От Ян Юе, Китай

През февруари 2021 г. изпълнявах дълга си, който се състоеше в работа с текстове в църквата. По това време работната ефективност на нашия екип се влошаваше и щом надзорничката научи за това, тя установи, че в екипа няма хармонично сътрудничество. Сестра Сяоюе и ръководителката на екипа Сю Ли се съревноваваха за слава и придобивки и Сяоюе беше непокорна, защото не беше избрана за ръководител на екипа. Тя често критикуваше работната организация на Сю Ли, което сериозно се отразяваше на работата, затова надзорничката преназначи дълга на Сяоюе. Надзорничката разобличи и мен, като каза: „Много добре знаеше, че Сяоюе и ръководителката на екипа се съревновават за слава и придобивки и въпреки това не разговаря с тях, за да им помогнеш, а често взимаше страната на Сяоюе, съгласяваше се с нея, което накара ръководителката на екипа да се почувства толкова негативно, че да поиска да се оттегли. Ти изобщо не защити делото на църквата. Наясно ли си със същността на подобни действия и последиците от тях?“. По онова време изобщо не осъзнавах тези неща и вътрешно спорех с нея, като си мислех: „Как може да обвиняват мен за лошата работна ефективност на екипа? Ако предложенията на Сяоюе наистина бяха правилни, щях да ги приема. Как може да твърдиш, че съм се сдружила с нея, за да подкопая ръководителката на екипа?“. Но знаех, че тази ситуация беше допусната от Бог и че трябваше да започна с това да се покоря. Същата вечер застанах пред Бог и се помолих: „О, Боже, не осъзнавам проблемите, които ми посочи надзорничката. Моля Те, просветли ме и ме напътствай!“. След молитвата започнах да размишлявам.

През септември 2020 г. Сю Ли и аз заедно следяхме работата по статиите за проповеди в няколко църкви. Макар че понякога бяхме на различни мнения и имахме някои търкания, успявахме да си сътрудничим хармонично чрез открито общение помежду си. До средата на ноември към екипа се присъединиха още две сестри и трябваше да изберем ръководител на този екип. Единодушно избрахме Сю Ли. Сю Ли имаше доста открита индивидуалност и като забелязваше, че разкривахме поквара или че нямахме чувство за бреме към дълга си, тя го изтъкваше по време на сбирки и ни напътстваше да ядем и пием Божиите слова, за да размишляваме и да опознаем себе си. В началото мислех, че този вид практикуване е много добър. Но по-късно Сю Ли посочи проблемите ми пред другите две сестри и тонът ѝ беше доста остър. Почувствах се посрамена и ми беше малко трудно да го приема. Развих предубеждение към нея и постепенно се отчуждихме една от друга. Спомням си, че веднъж по време на съвместните ни духовни практики, след като прочетохме Божиите слова, Сю Ли първа сподели своето общение, но преди да приключи, аз я прекъснах и започнах своето. Сю Ли, със строго изражение и остър тон, ми каза: „Сестро, забелязвам, че често прекъсваш другите, но това прекъсва мисълта им“. Почувствах се много неловко, лицето ми се изчерви и си помислих: „Знам, че беше неразумно и неправилно да говоря, преди да е дошъл моят ред, но ти не трябваше да посочваш проблема ми на всеослушание. Какво ли ще си помислят новите сестри за мен сега? Не можеше ли да ми посочиш недостатъците на четири очи? Не се ли опитваш да ме злепоставиш умишлено?“. Друг път обсъждах статия за проповед с две сестри и те не бяха съгласни с моята гледна точка. Смятах, че схващам принципите по-точно от тях, затова настоях на своята гледна точка и спорих с тях. Сю Ли ни наблюдаваше как спорим известно време и каза, че имам надменен нрав и не бива да споря със сестрите, ако ще проявявам избухливост. Каза, че трябва да проведа общение със сестрите относно принципите и че трябва да се учим от силните страни на всяка от нас. Не можах да го приема и силно се съпротивих, като си мислех: „Защо винаги ме кастриш? Смяташ, че съм лесна мишена ли? Преди, когато си сътрудничехме, нямах нищо против кастренето ти, но сега постоянно ме кастриш пред сестрите и умишлено ме злепоставяш. Какво ще си помислят сестрите за мен сега?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се ядосвах и си мислех: „Щом ме кастриш така, при първа възможност и аз ще ти посоча проблемите, да видиш какво е да се почувстваш засрамена!“.

По-късно Сяоюе се почувства недоволна, че не беше избрана за ръководител на екипа, и започна да се кара със Сю Ли — както пряко, така и косвено. Постоянно намираше недостатъци в работната организация на Сю Ли и когато работата вечер се проточваше повече от обичайното, Сяоюе се обръщаше към мен и се оплакваше, че Сю Ли не знае как да организира работата. На една сбирка Сяоюе деликатно насочи критиките си към Сю Ли под претекст, че споделя своята поквара, като обвиняваше Сю Ли, че отлага, и хвалеше предишната ръководителка на екипа, че била способна, добра в организирането на работата и че цялата работа била свършвана в същия ден, в който била възложена. Като чух това, нещо в мен се сепна и си помислих: „Ти не познаваш себе си в действителност, просто се оплакваш, че Сю Ли не е работоспособна. Екипът има натрупани десетки статии за проповеди, а Сю Ли просто ни помоли да работим извънредно и да ги прегледаме набързо, за да върви работата. Дори и да не се справя добре в някои аспекти, можеше просто да поговориш с нея, като се открие възможност. Такива думи само биха я възпрели“. Исках да посоча проблема на Сяоюе, но после си помислих как Сю Ли ме беше скастряла няколко пъти преди това, как някой най-после говореше в моя защита и че днес беше неин ред да усети какво е да бъдеш скастрен. Затова се включих и казах: „След като начинът на работа на предишната ръководителка на екипа беше добър, нека пак започнем да го прилагаме. Така ще можем да работим по-ефективно“. Неочаквано, щом изрекох това, Сю Ли, със сълзи на вина в очите, каза: „Наистина не умея да организирам работата. Моля ви да ми помагате повече, ако забележите някакви мои недостатъци занапред“. Като видях колко е огорчена, се почувствах неловко.

Малко по-късно, понеже резултатите от работата на екипа ни се бяха влошили, водачът дойде, за да обобщим отклоненията. Двете със Сяоюе продължавахме да посочваме областите, в които Сю Ли имаше пропуски. Сю Ли беше много смутена и каза: „Ако виждате някакъв проблем, ви моля да ми помогнете да го коригирам“. На другия ден, по време на сбирката, Сю Ли говори за своята надменност и самонадеяност, за нетърпението си да постигне бързи резултати в дълга, за това, че работи показно, и как, щом разбрала, че водачът я цени, искала да свърши работата си добре възможно най-бързо, за да остави добро впечатление у водача. След общението си тя ни помоли да посочим проблемите ѝ. Помислих си: „Щом сама повдигна темата, най-добре да използвам възможността и да те злепоставя пред другите сестри“. И така, изтърсих всичките ѝ проблеми — казах, че е надменна и самонадеяна, че обича да се изтъква, че е своеволна и прекалено загрижена за репутацията и статуса си. Сяоюе също се включи. Сю Ли сведе глава под нашите критики. Като видях, че мълчи, се зачудих дали не съм прекалила. Но после си помислих, че това, което казах, беше вярно и че посочването на проблемите ѝ ще ѝ помогне да се самоанализира. По-късно Сю Ли стана по-плаха и колеблива в организирането на работата и започна да обсъжда с нас някои неща, с които преди можеше да се справи сама. Сяоюе понякога хвалеше предишната ръководителка на екипа, затова че добре организираше работата, което караше Сю Ли да се чувства неработоспособна, да затъва в чувство за малоценност и да става негативна. Понеже често заемах страната на Сяоюе, тя ставаше все по-дръзка, понякога дори сама поемаше организацията по работата на екипа и изместваше Сю Ли. Понякога Сяоюе също така открито кастреше и изолираше Сю Ли пред нас и аз или я подкрепях, или мълчах. Сю Ли беше силно възпирана от Сяоюе и изпадаше във все по-дълбоко униние, като чувстваше, че не може да бъде ръководител на екип и иска да се оттегли. Осъзнах, че съревнованието на Сяоюе за слава и придобивки със Сю Ли се е отразило върху работата и че е трябвало да посоча проблемите на Сяоюе. Но като се сещах как Сю Ли ме беше скастрила два пъти преди това, просто си затварях очите. В края на краищата, ако работата беше неефективна, надзорничката щеше да скастри именно нея и така щеше и тя да усети горчивината от това да изгубиш достойнството си. Понеже не си сътрудничехме хармонично, работата изпадна в период на почти пълна парализа. Като размишлявах над поведението си, почувствах лек страх — видях, че съм способна на такива злобни действия само за да си отмъстя на Сю Ли. Изобщо не защитавах делото на църквата. Ако надзорничката не ми беше посочила това, нямаше дори да се замисля, че трябва да се самоанализирам.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „От израза „склонни към отмъщение“ става ясно, че тези хора не са стока; разговорно казано, те са гнили ябълки. Ако се съди по последователните проявления и разкривания на тяхната човешка природа, както и по принципите им на действие, сърцата им не са добри. Както гласи народната поговорка, те са „гадняри“. Ние казваме, че те не са от добрия вид; по-конкретно, тези хора не са добросърдечни, а носят жестокост, злоба и безпощадност. Щом някой каже или направи нещо, което засяга интересите, репутацията или статуса на тези хора, или което ги оскърбява, от една страна, те таят враждебност в сърцата си. От друга страна, въз основа на тази враждебност, те действат; действат с цел и посока да излеят омразата си и да облекчат гнева си — поведение, известно като търсене на отмъщение. Сред хората винаги има една част такива индивиди. Независимо дали става въпрос за това, което хората описват като дребнави, властни или прекалено чувствителни, каквито и термини да се използват за описание или обобщение на тяхната човешка природа, общото проявление на техните взаимодействия с другите е, че всеки, който случайно или умишлено ги нарани или оскърби, трябва да си изпати и да понесе съответните последствия. Както казват някои хора: „Оскърбиш ли ги, бедна ти е фантазията какво ще ти се случи. Ако ги предизвикаш или нараниш, не си мисли, че ще се измъкнеш лесно“. Съществуват ли такива индивиди сред хората? (Да.) Със сигурност съществуват“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (25)). „Как антихристите проявяват коварството и безпощадността си? (В способността си да скалъпват лъжи и да набеждават другите.) Фабрикуването на лъжи и натопяването на другите включва както закоравялото лъжене, така и това, че са коварни и безпощадни. Тези две черти са тясно свързани. Например, ако извършат злодеяние и не искат да поемат отговорност, те създават илюзорна представа, изричат лъжи и карат хората да повярват, че това е дело на някой друг, а не на тях. Те прехвърлят вината на някой друг, като го карат да понесе последствията. Това е не само нечестиво и подло, но е дори още по-коварно и безпощадно. Кои са някои други проявления на коварството и безпощадността на антихристите? (Те могат да измъчват хората, да ги нападат и да си отмъщават.) Способността да измъчват хората е безпощадна. Те ще направят всичко по силите си, за да нападнат и да отмъстят на всеки, който представлява заплаха за техния статус, репутация или престиж, или на всеки, който е неблагоприятен за тях. Понякога може дори да използват други, за да навредят на хората — това е коварство и безпощадност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). Бог разобличава, че онези, които са склонни към отмъщение, не са добри хора и че тяхната човешка природа е злобна. Не беше ли точно такова и моето поведение? Като размишлявах върху предишното си сътрудничество със Сю Ли, осъзнах, че можех да приема, когато сестрата ми посочваше проблемите, защото това беше само между нас двете и не засягаше гордостта ми. По-късно, когато Сю Ли стана ръководител на екипа, тя два пъти разобличи проблемите ми пред сестрите, което ме посрами. Това ме накара да тая злоба и да чакам удобен момент да ѝ отмъстя. Случи се така, че Сяоюе се съревноваваше със Сю Ли за слава и придобивки и се хващаше за недостатъците ѝ, затова аз се възползвах от тази възможност, за да подкрепя Сяоюе и да говоря неща, с които хвалех другите и омаловажавах Сю Ли, което я накара да се чувства още по-непълноценна и да заживее в негативно състояние. Когато Сю Ли ни помоли да посочим нейните проблеми, аз се възползвах от възможността да изтъкна покварата, която тя разкри, и да я преувелича, с намерението да я посрамя, в опит да си върна част от загубеното достойнство. Постоянната ми подкрепа към Сяоюе я правеше все по-високомерна, като тя често се заяждаше със Сю Ли и я изключваше, в резултат на което Сю Ли стана толкова негативна, че пожела да се оттегли. Възнамерявах да посоча проблемите на Сяоюе, но като си спомних как Сю Ли ме беше скастрила и посрамила, си затворих очите — просто стоях отстрани и оставях Сяоюе да прекъсва и смущава екипа. Дори се надявах надзорничката да скастри или замени Сю Ли, за да изпита и тя горчивината от посрамването. Нима не си отмъщавах и не нападах хората? На пръв поглед останах спокойна, но зад кулисите се сдружих със Сяоюе, за да нападнем ръководителката на екипа и да я изолираме — възнамерявах да отмъстя, без другите дори да забележат. Методите ми бяха като на антихрист, използвах другите, за да вършат моята мръсна работа. Колко подло и злобно беше това! Мислех си, че човешката ми природа е приемлива и че нямам отмъстително сърце, но това беше така само защото интересите ми не бяха засегнати. Щом засегнаха интересите ми, злобната ми природа беше разобличена. Чрез това разкриване осъзнах, че човешката ми природа не беше добра и че съм способна да върша такива злобни неща само за да защитя достойнството си. Прекъсвах и смущавах работата, възпирах и наранявах Сю Ли и също така бях оставила сериозни прегрешения след себе си. Колкото повече мислех за това, толкова по-задлъжняла се чувствах към Бог, затова се покаях пред Него.

След това започнах да се питам: какво ме контролираше, за да разкрия този аспект от нрава си? Прочетох друг откъс от Божиите слова: „Нападението и отмъщението са един вид действия и разкриване, който идва от злобна сатанинска природа. Това е също и вид покварен нрав. Хората мислят така: „Ако ти си груб с мен, и аз ще постъпя зле с теб“. „Ако не зачиташ достойнството ми, защо аз да зачитам твоето?“. Какво мислене е това? Не е ли отмъстително мислене? От гледна точка на обикновения човек не е ли това обоснована перспектива? Не е ли издържана? „Няма да нападна освен ако не ме нападнат. Ако бъда нападнат, със сигурност ще контраатакувам“ и „С твоите камъни по твоята глава“ — невярващите често казват такива неща. Сред тях това са все основания, които са издържани и напълно се придържат към човешките представи. И все пак, как трябва да възприемат тези думи хората, които вярват в Бог и се стремят към истината? Правилни ли са такива идеи? (Не.) Защо не са правилни? Как трябва да бъдат различавани? Откъде произлизат тези неща? (От Сатана.) Те произлизат от Сатана, в това няма съмнение. От кой нрав на Сатана идват? Идват от злобната природа на Сатана. Те съдържат злъч и съдържат истинското лице на Сатана в цялата му злоба и уродливост. Съдържат този вид природа същност. Какъв е характерът на тези гледни точки, мисли, разкрития, реч и дори действия, които съдържат такъв вид природа същност? Без никакво съмнение това е поквареният човешки нрав — това е нравът на Сатана. Тези сатанински неща съгласно Божиите слова ли са? Съгласно истината ли са? Имат ли основа в Божиите слова? (Не.) Това ли са действията, които последователите на Бог трябва да вършат, и мислите и възгледите, които трябва да притежават? Тези мисли и начини на действие съгласно истината ли са? (Не.)“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само преодоляването на покварения нрав може да доведе до истинска промяна). След като прочетох този откъс от Божиите слова, разбрах, че причината да имам отмъстителна нагласа се коренеше основно във факта, че живеех според сатанински философии, като „Не нападам, ако не бъда нападнат“, „Око за око, зъб за зъб“ и „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“. Тези сатанински отрови ме бяха направили егоистична, измамна, коварна и злобна. Щом някой посегнеше на гордостта или интересите ми, се озлобявах и започвах да търся начини и възможности да си отмъстя, като напълно изгубвах човешката си природа и разум. Сю Ли просто посочи проблемите ми пред двете сестри, но аз се почувствах засрамена и развих желание за отмъщение — присъединих се към Сяоюе в атаките и изключването спрямо Сю Ли. Бях наистина злобна! Истината беше, че беше уместно Сю Ли да посочи, че като прекъсвах и обърквах мислите на другите по време на общения на сбирките, предизвиквах смущения. Като обсъждахме статиите за проповеди със сестрите, не ги насочвах към търсене на истините принципи, а спорех с тях, ръководена от надменния си нрав, за да ги накарам да ме слушат. Това, че Сю Ли ме скастри за надменния ми нрав, не беше с цел да ми навреди, а за да ми помогне да опозная себе си и да изпълня добре дълга си. Това беше израз на чувство за справедливост. Но аз не приех това като идващо от Бог. Вместо това възприех сестрата, която ми помогна, като враг, и тайно затаих желание за мъст, дори се обединих със Сяоюе, за да атакуваме и изолираме Сю Ли. Това беше разкриване на антихристки нрав. Видях колко ужасяващо е да се живее с тези сатанински отрови! Помислих си за отлъчените от църквата антихристи. Те са се съсредоточавали върху това да защитават репутацията и статуса си и не са позволявали на никого да разобличава или посочва грешките им, и са измъчвали всеки, който е разобличавал проблемите им. Изобщо не са поддържали делото на Божия дом и в крайна сметка са били отлъчени заради многото си злодеяния. С какво моето поведение се различаваше от това на антихрист? Ако не се променях, щях да бъда разкрита и отстранена. Видях, че животът със сатанинските отрови ме беше лишил от човешка природа, прекъсваше и смущаваше църковното дело и предизвикваше Божията ненавист и отвращение. Не биваше да продължавам да живея със сатанински отрови.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Ако вярващите си позволят същото нехайно и несдържано поведение и реч като невярващите, то те са дори по-нечестиви от невярващите; те са първообразът на демоните. Онези, които развързват езици в отровни и зловредни изказвания в църквата, разпространяват слухове, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега е различна епоха от Божието дело, тези хора биват ограничавани, защото безспорно трябва да бъдат отстранени. Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, покварен от Сатана, но са и изключително злобни по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани. […] Семействата си имат правила, държавите си имат закони — нима това не е още по-валидно за Божия дом? Не са ли изискванията в него още по-стриктни? Няма ли още повече управленски закони? Хората могат да правят каквото пожелаят, но не и да изменят Божиите управленски закони според прищевките си. Бог е Бог, който не търпи обиди от хората; Той е Бог, който поразява човеците. Нима хората още не са проумели това?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Докато разсъждавах върху Божиите слова, осъзнах, че Божият нрав не търпи обиди. Относно вярващите в Бог, които действат и говорят точно като невярващи, разпространяват негативност в църквата, създават клики и подкопават хората зад кулисите, Бог казва, че такива хора са истински дяволи и сатани. Преди, когато четях този откъс от Божиите слова, не го прилагах към себе си, защото си мислех, че съм вярваща в Бог и не бих извършила такива неща. Но когато Бог устрои ситуации, чрез които да ме разкрие, останах смаяна от факта, че съм способна да върша такива злини! За да си отмъстя на Сю Ли, гледах как Сяоюе ѝ се противопоставя на всяка крачка в съревнование за слава и придобивки, но не посочих проблемите на Сяоюе, а предпочетох да я подкрепя. Това подхрани нейната надменност, вследствие на което тя още повече омаловажаваше и нападаше Сю Ли, в следствие на което Сю Ли изпадна в дълбока негативност и загуби мотивация да следи работата. Така работата на екипа изпадна в състояние на парализа. Ако по-рано бях помогнала на Сяоюе, тя може би нямаше да направи толкова много неща, за да навреди на Сю Ли и да прекъсва и смущава делото на църквата, а работата на екипа нямаше да се парализира. В стремежа си към отмъщение дори пожертвах интересите на църквата, което по същество прекъсна и смути работата на църквата и ме накара да играя ролята на Сатана. Сяоюе и аз сформирахме клика и подкопахме ръководителката на екипа, доведохме екипа до хаос и забавяне на работата. Не беше ли това дело на дявол? Наистина бях недостойна да живея пред Бог! Прочетох още от Божиите слова: „Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливи и боголюбиви сърца. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е съобразено с Божиите изисквания, за да удовлетворят Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Божиите слова ни казват, че вярващите в Бог трябва да имат богобоязливо сърце в действията и словата си и че не трябва да бъдат твърдоглави и да правят каквото си поискат. Вместо това трябва да подхождат към хората, събитията и нещата около себе си според Божиите изисквания. Особено към онези, които ни дават съвет или ни кастрят, трябва да се отнасяме правилно, а не да ги нападаме или да си отмъщаваме. Тези хора казват истината и са истинска помощ за нас. Ако имах поне малко богобоязливо сърце и търсех Божието намерение в тези ситуации, нямаше да правя неща, които накърняват Божия нрав. Колкото повече мислех за това, толкова по-виновна и огорчена се чувствах, затова застанах пред Бог и се помолих: „Боже, в Твоето разкриване виждам, че моята човешка природа е доста злобна и че съм способна да нападам и да отмъщавам на хората за лични придобивки, и да нанасям сериозни вреди на делото на църквата. Боже, Ти не си се отнесъл към мен според прегрешенията ми, а си ми дал шанс да се покая. Готова съм да се покая и да се променя“.

По-късно почетох още от Божиите слова: „Любовта и омразата са неща, които нормалната човешка природа трябва да притежава, но трябва ясно да разграничаваш това, което обичаш, от това, което мразиш. В сърцето си трябва да обичаш Бог, истината, положителните неща и братята и сестрите си, а трябва да мразиш Сатана и дяволите, отрицателните неща, антихристите и злите хора. Ако си способен от омраза да потискаш братята и сестрите си и да им отмъщаваш, това би било много страшно и представлява нрав на зъл човек. Някои хора просто имат омразни мисли и идеи — зли идеи, но никога не биха извършили злодеяние. Те не са зли хора, защото когато се случи нещо, те са способни да потърсят истината и обръщат внимание на принципите в поведението си и начина, по който се справят с нещата. Когато общуват с други хора, те не искат от тях повече, отколкото трябва, и ако се разбират добре с човека, ще продължат да общуват с него, а ако не се разбират, няма да продължат. Това почти не се отразява на изпълнението на дълга им или на навлизането им в живота. Бог е в сърцата им и те имат богобоязливи сърца. Не искат да оскърбят Бог и се страхуват да го правят. Макар и да таят някои погрешни мисли и идеи, те са способни да им се опълчат и да се откажат от тях. Те са сдържани в действията си и не изричат нито дума, която прекрачва границите или оскърбява Бог. Човек, който говори и постъпва така, има принципи и практикува истината. Макар характерите ви с даден човек да са несъвместими и той да не ти харесва, когато работите заедно, оставаш безпристрастен и не изливаш неудовлетворението си при изпълнението на дълга си, нито си го изкарваш на интересите на Божието семейство, а можеш да се справяш с делата според принципите. На какво е проявление това? То е проявление на това, че притежаваш основно богобоязливо сърце“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Бог ни е казал принципите, според които да се отнасяме към другите: Ако братята и сестрите кажат неща, които ни наранят, трябва да се отнасяме правилно към тях. Никога не трябва да нападаме или да отмъщаваме на хората, нито да изливаме недоволството си върху дълга си. Когато работим с братя и сестри в дълга си, трябва да забелязваме силните страни на другите и да се стремим да се допълваме взаимно. Това е единственият начин да постигнем хармонично сътрудничество. Замислих се за вредата, която бях причинила на Сю Ли, и се почувствах малко виновна. Тя беше работила с мен преди и ми беше помогнала много, а аз се отнесох така с нея, когато тя просто посочи някои от недостатъците ми по директен начин. Човешката ми природа беше наистина бедна! По-късно, по време сбирка, поех инициативата да говоря открито пред Сю Ли относно злия нрав, който бях разкрила в този период, и ѝ се извиних. Сю Ли не ме упрекна за всичко това, а ме насърчи, като каза: „Хубаво е, че можеш да се самоанализираш и да разпознаеш себе си. В бъдеще, когато разкриваме поквара, трябва да си я посочваме взаимно и да си помагаме, за да не даваме възможност на Сатана да действа“. Веднъж Сю Ли каза пред водачката и надзорничката, че изискванията ми към членовете на екипа са твърде високи и че не помагам на другите с любов. Почувствах се неудобно, като чух това, и си помислих: „Как можа да кажеш това за мен пред водачката и надзорничката? Какво ще си помислят те за мен?“. Но въпреки че се ядосах, почувствах, че не е подходящо да ѝ отговоря пред надзорничката, затова просто се помолих тихо на Бог в сърцето си. В този миг осъзнах, че отново се тревожа за гордостта си и се замислих как преди отмъщавах на сестра си заради собствената си гордост и колко много я бях наранила. Този път трябваше да се науча да оставя себе си настрана и да приема съвета ѝ. Мълчаливо отправих молитва към Бог в сърцето си, като Го помолих да пази сърцето ми и да ми даде нагласа да приемам истината, за да мога да се покоря на средата, която Той е устроил. Когато започнах да мисля така, сърцето ми се успокои. По-късно надзорничката проведе общение за Божиите слова, за да обърне внимание на проблемите ми и да ми помогне, а аз придобих известно разбиране за тях. Докато работех със Сю Ли, научих някои уроци и не след дълго пътищата ни се разделиха. Много съм благодарна на Бог за това, че ми устрои среда, която ми позволи да разбера злобната си природа и да се науча как да общувам с другите.