От Шели, САЩ

През 2021 г. поях новодошлите в църквата. Поради моя нехаен подход към дълга ми много новодошли не посещаваха събиранията редовно. Освен това надменният ми нрав винаги караше другите да се чувстват възпрени, когато си сътрудничеха с мен. Затова водачите ме освободиха и ме преназначиха да се занимавам с общите дела. Като чух тази новина, много се разстроих. Замислих се как бях вярвала в Бог повече от десет години и след като бях изоставила учението си, през цялото време бях изпълнявала дълга си в църквата. Освен това, понеже имах известни познания по чужд език, винаги чувствах, че съм по-способна от другите братя и сестри. Не очаквах, че в този критичен момент на разпространение на евангелието на царството ще бъда освободена и назначена на нископоставен дълг, свързан с общите дела. Дали това освобождаване не беше начинът на Бог да ме разкрие и отстрани? Като се замислих за това, ме обзе смесица от разочарование, болка и тревога. В сърцето си казах: „В бъдеще трябва да бъда предпазлива и стриктна в изпълнението на дълга си, за да избегна всякакви проблеми, които биха могли да доведат до повторното ми освобождаване. В противен случай може наистина да загубя всякаква надежда за спасение“.

След известно време чух, че няколко братя и сестри са били освободени заради лоши резултати в дълга си. Изведнъж се разтревожих и си помислих: „Как изпълнявам дълга си напоследък? И аз ли съм заплашена от освобождаване?“. Бързо започнах да обмислям какви проблеми може все още да съществуват в дълга ми, какво е отношението на надзорника към мен и дали има някакви признаци, че ще бъда освободена. Когато видях, че има някои проблеми в дълга ми и резултатите не са много добри, се почувствах много неспокойна и се зачудих: „Дали надзорникът ще ме освободи някой ден? Ако отново бъда освободена, може би ще бъда напълно отстранена“. През това време изпълнявах дълга си много предпазливо, като се страхувах да не допусна някоя грешка. Понякога, когато надзорникът ми изпращаше съобщения, се притеснявах, че може би планира да ме освободи. Живеех в състояние на предпазливост и подозрение, чувствах се изключително потисната, сякаш тежък камък ме притискаше.

Един ден по време на събиране прочетох един откъс от Божиите слова, който ми даде известно разбиране за собственото ми състояние. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася справедливо към хората. Те не вярват, че Бог царува в Своя дом и че там царува истината. Те смятат, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако в него възникне проблем, Божият дом веднага ще се справи с този човек, ще го лиши от правото му да изпълнява дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. В действителност така ли е? Със сигурност не е. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението Си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един-единствен случай. Той гледа природата същност на човека, неговите намерения и неговото отношение. По-специално Той гледа, дали когато допусне грешка, човекът може да се самоанализира, дали се разкайва и дали може да проникне в същността на проблема въз основа на Божиите слова, като по този начин стигне до разбиране на истината, намрази себе си и се покае истински. […] Ти изобщо не приемаш истината, когато изпълняваш дълга си, и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен. Този твой страх е опетнен от човешко намерение. В този страх има покварен сатанински нрав, както и подозрение, предпазливост и погрешно разбиране. Нито едно от тези неща не е отношение, което човек трябва да има. Трябва да започнеш с преодоляването на своя страх, а също така трябва да преобърнеш и погрешните си разбирания за Бог. Как възникват погрешните разбирания на човека за Бог? Когато нещата вървят добре за даден човек, той със сигурност не Го разбира погрешно, а също така вярва, че Бог е добър, че Бог е благороден, че Бог е праведен, че Бог е милосърден и любящ и че Бог е прав във всичко, което върши. Когато обаче се сблъска с нещо, което не отговаря на неговите представи, той си мисли: „Изглежда, че Бог не е много праведен, поне не и по този въпрос“. Не е ли това погрешно разбиране? Как така Бог не е праведен? Какво е породило това погрешно разбиране? Какво те е накарало да си създадеш това мнение и разбиране, че Бог не е праведен? Можеш ли да го кажеш ясно? Кое точно изречение беше? Кое нещо? Коя ситуация? Кажи го, за да могат всички да го разпознаят и да видят дали имаш основание. И когато човек разбира погрешно Бог или се сблъска с нещо, което не отговаря на неговите представи, какво отношение трябва да има? (Да търси истината и да се покорява.) Първо трябва да се покори и да помисли: „Не разбирам, но ще се покоря, защото това е нещо, което Бог е направил, а не нещо, което човек трябва да анализира. Освен това не мога да се съмнявам в Божиите слова или в Неговото дело, защото всички Божии слова са истината“. Не е ли това отношението, което човек трябва да има? С такова отношение твоето погрешно разбиране все още ли ще представлява проблем? (Не.) То няма да засегне или да смути изпълнението на дълга ти“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Аз бях точно както Бог описваше: Когато допусках грешки в дълга си, винаги се страхувах да не бъда освободена. Това се дължеше на моята предпазливост срещу Бог и неразбирането ми спрямо Него, неразбиране на принципите, според които се освобождават хора в Божия дом, или неразпознаване на Божия праведен нрав. Мислех, че стига да има някакви проблеми или грешки при изпълнение на дълга, или ако резултатите не са добри за определен период от време, хората ще бъдат освободени; точно както при работата в света на невярващите, където грешките водеха до порицание и евентуално уволнение, така че човек трябваше да бъде изключително предпазлив, за да запази позицията си. Но в Божия дом Бог дава на хората колкото се може повече възможности да се покаят и освобождаването на хора също се основава на принципи. Не е вярно, че човек бива освободен само защото е допуснал дребна грешка в дълга си или е имал лоши резултати за кратък период от време. Това по-скоро се основава на цялостна оценка на последователното представяне и природата същност на този човек; особено на това дали може да се самоанализира и да опознае себе си, и да покаже истинско покаяние, след като е допуснал грешка. Например, когато изпълнявах дълга си по поенето на новодошлите, поради надменния си нрав винаги възпирах другите, когато си сътрудничех с тях. Моите братя и сестри ми бяха посочили този проблем. Аз обаче се разстроих само за известно време, а след това не обърнах внимание на решаването на проблема с надменния ми нрав. Освен това, когато поях новодошлите, бях нехайна и вършех само повърхностна работа. Когато новодошлите имаха трудности и не посещаваха събиранията редовно, аз не им предоставях помощ или подкрепа. Когато обобщавах работата и виждах толкова много новодошли с нередовно присъствие, се чувствах разстроена само за известно време, но след това пак не полагах усилия да реша тези проблеми. Църквата ме освободи въз основа на последователното ми представяне, но не ми отне възможността да изпълнявам дълга си, а вместо това ме преназначи да изпълнявам дълг по общите въпроси, като ми даде шанс да се покая; аз обаче не се самоанализирах и не разбрах себе си правилно, а таях предпазливост и неразбиране спрямо Бог. Наистина бях твърде измамна! Сега, въпреки че имах някои проблеми и отклонения в дълга си, свързан с общите въпроси, след като надзорникът научи за това, тя ми предлагаше съвети или общуваше с мен за принципите. Когато следвах тези предложения, проблемите в дълга ми бяха разрешени и църквата не ме освободи заради тях. Видях, че освобождаването на хора в Божия дом наистина се извършваше според принципи и че моята предпазливост и неразбиране бяха наистина самозаблуда и самовъзпиране.

По-късно поразмислих още, като осъзнах, че освен да разреша проблема със своята предпазливост и неразбиране, трябваше също да преодолея този страх, че ще бъда освободена, ако направя грешка в дълга си. Обмислях защо се страхувах. Помолих се на Бог и потърсих по този въпрос. Един ден, по време на духовната си практика, прочетох един откъс от Божиите слова: „Някои хора са преживели известни провали в миналото, като например да бъдат освободени заради това, че не вършат реална работа като водачи или че се отдават на предимствата на статуса. Като бъдат освободени няколко пъти, някои от тях се променят истински до известна степен, така че освобождаването нещо добро ли е, или е лошо? (Добро е.) Когато ги освободят за първи път, хората се чувстват така, сякаш светът е свършил. Сякаш просто сърцата им са разбити. Не могат повече да се владеят и не знаят в коя посока да тръгнат. Но като мине преживяването, си мислят: „Не беше кой знае каква работа. Защо духовният ми ръст беше толкова малък преди? Как може да съм бил толкова незрял?“. Това доказва, че са постигнали напредък в живота и са разбрали нещо за Божиите намерения, за истината и целта на Божието спасение на човека. Това е процесът на преживяване на Божието дело. Трябва да признаеш и приемеш методите, които Бог използва в Своето дело, а именно постоянно да те кастри или да те окачествява, като изказва мнение, че си безнадежден, че не си човек, който ще бъде спасен, и дори да те заклеймява и проклина. Може да се чувстваш негативно, но като търсиш истината, като се самоанализираш и се опознаваш, скоро ще можеш да се изправиш отново, да следваш Бог и да изпълняваш нормално задълженията си. Ето това означава да израстваш в живота. Тогава добро или лошо нещо е да преминаваш през повече освобождавания? Дали този метод, който Бог използва в своето дело, е правилен? (Правилен е.) Понякога обаче хората не осъзнават това и не могат да го приемат. Особено когато ги освободят за пръв път, те чувстват, че се отнасят несправедливо с тях, непрекъснато се оплакват от Бог и се опитват да спорят с Него, неспособни да преодолеят това препятствие. Защо не могат да го преодолеят? Дали защото си търсят неприятности с Бог и с истината? Това е, защото хората не разбират истината, не знаят как да се анализират и не търсят проблемите вътре в себе си. В сърцата си те винаги отказват да се подчинят и когато ги освободят, започват да предизвикват Бог. Не могат да приемат факта, че са освободени, и се изпълват с негодувание. В този момент поквареният им нрав е много сериозен, но когато по-късно погледнат назад, виждат, че правилно са били освободени — оказало се е нещо добро, което им е позволило да постигнат известен напредък в живота. Когато в бъдеще се сблъскат отново с освобождаване, дали пак така ще го оспорват? (Всеки път все по-малко.) Естествено е това да се подобрява с времето. Ако нищо не се променя, това доказва, че те изобщо не приемат истината и че са неверници. Тогава са напълно разкрити и отстранени и няма начин да постигнат спасение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, се почувствах силно развълнувана. Независимо дали преживяваме освобождаване, или сме определени като някой, който не може да бъде спасен, трябва да приемем това от Бог. Ако можем да се покорим, да търсим истината, да се самоанализираме и да опознаем себе си, тогава животът ни ще напредне и това е хубаво нещо. Ако обаче продължаваме да спорим и да се оплакваме, без да се самоанализираме, наистина ще бъдем разкрити и отстранени. Като размишлявах за времето, когато бях освободена от дълга си по поенето, осъзнах, че въпреки че беше много болезнено, това ме събуди. Това ме подтикна да се самоанализирам и да разбера себе си и придобих известно разбиране за своята нехайност при изпълнението на дълга си и за надменния си нрав. В миналото, когато виждах, че новодошлите не посещават събиранията редовно, мислех, че е твърде трудно да разбера техните трудности и да намеря Божии слова за решаване на проблемите им, затова не исках съвестно да правя жертви, за да разреша тези въпроси, а исках само да върша някои прости задачи, които ме караха да изглеждам добре. След като бях освободена, осъзнах, че съм била особено мързелива и съм се отдавала на физически комфорт. Видях, че изпълнението на дълга ми с такава немарлива природа ме правеше изначално неблагонадеждна. Сега, когато изпълнявах дълг по общите въпроси, започнах да обмислям как да изпълнявам дълга си по практичен начин. Независимо от моята работоспособност, просто се съсредоточих върху това да го върша с цялото си сърце и сила. Въпреки че понякога беше уморително, се чувствах спокойна в сърцето си. Освен това в миналото винаги съм гледала отвисоко на братя и сестри със слаби заложби или слаби професионални способности. Когато обсъждах работата, тонът ми често беше груб, което ги възпираше и им вредеше. След като бях освободена, започнах да се успокоявам и да се самоанализирам. Осъзнах, че презрението ми към другите се дължи на надменния ми нрав. По-късно, когато срещах братята и сестрите, на които преди съм гледала отвисоко, открих, че те имат много силни страни и добродетели. Сега, когато братята и сестрите посочваха проблемите и недостатъците ми, бях в състояние да ги приема, да се самоанализирам и да опозная себе си. Братята и сестрите вече не бяха възпирани от мен. Това ме накара да видя, че преназначаването и освобождаването нямат за цел да разкриват или отстраняват никого. Бях дълбоко покварена от Сатана и имах много покварени нрави, затова трябваше да преживея много провали и разкрития, докато изпълнявах дълга си. Ако можех да търся истината, да се самоанализирам и искрено да се покая, това щеше да е от полза за мен и повратна точка за преобразяването на нрава ми. Но аз не можех да се отнасям правилно към провалите и разкритията в дълга ми. Не можех да се успокоя, за да търся истината и да се самоанализирам правилно. Вместо това винаги планирах и се тревожех за крайната си цел и изход, което водеше до моята негативност и болка. Бях изпълнена със съпротива към ситуациите, устроени от Бог. Ако не се покаех, наистина щях да се съсипя. Сега това, което трябваше да направя, беше да приема ситуациите, които Бог беше устроил, и да им се покоря, да се съсредоточа върху търсенето на истината, размислите над собствената ми поквара и недостатъци и опознаването им, да си взема поука и да напредна в навлизането си в живота. Когато разбрах това, сърцето ми стана по-спокойно.

Няколко месеца по-късно църквата отново ме назначи да поя новодошлите. Не очаквах да ми бъде даден още един шанс да изпълнявам този дълг; почувствах неописуема емоция и благодарих на Бог в сърцето си. След известно време срещнах някои трудности при поенето на новодошлите. Някои от тях бяха твърде заети с работа, други бяха болни, а някои имаха представи за Божието дело, затова спряха да посещават събиранията. След като ги поях и подкрепях известно време, без да виждам очевидни резултати, много се разтревожих: „Ако скоро не мога да разреша тези проблеми, ще бъда ли освободена? Бедствията стават все по-тежки, а Божието дело наближава своя край. Ако бъда освободена в този критичен момент, мога ли все още да бъда спасена?“. Тези мисли ми причиниха много страдание. Когато надзорникът дойде да провери работата ми, тя ми напомни да бъда по-усърдна и да разреша тези проблеми възможно най-скоро. Почувствах се доста обезсърчена: „Напоследък полагам усилия, но защо резултатът не се е подобрил? Ако продължавам да бъда неефективна в дълга си, може да бъда освободена. Ако ми бъде възложен различен дълг, ще трябва да започна да уча отначало. Ами ако продължавам да бъда неефективна и отново ме освободят? Тогава ще бъда напълно разкрита и отстранена!“. Колкото повече мислех за това, толкова по-унила ставах и усещах ума си замъглен и тежък. Когато виждах, че новодошлите не посещават събиранията редовно, повече нямах желание да ги проследявам. Дори имах някои оплаквания в сърцето си: „Напоследък работя толкова усилено, защо Бог не ме е напътствал? Колкото и упорито да се опитвам, като че ли няма разлика. Тези проблеми не са лесни за разрешаване и може би дори и след всичките ми усилия пак ще бъда освободена“. През това време бях много негативна и не можех да събера енергия, за да изпълнявам дълга си. По-късно започнах да се самоанализирам: „Защо винаги, когато се случи нещо, се притеснявам, че ще бъда освободена?“. Осъзнах, че съм водена от намерението да придобивам благословии, затова потърсих да ям и пия подходящите Божии слова.

Един ден прочетох тези Божии слова: „Когато един антихрист има статус и власт в Божия дом, когато може да извлича изгода и да се облагодетелства на всяка крачка, когато хората го уважават и ласкаят, и когато смята, че благословиите и наградите, и красивата крайна цел изглеждат на една ръка разстояние, тогава той външно изглежда преизпълнен с вяра в Бог, в Божиите слова и в Неговите обещания към човечеството, както и в делото и перспективите на Божия дом. Когато обаче го кастрят, когато желанието му за благословии е застрашено, тогава той развива подозрения и неразбиране към Бог. За части от секундата привидната му изобилна вяра изчезва и не може да бъде открита никъде. Той едва може да събере сили дори да ходи или да говори, губи интерес да изпълнява дълга си и губи всякакъв ентусиазъм, любов и вяра. Изгубил е малкото добра воля, която е имал, и не обръща внимание на никого, който говори с него. В един миг се превръща в съвсем друг човек. Той е разкрит, нали? Когато такъв човек се държи за надеждите си да бъде благословен, изглежда, че има безгранична енергия, че е предан на Бог. Той може да става рано и да работи до късно през нощта, и е способен да страда и да плаща цена. Но когато изгуби надежда да бъде благословен, той е като спукан балон. Иска да промени плановете си, да намери друг път и да се откаже от вярата си в Бог. Става обезкуражен и разочарован от Бог и е изпълнен с оплаквания. Нима това е израз на човек, който се стреми към истината и я обича, на човек с човешка природа и почтеност? (Не.) Той е в опасност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). „Антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен, не бива да бъда небрежен! Не може да се разчита на божия дом, на братята и сестрите, на водачите и работниците, дори на бог. Не мога да се доверя на никого от тях. Човекът, на когото можеш да разчиташ най-много и който е най-достоен за доверие, си ти самият. Ако не правиш планове за себе си, тогава кой ще се погрижи за теб? Кой ще се замисли за твоето бъдеще? Кой ще се загрижи дали ще получиш благословии, или не? Затова трябва да си правя внимателни планове и сметки заради себе си. Не мога да допускам грешки или да бъда дори малко небрежен, иначе какво ще правя, ако някой се опита да се възползва от мен?“. Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си. […] Дали някой ще придобие Божието одобрение, или не, не се основава на това какъв дълг изпълнява, а на това дали притежава истината, дали истински се покорява на Бог и дали е предан. Това са най-важните неща. През периода на Божието спасение за хората той трябва да премине през много изпитания. Особено при изпълнението на дълга си трябва да премине през много провали и превратности, но накрая, ако разбира истината и има истинско покорство към Бог, ще бъде някой, който има Божието одобрение. В случая, когато възложеният им дълг е коригиран, може да се види, че антихристите не разбират истината и че изобщо нямат способност за разбиране“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). Чрез разобличаването на Божиите слова видях, че причината, поради която антихристите не могат да подходят правилно към преназначаването или освобождаването в дълга си, е, че те изпълняват дълга си единствено, за да придобият благословии, като се опитват да се пазарят с Бог, а не за да придобият истината или да се покорят на Бог. Така че, когато нещо се обърка или когато дългът им бъде преназначен, или бъдат освободени, те винаги свързват това с получаването на благословии. Когато видят, че няма надежда да придобият благословии, те се обезсърчават, разочароват се и се изпълват с оплаквания; губят мотивация да изпълняват дълга си и дори губят желание да вярват в Бог. Аз също притежавах тези проявления на антихристите. Когато дългът ми вървеше гладко и чувствах, че имам надежда да получа благословии, можех да се отрека от учението си, да търпя страдания и да плащам цена за дълга си. Когато обаче получавах лоши резултати в дълга си и дори имаше риск да бъда освободена, чувствах, че надеждата ми да придобия благословии е разбита. В резултат на това станах обезсърчена, разочарована, негативна и небрежна и изпълнявах дълга си като съвсем различен човек. Всъщност е съвсем нормално човек да бъде освободен, да получи насоки или да бъде кастрен за проблеми, възникнали в дълга му. Аз обаче постоянно се притеснявах: „Ще бъда ли освободена? Ако отново бъда освободена, няма ли да бъда напълно разкрита и отстранена? Тогава няма да имам голям шанс да бъда спасена и да вляза в небесното царство“. Бях превърнала изпълнението на дълга си в сделка, като се опитвах да разменя своите жертви, това, че отдавах себе си, и работните си резултати за благословията на небесното царство. Това беше точно като при Павел. Той е проповядвал евангелието единствено за да получава награди и благословии, а не за да придобие истината, до такава степен, че е могъл да каже: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Намекът е, че той е платил огромна цена в изпълнението на дълга си и че Бог трябва да му предостави награди и благословии, в противен случай той щял да спори с Бог и да Му се противопостави. Нима не вървях по същия път като Павел? Бях готова да платя цена, за да придобия благословии, но когато почувствах, че не мога да ги получа, станах негативна и небрежна, дори се оплаквах, че Бог не ме напътства. Нима това не беше тиха съпротива срещу Бог? Мисълта за това ме накара да се почувствам много уплашена, като осъзнах, че да изпълняваш дълга си единствено за да получиш благословии и да се опиташ да се пазариш с Бог е изключително опасно. Това е път на съпротива срещу Бог!

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова: „След като да бъдат благословени не е подходяща цел, към която да се стремят хората, каква е подходящата цел? Стремежът към истината, стремежът към промяна в нрава и способността за покоряване на всичко, устройвано от Бог, и на всички Негови подредби: това са целите, към които хората трябва да се стремят. Да кажем например, че кастренето ти създава представи и погрешни разбирания, и ти ставаш неспособен да се покориш. Защо не можеш да се покориш? Защото усещаш, че твоята крайна цел или мечтата да бъдеш благословен е разклатена. Ставаш негативен и разстроен и искаш да обърнеш гръб на работата си и да се откажеш от дълга си. Каква е причината за това? Има проблем с твоя стремеж. Тогава как може да се преодолее това? Задължително е незабавно да изоставиш тези погрешни идеи и незабавно да потърсиш истината, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Трябва да си кажеш: „Не бива да обръщам гръб на работата си, трябва да продължавам да изпълнявам добре дълга си, както е длъжно да прави едно сътворено същество, и да обърна гръб на желанието си да бъда благословен“. Когато се откажеш от желанието си да бъдеш благословен и тръгнеш по пътя на стремежа към истината, от раменете ти пада тежест. Ще бъдеш ли все още способен на негативност? Макар че все още има моменти, когато си негативен, не позволяваш на това да те възпира и в сърцето си продължаваш да се молиш и бориш, като променяш целта на стремежа си от стремеж към благославяне и получаване на крайна цел в стремеж към истината, и си мислиш: „Стремежът към истината е дълг на едно сътворено същество. Няма по-голяма жътва от това да разбера определени истини днес, това е най-голямата благословия. Дори ако Бог не ме иска и нямам добра крайна цел, и надеждите ми да бъда благословен са разбити, все пак ще изпълнявам правилно дълга си, задължен съм. Каквато и да е причината, няма да позволя тя да повлияе върху правилното ми изпълнение на моя дълг, няма да позволя тя да ми попречи да довърша Божието поръчение. Това е принципът, според който се държа“. И не сте ли надхвърлили възпиранията на плътта така? Някои могат да кажат: „Ами ако съм още негативен?“. Тогава отново търси истината, за да го преодолееш. Колкото и пъти да изпаднеш в негативност, ако просто продължаваш да търсиш истината, за да я преодолееш, и продължаваш да се стремиш към истината, бавно ще изплуваш от своята негативност. И един ден ще почувстваш, че нямаш желание да придобиваш благословии и не си възпиран от крайната си цел и изход, и че е по-лесно и по-свободно да живееш по този начин“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). „Йов не говореше за сделки с Бог и не отправяше молби или искания към Него. Неговата възхвала на Божието име беше заради огромното могъщество и власт на Бог, Който господства над всички неща, и не зависеше от това дали получаваше благословения, или беше сполетяван от бедствие. Той вярваше, че независимо от това дали Бог благославя хората, или им носи бедствия, Могъществото и властта Му не се променят и затова, независимо от обстоятелствата, в които се намира човек, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това, че човек е благословен от Бог, се дължи на върховенството на Бог и когато го сполети бедствие, то също се дължи на върховенството на Бог. Божието могъщество и власт господстват над всичко, свързано с човека, и го подреждат; капризите на човешката съдба са проява на Божието могъщество и власт и от каквато и гледна точка да се погледне, Божието име трябва да бъде възхвалявано. Това преживя и опозна Йов през годините на своя живот. Всички мисли и действия на Йов достигаха до ушите на Бог и идваха пред Него, и бяха считани за важни от Бог. Бог ценеше това знание на Йов и ценеше Йов за това, че имаше такова сърце. Това сърце винаги и навсякъде очакваше Божията заповед и независимо от времето и мястото приемаше всичко, което го сполетяваше. Йов нямаше никакви изисквания към Бог. От себе си той изискваше да чака, да приема, да посреща и да се покорява на всички подредби, които идваха от Бог; Йов вярваше, че това е негов дълг, а Бог искаше точно това. […] Защото сърцето на Йов беше чисто и не беше скрито от Бог, а човешката му природа беше честна и добродушна, той обичаше справедливостта и всичко, което беше положително. Само човек като него, който притежаваше такова сърце и човешка природа, можеше да следва Божия път и да бъде способен да се бои от Бог и да отбягва злото. Такъв човек можеше да види върховенството на Бог, да види Неговата власт и мощ и беше в състояние да постигне покорство пред Неговото върховенство и разпоредби. Само такъв човек можеше истински да възхвалява Божието име. Това е така, защото той не гледаше дали Бог ще го благослови, или ще му донесе бедствие, защото знаеше, че всичко се управлява от Божията ръка и че да се тревожи човек е признак на глупост, невежество и липса на разум, както и признак на съмнение във върховенството на Бог над всички неща и на липса на боязън от Бог. Знанието на Йов беше точно такова, каквото Бог искаше“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). Божиите слова са много практични и ми показаха път за практикуване. Когато се сблъсквам със ситуации и чувствам, че надеждата ми да получа благословии е разбита, трябва да се моля на Бог, да се избавя от намерението си да получавам благословии и да оставя настрана изискванията си към Него. Дори и в крайна сметка да не получа благословии и да не мога да бъда спасена, трябва все пак да се придържам към дълга си, да се стремя към истината и да преживявам ситуациите, които Бог е устроил, с отношение на покорство. По този начин желанието за благословии повече не може да ме възпира. Точно като при Йов — той не се е опитвал да се пазари с Бог и е нямал изисквания към Него. Когато изпитанията са го сполетели, той е загубил всичките си притежания и деца и дори е бил покрит с болезнени язви, но не се е оплаквал от Бог. Той е разбирал, че животът на хората е в Божиите ръце и че Бог предопределя и устройва какви ситуации ще преживее човек на всеки етап. И така, Йов винаги е успявал да се изправи пред всичко, устроено от Бог, с честно и покорно отношение. В сравнение с Йов аз бях толкова назад! Винаги се опитвах да се пазаря с Бог, постоянно се притеснявах, че ако бъда освободена, няма да бъда спасена или да получа благословии. Винаги изисквах Бог да направи това или онова и не се чувствах комфортно да поверя себе си на Него. В действителност това кога ще отида на дадено място или ще изпълнявам даден дълг и кога ще се сблъскам с изпитания — вече е устроено от Бог. Ситуациите, които хората преживяват, не са важни; важно е по какъв път вървят. Това дали ще бъдат спасени, или отстранени, не зависи от ситуациите, с които се сблъскват. Ако винаги се опитвах да се пазаря с Бог и търсех благословии, но в крайна сметка нравът ми изобщо не се променяше, тогава, дори и да не бях освободена, пак щях да бъда отстранена. Ако вървях по пътя на стремежа към истината и ако можех да търся истината и да се самоанализирам, когато се сблъсквах с провали и разкрития, и да променя живот нрава си, в крайна сметка щях да бъда спасена от Бог. Когато разбрах тези неща, се почувствах така, сякаш съм се отървала от тежък товар, и придобих усещане за мир и лекота. Помолих се на Бог: „Боже, винаги съм се притеснявала да не бъда освободена, докато изпълнявам дълга си, което ме доведе до негативно състояние и пасивност в дълга ми. Боже, сгреших. Трябва да подражавам на Йов, без да се тревожа за благословии или нещастия, а просто да търся истината, да се покорявам на Бог във всяка ситуация и да изпълнявам дълга си“.

След известно време някои новодошли все още посещаваха сбирките нередовно. Чувствах се разтревожена и се притеснявах да не бъда освободена, затова бързо застанах пред Бог в молитва да ме напътства да се покоря на ситуацията. Независимо дали щях да бъда освободена, или не, това, което трябваше да направя, беше да се самоанализирам и да потърся истините принципи. След като се помолих, се почувствах много по-спокойна. Започнах да обмислям откъде произтича проблемът с тези лоши резултати при поенето на новодошлите. По време на дискусии с други братя и сестри открих своите отклонения. Що се отнася до новодошлите с нередовно присъствие, аз провеждах само кратко общение с тях за важността на събиранията, увещавах ги и се молех за техните трудности. В резултат на това някои новодошли посещаваха едно или две събирания, но след това отново ставаха нередовни. Основният въпрос беше, че не бях схванала корена и същината на проблема. За да разреша този проблем, трябваше да се науча да изпълнявам дълга си според принципите. От една страна, трябваше да подобря качеството на църковния живот. Когато братята и сестрите се наслаждаваха на ресурс и го получаваха чрез църковния живот, те естествено искаха да посещават събиранията. От друга страна, трябваше да се науча да различавам различните типове хора. Що се отнася до новодошлите, които се стремяха към истината, трябваше да се съсредоточа върху тяхното поене, като им помагам да разберат Божиите слова и Божиите намерения. Това им беше необходимо, за да преодоляват различни трудности, да посещават събиранията и да изпълняват дълга си нормално. Що се отнася до тези, които не се стремяха към истината и не се интересуваха от събиранията, ако беше потвърдено, че са неверници, трябваше да се откажа от тях, вместо да продължавам да върша безполезна работа. След като разбрах тези неща, имах посока за изпълнение на дълга си. По-късно организирах напоителите да изучават принципите заедно. Общувахме за това как да подобрим качеството на църковния живот и те също така споделяха ефективни методи помежду си. След известно време църковният живот се подобри. Сега понякога все още не показвам добри резултати в дълга си, но вече не се притеснявам дали ще бъда освободена. Вместо това се изправям пред обстоятелствата с покорно отношение, търся истините принципи и се стремя да изпълнявам добре дълга си. Това ме кара да се чувствам спокойна в сърцето си. Благодаря на Бог за Неговото напътствие!