През 2022 г., когато бях църковен водач, моята надменост, самоправедност и своеволие ме караха да искам да имам последната дума във всичко. В резултат на това братът, с когото си сътрудничех, беше възпиран и прекъсваше църковните дела. Висшият водач ме разобличи и скастри заради моята надменност и самоправедност и за това, че изцяло следвам пътя на антихриста, и ме отстраниха. След като бях отстранен, се почувствах наистина унил. Размишлявах над факта, че повече от двадесет години вярвах в Бог, че съм бил отстраняван заради моята надменност и самоправедност повече от веднъж и че и досега не се бях променил особено. Чувствах, че оттук нататък трябва да се държа добре в дълга си, че вече не мога да бъда толкова надменен или да повтарям старите си грешки — в противен случай никога нямаше да имам друг шанс за спасение. По-късно, докато четях Божиите слова и размишлявах, осъзнах, че наистина съм надменен и самоправеден и че постоянно възпирам моя брат, докато си сътрудничим, като налагам собствените си желания и идеи върху него и искам той да ми се подчинява. В резултат на това делата се забавиха. Бях кастрен отново и отново, но никога не размишлявах. Аз наистина следвах пътя на антихриста. Изпитах дълбока ненавист към себе си и реших занапред да изпълнявам дълга си добре по непоколебим начин.

Малко по-късно водачът уреди да организирам материали за премахване на хора и ми възложи да си сътруднича със сестра Ли Син. Попита ме доколко съм разбрал надменния си и самонадеян нрав през този период на размисъл и поиска да изпълнявам пробно този дълг, за да види как ще вървят нещата. Когато чух водача да казва това, наистина ме заболя и си помислих: „Изпитателният срок не е ли само временен? Неведнъж съм изпълнявал дълга си въз основа на надменния си нрав и всичко, което съм постигнал, е да прекъсвам и да възпрепятствам църковните дела. Ако отново повторя старите си грешки, може да загубя възможността да изпълнявам дълга си завинаги и животът ми на вяра в Бог ще приключи напълно. Този път трябва да се възползвам от тази възможност, да се подчиня и да правя всичко, което се иска от мен. Не мога да бъда надменен, самоправеден и агресивен като преди“. По-късно, докато изпълнявах дълга си, забелязах, че Ли Син е възпряна от семейни проблеми и няма чувство за бреме в дълга си, както и че някои материали, които се нуждаеха от организиране, не бяха готови навреме, и се замислих дали да не ѝ посоча това. Тъкмо когато се канех да общувам с нея, думите на водача отново изплуваха в съзнанието ми и си спомних, че преди бях освободен заради моята надменност, самоправедност и своеволие, както и заради желанието ми да имам последната дума във всичко, което беше възпряло другите и бе прекъснало църковните дела. Все още бях в изпитателен срок за този дълг, а и водачът не ме беше помолил да проучвам работата на Ли Син. Ако изтъкнех проблемите ѝ, дали Ли Син щеше да помисли, че съм прекалено надменен и че превишавам правата си? Щеше ли да си помисли, че след само няколко дни на подчинение се връщах към старите си навици? При тази мисъл си замълчах.

По-късно водачът продължи да отбелязва, че материалите, които Ли Син е организирала, са непълни, че материалът за един определен неверник трябва да бъде събран и организиран отново поради неточни предишни оценки и че това бави напредъка. Почувствах се наистина виновен. Ако бях общувал с Ли Син и ѝ бях посочил това навреме, това нямаше да се случи. Във вината си се натъкнах на два откъса от Божиите слова: „След като в продължение на много години са вярвали в Бог и са преживели многобройни провали и неуспехи, както и Божието разкриване и Неговото кастрене, при нормални обстоятелства хората трябва да се самоанализират и да опознаят себе си чрез поуките от тези провали, като търсят истината, за да разрешават проблемите, и като открият причините за своите провали и подхлъзвания в Божиите слова, както и пътя на практикуване, по който трябва да поемат. Антихристите обаче не правят това. След многобройни подхлъзвания и провали те влошават поведението си, съмненията им в Бог стават все повече и все по-тежки, внимателната им проверка на Бог става все по-засилена, подозренията им към Бог се задълбочават и сърцата им също се изпълват с предпазливост спрямо Бог. Тяхната предпазливост е пълна с оплаквания, гняв, предизвикателство и възмущение и постепенно те дори стигат до отричане, осъждане и заклеймяване на Бог. Не са ли те във все по-голяма опасност?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Втора част)). „Ако съдим по отношението на антихристите към Бог, към средата и към хората, събитията и нещата, подредени от Бог, към разкриването и дисциплинирането им от Бог и т.н., имат ли те и най-малкото намерение да търсят истината? Имат ли те и най-малкото намерение да се покорят на Бог? Имат ли те и най-малката вяра, че всичко това не е случайно, а по-скоро се намира под Божието върховенство? Имат ли те това разбиране и осъзнатост? Очевидно не. Може да се каже, че първопричината за тяхната предпазливост идва от съмненията им в Бог. Може да се каже, че първопричината за тяхната подозрителност към Бог също идва от съмненията им в Бог. Резултатите, породени от тяхната внимателна проверка на Бог, ги правят по-подозрителни към Бог и същевременно по-предпазливи към Бог. Ако се съди по различните мисли и възгледи, породени от мисленето на антихристите, както и по различните подходи и модели на поведение, създадени под влиянието на тези мисли и възгледи, тези хора са съвсем просто казано неразумни. Те не могат да разберат истината, не могат да развият истинска вяра в Бог, не могат напълно да повярват и да признаят съществуването на Бог, не могат да повярват и да признаят, че Бог господства над цялото съзидание, че Той господства над всичко. Всичко това се дължи на техния нечестив нрав същност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Втора част)). Изправен пред разобличаването на Божиите слова, се почувствах наистина съден. Нима Бог не беше разобличил точно моето състояние? След като ме освободиха, живеех в състояние на предпазливост и погрешно разбиране. Вярвах, че съм бил освобождаван многократно заради надменността, самоправедността и своеволието си. Мислех, че не съм се променил много, въпреки че вярвах в Бог повече от двадесет години, че все още живея според надменния си нрав и че ако все още не съм преживял истинска промяна, ще бъда разкрит, отстранен завинаги и никога вече няма да мога да изпълнявам дълга си. Когато чух водача да казва, че ми е позволено да върша дълга си пробно, се изпълних още повече с подозрение и предпазливост и за да не бъда разкрит отново и отстранен, напълно се затворих в себе си, като всеки ден живеех в страх и мнителност. Когато забелязах, че сестрата, с която си сътрудничех, изпълняваше дълга си повърхностно и без чувство за бреме, знаех, че трябва да защитя църковните дела, като ѝ посоча проблемите, но се страхувах да не си помисли, че съм надменен и че се завръщам към лошите си навици едва няколко дни, след като съм започнал да изпълнявам дълга си, така че просто си затворих очите. Това в крайна сметка навреди на делата. От Божиите слова видях, че когато антихристите бъдат разкрити, след като преживеят множество неуспехи и падения, те не само не се самоанализират, но и стават още по-предпазливи към Бог, като се боят, че дори и най-малката грешка ще ги лиши от тяхното бъдеще и съдба. Затова те постоянно се пазят от Бог. Каква беше разликата между нрава, който разкривах, и този на някой антихрист? Размишлявах над това как моята надменност, самоправедност и отхвърляне на истината бяха причинили голяма вреда на църковното дело. Напомнянията на водача бяха в интерес на църковните дела, като ме подтикваха да размишлявам повече върху пагубните си недостатъци, за да мога да се уча от провалите си и да спра да живея според надменния си нрав. Това беше Божията любов. Вместо да приема това от Бог обаче, аз изпитвах подозрение и съмнение. Видях, че съм наистина измамен и нечестив!

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен, не бива да бъда небрежен! Не може да се разчита на божия дом, на братята и сестрите, на водачите и работниците, дори на бог. Не мога да се доверя на никого от тях. Човекът, на когото можеш да разчиташ най-много и който е най-достоен за доверие, си ти самият. Ако не правиш планове за себе си, тогава кой ще се погрижи за теб? Кой ще се замисли за твоето бъдеще? Кой ще се загрижи дали ще получиш благословии, или не? Затова трябва да си правя внимателни планове и сметки заради себе си. Не мога да допускам грешки или да бъда дори малко небрежен, иначе какво ще правя, ако някой се опита да се възползва от мен?“. Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус и надежда да получат благословии). В светлината на Божиите слова видях, че нравът, който бях разкрил, бе същият като нрава на антихриста, разобличен от Бог. Какъвто и дълг да изпълнявах, винаги го обвързвах с получаването на благословии и смятах това за толкова важно, колкото и самият живот. Във всяка ситуация първо проявявах внимание към собствения си изход и крайна цел. Когато бях отхвърлен и разкрит, не дойдох пред Бог да размишлявам и да разбера себе си, а вместо това се пазех и разбирах погрешно Бог, като проявявах внимание единствено към собственото си бъдеще и крайна цел. Когато отново изпълнявах дълга си, мислите ми станаха още по-объркани и усложнявах всяка ситуация в ума си, като се боях, че една грешна стъпка ще доведе до моето разкриване и до лош резултат и крайна цел за мен. Когато видях, че сестра Ли Син е изпаднала в негативизъм поради лошото си състояние и че забавя дълга си, знаех, че трябва да защитавам църковните дела, като ѝ посоча проблемите и ѝ помогна да върши работата си добре, но се притеснявах, че Ли Син ще си помисли, че съм надменен и самоправеден и че не съм се променил, така че пренебрегнах църковните дела. Живеех според сатанинската отрова: „Всеки сам за себе си, а за дявола остават последните“, като изпълнявах дълга си само за да придобия благословии и ползи и гледах на бъдещето и крайната си цел като на нещо по-важно от всичко останало. Изобщо не проявявах внимание към Божиите намерения или църковните дела. Бях готов да направя полезното за мен, но ако нещо не беше такова, аз го пренебрегвах, дори и да виждах, че вреди на църковните дела. Бях наистина егоистичен и достоен за презрение! Сетих се за Павел по пътя към Дамаск. След като е бил поразен от Господ Исус с голяма светлина, макар и да е признал, че е бил главният гонител на Господ Исус, той не се е разкаял истински. Изобщо не е размишлявал над своята природа същност и не е имал никакво разбиране за нея в съпротивата си към Бог, и макар че на пръв поглед е работел усилено и е пътувал надлъж и нашир, за да проповядва евангелието, намерението му е било да преговаря с Бог за венец и награди. Дали възгледите ми за стремежа и пътят, по който вървях, не бяха точно като тези на Павел? Опитвах се да използвам и да мамя Бог. Видях колко съм лишен от човешка природа. Бях като един опортюнист и неверник, проникнал в Божия дом, и ако не променях възгледите си за стремежа, не само че нямаше да получа Божието одобрение, но в крайна сметка щях се изправя пред Неговото наказание.

След това се натъкнах на откъс от Божиите слова: „Понякога Бог използва определен въпрос, за да те разкрие или да те дисциплинира. Означава ли това, че си бил отстранен? Означава ли, че е дошъл краят ти? Не. […] Всъщност в много случаи загрижеността на хората произтича от тяхната собствена корист. Най-общо казано, това е страхът, че те няма да имат изход. Те винаги мислят: „Ами ако Бог ме разкрие, ако ме отстрани и отхвърли?“. Това е твоето погрешно тълкуване на Бог. Това са само твои едностранчиви предположения. Трябва да разбереш какво е Божието намерение. Когато Той разкрива хората, не го прави, за да ги отстрани. Той разкрива хората, за да изобличи техните недостатъци, грешки и тяхната природа същност, да ги накара да опознаят себе си и да станат способни на истинско покаяние. Затова разкриването на хората е с цел да помогне на живота им да израства. Ако хората нямат чисто разбиране, те са склонни да тълкуват погрешно Бог и да стават негативно настроени и слаби. Те дори могат да се поддадат на отчаянието. Всъщност, да си разкрит от Бог не означава непременно, че ще бъдеш отстранен. То е, за да ти помогне да опознаеш собствената си поквара и да те накара да се покаеш. Често, тъй като хората са непокорни и не търсят да намерят решение в истината, когато разкриват поквара, Бог трябва да ги дисциплинира. И така, понякога Той разкрива хората, като разобличава тяхната грозота и окаяност, кара ги да опознаят себе си, което помага на живота им да израства. Разкриването на хората има две различни последствия: за злите хора да бъдат разкрити означава да бъдат отстранени. За онези, които са способни да приемат истината, това е напомняне и предупреждение. Те са принудени да се замислят за себе си, да видят истинското си състояние и да престанат да бъдат своенравни и безразсъдни, защото да продължават по същия начин би било опасно. Разкриването на хората по този начин има за цел да им напомни да не би, докато изпълняват дълга си, да станат объркани и небрежни, да не приемат нещата насериозно, да се задоволяват само с няколко резултата и да си мислят, че са изпълнили дълга си на приемливо ниво, когато всъщност те далеч не са изпълнили Божиите изисквания, но въпреки това са все така самодоволни и смятат, че се справят добре. При такива обстоятелства Бог ще дисциплинира, ще предупреждава и ще напомня на хората. Понякога Бог разкрива тяхната грозота, което очевидно служи за напомняне. В такива моменти трябва да се самоанализираш: да изпълняваш дълга си по този начин е незадоволително, в теб има непокорство, има твърде много негативни елементи, всичко, което правиш, е нехайно и ако все така не се каеш, по право ще бъдеш наказан. От време на време, когато Бог те дисциплинира или те разкрива, това не означава непременно, че ще бъдеш отстранен. Към този въпрос трябва да се подходи правилно. Дори и да бъдеш отстранен, трябва да го приемеш, да му се покориш и да побързаш да размислиш и да се покаеш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината и покорство на Бог може да се постигне промяна в нрава). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко засрамен и виновен. Много пъти бях чел тези слова на Бог, често говорех за праведния Божи нрав и казвах, че Бог разкрива хората, за да ги спаси, като им позволява да се самоанализират и да разберат по-добре себе си, но когато бях разкрит и освободен, заподозрях, че Бог иска да ме отстрани, и не виждах и следа от Божията любов и спасение. Въпреки че изпълнявах дълга си, сърцето ми остана затворено за Бог. Размишлявах над моите години на вяра. Бях разкриван и освобождаван много пъти заради надменната си природа, но Бог не ме беше отстранил заради прегрешенията ми, а вместо това бе използвал разобличаването и помощта на моите братя и сестри, заедно с просветлението и напътствието на Неговите слова, за да ми помогне да размишлявам, да се покая и да се променя. Когато придобих известно разбиране и промяна, Бог ми даде още една възможност да изпълнявам дълга си. Ако Бог наистина определя изхода на хората въз основа на покварата, която разкриват, трябваше да бъда наказан много отдавна и нямаше да оцелея досега. Точно както скорошното ми освобождаване се дължеше изцяло на моя провал в стремежа към истината и на това, че вървях по пътя на антихриста, което сериозно прекъсваше и възпрепятстваше делата. Това бе решено с принципи и напълно разкри Божията праведност. Ако не бях освободен навреме, с моя надменен нрав накрая щях да извърша много злини и да се изправя пред Божието наказание. Този вид освобождаване наистина бе Божието спасение и закрила, тъй като без него никога нямаше истински да се самоанализирам или да разбера себе си, нито щях да размишлявам над грешния път, по който бях поел. Затова коленичих и се помолих на Бог: „Боже, вече не искам да живея в състояние на предпазливост и погрешно разбиране, готов съм да се покая и да изпълнявам добре дълга си и само Те моля да ме напътстваш и да ме водиш“.

След молитвата прочетох някои Божии слова: „Каквито и да са вашите собствени мисли и мнения, ако сляпо решавате, че те са правилни и че нещата трябва да се правят по този начин, това е надменност и самоправедност. Ако имате някои идеи или мнения, които чувствате като правилни, но нямате пълна вяра в себе си и можете да ги потвърдите чрез търсене и общение, това означава да не сте самоправедни. Разумният начин да се правят нещата е да чакаш да получиш подкрепата и одобрението на всички, преди да действаш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). „Ако си сигурен, че си открил проблем и в сърцето си разбираш, че този проблем трябва да се реши, защото в противен случай ще забави делото, но въпреки това не си способен да се придържаш към принципите и се страхуваш да не обидиш другите хора, какъв проблем е налице? Защо би се страхувал да се придържаш към принципите? Това е въпрос от сериозно естество и той засяга дали обичаш истината и дали имаш чувство за справедливост. Трябва да изразиш мнението си, дори да не знаеш дали е правилно. Ако имаш мнение или идея, трябва да я кажеш и да оставиш другите да преценят. От това ще има полза за теб и то ще допринесе донякъде за решаването на проблема“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. На какво точно разчитат хората, за да живеят?). След като внимателно осмислих Божиите слова, разбрах, че възпирането на другите и позоваването на ранг въз основа на надменен нрав е различно от практикуването на истината в защита на интересите на Божия дом. Надменността и самоправедността са свързани с това, че човек постъпва, без да търси истината принципи, винаги се придържа към собствената си гледна точка и не приема предложенията на другите, като знае много добре, че действията му не се съобразяват с истината, но все пак иска другите да го слушат, и прави всичко според собствените си мисли и мнения, без ни най-малко да проявява внимание към интересите на Божия дом. Това е надменност, самоправедност и намерение да се налагаш. Когато бях водач например, поемах инициативата във всичко. Никога не си сътрудничех, не обсъждах въпросите с други хора и не им позволявах да се намесват. Винаги исках другите да се съобразяват с моите идеи и намерения и никога не приемах разумни предложения от моите братя и сестри. Това е надменност и самоправедност. Ако видя някой да върши нещо, което нарушава принципите и пречи на църковните дела, независимо дали това е моя отговорност, или човекът е под мое ръководство, трябва да го разоблича и да му помогна. Това е да защитаваш интересите на Божия дом и да показваш чувство за справедливост. То не е надменност или самоправедност. Бог вижда намеренията зад действията на човека и независимо дали водачите са уредили нещата, щом нещо засяга църковните дела и интересите на Божия дом, всеки е длъжен да защитава тези неща. Такъв човек наистина е част от Божия дом. Като осъзнах това, аз се обърнах към Ли Син, за да разговарям с нея, да ѝ посоча проблемите и да разбера какви трудности среща в дълга си. Чрез общението ни състоянието ѝ донякъде се подобри. Веднъж забелязах, че Ли Син неправилно е класифицирала някои материали за премахване на неверник, и използвах подходящи Божи слова и принципи, върху които да разговарям с нея. След нашето общение тя успя да схване някои принципи. Моето разбиране и промяната, която направих, се дължат на напътствието и водачеството на Божиите слова. Благодаря на Бог!