От Тиен Син, Китай

Всемогъщият Бог казва: „Независимо дали на пръв поглед думите, изричани от Бог, изглеждат прости, или дълбокомислени, всички те са истини, които са незаменими за навлизането в живота на човек. Божиите слова са източникът на жива вода, предоставяща на човека способността да оцелява както духом, така и телом. Те предоставят на човека това, от което се нуждае, за да остане жив, предоставят му принципи и верую за ежедневното му държание, предоставят му пътя към спасението, който трябва да следва, както и неговата цел и посока, предоставят му всички истини, които той трябва да знае като сътворено същество пред Бог, и всички истини за това как човек се покорява и прекланя пред Бог. Божиите слова служат като гаранция за оцеляването на човека, те са неговият ежедневен хляб, както и здрава опора, която му позволява да бъде силен и да устоява“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие). В миналото, когато четях този откъс от Божиите слова, нямах практическо разбиране за него, нито схващах истински смисъла на Божиите слова. По-късно, когато църквата се сблъска с мащабни репресии, аз живеех в страх и боязън и нямах смелостта да изпълнявам дълга си. Именно Божиите слова ми дадоха вяра и ме поведоха да се изправя от негативността и слабостта. Вече не се страхувах от злите сили на Сатана и като се уповавах на Бог, сесправих добре с последващата работа. Чрез това преживяване придобих известно практическо разбиране за Божията власт.

Беше началото на август 2019 г. Дяконът по общите въпроси беше следен и не можеше да продължи да изпълнява дълга си, затова областните водачи ме помолиха да поема работата по общите въпроси. На 19-ти забелязах, че областните водачи не се бяха свързвали с църквите от два дни, а през последните няколко дни бях чула няколко пъти подред, че над десет братя и сестри са били арестувани. Тези хора бяха контактували често с областните водачи преди ареста си. Тъй като мислех за това как полицията често проследява и наблюдава вярващите дълго време, за да научи подробности за тях, преди да извърши координирани репресии, имах лошо предчувствие и ми хрумна: „Възможно ли е и областните водачи да са били арестувани?“. Побързах към къщата насестра Юен Лин. Щом я видях, тя тревожно ми каза: „Нещо се е случило! Трима областни водачи и служителите по общите въпроси са арестувани“. Сърцето ми се сви: „Наистина се е случило! Те познават твърде много хора и техните домове. Трябва незабавно да кажем на братята и сестрите да се преместят и скрият“. След като ги уведомих, докато вървях към вкъщи, се чувствах нервна и уплашена, като си мислех: „Толкова много братя и сестри бяха арестувани един след друг този път, полицията сигурно ги е наблюдавала дълго време, преди да ги арестува. Преди това да се случи, се срещах с областните водачи всеки ден. Навсякъде има камери за наблюдение, а аз постоянно тичам напред-назад, така че е много вероятно полицията да наблюдава и мен. Може би аз ще съм следващата арестувана“. Сетих се за братята и сестрите, които бяха измъчвани след ареста си, като някои дори умираха мъчително в ноктите на големия червен змей, и колкото повече разсъждавах над това, толкова повече се плашех от тези мисли: „Ами ако ме арестуват и полицията ме принуди да предам братята и сестрите? Ами ако не мога да издържа на мъченията и се превърна в Юда? Няма ли моят път на вяра да приключи? Не, трябва да спра да изпълнявам дълга си и да се скрия за известно време“. При тази мисъл се почувствах виновна. Сега, когато областните водачи и служителите по общите въпроси бяха арестувани, няколко църкви бяха изгубили връзка, братята и сестрите не можеха да ядат или пият от последните Божии слова, а братята и сестрите в риск трябваше незабавно да се преместят. Не можех да спра сега. Но когато си помислех, че може би и аз съм под наблюдение, се чувствах раздвоена. Затова се помолих на Бог: „О, Боже! В тази ситуация се чувствам плаха, но знам, че не мога да отстъпя. Моля Те, напътствай ме, за да прогоня страха от сърцето си“. След като се помолих, си спомних някои от Божиите слова: „Моя е последната дума във всичко случващо се във вселената. Съществува ли нещо извън Моя контрол? Каквото кажа, то става, и кое човешко същество може да промени решенията Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 1). Преди често водех общения с братя и сестри, като казвах, че Бог има върховенство над всичко и че каквото и да се случва, трябва да се уповаваме на Бог. А сега, когато ме сполетя опасност, станах страхлива и исках да отстъпя. Осъзнах, че всичко, което бях казвала преди, не беше нищо друго освен думи и доктрини. Що за истинска вяра имах! Божиите слова са много ясни. Всичко е под Божието върховенство и Бог е този, който има последната дума за всичко. Въпреки че бях в ежедневен контакт с водачите, това дали щяха да ме арестуват, не зависеше от полицията. Дори и да ме арестуваха, това щеше да се случи само с Божието позволение. Като имах това предвид, вече не се чувствах толкова плаха и уплашена.

След това аз и сестрата, с която си сътрудничех, се уповавахме на Бог, за да преместим книгите с Божиите слова. През това време винаги бяхме предпазливи и постоянно си напомняхме взаимно. Всеки ден сменяхме дрехи и прически и правехме всичко възможно да избягваме камерите за наблюдение, когато излизахме навън. Не след дълго продължих да получавам новини за арестувани братя и сестри и се чувствах наистина напрегната и уплашена, сякаш никъде не беше безопасно. Два дни по-късно сестра Сун Ян, която отговаряше за работата, поиска да се срещнем. Тя каза, че спешно се нуждаят от намиране на безопасен дом, за да продължат нормално да изпълняват дълга си. Много се разтревожих, тъй като си мислех: „Сега, когато областните водачи са арестувани, много братя и сестри трябва да се преместят. Къде да намеря толкова много безопасни домове?“. Сетих се също, че навсякъде имаше камери за наблюдение и че арестуваха все повече братя и сестри. Нямах представа къде полицията можеше тайно да наблюдава. Ако продължавах да излизам, за да търся хора и домове, и ме набележеха веднъж, можеха да ме арестуват във всеки един момент. Като се замислих за всичко това, се почувствах много раздвоена, затова споделих опасенията си със Сун Ян. Заедно със Сун Ян прочетохме един откъс от Божиите слова: „Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). След като прочетох Божиите слова, дълбоко се развълнувах. Сега, когато църквите бяха изправени пред такава опасна ситуация и всички областни водачи бяха арестувани, никой не познаваше положението на църквите по-добре от мен. Ако в този критичен момент станех дезертьор, без да мисля за безопасността на братята и сестрите, и не се справех бързо с последващата работа, това би било сериозно предателство спрямо Бог! Моя отговорност беше да защитавам братята и сестрите и да гарантирам, че църковното дело няма да бъде възпрепятствано. Но когато се изправих пред арестите на Компартията, вместо да защитавам църковното дело, се тревожех повече да не бъда арестувана аз самата. В този решаващ момент исках да се свия като костенурка в черупката си. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Трябваше да се опълча на своите достойни за презрение мотиви и бързо да се справя с последствията. Веднага след това аз и Лиу На, сестрата, с която работехме заедно, се уповахме на Бог, за да си сътрудничим. На следващата вечер преместихме Сун Ян и останалите в безопасна къща и се почувствах много по-спокойна.

Няколко дни по-късно църквата, от която беше арестуваната областна водачка Уан Дзюен, изпрати писмо, в което се казваше, че майката на Уан Дзюен е научила от полицията, че отдавна я наблюдават и че полицията знае всички къщи, които тя е посещавала. Полицията казала също, че няма лесно да освободят арестуваните вярващи и че ако не признаят, ще бъдат осъдени. Сърцето ми се сви и си помислих: „Това, че арестуваха един след друг всички тези братя и сестри, може би е защото полицията е проследявала Уан Дзюен. Откакто започнах да изпълнявам дълга си по общите въпроси, се срещах с нея ежедневно, за да обсъждаме работата. Ден преди да бъде арестувана, дори се разделихме на едно кръстовище. Може би в момента вече съм основна мишена и полицията ме следи и може да ме арестуват във всеки един момент. Ами ако ме арестуват и полицията ме принуди да предам братята и сестрите си? Затворите на Компартията са като ад на земята, а големият червен змей е толкова зловещ и злонамерен. Ако мълча, дори и да не ме пребият до смърт, ще остана осакатена…“. Не смеех повече да мисля за това и в мен се надигна вълна от необясним страх. Дали не трябваше да спра за малко и временно да се скрия и да позволя на други сестри да поемат работата засега? Но после се сетих, че другите сестри не са запознати с положението на църквите, и знаех, че ако спра, различните аспекти на църковното дело няма да протичат нормално, а това ще забави работата. Но се тревожех, че ако не спра, ще бъда арестувана. Живеех в състояние на страх и паника. Оттогава нататък, докато пътувах, за да изпълнявам дълга си, несъзнателно се оглеждах през рамо, като проверявах обкръжението си, и се тревожех при вида на всички камери за наблюдение по пътя. Понякога, когато четях Божиите слова у дома и чувах кучетата на двора да лаят често, сърцето ми подскачаше и си мислех: „Възможно ли е да е полицията?“. и бързо скривах книгите с Божиите слова. След няколко дни осъзнах, че нещо не е наред със състоянието ми, затова бързо коленичих и се помолих на Бог да ме напътства, за да променя това състояние.

По-късно си спомних някои от Божиите слова: „Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са уменията, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, който да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но при това трябва и да се покорява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение; без Божието разрешение той няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да служи на човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да предоставя контрастиращ фон на Бог. Това са същината и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бог!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). От Божиите слова разбрах, че всички събития и всички неща са под Божия контрол и че колкото и необуздан и зъл да е големият червен змей, той не може да надхвърли границите, поставени от Бог, без Неговото позволение. Животът ми е в Божиите ръце и без Божието позволение полицията не може да ми направи нищо. Точно както когато Бог позволил на Сатана да изпита Йов, въпреки че Сатана поразил тялото на Йов, Бог не позволил на Сатана да отнеме живота му, така че Сатана не посмял да премине тази граница. Вярата на Йов била усъвършенствана чрез неговите изпитания. Сега неистовото преследване и арестуване на християни отстрана на големия червен змей също е позволено от Бог. Тези, които се стремят към истината, са усъвършенствали вярата си, като са преживели тази среда и са свидетелствали за Бог. Тези, които не се стремят към истината, са се отдръпнали, поради страх и малодушие, и са били разкрити и отстранени. Бог използва големия червен змей като инструмент, с който си служи, за да разкрие кой наистина вярва в църквата и кой не. Без да знаят, хората са били отделени според вида си. Спомних си как се свих и уплаших веднага щом чух, че Уан Дзюен е била проследявана дълго време, и как исках бързо да се скрия, за да се погрижа за безопасността си. Осъзнах, че нямам силна вяра и че не разбирам истински Божието върховенство. Всъщност, дори и да се срещах с Уан Дзюен всеки ден, без Божието позволение полицията нямаше да може да ме арестува, но ако Бог позволеше да бъда арестувана, нямаше да има измъкване. Спомних си също колко много братя и сестри бяха арестувани и измъчвани. Въпреки че изпитваха негативност и слабост под заплахите и побоищата на полицията, благодарение на молитвите към Бог, упованието в Него и напътствието на Божиите слова, те не направиха компромис с големия червен змей и в крайна сметка останаха непоколебими в свидетелството си. Те наистина преживяха Божието всемогъщество и върховенство и Неговата чудодейна закрила. Те също така видяха ясно злото и грозно лице на Сатана. Това бяха ценни придобивки. Видях, че Бог има върховенство над всичко и че колкото и необуздан да е големият червен змей, той е просто инструмент, който служи на Божието дело. Бог го използва, за да усъвършенства нашата вяра и покорство. Като се замислих за това, реших: „Ако Бог позволи да бъда арестувана, ще бъда готова да се покоря на Неговото устройване и подредби и да остана непоколебима в свидетелството си“.

След това прочетох още един откъс от Божиите слова и придобих още по-голямо разбиране за Божиите намерения. Всемогъщият Бог казва: „Бог усъвършенства тези, които наистина Го обичат, и всички, които търсят истината, в множество различни условия. Той дава възможност на хората да преживеят думите Му чрез различни условия или изпитания и по този начин да придобият разбиране за истината, истинско познание за Него и в крайна сметка да спечелят истината. Ако ти изживяваш Божието дело по този начин, твоят живот нрав ще се промени и ти ще можеш да придобиеш истината и живота. Колко спечелихте през тези години опит? (Много.) И така, дали понасянето на малко страдание и плащането на малко цена, когато изпълняваш дълга си, не си струва? Какво спечели в замяна? Разбрал си толкова много от истината! Това е безценно съкровище! Какво искат да спечелят хората чрез вяра в Бог? Не е ли да придобият истината и живота? Мислиш ли, че можеш да придобиеш истината, без да преживееш тези условия? Абсолютно не можеш. Ако, когато те сполетят някакви особени трудности или се сблъскаш с някакви особени условия, твоето отношение винаги е да ги избягваш или да бягаш от тях, отчаяно да се опитваш да ги отхвърлиш и да се отървеш от тях, ако не искаш да се оставиш на устроеното от Бог, не си склонен да се покориш на устроеното и подреденото от Него и не искаш да позволиш на истината да поеме отговорността за теб, ако винаги искаш да ръководиш и да контролираш всичко за себе си според сатанинския си нрав, тогава последствията ще бъдат, че Бог със сигурност ще те отхвърли или ще те предаде на Сатана, и е само въпрос на време това да се случи. Ако хората разберат това, те трябва бързо да се обърнат и да последват своя път в живота според правилния път, който Бог изисква — този път е правилният и когато пътят е правилен, това означава, че посоката е правилна“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ме накараха да осъзная, че за да усъвършенства и придобие хората, Бог подрежда различни преследвания, мъки, изпитания и облагородявания, за да ги изпита. Тези, които наистина вярват в Бог и Го следват, могат да проявят внимание към Неговите намерения, и колкото и опасни да са нещата, те могат да се уповават на Бог, за да ги преживеят, като осигурят гладкото протичане на църковното дело. А аз, като виждах опасността на ситуацията, се страхувах да не бъда арестувана и измъчвана и да не загубя живота си, или пък че може да не съумея да остана непоколебима в свидетелството си, да предам интересите на Божия дом и така да загубя шанса за спасение. Затова исках да се скрия и да спра да изпълнявам дълга си, без изобщо да проявявам внимание към интересите на църквата. Бях наистина егоистична и достойна за презрение, без никаква съвест или разум! Спомних си за настоящата ситуация. Поради арестите на Компартията, братята и сестрите бяха изгубили връзка и не можеха да живеят църковен живот, а различни аспекти на църковното дело бяха в застой. Колко наскърбено и тревожно трябва да е било Божието сърце! В такъв критичен момент някой трябваше да се изправи и да поеме тази отговорност, за да може църковното дело да продължи нормално. Но заради моята безопасност исках да се свия като костенурка в черупката си, без да проявявам внимание към църковното дело или навлизането в живота на братята и сестрите. Бях изключително егоистична и достойна за презрение! Спомних си също и словата на Господ Исус: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“ (Матей 16:25). Обмислих Божиите слова и се самоанализирах. Защо когато се сблъсквах с преследването и арестите на Компартията, винаги исках да се скрия и да се защитя? Това беше, защото твърде много ценях живота си. Придавах твърде голямо значение на плътския си живот и не разбирах напълно смисъла на живота и смъртта. Ако човек е готов да се откаже от живота си, за да следва Божия път, такъв човек е одобрен от Бог. Точно както светиите през историята, които заради разпространението на Божието евангелие също са преживели преследване от страна на властимащите, а някои дори са били измъчвани до смърт. Въпреки че може да е изглеждало, че телата им са умрели, те са били мъченици заради праведността и са останали непоколебими в свидетелството си, а Бог е имал друг план за душите им. Смъртта им е била ценна и се помни от Бог. Но ако се откажех от дълга си, за да запазя егоистично плътския си живот и да водя недостойно съществуване, въпреки че можеше да изглежда, че временно съм се запазила в безопасност, тъй като не практикувах истината и не защитавах църковното дело, Бог щеше да ме ненавижда и просто щях да продължа да живея като ходещ труп. Когато разбрах това, коленичих и се помолих на Бог: „Боже! Всичко е предопределено от Теб. Дали ще бъда арестувана, или не, също е под Твоето върховенство и устройване. Може би утре аз ще бъда арестуваната, но и това ще бъде с Твое позволение. Каквото и да се случи утре, докато днес не съм арестувана, съм готова да върша добре църковното дело днес. Моля Те да укрепиш вярата ми“. По-късно с братята и сестрите работихме заедно в хармония и прехвърлихме на безопасни места всички братя и сестри, които бяха в риск. Братята и сестрите успяха да възобновят църковния си живот и аз почувствах неописуемо чувство на радост и освобождение в сърцето си.

След като преминах през тази ситуация, придобих известна вяра. Винаги, когато приключвах с дълга си и вървях към вкъщи, забелязвах как неволно си тананикам един химн. „Искам да видя деня на Божията слава“:

[…]

2  С повереното от Бог в сърцето ми никога няма да коленича пред Сатана. Макар че може да загубя главата си и кръвта ми да бъде пролята, гръбнакът на Божия народ не може да бъде превит. Ще дам гръмко свидетелство за Бог и ще унижа дяволите и Сатана. Болката и несгодите са предопределени от Бог и аз ще Му бъда предана и ще Му се покорявам до смъртта. Никога повече няма да карам Бог да плаче или да се тревожи. Ще принеса любовта и предаността си на Бог и ще довърша мисията си, за да Го прославя.

3  Божиите слова ми дават вяра и с желязна воля ще следвам Бог докрай. Докато имам дъх, ще продължавам да проповядвам евангелието и да свидетелствам за Бог с непоклатима решителност. […]

(Следвайте Агнеца и пейте нови песни)

Една нощ през ноември 2020 г. получих писмо, в което се казваше, че друга църква е била изправена пред арести и че една сестра, която отговаряше за опазването на книгите с Божиите слова, е била арестувана. С риск за живота си, църковните водачи бяха прехвърлили книгите на друго място, но поради многократните мащабни арести в този район вече нямаше безопасен дом, в който да се съхраняват книгите, и те се нуждаеха от нас бързо да прехвърлим книгите на по-безопасно място. След като прочетох писмото, ме обзе паника и страх, тъй като си мислех: „Сестрата, която пазеше книгите, току-що беше арестувана, и въпреки че църковните водачи рискуваха живота си, за да преместят книгите, възможно ли е полицията да ги наблюдава? Ако ги проследяват, дали аз и моите братя и сестри ще бъдем проследени и арестувани, когато отидем да прехвърлим книгите? Може би не трябва да ходя“. Осъзнах, че отново се опитвам да се защитя, затова бързо отправих мълчалива молитва към Бог, като Го молех да защити сърцето ми и да ми помогне да се успокоя и да не живея в страх. След като се помолих, си спомних един откъс от Божиите слова: „Хората често казват: „Бог господства над всички неща“ и „всички неща са в Божиите ръце“, но когато се изправят пред някаква ситуация, си мислят: „Наистина ли Бог господства над това? Може ли наистина да се разчита на Него? По-добре да разчитам на други хора, а ако това не помогне, ще измисля нещо сам“. Тогава те осъзнават колко незрели, смешни и малки на ръст са. Отново се обръщат назад, искайки да разчитат на Бог, но откриват, че все още няма път. Дълбоко в себе си обаче те знаят, че Бог е верен и на Него може да се разчита; просто имат толкова малко вяра и винаги са толкова скептични. Как да решиш този проблем? Трябва да разчиташ на преживяванията си и на стремежа към истината и нейното разбиране — само тогава можеш да изградиш истинска вяра. Колкото повече преживяваш Бог и колкото повече разчиташ на Бог, толкова повече ще чувстваш, че на Него може да се разчита. Докато преживяваш повече неща, като виждаш как Бог те закриля отново и отново, помага ти да преодоляваш трудностите и да избягваш опасностите, несъзнателно ще развиеш истинска вяра и упование в Бог. Ще усетиш, че Бог е надежден и заслужава доверие. Трябва първо да имаш тази вяра в сърцето си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). За да имаме истинска вяра в Бог, трябва действително да преживеем нещата и само след като преминем през такива преживявания, можем да оценим Божието всемогъщество и върховенство. Спомних си за масовите арести, които се бяха случили предната година. Бяхме изправени пред такава опасна ситуация, но благодарение на упованието си в Бог, напътствието на Неговите слова и молитвите, успяхме да преминем през това и станахме свидетели на Божията закрила, всемогъщество и върховенство. Сега трябва да имам вяра в Бог и бързо да прехвърля книгите с Божиите слова. На следващия ден аз и моите братя и сестри пристигнахме на мястото на срещата. Докато пренасяхме книгите, видяхме полицията да проверява коли, затова се помолихме на Бог и за известно време се скрихме на една малка пътека и накрая успешно прехвърлихме книгите на сигурно място в един дом.

Чрез преживяването на преследвания и мъки успях да разбера моята егоистична и достойна за презрение природа. Видях също мъдростта в това, че Бог използва големия червен змей, така че да Му служи, и придобих по-истинско разбиране за Божието всемогъщество и върховенство. Вярата ми в следването на Бог укрепна още повече.