През май 2023 г. си сътрудничех със Син Дзие, Дзян Йен и Сяо Син в дълг, свързан с работа с текст. Сестра Син Дзие беше новопристигнала, но тя се отнасяше сериозно, когато се сблъскваше с въпроси, умееше да търси истината и повдигаше за общение това, което не разбираше, или различаващите се виждания. В началото успявах да общувам с нея с любов и търпение, но с течение на времето Син Дзие често излагаше виждания, които се различаваха от моите, което ме караше да се чувствам неудобно, затова вътрешно започнах да се съпротивлявам и да я изключвам.

Веднъж анализирахме една проповед заедно и гледната точка на Син Дзие се различаваше от моята. Помислих си: „Когато сме изучавали или преглеждали проповеди заедно, ти често си излагала различни гледни точки, но този път трябва подробно да разговарям с теб за вижданията си“. Затова развих моята гледна точка, но Син Дзие така и не се съгласи. Другите две сестри се замислиха за известно време и също сметнаха, че мнението на Син Дзие има смисъл, и започнаха да отхвърлят моята гледна точка, което ме накара да се почувствам наистина неудобно. Помислих си: „Аз съм изпълнявала дълга си по-дълго от вас и разбирам повече, а също така съм и ръководител на екипа, би било крайно унизително, ако не мога да разбера нещата по-добре от един новодошъл! Син Дзие само ми създава проблеми тук. Това няма да стане. Трябва да намеря начин да убедя останалите сестри и да ги накарам да застанат на моя страна“. Но колкото и да общувах по този въпрос, сестрите пак не бяха съгласни с моята гледна точка. Отказвах да оставя въпроса настрана, като си мислех: „Син Дзие никога не е съгласна с моите виждания. Това наистина подкопава имиджа ми на ръководител на екипа. Това не може да продължава. Трябва да продължа да търся съответни принципи, за да накарам сестрите да признаят, че моята гледна точка е правилна, и да запазя имиджа си“. Но дори след дълго общуване сестрите пак не бяха съгласни с моята гледна точка. Накрая Син Дзие предложи да потърся съвет от надзорника и аз трябваше да се откажа. По-късно надзорникът каза, че гледната точка на Син Дзие в по-голяма степен е съгласно принципите. Този резултат ме накара да се почувствам още по-зле и си помислих: „Това е ужасно — не стига че сестрите в екипа приеха гледната точка на Син Дзие, но дори и надзорникът е съгласен с нея. Превърнала съм се в ръководител на екипа само на думи, напълно безполезна в този екип“. Мнението ми за Син Дзие стана още по-лошо и когато имаше проблеми в работата, полагах изрични усилия, за да общувам само с другите две сестри, и престанах да говоря със Син Дзие.

Няколко дни по-късно Син Дзие ни даде писмо — съобщение, което беше написала, за да го прегледаме. Писмото на Син Дзие в общи линии беше съвсем убедително и двете сестри, с които си сътрудничех, също дадоха своето одобрение. Помислих си: „Това няма да стане, трябва да го проуча внимателно и да отбележа недостатъците ти, така че двете сестри да видят, че не си чак толкова велика“. Когато преглеждах писмото, бях особено педантична и записвах всеки проблем, който откривах, като блъсках по клавиатурата, сякаш за да излея недоволството си. Истината е, че писмото на Син Дзие наистина показваше подобрение, и въпреки че имаше някои дребни проблеми, това беше нормално и аз трябваше търпеливо да разговарям с нея как да преработи и подобри писмото. Но в опита си да спася гордостта си нарочно критикувах пропуските, като ѝ казах с груб тон: „Тази част не е написана по подходящ начин, тази част не в съгласие с принципите, тази част не свидетелства за Бог, а за теб самата. Трябва да го преработиш изцяло в съответствие с принципите“. След тези думи Син Дзие сведе глава и не каза нищо, а атмосферата в кабинета стана особено потискаща. След известно време видях, че Син Дзие все още не е започнала да преработва писмото, и си помислих: „Защо все още не си започнала да го преработваш? Да не би да не приемаш предложенията ми, а? Няма начин! Трябва да ти го кажа и да те унижа пред всички!“. Затова казах на Син Дзие с властен тон: „Завърши преработването до довечера и го изпрати на надзорника. Спри да отлагаш!“. Преработването беше голямо предизвикателство за Син Дзие, тя не знаеше как да действа и се чувстваше възпряна от мен. Тя не смееше да говори за трудностите си и изглеждаше наистина притеснена. После, едва след като Дзян Йен разговаря със Син Дзие, тя завърши преработването на писмото и то беше изпратено.

Един ден внезапно получих писмо от Син Дзие. Отворих го и открих, че Син Дзие посочваше моето поведение през този период и разнищваше природата на моите действия в светлината на откъс, в който Бог разобличава, че антихристите нападат и изключват другите. В съзнанието си продължавах да се опитвам да споря и просто не можех да го приема. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно и че трябва първо да приема и да се подчиня. Затова се помолих на Бог: „Боже, след като Син Дзие посочи проблемите ми, те трябва да съществуват в мен, но аз все още не ги осъзнавам. Моля Те, просветли ме и ме напътствай да разпозная покварения си нрав“.

В търсенето си попаднах на един откъс от Божиите слова: „Какви други проявления на нападане и отхвърляне на хората съществуват? (Омаловажаване на другите.) Омаловажаването на другите е един от начините на проявление. Независимо колко добре си вършиш работата, антихристите пак ще те омаловажат или заклеймят, докато не станеш негативен и слаб и не можеш да търпиш повече. Тогава те ще бъдат щастливи и ще са постигнали целта си. Дали заклеймяването е част от онова, което означава да омаловажаваш другите? (Да.) Как антихристите заклеймяват хората? Те правят от мухата слон. Например ти си направил нещо, което не представлява проблем, но антихристите искат да вдигнат голям шум около това, за да те нападнат. Затова измислят всевъзможни начини да го използват като средство за натиск и да те заклеймят, като от мухата правят слон, така че другите, които слушат, да си мислят, че това, което антихристите казват, има смисъл, и че ти си направил нещо нередно. По този начин антихристите постигат целта си. Това е заклеймяване, нападане и отхвърляне на инакомислещите. Какво означава да те отхвърлят? Означава, че в сърцето си антихристите знаят, че това, което си направил, е правилно, но завиждат и те мразят, умишлено се опитват да те нападнат, затова казват, че това, което си направил, е нередно. После те ще използват собствените си възгледи и заблуди, за да те оборят, говорейки убедително, така че всички слушатели да почувстват, че това, което антихристите казват, е правилно и добре изразено; тогава всички тези хора ще ги одобрят и ще застанат на тяхна страна срещу теб. Антихристите използват това, за да те нападнат и да те направят негативен и слаб. С това те постигат целта си да нападат и отхвърлят инакомислещите. Отхвърлянето на инакомислещите понякога може да стане под формата на дебат лице в лице, а в някои случаи чрез осъждане на някого, наливане на масло в огъня, оклеветяване и измисляне на неща зад гърба му. […] Антихристите вярват, че е най-добре инакомислещият да бъде подчинен, но ако той не може да бъде подчинен, тогава те правят всичко възможно да го изолират и след това отхвърлят. Ако инакомислещите не могат да бъдат отхвърлени, антихристите продължават да ги изолират, като накрая ги поставят на колене и ги карат да молят за милост. Антихристите привличат и използват определени сили, за да нападат хората, които се стремят към истината или чиито мнения не съвпадат с тяхното. Те разрушават църквата и я разделят на фракции, като в крайна сметка църквата се разделя на две или три клики — една, която ги слуша, друга, която не ги слуша, и трета, която е неутрална. Под тяхното „блестящо“ ръководство все повече хора ги слушат, а все по-малко хора не ги слушат. Все повече хора отстъпват пред тях, а тези, които имат различно мнение от това на антихриста, биват изолирани и не смеят да надигнат глас. Все по-малко хора могат да ги разпознаят или да им се противопоставят, и така антихристите постепенно придобиват контрол над мнозинството в църквата и се сдобиват с власт. Това е целта, към която се стремят. Когато се сблъскват с хора, които имат различно от тяхното мнение, антихристите проявяват нулева толерантност. Те си мислят: „Дори и да имаш различно мнение, трябва да се покориш на моята водеща роля, защото сега аз имам последната дума. Ти си по-долу от мен. Ако си дракон, трябва да се свиеш на кълбо; ако си тигър, трябва да легнеш по гръб; независимо какви способности имаш, докато съм тук, можеш да забравиш, че ще получиш предимство или че ще предизвикаш неприятности!“. Това е целта, към която се стреми антихристът — едностранно да контролира църквата и да контролира Божиите избраници“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите). Бог разобличава, че за да имат власт и да се наложат в групови условия, както и за да постигат целта си да контролират другите, антихристите използват всякакви методи и средства, за да нападат и изключват онези, които не са съгласни с тях или застрашават техния статус. Размишлявах върху поведението си в светлината на Божиите слова. По време на работата ми като водач на екип сестрите около мен обикновено се съгласяваха с моите виждания през повечето време и желанието ми за статус беше задоволено, но след като Син Дзие пристигна, тя понякога представяше различни предложения и аз почувствах, че авторитетът ми пред групата намалява, което ме направи нещастна и ме накара да започна да изключвам Син Дзие. По време на нашите учения и дискусии, когато моите виждания не биваха приети от сестрите, за да запазя репутацията си и да накарам Син Дзие да признае, че възгледите ми са правилни, аз търсех информация зад кулисите и многократно общувах със сестрите, за да се опитам да убедя всички останали. Когато Син Дзие не беше съгласна с мен, аз проявявах студено отношение към нея, а ако в работата имаше проблеми, не ги споделях със Син Дзие, като вместо това предпочитах да я изолирам и да я възпирам. За да утвърдя имиджа си, когато преглеждах писмото на Син Дзие, вместо да ѝ помогна да го усъвършенства и подобри с любов, когато откривах грешки, умишлено се вглеждах в нейните недостатъци, критикувах я и я омаловажавах. Това я настои негативно и я накара да почувства, че няма как да преработи писмото, но аз въпреки това не спрях, а я притисках да преработи писмото бързо под претекст да не забавя напредъка, като умишлено ѝ създавах трудности. Не бяха ли тези мои постъпки и действия да нападам и изключвам инакомислещите същите като тези, които Бог разобличаваше? Когато братята и сестрите си сътрудничат в дълга си, не е като в светския свят, където хората със статус и власт диктуват всичко. В Божия дом властва истината и различаващите се виждания могат да се споделят, за да се търсят принципите, а ние трябва да следваме всеки, който е прав и в съответствие с принципите, като прилагаме всичко в съответствие с Божиите слова и истините принципи. Но аз имах прекалено високо мнение за себе си и винаги исках другите да се подчиняват на моята воля, а ако някой не ме слушаше, намирах начини да го накарам да се покори, като не се колебаех дори ако това означаваше да попреча на работата и да възпра моята сестра. Като си мислех за това, че само антихристите и злите хора могат да вършат злодеяния като да нападат и изключват хората, не можех да повярвам, че и аз мога да правя такива неща. Осъзнах, че проблемите ми са наистина сериозни, затова се помолих на Бог да ме просвети, за да разпозная проблемите си.

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова: „Каква е основната цел на антихриста, когато напада и отхвърля инакомислещите? Антихристите се стремят да създадат такава ситуация в църквата, в която никой не надига глас срещу тях, а властта им, лидерството и думите им са безусловни. Всички трябва да се съобразяват с тях и дори и да имат различно мнение, не бива да го изразяват, а да го оставят да се нагноява в сърцето им. Всеки, който се осмели открито да не се съгласи с антихристите, става техен враг и те ще измислят всякакъв начин да го измъчват, и нямат търпение да го принудят да се махне. Това е един от начините, по които антихристите нападат и отхвърлят инакомислещия, за да могат да засилят статуса си и да защитят властта си. Антихристът разсъждава така: „Добре е да имаш различно мнение, но не можеш да се разхождаш наоколо и да говориш за антихристите както ти се иска, още по-малко да компрометираш моята власт и статус. Ако имаш нещо да кажеш, можеш да ми го кажеш насаме. Ако го кажеш пред всички и ме накараш да изгубя престижа си, ти си търсиш белята и аз ще трябва да се погрижа за теб!“. Що за нрав е това? Антихристите не позволяват на другите да говорят свободно. Ако тези хора имат мнение — независимо дали е за антихриста, или за нещо друго — те не могат да го изкажат случайно, трябва да вземат под внимание престижа на антихриста. В противен случай антихристът ще се отнася с тях като с врагове, като ги напада и отхвърля. Що за природа е това? Това е природата на антихриста. И защо антихристите правят това? Те не допускат в църквата да има алтернативни гласове, не допускат инакомислещи в нея, не позволяват на Божиите избраници да общуват открито за истината и да разпознават хората. Това, от което най-много се страхуват, е да бъдат разобличени и разпознати от хората. Антихристите постоянно се опитват да укрепят властта си и статуса, които имат в сърцата на хората и които според тях никога не бива да бъдат отслабени. Никога не биха позволили нещо, което заплашва или засяга тяхната гордост, репутация или статус и стойността им като лидери. Не е ли това проявление на злобната природа на антихристите? Без да са задоволени от властта, която вече притежават, те я укрепват и подсигуряват и се стремят към вечно господство. Те искат да контролират не само поведението на другите, но и сърцата им. Похватите, които антихристите използват, са изцяло с цел да защитят властта и статуса си и са изцяло резултат от желанието им да се задържат на власт“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите). „Какъв е произходът на методите, проявленията, мотивите за действие и източниците на действие при нападението и отхвърлянето на инакомислещи от страна на антихристите? (От Сатана.) По-конкретно, те произлизат от човешките амбиции и желания, както и от природата на Сатана. Тогава каква е целта на антихриста? Целта му е да заграби властта, да контролира сърцата на хората и да се наслаждава на ползите от своя статус. Това е, което прави истинският антихрист. Как тълкува антихристът значението на думата „водач“ и ролята, която играе водачът, от позицията на двете точки — спечелването на сърцата на хората и нападението и отхвърлянето на инакомислещи? Той вярва, че водачът е някой, който притежава власт и статус, че има властта да нарежда, привлича, заблуждава, заплашва и контролира хората, които води. Ето така разбира той думата „водач“. Затова, когато е на ръководна позиция, той прилага тези тактики в работата си и така изпълнява своя дълг. Тогава какво всъщност прави, когато изпълнява дълга си? Може уверено да се каже, че върши злодеяния и, по-точно, създава свое собствено независимо царство, съревновавайки се с Бог за избраниците, за сърцата на хората и за статус. Той иска да замени мястото на Бог в сърцата на хората, да ги накара да му се покланят“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите). Бог разобличава, че тези, които имат природата на антихриста, смятат статуса за живот и за да защитят статуса и властта си, те са способни да действат безразсъдно, като използват всички необходими средства, за да се състезават с Бог за хората и да накарат хората да ги следват и да им се подчиняват. След като размишлявах, осъзнах, че аз също много ценя репутацията и статуса, и откакто станах водач на екип, винаги съм искала да имам последната дума в екипа и да накарам всички да се съсредоточат върху мен, а ако действията на някого засягаха моя статус, използвах трикове, за да ги измъчвам, като спирах едва след като хората ми се покоряваха. Живеех според сатанински философии като: „Може да има само един алфа мъжкар“, „Нека тези, съвместими с мен, да процъфтяват, а тези, които ми се противят, да загинат“ и „Аз съм сам господар на себе си и на небето, и на земята“, като възприемах тези идеи като свои принципи за оцеляване. Размишлявах за времето, когато си сътрудничех с една сестра в дълга. Тя не беше съгласна с моите възгледи и не изпълняваше наставленията ми, и в отговор на това аз ѝ създавах трудности, което я накара да се чувства възпряна от мен и да не желае да изпълнява дълга си заедно с мен. Сега, като си сътруднича със Син Дзие и още няколко души, аз продължавах да бъда егоцентрична и не позволявах на другите да имат различни предложения, а когато Син Дзие не се съгласяваше с мен, се чувствах злепоставена, затова я принуждавах да приеме моите виждания, за да защитя статуса и имиджа си, което водеше до продължителни застои при обсъждането на проблемите. Аз обаче не само не се самоанализирах, но и търсех възможности да нападам и да си отмъщавам, като умишлено затруднявах Син Дзие, за да я унижа. Това причини на Син Дзие голяма вреда. Наистина нямах човешка природа! Това, че бях в състояние да изпълнявам дълга на водач на екип, беше Божието възхваляване, а Божието намерение беше да водя всички заедно да търсят истините принципи, да си сътрудничим хармонично и да изпълняваме добре дълга си, и да постигнем напредък както в навлизането в живота, така и в техническите области, а не да се правим на авторитетни и да възпираме другите. Дългогодишното ми изпълнение на дълг не означаваше, че разбирах истината или имах реалност. Всъщност не виждах нещата всеобхватно и моето общение и разбиране не винаги бяха правилни. Трябваше да се вслушвам повече в предложенията на всички останали и да се съгласявам с всеки, чието общение се съобразява с истината. Всеки има различни заложби и разбирания и затова гледните точки по въпросите ще се различават, така че е естествено да се появят различни гледни точки. Аз не трябва да изключвам и отхвърлям различните виждания, за да защитя статуса си, а по-скоро да търся истините принципи заедно с всички останали. Но аз смятах моите виждания и разбирания за истини принципи, като принуждавах другите да ги приемат и да се покоряват, и нападах и изключвах онези, които не ме слушаха. Тези мои злодеяния бяха прегрешения пред Бог! Помислих си за много антихристи, отлъчени от Божия дом, които, за да защитят статуса си, потискаха и изключваха онези, които можеха да ги разпознаят, с което причиняваха неудържим хаос в работата на църквата и предизвикваха сериозни прекъсвания и смущения. Тогава се вгледах в себе си и осъзнах, че аз също нападах и изключвах сестрата с различни виждания, за да защитя статуса си на водач на екипа. Винаги търсех недостатъци, за да ѝ усложня живота и да я изолирам. Поведението ми беше точно като на антихрист! Бях наистина злонамерена! Ако не се покаех, накрая изходът ми щеше да бъде досущ като изхода на тези антихристи и щях да се окажа отстранена и наказана от Бог! Като осъзнах това, аз се уплаших и поисках да се покая.

След това потърсих път към сътрудничество с другите и прочетох някои от Божиите слова: „Хармоничното сътрудничество включва много неща. Най-малкото, едно от тях е да позволяваш на другите да се изкажат и да правят различни предложения. Ако наистина си разумен, каквато и работа да вършиш, първо трябва да се научиш да търсиш истините принципи, както и да поемеш инициативата да потърсиш мнението на другите. Стига да приемаш сериозно всяко предложение и след това да решавате проблемите в единодушие и единомислие, по същество ще постигнете хармонично сътрудничество. Така ще срещате много по-малко трудности при изпълняване на дълга си. Каквито и проблеми да възникват, лесно ще ги разрешите и ще се справите с тях. Това е резултатът от хармоничното сътрудничество. Понякога има спорове по незначителни въпроси, но те няма да са проблем, стига да не засягат работата. Въпреки това по ключови и важни въпроси, свързани с делото на църквата, трябва да постигате консенсус и да търсите истината, за да ги разрешите. Има проблем, ако си водач или работник и все се мислиш за по-висш от останалите и се наслаждаваш на дълга си, сякаш е някакъв държавен пост, все се отдаваш на облагите от статуса си, все кроиш собствени планове, все се съобразяваш със собствената си слава, с придобивките и статуса си и им се наслаждаваш, все се занимаваш с лични дела и непрестанно се стремиш да придобиеш по-висок статус, да управляваш и контролираш повече хора и да разшириш обхвата на властта си. Много е опасно да се отнасяш към важен дълг като към възможност да се радваш на положението си, сякаш си държавен служител. Ти си антихрист, ако все така постъпваш, ако не искаш да си сътрудничиш с други хора, да отслабиш властта си и да я споделиш с друг, ако не искаш някой друг да те засенчи и да стане център на вниманието, и ако единствено искаш да се радваш на властта сам. Ако обаче често търсиш истината, практикуваш опълчване срещу плътта си и срещу собствените си мотиви и идеи, и ако си способен да се наемеш да си сътрудничиш с другите, да разкриеш сърцето си, за да се съветваш и да търсиш с останалите, да слушаш внимателно идеите и предложенията им и да приемаш правилните съвети, които се съобразяват с истината, който и да ги дава, тогава практикуваш мъдро и правилно и си способен да избегнеш поемането по погрешен път. Това ще те предпази“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). „Когато двама души си сътрудничат, за да изпълняват своя дълг, те понякога ще спорят по някой принципен въпрос. Ще имат различни гледни точки и ще стигнат до различни мнения. Какво може да направим в такъв случай? Често ли възниква такъв проблем? Това е нормално явление. Умовете, заложбите, прозренията, възрастта и опитът на всеки са различни и е невъзможно двама души да имат абсолютно еднакви мисли и възгледи и следователно много често се среща мненията и възгледите на двама души да се разминават. Няма нищо по-нормално от това. Няма нужда да вдигаме много шум. Решаващият въпрос е как, когато възникне такъв проблем, да си сътрудничим и да търсим единство пред Бог и единомислие във възгледите и мненията. Какъв е пътят към обединяване на възгледите и мненията? Търсете съответния аспект на истините принципи, не действайте според собствените си или нечии други намерения, а търсете Божиите намерения. Това е пътят към хармоничното сътрудничество. Само когато се стремите да откриете Божиите намерения и принципите, които Той изисква, ще можете да постигнете единство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество). Божиите слова ми показаха път за практикуване за сътрудничество с другите в моя дълг. Когато някой не е съгласен с моите виждания, трябва да оставя настрана своя статус и положение и да не настоявам на своето, а да търся съответните принципи заедно с другите, като практикувам съгласно Божиите изисквания. Понеже всеки от нас има различни заложби и преживявания и разбирането на всеки човек по един и същ въпрос е различно, Бог урежда да си сътрудничим, за да се допълваме взаимно и да компенсираме силните и слабите си страни. Размишлявах за времето, когато Син Дзие предлагаше различна гледна точка. Ако можех да оставя настрана статуса си на водач на екипа и да приема предложенията ѝ с търсещо сърце, напредъкът на работата нямаше да се забави. Всичко това беше по моя вина, защото отдавах прекалено голямо значение на статуса си и постоянно защитавах статуса и имиджа си, тъй като тези неща пречеха на работата. По-късно се извиних на Син Дзие и разобличих злодеянията си, но за моя изненада Син Дзие не ми се сърдеше за вредата, която ѝ бях причинил, и отново можехме да общуваме нормално. При изучаване на технически въпроси и съвместно обсъждане на въпроси се съсредоточавах и върху изслушването на гледните точки на сестрите. Понякога, когато сестрите не се съгласяваха с моите виждания, малко се разстройвах, но успявах да се помоля на Бог и да се опълча срещу себе си, да търся и да обмислям гледните точки на другите, и разбрах, че всеки има свое собствено разбиране и може да изрече някаква светлина и че мога да се възползвам от общението на другите.

По-късно, когато подбирах проповеди и ми се стори, че в една от тях има проблеми, я изоставих, но Син Дзие представи различна гледна точка при нейното разглеждане. Когато сестрата направи предложението си, аз усетих известна съпротива, като си мислех: „Ако се съглася с гледната точка на Син Дзие, това няма ли да ме накара да изглеждам по-нисша от нея? Какво ще си помислят другите сестри за мен?“. Като разсъждавах по този начин, спорих известно време със Син Дзие, като се опитвах да я накарам да приеме моята гледна точка. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно и че се опитвам да защитя гордостта си и да накарам Син Дзие да ме слуша, затова се помолих вътрешно: „Боже, трудно ми е да приема различните предложения на Син Дзие. Моля Те, защити сърцето ми и ми помогни да се науча да се освобождавам от себе си, да търся принципи от това, преди всичко да приемам и да се покорявам, когато се сблъсквам с различни гледни точки, и да се науча да да се отричам от себе си. Ако моята гледна точка е неподходяща, готова съм да приема предложенията на другите“. След това използвахме съответните принципи и заедно прегледахме проповедта, и установихме, че проблемите, които споменах, не са съществени, както и че като цяло проповедта е издържана. Въпреки че гордостта ми беше малко накърнена, се почувствах доста щастлива, защото ако не бяха предложенията на Син Дзие, щях да пренебрегна една добра проповед. Вслушването в предложенията на другите не само ми помага да не извършвам зло, но и ми позволява да открия недостатъците си, което е нещо, което компенсира моите слабости.

Благодарение на това преживяване видях, че ако не вървя по правилния път и не преследвам истината в дълга си, а само се опитвам да защитя статуса си, съм склонна да извърша зло и да се противопоставя на Бог във всеки един момент, като си навличам отвращението на хората и Божието отритване, което ме води по път, от който няма връщане назад. Само като се науча да се отказвам от гордостта и статуса си, оставя настрана вижданията си, търся истините принципи и се науча да си сътруднича с другите, мога да получа още неочаквани ползи. Наистина изпитах ползите от приемането на различни предложения и от това да вършиш нещата в съответствие с принципите. Благодаря на Бог!