От Шън И, Китай

В края на април 2023 г. няколко църкви в Дунчън бяха подложени на сериозни репресии и чух, че много водачи, работници, братя и сестри са били арестувани. По това време висшестоящите водачи изпратиха писмо, в което ме помолиха да се заема с работата по последствията. Като прочетох писмото, се почувствах едновременно щастлива и нервна. Бях щастлива, защото Бог ме въздигаше чрез този дълг. Въпреки че вярвах в Бог от много години, не бях изпълнявала добре дълга си и наскоро бях освободена за прекъсване и смущаване на църковното дело, и оставих след себе си прегрешения. Но Бог не се отнасяше към мен според прегрешенията ми и ми даваше възможността да изпълнявам такъв важен дълг. Бях много благодарна и готова да сътруднича. Но щом си помислих за многото братя и сестри от тези църкви, които бяха арестувани, ме обля студена пот. През последните няколко години полицията на Компартията беше извършила многобройни арести на братя и сестри из цял Дунчън, в целия град имаше камери с висока резолюция и усещах, че да се заема с работата по последствията точно сега, би било като да се втурна право към куршумите. Освен това работата по последствията включваше преместване както на приношения, така и на книги с Божиите слова, а аз нямах представа как полицията би ме изтезавала, ако ме арестуват! Един брат беше пребит до смърт от полицията само заради това, че е пренасял книги с Божиите слова, и аз се тревожех, че ако бъда арестувана, не се знаеше дали ще живея, или ще умра. Чудех се: „Ако умра, все още ли ще мога да се спася?“. Но си помислих, че ако избягам от дълга си, това няма да е съобразено с Божието намерение, затова се помолих на Бог: „О, Боже! Да мога да изпълнявам такъв важен дълг, е Твоето възвисяване, но се чувствам плаха и се тревожа да не ме арестуват, моля Те, дай ми вяра“. След молитвата сърцето ми се успокои малко. Помислих за многото братя и сестри, които бяха арестувани, и за спешната нужда да се поеме работата по последствията. Бях доста добре запозната със ситуацията в църквата и не можех да бъда егоистична и достойна за презрение и да мисля само за собствената си безопасност. Трябваше да направя всичко по силите си, да се моля на Бог и да разчитам на Него, за да се справя добре с тази работа по последствията.

На следващата вечер се срещнах със сестра, която каза, че над сто братя и сестри са били арестувани в Дунчън по време на тези репресии и че книгите трябвало да бъдат преместени от над десет дома. Помислих си: „Толкова много братя и сестри са били арестувани, ще бъде невъзможно да се приключи веднага с работата по последствията. Все още трябва да намеря братя и сестри, които да сътрудничат, но не знам кой е арестуван и кой е под наблюдение, а докато ние сме на открито, полицията се крие в сенките. Навсякъде в града има камери и ако останем тук прекалено дълго, е само въпрос на време и ние да бъдем арестувани!“. Тази нощ лежах в леглото и изобщо не можех да заспя. Умът ми препускаше, докато се опитвах да разбера кои братя и сестри бих могла да намеря за сътрудничество, и просто исках да приключа бързо с работата по последствията и да си тръгна. Тъй като много братя и сестри бяха изложени на риск, се сблъскахме с много трудности, докато търсехме домовете, където се съхраняваха книгите, и работата напредваше много бавно. Чувствах се наистина потисната, усещах, че ако това продължи, рано или късно със сигурност ще бъда арестувана. Да не говорим за физическото страдание — ако не можех да издържа на мъченията и в крайна сметка се превърнех в Юда, щях да загубя добрия си изход и крайна цел. Като мислех за всичко това, се чувствах много слаба и смятах, че този дълг е твърде труден. Затова говорих с Бог за своето състояние и Го помолих да ме напътства, за да се покоря. Прочетох Божиите слова: „Ако ти липсва истинска вяра, няма да издържиш изпитанието на времето или на средата. Ако не можеш да издържиш изпитанието, което Бог ти дава, Бог няма да ти говори или да ти се яви. Бог иска да види дали вярваш в Неговото съществуване, дали признаваш Неговото съществуване и дали имаш истинска вяра в сърцето си. Така Бог внимателно проучва дълбините на човешките сърца. В ръцете на Бог ли са хората, които живеят между небето и земята? Всички те са в Божиите ръце. Това е точно така. Независимо дали си в пустинята, или на луната, ти си в ръцете на Бог. Така стоят нещата. Ако Бог не ти се е явил, как можеш да видиш съществуването и върховенството на Бог? Как можеш да позволиш на истината, че „Бог съществува и е върховен владетел на всички неща“ да се вкорени в сърцето ти и никога да не изчезне? Как можеш да превърнеш това твърдение в свой живот, в движеща сила на живота си и в доверие и мощ, които ти позволяват да продължиш да живееш? (Като се моля.) Това е практично. Това е пътят на практикуването. Когато преживяваш най-трудния си момент, когато най-малко си способен да почувстваш Бог, когато най-силно те боли и си най-самотен и когато ти се струва, че си отдалечен от Бог, кое е първото нещо, което трябва да направиш? Призови Бог. Призоваването на Бог ти дава сила. Призоваването на Бог ти позволява да почувстваш Неговото съществуване. Призоваването на Бог ти позволява да почувстваш Божието върховенство. Когато призоваваш Бог, когато Му се молиш и оставиш живота си в Божиите ръце, ще почувстваш, че Той е до теб и че не те е изоставил. Дали доверието ти ще нарасне, когато почувстваш, че Бог не те е изоставил, когато наистина почувстваш, че Той е до теб? Ако имаш истинско доверие, дали то ще избледнее и изчезне с течение на времето? Категорично не. Решен ли е вече проблемът с доверието? Могат ли хората да изпитват истинско доверие като просто носят със себе си Библията и стриктно запомнят стиховете дума по дума? Все още трябва да се молите на Бог и да се уповавате на Него да разреши този проблем. Как се справи Мойсей през тези четиридесет години в пустинята? По онова време нямаше Библия и около него имаше съвсем малко хора. С него имаше само овце. Мойсей определено беше воден от Бог. Въпреки че в Библията не е отбелязано как Бог го е водил, дали Бог му се е явявал, дали му е говорил и дали Бог е позволил на Мойсей да разбере защо го е накарал да живее в пустинята четиридесет години, неоспорим факт е, че Мойсей наистина оцеля, като живя четиридесет години в пустинята. Никой не може да отрече този факт. Как е могъл да оцелее сам в пустинята в продължение на четиридесет години, без да има някой край себе си, с когото да сподели това, което е в сърцето му? Без истинска вяра това би било невъзможно за когото и да било. Би било чудо! Колкото и да разсъждават по този въпрос, хората считат, че това никога не би могло да се случи. Твърде несъвместимо е с човешките представи и фантазии. Но това не е легенда, не е фантастична приказка, а реален, неизменен и неоспорим факт. Какво показва на хората съществуването на този факт? Ако имаш истинска вяра в Бог, докато ти остава дори един дъх, Бог няма да те изостави. Това е един от фактите за съществуването на Бог. Ако имаш такова истинско доверие и такова истинско разбиране за Бог, тогава твоето доверие е достатъчно голямо. Независимо от средата, в която се намираш и от продължителността на престоя ти в тази среда, доверието ти няма да се изчерпи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Истинско доверие се постига само с истинско покорство). Бог казва, че истинската вяра може да устои на изпитанията на времето и средата. Спомних си, че преди да дойда в Дунчън, бях казала, че ще разчитам на Бог, за да преживея това, но като видях колко ужасна е ситуацията и че работата не напредва, загубих вяра в Бог, като се тревожех, че ако остана тук твърде дълго, ще бъда арестувана. Постоянно мислех за собствената си безопасност. Помислих си за Мойсей, който е прекарал четиридесет години в пустинята. Там е било пусто и условията за живот са били изключително сурови, но той е оцелял, като е разчитал на Бог. През тези четиридесет години Моисей наистина е преживял това, че всичко, свързано с човека, е в Божиите ръце, и неговата вяра и постоянство са били усъвършенствани. Това, че бях изправена пред подобна ситуация днес, също беше разрешено от Бог. Тази ситуация имаше за цел да усъвършенства моята вяра и не можех повече да бъда плашлива и да се страхувам. Трябваше да подражавам на Мойсей и да разчитам на Бог, за да преживея това, и независимо дали щях да бъда заловена, или не, трябваше да се покоря на Божиите устройвания и подредби.

По-късно поехме риска да намерим първоначалния църковен водач, Ли Джън, за да разберем повече за домовете за съхранение. След срещата с Ли Джън разбрах, че полицията е отишла в дома ѝ, че някои от близките домове на братя и сестри са били претърсени и че полицията е отишла и в друг дом за съхранение, но благодарение на Божията защита книгите с Божиите слова не са били иззети. Обаче след като полицията си е тръгнала, съпругът на сестрата пазителка, който бил невярващ, ѝ казал бързо да премести книгите и я заплашил, като ѝ казал, че ако отново види вярващи в Бог да идват в дома им, ще се обади в полицията. Помислих си, че книгите, които се съхраняваха в дома на сестрата, трябваше да бъдат преместени бързо, но после си помислих: „Полицията вече е била в този дом, а невярващият съпруг на сестрата е казал, че ще се обади в полицията. Ако отида там, няма ли просто да попадна между куршумите? Ако наистина ме заловят, няма ли полицаите да ме пребият до смърт? Дори и да не ме пребият до смърт, пак ще получа тежка присъда. Но книгите с Божиите слова трябва да бъдат преместени бързо. Ако страхът ми от смъртта доведе до това книгите с Божиите слова да бъдат иззети от големия червен змей, тогава ще съм извършила прегрешение“. Мълчаливо се помолих на Бог в сърцето си, като Го молех да ми даде вяра. Помислих си за Божиите слова: „Не трябва да се боиш от това или онова; независимо пред колко трудности и опасности се изправяш, можеш да останеш уравновесен пред Мен, незадържан от никакви спънки, така че волята Ми да бъде изпълнена безпрепятствено. Това е твое задължение […] Трябва да изтърпиш всичко; за Мен трябва да си готов да се откажеш от всичко, което притежаваш, и да направиш всичко възможно, за да Ме следваш, да си готов да платиш всякаква цена. Сега е времето, в което ще те изпитам: ще Ми принесеш ли своята преданост? Можеш ли да Ме следваш предано до края на пътя? Не се бой! С Моята подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Не забравяй! Всичко, което се случва, е чрез Моята благосклонност и всичко е под Моето наблюдение. Можеш ли да следваш словото Ми във всичко, което казваш и вършиш? Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Щом Бог ме подкрепяше, от какво се страхувах? Животът ми беше в Божиите ръце, а дали ще бъда заловена, зависеше от Бог. От мен се искаше да дам най-доброто от себе си и да направя това, което трябваше да се направи. Останалото щях да поверя на Бог. След това обсъдихме да преместим книгите, когато съпругът на сестрата не беше вкъщи. Същия ден, когато съпругът на сестрата излезе, ние побързахме да отидем в дома за съхранение, но за наша изненада, преди още да кажем дори няколко думи на сестрата, съпругът ѝ се прибра. Почувствах се много нервна и мълчаливо се помолих на Бог да ни напътства. Поех инициативата да поздравя съпруга на сестрата и за моя изненада той не само че не ни докладва, но дори ни помогна да преместим книгите с Божиите слова. Така книгите от първия дом за съхранение бяха преместени благополучно. Това преживяване ме накара да усетя Божието напътствие и вярата ми в Бог малко се засили.

След това отидох до втория дом за съхранение, за да събера информация за ситуацията. Полицията беше претърсила и това място, но за щастие не бяха открили нито една от книгите с Божиите слова. Притеснявахме се, че полицията ще се върне отново за обиск, затова искахме да преместим книгите възможно най-скоро. Близо до това място обаче имаше няколко камери и една от тях беше точно пред вратата на сестрата. Освен това домът на сестрата се намираше в самия край на една уличка и от която и уличка да влезеш, на камерите можеше ясно да се види всичко. Бях много напрегната и си мислех: „Навсякъде има камери, ще попаднем в задънена улица, ако влезем в уличката към дома на тази сестра. Влезе ли някой, трудно би се измъкнал, така че ако се преместват книги, няма ли да е още по-трудно да се измъкнем? Ако големият червен змей ни намери, няма измъкване!“. В този момент почувствах съжаление и си мислех: „Защо дойдох да проверя това място? Сега изглежда, че преместването на книгите зависи от мен“. Бях притеснена и разтревожена и нямах смелост да разгледам обстановката по-внимателно. Не посмях да остана и миг повече и побързах да си тръгна. Щом се прибрах вкъщи, разказах на водачката всичко, което бях видяла, като ѝ предадох, че при сегашната ситуация е невъзможно да се преместят книгите. Но за моя изненада водачката беше ходила в този дом за съхранение и каза: „Уличката до дома на сестрата не е задънена. Има една малка пътека встрани, по която може да се излезе, и камерите не я покриват“. Като чух това, се почувствах донякъде засрамена. Оказа се, че домът на сестрата всъщност не беше в задънена улица. Помислих си: „Бях там и проверих района — как не забелязах, че има пътека, която води извън уличката?“. Като се замислих за случилото се, осъзнах, че бях сплашена от камерите и тъй като бях плаха и се страхувах, нямах смелост да вляза в уличката и да проверя обстановката изцяло. Осъзнах, че с такова състояние няма как да свърша добре тази работа, затова се помолих на Бог: „О, Боже, когато видях камери навсякъде, се изплаших и разтревожих, постоянно се страхувах, че ще ме арестуват и ще страдам. О, Боже, моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да мога да опозная себе си и да науча урок“.

След това потърсих Божиите слова, за да разреша проблемите си. Прочетох тези Божии слова: „Освен че се грижат за собствената си безопасност, за какво още мислят някои антихристи? Те казват: „Точно сега средата ни е неблагоприятна, затова нека се показваме по-малко и да разпространяваме евангелието по-малко. По този начин вероятността да бъдем заловени е по-малка, а работата на църквата няма да бъде унищожена. Ако избегнем залавянето си, няма да се превърнем в Юда и тогава ще можем да останем и в бъдеще. Нали така?“. Нима няма антихристи, които използват подобни оправдания, за да подвеждат своите братя и сестри? Някои антихристи много се страхуват от смъртта и протакат нищожното съществуване. […] Те не вярват, че Бог може да опази безопасността на хората, и със сигурност не вярват, че да се посветят на това да отдадат всичко на Бог е да се посветят на истината и че това е нещо, което Бог одобрява. В сърцата си те не се боят от Бог. Страхуват се само от Сатана и от нечестивите политически партии. Те не вярват в съществуването на Бог, не вярват, че всичко е в Божиите ръце, и със сигурност не вярват, че Бог ще одобри човек, който отдава всичко заради Него и в името на това да следва Неговия път и да довърши Неговото поръчение. Те не могат да видят нищо от това. В какво вярват те? Вярват, че ако попаднат в ръцете на големия червен змей, ще ги сполети лош край, че може да бъдат осъдени или че дори рискуват да изгубят живота си. В сърцата си те мислят само за собствената си безопасност, а не за работата на църквата. Не са ли неверници? (Да, такива са.) Какво казва Библията? „Който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). Вярват ли те на тези думи? (Не, не вярват.) Ако от тях се иска да поемат риск, докато изпълняват дълга си, те ще искат да се скрият и да не позволят на никого да ги види — ще искат да бъдат невидими. До такава степен се страхуват. Те не вярват, че Бог е опора за човека, че всичко е в Божиите ръце, че ако нещо наистина се обърка или действително ги хванат, това е позволено от Бог и че хората трябва да имат покорни сърца. Тези хора не притежават такива сърца, това разбиране или тази подготовка. Наистина ли вярват в Бог? (Не, не вярват.) Същността на това проявление не е ли тази на неверник? (Да, така е.) Така стоят нещата. Такива хора са изключително плахи, ужасно уплашени и се страхуват от физическо страдание и от това да не им се случи нещо лошо. Те стават уплашени като пърхащи птици и повече не могат да изпълняват работата си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). „Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. Тези хора са крайни егоисти и изобщо не мислят за братята и сестрите, нито за делото на църквата, а само за собствената си безопасност. Те са антихристи“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Бог разобличава, че антихристите са егоистични и достойни за презрение хора, които не са предани към Бог, че не вярват, че всичко е в Божиите ръце, и че когато са изправени пред опасност, проявяват внимание единствено към собствените си интереси и изобщо не проявяват внимание към интересите на Божия дом. Точно в такова състояние се намирах и аз. Знаех, че домовете, в които се съхраняваха книгите, вече са били претърсени от полицията и че трябваше възможно най-скоро да преместя тези книги, но щом видях, че има няколко камери, които наблюдават всичко около този дом, се разтревожих да не бъда заловена и заживях в страх и ужас, дори нямах смелост да огледам обстановката наоколо. Дори съжалих, че изобщо бях дошла да проверя ситуацията. Изправена пред фактите, осъзнах, че проявявам внимание единствено към собствената си безопасност и че изобщо не мислех как безопасно да преместя книгите — сякаш единственото, което имаше значение, беше да не бъда заловена. Бях напълно егоистична и достойна за презрение и бях разкрила нрав на антихрист. Помислих си как Бог е изпълнявал делото Си в Китай през всички тези години. Компартията е преследвала Христос, преследвала е християните и е ограбвала Божиите приношения, но много братя и сестри дори не са проявявали внимание към собствената си безопасност в такива тежки ситуации. Те не са се страхували за живота и смъртта си, а са успявали да изпълняват дълга си, за да защитават църковното дело и да удовлетворят Бог, и да свидетелстват гръмко за Бог. Погледнах себе си отново и видях, че съм просто една страхливка — като птица, която подскача при звука от изопната тетива на лък, без никакъв духовен ръст. Чувствах се толкова засрамена и се намразих от дъното на сърцето си, и не исках повече да живея по такъв егоистичен и достоен за презрение начин. Бях готова да преместя книгите с Божиите слова възможно най-скоро.

На следващия ден отидохме да обсъдим със сестрата пазителка как да прехвърлим книгите, но за наша изненада, синът на сестрата, който не беше вярващ, беше готов да помогне, и дори смъкна книгите от горния етаж в колата си, за да ги превози. Така книгите от този дом бяха преместени в безопасност. Дълбоко преживях това, че Самият Бог поддържа делото Си, и почувствах, че Бог беше уредил тази ситуация, за да пречисти и промени покварения ми нрав, като ми позволи практично да преживея Божието дело и да разбера Неговите деяния. От все сърце благодарих и възхвалих Бог!

След това се замислих: „Постоянно се тревожа, че ще бъда заловена и пребита до смърт — как да разреша този проблем?“. Припомних си един откъс от Божиите слова: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разпространяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за крайния изход на онези мъченици или за това как Бог определя поведението им, а да се запитаме следното. Когато стигнаха до края, дали начинът, по който посрещнаха края на живота си, съответстваше на човешките представи? (Не, не съответстваше.) От гледна точка на човешките представи те платиха толкова висока цена, за да разпространяват Божието дело, но в крайна сметка бяха убити от Сатана. Това не съответства на човешките представи, но точно това им се случи. Бог го допусна. Каква истина може да се търси в това? Това, че Бог допусна да умрат така, Негово проклятие и заклеймяване ли беше, или беше Негов план и благословия? Не беше нито едното, нито другото. А какво беше? Сега хората си мислят за смъртта им с много болка, но така стояха нещата. Какво е обяснението за това, че хората, които вярваха в Бог, умряха така? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място. Така че натъжават ли се сърцата ви? Изпитвате ли скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разпространяват Божието евангелие и би трябвало да се смятат за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). Учениците на Господ Исус са били преследвани от римската власт и религиозната общност, докато разгласявали евангелието, но независимо как са ги гонели силите на Сатана, те са продължавали да разгласяват Божието дело и да свидетелстват за него. Предпочитали са да пожертват собствения си живот, вместо да отстъпят пред Сатана. Някои от тях са били убити с камъни, други са били влачени до смърт от коне, а трети са били разпнати на кръст. Те са дали гръмко свидетелство за Бог със собствения си живот. Макар да са били физически убити, душите им са били в Божиите ръце. Като се замислих за тяхното свидетелство, почувствах дълбок срам и бях дълбоко трогната. Бог е дошъл, за да извърши делото Си в последните дни, и е изразил много истини, разкрил е всички истини и тайни пред нас. Следвах Бог от много години, наслаждавах се на поенето и притока на Божиите слова, но не бях способна да дам свидетелство за Бог. Сред яростното преследване на големия червен змей се тревожех да не бъда заловена и пребита до смърт, винаги изчислявах нещата в полза на собствените си физически интереси и изобщо нямах преданост към Бог. Изобщо не можех да се сравнявам със светците от миналите епохи и не бях достойна да бъда последователка на Бог. Животът и смъртта на човека са в Божиите ръце и Бог одобрява онези, които са готови да пожертват живота си, за да изпълнят Неговото поръчение. Под напътствието на Божиите слова вече не бях възпирана от страха, че ще бъда арестувана, и почувствах голямо облекчение. След това започнах да си сътруднича с братята и сестрите си и всички книги от повече от десет дома за съхранение бяха преместени безопасно.

В началото на ноември получих писмо от водачите в моя район, в което се казваше, че полицията е арестувала над тридесет души от две църкви и че трима църковни водачи вече са изчезнали. Искаха от мен да отида и да се заема с работата по последствията. Почувствах известно нежелание, като си помислих: „Защо пак карате мен да ходя? Нима наистина няма друг, който може да отиде?“. Но после се успокоих и се замислих. При толкова много арестувани водачи, работници, братя и сестри, наистина беше трудно да се намерят подходящи хора, и тъй като бях добре запозната с църквите там, бях най-подходящият човек, който да отиде. Не можех повече да избягвам този дълг. Но въпреки това, когато реално започнах да сътруднича, отново се чувствах много плахо, затова се помолих на Бог да ме напътства. Спомних си Божиите слова: „Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са уменията, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, който да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но при това трябва и да се покорява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение; без Божието разрешение той няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да служи на човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да предоставя контрастиращ фон на Бог. Това са същината и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бог!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Бог е казал, че Сатана е инструмент, който служи за осъществяване на Божието дело, и че независимо колко агресивен е Сатана и колко нечестива е природата му, без Божието позволение Сатана не би се осмелил да докосне и косъм от главата ни. Ако Бог допусне да бъда арестувана, трябва да се покоря на Божиите устройвания и подредби и да подражавам на учениците на Господ, като пожертвам живота си, но тъй като не бях арестувана, трябваше добре да свърша работата по последствията. Замислих се колко дълго вече сътрудничим тук и въпреки че ситуацията беше наистина ужасна, успяхме да пренесем безопасно някои книги. Всичко това беше дело на Бог, Който ни водеше стъпка по стъпка, и това беше Божието върховенство и закрила. С тези мисли в сърцето си, бях готова да разчитам на Бог и да преживея тази ситуация.

По-късно научих, че двама водачи са станали Юди, след като са били арестувани, като са предали всички братя и сестри в църквата и всички домове за съхранение. Книгите с Божиите слова от три дома за съхранение били иззети от полицията, докато в един от домовете не били открити книги при полицейската акция, а братята и сестрите преместили книгите по-късно през нощта. Оттогава обаче този дом за съхранение бил поставен под наблюдение от полицията. Полицията също така заплашила, че е заложила неизбежен капан, за да предприеме строги мерки срещу Църквата на Всемогъщия Бог. Имало и друг дом за съхранение, в който полицията също не била открила книгите с Божиите слова, и те също трябвало бързо да бъдат преместени. Изправена пред такава сериозна ситуация, почувствах известен страх и си помислих: „Често съм влизала в контакт с хора, които вече са били арестувани, и по всяко време мога да стана цел на полицията; дали няма да бъда арестувана именно когато отида да преместя книгите с Божиите слова?“. Започнах да усещам желание да се оттегля. Но знаех, че състоянието ми не беше правилно, затова продължих да се моля на Бог: Мислех за Божиите слова: „Вярата е като самотен дървен мост: тези, които се вкопчват окаяно в живота, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да отдадат живота си, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако човек е изпълнен с плахи и страхливи мисли, това е така, защото е бил заблуден от Сатана, който се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). „Без значение какво Бог иска от теб, трябва само да работиш за това с всички свои сили и се надявам, че в тези последни дни ще можеш да застанеш пред Бог и да Му отдадеш цялата си преданост. Докато можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на трона Си, дори ако този момент е определеното време за твоята смърт, трябва да можеш да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи. По време на земния си живот трябва да изпълниш последния си дълг към Бог. В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но в тези последни дни ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи за Бог едно сътворено същество? Затова трябва предварително да се предадеш на Бог, за да може Той да те устрои, както желае. Щом това прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право имат хората да се оплакват?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 41). Божиите слова ме вдъхновиха. Въпреки че не можех да се сравнявам с Петър, трябваше да следвам примера му и да позволя на Бог да устрои всичко за мен така, както Той желае. Трябваше да заложа живота си на карта и да преместя книгите. След това аз и братята и сестрите благополучно пренесохме книгите.

Чрез това преживяване придобих истинско разбиране за Божията власт, за Неговото всемогъщество и мъдрост и вярата ми в Бог също нарасна. В същото време опознах своята егоистична и достойна за презрение природа. Тези осъзнавания и придобивки са неща, които не бих могла да получа в удобна среда.