От Стейси, Южна Корея

През август 2022 г. отговарях за работата по поенето в църквата. Веднъж един водач ми каза, че някои братя и сестри са докладвали, че не съм се интересувала от състоянието или трудностите на новодошлите преди събиранията и че общението по време на събиранията не можело да разрешава реални проблеми. Също така докладвали, че някои новодошли не са идвали на събиранията и че не съм се интересувала и не съм потърсила причината за това навреме. Замълчах, но в сърцето си водех спор, като си мислех: „Аз попитах и предварително се поинтересувах от състоянието на някои от новодошлите, но те просто не отговаряха на съобщенията ми, затова не бях наясно какво се случва с тях. Освен това, дори понякога да не съм знаела, че някои не идват на събиранията, те започнаха да идват редовно впоследствие, така че какъв е проблемът?“. Нямаше как да не изпитам известно недоволство към братята и сестрите, които бяха докладвали за тези проблеми. Помислих си: „Преди да докладвате за тези проблеми, можехте просто да говорите с мен и най-напред да ме попитате за ситуацията и контекста. Ако не бях приела казаното, тогава можехте да докладвате на водача. Сега, след като направо сте докладвали на водача, без да кажете нищо, какво ще си помисли този човек за мен? Няма ли да си каже, че не приемам предложения или истината?“. Тези мисли ме накараха да се почувствам разочарована. Макар да знаех, че предложенията от братята и сестрите са полезни за дълга ми и че първо трябва да ги приема, да се самоанализирам и да опозная себе си, и да не споря и да не опитвам да се оправдавам, като се замислех как това ще засегне гордостта и статуса ми, не ми се щеше да приема ситуацията.

По-късно се успокоих и размишлявах върху проблемите, които братята и сестрите бяха докладвали, и осъзнах, че наистина бяха необходими промени. Затова изпратих съобщение в групата, в което помолих всеки да посочи проблемите, които е забелязал у мен. Не след дълго брат Джейдън посочи някои проблеми, които беше забелязал, и също ми даде някои предложения. Като видях, че коментарите му са подобни на тези на водача, се усъмних и си помислих: „Сигурно точно той ме е докладвал на водача. Иначе защо ще казват едно и също?“. Като имах това предвид, ми беше трудно да се отнеса правилно към поставените от него въпроси и предложения и започнах да оборвам всеки негов довод. След това той изпрати съобщение в групата: „Ти сама каза, че можем да даваме предложения и да говорим за проблемите, а сега, след като го направихме, защо само се оправдаваш и не показваш никакво желание да търсиш или да приемаш?“. Когато ме разобличи пред толкова много братя и сестри, се почувствах напълно унизена. Започнах да се настройвам срещу него, като си мислех: „Изобщо не ми позволяваш да запазя достойнството си! Не само си докладвал проблемите ми на водача насаме, а и ми даваш предложения и ме разобличаваш пред всички тези хора. Как ще мога да покажа лицето си отново? Как ще мога отново да се изправя пред братята и сестрите след тази случка? Ако съм имала проблеми, не можеше ли просто да ми го кажеш насаме? Защо трябваше да ме извикаш пред толкова много хора? Нарочно ли искаш да ме изложиш и унижиш пред всички? Явно просто се опитваш да ми усложниш живота. Ако не ти покажа кой е шефът, ще си помислиш, че можеш да ме командваш“. В сърцето си дори имах зла мисъл: „Аз отговарям за работата по поенето. Ако продължаваш така и не щадиш достойнството ми, ще си намеря причина да те отстраня от поенето на новодошлите, защото ако не го направя, ще съсипеш репутацията ми пред всички“. Когато тази мисъл ми мина през ума, сърцето ми подскочи и си помислих: „Как можах да си помисля нещо толкова злобно? Не е ли това нападение и отмъщение срещу останалите?“. Малко се изплаших, затова тихо се помолих на Бог: „Боже, моля Те, бди над сърцето ми, за да бъде спокойно и да не следвам покварения си нрав в действията си. Моля Те, напътствай ме в тази ситуация“. След като се помолих, видях няколко братя и сестри да пишат в групата, че са съгласни с предложенията на Джейдън. Накрая осъзнах, че в сполетялата ме ситуация го има Божието намерение. Трябваше първо да приема и да се покоря, да потърся истината, да се самоанализирам и да си взема поука.

Един ден по време на духовните си практики прочетох два откъса от Божиите слова: „Кое е най-важното отношение, което трябва да имаш към това, че те кастрят, независимо какви обстоятелства са го наложили? Първо, трябва да го приемеш. Който и да те кастри, по каквато и причина да го прави, независимо дали звучи грубо или какви са тонът и формулировката, трябва да го приемеш. След това трябва да признаеш къде си сгрешил, какъв покварен нрав си разкрил и дали си действал в съответствие с истините принципи. Преди всичко, това е отношението, което трябва да имаш. А дали антихристите притежават такова отношение? Не, от началото до края отношението, което те излъчват, е отношение на съпротива и отвращение. Могат ли с подобно отношение да притихнат пред Бог и скромно да приемат кастренето? Не, не могат. И така, какво ще направят тогава? Най-напред ще спорят ожесточено и ще вадят оправдания, за да защитят и оспорят грешките, които са допуснали, и покварения нрав, който са разкрили, с надеждата да спечелят разбирането и прошката на хората, така че да не се налага да поемат каквато и да е отговорност или да приемат думите, с които ги кастрят. Какво отношение проявяват, когато ги кастрят? „Не съм съгрешил. Нищо лошо не съм направил. Ако съм допуснал грешка, имало е причина за това; ако съм допуснал грешка, не съм го направил нарочно, не трябва да поемам отговорност за нея. Кой не допуска грешки понякога?“. Те се хващат за тези твърдения и фрази, но не търсят истината, нито признават грешките, които са допуснали, или покварения нрав, който са разкрили, и определено не признават с какви намерения и цели са извършили злодеянието. Колкото и очевидни да са грешките, които са допуснали, или колкото и голяма загуба да са причинили, те си затварят очите за тези неща. Не изпитват ни най-малко тъга или вина и съвестта им изобщо не ги укорява. Вместо това те се оправдават с всички сили и водят словесна война, като си мислят: „Всеки има основателна гледна точка. Всеки си има причини. Всичко се свежда до това кой е по-добър в говоренето. Ако успея да прокарам оправданието и обяснението си пред мнозинството, тогава печеля, а истините, които ти изричаш, не са истини, и твоите факти не са валидни. Искаш да ме заклеймиш? Няма начин!“. Когато антихристът е кастрен, в дълбините на сърцето и душата си той категорично и решително се съпротивлява, изпитва отвращение и го отхвърля. Неговото отношение е: „Каквото и да кажеш, колкото и да си прав, няма да го приема и няма да го призная. Вината не е моя“. Колкото и ясно фактите да разкриват покварения им нрав, те не го признават и не го приемат, а продължават да се противопоставят и съпротивляват. Каквото и да говорят другите, те не го приемат и не го признават, а си мислят: „Да видим кой кого може да надприказва. Да видим кой говори по-добре“. Това е един вид отношение, с което антихристите подхождат към кастренето“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). „Отношението на антихриста към кастренето и към различните проявления, свързани с кастренето, както и неговите мисли, гледни точки, идеи и други подобни, които произтичат от тази ситуация, се различават от тези на обикновения човек. Когато един антихрист е подложен на кастрене, първото нещо, което прави, е да се съпротивлява и да го отхвърля дълбоко в сърцето си. Той се бори срещу това. И защо е така? Това е така, защото антихристите, заради самата си природа същност, изпитват неприязън към истината, ненавиждат я и изобщо не я приемат“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). Като разсъждавах над Божиите слова, най-накрая осъзнах, че когато човек, който се стреми към истината, бъде скастрен — независимо от отношението или тона на човека, който го кастри, или от ситуацията и контекста, в които се случва това — той може първо да го приеме, да размисли къде е нарушил принципите и какъв покварен нрав е разкрил и да потърси истината, за да го разреши. Антихристите обаче изпитват неприязън към истината и я мразят по същество и когато ги кастрят или им дават напътствия, те изпитват желание да се противят и да отхвърлят тези неща. Дори когато проблемите им вече са очевидни и са причинили загуби в работата, те пак не признават, че са виновни, и търсят всякакви причини и оправдания, за да се защитят и оневинят. Като размишлявах върху отношението и поведението си, когато бях скастрена, осъзнах, че нравът, който бях разкрила, всъщност беше същият като този на антихрист. Когато братята и сестрите ми даваха предложения, не бързах да ги приема, не размишлявах върху проблемите и отклоненията си и не ги преразглеждах, а вместо това се противях и изпитвах недоволство и търсех всякакви причини и извинения, за да споря и да се оправдавам. Така на практика не приемах истината, а напротив — изпитвах неприязън към нея. А всъщност след внимателно разглеждане и размисъл видях, че проблемите, които братята и сестрите бяха посочили, бяха обективни, и независимо от причините, поради които новодошлите не бяха напоени добре, това означаваше, че съм била безотговорна в дълга си. Освен това, когато братята и сестрите докладваха, че не съм разпитвала или проучвала навреме защо новодошлите не са идвали на събирания, дори се оправдавах, като си мислех, че новодошлите просто са пропускали събирания от време на време и скоро пак ще започнат да идват редовно и че това не е голям проблем. Но в действителност, като напоител, аз дори не знаех, че новодошлите не идват на събиранията, не проследявах какво се случва с тях и не проучвах нещата навреме. Само по себе си това беше небрежност и показваше, че съм нехайна. И все пак отрекох и опровергах проблемите и предложенията на братята и сестрите с всякакви извинения и макар на пръв поглед това да не изглеждаше като голям проблем, то всъщност се отнасяше до отношението ми към моя дълг, както и разкриваше отношението ми към истината и към Бог. Едва когато поразмислих над това, осъзнах колко сериозна беше същността на проблема. Ако тази ситуация не ме беше застигнала, изобщо нямаше да се самоанализирам, нито щях да разпозная сатанинския си нрав — неприязънта си към истината, и ако бях продължила по този начин, щях просто да бъда отритната и отстранена от Бог.

Докато размишлявах, прочетох още от Божиите слова: „Що се отнася до антихристите, те не са способни да приемат, когато ги кастрят. И за неспособността им да го приемат си има причини, като основната е, че когато ги кастрят, те чувстват, че са посрамени, че са изгубили репутацията, статуса и достойнството си, че са останали без способността да надигнат глави в групата пред всички. Тези неща оказват влияние върху сърцата им, затова намират за трудно да приемат кастренето и смятат, че всеки, който ги кастри, им има зъб и е техен враг. Такъв е манталитетът на антихристите, когато ги кастрят. Можете да сте сигурни в това“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). „Антихристите много харесват репутацията и статуса. Репутацията и статусът са тяхната жизнена сила; те смятат, че без репутация и статус животът е безсмислен и нямат енергия да правят каквото и да било без репутация и статус. За антихристите както репутацията, така и статусът са тясно свързани с личните им интереси; те са тяхната ахилесова пета. Ето защо всичко, което правят антихристите, се върти около статуса и репутацията. Ако не бяха тези неща, те може би изобщо нямаше да вършат никаква работа. Без значение дали антихристите имат статус, или не, целта, за която се борят, посоката, в която се стремят, е към тези две неща — репутация и статус. […] Когато плащат цена, вижте защо плащат цена. Когато пламенно спорят по даден въпрос, вижте защо го правят. Когато коментират или заклеймяват даден човек, вижте какво намерение и цел имат. Когато са разстроени или ядосани за нещо, вижте какъв нрав разкриват. Хората не могат да виждат вътре в човешките сърца, но Бог може. Когато Бог погледне в сърцата на хората, какво използва Той, за да прецени същността на това, което хората казват и правят? Той използва истината, за да я прецени. В очите на човека защитата на собствената репутация и статус е нещо редно. Тогава защо в Божиите очи това се окачествява като разкриване и израз на антихристите и като същност на антихристите? Това се основава на подбудите и мотивацията за всичко, което правят антихристите. Бог проучва внимателно подбудите и мотивацията за това, което правят, и накрая определя, че всичко, което правят, е за собствената им репутация и статус, а не за да изпълняват дълга си, още по-малко, за да практикуват истината и да се покоряват на Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). От Божиите слова разбрах защо антихристите не могат да приемат да бъдат кастрени. Освен че по същество мразят истината и изпитват неприязън към нея, има и още една основна причина за това — те считат репутацията и статуса си за по-важни от всичко друго в сърцето си. Антихристите чувстват, че всеки, който им посочи проблемите или ги кастри, се опитва умишлено да им създаде трудности, да ги изложи и да навреди на гордостта и статуса им. За да запазят репутацията и статуса си, антихристите непрекъснато се съпротивляват и противопоставят и дори гледат на тези, които ги кастрят, като на врагове. Като размислих, видях, че и аз имах същата гледна точка. Още в началото, когато разбрах, че братята и сестрите са докладвали за проблемите ми на водача, почувствах, че те умишлено се опитват да разобличават проблемите ми пред водача, за да ме унижат и да ме поставят в неловка ситуация. Мислех си, че е трябвало първо да ми кажат лично какво са забелязали в мен и ако не го бях приела, чак тогава щеше да е уместно да докладват тези проблеми на водача. А всъщност, ако наистина бях човек, който приема предложения и истината, нямаше да се интересувам от начина или обстоятелствата, при които са споменати проблемите, а щях да се интересувам от това какви въпроси са били повдигнати и как да се променя и усъвършенствам. Причината да имам тези мисли, беше, че исках да защитя репутацията и статуса си и да запазя доброто впечатление в очите на водача. Когато Джейдън ми даде предложения и ме разобличи пред братята и сестрите, почувствах, че е още по-трудно за преглъщане. Мислех си, че го прави, за да се опита да ме засрами и унижи пред всички, и че това ще навреди сериозно на добрия имидж, който имах пред другите. Подтиквана от желанието си за репутация и статус, аз косвено се противопоставях на неговите предложения, като се опитвах да защитя името си. Дори ми минаха злобни мисли — исках да използвам властта и позицията си, за да го потисна и да му попреча да участва в работата по поенето. Осъзнах, че наистина съм била прекалено загрижена за репутацията и статуса си, че всичките ми думи и действия се ръководеха от желанието да опазя гордостта и статуса си и че дори исках да потискам хората. Видях, че стремежът ми към репутация и статус наистина не е правилният път и че това ме води единствено към съпротива срещу Бог.

По-късно размишлявах върху нрава, който разкрих чрез злите си мисли, и прочетох един откъс от Божиите слова, който ме трогна дълбоко. Всемогъщият Бог казва: „Нападението и отмъщението са един вид действие и разкриване, което идва от злобна сатанинска природа. Това е също и вид покварен нрав. Хората мислят така: „Ако ти си груб с мен, и аз ще постъпя зле с теб“. „Ако не зачиташ достойнството ми, защо аз да зачитам твоето?“. Какво мислене е това? Не е ли отмъстително мислене? От гледна точка на обикновения човек не е ли това обоснована перспектива? Не е ли издържана? „Няма да нападна освен ако не ме нападнат. Ако бъда нападнат, със сигурност ще контраатакувам“ и „С техните камъни по техните глави“ — невярващите често казват такива неща. Сред тях това са все основания, които са издържани и напълно се придържат към човешките представи. И все пак, как трябва да възприемат тези думи хората, които вярват в Бог и се стремят към истината? Правилни ли са такива идеи? (Не.) Защо не са правилни? Как трябва да бъдат различавани? Откъде произлизат тези неща? (От Сатана.) Те произлизат от Сатана, в това няма съмнение. От кой нрав на Сатана идват? Идват от злобната природа на Сатана. Те съдържат злъч и съдържат истинското лице на Сатана в цялата му злоба и уродливост. Съдържат този вид природа същност. Каква е природата на тези гледни точки, мисли, разкрития, реч и дори действия, които съдържат такъв вид природа същност? Без никакво съмнение това е поквареният човешки нрав — това е нравът на Сатана. Тези сатанински неща съгласно Божиите слова ли са? Съгласно истината ли са? Имат ли основа в Божиите слова? (Не.) Това ли са действията, които последователите на Бог трябва да вършат, и мислите и възгледите, които трябва да притежават? Тези мисли и начини на действие съгласно истината ли са? (Не.)“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само преодоляването на покварения нрав може да доведе до истинска промяна). От Божиите слова осъзнах, че мислите ми за нападение и отмъщение са били подтиквани от сатанински отрови като „Не нападам, ако не бъда нападнат; ако бъда нападнат, със сигурност ще отвърна“ и „Каквото повикало, такова се обадило“. Мислех си, че разобличаването на проблемите ми пред братята и сестрите от страна на Джейдън не ми позволяваше да запазя достойнство и че той не беше мил с мен, което означаваше, че и аз можех да постъпя зле с него. Дори чувствах, че ако не му покажа кой командва, той ще си помисли, че може да се държи с мен както си иска, затова реших, че в бъдеще няма да му позволя да участва в поенето. Да видим тогава как ще ме кастри. Докато размишлявах върху тези мисли и намерения на този етап, видях че наистина съм била злобна и страховита. Това, че Джейдън докладва проблемите ми на водача, показваше, че той има чувство за отговорност към работата и че защитава църковното дело. Освен това, когато изпратих съобщение в групата с молба всеки да даде предложения, Джейдън активно сподели мислите и мнението си, което показа, че той има чувство за бреме, а аз чувствах, че той умишлено ми създава трудности и дори се опитвах да му противореча и да се оправдавам. Неговото разобличаване на моите проблеми беше основано на факти и бе напълно уместно и това, че той говореше директно за тези неща, ми беше от полза в дълга ми и изобщо нямаше за цел да ме злепостави. Освен това при взаимните предложения и кастренето между братя и сестри не става дума за това дали някой е мил или не; а в разбирането си за това аз имах същите възгледи като неверниците. В миналото си мислех, че имам добра човешка природа и че не бих направила нищо подобно на това да потискам или измъчвам другите като един антихрист, но чрез разкриването на фактите видях, че природата ми всъщност е злобна. Преди не бях постъпвала така, защото не беше възниквала подходящата ситуация, но в определен контекст можех напълно естествено да разкрия такива зли мисли. Това е разкриване на моята природа. В този момент най-накрая осъзнах, че да бъдеш скастрен е наистина страхотно, защото в противен случай, никога нямаше да разпозная погрешни си възгледи и сатанинския нрав в себе си, нито щях да имам път да се поправя или да се променя. Бях толкова благодарна на Бог и се обърнах към Него в молитва: „Боже, виждам, че не само изпитвам неприязън към истината, но и че природата ми е злобна. За да защитя репутацията и статуса си, дори исках да нападам и да отмъщавам на братята и сестрите, които ми даваха предложения. Виждам, че ми липсва човешка природа и не заслужавам да бъда наричана вярваща. Боже, желая да се покая и да се променя. Моля Те, напътствай ме да намеря пътя на практикуването и навлизането, за да мога да се науча да приемам предложенията на моите братя и сестри“.

По време на духовните ми практики потърсих да прочета Божиите слова, свързани с моите проблеми, и намерих път на практикуване. Бог казва: „Ако някой ти даде предложение, когато не разбираш истината, и ти каже как да действаш в съответствие с истината, първо трябва да го приемеш, да позволиш на всички да разговарят за това и да видиш дали този път е правилен или не и дали е в съответствие с истините принципи или не. Ако потвърдиш, че е в съответствие с истината, практикувай по този начин; ако установиш, че не съответства на истината, не практикувай по този начин. Това е толкова просто. Когато търсиш истината, трябва да я търсиш от много хора. Ако някой има какво да каже, трябва да го изслушаш и да се отнесеш сериозно към всички негови думи. Не ги пренебрегвай и не ги подминавай, защото се отнасят до въпроси, които са в обхвата на твоя дълг, и трябва да се отнасяш сериозно към тях. Това е правилното отношение и правилното състояние. Когато си в правилното състояние и не проявяваш нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, тогава практикуването по този начин ще измести покварения ти нрав. Това е практикуване на истината. Ако практикуваш истината така, какви плодове ще даде тя? (Ще бъдем водени от Светия Дух.) Получаването на напътствията на Светия Дух е един от аспектите. Понякога въпросът е много прост и може да бъде решен с помощта на собствения ти ум; след като останалите приключат с предложенията си и след като разбереш, ще си способен да поправиш нещата и да действаш в съответствие с принципите. Хората може да си мислят, че това е нещо незначително, но за Бог то е важно. Защо казвам това? Защото, когато практикуваш така, за Бог ти си човек, който може да практикува истината, човек, който обича истината, и човек, който не изпитва неприязън към истината — когато Бог поглежда в сърцето ти, Той вижда и твоя нрав, а това е много важно. С други думи, когато изпълняваш дълга си и действаш в присъствието на Бог, всичко това, което изживяваш и разкриваш, е истина реалност, която хората трябва да притежават. Нагласите, мислите и състоянията, които притежаваш във всичко, което правиш, са най-важните неща за Бог и именно тях внимателно проучва Той“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). Божиите слова ми показаха пътя на практикуване, който се състои в това да приемам сериозно предложенията на другите; и от когото и да идват те — независимо дали мога да ги разбера в момента или дали те се съобразяват с моята воля — не трябва да ги пренебрегвам, а още по-малко да ги отхвърлям или омаловажавам. Първо трябва да приема тези предложения и да търся общение с всички, като приемам и практикувам това, което се съобразява с истините принципи, и да не възприемам това, което не се съобразява с тях. Най-важното нещо по време на този процес е да не живея според покварения нрав, който ме кара да изпитвам неприязън към истината, да съм непреклонна и арогантна, а вместо това да подхождам към предложенията на другите с отношение на търсене. По-късно обсъдих с моите партньори някои от проблемите и предложенията, споменати от братята и сестрите, за да ги разрешим един по един. След като практикувах по този начин, резултатите от работата по поенето бяха много по-добри от преди и установих, че предразсъдъците, които имах към Джейдън, бяха изчезнали. Бях дълбоко благодарна на Бог.

След време се запитах: „Какво отношение трябва да имам към братята и сестрите, които посочват проблемите ми?“. В търсенето си прочетох Божиите слова: „Трябва да се сближаваш с хора, които могат да говорят с теб правдиво. Да имаш такива хора до себе си е от голяма полза за теб. По-специално, ако имаш до себе си такива добри хора, с достатъчно смелост да те укорят и да те разобличат, когато забележат проблем при теб, това може да те предпази да не се отклониш от пътя. Тях не ги интересува статусът ти и веднага щом открият, че по някакъв начин си престъпил истините принципи, ще те укорят и ще те разобличат, ако е необходимо. Само такива хора са порядъчни и имат чувство за справедливост. Независимо как те разобличават и те укоряват, всичко това ти помага и е с цел да те надзирават и да те тласкат напред. Трябва да се сближиш с такива хора; с такива хора до себе си, които да ти помагат, ставаш по-защитен — ето какво е да имаш Божията закрила. Всеки ден да имаш до себе си хора, които разбират истината и отстояват принципите, и които те надзирават — това много ти помага да изпълняваш добре дълга и работата си. В никакъв случай не бива да имаш за свои помощници онези хитри, измамни хора, които ти се подмазват и те ласкаят; да имаш такива хора, залепени за теб, е като да имаш вонящи мухи по себе си; ще бъдеш изложен на толкова много бактерии и вируси! Такива хора са склонни да те смущават и да влияят на работата ти, те могат да те накарат да паднеш в изкушение и да се отклониш, и могат да ти донесат бедствие и злочестини. Трябва да се пазите от тях, колкото по-далеч, толкова по-добре, и ако можете да разпознаете, че имат същността на неверници, и ги премахнете от църквата, тогава е още по-добре. […] Какво трябва да направиш, ако искаш да избегнеш пътя на антихриста? Трябва да поемеш инициативата да се сближиш с хора, които обичат истината, хора, които са порядъчни, да се сближиш с хора, които могат да ти посочат проблемите, които могат да говорят с теб откровено и да те укорят, когато открият проблемите ти, и особено с хора, които могат да те кастрят, когато открият проблема ти — това са хората, от които имаш най-голяма полза, и трябва да ги цениш. Ако отхвърлиш такива добри хора и се отървеш от тях, тогава ще загубиш Божията закрила и постепенно ще те сполети бедствие. Ако се сближиш с добри хора и хора, които разбират истината, ще имаш мир и радост и ще можеш да държиш бедствието на разстояние, а ако се сближиш с подлеци, безсрамници и ласкатели, ще си в опасност. Не само че лесно ще те мамят и лъжат, но и всеки момент може да те сполети бедствие. Трябва да знаеш какъв вид хора могат да са ти най-полезни — т.е. хора, които могат да те предупредят, когато направиш нещо нередно или когато се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си и подвеждаш останалите. От това можеш да имаш най-голяма полза. Сближаването с такива хора е правилният път, по който трябва да поемеш“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). От Божиите слова разбрах, че за да изпълнявам добре дълга си, трябва активно да се обръщам към онези, които дръзват да говорят истината и имат чувство за справедливост, защото те не се съобразяват със статус, власт или междуличностни чувства. Те казват това, което виждат, и разобличават или кастрят хората, когато е необходимо. Присъствието на такива хора около мен не само им позволява да ме надзирават и да ми напомнят в дълга ми, но и въздържа покварения ми нрав. Аз имах арогантен нрав и винаги действах по своя воля. Винаги мислех, че съм права, и не се съсредоточавах върху търсенето на принципи. С такива братя и сестри около мен би било възможно те да ме поправят и разобличават, когато действам срещу принципите, като ме подтикват да се самоанализирам и да търся истината. Това също би ми помогнало да избягвам допускането на грешки и да не поема по грешния път, както и да видя по-ясно своята природа. Така бих могла да изпълнявам дълга си по-добре. Точно като Джейдън, който беше способен да защитава църковнот дело и открито да посочва всички проблеми, които вижда, по директен начин. Макар понякога нещата, които казваше, да ме смущаваха, те ми помагаха в дълга ми. Трябваше да общувам повече с такива хора и да им позволя да ме надзирават и по-често да ми напомнят. Сега, като се замисля отново, осъзнавам, че ситуацията, която Бог беше уредил, беше наистина чудесна. Като приех предложенията и кастренето от братята и сестрите, не само успях да поправя някои отклонения в дълга си, но и придобих известно разбиране за покварения си нрав. Искрено съм благодарна на Бог!