От Нана, Китай

През 2020 г. си сътрудничех с две сестри — Ли На и Ян Ян, в изпълнението на дълг, свързан с работа с текст. След известно време бях избрана за ръководител на екип. Помислих си: „Отдавна се занимавам с работа с текст, а сега съм ръководител на екип, затова ще трябва да си сътруднича с тях, за да можем да изпълняваме добре дълга си“. Те бяха млади, така че често бях по-толерантна към тях в ежедневието и като виждах, че се сблъскват с проблеми в работата или че не са наясно с някои принципи, търсех истината с тях, за да разрешим тези неща. Както Ли На, така и Ян Ян казваха, че се разбираме добре, че съм търпелива и отговорна в дълга си. И аз самата чувствах, че съм способна да мисля за цялостната работа, че съм търпелива, любяща и с добра човешка природа. По онова време всички бяха много положително настроени към дълга си и работата даваше някакви резултати. Надзорничката също ме хвалеше, а това ме радваше и си мислех, че занапред трябва да се справям още по-добре.

По-късно, поради увеличеното работно натоварване и изоставащите проповеди, надзорничката възложи на сестра Уан Нан да си сътрудничи с нас в дълга. Забелязах, че Уан Нан е доста бърза както в преглеждането, така и в писането на проповеди, а моят напредък беше по-бавен от нейния. Помислих си: „Ако надзорничката види, че с пристигането на Уан Нан напредъкът при преглеждането на проповедите рязко се е ускорил, дали няма да си помисли, че не съм достатъчно работоспособна и не съм толкова добра като Уан Нан или че не върша действителна работа и че това е причината проповедите да изостават? Не може така — трябва бързо да прегледам проповедите и да не изоставам от Уан Нан“. По това време Ян Ян се сблъска с някои проблеми, докато преглеждаше проповедите, и знаех, че трябва да общувам с нея и да ѝ помогна, но си помислих: „За да реша проблемите на Ян Ян, ще трябва да ѝ помогна да анализира проповедите и да открие съответните принципи, а това ще забави собствения ми напредък в преглеждането на проповедите. Тогава надзорничката ще каже, че не се справям толкова добре, колкото новата сестра, макар вече толкова дълго да изпълнявам този дълг. По-добре засега да не се тревожа за това“. И така, не попитах за трудностите на Ян Ян. Няколко дни по-късно забелязах, че Ян Ян напредва бавно с прегледа на проповедите и макар че ми се искаше да общувам с нея и да ѝ помогна, като си помислих колко време и енергия ще ми коства това, си замълчах. Един ден надзорничката каза, че Ян Ян трябва да предаде част от работата на Ли На и видях, че Ян Ян не беше обяснила ясно нещата, затова исках да обсъдя детайлите с тях, но си помислих, че това ще забави прегледа на проповедите и така или иначе, понеже надзорничката не беше възложила тази задача конкретно на мен, реших, че е по-добре да не питам за това и просто да се съсредоточа върху собствената си работа. По-късно Ян Ян и Ли На, чиято работа не даваше добри резултати, предложиха да общуваме заедно, за да намерим решение, но аз не исках да участвам в това, защото смятах, че ще доведе до забавяния, така че споделих накратко някои мисли и после бързо насочих вниманието си обратно към собствената си работа.

По-късно надзорничката дойде да провери как върви работата и видя, че Ли На и Ян Ян срещат трудности и че резултатите от дълга им са се влошили, а когато надзорничката научи, че не съм напътствала сестрите и не съм следила работата им, ме скастри с думите: „Вършиш само работата, за която си отговорна, изобщо не се интересуваш от напредъка на работата на сестрите, с които си сътрудничиш, и въобще не изпълняваш отговорностите си като ръководител на екип!“. Беше ми трудно да приема, че бях скастрена толкова внезапно и си помислих: „Не е само моя вината, че техният дълг не дава резултати — ние си бяхме разпределили работата!“. Чувствах се донякъде онеправдана. Надзорничката ми прочете откъс от Божиите слова и тогава започнах да разпознавам проблемите си. Бог казва: „Антихристите нямат съвест, разум или човешка природа. Те не само че нямат никакво чувство за срам, но имат и друга отличителна черта: те са необичайно егоистични и подли. Буквалният смисъл на техния „егоизъм и подлост“ не е труден за разбиране: те са слепи за всичко друго освен за собствените си интереси. Всичко, което засяга собствените им интереси, отнема цялото им внимание и те ще страдат за това, ще платят цена, ще съсредоточат мислите си върху това и ще му се посветят. За всичко, което не е свързано със собствените им интереси, ще си затворят очите и няма да обърнат никакво внимание. Другите могат да правят каквото си искат — антихристите не се интересуват от това дали с поведението си някой прекъсва или смущава и считат, че това няма нищо общо с тях. Тактично казано, те не се бъркат в чуждите работи. Но по-точно е да се каже, че този тип хора са подли, долни и безсрамни. Определяме ги като „егоистични и подли“. Как се проявява егоизмът и подлостта на антихристите? Във всичко, което е от полза за техния статус или репутация, те полагат усилия да направят или кажат каквото е необходимо, и с готовност понасят всякакви страдания. Но когато става дума за работа, подредена от Божия дом, или за работа, която е от полза за израстването в живота на Божиите избраници, те напълно я пренебрегват. Дори когато зли хора прекъсват, смущават и извършват всякакви злини, и по този начин сериозно засягат работата на църквата, те остават безучастни и безразлични, сякаш това няма нищо общо с тях. А ако някой открие и докладва за злодеянията на зъл човек, те казват, че не са видели нищо, и се преструват, че са в неведение. Но ако някой ги докладва и ги разобличи, че не вършат истинска работа, а се домогват единствено до слава, придобивки и статус, те се вбесяват. Набързо се свикват събрания, на които се обсъжда как да се реагира, провеждат се разследвания, за да се разбере кой е действал зад гърба им, кой е бил тарторът и кой е участвал. Няма да ядат и да спят, докато не разнищят всичко из основи и въпросът не бъде напълно приключен — дори ще се почувстват доволни едва когато натрият носа на всички, които са участвали в докладването им. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? Вършат ли те църковна работа? Те чисто и просто действат в името на собствената си власт и статус. Те провеждат своя собствена операция. Каквато и работа да вършат антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато даден проблем е напълно очевиден, те го разглеждат само нехайно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Що се отнася до делата на църквата и важните неща в по-широк смисъл, те не се интересуват от тези неща и ги пренебрегват. Дори пренебрегват проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или говорят с недомлъвки, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали? Нещо повече, какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще им позволи да привлекат внимание. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава, изгода и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Никога не обмислят как да вършат нещата според принципите, когато изпълняват дълга си, нито размишляват дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали съществуват някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и какви са Божиите намерения. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те свеждат глава и работят само за слава, изгода и статус и за да удовлетворят собствените си амбиции и нужди. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). Когато чух словата „егоистични“, „подли“ и „безсрамни“, се почувствах така, сякаш някой пронизва сърцето ми, и едва тогава осъзнах, че поведението ми е точно като на антихрист. Антихристите са готови да положат големи усилия, да страдат и да платят цена за неща, свързани с репутацията и статуса им, но когато става въпрос за нещо, което няма връзка с интересите им, дори ако вреди на църковното дело, те го игнорират и си затварят очите. Те са истински егоисти и подлеци. Спомних си, че първоначално можех да си сътруднича хармонично с Ли На и Ян Ян и винаги, когато имаха проблеми или трудности, давах всичко от себе си, за да им помогна и да ги разреша. Но когато надзорничката доведе Уан Нан, се уплаших, че ако изостана от Уан Нан, надзорничката ще каже, че не съм толкова способна като нея или че не върша действителна работа. Затова престанах да се интересувам от сестрите, с които си сътрудничех. Когато виждах, че Ян Ян среща трудности в работата, не исках да си правя труда да ѝ помагам, като си мислех, че това ще ми изгуби времето и се съсредоточих единствено върху собствената си работа. Надзорничката поиска Ян Ян да прехвърли част от работата на Ли На и макар че виждах, че не са комуникирали добре и знаех, че това ще забави работата, се тревожех, че ако общувам с тях за тези детайли, ще изгубя време, затова избрах да си затворя очите и да не се намесвам. Дори си намерих оправдания, за да защитя личните си интереси, като си мислех, че щом надзорничката не е възложила това конкретно на мен, не е моя отговорност. По-късно работата на Ли На стана неефективна и тя живееше в трудности, но аз умишлено избягвах да общувам с нея и да ѝ помагам. Заради големия си егоизъм не помагах на сестрите, с които си сътрудничех, и не проявявах внимание към цялостната работа, което доведе до забавяне на напредъка. Макар да изглеждаше, че отделям време и енергия за работата, в действителност правех всичко това само за да предотвратя да накърнят гордостта и статуса ми. Като ръководител на екип трябваше да надзиравам и проследявам напредъка в работата на всеки член на екипа и ако някой срещаше трудности или проблеми в дълга си, трябваше своевременно да повдигам въпроса и да търся решения заедно с него въз основа на истините принципи. Но вместо това ме беше грижа само за собствената ми работа и се интересувах единствено дали няма да бъдат накърнени репутацията и статусът ми. Изобщо не проявявах внимание към цялостната работа и не изпълнявах отговорностите си на ръководител на екип. Видях, че съм наистина подла и безсрамна и че разкривам същия нрав като на един антихрист! Като разпознах това, почувствах, че надзирателката беше права да ме скастри и че нямам основания да се чувствам онеправдана, затова започнах да мисля как да компенсирам вредата, която бях нанесла върху работата.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа, че никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на интересите на другите, и твърдят, че никога не са копнели за чуждо имущество. Когато възникне спор за интереси, те дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, и всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Никога не мислят за интересите на Божия дом, никога не приемат за спешни нещата, които Бог смята за неотложни, и не са на едно мнение с Него, и никога не могат да загърбят собствените си интереси, за да изпълнят дълга си. Никога не изоставят собствените си интереси. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не го разобличават. Нямат каквито и да било принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа. Не обръщайте внимание на това, което казват такива хора. Трябва да видите какво изживяват, какво разкриват и какво е тяхното отношение, когато изпълняват дълга си, както и какво е вътрешното им състояние и какво обичат. Дали човек притежава човешка природа, ако любовта към собствената му слава и изгода надхвърля предаността му към Бог, ако любовта към собствената му слава и изгода е по-важна от интересите на Божия дом, или ако любовта към собствената му слава и изгода е по-голяма от вниманието, което проявява към Бог? Това не е човек, който има човешка природа. Както Бог, така и другите, могат да видят поведението му. За такива хора е много трудно да придобият истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). След като прочетох Божиите слова, се почувствах много засрамена. В миналото винаги съм смятала, че имам добра човешка природа, защото умеех да работя хармонично с моите братя и сестри и да проявявам внимание към цялостната работа, а също така умеех да помагам на братята и сестрите си. Но с разкриването на фактите осъзнах, че не съм човек с добра човешка природа. Усещах, че пристигането на Уан Нан застрашава репутацията и статуса ми и за да предотвратя надзорничката да каже, че не съм толкова добра, колкото Уан Нан, съсредоточих цялото си внимание върху това да върша добре собствената си работа. Като виждах, че Ян Ян и Ли На имат трудности в работата си и се нуждаят от помощ, не им обръщах внимание. Мислех, че ако им помогна, това ще се отрази на напредъка на собствената ми работа, затова просто ги игнорирах и не се намесвах. В резултат на това делото претърпя загуби. Едва тогава осъзнах, че причината, поради която преди съм можела да помагам на сестрите и да проявявам внимание към цялостната работа, беше, че репутацията и статусът ми не бяха засегнати. Но сега, когато гордостта и статусът ми бяха заложени на карта, истинското ми лице беше разобличено и за да защитя собствената си репутация и статус, пренебрегнах интересите на църквата. Що за добра човешка природа имах аз? Човек с истински добра човешка природа е предан към своя дълг и когато интересите на Божия дом противоречат на личните му интереси, той е способен да прояви внимание към Божиите намерения и да постави интересите на Божия дом на първо място. Но що се отнася до мен, като виждах, че църковното дело търпи загуби, не бях склонна да оставя настрана личните си интереси, за да помогна на сестрите си. Що за човешка природа имах аз изобщо? Като го осъзнах, се почувствах много виновна и се помолих на Бог: „Боже, осъзнавам колко съм егоистична и съм готова да се променя и да си сътруднича хармонично с моите сестри. Без значение кой среща проблеми в дълга си, готова съм заедно с него да търся истината, за да разрешим проблемите“. Оттогава започнах активно да питам Ли На и Ян Ян с какви проблеми се сблъскват в работата си и ако споделяха затруднения, заедно общувахме и търсехме решения. След това, колкото и да беше натоварена работата, винаги намирах време да обсъждам работните проблеми със сестрите си и заедно общувахме относно пътища за разрешаването им. Щом видяхме, че цялостната работа постепенно тръгна в положителна посока, всички се почувствахме много радостни.

След известно време водачът възложи на мен и сестра Ян Джън да си сътрудничим по дълг, свързан с работа с текст. Обикновено обсъждахме работата заедно, но по-късно, поради промени в работата, си разделихме отговорностите. Понякога Ян Джън трябваше да проверява материали с братята и сестрите. През този период водачът изпращаше писма със запитвания относно работата ѝ, а братята и сестрите също ѝ пишеха писма, за да ѝ задават въпроси. Всички се нуждаеха от бърз отговор. В началото успявах да помогна с някои от тези задачи, но след време си помислих: „Това е отговорност на Ян Джън. Ако продължавам да ѝ помагам, ще си изгубя времето, а ако работата, за която аз отговарям, не дава толкова добри резултати, колкото тези на Ян Джън, какво ще си помисли водачът за мен? Как ще покажа лицето си отново?“. Но после си спомних как се бях съсредоточила само върху собствената си работа и пренебрегнах работата на сестрите си, което беше ощетило църковното дело, и осъзнах, че този път не мога да постъпя така отново. Припомних си един откъс от Божиите слова: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Дали става дума за работата, за която отговаряше Ян Джън, или за тази, за която отговарях аз, всичко това беше дело на църквата и не биваше да продължавам да проявявам внимание към гордостта и статуса си. Ако работата на Ян Джън се забавеше, това щеше да ощети интересите на църквата. Трябваше да защитя цялостното дело на църквата. След това, когато Ян Джън беше твърде заета, ѝ помагах с някои задачи, като едновременно с това подреждах задачите и работата по важност в зависимост от това колко са спешни. Когато практикувах по този начин, се чувствах спокойна.

В миналото винаги съм смятала, че имам добра човешка природа, че мога да страдам и да плащам цена в дълга си и че мога също така да си сътруднича хармонично с братята и сестрите си. Но след като преминах през всичко това, осъзнах, че съм била истински егоист и че всичките ми страдания и жертви са били, за да защитя собствената си репутация и статус. Благодаря на Бог за правосъдието и разобличаването на Неговите слова, благодарение на които опознах себе си и направих някои промени.