През април 2021 г. работех като надзорник на текстовата работа в църквата. Един ден получих писмо от висшето ръководство, в което ме молеха да напиша оценка за Лиу Ли, водач в църквата. Трябваше да бъде завършена и да им бъде предадена до три дни. Не можах да се сдържа да не погадая: „Защо висшето ръководство изведнъж иска от мен да оценя Лиу Ли? Дали защото работните ѝ умения са слаби и събират оценки, за да решат дали да я освободят? Или може би защото виждат, че тя има чувство за бреме и върши действителна работа, и искат да я повишат? Ако Лиу Ли я повишават, а аз подчертая нейните недостатъци, ръководството няма ли да каже, че съм несправедлива в отношението си към хората? Няма ли да кажат, че всеки си има недостатъци и че да опишеш някого с потенциал да бъде развиван в такава негативна светлина показва липса на проницателност? Но ако Лиу Ли ще я освобождават, а аз подчертая силните ѝ страни, ръководството няма ли да каже, че наистина ми липсват заложби? Няма ли да се запитат как аз, един надзорник на текстова работа, който често общува с братята и сестрите за принципите на разпознаване на хората, но когато оценява някого, описва човек, когото ще освобождават, в такава положителна светлина, като показва липса на проницателност, може да изпълнява такъв важен дълг добре с такива заложби? Случи ли се това, ръководството определено ще има лошо впечатление от мен“. Като разсъждавах така, си казах, че трябва да подходя към това предпазливо и че оценката на Лиу Ли трябва да бъде написана с точност, преди да я предам. Като знаех, че Уан Ин, партньорката на Лиу Ли, ще дойде да ме види на следващия ден, ме озари една идея. Казах си: „Защо да не започна с опит да измъкна малко подсказки от Уан Ин и леко да поопипам почвата, за да разбера дали Лиу Ли ще я повишават, или освобождават. Ако разбера накъде отиват нещата с Лиу Ли, ще ми е по-лесно да напиша оценката. Ако ще я повишават, ще наблегна на силните ѝ страни, а ако ще я освобождават, ще подчертая нейните недостатъци. Ще напиша оценката в съответствие с намеренията на висшето ръководство. По този начин ръководството със сигурност ще каже, че имам известна проницателност като надзорник, а аз няма да се злепоставя“.

На следващия ден друг църковен водач, Уан Ин, дойде да обсъди едни работни въпроси с мен, но аз не бях съсредоточена върху това да ѝ докладвам за работата, а вместо това не спирах да се чудя: „Какво мога да кажа, за да накарам Уан Ин да ми сподели какво ще се случи с Лиу Ли, без тя да забележи?“. Веднага щом Уан Ин спря да говори, аз съзнателно започнах да задавам проучвателни въпроси: „Ти си единствената, която идва да обсъжда работата с нас напоследък. Лиу Ли защо не идва? Да не е заета?“. Уан Ин тихо отговори: „Заета е с други дела“. Предположих, че Лиу Ли може би ще бъде освободена, но не можех да съм сигурна. Не посмях да питам направо, тъй като се тревожех, че Уан Ин може да каже, че не съм концентрирана върху работата си, затова продължих заобиколно със следния въпрос: „Вие двете сте единствените водачи тук. Как се справяте с работното натоварване?“. След като попитах, наблюдавах внимателно всеки поглед и изражение на Уан Ин, докато говореше, като се мъчех да открия дори най-малкия намек, който да мога да използвам, за да определя какво се случваше с Лиу Ли. Но за моя изненада Уан Ин простичко отговори: „Делото е доста натоварено напоследък“. Отговорът ѝ отново не ми предостави никаква ясна информация и аз доста се разтревожих. Какво трябваше да направя? Все още не знаех дали Лиу Ли ще я повишават, или освобождават. Крайният срок за предаване на оценката наближаваше, а аз не можех да се насиля да я напиша, тъй като не бях сигурна как да го направя правилно. Казах си: „Защо просто не напиша каквото знам, а после да обясня на ръководството, че съм се срещала с Лиу Ли само няколко пъти и не я познавам добре, така че оценката ми може да не е точна?“. Но после премислих: „Висшето ръководство няма ли да каже, че като надзорник, щом след няколко срещи още не мога да разпозная даден човек, имам слаби заложби и не умея да прозирам нещата? Това би било толкова неловко! Забрави. Мога и просто да не напиша оценката, така че висшето ръководство да не види дали ми липсва проницателност“. И така, не написах оценката. Но когато се замислих по този въпрос по-късно, се почувствах много виновна. Осъзнах, че Божият дом изисква от нас да оценяваме хората справедливо и обективно, най-вече за да разбере дали даден човек се съобразява с принципите за развиване и подбор, или за да надзирава и проверява дали даден човек върши действителна работа и е пригоден за работата си. Избирането на точния човек за дадена работа е решаващо, тъй като директно се отразява на ефективността на работата и има отношение към защитата на делото на Божия дом, а и написването на оценката би могло да ми осигури навлизане в истината да бъдеш честен човек. Тогава защо изпитвах такава неохота да седна да я напиша? Защо бях толкова угрижена? Помолих се на Бог: „Боже, задачата по написването на оценката на Лиу Ли ме накара да се чувствам толкова раздвоена. Бях колеблива и прекалено предпазлива по този въпрос и се страхувах, че ако не ми достигне проницателност и оценката е неточна, ръководството ще ме погледне с пренебрежение, затова не исках да я напиша. Боже, моля Те, напътствай ме, за да разпозная покварения си нрав“.

По време на духовните си практики прочетох следните Божии слова: „Антихристите са слепи за Бог, Той няма място в сърцата им. Когато се сблъскат с Христос, те се отнасят към Него не по-различно отколкото към обикновен човек, постоянно вземат пример от израза и тона Му, запяват друга песен съобразно ситуацията, никога не казват какво се случва в действителност, никога не казват нищо искрено, говорят само празни приказки и доктрини, като се опитват да измамят и заблудят практическия Бог, Който стои пред очите им. Те изобщо нямат богобоязливо сърце. Дори не са способни да говорят на Бог от сърце, да кажат нещо истинско. Говорят така, както змията се плъзга, а посоката ѝ е криволичеща и заобиколна. Стилът и посоката на думите им са като динен ластар, който си проправя път нагоре по пръта. Когато кажеш например, че някой е с добри заложби и може да бъде повишен, те веднага започват да говорят за това колко добър е той и какво се проявява и разкрива в него. А ако кажеш, че някой е лош, бързо започват да говорят за това колко лош и зъл е той, за това че предизвиква смущения и прекъсвания в църквата. Когато попиташ за някои реални ситуации, те нямат какво да кажат. Увъртат, чакат ти да направиш заключение, вслушват се в смисъла на твоите думи, за да съобразят думите си с твоите мисли. Всичко, което казват, са приятно звучащи думи, ласкателства и угодничене. От устата им не излиза нито една искрена дума. По този начин те взаимодействат с хората и така се отнасят към Бог — те са просто толкова измамни. Това е нравът на антихриста“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (Втора част)). „Думите на Сатана имат една особеност: това, което Сатана казва, те озадачава и не можеш да разбереш източника на думите му. Понякога Сатана има мотиви и говори целенасочено, а понякога, под действието на самата му природа, тези думи се появяват спонтанно и направо излизат от устата на Сатана. Сатана не обмисля дълго тези думи, а ги изрича, без да се замисля. Когато Бог го попита откъде идва, Сатана отговори с няколко двусмислени думи. Чувстваш се много озадачен, защото никога не знаеш откъде точно идва Сатана. Има ли сред вас такива, които говорят така? Що за начин на говорене е това? (Той е двусмислен и не дава категоричен отговор.) Какви думи трябва да използваме, за да опишем този начин на говорене? Той отклонява вниманието и подлъгва. Да предположим, че някой не иска да допусне другите да разберат какво е правил вчера. Питаш го: „Видях те вчера. Къде отиваше?“. Той не ти казва направо къде е бил. Вместо това казва: „Какъв ден беше само! Беше толкова уморителен!“. Отговори ли на въпроса ти? Направи го, но не даде отговора, който ти търсеше. Това е „гениалността“ в изкуството на речта на хората. Никога не можеш да разбереш какво имат предвид, нито да разбереш източника на думите им или намерението зад тях. Не знаеш какво се опитват да избегнат, защото в сърцето си имат своя собствена история — това е коварно. Има ли сред вас хора, които също често говорят по този начин? (Да.) Тогава каква е вашата цел? Дали понякога тя е да защитите собствените си интереси, а друг път — да запазите гордостта, положението и репутацията си, да опазите тайните на личния си живот? Каквато и да е целта, тя е неотделима от вашите интереси, свързана е с вашите интереси. Нима природата на човека не е такава? Всички, които имат такава природа, са тясно свързани със Сатана, ако не и с неговото семейство. Можем да се изразим така, нали? Като цяло тази проява е отвратителна и противна“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV). Бог разобличава, че антихристите винаги действат измамно в своите отношения с Бог, като се ориентират по Неговото изражение, преди да решат как да постъпят. Те не говорят честно пред Христос и използват човешкото тесногръдие, за да измамят Бог. Техният нрав е истински измамен и нечестив и това кара Бог да ги ненавижда. Като премислих нещата, осъзнах, че се бях държала по същия начин. Висшето ръководство ме бе помолило да напиша оценка за Лиу Ли и независимо дали Лиу Ли щеше да бъде повишена, или освободена, аз трябваше да напиша своята оценка въз основа на своето разбиране за нея, обективно и фактологично, тъй като това бе за целите на отстояването на църковното дело. Но вместо да мисля как да говоря честно и как да напиша каквото знам безпристрастно и обективно, изпълнявайки отговорността си, аз започнах да гадая какво означава молбата за оценка и как да я напиша в своя полза. Страхувах се, че ако оценката ми е неточна, висшето ръководство ще види недостатъците ми и ще си помисли, че ми липсва проницателност, и ще добие лошо впечатление от мен. За да предпазя имиджа и статуса си в очите на ръководството, исках да разбера целта му и да се ориентирам по това. Когато Уан Ин дойде да проучи работата ми, аз не бях съсредоточена върху това да предам добър доклад, а си блъсках главата върху това как да накарам Уан Ин да ми каже какво се случва с Лиу Ли. Ако Лиу Ли щеше да бъде повишена, щях да се ориентирам по това и да я полаская, да подчертая силните ѝ страни и да омаловажа недостатъците ѝ, но ако щяха да я освобождават, щях да наблегна на нейните недостатъци. Мислех си, че предаването на такава оценка ще накара висшето ръководство да си помисли, че съм надзорник с добри заложби, че гледам правилно на хората и че не ми достига чак толкова много. Когато оценявах някого като добър или лош, това не бе въз основа на факти и истини принципи, а по-скоро въз основа на това дали човекът го повишаваха, или освобождаваха. Просто се завъртах, накъдето духаше вятърът, което не правеше оценката нито обективна, нито правдива. Всеки човек има и силни страни, и слабости, така че трябваше да пиша оценките справедливо, обективно и правдиво. Ако човекът не е добър, а аз напиша положителна оценка, значи се въвличам в измама и ако това насочи другите погрешно и доведе до неблагоприятни последици, и прекъсне и смути църковното дело, тогава извършвам зло и се противопоставям на Бог. Но ако човекът се стреми към истината, а аз напиша негативна оценка, тогава съм несправедлива към него, навреждам му и го лишавам от възможността да се обучава. Ръководството поръчваше оценка за даден човек, защото искаше да го проучи и да го прецени задълбочено в съответствие с оценката на мнозинството, тъй като това гарантира точност и обективност. Следователно всяка оценка е важна. Но аз бях тласкана от своя покварен нрав, като се опитвах да преувелича или омаловажа силните страни и слабостите на човека в името на своята собствена полза. Това е нещо, което може да подведе хората и което затруднява ръководството да добие точно и обективно разбиране за даден човек. Аз несъзнателно възпрепятствах и прекъсвах делото на Божия дом по подбора и развиването на хората. Видях, че нравът ми е същият като на антихрист и че се опитвам да говоря и да слушам в името на собствения си интерес, като се мъчех да чета между редовете и полагах големи усилия да намеря информация. Бях толкова измамна и живеех без никакво достойнство и почтеност. Сетих се за Божиите слова: „Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Божиите изисквания към нас не са високи. Той само се надява да говорим и действаме с прямота, като наричаме нещата с истинските им имена, и да сме честни хора, които са практични и открити, като избягваме да лъжем, да мамим и да прикриваме. Не познавах Лиу Ли добре и не можех да я разпозная точно, затова трябваше да напиша своята оценка в съответствие с това, което знам, и да кажа истината. Просто трябваше да нямам никакви задни мисли и да не се въвличам в измама, и само да бъда практична и справедлива в отношението си към другите. Но намеренията ми бяха неуместни и гледах да използвам тази оценка, за да спечеля благоволението на висшестоящото ръководство, затова се опитах да отгатна техните предпочитания и намерения и да реша как да напиша оценката въз основа на техните желания. Ръководството искаше да проучи един човек, като ме помоли за моята оценка, но не получи и една честна дума от мен. Такова отношение беше далеч от практикуването на това да бъдеш честен човек! Като осъзнах това, се почувствах погнусена от измамния си нрав.

По-късно прочетох следните Божии слова: „Какво значи да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Например, когато даваш своята оценка за някого, то е свързано с това да се боиш от Бог и да отбягваш злото. По какъв начин го оценяваш? (Трябва да бъдем честни, справедливи и почтени, а думите ни не трябва да се основават на нашите чувства.) Когато говориш точно това, което мислиш, и точно това, което си видял, ти си честен. На първо място, практиката да бъдеш честен е в съответствие със следването на Божия път. Това е, на което Бог учи хората. Това е пътят на Бог. Какъв е пътят на Бог? Да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Да си честен не е ли част от това да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Нима това не е следване на Божия път? (Да, така е.) Ако не си честен, тогава това, което си видял, и това, което мислиш, не е същото като това, което излиза от устата ти. Някой те пита: „Какво е мнението ти за този човек? Той отговорен ли е в църковната работа?“. Ти отговаряш: „Той е страхотен. Той е по-отговорен от мен, неговите заложби са по-добри от моите и неговата човешка природа също е добра. Той е зрял и стабилен“. Това ли обаче мислиш в сърцето си? Това, което всъщност виждаш, е, че въпреки че този човек има заложби, той е ненадежден, доста измамен и много пресметлив. Това е, което наистина си мислиш, но когато дойде времето да говориш, започваш да мислиш: „Не мога да кажа истината. Не трябва да обиждам никого“, така че бързо казваш нещо друго и избираш хубави неща, които да кажеш за него, но нищо от това, което казваш, не е това, което наистина мислиш. Всичко е лъжа и измама. Това показва ли, че следваш Божия път? Не. Ти си поел пътя на Сатана, пътя на демоните. Какъв е пътят на Бог? Той е истината, той е отправната точка за поведението на хората и той е начинът да се боят от Бог и да отбягват злото. Въпреки че говориш на друг човек, Бог също слуша. Той гледа сърцето ти и го проучва. Хората слушат това, което казваш, но Бог проучва сърцето ти. Способни ли са хората да проучват човешкото сърце? В най-добрия случай хората могат да видят, че не казваш истината. Те могат да видят това, което е на повърхността, но само Бог може да прозре в дълбините на сърцето ти. Само Бог може да види какво мислиш, какво планираш и какви хитри схеми, коварни методи и активни мисли имаш в сърцето си. Когато Бог види, че не говориш истината, какво е Неговото мнение и оценка за теб? Че не си следвал Божия път по този въпрос, защото не си казал истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова става ясно, че Бог харесва честните хора. Честните хора имат богобоязливо сърце и почитат Бог като велик, независимо пред какво са изправени. Никога не се бях замисляла, че писането на оценки включва истината да се боиш от Бог, затова не приех оценката сериозно. Сега, като премислях въпроса за оценяването на Лиу Ли, видях, че тя имаше някои недостатъци и несъвършенства в своя дълг, но имаше и силни страни, и ако не можех да я преценя точно, трябваше директно да докладвам какво съм наблюдавала, да приема внимателната проверка на Бог и да бъда честна, а не измамна. Това означаваше да говориш истината и да си честен човек. Но за да защитя своята гордост и статус, аз се страхувах, че ако оценката ми е неточна, висшестоящото ръководство може да прозре каква съм, и се изплаших да не загубя престиж и да не ме погледнат с пренебрежение, затова прибягнах до хитрини и не казах истината. Реших, че е по-добре да не пиша оценката, отколкото да рискувам да загубя престижа си. Бях толкова измамна и подозрителна! Нямах желание да бъда честна и да казвам истината, което показваше, че въобще нямам богобоязливо сърце! Хората с богобоязливо сърце са предпазливи и внимателни, когато оценяват другите, и могат прагматично да изразят своето разбиране и мнение за даден човек. Те могат да го направят без лични мотиви и да кажат толкова, колкото знаят, без нито да преувеличават, нито да прикриват неща. Това е поведението на един честен човек. Kогато обаче хора без богобоязливо сърце оценяват другите, те не вземат предвид дали техните думи се основават на факти, нито дали оскърбяват Бог, и само казват каквото им е от полза, без нито една истина да излезе от устата им. Тези хора имат такъв измамен нрав. Този път бях разкрита чрез писането на оценката и видях, че не мога да приема внимателната проверка на Бог в своя дълг, че нямам богобоязливо сърце и че действам въз основа на това какво е от полза за мен, като поставях собствените си интереси над практикуването на истината. Това означаваше, че вървях по пътя на съпротивата срещу Бог. Не очаквах, че след като вярвах в Бог от толкова много години, сатанинският ми нрав бе останал непроменен и че все още можех да бъда измамна, когато ставаше въпрос за моите интереси. Щеше да е толкова опасно да продължавам така! В сърцето си се помолих на Бог да се покая, като го помолих да ме напътства към по-дълбоко разбиране на моя сатанински нрав.

Един ден по време на духовните си практики прочетох следните Божии слова: „Най-трудно разпознаваема е нечестивостта, защото тя се е превърнала в природа на хората и те започват да я възхваляват, като дори и по-голяма нечестивост няма да им се стори такава. Затова нечестивият нрав е още по-труден за разпознаване от непримиримия. Някои хора казват: „Защо да не е лесно да се разпознае? Всички хора имат нечестиви страсти. Нима това не е нечестивост?“. Това е повърхностно. Какво означава истинска нечестивост? Кои състояния са нечестиви, когато се проявяват? Нечестив нрав ли е, когато хората използват високопарни изявления, за да прикрият нечестиви и срамни намерения, които се крият в дълбините на сърцата им, а след това карат другите да вярват, че тези изявления са много добри, честни и основателни, като в крайна сметка постигат скритите си мотиви? Защо това се нарича нечестивост, а не измамност? От гледна точка на нрава и същността, измамността не е чак толкова лошо нещо. Да бъдеш нечестив е по-сериозно от това да бъдеш измамен, защото това поведение е по-коварно и по-подло от измамата и обикновеният човек трудно може да го прозре. Например какви думи използва змията, за да подмами Ева? Измамни думи, които звучат правилно и сякаш са казани за твое добро. Не осъзнаваш, че в тях има нещо нередно или че зад тях се крие някаква злонамерена умисъл, но в същото време не си в състояние да се откажеш от тези внушения, направени от Сатана. Това е изкушението. Когато си изкушаван и слушаш такива думи, не може да не се подлъжеш и е вероятно да попаднеш в капан, като по този начин целта на Сатана е постигната. Това се нарича нечестивост. Змията използва този метод, за да подмами Ева. Това вид нрав ли е? (Така е.) Откъде се появява? Той идва от змията, от Сатана. Този вид нечестив нрав съществува в човешката природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието). Бог разобличава, че когато хората общуват един с друг, те често използват високопарни изказвания и изглежда, че общуването им е в реда на нещата, но в действителност то е пълно с хитрини. Те правят изказвания, които изглеждат добри и правилни, за да прикрият своите скрити намерения и да постигнат целите си. Това е нечестив нрав и Бог презира и ненавижда най-много тези хора. В този момент осъзнах точно колко тежък бе нечестивият ми нрав. Когато Уан Ин дойде да проучи работата ми, под претекста, че съм загрижена за Лиу Ли, аз положих специални усилия да попитам дали тя е заета с работа, като споменах, че не съм я виждала от известно време. Този въпрос изглеждаше като основателна загриженост за Лиу Ли, но всъщност аз се опитвах да го използвам, за да извлека информацията, която исках от Уан Ин, и да я накарам да разкрие какво ще стане с Лиу Ли. Но когато Уан Ин не се хвана на въпросите ми, аз смених стратегията си и започнах да разпитвам за информация за Лиу Ли под претекст, че съм загрижена за църковното дело. Видях, че непрекъснато интригантствах в своите думи и действия, за да постигна целите си, като заложих капан за Уан Ин без нейното знание и положих специални усилия да се възползвам от един привидно обикновен разговор, за да я накарам да каже каквото искам, така че да се сдобия с информацията, която търсех. Външно се държах спокойно и всичко изглеждаше наред, но вътрешно кроях интриги и заговорничех. Не бях искрена, когато говорех и взаимодействах с другите, а разчитах на сатанинския си нрав, манипулирах другите и кроях интриги срещу тях. Видях, че природата ми бе истински нечестива! Точно като змията, която изкушила Ева да яде от дървото на познанието на доброто и злото — думите ѝ са звучали вярно, но неусетно и заобиколно са отклонили хората от правия път и скриваха истинските ѝ намерения. Това е нечестивият нрав на Сатана. Не беше ли природата на думите и действията ми точно като тази на змията? Това беше такъв коварен и лукав начин да живееш! Ставаше въпрос просто за написването на една оценка и това не включваше големи интереси, но аз използвах такива противни и достойни за презрение методи, за да съм измамна и лукава. Ако този мой нрав не се променеше, ако станеше въпрос за големи интереси, със сигурност щях да измамя хората и да излъжа Бог със своя нечестив и измамен нрав и щях да извърша още по-големи злини, които да накърнят Божия нрав. Видях колко опасно щеше да е за мен, яко моят нечестив и измамен нрав не бъде променен.

По-късно прочетох следните Божии слова: „Царството Ми се нуждае от честни хора, които не са лицемери, нито измамници. Не са ли непопулярни искрените и честните хора в света? Аз съм точно обратното. Приемливо е честните хора да дойдат при Мен. Аз се радвам на такъв човек и също така се нуждая от него. Точно това е Моята праведност“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 33). „В периода, в който някой практикува да бъде честен човек, е неизбежно да се сблъска с много провали и моменти, в които покварата му се разкрива. Възможно е да има периоди, в които думите на човека не са съобразени с мислите му, или моменти на преструвки и измами. Но независимо от това какво те сполетява, ако искаш да казваш истината и да бъдеш честен човек, трябва да можеш да се освободиш от гордостта и суетата си. Когато не разбираш нещо, кажи, че не разбираш; когато не си наясно с нещо, кажи, че не си наясно. Не се страхувай, че другите ще те гледат отвисоко или ще си развалят мнението за теб. Ако постоянно говориш от сърце и казваш истината по този начин, ще откриеш радост, спокойствие и чувство на свобода и избавление в сърцето си, а суетата и гордостта вече няма да те възпират. Без значение с кого общуваш, ако можеш да изразиш това, което наистина мислиш, да отвориш сърцето си за другите и да не се преструваш, че знаеш неща, които не знаеш, то това е честно отношение. Понякога хората може да те гледат с пренебрежение и да те наричат глупак, защото винаги казваш истината. Как трябва да постъпиш в такава ситуация? Трябва да кажеш: „Дори всички да ме наричат глупак, аз съм решен да съм честен човек, а не измамник. Ще казвам истината и ще говоря според фактите. Макар че съм кирлив, покварен и безполезен пред Бог, ще продължавам да казвам истината, без да се преструвам или прикривам“. Ако говориш по този начин, сърцето ти ще бъде непоколебимо и спокойно. За да си честен човек, трябва да се откажеш от суетата и гордостта си, а за да говориш истината и да изразяваш истинските си чувства, не трябва да се страхуваш от подигравките и презрението на другите. Дори другите да се отнасят с теб като с глупак, не бива да спориш или да се защитаваш. Ако можеш да практикуваш истината по този начин, можеш да станеш честен човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Бог ясно заявява кого харесва и кого ненавижда. Единствено честните хора са приети и благословени от Бог. Бог е свят и в Него няма никаква нечестност или измама. Божиите слова винаги са прями и ясни. Точно както Бог е дал ясни инструкции на Адам и Ева в Райската градина, като им е казал от кой плод на кое дърво им е позволено да ядат и кой ще доведе до смърт. Нарежданията на Бог са били ясни и без никаква прикритост. Бог също така изисква от нас да бъдем чисти и честни хора, тъй като това е истинско човешко подобие. Като живеят в света на Сатана, хората си общуват, използвайки лъжи, измама и хитрости, като винаги носят маски и водят изтощителен живот. В крайна сметка те могат само да се окажат все по-дълбоко покварени от Сатана и да изпитат праведното наказание на Бог. Видях, че някои братя и сестри около мен могат да практикуват да бъдат честни хора, че когато видят, че другите имат проблеми, могат направо да го посочат, за да им помогнат, а когато видят, че някой върши неща, които не се съобразяват с истината, могат открито да го скастрят, и могат да бъдат искрени и да предлагат взаимопомощ и подкрепа. Тези хора са чисти и се чувстват волни и свободни, и се стремят да бъдат честни и да вървят по пътя на спасението. Разбрах значението на това да бъдеш честен човек и Божиите слова ми предоставиха път за практикуване. Не можех повече да хитрувам и мамя за гордост или статус. Такова поведение бе истински достойно за презрение! Трябваше да отговоря на критериите за честен човек, както изисква Бог, и правдиво да напиша каквото знаех за Лиу Ли. Дори и да загубех престиж, ако написаното не беше точно, стига да бях честна и да се харесвах на Бог, това щеше да е достатъчно.

Също така имах погрешно схващане за писането на оценки, като си мислех, че като надзорник на текстовата работа трябва да мога да разпознавам хората и да пиша точни оценки, за да бъда сметната за компетентна, затова не желаех да бъда честна от страх да не би да не съумея да напиша приемлив отзив и да загубя престиж. По-късно прочетох следните Божии слова: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и обучението са просто повишение и обучение в прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и одобрен от Бог. Неговото повишение и обучение означава просто, че е бил повишен и очаква да се обучи. А крайният резултат от това обучение зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата повишава и обучава даден човек за водач, той просто се повишава и обучава в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. Повечето хора не могат да прозрат тези неща и въз основа на фантазиите си гледат с уважение на тези, които са повишавани. Това е грешка. Независимо колко години са вярвали в Бог, дали тези, които са повишавани, действително притежават истината реалност? Не е задължително да е така. Способни ли са да приведат в изпълнение работните подредби в Божия дом? Не непременно. Имат ли чувство за отговорност? Предани ли са? Способни ли са да се покоряват? Способни ли са да търсят истината, когато се сблъскат с проблем? Всичко това е неизвестно“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От Божиите слова разбрах, че в Божия дом това, че някой е водач или надзорник, не означава, че той разбира всички аспекти на истината, нито че притежава всички аспекти на истините реалности. Това, че църквата уреди да бъда надзорник, бе просто една възможност за мен да се уча и не означаваше, че разбирам повече истина от другите или че мога да разпознавам различни типове хора. Стана ми ясно, че съществуват множество истини, които не разбирам, и че трябваше да преживея разнообразни ситуации, за да ги придобия. Осъзнах, че ако ценя тази възможност, търся повече чрез молитва и действам в съответствие с истината, когато се сблъскам с неща, животът ми ще се развие бързо. Аз обаче вместо това имах високо мнение за себе си в позицията си на надзорник, като си мислех, че като такъв трябва да имам проницателност и да пиша точни оценки. За да добия похвалата и възхищението на висшестоящото ръководство, прибегнах до измама и изкривяване, за да прикрия себе си, вместо да видя липсата си на проницателност и да потърся повече истина в тази област. Ако продължавах по същия начин, това щеше не само да ми попречи да разбера истината, но и да прави нрава ми все по-измамен, и в крайна сметка нямаше да придобия нищо. Като осъзнах това, станах способна да се отнасям правилно към недостатъците си.

Не след дълго получих писмо от висшестоящото ръководство, в което ме молеха да напиша оценка на сестра Сун Лан. Казах си: „Срещала съм се със Сун Лан само за два дни, така че моето разбиране за нея е ограничено. Ако оценката е неточна, водачите няма ли да си помислят, че ми липсва проницателност и да ме погледнат с пренебрежение?“. Но после си казах: „Чувала съм, че Сун Лан си заслужава да бъде обучавана, значи може би трябва да подчертая силните ѝ страни. При такава оценка водачите със сигурност ще си кажат, че имам проницателност, след като мога да оценя точно даден човек само за два дни. С това наистина ще направя добро впечатление“. В този момент осъзнах, че отново се опитвам да прибегна до измама. Бог бе устроил тази ситуация, за да провери дали мога да бъда честен човек. Писането на оценки включва повишаването или освобождаването на даден човек — това не е маловажен въпрос. Не можех да решавам как да напиша една оценка въз основа на собствения си интерес. Тогава прочетох следните Божии слова: „Когато говориш, правиш толкова увъртания, изразходваш толкова много мисловна енергия и живееш по такъв уморителен начин, и всичко това, за да защитиш собствената си репутация и гордост! Доволен ли е Бог от хора, които постъпват по този начин? Бог ненавижда преди всичко измамните хора. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Сатана и да постигнеш спасение, тогава трябва да приемеш истината. Трябва да започнеш с това да станеш честен човек. Бъди откровен, казвай истината, не бъди възпиран от чувствата си, отърви се от преструвките и хитростите, говори и решавай въпросите принципно — това е лесен и щастлив начин на живот и ще си способен да живееш пред Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав). Не можех повече да се прикривам и преструвам в името на своята суета и статус. Трябваше да бъда честен човек и да съм прагматична. Трябваше да напиша каквото знам, без да ме интересува как може да ме възприемат другите. Да се държа по този начин, щеше да ме накара да се чувствам спокойна. И така, написах обективна и справедлива оценка на Сун Лан и я предадох. Усетих силно чувство на облекчение и освобождение в сърцето си. Вече не се чувствах както преди, когато полагах неописуеми умствени усилия да измамя. След като преживях сладостта да говоря истинно и да практикувам истината, си казах, че в бъдеще, когато се сблъскам с въпроси, които засягат гордостта ми, трябва да бъда открита и честна, колкото и неудобно да стане положението. Слава Богу!