме напътстваше чрез Своите слова, успях да прозра приемната сестра. Всичко това беше резултат от Божието дело, но аз приписвах всичко на себе си, самоизтъквах се и се хвалех наляво и надясно. Наистина бях накарала Бог да ме ненавижда! Сега бях изгубила делото на Светия Дух, бях в мрак, не можех да видя нищо ясно и ефективността на различните работни дейности рязко спадна. Въпреки че работех по-усърдно отпреди, за да решавам проблеми, продължавах да допускам грешки и работата беше пълна с недостатъци. Бях надзиравала и обучавала в тези църкви цяла година и ето как приключи работата ми. Видях, че нямам никакви истини реалности. Бях глупава и сляпа и не можех да разпозная делото на Светия Дух. Погрешно бях приела резултатите от делото на Светия Дух за свой истински духовен ръст, като си мислех, че имам истини реалности, и затова използвах тези неща като капитал, за да се самоизтъквам пред другите. Наистина нямах никакъв срам! Като разбрах колко много бях навредила на работата, изпитах дълбоко съжаление и вина и побързах да се помоля на Бог: „Боже, извърших толкова много зло, без да го осъзнавам. Ако Твоето наказание и дисциплиниране не ме бяха сполетели, нямаше да се самоанализирам. Това, че бях освободена от длъжност, наистина ме спаси! Боже, ще се самоанализирам задълбочено и ще се покая пред Теб“.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Откакто човечеството е покварено от Сатана, човешката природа е започнала да се влошава и разумът, притежаван от нормалните хора, постепенно се е загубил. Сега те вече не действат като човешки същества в положението на човек, а са изпълнени с необуздани стремежи. Те са надминали положението на човек, но въпреки това копнеят да отидат още по-високо. За какво се отнася това „по-високо“? Те искат да надминат Бог, да надминат небесата и да надминат всичко останало. Къде се корени причината хората да разкриват такива нрави? В края на краищата човешката природа е прекалено арогантна. Повечето хора разбират смисъла на думата „арогантност“. Това е дума с отрицателно значение. Ако някой разкрива арогантност, другите мислят, че той не е добър човек. Всеки път, когато някой е прекалено арогантен, другите винаги допускат, че той е зъл човек. Никой не иска да бъде свързван с този термин. На практика обаче всеки е арогантен и всички покварени хора имат тази същност. Някои казват: „Не съм в ни най-малка степен арогантен. Никога не съм искал да бъда архангел, нито някога съм искал да надмина нито Бог, нито всички останали. Винаги съм бил човек, който е особено добре възпитан и изпълнителен“. Това не е задължително да е така — тези думи са неверни. Щом хората станат надменни по природа и същност, те често могат да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, да не слушат Неговите слова, да създават представи за него, да правят неща, които Го предават, и неща, които ги самовъзвеличават и свидетелстват за самите тях. Ти казваш, че не си надменен, но да предположим, че ти е дадена църква и ти е позволено да я ръководиш. Да предположим, че не съм те кастрил и че никой в Божието семейство не те е критикувал, нито ти е помагал: след като я водиш известно време, ще привлечеш хората към себе си и ще ги накараш да ти се подчиняват, дори до степен на възхищение и благоговение. И защо би направил това? Това ще бъде определено от твоята природа. То няма да бъде нищо друго освен естествено разкриване. Не ти е нужно да научиш това от другите, нито има нужда те да те научат на него. Не се нуждаеш от други хора, които да те инструктират или да те принуждават да направиш това. Такава ситуация възниква естествено. Всичко, което правиш, е да караш хората да те възвеличават, да те хвалят, да ти се покланят, да ти се подчиняват и да те слушат във всичко. Когато ти се позволи да бъдеш водач, това естествено води до тази ситуация и тя не може да бъде променена. А как възниква тази ситуация? Тя се определя от надменната природа на човека. Проявата на надменност е бунт и съпротива спрямо Бог. Когато хората са надменни, самонадеяни и самоправедни, те ще създават свои собствени независими царства и ще правят нещата по какъвто си искат начин. Те също така ще поемат други хора в ръцете си и ги привличат в прегръдките си. Щом хората могат да правят такива надменни неща, това просто доказва, че същността на тяхната надменна природа е тази на Сатана — тя е на архангела. Когато надменността им достигне определено ниво, те вече няма да имат място за Бог в сърцата си и ще Му обърнат гръб. Тогава те искат да бъдат Бог, карат хората да им се покоряват и се превръщат в архангела. Ако притежаваш такава сатанинска надменна природа, Бог няма да има място в сърцето ти. Дори и да вярваш в Бог, Той вече няма да те разпознава, ще те приеме за зъл човек и ще те отстрани(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог). От Божиите слова видях, че след като хората били покварени от Сатана, те развили сатанинска природа, и че надменността ги е накарала да загубят разума си и да не желаят да заемат мястото си на сътворени същества и да почитат Бог. Водена от надменната си природа, аз обичах другите да ме хвалят и да ми се възхищават. След като разреших някои проблеми в няколко църкви, започнах да вярвам, че имам истини реалности и станах надменна. Независимо с кого общувах, винаги търсех възможности да се самоизтъкна и да се хваля. Поради това сестрите, с които си сътрудничех, ми се възхищаваха и когато възникваха някакви проблеми, те разчитаха на мен да намеря решение. Знаех, че това тяхно състояние е погрешно, но не исках да им помогна или да проведа общение с тях, а напротив, наистина се радвах на тяхното възхищение. Когато братята и сестрите срещаха проблеми и трудности, аз не търсех истината, нито водех общение с тях, за да ги разрешат, а вместо това изтъквах моите дарби и заложби, като показвах само постиженията и добрите си страни, а не споменавах нищо за негативното си състояние и за слабостите си. Дори се превъзнасях пред братята и сестрите, докато унижавах двете сестри, с които си сътрудничех, така че всички да си помислят, че съм по-добра от тях и да ми се възхищават. Когато възникнеха някакви проблеми, те ме търсеха за окончателно решение, и накрая превърнах сестрите, с които си сътрудничех, в обикновени фигурантки. Дори и тогава не се изплаших, а напротив, наслаждавах се на това, тъй като си мислех, че е редно братята и сестрите да ми се възхищават; и дори, когато сестрата ми напомни, аз пак не се самоанализирах. Аз бях само едно сътворено същество, обикновено и незначително, но не разпознавах идентичността и статуса си. Вместо да заема мястото си на сътворено същество и да почитам Бог, аз се самоизтъквах и така се опитвах да накарам хората да застанат пред мен. Бях толкова надменна, че си бях загубила разума! Дори след извършването на толкова голямо зло, продължавах да се възхищавам на себе си. Наистина бях безсрамна, подла и достойна за презрение! Исках само да потъна вдън земя, за да се скрия. Бях твърде засрамена, за да се изправя пред Бог, и твърде засрамена, за да се изправя пред братята и сестрите. В този момент най-накрая осъзнах, че освобождаването ми от длъжност ме беше защитило. Ако не ме бяха освободили и не ме бяха спрели, така че да не върша повече злодеянията си, щях да продължа да живея според надменния си нрав и да вървя по грешния път на стремежа към статус; впоследствие щях да накърня Божия нрав и да бъда хвърлена в ада за наказание. Видях, че това освобождаване всъщност беше форма на спасение, и сърцето ми беше изпълнено с благодарност към Бог.

По-късно потърсих как бих могла да възхвалявам Бог и да свидетелствам за Него. Прочетох Божиите слова: „Когато свидетелствате за Бог, трябва да говорите най-вече за това как Бог съди и наказва хората и какви изпитания използва, за да облагороди хората и да промени техния нрав. Трябва да разкажете и за това колко много поквара се е разкрила чрез вашето изживяване, колко сте страдали, колко неща сте направили, за да се противопоставите на Бог, и как сте били завоювани от Него накрая. Говорете за това колко истинско познание имате за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог и да Му се отплатите за любовта. Трябва да вложите съдържание в този вид реч, като същевременно я изложите по прост начин. Не говорете за празни теории. Говорете по-земно; говорете от сърце. Ето как трябва да изживявате нещата. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще изглеждате доста арогантни и неразумни. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително изживяване и да говорите повече от сърце; за другите е най-полезно и най-подходящо да видят това(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). Божиите слова ми посочиха път, по който мога да възхвалявам Бог и да свидетелствам за Него, а именно да говоря за покварата, която разкривах, когато се сблъсквах с проблеми, за това как се съпротивлявах и бунтувах срещу Бог, как търсех истината, за да разбера себе си; да се разкрия и да разоблича моята поквара и моята природа същност и да свидетелствам как Бог използва Своите слова, за да ме пречисти и промени. Такова общение би било възхваляване на Бог и свидетелстване за Него. Когато говоря за своите преживявания, трябва да говоря за негативността и слабостта в сърцето си, както и за това как Бог ме е просветлил и напътствал, какво разбиране съм придобила за себе си и какви пътища за практикуване съм намерила. Това би позволило на братята и сестрите да видят, че човек не може да постигне нищо без Божието напътствие и че Бог е Този, Който има върховенство над всичко и дава възможност на хората да Го опознаят. Само това би било истинско възхваляване на Бог и истинско свидетелстване за Него. Докато размишлявах върху това как говорех за своите преживявания, осъзнах, че намеренията ми бяха да накарам другите да ми се възхищават и че умишлено премълчавах своето негативно и слабо състояние, а говорех надълго и нашироко за това как съм се възхищавала на Бог и съм се уповавала на Него в трудни моменти и за това как Бог ме е напътствал. В резултат на това братята и сестрите виждаха, че знам как да преживявам нещата, с които се сблъсквам, и ме гледаха с възхищение, но не придобиха никакво познание за Бог. Постоянно се възвеличавах и самоизтъквах, което накара Бог да ме ненавиди! Изпитах дълбоко съжаление и се помолих на Бог: „Боже, Твоето наказание и дисциплиниране събудиха моето безчувствено сърце и най-накрая ме накараха да видя, че през цялото време съм Ти се съпротивлявала и съм се бунтувала срещу Теб. Ако в бъдеще имам друга възможност да изпълнявам дълга си, със сигурност ще променя грешния си стремеж, ще заема мястото, което ми се полага, и послушно ще действам като сътворено същество“.

През май 2021 г. водачите уредиха да отида в една църква, за да разреша някакъв проблем. В църквата имаше зъл човек на име Ма Ли, която нападаше един новоизбран водач, като го караше да става негативен. След като пристигнах, научих, че през 2018 г. Ма Ли е била изолирана, за да размишлява заради нападение над водач, но тя все още си беше същата. Почувствах, че тя е зъл човек, но се страхувах да не допусна грешка, затова докладвах последователното ѝ поведение на висшестоящите водачи. Като проведоха общение, водачите отговориха, че според принципите Ма Ли е зъл човек, материалите за нея трябва да бъдат подредени и тя трябва да бъде премахната. Така че аз проведох общение за проницателност с всички и премахнах този зъл човек. След това църковният живот на братята и сестрите се върна към нормалното и църковното дело започна да функционира нормално. По време на едно събиране сестра Фан Син ми каза: „Ти действително имаш истини реалности. Успя да прозреш, че Ма Ли е зъл човек, веднага щом пристигна, и се справи с този въпрос навреме. Ако не беше дошла, наистина нямаше да мога да свърша тази работа“. След като чух думите ѝ, си помислих: „Ако не бях дошла, те наистина нямаше да могат да се справят с този зъл човек и църковният живот нямаше да може да се върне към нормалното“. Но още щом си помислих това, веднага осъзнах, че до този резултат бе довело делото на Светия Дух, а аз се възхищавах на себе си и крадях Божията слава. Ето така се бях провалила и преди и не можех повече да си позволявам да се самоизтъквам. Затова казах, че първоначално не можех да прозра този въпрос, свързан с Ма Ли, затова писах писмо до висшестоящите водачи за напътствие, и че едва след като водачите проведоха общение въз основа на принципите, успях ясно да видя, че Ма Ли е зъл човек. След като проведохме общение, Фан Син разбра и каза, че има склонност да идеализира хората и че трябва да промени това.

След като преминах през това преживяване, бях изпълнена с благодарност към Бог. Ако не бяха този провал и това препъване, както и разобличаването на Божиите слова, нямаше да осъзная грешния път, по който вървях, нито щях да придобия истинско разбиране за моя надменен и съпротивляващ се на Бог нрав. Това преживяване се превърна в скъпоценно съкровище в моето навлизане в живота, което отбеляза повратна точка в моя път на вяра и коригира моя погрешен стремеж. В същото време това ми помогна да разбера малко повече от истината за възхваляването на Бог и свидетелстването за Него и да придобия път за практикуване в това отношение.

Предишна: 33. След като видях как мнозина бяха разкрити и отстранени

Следваща: 39. Последиците от това да си човекоугодник

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger