В църквата изпълнявах дълг, свързан с дизайн на изображения, и след това бях избрана за ръководител на екип. След период на сътрудничество екипът отбеляза известен напредък в работата, а качеството на дизайна също се повиши. Водачът много ме ценеше и много често се допитваше до мен по въпросите, възникващи в екипа. Ако състоянието на някоя сестра беше лошо или ѝ липсваха технически умения, от мен също така се искаше да предоставя повече общение и помощ. Освен това няколко пъти чух, че водачът е похвалил работните ми умения в други екипи, и ми стана много приятно, понеже смятах, че съм по-добра от останалите и че имам прилични заложби.

През август 2019 г. сестра Ли Уън беше прехвърлена да изпълнява дълга си в нашия екип. Водачът каза, че заложбите ѝ са доста добри, и ме помоли да се съсредоточа в обучението ѝ. В последващото си общуване с нея забелязах, че Ли Уън наистина има доста добри заложби. Понякога установяваше проблеми в изображенията, които аз бях пропуснала, а предложенията ѝ за промени бяха доста иновативни и единствени по рода си. Друга сестра в екипа, Джао Лин, също ѝ се възхищаваше. В този момент изпитах кризисно чувство в сърцето си, като си мислех: „Ако не съм толкова добра, колкото е Ли Уън, кой ще продължи да ми се възхищава? Няма да стане. Трябва да работя усилено върху техническите аспекти на дълга си“. Но колкото и усилия да полагах, пак не бях толкова добра в техническата област, колкото Ли Уън, нито виждах проблемите така всеобхватно, както тя. Почувствах се много разочарована. По-късно видях, че Джао Лин доста се беше сближила с Ли Уън и търсеше помощта ѝ за всички проблеми, а когато водачът обсъждаше проблемите с нас, възгледите и предложенията на Ли Уън често получаваха одобрението на всички. Почувствах се изолирана. Особено когато водачът насърчи Ли Уън да практикува повече, когато тя си тръгваше, се почувствах много неудобно, като си мислех: „Не отричам, че Ли Уън има добри заложби, но и аз не съм за изхвърляне! Много от изображенията, които съм създала, са били избирани преди, а и съм способна да решавам проблеми. Защо не виждаш тези неща?“. При тези мисли започнах да завиждам на Ли Уън, като си мислех: „Преди да дойдеш ти, водачът ме ценеше повече и се допитваше до мен за всичко, но откакто ти дойде, аз съм изолирана — ти ми открадна „ореола“!“. Колкото повече мислех за това, толкова повече нарастваше чувството ми за дисбаланс, и аз намразих Ли Уън.

По-късно забелязах известно напрежение между Ли Уън и една сестра домакин, но вместо да предложа общение или помощ, изпитах удоволствие от ситуацията, в която е попаднала, като си мислех: „Ти не беше ли добра във всичко? Не ти ли се възхищават всички? Как така дори не можеш да си оправиш отношенията с тази сестра домакин?“. Понякога сестрата домакин споменаваше пред нас дразнещите лични навици на Ли Уън, а аз, въпреки че ѝ казвах да се отнася правилно към Ли Уън, дълбоко в себе си се надявах, че сестрата домакин ще се настрои срещу нея и така хората няма да мислят, че Ли Уън е толкова велика, и вече няма да имат толкова високо мнение за нея. Един ден трябваше да пишем информативно писмо за техниките си, а трябваше и да преработим някои изображения. Аз бях доста добра в писането на информативни писма, но мисълта, че водачът ще похвали Ли Уън, ме караше да не искам да пиша писмо. Мислех, че писането на писма е слабото място на Ли Уън, затова я оставих тя да го напише. Сметнах, че ако не го напише добре, другите вече няма да имат толкова високо мнение за нея. С престорена искреност аз казах на Ли Уън: „Аз и Джао Лин ще работим по дизайна, а ти ще напишеш писмото. Всеки от нас трябва да се упражнява да умее всичко, така че просто дай всичко от себе си да го напишеш и не се напрягай много“. Ли Уън каза, че никога преди не е писала такова писмо и се опасява, че ако не го направи добре, това ще е загуба на време, но аз настоях тя да го напише. Написаното от нея писмо изглеждаше в общи линии приемливо, но в него липсваха някои подробности. Помислих си: „Как така това не те затруднява? С тази скорост накрая ще ме засенчиш напълно! Тъй като писмото, което си написала, има недостатъци, трябва да те представя в лоша светлина!“. Посочих множество проблеми, като казах, че някои части са неясни, а други — недостатъчно подробни. Ли Уън стана малко негативна, като видя, че ѝ посочвам толкова много проблеми. После възложих някои от по-трудните задачи в екипа на Ли Уън с изричното намерение да ѝ усложня живота. Понякога се хващах за всяка дребна проява на поквара, която Ли Уън разкриваше, за да я критикувам пред Джао Лин, като казвах колко е надменна и как не може да контролира дразнещите си лични навици, с което е предизвикала неодобрението на сестрата домакин. Поради това Джао Лин се настрои срещу Ли Уън. Ли Уън стана много възпряна и негативна и искаше да се премести в друг екип да изпълнява дълга си. Като видях колко негативна е станала Ли Уън, усетих пристъп на вина и си помислих: „Дали не съм твърде сурова с нея?“. Но после си помислих: „Ако не направя това, как ще си осигуря позиция в екипа? Кой ще ми обърне внимание? Възможно е дори позицията ми на водач на екипа да е застрашена“. От тези мисли чувството за вина се изпари. После, с общението и помощта на водача, състоянието на Ли Уън се подобри. Междувременно аз продължавах да тъна в завист и не можех да си сътруднича с Ли Уън. По-късно имах зъбобол в продължение на повече от два месеца и каквито и лекарства да взимах, нищо не помагаше. Сестрите ме посъветваха да се самоанализирам, но аз само търсех външни причини. Тогава водачът ме разобличи за това, че съм твърде загрижена за репутацията и статуса, изключвам другите, не си сътруднича хармонично с тях, хвърлям екипа в хаос и работата не дава резултати от няколко месеца. Тя каза, че следвам пътя на антихриста, и бях освободена. Думите ѝ прободоха сърцето ми и бях много огорчена. Осъзнах, че съм извършила зло, и непрекъснато плачех. Почувствах, че силната ми загриженост за репутацията и статуса означават, че Бог няма да ме спаси, затова се предадох. По-късно Джао Лин сподели преживявания и ми помогна, като ми вдъхна кураж да не се предавам, и ми каза, че трябва да търся истината, за да реша проблемите си.

Една вечер, по време на духовната си практика, чух един химн с Божиите слова, наречен „Решимостта, която е нужна, за да се стремим към истината“, който много ме трогна. Бог казва: „Трябва да имаш следното разбиране: „С каквото и да се сблъсквам, всичко това са уроци, които трябва да науча в стремежа си към истината — те са уредени от Бог. Може да съм слаб, но не съм негативен и съм благодарен на Бог за възможността да науча тези уроци. Благодарен съм на Бог за това, че уреди тази ситуация за мен. Не мога да се откажа от решимостта си да следвам Бог и да придобия истината. Ако се откажа, то би било все едно да отстъпя пред Сатана, да погубя себе си и да предам Бог“. Ето такава решимост трябва да имаш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). Пеех си тази песен наум много пъти, докато очите ми се наливаха със сълзи. Почувствах, че фактът, че ме освободиха, а водачът ме разобличи сериозно, идваше от Бог, както и че това бяха любовта и спасението на Бог за мен. Бях толкова безчувствена и непреклонна, като упорито се стремях към репутация и статус и следвах пътя на антихриста. Имах зъбобол толкова дълго време и сестрите също ми напомняха и помагаха, но аз не си и помислих да се покая. Умът ми беше изпълнен с мисли за това, че възхищението към Ли Уън означава пренебрежение към мен, и бях заслепена от желанието си за репутация и статус, което ме накара да намразя Ли Уън, да се настроя срещу нея и да правя неща, които я нараняват, и да хвърля екипа в хаос. Но вместо да се самоанализирам, аз се предадох, тъй като имах погрешното разбиране, че Бог вече няма да ме спаси. Нима не изопачавах Божието намерение? Наистина нямах никакво разбиране за Божието сърце. Изобщо не се познавах! Като осъзнах това, се почувствах истински задължена на Бог и усетих, че ако Бог не беше уредил тези обстоятелства, за да ме накаже и дисциплинира, аз нямаше да се самоанализирам, а щях да продължа по грешния път. Не можех да продължавам да разбирам Бог погрешно и исках да ям и пия Неговите слова подобаващо, за да поправя състоянието си.

След това прочетох един откъс от Божиите слова, който пряко се отнасяше до моето състояние. Бог казва: „Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и отхвърлят останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог. Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Като разсъждавах над Божиите слова, видях, че това, което Бог разобличаваше, беше точно моето състояние. Завиждах на способностите на другите и имах лош нрав. Работата по дизайна е много важна и изисква сътрудничество между иновативни и проницателни хора. Това дава възможност да се повиши ефективността на дизайна. Джао Лин и аз обаче не бяхме големи новаторки, докато Ли Уън беше изключително добра в тази област, което по една случайност допълваше нашите недостатъци. Това беше от полза за работата и аз трябваше да се радвам, че в църквата имаше човек като нея. Но аз не разсъждавах по този начин. Поради стремежа си към репутация и статус аз завиждах на Ли Уън за всяко нещо. Когато открих, че заложбите ѝ са по-добри от моите и че водачът я цени, аз се страхувах, че тя ще ме засенчи, и бях твърдо решена да я задмина, но за моя изненада, колкото и да се опитвах, пак не можех да се меря с нея. Не исках обаче да си призная поражението, затова започнах да създавам проблеми на Ли Уън, като се заяждах и нарочно я злепоставях. Дори се хващах за покварата, която Ли Уън разкриваше, за да я съдя и омаловажавам зад гърба ѝ, заради което хората вече не я уважаваха. Видях, че съм истински злобна и че не притежавам разума, който притежават нормалните хора! Един човек с нормална човешка природа и разум не би постъпвал така, че да наранява другите. Такъв човек би бил честен, би проявявал внимание към Божиите намерения и би имал сърце, обърнато към Него. Той би се радвал да види, че някой сътрудничи за работата на Божия дом. Аз обаче не само не успях да подобря работата, но и я смутих и я сринах. Действията и поведението ми бяха толкова отвратителни за Бог, а аз бях истински недостойна да бъда наречена човешко същество!

После прочетох тези Божии слова: „Една от най-очевидните характеристики на същината на антихриста е, че той обсебва властта и налага своя собствена диктатура: не слуша никого, не уважава никого и не обръща внимание на никого, каквито и да са силните страни на хората, колкото и правилни да са възгледите им, колкото и мъдри мнения да изразяват, и каквито и подходящи методи да предлагат. Сякаш никой не е достоен да си сътрудничи с него или да се включи в това, което върши, каквото и да е то. Това е нравът на антихристите. Някои хора казват, че това означава да имаш лоша човешка природа. Как обаче това може да се смята за обикновена лоша човешка природа? Това е съвсем сатанински нрав, а такъв нрав е изключително порочен. Защо казвам, че нравът им е изключително порочен? Антихристът изземва всичко от Божия дом и от собствеността на църквата и го третира като своя лична собственост, която трябва да е под негов контрол, и не позволява на никой друг да се намесва в това. Когато върши църковна работа, мисли единствено за собствените си интереси, за собствения си статус и за личната си гордост. Не позволява на никого да накърнява интересите му, камо ли да допусне някой със заложби или някой, който е способен да разкаже за своите свидетелства за преживяване, да застрашава репутацията и статуса му. […] Нещо повече, антихристите често фабрикуват лъжи и изопачават фактите сред братята и сестрите, като омаловажават и заклеймяват хората, които могат да говорят за своето свидетелство за преживяване. Каквато и работа да вършат тези хора, антихристите си намират оправдания да ги изключват, да ги потискат и да са осъдителни към тях, като казват, че те са надменни и самоправедни, че обичат да се перчат и че таят амбиции. В действителност тези хора имат някакво свидетелство за преживяване и притежават част от истината реалност. Те са с относително добра човешка природа, имат съвест и разум и са способни да приемат истината. И макар че може да имат някои недостатъци, липси и случайни проявления на покварен нрав, те са способни да се самоанализират и да се покайват. Тези хора са хората, които Бог ще спаси и за които има надежда да бъдат доведени до съвършенство от Бог. В обобщение, тези хора са подходящи за изпълнение на дълг. Те отговарят на изискванията и принципите за изпълнение на дълг. Антихристът обаче си мисли: „Няма как да се примиря с това. Искаш да играеш роля на моя територия и да се съревноваваш с мен. Това е невъзможно. Не си го и помисляй! По-образован си от мен, по-красноречив, по-популярен си и се стремиш към истината по-усърдно от мен. Какво щях да правя, ако трябваше да си сътруднича с теб, а ти ми откраднеш успеха?“. Съобразява ли се с интересите на Божия дом? Не. За какво мисли? Мисли само за това как да запази собствения си статус“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Божиите разобличителни слова са пределно ясни. Антихристите придават огромно значение на статуса и не позволяват на другите да ги задминат. Щом някой ги задмине и застраши статуса им, те правят всичко по силите си да го нападат и изключват, като не се отказват, докато не изравнят другия човек със земята. Това е наистина злобно! Антихристите мислят само за това как да опазят статуса си и никога не отчитат интересите на Божия дом. Дори интересите на Божия дом да са накърнени или братята и сестрите да са наранени, на тях им е все едно. Моето поведение също съответстваше на това описание. Видях, че Ли Уън добре разбира нещата, напредва бързо, може да предостави уникални прозрения и получава одобрението на водача и партньорката си, затова се разтревожих, че може да загубя статуса си, и станах враждебна към Ли Уън. Вярвах, че тя ми е отнела „ореола“, затова започнах да я изключвам. Нарочно ѝ създавах проблеми, за да я злепоставя, и я съдех зад гърба ѝ, като привлякох на своя страна сестрата домакин и Джао Лин в изключването и нарочването на Ли Уън. Исках да я хвърля в негативност, а после да я изритам от „територията“ си. Видях, че съм била истински неморална и коварна! Бях под контрола на сатанински отрови като „В цялата вселена само аз съм върховен господар“ и „Може да има само един алфа мъжкар“. Не можех да търпя никого другиго и или намразвах всеки, който виждах, че е по-добър от мен, или му завиждах. Дори използвах коварство, за да го измъчвам, като не се отказвах, докато човекът не станеше негативен и не беше победен. Сега, като се върна назад, разбирам, че живеех според тези сатанински отрови и имах особено надменен и злонамерен нрав. Никога не взимах под внимание интересите на Божия дом в думите и действията си. По какво се различаваше този мой нрав от този на антихриста?

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за природата на действията ми, с които защитавах интересите си и смущавах църковното дело, и за последиците от тях. Всемогъщият Бог казва: „Ако винаги смущавате, прекъсвате и подкопавате нещата, които Бог иска да защити, ако винаги показвате презрение към тях и винаги имате представи и мнения за тях, тогава вие се противопоставяте на Бог и заставате срещу Него. Ако не считате делото и интересите на Божия дом за важни, а винаги искате да ги подкопавате и винаги искате да причинявате унищожение или винаги искате да извличате печалба от тях, да мамите или да присвоявате, тогава Бог ще ви се разгневи ли? (Да.) Какви са последствията от Божия гняв? (Ще бъдем наказани.) Това е сигурно. Бог няма да ви прости, категорично няма! Защото това, което правите, е разрушаване и унищожаване на църковното дело и то е в противоречие с делото и интересите на Божия дом. Това е голямо зло, това е влизане в съперничество с Бог и то е нещо, което пряко накърнява Божия нрав. Как може Бог да не ви се разгневи? Ако някои хора, поради това, че са с лоши заложби, не са компетентни в работата си и неволно правят неща, които предизвикват прекъсвания и смущения, това е извинимо. Ако обаче поради личните си интереси се впускате в ревност и разправии и умишлено вършите неща, които прекъсват, смущават и унищожават делото на Божия дом, това се брои за умишлено нарушение и представлява накърняване на Божия нрав. Бог ще ви прости ли? Бог върши делото Си по Своя шестхилядигодишен план за управление и в него са вложени всичките Му ревностни усилия. Ако някой се противопоставя на Бог, ако умишлено вреди на интересите на Божия дом и умишлено преследва личните си интереси, личния си престиж и статус за сметка на увреждането на интересите на Божия дом и не се колебае да разруши делото на църквата, като предизвика възпрепятстване и унищожаване на делото на Божия дом и дори нанесе огромни материални и финансови щети на Божия дом, смятате ли, че на такива хора трябва да се прости? (Не, не трябва.) […] Домогването до слава, придобивки и статус и преследването на собствените интереси — това е сътрудничество със Сатана в извършването на зло и е противопоставяне на Бог. За да попречи на Божието дело, Сатана издига различни среди, за да изкушава, смущава и подвежда хората, да им пречи да следват Бог и да пречи на способността им да се покоряват на Бог. Вместо това те си сътрудничат със Сатана и го следват, като умишлено се надигат, за да смущават Божието дело и да го унищожават. Колкото и Бог да разговаря за истината, те все така не се вразумяват. Колкото и Божият дом да ги кастри, те все така не приемат истината. Те изобщо не се покоряват на Бог, а вместо това настояват нещата да се случват по техния начин и да правят, каквото си искат. В резултат на това те смущават и унищожават работата на църквата, сериозно засягат напредъка на различните църковни дела и нанасят огромна вреда на навлизането в живота на Божиите избраници. Този грях е твърде голям и такива хора със сигурност ще бъдат наказани от Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). Докато четях Божиите слова, имах усещането, че Бог ме разобличава в лицето. Словата Му поразиха сърцето ми и много се уплаших. Понеже смятах, че Ли Уън можеше да създаде повече и по-добри дизайни, което щеше да е от полза за църковното дело, аз не само не я подкрепях и не поддържах тази работа, но и постоянно я изключвах и се възползвах от недостатъците ѝ, за да ѝ усложнявам живота нарочно и да я изолирам. В резултат на това Ли Уън изпадна в негативно състояние и вече не беше способна да изпълнява дълга си нормално. Работата в екипа също беше сериозно засегната и не даваше никакви резултати с месеци. Това, което направих, беше да подкопая, да смутя и да съсипя църковното дело. Това беше съпротива срещу Бог и разгневяваше нрава Му. Сетих се как Саул завиждал на Давид. Бог помазал Давид, а Давид разчитал на Бог Йехова, за да жъне победи и да спечели подкрепата на израилтяните. Саул не можел да го понася и чувствал, че заради Давид не можел да запази трона си, затова безотказно преследвал Давид, като се опитвал да го убие. С Божията закрила обаче Саул не успял да нарани Давид и в крайна сметка загинал на бойното поле. В същността си моите действия бяха същите като тези на Саул. Използвах мошеничество, за да защитя репутацията и статуса си, и изключвах и тормозех Ли Уън, в резултат на което тя заживя в негативно състояние и загуби мотивация да изпълнява дълга си до такава степен, че дори искаше да напусне екипа. Като се върна назад, макар и да е изглеждало, че просто съм се опитвала да усложня живота на Ли Уън, разбирам, че в действителност аз съсипвах църковното дело и се противопоставях на Бог! Ли Уън беше ефективна в дълга си, но аз прилагах всякакви номера, които ми хрумваха, за да я изключвам, и бях доволна, когато успявах да я отстраня. Това прекъсваше и смущаваше църковното дело. Нима това не беше действие на дявол и Сатана? Тази мисъл ме ужаси. Не бях очаквала нравът ми да е толкова злобен. Сега, като се върна назад, разбирам, че освобождаването ми наистина е било Божията праведност! В този момент зароних сълзи от съжаление и се намразих за това, че до такава степен ми е липсвала човешка природа! Помолих се на Бог в покаяние, готова напълно да поправя грешките си от миналото.

На следващата сутрин, по време на духовната си практика, прочетох статии със свидетелства за преживяване от братя и сестри, в които те разказваха как са преодолели завистта, и намерих път за практикуване. Бог казва: „Функциите не са еднакви. Има едно тяло. Всеки изпълнява задължението си, всеки е на мястото си и върши всичко по силите си — за всяка искра има един проблясък на светлината — и да се стреми към зрялост в живота. Така ще бъда доволен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 21). „Трябва да се научиш да се отказваш от тези неща и да ги оставяш настрана, да препоръчваш други хора и да им позволяваш да изпъкват. Не се съпротивлявай и не бързай да се възползваш от възможностите да се откроиш и да блеснеш. Трябва да можеш да оставяш тези неща настрана, но и не бива да отлагаш изпълняването на дълга си. Бъди човек, който работи тихо и незабележимо, който не се изтъква пред останалите, докато предано изпълнява дълга си. Колкото повече се отказваш от гордостта и статута си и колкото повече се отказваш от интересите си, толкова по-спокоен ще се чувстваш, толкова повече светлина ще има в сърцето ти и толкова повече ще се подобрява състоянието ти. Колкото повече се съпротивляваш и състезаваш, толкова по-мрачно ще става състоянието ти“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Като размишлявах над Божиите слова, разбрах, че в партньорството с Ли Уън в дълга ни има истина, която трябва да практикувам. Трябваше да заема позицията си подобаващо и да загърбя мислите си за ползите и вредите за собствените ми интереси, да се науча да поддържам църковното дело и да изпълнявам добре дълга си. Заложбите на човек се определят от Бог и не могат да бъдат променени от самия човек. Също както Ли Уън, която имаше отлично разбиране и проницателност, възгледите ѝ и дизайните, които правеше, бяха иновативни и творчески — тя беше от онези хора, които имат добри заложби. Моите заложби обаче бяха средни и аз не бях такъв новатор като Ли Уън, така че колкото и да се състезавах с нея, не можех да я задмина. Ефективността, която постигах в работата си преди, се дължеше изцяло на Божието напътствие и на резултатите, които постигах чрез сътрудничеството на братята и сестрите, а не на силната ми работоспособност или на заложбите ми. Аз обаче не бях благодарна на Бог за напътствието Му, а приписвах тези резултати на себе си, като се хвалех, че имам добри заложби и съм талантлив човек. Бях истински безсрамна! Ако не ме бяха освободили и ако водачът не ме беше скастрил сурово, още щях да се състезавам с Ли Уън за репутация и статус и накрая дори нямаше да знам защо съм отстранена! Сега осъзнавам, че стремежът към репутация и статус не е имал никаква стойност. Като се замисля за това, каква е ползата от това другите да имат високо мнение за мен? Преди получавах възхищението и подкрепата на другите, но тази слава и тази гордост бяха само временни. Поквареният ми нрав изобщо не се беше променил и аз продължавах да се състезавам за слава и печалба. В крайна сметка станах толкова безчувствена, че дори когато сестрите ми посочиха грешките, които бяха точно под носа ми, аз не осъзнах, че трябва да се самоанализирам. Видях, че съм била заслепена от репутацията и статуса. Бях истински глупава! Борех се за безполезна репутация и статус и оставих сериозни прегрешения след себе си пред Бог. Загубих толкова много шансове да придобия истината. Бях истински безполезна! Църквата беше уредила Ли Уън и аз да изпълняваме дълга си заедно, за да можем да си сътрудничим хармонично и да изкарваме на преден план силните си страни. Беше точно както казва Бог: „Всеки изпълнява задължението си“ и „за всяка искра има един проблясък на светлината“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 21). Когато работим усилено заедно, за да изпълняваме добре дълга си и да удовлетворяваме Бог, Божието сърце е удовлетворено. Като размишлявах над това, изпитах силно чувство на облекчение. Като се избавих от завистта си, почувствах толкова много мир и спокойствие в сърцето си.

След повече от месец на духовни практики и размишление придобих известно разбиране за себе си и после водачът уреди отново да изпълнявам дълга си с Ли Уън и останалите. Знаех, че това е Божията милост и че Бог ми даваше шанс да се покая, и бях истински благодарна на Бог! По това време Ли Уън беше водач на екип, а водачът се допитваше до нея по всякакви въпроси. Чувствах се малко неудобно. Осъзнах, че завистта ми отново се възпламенява, затова побързах да се помоля на Бог да бди над мен и да ми помогне да практикувам истината, и да се избавя от завистта си спрямо сестрата. По-късно прочетох тези Божии слова: „Какви принципи определят постъпките ви? Трябва да се държите подобаващо на положението си, да си намерите подходящото място и да изпълнявате добре дълга, който трябва да изпълнявате. Само така човек е разумен. Например някои хора с определени професионални умения разбират принципите и трябва да поемат отговорността и да извършват окончателните проверки в съответната област. Други могат да дават идеи и да вникват в смисъла, да вдъхновяват останалите и да им помагат да изпълняват дълга си по-добре — тогава те трябва да дават идеи. Ако успееш да намериш подходящото за теб място и да работиш в хармония с братята и сестрите си, ще изпълняваш дълга си добре — това означава да постъпваш според положението си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). Предвид, че Ли Уън имаше по-добри технически умения и композициите ѝ бяха иновативни и творчески, а като водач на екип тя успяваше да направлява работата на екипа, аз трябваше да си сътруднича хармонично с нея и да изпълняваме дълга си добре. Беше факт, че нямах техническите умения на Ли Уън, така че трябваше да се отнасям правилно към недостатъците си, а не да ѝ завиждам. Моите заложби са определени от Бог и аз трябва да приема това от Бог, да се науча да се покорявам и да допринасям според силите си. Това е мой дълг и моя отговорност. Това, че в миналото не си сътрудничех подобаващо с Ли Уън, причини загуби на църковното дело, но Бог ми даде още един шанс, който аз трябва да ценя, и повече не бива да правя нищо, с което да прекъсвам или подкопавам работата. Като взех това предвид, успях да се избавя донякъде от завистта си към Ли Уън. В хода на сътрудничеството ни споделях толкова, колкото разбирах, и приемах добрите предложения на Ли Уън. По този начин ние бяхме в единомислие и имахме хармонично сътрудничество, а ефективността на дълга ни се повиши. Също така отбелязах известен напредък в навлизането си в живота и в техническите си умения. Успях да се освободя от оковите на завистта и да си сътруднича хармонично със своята сестра. Това беше резултат от въздействието на Божиите слова върху мен. Благодаря на Бог!