От Сян Сюн, Китай

През април 2023 г. изпълнявах дълга си на проповедник в църквата. По това време няколко църкви, за които отговарях, започнаха една по една да се сблъскват с арести от страна на ККП. Много водачи и работници бяха арестувани, така че с партньора ми брат Уан Хуей бързо се свързахме с братята и сестрите, за да преместим книгите с Божиите слова. Тъкмо се бяхме справили с последствията, когато внезапно дойде новината, че още двама надзорници са били арестувани. Заради заплахата за сигурността ни започнахме постоянно да се местим. През това време братя и сестри от всички църкви постоянно биваха арестувани и различните църковни дела не можеха да напредват нормално. Арестуваните братя и сестри бяха подлагани на мъчения от полицията. Една сестра не можа да понесе полицейските мъчения и нямаше друг избор, освен да скочи от сграда, което доведе до смъртта ѝ. Като чувах тези новини една след друга, се чувствах много напрегната и често се тревожех за собственото си положение: „Аз съм издирвано лице, щом бъда заловена и те разберат, че съм водач, със сигурност ще ме подложат на още по-жестоки мъчения. Ако бъда измъчвана до смърт, няма ли да изгубя възможността да бъда спасена?“. Като си мислех за това, всеки ден сърцето ми се свиваше силно. През това време двойният натиск от заплахата за сигурността ми и работата ме караше да се чувствам изтощена тялом и духом.

През септември научих, че друга моя сестра партньорка, Уън Си, е била арестувана. От много години изпълнявахме дълга си заедно и тя не само познаваше много добре мен и Уан Хуей, но и знаеше много за църквата — познаваше много братя, сестри и семейства домакини. Тъкмо когато бяхме затънали до гуша в работа по справяне с последствията, получихме ново съобщение от нашите братя и сестри. Казаха ни, че Уън Си е предала мен и Уан Хуей, полицията е направила скици с нашия образ и ни издирваха, за да ни арестуват. Напомниха ни да бъдем предпазливи и нащрек. Като чух тази новина, веднага се паникьосах. Когато големият червен змей арестува вярващи, ги преследва до смърт; дори възрастни хора на седемдесет или осемдесет години не са пощадени. Сега, след като знаеха, че аз и Уан Хуей сме водачи в църквата, със сигурност нямаше да ни се размине леко. Камерите за наблюдение на големия червен змей са навсякъде по улиците и алеите — дали щяха да ни намерят чрез видеонаблюдението? Организмът ми винаги е бил малко слаб. Ако ме арестуват, щях ли да мога да издържа на мъченията? Ако бъда измъчвана до смърт, тогава нямаше да видя красотата на царството. Спомних си за няколко съработници, които бяха арестувани преди. Всички те бяха осъдени на повече от десет години, а аз бях водач дори по-дълго от тях. Ако ме арестуваха, присъдата ми определено щеше да е по-дълга. Вече бях над шестдесетгодишна, така че ако ме арестуваха и осъдеха на повече от десет години, не знаех дали щях да изляза жива от затвора. Понякога си мислех: „Щеше да е по-добре, ако не изпълнявах дълга на водач. Дори да ме арестуваха, нямаше да получа толкова тежка присъда“. През това време всеки ден бях на тръни. Дори когато изпълнявах дълга си, не можех да се успокоя. Особено когато чух, че ККП често използва дронове, за да наблюдава, издирва и залавя вярващи, станах особено внимателна към случващото се навън. Понякога чувах някакви странни звуци отвън и бързах да видя дали не е дрон. Понякога, когато чуех стъпки по стълбището или домоуправителят идваше да почука на вратата, сърцето ми започваше да бие по-бързо и се тревожех, че идва полицията да ни арестува. По това време не влагах сърцето си дълга си и не обръщах толкова внимание на детайлите, когато проследявах работата. Резултатите от различните дела бяха засегнати, а работата с текст, за която основно отговарях, също даваше по-лоши резултати. Въпреки че бях малко притеснена, аз само пишех писма, за да питам, никога не се опитвах да разбера и да потърся къде е проблемът или как да го разреша. Един ден получих писмо, в което се съобщаваше, че водачът на църквата в Чъннан не върши реална работа и не решава реални проблеми. Като прочетох за описаното в писмото поведение на водача, бях малко изненадана. Винаги бях проследявала работата на църквата в Чъннан, но не бях осъзнала, че църковният водач не върши реална работа. Едва тогава дойдох пред Бог, за да се моля и да размишлявам. Осъзнах, че от половин година постоянно се местя заради непосредствена опасност, вечно притеснена, че ако бъда арестувана и пребита до смърт от полицията, няма да бъда спасена и да вляза в небесното царство. Живеех в тревога и безпокойство и рядко можех да се съсредоточа върху детайлите на дълга си. Сега в църквата в Чъннан имаше толкова много нерешени проблеми, а резултатите от работата с текст постоянно се влошаваха. Всичко това беше, защото бях боязлива и уплашена и не вършех реална работа. Като си помислих за това, се почувствах изключително огорчена и дойдох пред Бог да се помоля: „Боже, през цялото това време постоянно живеех в плахост и страх и въпреки че в дълга ми се появиха толкова много проблеми, аз бях безчувствена и не ги осъзнавах. Боже, моля Те, поведи ме да търся истината, да изляза от неправилните си състояния и да вложа сърцето си в своя дълг“.

По-късно видях един откъс от Божиите слова: „Без значение какво „огромно могъщество“ има Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са уменията му да покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко безкрайно променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да контролира или управлява който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, който да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но при това трябва и да се покорява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана не му е лесно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение; без Божието разрешение той няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да служи на човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да служи на Бог и да служи добре като контрастиращ предмет. Това са същината и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина, която Бог използва, за да служи!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). От Божиите слова осъзнах, че Бог господства над всичко, а Сатана е просто пешка в Божията ръка. Колкото и необуздан и дързък да е, без Божието разрешение не смее да докосне дори капка вода или песъчинка на земята. Когато осъзнах това, добих вяра, че това дали ще бъда арестувана, или не, е в Божиите ръце. Без Божието разрешение големият червен змей не можеше да ме арестува, колкото и сложна апаратура за наблюдение да използваше. Спомних си за 2018 г., когато няколко пъти бях предавана от юди. По това време полицията беше помолила известен художник да ме скицира, за да могат да издадат заповед за ареста ми. Но до ден днешен не ме бяха арестували. Освен това аз и Уан Хуей бяхме в непосредствена опасност и през цялото това време често се местехме. Няколко пъти бяхме много близо до арест, но с Божията закрила имахме късмета да избягаме. Тогава се сетих как Даниил е упорствал в поклонението си на Бог и е бил хвърлен в ямата с лъвовете. Той е вярвал, че животът му е в Божиите ръце и че лъвовете няма да го ухапят без Божието разрешение. Вярата на Даниил в Бог му е донесла закрила и въпреки че е бил в ямата с гладни лъвове, дори косъм не е паднал от главата му. Освен това трима приятели на Даниил са имали истинска вяра в Бог. Те са предпочитали да умрат, отколкото да се поклонят на идоли или да предадат Бог. Били са хвърлени в огнената пещ, но са излезли невредими. Трябва да последвам примера им и трябва да имам вяра в Бог. Като си помислих за това, вече не се чувствах толкова притеснена или уплашена. Помолих се на Бог да успокои сърцето ми, за да мога да се посветя на своя дълг.

Един ден една сестра ми сподели видео със свидетелство за преживяване. В него имаше два откъса от Божиите слова, които наистина ме развълнуваха. Всемогъщият Бог казва: „Антихристите вярват в Бог, за да получат благословии. Те никога не се интересуват от нищо, свързано с Божия дом или с Божиите интереси. Каквото и да правят, то трябва да се върти около личните им интереси. Ако делото на Божия дом не засяга личните им интереси, те просто не се интересуват и не питат за него. Колко са егоистични!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). „Освен че се грижат за собствената си безопасност, за какво още мислят някои антихристи? Те казват: „Точно сега средата ни е неблагоприятна, затова нека се показваме по-малко и да проповядваме евангелието по-малко. По този начин вероятността да бъдем заловени е по-малка, а работата на църквата няма да бъде унищожена. Ако избегнем залавянето си, няма да се превърнем в Юда и тогава ще можем да останем и в бъдеще. Нали така?“. Нима няма антихристи, които използват подобни оправдания, за да подвеждат своите братя и сестри? […] Когато служат като водачи, те се отдават само на плътското си удоволствие и не се занимават с действителна работа. Освен че се занимават с малко кореспонденция с различни църкви, те не правят нищо друго. Те се крият на някое място и не се срещат с никого, като се държат плътно изолирани, а братята и сестрите не знаят кой е техният водач — ето до такава степен се страхуват. Не е ли правилно тогава да кажем, че те са водачи само на думи? (Да, така е.) Те не се занимават с никаква действителна работа като водачи. Интересуват се единствено от това да се скрият. Когато другите ги попитат: „Как е да си водач?“, те ще кажат: „Невероятно съм зает и в името на безопасността трябва да продължавам да се местя от къща в къща. Тази среда е толкова обезпокоителна, че не мога да се съсредоточа върху работата си“. Винаги имат чувството, че ги наблюдават много очи, и не знаят къде е безопасно да се скрият. Освен че се дегизират, крият се на различни места и не се задържат на едно място, те не вършат никаква реална ежедневна работа. Съществуват ли такива водачи? (Да.) Какви принципи следват те? Тези хора казват: „Хитрият заек има три заешки дупки. За да може един заек да се предпази от нападение на хищник, той трябва да подготви три дупки, в които да се крие. Ако човек се сблъска с опасност и трябва да избяга, но няма къде да се скрие, това приемливо ли е? Трябва да се учим от зайците! Сътворените от бог животни имат тази способност за оцеляване и хората трябва да се учат от тях“. Откакто са поели ролите на водачи, те са осъзнали тази доктрина и дори смятат, че са разбрали истината. В действителност те са ужасно уплашени. Щом чуят за водач, за когото е подаден сигнал в полицията, защото мястото, на което е живеел, не е било безопасно, или за водач, който е бил набелязан от шпионите на големия червен змей, защото твърде често е излизал да изпълнява дълга си и е общувал с твърде много хора, и за това как тези хора в крайна сметка са били арестувани и осъдени, те веднага се плашат. Мислят си: „О, не, аз ли ще съм следващият арестуван? Трябва да се поуча от това. Не бива да бъда прекалено активен. Ако мога да избегна вършенето на някаква църковна работа, няма да я върша. Ако мога да избегна показването на лицето си, няма да го показвам. Доколкото е възможно, ще сведа работата си до минимум, ще избягвам да излизам, ще избягвам да общувам с когото и да било и ще се погрижа никой да не знае, че съм водач. В днешно време кой може да си позволи да се интересува от другиго? Самото оживяване си е предизвикателство!“. Щом поемат ролята на водач, освен да носят чанта и да се крият, те не вършат никаква работа. Живеят в напрегнато очакване, в постоянен страх, че ще бъдат заловени и осъдени. Да предположим, че чуят някого да казва: „Ако те хванат, ще те убият! Ако не беше водач, ако беше просто обикновен вярващ, можеше и да те пуснат, след като просто платиш малка глоба, но щом си водач, е трудно да се каже. Това е твърде опасно! Някои водачи или работници, които бяха хванати, отказаха да предадат каквато и да било информация и бяха пребити до смърт от полицията“. Щом чуят за това, че някой е бил пребит до смърт, страхът им се усилва и още повече ги дострашава да работят. Всеки ден мислят единствено за това как да не ги хванат, как да не показват лицата си, как да не бъдат наблюдавани и как да избегнат контакт с братята и сестрите си. Блъскат си главите да мислят за тези неща и напълно забравят за дълга си. Предани ли са тези хора? Могат ли такива хора да се справят с каквато и да било работа? (Не, не могат.)“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Бог е разкрил, че антихристите вярват в Бог, за да получат благословии. Те смятат собствените си интереси и безопасност за по-важни от всичко друго. Щом се сблъскат с опасна среда, антихристите бягат и се крият, за да осигурят собствената си безопасност, и могат да загърбят дълга си и да го пренебрегнат. Когато видях как Бог е разкрил тези проявления на това да си антихрист, се сетих за собственото си състояние през целия този период. В началото, когато обстановката не беше толкова опасна, все още можех активно да водя братята и сестрите си в проповядването на евангелието и работата ми също постигаше известни резултати. Когато обаче църквата беше изправена пред масови арести и аз бях предадена от Юда, се притесних, че ако бъда арестувана и пребита до смърт, няма да имам добър изход или крайна цел. За да се предпазя, по цял ден мислех как да бъда в безопасност и не бях толкова усърдна в проследяването на работата. Работата с текст не даваше никакви резултати от няколко месеца, а аз не се бях опитала внимателно да разбера къде са проблемите или как да ги разреша. Освен това не бях усърдна в проследяването на работата на църквата в Чъннан. Не бях осъзнала, че лъжеводачът не върши реална работа и не го бях освободила своевременно. Това беше довело до възпрепятстване на различни църковни дела. Дори бях започнала да изпитвам съжаление, че съм водач, от страх да не бъда арестувана и да не получа тежка присъда. Когато си помислих за всичко това, най-накрая осъзнах, че всичките ми години на изпълнение на дълг, преминаване през трудности и отдаване на себе си са били основани на получаване на благословии и облаги. Сега, когато много църкви бяха изправени пред арести, църковната работа се нуждаеше от сътрудничеството на хората. По-специално, църквата в Чъннан, за която отговарях, имаше много нови членове, които все още не бяха стъпили твърдо на истинския път. Те бяха боязливи и уплашени да се събират поради заплахата от преследване и арест от страна на големия червен змей и спешно се нуждаеха от подкрепа и поене. Някои църковни водачи и работници бяха арестувани и нямаше кой да сътрудничи в работата. Имаше и спешна нужда от нови избори. Като проповедник в този момент трябваше да поема отговорност и да проявя внимание към Божиите намерения. Точно както казва Бог: „Божиите довереници могат да Му служат директно, защото са получили великото Божие поръчение и Божието бреме, могат да направят Божието сърце свое собствено и да поемат бремето Му като свое собствено и дори не обръщат внимание на придобиването или загубата на бъдещите си перспективи; когато перспективите им са да нямат нищо и няма да придобият нищо, те винаги ще вярват в Бог с боголюбиво сърце. Ето такъв човек е Божи довереник“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения). От Божиите слова видях, че тези, които са истински предани на Бог, не взимат под внимание за собствената си безопасност или перспективи. Вместо това, каквото Бог смята за спешно, и те го смятат за спешно, и колкото по-опасна е обстановката, толкова повече се опитват да разберат как да изпълняват добре дълга си, да подкрепят по-слабите братя и сестри и правилно да бранят църковното дело. Въпреки това, когато бях в опасна среда, която засягаше живота ми, изхода и крайната ми цел, бях захвърлила дълга си и дори съжалявах, че изпълнявам дълга на водач. Въпреки че на пръв поглед не изглеждаше сякаш съм развяла белия флаг, сърцето и умът ми просто не бяха в моя дълг. В работата се бяха появили много недостатъци, но аз не бях забелязала. Аз не вършех реална работа! Днес Бог ме е издигнал да изпълнявам дълга на водач с надеждата, че мога да поема тази отговорност и да върша добре работата на църквата, и за да използва изпълнението на този дълг, за да ми предаде различни аспекти на истината. Въпреки това, за да се предпазя, аз не само не бях проявила преданост в дълга си, но и бях възпрепятствала работата. Имаше ли дори частица съвест в това? В миналото чувствах, че тъй като вярвам в Бог от толкова много години и мога да се отрека от семейството си, да се откажа от плътските удоволствия и също така да понасям трудности и да плащам цена в изпълнението на дълга си, можех да се считам за човек, който истински вярва в Бог и се стреми към истината. Сега разкритието, предизвикано от тази среда, най-накрая ми позволи да видя ясно истинския си ръст. Дойдох пред Бог и се помолих: „Мили Боже, когато разбрах, че съм била предадена от Юда, заживях в състояние на самосъхранение. Не бях усърдна в дълга си и възпрепятствах работата. Чувствам се много виновна и се укорявам. Мили Боже, осъзнах, че съм егоистична и достойна за презрение и вече не искам да живея в това състояние. Отсега нататък искам да коригирам състоянието си и да върша добре работата си. Моля Те, води ме“. След молитвата сърцето ми беше малко по-спокойно. Бързо обсъдих с Уан Хуей как да разрешим проблемите в работата си. Първо проверихме писмото с доклада от църквата в Чъннан и освободихме лъжеводача в съответствие с принципите. Що се отнася до работата с текст, открих, че тя не дава добри резултати, защото текстовите работници бяха недисциплинирани, не носеха бреме за изпълнението на дълга си и също така не работеха хармонично заедно. По-късно разговарях с надзорника по този проблем и го разрешихме. След известен период на надзор и проследяване резултатите от работата с текст започнаха да се подобряват. Като видях това, не можех да не си помисля, че ако преди бях по-усърдна в дълга си, работата нямаше да се забави толкова дълго, така че се почувствах още по-виновна и се укорявах, и реших за себе си да се постарая да изпълнявам правилно дълга си в бъдеще.

Един ден през февруари 2024 г. получих съобщение от братята и сестрите, в което се казваше, че Уън Си отново е била арестувана и е издала някои подробности за мен, а големият червен змей отново е нарисувал моя портрет. Няколко дни по-късно чух, че сестра Ян Шуо, която напоследък ни беше шофьор, е била арестувана от полицията. Като чух всички тези новини в бърза последователност, бях на тръни. Обичайната тактика на големия червен змей е да проследява и разследва човек за определен период от време, преди да го арестува, и едва когато потвърдят целта, полицията извършва арест. Малко преди това Ян Шуо ни беше возила два пъти. Ако полицията я е проследявала, преди да я арестува, тогава последните ни няколко премествания не са ли били извършени пред очите на полицията? Сега, когато Ян Шуо беше арестувана, а Уън Си беше издала някои подробности за мен, ако ме арестуваха, полицията със сигурност щеше да ме измъчва. В случай че ме пребиеха до смърт, надеждите ми за спасение със сигурност нямаше ли да изчезнат? Колкото повече мислех за това, толкова по-притеснена ставах, затова се помолих на Бог да ме води да остана непоколебима в свидетелството си в тази среда. След молитвата сърцето ми се почувства малко по-спокойно. Спомних си някои от Божиите слова, които бях чела по това време, и ги потърсих, за да ги прочета. Всемогъщият Бог казва: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разгласяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. […] Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е Божието въплъщение, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разгласяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разгласяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да го приемеш като неотменим дълг, който трябва да свършиш. Хората днес изпитват страх и притеснения в себе си, но каква е ползата от тези чувства? Ако Бог не се нуждае да го правиш, какъв е смисълът да се тревожиш за това? Ако Бог има нужда да го направиш, не бива да бягаш от тази отговорност, нито да я отхвърляш. Трябва да сътрудничиш активно и да я приемеш без притеснения. Както и да умре човек, той не трябва да умира пред Сатана и не трябва да умира в ръцете на Сатана. Ако някой ще умира, трябва да умре в ръцете на Бог. Хората идват от Бог и се връщат при Бог — такъв разум и нагласа трябва да притежава едно сътворено същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). След като прочетох Божиите слова, почувствах облекчение. Учениците на Господ Исус са били преследвани заради разпространението на Божието евангелие. Някои са били разчленени от пет коня, други — убити с камъни до смърт, трети — обезглавени, а някои са били разпънати с главата надолу. Те никога не са изоставили проповядването на евангелието заради преследване и до смъртта си никога не са отрекли Божието име. Използвали са живота си, за да дадат гръмко свидетелство за Бог. Макар за хората телата им да бяха умрели, душите им се бяха върнали пред своя Създател. Спомних си словата на Господ Исус: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). Словата на Господ Исус са много ясни. Ако загубиш живота си поради вяра в Бог или изпълнение на своя дълг, въпреки че плътта ти умира, в Бог душата ти ще бъде спасена и ще придобиеш истински живот. Като сътворено същество трябва безусловно да се подчинявам на средата, устроена от Бог. Ако Бог ми позволи да бъда арестувана от големия червен змей, трябва да загърбя живота си, за да остана непоколебима в свидетелството си за Бог, и да изпълня отговорностите си като сътворено същество. Дори големият червен змей наистина да ме измъчва до смърт, това би било свидетелство, което засрамва Сатана. То би било ценно и значимо. Ако продължавах както преди да влача недостойно съществуване, като мисля само как да си спася кожата, тогава дори да защитя плътта си, нямаше да изпълня отговорността на сътворено същество и нямаше да свидетелствам за Бог. Това би било истинска загуба на възможността да бъда спасена. Щом разбрах това, вече не бях боязлива и уплашена. Сега не бях арестувана от големия червен змей и все още имах възможности да изпълнявам дълга си, така че трябваше да изпълнявам правилно дълга, който трябваше да изпълня. По-специално, поради текущите арести, работата на някои църкви не се беше възстановила напълно. Някои братя и сестри все още живееха в негативност и слабост, а големият червен змей все още упорито арестуваше братя и сестри. Трябваше да посветя всичките си усилия и да разговарям за Божиите намерения с братята и сестрите си, за да могат всички да разчитат на Бог, да изпълняват добре дълга си и да останат непоколебими в свидетелството си. Като си помислих за това, се почувствах просветлена. След това се помолих на Бог и съзнателно вложих сърцето си в дълга си. Що се отнася до проблемите в църковното дело, обсъждах и разговарях с Уан Хуей, за да ги разрешим, и пишех писма, за да разговарям индивидуално с църквите, чиято работа не постигаше добри резултати. След известно време различните дела показаха известно подобрение и се почувствах много удовлетворена. Благодаря на Бог!