От Сяоюе, Китай

През май 2020 г. бях избрана за църковен водач. Месец по-късно две сестри бяха освободени. Видях в оценките, написани от братята и сестрите, че тези две сестри не решавали проблеми и укорявали хората, като ги карали да се чувстват възпрени. Казваха, че двете изпълнявали дълга си, сякаш са чиновнички, и усетих неприязънта на братята и сестрите към тях. Помислих си: „Не е ли прекалено сурово да разобличаваме и да кастрим другите, като нараняваме чувствата им? Това изобщо не е проява на любов! Не мога да бъда като тях, да кастря и да порицавам хората на всяка крачка. Трябва да съм тактична, когато виждам, че братята и сестрите имат проблеми. Така всички ще почувстват, че с мен се общува лесно, че ме е грижа и че съм добър водач, който проявява разбиране“. В следващите си взаимоотношения с братята и сестрите се съсредоточих върху това да говоря внимателно, като се опитвах да не наранявам чувствата на другите, и когато възникваха проблеми, комуникирах правилно с хората и говорех по деликатен и мек начин. Рядко кастрех другите или разобличавах проблемите на братята и сестрите. След известно време много братя и сестри започнаха да ме хвалят, като казваха, че съм водач без преструвки, че говоря внимателно и че съм сговорчива. Всички тези похвали от братята и сестрите ме караха да се чувствам много доволна и след това винаги си взаимодействах с другите по този начин.

След като си взаимодействах с брат Ли Лян известно време, установих, че той винаги се стремеше към репутация и статус в дълга си. Той надзираваше работата по видеосъдържанието и би трябвало да изучава повече технологията за създаване на видеоклипове, но смяташе, че ученето на техниките е безславна работа и не полагаше никакви усилия, тъй като не можеше да го използва, за да се изтъква. Вместо това той често помагаше на братя и сестри да поправят електрониката, което забавяше работата му. Знаех, че като водач трябва да обърна внимание на проблемите на Ли Лян, за да може той да ги познае и да направи навременни поправки. Но после си помислих: „Ли Лян има добро впечатление от мен и е доста усърден, когато отида на техните екипни събирания. Ако разоблича проблемите му тъкмо след като съм станала водач, той ще си помисли, че не съм сговорчива и че ми липсва любов и това ще навреди на доброто впечатление, което има за мен. Не мога да бъда твърде директна, когато посочвам проблеми, ще трябва да бъда по-тактична“. Когато видях Ли Лян, просто казах: „Като надзорници трябва да поставим изучаването на технологията за създаване на видеоклипове на първо място, в противен случай ще бъде засегнат напредъкът на работата ни“. Ли Лян кимна и изрази готовността си да се промени. По-късно обаче разбрах, че той все още не полага усилия за изучаване на технологията за създаване на видеоклипове. Исках да го разоблича, но тогава си помислих: „Той е млад и дори е похвално, че е успял да остави настрана работата си, за да изпълнява дълга си в църквата. А ако стане негативен, след като го скастря и разоблича? Братята и сестрите няма ли да кажат, че съм точно като предишните водачи, които бяха освободени, че само укорявам хората и ми липсва любов? Няма ли това да съсипе доброто впечатление на братята и сестрите от мен?“. При тази мисъл му намерих видео със свидетелство за преживяване, което съответстваше на състоянието му, с надеждата, че ще се опомни. Ли Лян просто призна, че се е стремил към репутация и статус, но не осъзна сериозността на проблема. В отговор само внимателно го посъветвах да не се стреми към репутация и статус, а след това той продължи да изпълнява дълга си, както обикновено, което не доведе до напредък в работата по видеосъдържанието. Скоро след това висшестоящите водачи дойдоха да проучат работата и предвид последователното поведение на Ли Лян в дълга му, той беше освободен. Тогава водачите ме попитаха: „Защо не проведе общение и не разреши проблемите, които откри в Ли Лян? Защо не го преназначи, след като не беше подходящ за ролята?“. Лицето ми пламна и осъзнах, че не мога да прехвърля вината за освобождаването на Ли Лян. Ако бях разобличила своевременно природата и последиците от стремежа му към репутация и статус в неговия дълг и му бях помогнала да познае себе си, може би това нямаше да се случи. Това ме изпълни с дълбоко съжаление. Безмълвно се помолих на Бог: „Боже, бях наясно, че Ли Лян се стреми към репутация и статус, че му липсват принципи в дълга и че трябва да го разоблича и скастря, но се притеснявах, че това ще развали впечатлението му за мен, така че не обърнах внимание на проблемите му и не го разобличих, а това доведе до загуби в работата. Боже, моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да позная покварения си нрав“.

В моето търсене си припомних един видеоклип със свидетелство за преживяване, който бях гледала, озаглавен „Какво се крие зад „добрия имидж“, отворих го и прочетох този откъс от Божиите слова: „Когато някои църковни водачи видят, че братя или сестри изпълняват дълга си нехайно, те не ги упрекват, макар да е редно. Когато ясно вижда, че интересите на Божия дом са засегнати, той нито се занимава с това, нито разследва и не причинява ни най-малко оскърбление на никого. Всъщност той реално не проявява внимание към слабостите на хората, а намерението и целта му е да спечели сърцата на хората. Напълно осъзнава следното: „Стига да продължавам така и да не оскърбявам никого, ще ме смятат за добър водач. Ще имат добро и високо мнение за мен. Ще ме одобряват и ще ме харесват“. Не се интересува колко се ощетяват интересите на Божия дом и колко големи загуби се причиняват на навлизането в живота на Божиите избраници, нито колко се смущава църковният живот, той просто упорито продължава да следва сатанинската си философия и да не оскърбява никого. Никога не се самоукорява в сърцето си. Когато види, че някой прекъсва и смущава, най-много да си проговори с него за това, като омаловажи въпроса, и с това се приключва. Няма да разговаря за истината, нито ще посочи на този човек каква е същността на проблема, камо ли да разнищи състоянието му, и никога няма да разговаря за това какви са Божиите намерения. Лъжеводачите никога не разобличават или анализират грешките, които хората често допускат, нито покварения нрав, който често разкриват. Не решава никакви реални проблеми, а винаги проявява снизходителност към неправилното практикуване на хората и разкриването на поквара у тях и независимо колко негативни или слаби са те, не го приема на сериозно. Той просто проповядва някои думи и доктрини, изрича няколко поучителни думи, за да се справи нехайно със ситуацията, като се опитва да поддържа хармонията. В резултат на това Божиите избраници не умеят да се самоанализират и да опознават себе си, няма разрешаване на покварения нрав, който са разкрили, и те живеят сред думи и доктрини, представи и фантазии, без изобщо да навлизат в живота. В сърцата си дори вярват: „Нашият водач разбира слабостите ни дори по-добре от Бог. Духовният ни ръст е твърде малък, за да отговори на Божиите изисквания. Просто трябва да изпълним изискванията на нашия водач. Като се покоряваме на водача си, ние се покоряваме на Бог. Ако дойде ден, в който Горното освободи водача ни, ще си кажем думата. За да запазим водача си и да попречим на освобождаването му, ще преговаряме и ще принудим Горното да приеме нашите изисквания. Така ще постъпим правилно спрямо водача си“. Когато хората таят такива мисли в сърцата си и са установили такава връзка със своя водач, и в сърцата им се е появила такава зависимост от него, такава завист и почит към него, те започват да имат още по-силна вяра в този водач и винаги искат да слушат неговите думи, вместо да търсят истината в Божиите слова. Такъв водач почти е заел Божието място в сърцата на хората. Ако един водач е готов да поддържа такива отношения с Божиите избраници, ако в сърцето си изпитва удоволствие от това и вярва, че Божиите избраници трябва да се отнасят към него така, тогава няма разлика между този водач и Павел, той вече е поел по пътя на антихриста, а Божиите избраници вече са били подведени от антихриста и са напълно лишени от проницателност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората). След като прочетох тези Божии слова, се самоанализирах. Бях наясно, че братята и сестрите, водени от покварения си нрав, пречат на делата на църквата в дълга си, но нито ги разобличавах, нито ги кастрех, а вместо това просто изричах хубави думи, за да ги насърчавам. Правех го, за да ме възприемат като грижовен и разбиращ водач. Това беше проявление на опит да спечеля сърцата на хората, както бе разобличено от Бог. Размишлявах върху взаимоотношенията ми с Ли Лян. Отдавна бях забелязала, че той се стреми към репутация и статус, че се отклонява от дълга си на надзорник и че това бави цялостния напредък в работата. Знаех също, че той се нуждае от своевременно напътствие и поправяне, но се притеснявах, че ако разоблича проблемите му, той ще каже, че не съм любяща и че съм твърде груба в исканията си, затова просто говорех внимателно. Само му напомнях и го насърчавах да не се стреми към репутация и статус, а да се съсредоточи върху основния си дълг. В крайна сметка Ли Лян не осъзна проблемите си, но дори и тогава не ги разобличих или разнищих. Вместо това, опитах индиректен подход, като му изпратих видеоклип със свидетелство за преживяване, за да го накарам да се опомни. Виждах проблемите на моите братя и сестри, но никога не ги разобличавах, за да ме възприемат всички като грижовен, сговорчив и добър водач, който проявява разбиране към другите. Правех го, за да печеля сърцата на хората. Наистина вървях по пътя на антихриста! Като водач моят дълг трябваше да бъде да общувам за истината, да разрешавам проблемите на моите братя и сестри и да защитавам църковното дело. Ала аз гледах как Ли Лян живее в покварен нрав и бави работата, без да общувам с него, да го напътствам, разоблича или скастря. Изобщо не изпълнявах задълженията си. Що за човешка природа имах? За да поддържам своя имидж на „добър водач“ в очите на другите, пренебрегвах интересите на църквата. Бях наистина егоистична и достойна за презрение! Като осъзнах това, се почувствах изпълнена с дълбоко съжаление и вина. Когато видях Ли Лян отново, се открих пред него и разобличих и разнищих проблемите му. Той каза: „Рядко виждам да ни посочваш проблеми, винаги си толкова внимателна в говоренето и това не е от полза нито за нас, нито за църковното дело. Чудесно е, че днес повдигна този въпрос. Опознах природата и последиците от стремежа към репутация и статус“. Да чуя това, ме накара да се почувствам наистина засрамена. Ли Лян не остана с лошо впечатление от мен, затова че посочих проблемите му. Напротив, той успя да приеме това напътствие и да се самоанализира. Осъзнах, че неспособността да разобличавам и напътствам хората, когато видех проблеми, е наистина вредна за тях!

Не след дълго открих, че на надзорничката на напоителната работа, Сюе Мей, ѝ липсва чувство за бреме в дълга и че се е отдала на плътски удобства. Тя прехвърляше работата, която беше помолена да свърши, на напоителите, без да проследява или надзирава конкретните подробности. Дори не знаеше как вървят събиранията с новодошлите. Помислих си: „За да върши напоителната работа, човек трябва поне да има чувство за бреме и отговорност. Начинът, по който тя изпълнява дълга си, ще забави църковното дело и ще попречи на израстването в живота на новодошлите, така че трябва да проведа общение с нея за природата и последиците от нейното отдаване на удобство, за да ѝ помогна да промени своята нагласа към дълга си“. Ала тогава си помислих: „Аз бях тази, която общуваше и я разобличи, когато беше освободена като водач на екип. След освобождаването ѝ, почувствах, че тя много се отдалечи от мен. Ако отново разоблича проблемите ѝ, няма ли да си помисли, че непрекъснато я разобличавам и кастря и че не съм любяща? Ако това се случи, впечатлението ѝ за мен ще е още по-лошо. Не. По-добре е да не правя нещата между нас още по-неловки“. Когато видях отново Сюе Мей, само ѝ казах деликатно: „Резултатите от напоителната работа напоследък не са много добри. Трябва бързо да променим нагласата си към нашия дълг и да поемем повече отговорност!“. Като чу това, Сюе Мей наведе глава и каза: „Не съм имала чувство за бреме в дълга си, трябва веднага да променя това“. Видях, че се чувства неудобно и реших да ѝ дам време да поразмишлява върху това. По-късно Сюе Мей продължи да се бави в изпълнението на дълга си, без никакво чувство за бреме. Това доведе до увеличаване на броя на новодошлите, които не провеждат събирания редовно, и до сериозно забавяне на напоителната работа. Висшестоящите водачи проучиха моето последователно поведение и установиха, че защитавам единствено достойнството и статуса в дълга си и че дори когато видя проблемите на моите братя и сестри, не ги разобличавам и кастря. Видяха, че изобщо не защитавам интересите на Божия дом, че не съм разрешила навреме липсата на напредък по различни точки от църковното дело и че не съм свършила никаква действителна работа. В резултат на това бях освободена въз основа на принципите. След като ме освободиха, почувствах дълбоко съжаление и вина. Фактът, че различните аспекти от църковното дело търпяха загуби, се дължеше изцяло на моя стремеж към репутация и статус и на това, че не защитавах интересите на църквата. Помислих си за последователното поведение на Сюе Мей и как тя вече не беше подходяща да бъде надзорник и трябваше да бъде освободена веднага, така че го обсъдихме с водачите и я отстранихме.

По-късно се срещнах с двама братя в дома на домакина. Един от братята ми каза в очите, че съм талантлив човек, който може да бъде развиван, като каза, че мога да търпя страдания и да плащам цена в дълга си и че просто съм млада, така че е разбираемо защо не съм се справила добре предвид тежкото натоварване в църквата. Другият брат също се съгласи. Спомних си, че преди да ме освободят, много братя и сестри ме хвалеха открито, като казваха, че съм непретенциозна водачка, която говори внимателно и която е сговорчива. Дори сега, когато бях причинила толкова големи загуби на църковното дело, братята и сестрите все още не бяха придобили проницателност и се застъпваха за мен. Дали не бях подвела всички? Тази мисъл ме уплаши, затова се помолих на Бог, като Го призовах да ме просветли и да ме напътства да позная проблемите си. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Някои хора смятат, че пишат добре, че са умели писатели; някои смятат, че са добри водачи, че са стълбовете, поддържащи църквата; други смятат, че са добри хора. Веднага щом тези хора загубят добрия си имидж по една или друга причина, те влагат много мисъл и плащат цена заради него, като си напрягат мозъците в опит да поправят ситуацията. Но те никога не изпитват срам, не се упрекват и не се чувстват задължени на Бог заради грешните пътища, по които са поели, или заради различните неща, които са направили в противоречие с истината. Те никога нямат такова чувство. Използват всякакви тактики, за да подвеждат хората и да спечелят сърцата им. Това изпълнение на дълга на сътворено същество ли е? Категорично не. Това ли е работата, която църковните водачи трябва да вършат? Категорично не. […] Тези хора развяват знамето на изпълнението на дълга на водач, но не правят това, което един водач трябва да прави. Това, което правят, изобщо не е изпълнение на дълга на водач, те играят ролята на антихрист, заместват Сатана в смущаването и унищожаването на делото на Божия дом и подвеждат Божиите избраници да отбягват истинския път и да отбягват Бог. Всичките им действия и цялото им поведение разкриват нрава и природата на Сатана и постигат резултата да накарат хората да отбягват Бог, да отхвърлят истината и Бог и да почитат и следват тях. Един ден, когато напълно са подвели хората и са ги поставили под свой контрол, те ще започнат да ги почитат, да ги следват и да им се подчиняват. Тогава ще са постигнали целта си да впримчат сърцата на хората. Те са църковни водачи, но не вършат работата, която Бог им е поверил; не вършат работата на водачи и работници. Вместо това действат върху Божиите избраници, като ги подвеждат, впримчват и контролират, вземат овце, които очевидно принадлежат на Бог, в собствените си ръце, под свой контрол. Не са ли те крадци и разбойници? Като си съперничат по този начин с Бог за Неговите избраници, не служат ли като слуги на Сатана? Такива антихристи не са ли врагове на Бог? Не са ли врагове на Неговите избраници? (Да.) Сто процента. Те са врагове на Бог и на Неговите избраници; това е извън всякакво съмнение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората). Бог разобличава, че ако водач или работник не изпълнява дълга и задълженията си и не разобличава братята и сестрите, когато вижда, че поемат по грешен път в дълга си и причиняват загуби за църковното дело, а вместо това използва хитрини, за да спечели и подведе другите, за да си създаде благосклонен имидж в сърцата на хората, за да ги накара да му се възхищават и да го уважават, то по същество това представлява надпревара с Бог за Божиите избраници и следване на пътя на антихриста. Като размишлявах за времето си като водач, за да изградя имидж в сърцата на братята и сестрите на „добър водач“ и да накарам всички да ми се възхищават и да ме уважават, дори когато видех братята и сестрите да живеят в покварен нрав и да пречат на църковното дело, не ги разобличавах или кастрех, а само общувах внимателно, за им напомня и да ги насърча деликатно. Това накара братята и сестрите да ми се възхищават и да ме хвалят като добър и разбиращ водач. Дори когато причиних сериозни загуби на църковното дело и бях освободена, те все още нямаха проницателност за мен и дори казваха, че не се справям добре, само защото съм млада. Някои дори ми съчувстваха и се застъпваха за мен. Като водач, аз не водех хората пред Бог, а вместо това използвах дълга си като възможност да спечеля сърцата им, да ги накарам да ме уважават и да заема място в сърцата им. Как се различаваха моите действия от тези на разбойниците и крадците, които Бог разобличаваше? Може би изглеждаше, че Ли Лян и Сюе Мей вредяха на църковното дело, като не практикуваха истината, но в действителност аз бях тази, която се отдаваше и ги прикриваше. Предпочитах да жертвам интересите на църквата, за да защитя репутацията и статуса си, и вървях по пътя на антихриста. Това е нещо, което обижда Божия нрав! Освобождаването ми беше Божия праведност и ако не се покаех, просто щях да бъда заклеймена и отстранена от Бог. Като осъзнавах всичко това, се почувствах уплашена и се помолих на Бог: „Боже, изрекох захаросани слова, за да спечеля хората и да защитя моята гордост и статус. Вървя по пътя на антихриста. Боже! Не искам да върша зло и да Ти се противопоставям повече — желая да се покая“.

Докато размишлявах, осъзнах, че имам друга погрешна гледна точка. Мислех, че ако говоря внимателно, подхождам меко и не разобличавам или кастря хората, това означава, че съм любяща към тях, докато разобличаването и кастренето на хора беше сурово и изпълнено с неразбиране. В моето търсене и съзерцание прочетох няколко откъса от Божиите слова: „Божиите избраници трябва най-малкото да притежават съвест и разум и да взаимодействат, да се сдружават и да работят заедно с другите според принципите и критериите, които Бог изисква от хората. Това е най-добрият подход. Това може да удовлетвори Бог. И така, кои истини принципи изисква Бог? Хората да проявяват разбиране към другите, когато са слаби и негативни, да се съобразяват с болката и трудностите им и след това да ги питат за тези неща, да им предлагат помощ и подкрепа и да им четат Божиите слова, за да им помогнат да разрешат проблемите си, като им дадат възможност да разберат Божиите намерения и да преодолеят слабостта си и като ги доведат пред Бог. Дали този начин на практикуване не съответства на принципите? Подобно практикуване е в съответствие с истините принципи. Естествено подобни взаимоотношения още повече отговарят на истините принципи. Ако видиш, че хората умишлено смущават и прекъсват или умишлено изпълняват дълга си нехайно, и ако си способен да им го посочиш, да ги порицаеш и да им помогнеш според принципите, то това съответства на истините принципи“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14)). „Как се изразява конструктивната реч в положителен план? Тя е предимно окуражаваща, насочваща, напътстваща, увещаваща, разбираща и утешителна. Също така в някои специални случаи се налага директно да разкрием грешките на другите хора и да ги кастрим, така че те да придобият познание за истината и да пожелаят да се покаят. Едва тогава се постига подобаващ резултат. Този начин на практикуване е от голяма полза за хората. Това истински им помага и е градивно за тях, нали?“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че кастренето на хората не е сурово, а вместо това е от полза за навлизането им в живота и за доброто изпълнение на дълга им и може да им помогне да действат според принципите. Също така разбрах, че трябва да имаме принципи в отношението си към братята и сестрите. Ако другият човек е временно негативен и слаб, ние трябва да общуваме и да му помагаме с любов според неговия духовен ръст, като не му позволяваме да затъне в трудности и му осигурим път на практикуване и навлизане. Ала тези със сериозно покварен нрав, които — въпреки многобройните общения — продължават да прекъсват и смущават църковното дело без никаква промяна, трябва да бъдат разобличени и скастрени според Божиите слова, така че да познаят своите проблеми и природата и последиците от изпълнението на дълга си въз основа на покварения нрав. Ето какво означава наистина да помагаш на хората. Също така разбрах, че да бъдеш суров към хората означава най-вече да не се отнасяш честно към тях — веднага щом човек открие леко отклонение или грешка, без да проучи контекста или да прояви внимание към състоянието и трудностите на братята и сестрите и без да се съобразява с техния ръст, той безогледно ще губи самообладание и ще укорява хората. Разобличаването и кастренето на хора обаче означава, че когато открие братя и сестри, които вървят срещу принципите или смущават църковното дело, като действат въз основа на покварения си нрав, човек може да почерпи от Божиите слова, за да ги напътства, кастри, да общува с тях и да им помогне, така че братята и сестрите да могат да познаят проблемите си, да поправят своевременно своето състояние и да изпълняват добре дълга си. Това е от полза за навлизането в живота на братята и сестрите, както и за църковното дело, и това не е сурово отношение към хората. Точно като начина, по който се отнасях към Ли Лян и Сюе Мей: мислех, че кастренето и разобличаването им ще бъде твърде сурово и нелюбящо и че просто трябва да ги насърчавам внимателно. В резултат на това те не придобиха разбиране за покварения си нрав и това доведе до загуби за църковното дело. Осъзнах, че подобни действия не им помагаха, а по-скоро им вредяха. Това не беше истинска любов. Гледните точки, които имах, бяха наистина абсурдни и не съответстваха на истината!

По-късно прочетох още Божии слова: „Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). „Някои водачи и работници обичат да помагат на хората чрез увещаване, други чрез мотивиране, а трети — чрез разобличаване, обвинение и кастрене. Независимо кой метод използват, ако той наистина може да те води да навлезеш в истината реалност, да разрешава твоите реални трудности, да те накара да разбереш какви са Божиите намерения и така да ти даде възможност да опознаеш себе си и да намериш път за практикуване, тогава щом се озовеш в подобни ситуации в бъдеще, ще имаш път за следване. Следователно най-основният критерий да се прецени дали един водач или работник отговаря на критериите, е дали той може да използва истината, за да решава проблемите и затрудненията на хората, като така им дава възможност да разберат истината и да придобият път за практикуване“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). След като прочетох Божиите слова, намерих пътя на практикуването. Трябваше да поставя интересите на църквата на първо място в моя дълг и да не проявявам внимание към личния си статус или имидж. Трябваше да мога да направлявам братята и сестрите да търсят истината и да размишляват и да познават недостатъците си, когато се сблъскват с проблеми, така че да могат да изпълняват дълга си според принципите. Когато открия някой, който прекъсва и смущава църковното дело, трябва своевременно да общувам с него за истината, за да разреша проблема, и трябва да кастря и разобличавам хората, когато е необходимо, за да съм сигурна, че работата напредва гладко. Само така ще изпълнявам задълженията си на водач. Помислих си как, за да ни спаси, Бог не само изрича утешителни и насърчителни слова, но също така говори според нуждите на нашата покварена човешка природа, като изразява истината, за да осъди и разобличи нашето непокорство, за да можем да познаем покварения си нрав и да се изповядваме и покаем пред Бог. Без значение дали Божиите слова са напомняния и увещания или тежки разобличавания и правосъдие, крайната им цел е да ни пречистят и преобразят, за да можем да постигнем спасение. Занапред трябваше да практикувам истината, да не проявявам повече внимание към моя имидж и да поставям църковното дело и навлизането в живота на моите братя и сестри на първо място.

След известно време отново бях избрана за водач. Веднъж бях на събиране с няколко водачи на екипи и забелязах, че една от тях изпълнява работата бавно. Когато я попитах за причината, тя прехвърли вината. Видях пренебрежителната нагласа на тази водачка към дълга ѝ, и въпреки че работата ѝ се бавеше, тя все още не познаваше проблема си. Знаех, че трябва да я разоблича, за да може тя да познае покварения си нрав и да промени нагласата към дълга си. Но после се замислих за това как току-що бях избран за водач и се зачудих: „Какво ще си помисли за мен, ако разоблича проблемите ѝ веднага след като станах водач? В миналото и двете бяхме водачи на екипи и когато изпълнявахме дълга си заедно, тя имаше доста добро впечатление за мен. Може би ще е по-добре, ако спомена проблема ѝ само накратко?“. Ала тогава си помислих за предишния ми провал като водачка, който се дължеше на постоянните ми усилия да защитавам имиджа си и на това, че не разобличавах и не кастрех хората, и как това бе навредило на църковното дело. Защо все още исках да защитавам себе си и да не практикувам истината, когато се сблъсквах с проблеми? Припомних си някои Божии слова: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). При тази мисъл почерпих от Божиите слова и разобличих и разнищих природата и последиците от нехайния подход на тази водачка на екип към нейния дълг. След общението ни водачката на екипа призна, че наистина е била нехайна в дълга си и не че не е можела да го изпълнява, а просто не е влагала сърцето си и е била небрежна. Тя също така заяви, че от тук нататък е готова да промени нещата и да изпълнява дълга си правилно. Когато видях, че водачката на екипа е успяла да придобие известни познания за себе си, осъзнах колко прекрасно е да практикуваш според Божиите слова. По-късно, когато усещах, че искам да защитя имиджа си, докато изпълнявам дълга си, съзнателно се молех на Бог да се бунтувам срещу плътта си и черпех от Божиите слова, за да осигуря навременни напътствия и помощ, като напътствах братята и сестрите да размишляват и да познават себе си. След като известно време практикувах по този начин, видях, че братята и сестрите не само нямаха негативно отношение към мен, защото посочвах и разобличавах проблеми, а вместо това съумяваха да размишляват и да познават себе си и отношението им към техния дълг също се бе променило към по-добро. Също така чувствах, че съм постигнала малко повече напредък отпреди. Това, че успях да постигна тези прозрения и промени, се дължи изцяло на напътствието на Божиите слова. Благодаря на Бог!