От Дзини, Китай

Родена съм в обикновено семейство на земеделци и родителите ми ме учеха от малка, че трябва да уча усилено, за да мога, когато порасна, да постигна нещо, да живея добре и да не съм като тях — необразована и способна да се издържам само чрез земеделие, тъй като това не само е трудно и изтощително, но и хората го гледат с пренебрежение. Затова си обещах, че ще уча усилено и ще спечеля много пари, за да водя по-добър живот. Когато пораснах, станах лекарка. След като се омъжих, работих усилено, за да подобря професионалните си умения, учих усилено и се явявах на изпити за сертифициране. Прекарвах дните си като машина, понякога спях само по два часа на ден. С усилена работа си проправих път до една болница в голям град и започнах да получавам добра заплата. Понеже печелех добре, съседите, роднините и приятелите ми ми завиждаха. Чувствах се доволна и имах усещане за превъзходство, като си мислех: „Да имам пари наистина е страхотно!“. Макар че развих сериозно безсъние от преработване и не можех да спя нощем, все още смятах, че това, което съм направила, си струва. През март 2013 г. двете с една колега отворихме голяма амбулаторна клиника. Имахме няколко отделения и няколко пенсионирани лекари, и бизнесът вървеше чудесно. По време на една вечеря всички мои роднини, приятели и съученици ме похвалиха за моите способности, като казаха: „Толкова си млада, а вече имаш къща и кола, а сега отвори и голяма клиника. Наистина си постигнала много за човек на твоята възраст!“. Бях толкова щастлива и исках да направя бизнеса си още по-голям и по-добър. По-късно станах юридически представител на клиниката и ръководех всички страни на работата — и големи, и малки. В същото време бях приела делото на Всемогъщия Бог от последните дни от над два месеца и чрез сбирките и четенето на Божиите слова разбрах, че всичко, което имам, е дошло от Бог и че Бог господства над всичко, предоставя ресурс на всичко и контролира всичко. Бог ме беше довел в дома Си и ми беше дал шанс да бъда спасена, и аз се чувствах много щастлива. По време на сбирките участвах активно в общението и всяка сбирка ми носеше голяма наслада и много придобивки. Наистина се наслаждавах на такива дни и макар че работата ми беше много натоварена, все пак се опитвах да координирам времето си, за да посещавам сбирките.

Три месеца по-късно водачът ме попита дали искам да стана домакиня на груповите сбирки и да проследявам евангелската работа на братята и сестрите. Наистина исках да практикувам изпълняването на дълга си, но когато се сетих как на предишна сбирка, когато една колега препрати пациент към клиниката, тя загуби над хиляда юана, защото не можеха да се свържат с мен по телефона. Тогава колегата ми ме укори гневно и каза, че ако това се случи отново, ще трябва да платя загубите. Тя дори прехвърли банковите карти за транзакциите на клиниката на свое име. Сега, ако приемех този дълг, той щеше да ми отнема много време и щях да има още по-малко време за клиниката. Страхувах се да не навредя на бизнеса, затова отказах. След време водачът отново ме потърси, като каза, че има спешен дълг и че не могат да намерят правилния човек за него в момента, и ме попита дали искам да сътруднича. Бях много раздвоена, защото работата в клиниката беше повече от всякога, а медицинските институции също трябваше да присъстват на обучения. Аз бях юридическият представител, така че, ако не отидех, трябваше да уча отново, за да практикувам, а това щеше да забави бизнеса за няколко месеца да доведе до огромни загуби. Затова отново си намерих извинение да избегна дълга си. Същата вечер се почувствах малко разстроена заради извинението си да избегна дълга, затова се помолих на Бог: „Боже, искам да изпълнявам дълга си, но клиниката е толкова натоварена и наистина не мога да напусна. Чувствам се доста разстроена, че отказвам дълга си, моля Те, води ме, за да разбера намерението Ти“.

По-късно прочетох Божиите слова: „Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята преданост и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята преданост към Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълнява добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). Бог е отдаден на спасението на човечеството с цялото Си сърце и мълчаливо плаща цена. Той лично е станал плът и е изразил милиони слова на тази земя, снабдява човечеството с всички истини, от които то се нуждае, като позволява на хората да придобият истината и да бъдат спасени. Но аз бях неблагодарна и в името на бизнеса си с клиниката няколко пъти отхвърлих дълга си, за да печеля пари и да живея превъзходен живот, без изобщо да проявя внимание към нуждите на църковното дело. По какъв начин бях човек, който вярва в Бог? Щом помислех за всички моменти, в които отказвах дълга си, изпитвах дълбока вина. Не исках да живея както преди, без всякаква съвест. В този момент ми хрумна идея. Можех да отдам клиниката под наем и макар че щях да печеля по-малко, щеше да ми е достатъчно и можех спокойно да изпълнявам дълга си. Обадих се на колегата си, за да изразя мислите си, но тя каза: „Глупава ли си? Тази клиника има бляскаво бъдеще. Ако продължаваме така, ще станем богати за две години и ще имаме всичко, за което някога сме мечтали. Трябва да живеем реалистично. В това общество никой не те уважава без пари!“. Думите на колегата ми ме разколебаха и си помислих: „Ако отдам под наем дяловете, няма да печеля толкова пари и дори може да не възстановя началния си капитал. Какво ще си помислят за мен роднините и приятелите ми?“. Затова се помолих на Бог за напътствие. Спомних си една сбирка, на която братята и сестрите говореха за това как са прозрели замислите на Сатана и са останали непоколебими в свидетелството по време на трудности и изкушения, и започнах да търся Божии слова по тази тема. Бог казва: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че хората, събитията и нещата, с които се сблъскваме всеки ден, изглеждат като взаимодействия между хората, но зад тях се води духовна битка и ние трябва да останем непоколебими в свидетелството си. Точно като Йов, който се сблъскал с изпитания и макар да изглеждало, че е загубил децата си и че крадците са взели собствеността му за една нощ, в действителност зад това са стояли изкушенията на Сатана. Когато Йов останал непоколебим в свидетелството си за Бог, Сатана бил посрамен и избягал. На повърхността любезният съвет на колегата ми изглеждаше за мое собствено добро, но зад това стоеше замисълът на Сатана, тъй като Сатана се опитваше да използва пари, за да ме изкуши да продължа да управлявам клиниката и така да нямам никакво време да изпълнявам дълга си и да се отдалеча от Бог. Не можех да се хвана на номерата на Сатана. Затова казах на колегата си: „Помогни ми да отдам под наем клиниката, ти ще вземеш 60%, а аз — 40%, и твоят дял все пак ще ти носи дивиденти“. Колегата ми каза, че тя ще се свърже с един неин съученик, който да поеме нещата, но неочаквано другата страна намали цената толкова много, че накрая той пак не я нае. Не можех да разбера съвсем защо не я нае на такава ниска цена. По-късно разбрах, че съученикът на колежката ми е всъщност нейният приятел и че те са заговорничели да ме притиснат да преотдам клиниката на по-ниска цена. Бях много разстроена, тъй като чувствах, че макар да се бях отнесла искрено с колегата си, тя ме беше измамила. Почувствах, че светът е наистина ужасяващ и че действително няма истински приятели! Чувствах, че вярата в Бог е добро, тъй като братята и сестрите са чисти и открити, ядат и пият Божиите слова, разговарят за истината и се стремят да се отърват от покварения си нрав, затова вече не исках да управлявам клиниката с колегата си. Но когато помислих за всички спестявания, които бях инвестирала през годините, за да отворим тази клиника, и за това, че ще се предам, преди дори да съм си възвърнала първоначалния капитал, се зачудих как ще ме възприемат другите. Всички казват, че да управляваш клиника е много доходоносно, но ако аз загубя парите си от нея, какво ще си помислят приятелите и семейството ми за мен? Какво ще си помислят за мен колегите ми? Когато мислех за това, изпитвах много напрежение и тъга и чувствах, че единствената ми възможност е да остана в клиниката.

През септември 2013 г. едно малко момче на около година и половина дойде в клиниката за интравенозна инфузия. Първия ден направих кожен тест за лекарствата и помолих родителите да потвърдят, че детето няма алергии, но неочаквано на третата сутрин, след като приключихме инфузията, точно когато се канех да извадя иглата, очите му се подбелиха, тялото му се сгърчи и лицето му стана пурпурносиньо, а след това очите му се затвориха здраво и той не можеше да издаде и звук. Бях зашеметена и побързах да реагирам като при лекарствена алергия. Изминаха две минути и лицето на детето придоби черно-лилав оттенък, като че ли умираше. Бях ужасена и в състояние на пълна паника си помислих: „Край! Свърши се! Детето ще умре в ръцете ми. Какво ще правя, ако умре?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се страхувах и започнах да викам Бог в сърцето си: „Боже, моля Те, бди над това дете! Боже, моля Те, спаси го!“. След няколко мига в мен се надигна силно чувство: „Течностите, които това дете получи, съдържат калий. Възможно ли е това да е хиперкалиемия?“. Бързо изтичах до амбулаторията, разредих една спринцовка калций и поставих на детето интравенозна инжекция. Призовах Бог в сърцето си, докато го правех. По средата на инжекцията детето изплака високо, изкашля слуз и слюнка от гърлото си и лицето му вече не беше черно-лилаво като преди. Когато приключих инжекцията с калций, ръката му вече не беше скована и се нормализира. В този момент осъзнах колко крехък е всъщност животът. Също така знаех, че Бог беше чул молитвата ми и спаси това дете. Продължавах да благодаря на Бог в сърцето си. След това повикахме линейка, за да отведе детето в болница. През следващите дни бях изпълнена с тревога и страх и се питах: „Какво ще се случи с това дете? Ще има ли сериозни последствия? Колко голямо обезщетение ще трябва да платя?“. Страхувах се също така, че ако се случи и друго подобно животозастрашаващо нещо, всичките ми пари, слава и придобивки ще изчезнат. Сякаш гигантски камък притискаше сърцето ми и прекарвах нощ след нощ в безсъние. Неочаквано само няколко дни по-късно се случи друг инцидент. Един мъж на средна възраст дойде за инфузия в клиниката. Направих кожен тест, преди да приложа лекарствата, и той потвърди пред мен, че няма алергии. По средата на вливането мъжът внезапно започна да диша тежко и да се задъхва. Лицето му стана от бледо тъмносиньо. Бях уплашена и разтревожена и си помислих: „Проблемът с детето още не е разрешен, а сега и този пациент е в беда! Дотук ли бях?“. Почувствах се сякаш сърцето ми ще се пръсне и не смеех да мисля повече. Помолих се на Бог за закрила и сърцето ми бавно се успокои. Бързо приложих процедурите за третиране на алергия и успях да го спася. През това време в клиниката се случи поредица от инциденти и ако не бяха Божията грижа и защита, и напътствията Му, които ме просветлиха да се сетя за спешни мерки, тези двама души щяха вече да са мъртви и колкото и пари да спечелех през целия си живот, никога нямаше да мога да си позволя обезщетението! Тогава разбрах, че парите, славата, придобивките и материалните богатства са като къща от карти и могат да изчезнат във всеки момент. Само ако живеех пред Бог и изпълнявах добре дълга си, щях да имам истински мир и спокойствие.

По-късно си припомних откъс от Божиите слова, който бях чела на една сбирка: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте предани, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При всичката борба между положителното и негативното, черното и бялото, между семейството и Бог, децата и Бог, хармоничността и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте богатствата, дори без волята да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; а между представата и истината все още избирате представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са неспособни на смекчаване. Кръвта в сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Видях спешното намерение на Бог и настоятелните Му усилия в словата Му. Бог се надява, че всеки от нас може да се стреми към истината, за да постигне спасение. Сетих се, че откакто бях отворила клиниката, все мислех за това как да спечеля повече пари и да живея превъзходен живот, и как да спечеля възхищението и завистта на другите. Също така се сетих как отхвърлих дълга си няколко пъти и не исках да отделям време и енергия да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си. Исках да вярвам в Бог и да бъда спасена, но исках също и да печеля повече пари. Опитвах се да сграбча едновременно и богатството, и истината, а ако пропуснех възможността да придобия истината и да бъда спасена, щеше да е твърде късно да плача и да скърцам със зъби от съжаление насред катаклизмите. Припомних си, че Господ Исус е казал: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). В този момент осъзнах колко глупава съм била и че съм била неспособна да виждам ясно нещата. Не знаех какво е най-важното нещо, към което да се стремя в живота. Ако не бяха тези два инцидента, моето безчувствено и непримиримо сърце нямаше да се промени. Ако не беше Божията милост и защита, тези двама души можеха да умрат и дори да бях жертвала живота си, щеше да е безполезно. Вероятно щеше да се наложи да живея живота си в нещастието да дължа и пари, и живот, и никога нямаше да намеря покой. Като си помислех за това как упорито отказвах дълга си, почувствах, че наистина не заслужавам Божията любов и спасение. Повече не исках да отказвам възможността да придобия истината само за да се стремя към пари. По-късно се обадих на колегата си и ѝ казах за прехвърлянето на клиниката. Колегата ми видя, че съм твърдо решена, и не каза нищо повече. Известно време след това, тъй като изискванията ѝ бяха твърде високи, клиниката не беше успешно прехвърлена. Потърсих Бог и Му поверих всичко с надеждата, че Той ще отвори път за мен. По-късно група лекари, които работеха в една градска болница, взеха клиниката под аренда и подписаха двугодишен договор. След това започнах да изпълнявам дълга си в църквата и често посещавах сбирките, ядях и пиех Божиите слова, и разговарях за истината, и намерих мир и покой в сърцето си.

Но след година и два месеца другата страна прекрати договора. Когато ме видя, колегата ми каза: „Ако се върнеш да управляваш клиниката, ти гарантирам, че ще станеш богата. Ако не дойдеш, ще купя твоя дял от клиниката на ниска цена“. Друга колега каза: „Ние двете можем да я управляваме, ти можеш да се занимаваш с твоите неща, това няма да пречи на вярата ти. Много пациенти все още ти вярват. Аз ще помогна да взимаме пациенти от болницата и за година ще сме спечелили много пари, а дотогава ще имаме и богатство, и успех в кариерите си. Всички ще ни завиждат!“. Помислих си: „Ако поема клиниката, не само ще си върна инвестицията, но и ще имам превъзходен живот“. Но после си помислих: „Ако поема клиниката, дългът ми определено ще пострада“. След като го премислих, реших да не се съгласявам. По-късно прочетох Божиите слова: „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и придобивки. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото мислите, че човек не може да живее без слава и придобивки. Мислите си, че ако загърбят придобивките и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и че бъдещето им ще бъде тъмно, мъгливо и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана използва, за да обвърже човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, които Сатана използва, за да те обвърже. Щом пожелаеш да отхвърлиш всичко, което Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и от дъното на душата си ще възненавидиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава човечеството ще има искрена любов и стремеж към Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). „Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко, за да получат пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). Разобличаването в Божиите слова е много ясно. Сатана използва славата и придобивките, за да контролира човешките мисли и да ни подвежда и покварява. През годините се бях стремила към слава и богатство и се стараех да изпъквам. Уповавах се на поговорки като „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, „Парите са на първо място“, „Светът се върти около парите“ и „Парите не са всичко, но без тях си за никъде“. Тези сатанински философии бяха ръководили живота ми и си мислех, че с пари имам всичко. Бях искала само да спечеля повече пари, да стана много богата, да придобия възхищението и завистта на другите и да живея превъзходен живот. Мислех, че каквито и трудности да претърпя заради пари, слава и придобивки, те си струват и макар да знаех, че Бог е станал плът и изразява истината, за да спаси хората, не се стремях правилно към истината и не изпълнявах добре дълга си. В своя стремеж към пари постоянно отхвърлях дълга си и се отдалечавах от Бог. Истината беше, че семейството ми така или иначе беше доста заможно и нямах притеснения за храна или дрехи, но аз не бях удовлетворена и все още исках да печеля повече пари. Ценях парите, славата и придобивките повече от всичко друго и заради това губех шанса си да изпълнявам дълга си и да придобия истината. Едва тогава осъзнах, че съм била заслепена от парите, славата и придобивките, че съм станала роб на парите и че ако не се спра, ще стана жертва на славата и придобивките.

После прочетох още от Божиите слова: „Хората изразходват енергията на целия си живот да се борят със съдбата и прекарват целия си живот в това да се суетят в опит да подсигурят семейството си и да сноват напред-назад заради престижа и изгодата. Нещата, които хората ценят, са семейната любов, парите и славата и придобивките и те ги възприемат като най-ценните неща в живота. Всички хора се оплакват, че са злополучни, но в същото време изтласкват назад в съзнанието си онези въпроси, които хората най-вече трябва да разберат и да проучат: защо човек е жив, как би трябвало да живее човек и какви са стойността и смисълът на човешкия живот. Те прекарват целия си живот, колкото и да продължава той, само в трескаво търсене на слава и придобивки, докато младостта не си отиде и те не се прошарят и набръчкат, докато не осъзнаят, че славата и придобивките не могат да спрат остаряването им, че парите не могат да запълнят празнотата в сърцата им, и докато не разберат, че никой не може да избяга от законите на раждането, стареенето, болестта и смъртта и никой не може да избегне подредбите на съдбата. Едва когато трябва да се изправят пред последния решаващ момент в живота, те наистина осъзнават, че дори да притежава огромен капитал и огромно имущество, дори да притежава привилегии и висок пост, човек все пак не може да избегне смъртта и трябва да се върне към първоначалното си положение на самотна душа, която не притежава нищо“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). „Хората прекарват живота си в стремеж към слава и пари, и придобивки. Те се вкопчват в тези сламки с вярата, че са единствената им опора, сякаш ако ги притежават, те ще продължат да живеят и ще се отърват от смъртта. Но едва в навечерието на смъртта хората разбират колко далеч са всички тези неща от тях, колко са слаби пред лицето на смъртта, колко са крехки, колко самотни и безпомощни са, че няма към кого да се обърнат. Те осъзнават, че животът не може да се купи със слава и пари, и придобивки, че колкото и богат да е човек, колкото и високо положение да заема, пред лицето на смъртта всички са еднакво бедни и незначителни. Те осъзнават, че парите не могат да купят живот, че славата и придобивките няма да премахне смъртта, че нито парите, нито славата и придобивките могат да удължат човешкия живот нито с минута, нито със секунда“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че ако човек прекара целия си живот в стремеж към пари, слава и придобивки, накрая всичко ще е напразно. Двата близки до смъртта инцидента в клиниката ме накараха да осъзная, че когато опасността дойде, парите и славата не могат да защитят безопасността на човек или да спасят живота му и че Бог е Единственият, от Когото човек наистина има нужда и на Когото може да се уповава, както и че и само Бог управлява и контролира съдбата на човек. Също така си помислих за една своя съседка. Тя беше генерален мениджър на отдел в Китайската банка, съпругът ѝ беше директор на транспортната служба, а баща ѝ беше шеф на сектор в Китайската народна банка. Семейството ѝ беше богато и влиятелно и по онова време всеки на нашата улица ѝ се възхищаваше и ѝ завиждаше, но на трийсет и две години тя беше диагностицирана с рак на гърдата и почина скоро след това. Имах също и роднина, който беше богат и почитан, но по-късно умря, докато пътуваше. Беше ми ясно, че независимо колко пари, слава или възхищение спечелиш, когато дойде смъртта, парите, славата и придобивките не могат да ти спасят живота. Парите, славата и придобивките могат да ти дадат само временно удовлетворение и плътска наслада, но ако нямаш Божията грижа и защита, ще умреш. В този случай какво значение биха имали повечето пари? Помолих се на Бог: „Боже, Ти ми даде възможност да се стремя към истината и да бъда спасена, но аз не я оцених. Използвах цялото си време и енергия да се стремя към пари, слава и придобивки. Бях наистина сляпа и глупава! Сега знам, че да се стремя да придобия истината и да изпълнявам дълга си са най-значимите и важни неща, които мога да направя“. След това се обадих на колегата си и ѝ казах, че колкото и да изгубя от дялове или от първоначалния си капитал в клиниката, искам да ги прехвърля. Скоро след това прехвърлих моите дялове от клиниката. Макар че загубих десетки хиляди, щом го направих, се почувствах освободена и щастлива.

По-късно посветих още време и енергия на дълга си и винаги, когато имах време, четях Божиите слова и започнах да разбирам повече истини. Също така станах по-способна да прозирам покваряващите методи на Сатана. Чувствам се толкова добре да знам, че като вярвам в Бог и изпълнявам дълга си, мога да разбирам истината! Наскоро някои от моите приятели казаха, че биха дали пари, за да отворим клиника заедно, като ме окуражиха да продължа да я управлявам, а някои дори ме посъветваха да работя в болница, но аз вече не се влияех от тези неща. Избрах да изпълнявам дълга си на сътворено същество, да проповядвам евангелието и да свидетелствам за Бог. Това е по-смислено и ценно от всичко друго, което мога да направя на този свят, и е най-мъдрият избор, който някога съм правила през живота си.