От И Син, Китай

Чън Сяо имаше топло и задружно малко семейство, а съпругът ѝ я обожаваше. Тя също така се разбираше много добре със свекъра и свекърва си и със съседите си, а роднините и съседите ѝ много ѝ завиждаха. През пролетта на 2008 г. Чън Сяо имаше щастието да приеме делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Като четеше Божиите слова, Чън Сяо разбра, че хората са сътворени от Бог, че слънчевата светлина, въздухът и дъждът, на които се радват, са осигурени от Бог, и че тя трябва да изпълнява дълга си като сътворено същество, за да разгласява Божието евангелие и да води повече хора пред Бог, за да приемат Неговото спасение. Чън Сяо с радост се присъедини към редиците на тези, които проповядват евангелието. Тази благоприятна ситуация обаче не продължи дълго, тъй като китайската Компартия се опитваше да отстрани Божията църква, като изфабрикува всякакви слухове, за да клевети и очерни Църквата на Всемогъщия Бог, и предприе безразборни арести на тези, които вярват във Всемогъщия Бог. Съпругът ѝ, който работеше далеч от дома, след като се поддаде на слуховете, често съветваше Чън Сяо по телефона да се откаже от вярата си, а семейството ѝ също започна да я обсажда и притиска.

Един следобед през зимата на 2010 г., малко след като Чън Сяо се прибра от проповядване на евангелието, пристигна по-големият ѝ брат, който посочи Чън Сяо и попита: „Още ли вярваш в Бог и обикаляш да проповядваш евангелието? Не си мисли, че съм идиот! Държавата не позволява тази вяра в Бог и ако накрая наистина те арестуват, повече няма да можем да се покажем пред хората!“. Докато говореше, той извади телефона си, за да се обади на родителите им. Не след дълго всички бяха пристигнали. Чън Сяо осъзна, че брат ѝ е довел родителите им, за да я спрат да вярва в Бог, затова призова Бог в сърцето си да пази сърцето ѝ от смущение. Майка ѝ я умоляваше: „Миличка, вярата ти ме кара да се тревожа по цял ден. Страхувам се, че един ден полицията ще те арестува и цялото ни семейство ще страда заради това. Трябва да слушаш майка си, просто се откажи от тази твоя вяра“. Като видя майка си да я умолява толкова настоятелно, Чън Сяо си помисли: „Не ѝ беше лесно да ме отгледа, а сега я карам да се тревожи и да се страхува. Това не е ли неуважително от моя страна?“. Чън Сяо не можеше повече да гледа лицето на майка си и извърна глава. В този момент баща ѝ, с цигара в уста, каза строго: „Слушай, дете! Просто прави каквото ти казваме, както се казва: „Който не слуша старите, си пати“. Как би трябвало да оцеляват добрите хора в този наш свят? Нямаме роднини на власт, така че ако накрая наистина те арестуват, не само ще страдаш, но и ще те глобят, а ако нещата се влошат, може да загубиш всичко. По време на Културната революция чичо ти беше арестуван от правителството за това, че е бил част от „религиозно общество“, и получи дълга присъда. Едва не умря в затвора. Мъдрият човек знае кога да отстъпи и да не се хвърля срещу вятъра! Дете, просто ме послушай и се откажи от тази вяра. Нека просто живеем тихо, за да не бъде въвлечено цялото семейство в това“. Чън Сяо не можеше да понесе да остави възрастните си родители да се тревожат толкова много и се притесняваше какво ще прави, ако накрая полицията наистина я арестува и семейството ѝ бъде замесено. От едната страна бяха възрастните ѝ родители, а от друга — вярата в истинския Бог и следването на правилния път. Чън Сяо беше изправена пред дилема. Тогава брат ѝ каза непоколебимо: „Правителството на Компартията е атеистично. Докато вярваш в Бог, няма да те оставят на мира. Не само ще страдаш, но и цялото ни семейство ще бъде замесено. Трябва ли да си толкова упорита? Просто послушай родителите ни и се откажи от тази вяра“. В този момент Чън Сяо се озова в състояние на объркване и не беше сигурна как да постъпи. Можеше само мълчаливо да се моли в сърцето си: „Боже, чувствам се слаба пред препятствията от страна на семейството ми. Моля Те, просветли ме и ме напътствай“. След като се помоли, Чън Сяо си спомни един откъс от Божиите слова: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Чън Сяо разбра от Божиите слова, че макар да изглеждаше, че семейството ѝ я възпрепятства, в действителност това беше Сатана, който искаше да използва смущението от страна на семейството ѝ, за да я накара да се откаже от Бог и да Го предаде, като по този начин я лиши от възможността ѝ за спасение. Сатана е наистина коварен и злонамерен! Освен това съдбата на всеки е в Божиите ръце, а нещата, които човек трябва да преживее, и болката, която трябва да изтърпи в живота, са предопределени от Бог. Дали ще бъде арестувана, или семейството ѝ ще бъде замесено, също беше решено от Бог. Тя трябваше да повери всичко на Бог и да се покори на Неговите устройвания и подредби. Чън Сяо мълчаливо благодари на Бог за Неговото напътствие и взе решение: Колкото и да я възпрепятстваше семейството ѝ, тя никога нямаше да им се поддаде, нямаше да позволи козните на Сатана да успеят. Тя непоколебимо каза на семейството си: „Аз вярвам в Бог и вървя по правилния път. Не правя незаконни неща и не участвам в политиката. Проповядвам евангелието, за да доведа повече хора пред Бог за спасение. Това е добро нещо! Вие не смеете да вярвате в Бог, защото се страхувате да не бъдете арестувани, затова няма да ви насилвам, но няма да ви позволя да се намесвате във вярата ми. Решена съм да вярвам в Бог до самия край“. Като чу това, съпругът ѝ изглеждаше безпомощен и продължи да пуши с наведена глава. Когато видяха, че Чън Сяо е твърдо решена, родителите ѝ си тръгнаха ядосани. Тогава братът на Чън Сяо каза грубо на съпруга ѝ: „Ако не слуша и се придържа към тази си вяра, счупи ѝ краката!“. След като каза това, той си тръгна ядосан. След като чу думите на брат си, Чън Сяо се почувства уплашена и объркана: „Но ти си ми брат! Вярата ми в Бог е добро нещо, как можеш да бъдеш толкова безсърдечен към мен?“. Докато мислеше как вярата в Бог означава да търпиш неразбиране и отхвърляне от роднините, тя се чудеше как да продължи по пътя напред. Чън Сяо дпочувства известна слабост, не можеше инак, и бързо призова Бог в сърцето си: „Боже, моля Те, дай ми вяра и сила и ме води по пътя напред“.

След това Чън Сяо си спомни един откъс от Божиите слова: „Измежду вас няма нито един, който да е защитен от закона — напротив, вие сте наказвани от закона. Още по-проблематично е, че хората не ви разбират: независимо дали става дума за вашите роднини, родители, приятели или колеги, никой от тях не ви разбира. Когато сте изоставени от Бог, за вас е невъзможно да продължите да живеете на земята, но дори и да продължат, хората не могат да понесат да бъдат далеч от Бог, в което се състои значимостта на Божието завоюване на хората и в което се изразява Божията слава“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). Чън Сяо поразмисли върху Божиите слова и разбра, че Компартията отрича Бог и се съпротивлява на Бог, че като вярва в Бог в атеистична страна, управлявана от Компартията, човек ще страда от преследване и арести от страна на Компартията, както и от неразбиране или дори отхвърляне от страна на семейството си, и че всички тези неща са неизбежни. В последните дни Бог е дошъл да изрази истината, за да спаси човечеството, а Компартията безумно се съпротивлява и осъжда Христос, арестува и преследва християни и използва всякакви достойни за презрение средства, за да възпрепятства хората да вярват в Бог и да Го следват. Навсякъде поставят плакати и афиши, като изфабрикуват слухове и клеветят и дискредитират Църквата на Всемогъщия Бог, изфабрикуват всякакви лъжи, за да клеветят и заклеймяват Божието дело. Дори членовете на семействата на християните са потискани и преследвани, като вярата на един човек замесва цялото семейство. Това се прави, за да се подбуди недоволство и омраза към християните от страна на техните семейства. Мнозина, които не разбират истината, са били заслепени от Компартията, като стават нейни съучастници. Чън Сяо си помисли за собственото си семейство, което беше заблудено и сплашено от тези неоснователни слухове. От страх да не бъдат замесени те застанаха на страната на Компартията и преследваха и възпрепятстваха вярата ѝ в Бог, като хвърлиха някога задружното семейство в смут. Злият гений зад всичко това беше Компартията, този сатанински режим! Чън Сяо видя ясно, че Компартията е въплъщение на Сатана, демон, който поглъща хора! Тя мразеше този демон от дъното на душата си и взе решение да се освободи от неговите окови и ограничения, за да следва Бог завинаги.

Един ден през зимата на 2011 г. Чън Сяо излезе да проповядва евангелието след закуска. Междувременно, докато съпругът ѝ бе излязъл на питиес приятели, един приятел го провокира с думите: „Държавата не позволява на хората да вярват в Бог. Чън Сяо вярва в Бог и обикаля навсякъде, за да проповядва евангелието, и ако не я държиш под контрол и я арестуват, това може да ти създаде проблеми!“. По обяд Чън Сяо се прибра у дома и когато видя съпруга си да рови из вещите, сърцето ѝ слезе в петите. Съпругът ѝ намери лист хартия под дъската за кроене, на който бяха написани Божиите слова, и докато го късаше, изрева: „Колко пъти съм ти казвал? Държавата не позволява вярата в Бог, а ти все още вярваш! Защо не слушаш?“. Като каза това, той удари Чън Сяо няколко пъти в гърдите. От ударите Чън Сяо се олюля няколко крачки назад, след това се съвзе и ядосано каза: „Не правя нищо лошо, като вярвам в Бог, защо просто не ме оставиш да вярвам в Бог?“. Когато Чън Сяо каза това, съпругът ѝ започна силно да я рита в крака и докато го правеше, каза: „Когато излизам, приятелите ми се присмиват, че не мога да контролирам собствената си жена. Губя си авторитета! Ще им покажа кой командва!“. Синът им се втурна, за да се намеси, но съпругът продължи да я рита, а Чън Сяо се спъна и едва не падна. За да избяга от побоя на съпруга си, Чън Сяо се втурна през вратата. Съпругът ѝ бързо я последва, взе една тухла от пътя и я хвърли по нея, която я удари в петата. Тя бягаше за живота си и когато се обърна, видя съпруга си да я преследва с дебела пръчка, дълга около два метра. Чън Сяо се паникьоса и малко след като се измъкна беше повалена от съпруга си с пръчката. Съпругът ѝ отново вдигна пръчката и яростно я преби и докато я удряше, ругаеше: „Ще те пребия до смърт, ако не се откажеш от тази твоя вяра!“. Той не спря, докато пръчката не се счупи на две. Чън Сяо продължаваше да призовава Бог в сърцето си, а след това излезе един съсед и дръпна съпруга ѝ настрана. Чън Сяо беше пребита толкова зле, че цялото ѝ тяло тръпнеше в непоносима болка. Тя се помъчи да стане и с куцане отиде до къщата на по-голямата си сестра. Когато сестра ѝ видя ръцете и краката на Чън Сяо, покрити със синини, сърцето ѝ се сви и със сълзи на очи каза: „Всичко, което правиш, е да вярваш в своя Бог, а той е толкова жесток! Как можа да те набие така?“.

Тази нощ Чън Сяо лежеше в леглото, като се мяташе от болка, неспособна да заспи. Мислеше си как семейството ѝ преди беше задружно и съпругът ѝ никога не се беше карал с нея. Но само заради вярата ѝ в Бог съпругът ѝ бе прибягнал до това да я бие и ругае. Чън Сяо се чувстваше слаба отвътре и продължаваше да зове Бог: „Боже, изправена пред преследване и отхвърляне от семейството ми и арестите на Компартията, чувствам се толкова слаба. Как да продължа напред?“. След като се помоли, Чън Сяо си спомни един откъс от Божиите слова, който беше прочела по време на едно събиране: „Навярно всички вие си спомняте тези слова: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. Всички вие сте чували тези слова и преди, но никой от вас не е разбирал истинския им смисъл. Днес вие дълбоко осъзнавате реалната им значимост. Тези слова ще бъдат изпълнени от Бог през последните дни и ще се изпълнят в онези, които са били жестоко преследвани от големия червен змей в земята, където той лежи свит. Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и затова хората в тази земя са подложени на унижение и преследване заради вярата си в Бог и в резултат на това тези слова се изпълняват във вас, тази група хора“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). Докато мислеше върху Божиите слова, Чън Сяо разбра, че сега, когато Бог е дошъл в последните дни, за да работи и да спасява хора в страната, в която противопоставянето и преследването срещу Бог са най-силни, тези, които вярват в Бог, трябва да преживеят това преследване и мъки и трябва да понесат тези трудности. Бог използва такива ситуации, за да разкрие истината на хората, като им позволява да видят злата, достойна за презрение, коварна и злобна природа на големия червен змей сред преследване и мъки и да разпознаят демоничното му лице като враг на Бог. Това дава възможност на хората да го отхвърлят, да се отрекат от него и да останат непоколебими в свидетелството си за Бог, като унижат Сатана. Само тези, които в крайна сметка могат да останат непоколебими в свидетелството си след преживяване на преследване и мъки, са достойни да получат вечни благословии. Тя също така си помисли как върховният Бог е дошъл да работи и да спасява човечеството в атеистична страна, като търпи да бъде осмиван, обиждан, клеветен, отхвърлян, преследван и гонен от тези, които живеят в светския свят. Той не е имал къде да положи глава, но никога не се е отказвал от спасяването на човечеството. Чън Сяо си помисли: „Какво ли е моето дребно страдание в сравнение с това?“. Като се замисли за това, Чън Сяо почувства, че вярата ѝ е твърде малка. Осъзна, че нейната негативност и слабост заради това дребно страдание и дори неразбирането и оплакването срещу Бог означаваха, че наистина ѝ липсват съвест и разум! Също така разпозна, че страданието за придобиване на спасение във вярата ѝ е ценно и смислено, и продължаваше да благодари и да възхвалява Бог в сърцето си! Тъй като изпита всеобхватно чувство на освобождение в сърцето си, болката в тялото ѝ също намаля значително, и преди да се усети, потъна в сън.

На следващата сутрин Чън Сяо се прибра у дома. Съпругът ѝ я посочи и каза: „Ако просто кажеш, че се отказваш от вярата си, ще се отнасям към теб като към принцеса и ще те издържам и няма да се налага да вършиш никаква работа. Ако просто се откажеш от вярата си, можеш да правиш каквото си искаш!“. Като чу това, Чън Сяо си помисли: „Откакто се оженихме, работя неуморно, оставам до късно и работя усилено, правя дрехи за другите, за да издържам домакинството. Изтощих се до такава степен, че съм съсипана от болести, и прекарвах дните си, като влагах сърцети душат в това семейство. Сега само заради вярата ми ти пренебрегна брачната ни връзка и безмилостно ме преби. Човек ли си изобщо?“. Чън Сяо осъзна, че съпругът ѝ няма да спре, докато не я принуди да предаде Бог. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Тя си спомни един откъс от Божиите слова, който беше чела преди време: „Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения? […] Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Тя си спомни също, че Господ Исус е казал: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“ (Йоан 15:18-19). Чън Сяо обмисляше Божиите слова. Тя си спомни как се беше трудила до изнемога, за да изкарва пари и да издържа семейството си, като се грижеше едновременно за възрастните и за децата. Единствено когато съпругът ѝ имаше полза, се правеше на загрижен. След като тя намери Бог, истинската същност на съпруга ѝ се разкри, защото той се уплаши, че арестуването на жена му от Компартията ще го замеси и ще застраши интересите му. Той напълно пренебрегна брачната им връзка, за да защити собствените си интереси, като направи всичко възможно, за да възпрепятства вярата ѝ в Бог, и дори прибягна до насилие. Едва тогава Чън Сяо осъзна, че съпругът ѝ изобщо не изпитва истинска обич към нея. Вярващите и невярващите са наистина несъвместими. Същността на съпруга ѝ беше тази на дявол, който мрази и се съпротивлява на Бог. Той беше враг на Бог. След като се замисли за това, Чън Сяо разбра как трябва да практикува. Когато видя, че идва време за събиране, тя мъдро каза на съпруга си: „Защото си толкова жесток към мен, ясно виждам какъв човек си всъщност. Решена съм да вярвам в Бог! Все още ме боли цялото тяло от побоя, който ми нанесе, и трябва да отида да ми сложат инжекция и да взема лекарства“. След като каза това, Чън Сяо отиде на събирането.

През лятото на 2017 г. Чън Сяо отиде на събиране след закуска, както обикновено. След събирането точно когато стигна до прага на къщата си, видя свекърва си и майка си да седят отвън. Чън Сяо видя бледите им лица, все още мокри от сълзи, но не знаеше какво се е случило. Когато видя Чън Сяо, свекърва ѝ бързо ѝ каза: „Тази сутрин пристигнаха две полицейски коли с група полицаи и казаха, че някой е докладвал, че вярваш в Бог и искат да те отведат в полицейското управление за „превъзпитание“. Казах им, че пътуваш, но не ми повярваха и продължиха да питат къде си. Казаха също, че когато се върнеш, трябва веднага да им се обадим и ако не го направим, ще се смята, че укриваме престъпник“. Майка ѝ избърса сълзите си и каза, треперейки: „Ти се върна точно когато полицията си тръгна, това беше наистина на косъм! Трябва бързо да отидеш да се скриеш при сестра си!“. Като чу, че полицията е дошла да я арестува, Чън Сяо много се изнерви и сърцето ѝ заби учестено. Без да мисли много, тя се втурна вътре, за да вземе книгите с Божиите слова и малко дрехи, и бързо отпраши с електрическия си велосипед. Като чу, че полицията е дошла да арестува Чън Сяо, съпругът ѝ отиде с един братовчед до къщата на сестра ѝ. Братовчед ѝ я посъветва: „В момента правителството арестува вярващи навсякъде, а полицията каза, че в Китай вярата в Бог е незаконна, и докато в семейството има някой, който вярва в Бог, няма да приемат децата в университет или да им позволят да служат в армията, а на възрастните ще им отнемат помощите. Ако продължиш с тази си вяра, ще повлечеш възрастните и децата надолу със себе си. Трябва да помислиш за цялото семейство“. Съпругът ѝ каза: „В крайна сметка с голи ръце стена не се пробива и ако продължиш да вярваш в своя Бог, семейството ни няма да може да продължи живота си!“. Чън Сяо се почувства донякъде слаба, като чу думите на съпруга си, и си помисли: „Детето ни скоро ще държи приемен изпит за университет и ако вярата ми в Бог попречи на детето ни да отиде в университет, а семейството ми бъде замесено, тогава със сигурност ще ме обвиняват“. Чън Сяо почувства вълна от мъка, затова спешно се помоли на Бог: „Боже! Днес се сблъсквам с тази ситуация с Твое позволение и знам, че Компартията също е в Твоите ръце. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да разбера Твоето намерение“. След като се помоли, Чън Сяо си спомни няколко откъса от Божиите слова, които беше прочела преди време: „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). „Това към каква професия се стреми човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). От Божиите слова Чън Сяо разбра, че съдбата на човека е предопределена от Небето. Тя си помисли: „Аз съм просто малко сътворено същество, неспособно да контролира собствената си съдба. Освен това, съдбата на детето ми не е ли също в Божиите ръце? Дали детето ми ще може да влезе в университет, не се определя от никое правителство или човек. Дали ще бъда арестувана от полицията, също не се определя от нея“. След като разбра това, Чън Сяо знаеше как да практикува. Що се отнася до това дали детето им ще може да влезе в университет и дали тя ще бъде арестувана и затворена, тя беше готова да повери всички тези неща на Бог и да се покори на Неговото върховенство и подредби.

Съпругът на Чън Сяо видя, че тя е непоколебима и че е решена да продължи във вярата си. Той ѝ каза: „Привлякла си вниманието на полицията и трябва да се скриеш. Повече не можеш да се показваш. Защо не дойдеш с мен да работиш в Синдзян, за да се скриеш засега?“. Чън Сяо осъзна, че съпругът ѝ иска да я заведе в голямата пустиня, където нямаше да може да чете Божиите слова или да посещава събирания с братята и сестрите си. Целта му все още беше да възпрепятства вярата ѝ в Бог. Чън Сяо продължаваше да се моли в сърцето си, като се молеше на Бог да ѝ даде вярата да преодолее козните на Сатана. След молитвата каза непоколебимо: „Не съм добре със здравето и не мога да работя там. Няма да отида!“. Като видя, че не може да я убеди, съпругът ѝ ядосано каза: „Погледни се, вдигнала си на крак цялото полицейско управление, а детето ни също ще бъде засегнато, когато стане въпрос за прием в университет. Не мога да позволя да загубя авторитета си заради това. Искам развод!“. При тези му думи Чън Сяо почувства ожесточена борба вътре в себе си. Тя си помисли: „Ако съпругът ми наистина се разведе с мен, кой ще се грижи за детето ни? Как ще се справя?“. При мисълта за тези неща Чън Сяо почувства силна болка. В болката си тя си спомни един химн с Божиите слова, който често пееше:

Трябва да се отречеш от всичко заради истината

1  Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие.

2  Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Чън Сяо разбра, че човек трябва да се откаже от моментните плътски удоволствия, за да постигне истината, и да изпълни дълга си и да стане сътворено същество, което отговаря на критериите, за да свидетелства за Бог, и че само тогава животът има смисъл. Тя видя, че нейната вяра в Бог и изпълнението на дълга ѝ са правилният път и че ако се откаже от вярата си в Бог, за да се отдаде на физически удоволствия и да се наслаждава на семейна хармония, тогава не заслужава да живее пред Бог и ще загуби шанса си за спасение. И така, Чън Сяо каза на съпруга си: „Ако искаш да се разведеш, давай. Дори и да се разведем, аз пак ще вярвам в Бог и ще Го следвам завинаги!“. Съпругът ѝ остана безмълвен и ядосано излезе от къщата на сестра ѝ. По-късно съпругът и семейството ѝ видяха, че колкото и да се опитват да я възпрепятстват, Чън Сяо няма да се поддаде, затова спряха да се интересуват от вярата ѝ. Оттогава нататък Чън Сяо можеше свободно да посещава събирания и да изпълнява дълга си.